Големите експерименти във физиката

[deaf]

Преди 3 минути, Gravity said:

На кои експерименти се базира твоето убеждение? 

В случаят дори не са нужни експерименти. Ако времето течеше различно за всеки отделен човек,светът щеше да стане абсурден и щеше да загине...

[Gravity]

Преди 22 минути, deaf said:

В случаят дори не са нужни експерименти. Ако времето течеше различно за всеки отделен човек,светът щеше да стане абсурден и щеше да загине...

Значи твоето убеждение не се базера на никакви експерименти. Сбъркал си форума.

[deaf]

Преди 42 минути, Gravity said:

Значи твоето убеждение не се базера на никакви експерименти. Сбъркал си форума.

Добре,значи ти имаш експерименти доказващи,че човек живеещ в Лондон живее с пет минути по-малко на ден,в сравнение с човек от екваториалния Бряг на слоновата кост? Дай ги тези експерименти?

[Gravity]

Преди 10 минути, deaf said:

Добре,значи ти имаш експерименти доказващи,че човек живеещ в Лондон живее с пет минути по-малко на ден,в сравнение с човек от екваториалния Бряг на слоновата кост? Дай ги тези експерименти?

И кой твърди подобно нещо!!! Хайде без да си измисляш.

[deaf]

Преди 4 минути, Gravity said:

И кой твърди подобно нещо!!! Хайде без да си измисляш.

Има или няма "забавяне"/"ускоряване" на времето?

[deaf]

Преди 2 минути, Ниkи said:

 

Дайте да почнем по-отдалеч. На база на какво е прието, че има разлика в гравитацията м/у Лондон и Екватора на същата надморска височина? 

Не знам. Водещият в онова детско научно предаване каза,че човека на екватора живее по-бавно в сравнение с този в Лондон. После се заблеех по други неща и изпуснах обяснението му. С този пример искаше да обясни на децата Теорията на относителността.

[Doris]

Хайде не ми спамете темата, моля, с антирелативистки препирни.

Ако търсите експериментални потвърждения за релативистко забавяне на времето на земната повърхност, може да се обърнете към гугъл и да си намерите, например това:

https://www.popsci.com/science/atomic-clock-measures-time-dilation/

Големите експерименти, които би трябвало да се разискват тук са свързани с фундаментални и изключително важни за физиката проблеми.

[Станислав Янков]

Преди 2 часа, Doris said:

Големите експерименти, които би трябвало да се разискват тук са свързани с фундаментални и изключително важни за физиката проблеми.

Нещо като това? https://www.spisanie8.bg/наука/2022/0221/гравитационното-забавяне-на-времето-важи-и-за-микрообекти.html

[Малоум 2]

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Iznenadvashta-anomaliia-v-strukturata-na-protona_191289.html

Изненадваща аномалия в структурата на протона

Един протон съдържа три частици, наречени кварки. В електрическите полета тези кварки изглежда се движат повече, отколкото прогнозира теорията.

Прецизното измерване на това как структурата на протона се деформира в електрическо поле разкри нови подробности за необясним скок в данните за протоните.

Частиците, които съставят ядрото на атомите - протоните и неутроните - са изградени от по-малки частици, наречени кварки, които са свързани заедно чрез силното взаимодействие.

Нови експерименти изглежда показват, че кварките реагират повече от очакваното на електрическо поле, което ги привлича, съобщават физикът Николаос Спарверис (Nikolaos Sparveris) и колегите му в Nature. Резултатът предполага, че силното взаимодействие не е толкова силно, колкото прогнозира теорията.

Ядрените физици потвърждават, че настоящото описание на протонната структура не е перфектно. Изкривяване в данните за структурата на протона е разкрито чрез ново прецизно измерване на електрическата поляризуемост на протона, извършено в Националния ускорител "Томас Джеферсън" на Министерството на енергетиката на САЩ. 

Това откритие противоречи на Стандартния модел на физиката на елементарните частици, който описва частиците и силите, от които се състоим ние и всичко около нас. Резултатът кара някои физици да се замислят как да го обяснят - и дали изобщо да се опитват.

Измерванията на електрическата поляризуемост на протона разкриват колко податлив е протонът на деформация или еластичност в електрическо поле, обяснява Руонан Ли (Ruonan Li), водещ автор на новата статия. Подобно на размера или заряда, електрическата поляризуемост е основно свойство на протонната структура.

^{Силната ядрена сила (наричана още силно взаимодействие) е една от четирите фундаментални сили в природата (другите са гравитацията, електромагнитната сила и слабата ядрена сила). Тя е най-силната от четирите, както подсказва и името ѝ. Тя обаче има и най-малък обсег, което означава, че частиците трябва да са изключително близо, за да усетят ефектите ѝ.}

^{Основната ѝ функция е да държи заедно субатомните ядрени частици (протони, които носят положителен заряд, и неутрони, които нямат заряд. Тези частици се наричат общо нуклони).}

Нещо повече, прецизното определяне на електрическата поляризуемост на протона може да помогне за преодоляване на различните описания на протона. В зависимост от това как се изследва, протонът може да изглежда като непрозрачна единична частица или като съставна частица, съставена от три кварка, държани заедно от силната сила.

„Искаме да разберем подструктурата на протона. И можем да си го представим като модел с трите балансирани кварка в средата“, обяснява Ли. „Сега поставяме протона в електрическо поле. Кварките имат положителен или отрицателен заряд. Те ще се движат в противоположни посоки. Така че електрическата поляризуемост отразява колко лесно протонът ще бъде изкривен от електрическото поле.

^{Истинският фотон, който се произвежда във виртуалната реакция на разсейване на Комптън, осигурява електромагнитното смущение на протона и позволява да се измери неговата електромагнитна обобщена поляризируемост. Кредит: Nikos Sparveris, Temple University}

Физиците използват процес, наречен виртуално комптъново разсейване, за да изследват това изкривяване. Този процес започва с внимателно контролиран лъч от енергийни електрони, който се сблъсква в протони.

При виртуалното Комптъново разсейване електроните взаимодействат с други частици чрез излъчване на енергиен фотон или частица светлина. Енергията на електрона определя енергията на фотона, който излъчва, което също определя как фотонът взаимодейства с други частици.

^{Комптъновото разсейване, открито от Артър Комптън, е разсейването на високочестотен фотон след взаимодействие със заредена частица. Ако това води до намаляване на енергията (увеличаване на дължината на вълната) на фотона, който може да бъде рентгенов или гама-лъчев фотон, това се нарича ефект на Комптън. Част от енергията на фотона се прехвърля към отдръпващата се заредена частица.}

^{Обратното Комптъново разсейване възниква, когато заредена частица предаде част от енергията си на фотон.}

Фотоните с по-ниска енергия могат да се отразят от повърхността на протона, докато тези с по-висока енергия ще навлязат във вътрешността на протона и ще взаимодействат с някой от кварките му. Теорията предсказва, че когато тези взаимодействия между фотон и кварк се нанесат от по-ниски към по-високи енергии, ще образуват плавна крива.

Нo тази проста картина не издържа проверката. Вместо това измерванията разкриват все още необясним скок в графиката на еластичността на протона.

„Виждаме, че има известно локално увеличение на величината на поляризуемостта. Поляризираемостта намалява с увеличаване на енергията, както се очаква. И в един момент изглежда, че временно се покачва отново, преди да спадне. Въз основа на сегашното ни теоретично разбиране, трябва да следва много просто поведение. Виждаме нещо, което се отклонява от това просто поведение. И това е фактът, който ни озадачава в момента”, коментира Спарверис.

Теорията предвижда, че по-високоенергийните електрони по-пряко влияят върху силното взаимодействие, което свързва кварките в протона. Обикновено поведението на тези неща е доста, да кажем, плавно и няма неравности.

Този странен скок в еластичността, който ядрените физици сега потвърждават в кварките на протона, сигнализира, че може би работи неизвестен аспект на силното взаимодействие.

„Има нещо, което очевидно ни липсва в този момент. Протонът е единственият композитен градивен елемент в природата, който е стабилен. Така че, ако пропускаме нещо фундаментално там, това има последици или последици за цялата физика“, потвърждава Спарверис.

Физиците твърдят, че следващата стъпка е да се изяснят още повече детайлите на тази аномалия и да се проведат прецизни изследвания, за да се проверят други точки на отклонение и да се предостави повече информация за източника на аномалията.

"Искаме да измерим повече точки при различни енергии, за да представим по-ясна картина и да видим дали там има някаква допълнителна структура", заключава Ли.

Справка:  “Measured proton electromagnetic structure deviates from theoretical predictions” by R. Li, N. Sparveris, H. Atac, M. K. Jones, M. Paolone, Z. Akbar, C. Ayerbe Gayoso, V. Berdnikov, D. Biswas, M. Boer, A. Camsonne, J.-P. Chen, M. Diefenthaler, B. Duran, D. Dutta, D. Gaskell, O. Hansen, F. Hauenstein, N. Heinrich, W. Henry, T. Horn, G. M. Huber, S. Jia, S. Joosten, A. Karki, S. J. D. Kay, V. Kumar, X. Li, W. B. Li, A. H. Liyanage, S. Malace, P. Markowitz, M. McCaughan, Z.-E. Meziani, H. Mkrtchyan, C. Morean, M. Muhoza, A. Narayan, B. Pasquini, M. Rehfuss, B. Sawatzky, G. R. Smith, A. Smith, R. Trotta, C. Yero, X. Zheng and J. Zhou, 19 October 2022, Nature.
DOI: 10.1038/s41586-022-05248-1

Източник: 

Physicists Baffled by Proton Structure Anomaly, Thomas Jefferson National Laboratory

Protons may be stretchier than physics predicts, Science News

...

...

[Малоум 2]

(Още по-съществено влияние на обвивките на протона - голяма обвивка -->голяма маса - заради непрестанното образуване на частицата, са нужни много къси пакет-фотони (от ускорени електрони, едва ли), които да сфазират в "електронния" слой с някое от образуващите трептения на частицата. Отразяват се и "светят" като "очички" на хищник в тъмната гора. Затова и протонът е "бял" при описаните експерименти... в анимации)

https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Skritata-charovnost-na-protona-v-animatcii_191237.html

Скритата "чаровност" на протона в анимации

Много кварки и антикварки кипят във вълнуващо „море“ от частици. Кредит: Скрийншот от анимацията на MIT/Jefferson Lab/Sputnik Animation

Положително заредената частица в ядрото на атома е обект с неописуема сложност, която се променя в зависимост от това как се изследва.

Статия, публикувана в Quanta Magazine, представя многото лица на протона и връзките между тях, за да формираме най-пълна картина за тази частица.

Повече от век след като Ърнест Ръдърфорд открива положително заредената частица в сърцето на всеки атом, физиците все още се опитват да разберат напълно протона.

Изследователите наскоро откриха, че протонът понякога включва очарователен кварк и очарователен антикварк, огромни частици, всяка от които е по-масивна от самия протон.

Учителите по физика в гимназията ги описват като скучни топки с по една единица положителен електрически заряд - идеалнaта компания за отрицателно заредените електрони, които се носят около тях. Учениците научават, че топката всъщност е група от три елементарни частици, наречени кварки. Но десетилетия изследвания разкриват една по-дълбока истина, която е твърде странна, за да бъде ясно изразена с думи или изображения.

„Това е най-сложното нещо, което можете да си представите“, обяснява Майк Уилямс (Mike Williams), физик от Масачузетския технологичен институт (MIT). „Всъщност дори не можете да си представите колко е сложно.“

Протонът е квантово-механичен обект, който съществува като мъгла от вероятности, докато експеримент не го принуди да приеме конкретна форма. И неговите форми се различават драстично в зависимост от това как изследователите са поставили своя експеримент. Свързването на многото лица на частицата е работа на поколения. „Тепърва започваме да разбираме тази система всъщност“, коментира Ричард Милнър (Richard Milner), ядрен физик в MIT.

Изследванията продължават, а тайните на протона започват да излизат наяве. Съвсем наскоро монументален анализ на данни, публикуван през август, установява, че протонът съдържа следи от частици, наречени чаровни кварки, които са по-масивни от самия протон.

Протонът „учи хората на смирение“, коментира Уилямс. „Всеки път, когато си помислите, че някак си се справяте с него, той ви изненадва.“

Наскоро Милнър, заедно с Ролф Ент от Jefferson Lab, режисьорите от Масачузетския технологичен институт Крис Бьобел и Джо Макмастър и аниматора Джеймс ЛаПланте, се заемат да представят набор от тайнствени сюжети, които обединяват резултатите от стотици експерименти в поредица от анимации на протона.

В статията може д видите техни анимации.

Разбиването на протона

Доказателство, че протонът съдържа други частица, идва от Станфордския център за линейни ускорители (SLAC) през 1967 г. В по-ранни експерименти изследователите го бомбардират с електрони и ги наблюдават как рикошират като билярдни топки. Но SLAC може да изстрелва електроните по-силно и изследователите виждат, че рикошират по различен начин. Електроните удрят протона достатъчно силно, за да го разбият - процес, наречен дълбоко нееластично разсейване - и отскачат от частиците, съставящи протона, наречени кварки.

„Това бе първото доказателство, че кварките наистина съществуват“, разказва Сяочао Цън (Xiaochao Zheng), физик от Университета на Вирджиния.

След откритието на SLAC, което печели Нобелова награда за физика през 1990 г., интересът към протона се засилва. Досега физиците са провели стотици експерименти с нееластично разсейване. Те правят изводи за различни аспекти на вътрешността на обекта, като регулират колко силно да го бомбардират и като избират кои разпръснати частици да събират след това.

_{Кредит: Quanta magazine}

Използвайки електрони с по-висока енергия, физиците могат да открият по-фини характеристики на протона. По този начин енергията на електрона определя максималната разделителна способност на експеримент с дълбоко нееластично разсейване. По-мощните ускорители на частици предлагат по-детайлен изглед на протона.

Колайдерите с по-висока енергия също произвеждат по-широк набор от резултати от сблъсъци, позволявайки на изследователите да избират различни подмножества от изходящите електрони за анализ. Тази гъвкавост се оказа ключова за разбирането на кварките, които се движат вътре в протона с различни стойности на импулса.

Чрез измерване на енергията и траекторията на всеки разпръснат електрон, изследователите могат да разберат дали е отскочил от кварк, носещ голяма част от общия импулс на протона или само малка част от него. Чрез повтарящи се сблъсъци те могат да направят нещо като преброяване - определяйки дали импулсът на протона е свързан предимно с няколко кварка или е разпределен в много.

_{Кредит: Quanta magazine}

Но дори разбиващите протоните сблъсъци в SLAC са анемични по днешните стандарти. При тези събития на дълбоко нееластично разсейване електроните често излитат по начини, които предполагат, че са се сблъскали с кварки, носещи една трета от общия импулс на протона. Откритието съвпада с теорията на Мъри Гел-Ман и Джордж Цвайг, които през 1964 г. предполагат, че протонът се състои от три кварка.

„Кварковият модел“ на Гел-Ман и Цвайг остава елегантен начин да си представим протона. Той има два „горни“ кварка с електрически заряди от +2/3 всеки и един „долен“ кварк със заряд от −1/3, за общ заряд на протона от +1.

(видео)

_{Три кварка трепкат в тази управлявана от данни анимация. Кредит: MIT/Jefferson Lab/Sputnik Animation}

Но кварковият модел е прекалено опростен, а това има сериозни недостатъци.

Той се проваля например, когато става въпрос за спина на протон, квантово свойство, аналогично на ъгловия импулс. Протонът има половин единица спин, както и всеки от неговите горни и долни кварки. Първоначално физиците предполагат, че се повтаря простата аритметика на заряда - половинките на двата горни кварка минус тази на долния кварк трябва да се равняват на 1/2 за протона като цяло. Но през 1988 г. European Muon Collaboration съобщава, че спиновете на кварките дават много по-малко от 1/2. По същия начин, масите на два горни кварка и един долен кварк съставляват само около 1% от общата маса на протона. Тези дефицити водят до това, че физиците вече започват да осъзнават, че протонът е много повече от три кварка.

Много повече от три кварка

Адрон-електронния кръгов ускорител (HERA - Hadron-Electron Ring Accelerator), който работи в Хамбург, Германия, от 1992 до 2007 г., сблъсква електроните в протоните приблизително хиляда пъти по-силно от SLAC. В експериментите на HERA физиците могат да изберат електрони, които са отскочили от кварките с изключително нисък импулс, включително такива, носещи само 0,005% от общия импулс на протона. И ги откриват: електроните на HERA отскачат от водовъртежа от кварки с нисък импулс и техните двойници от антиматерия, антикварки.

Много кварки и антикварки кипят във вълнуващо „море“ от частици.

(видео)_{Много кварки и антикварки кипят във вълнуващо „море“ от частици. Кредит: MIT/Jefferson Lab/Sputnik Animation}

Резултатите потвърждават сложна и странна теория, която заменя кварковия модел на Гел-Ман и Цвайг. Разработена през 70-те години на миналия век, това е квантова теория за „силното взаимодействие“, което действа между кварките. Теорията описва кварките като свързани заедно от частици, носители на сила, наречени глуони. Всеки кварк и всеки глуон има един от трите типа "цветен" заряд, означен като червен, зелен и син. Тези цветно заредени частици естествено се дърпат една друга и образуват група - например протон - чиито цветове се допълват до неутрално бяло. Цветната теория стана известна като квантова хромодинамика или КХД (quantum chromodynamics, QCD).

Според КХД глуоните могат да уловят моментни пикове на енергия. С тази енергия глуонът се разделя на кварк и антикварк - всеки от които носи само малка част от импулса - преди двойката да се анихилира и изчезне. Това е онова „море“ от преходни глуони, кварки и антикварки, които HERA, с по-голямата си чувствителност към частици с по-нисък импулс, открива преди.

HERA също така събира намеци за това как би изглеждал протонът в по-мощни колайдери. Тъй като физиците настройват HERA, за да търсят кварки с по-нисък импулс, тези кварки - които идват от глуони - се появяват във все по-големи и по-големи количества. Резултатите предполагат, че при сблъсъци с още по-висока енергия протонът ще изглежда като облак, съставен почти изцяло от глуони.

 

_{Глуоните изобилстват в подобна на облак форма. Кредит: MIT/Jefferson Lab/Sputnik Animation}

Глуонното глухарче е точно това, което КХД прогнозира.

„Данните от HERA са пряко експериментално доказателство, че КХД описва природата“, заявява Милнър.

Но победата на младата теория идва с горчиво хапче: докато КХД красиво описва танца на краткотрайните кварки и глуони, разкрит от екстремните сблъсъци на HERA, теорията е безполезна за разбирането на трите дълготрайни кварка, наблюдавани при нежното бомбардиране на SLAC.

Прогнозите на КХД са лесни за разбиране само когато силното взаимодействие е относително слабо. И силното взаимодействие отслабва само когато кварките са изключително близо един до друг, тъй като те са в краткотрайни двойки кварк-антикварк. Франк Вилчек (Frank Wilczek), Дейвид Грос (David Gross) и Дейвид Полицър (David Politzer) идентифицират тази определяща характеристика на КХД през 1973 г., спечелвайки Нобелова награда за нея 31 години по-късно.

Но за по-меки сблъсъци като SLAC, където протонът действа като три кварка, които взаимно поддържат разстоянието си, тези кварки се дърпат един друг достатъчно силно, че КХД изчисленията стават невъзможни. По този начин задачата за по-нататъшно демистифициране на трикварковия възглед за протона се е паднала до голяма степен на експериментаторите. Изследователите, които провеждат „дигитални експерименти“, в които прогнозите на КХД се симулират на суперкомпютри, също имат ключов принос.

Но именно в тази картина с ниска разделителна способност физиците продължават да откриват изненади.

Очарователна нова гледка

Наскоро екип, ръководен от Хуан Рохо (Juan Rojo) от Националния институт за субатомна физика в Холандия и Свободния университет на Амстердам, анализира повече от 5000 моментни снимки на протони, направени през последните 50 години, използвайки машинно обучение, за да заключи движенията на кварките и глуоните вътре в протона по начин, който заобикаля теоретичните догадки.

Новото изследване установи размазване на фона в изображенията, което е убягнало на предишни изследователи. При сравнително меки сблъсъци, които едва отварят протона, по-голямата част от импулса е заключен в обичайните три кварка: два горни и един долен. Но малко количество импулс изглежда идва от „чаровен“ кварк и чаровен антикварк – колосални елементарни частици, всяка от които превъзхожда целия протон с повече от една трета.

 

_{Протонът понякога действа като "молекула" от пет кварка. Кредит: MIT/Jefferson Lab/Sputnik Animation}

Краткотрайните "очарования" често се появяват в „кварковото море“ на протона (глуоните могат да се разпадат на всеки от шест различни типа кварк, ако имат достатъчно енергия).

Но резултатите от Рохо и колеги предполагат, че чаровните кварки имат по-постоянно присъствие, което ги прави откриваеми при по-леки сблъсъци.

При тези сблъсъци протонът изглежда като квантова смес или суперпозиция на множество състояния: Електронът обикновено среща трите леки кварка. Но от време на време ще срещне по-рядка „молекула“ от пет кварка, като горен, долен и чаровен кварк, групирани от едната страна, и горен кварк и чаровен антикварк от другата.

Такива фини подробности за състава на протона може да се окажат последователни.

В Големия адронен колайдер физиците търсят нови елементарни частици, сблъсквайки високоскоростни протони и виждайки какво изскача. Зза да разберат резултатите, изследователите трябва да знаят какво има в протона като начало. Случайното появяване на гигантски чаровни кварки би намалило шансовете за създаване на по-екзотични частици.

И когато протоните, наречени космически лъчи, се втурват тук от космоса и се блъскат в протоните в земната атмосфера, чаровните кварки, изскачащи в правилните моменти, ще обсипят Земята с изключително високоенергийни неутрино, изчисляват изследователите през 2021 г. Това може да обърка наблюдателите, търсещи високоенергийни неутрино, идващи от целия космос.

Колаборацията на Рохо планира да продължи да изследва протона, търсейки дисбаланс между чаровните кварки и антикварките. А по-тежките съставки, като върховен кварк, биха могли да направят още по-редки и по-трудни за откриване изяви.

Експериментите от следващо поколение ще търсят още повече неизвестни функции.

Физиците от Националната лаборатория Брукхейвън се надяват да задействат електронно-йонния колайдер EIC (Electron-Ion Collider) през 2030 г. и да продължат там, където HERA е спряла, като направят моментни снимки с по-висока разделителна способност, които ще позволят първите 3D реконструкции на протона.

EIC също ще използва електрони, за да създаде подробни карти на спиновете на вътрешните кварки и глуони, точно както SLAC и HERA са изследвали импулсите им. Това би трябвало да помогне на изследователите най-накрая да установят произхода на спина на протона и да отговорят на други фундаментални въпроси относно объркващата частица, която съставлява по-голямата част от нашия ежедневен свят.

Изтoчник: Inside the Proton, the ‘Most Complicated Thing You Could Possibly Imagine’,  Quanta magazine

...

...

Редактирано Ноември 7, 2022 от Малоум 2

[Малоум 2]

On 7.11.2022 г. at 10:46, Малоум 2 said:

И когато протоните, наречени космически лъчи, се втурват тук от космоса и се блъскат в протоните в земната атмосфера, чаровните кварки, изскачащи в правилните моменти, ще обсипят Земята с изключително високоенергийни неутрино, изчисляват изследователите през 2021 г. Това може да обърка наблюдателите, търсещи високоенергийни неутрино, идващи от целия космос.

(цитираното е от горната статия) Има успех с откриване неутрино ... и в експеримент на Колайдер - на Земята

https://www.vesti.bg/lyubopitno/za-pyrvi-pyt-otkriha-prizrachni-chastici-6164118

"Призрачни частици": Учените най-накрая откриха неутрино в колайдера на частици

Изследователите казват, че тази работа представлява първото пряко наблюдение на неутрино в колайдера

...

...

Редактирано Март 23, 2023 от Малоум 2

[fluidmind]

Големите експерименти във физиката са много големи научни проекти, които имат за цел да отговорят на някои от най-важните въпроси в науката за природата на Вселената. Тези експерименти обикновено са насочени към изследване на много малки или много големи явления в природата, които са трудни или невъзможни да бъдат изучавани по друг начин.

Някои от големите експерименти във физиката включват:

Large Hadron Collider (LHC) - това е най-голямият ускорител на частици в света, който се използва за изследване на фундаменталните частици и техните взаимодействия.

IceCube - това е голям експеримент за детектиране на нейтрината, който се използва за изследване на много различни явления, включително гама-лъчи, супернови, черни дупки и други.

Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory (LIGO) - това е голям експеримент за наблюдение на гравитационните вълни, които се генерират от много мощни явления в космоса, като сливането на черни дупки и неутронни звезди.

Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA) - това е голям радио телескоп, който се използва за изследване на газовите облаци и праховите облаци в космоса.

Human Connectome Project (HCP) - това е голям проект за изследване на човешкия мозък, който има за цел да разбере как различните региони на мозъка се взаимодействат, за да произведат сложни мисловни и поведенчески процеси.

Тези и други големи експерименти във физиката играят важна роля в развитието на науката и помагат да се разберат основните закони на Вселената.

On 22.01.2011 г. at 16:56, Doris said:

опита на Толмен с любопитни технически подробности за провеждането на експеримента

Експериментът на Толмен, известен още като "експериментът на Толмен-Дайсън", беше проведен през 1913 г. с цел да се измери топлината на светлинните вълни и да се потвърди доказателството на Планк, че енергията се предава чрез кванти.

Техническите подробности на експеримента са следните:

Толмен използва камера от мед, която е била обвита във вълнообразни медни ленти. Тези ленти служат като рефлектори на светлината, което позволява на светлинните вълни да се отразят повече пъти в камерата.

Във вътрешността на камерата е поставена термопара, която се използва за измерване на температурата.

За да се избегне всякаква интерференция, камерата е поставена във вакуум.

Светлината от източник се управлява през малка дупка на метална плоча, която е поставена в една от стените на камерата. Тази метална плоча служи като телескопичен окуляр за наблюдение на светлинните вълни.

Камерата е изолирана, за да се избегне губене на топлина.

Експериментът се извършва при различни температури, за да се измерят различните стойности на топлината на светлината.

Резултатите от експеримента са били сравнени с теоретичните стойности, изчислени от Планк, и са били потвърдени.

Тези технически подробности на експеримента на Толмен показват, че той е бил много внимателно планиран и изпълнен, за да се получат точни измервания на топлината на светлинните вълни и да се потвърдят доказателствата на Планк.

[Малоум 2]

Връщат се на изпитване на ЕМ-драйв. Според мен - Унру е теоретично правилен. Но, на инерциалното движение се съпротивлява характеристиката "маса", а устройствата-ракети, са вещеви обекти и притежават маса. Така тласкащата сила на инерциалното движение е сравнително изключително малка спрямо масовата съпротива - осъществява се: полево дърпане напред-полево дърпане назад - равномерно движение на "тежък" обект... Не следва само с малка промяна "вътрешна" енергия на обект, да се наруши Нютон

https://nauka.offnews.bg/fizika/testva-se-v-kosmosa-kvantov-dvigatel-kojto-se-protivopostavia-na-zak-199798.html

"Тества се в космоса квантов двигател, който се противопоставя на законите на Нютон

Току-що бе изстрелян в космоса - така че предстои да разберем дали това наистина е вярно

..."

...

[Stoned1312]

On 10.06.2022 г. at 9:52, Малоум 2 said:

Именно. Ако един и същи процес протича по-бавно в точка А, отколкото в точка В, какъв ще е изводът?

Ако един и същи процес протича по-бавно в точка А, отколкото в точка В, изводът може да бъде, че условията в точка А са по-различни или по-сложни в сравнение с тези в точка В. Това може да включва различия в температурата, налягането, концентрациите на различни вещества, присъствието на катализатори и други фактори, които могат да влияят на скоростта на реакцията или процеса. Изводът може също така да бъде, че има някакви препятствия или ограничителни фактори, които влияят само върху точка А и не се срещат в точка В. Такива ограничителни фактори могат да включват недостиг на реактиви или енергия, наличие на инхибитори или други външни влияния, които забавят процеса.

[Stoned1312]

On 22.11.2023 г. at 8:13, Малоум 2 said:

Връщат се на изпитване на ЕМ-драйв. Според мен - Унру е теоретично правилен. Но, на инерциалното движение се съпротивлява характеристиката "маса", а устройствата-ракети, са вещеви обекти и притежават маса. Така тласкащата сила на инерциалното движение е сравнително изключително малка спрямо масовата съпротива - осъществява се: полево дърпане напред-полево дърпане назад - равномерно движение на "тежък" обект... Не следва само с малка промяна "вътрешна" енергия на обект, да се наруши Нютон

Понякога изразът "ЕМ-драйв" се използва за обозначаване на концепция, която включва използването на електромагнитни сили за генериране на тяга или тласък, като в аспекта на космическия полет. Обаче, това все още е концептуална област и не е била успешно демонстрирана в практика до момента, поне според публично достъпни данни към 2022 година.Относно твърдението ви, че "тласкащата сила на инерциалното движение е сравнително изключително малка спрямо масовата съпротива", трябва да обърнете внимание, че масата на обекта не би трябвало да има влияние върху силата, която се прилага върху него съгласно втория закон на Нютон. Силата, която действа върху обекта, е пропорционална на ускорението, което желаем да постигнем, и масата на обекта: F = ma, където F е силата, m е масата на обекта, а а е ускорението.Така че, ако бихме успели да приложим сила, достатъчна за ускорение, независимо от масата на обекта, теоретично можем да постигнем желаното ускорение. От тази гледна точка, използването на технологии като ЕМ-драйв може да бъде възможно, ако силите на електромагнитни полета могат да се усилват и управляват в подходящата степен.

[Stoned1312]

On 23.01.2011 г. at 2:42, Зитко said:

Дорис, опитвам се да разбера как от равенството -nSlmdu=enuSRdq се получава dq=-(lR/eR)du

Равенството -nSlmdu = enuSRdq вероятно идва от закон на Фарадей за индукцията, където:

• n е броят на завойите на водача;
• S е площта на петата, която се движи през магнитното поле;
• l е дължината на водача, която се движи през магнитното поле;
• m е средната скорост на водача;
• du е малкото преместване на водача;
• e е индуктивността на водача;
• u е магнитният поток;
• R е съпротивлението на водача;
• dq е заряда, който преминава през водача за времето dt.

Сега искаме да изолираме dq в горното равенство. Първо, заменяме u с въпросното изражение: u = B * S, където B е магнитната индукция. След това подменяме du с v * dt, където v е скоростта на водача.

След това можем да разделим и двата члена на равенството на енергийната работа и разменим за израза, който искаме да намерим. Така получаваме:

-nSlmdu = en(BS)vdtRdq

След като пренареждаме и разделим на въпросното уравнение, можем да стигнем до желания израз:

dq = -(lR/eR)du