Черно море

[neistorik]

Цялата тази теория за черно море звучи много добре от самото и начало. Аз също съм и привърженик. Искам само да добавя че може би е имало и земетресения защото Босфора е много дълбок 90-100 метра и такова нещо надали се е отворило с морепад. Но при всички случаи разликата във флората и фауната на черно и средиземно море са коренно различни. Не съм специалист по растителните видове но рибите в двете морета са коренно различни. Т.е. в нашето море почти няма риба. Едната причина е липсата на кислород на дълбочина 150-200 метра. Но тук няма и така разпрострронените крайбрежни видове. Това са местни риби които живеят на постоянно място и не мигрират. Поради липсата на риба традиция по нашето черноморие е да кръщават едни и същи видове с различни имена в зависимост от възрастта и размера на рибите. По средиземноморието няма страна в която рибарите да разпознават 5 вида попчета. Единствено делфините са били в изобилие, защото са умни и са се преместили на място където нямат естествени врагове /големи акули/. Но пък за сметка на това тук враг им е човека. През 60-те и 70-те години по руски почин започва масовото избиване на делфини. В повечето селища край морето е имало групи с лодки и въоръжени с пушки които започват да патрулират в морето и да ги застрелват т.е. убиват. Причината е била следната: за изхранването си един делфин се нуждаел от 5-15 кг. риба на ден, което на година прави близо тон риба. Всеки убит делфин е бил принос за социалистическото стопанство. Но природата се оказала по силна. Делфините изчезнали почти, но и рибата намаляла. Делфина става защитен вид чак през 90 години. СССР последни ги обявяват за защитени. В последните години се появиха много. Почти всяка сутрин през лятото можеш да видиш делфини около маслен нос.

[Warlord]

Искам само да добавя че може би е имало и земетресения защото Босфора е много дълбок 90-100 метра и такова нещо надали се е отворило с морепад.

Има си обяснение и това - според друга теория (допълваща по-горната) Босфора е бил река чрез която се е оттичало езереото - все пак тогава не е било чак толкова голямо, а пък в него са се вливали множество големи реки, тогава още по-пълноводни и тази вода все някъде е трябвало да се оттича. Но в един момент морето, в което се е оттичала се е надигнало на по-високо ниво и е започнала обратна инвазия на соленоводни маси. Такива феномени се наблюдават на някои места и днес - например в делтата на Амазония т.нар. Сладко море, при приливи сладката вода, която тече към океана започва да се връща назад към делтата. А междувпрочем така в Амазония е успял да навлезе и да се приспособи именно делфинът еволюирал там в сладководен делфин.

[Warlord]

Темата отново е отворена, но само за коментари по самата тема!

Редактирано 13, 2009 от Warlord

[Харамията]

Аз само за протокола да попитам: имало ли е потоп в Черно море или професорите си фантазират нещо, ама май някакви сериозни сондажи по дъното са правени и са изследвали ядките с модерна апаратура!? А и защо се мълчи така подозрително за потъналите градове в шелфа - нещо от иманярите ли ги е страх или що?! Може би цялата работа идва от сероводорода; абе аз съм чувал, че пък той може да се използва в химическата промишленост. Въобще пълно със загадки е това Черно море (Понт Евксинус, "Морето на смъртта" и прочие); интересно ми е как ли се е наричало преди потопа?!? Хрумна ми една идея - дали сероводорода може да запазва човешки останки и до каква степен; например скелети и тъкани? И дали би могло да се вземе ДНК материал от подобни останки на възраст 7600 години?!

[Last roman]

Аз само за протокола да попитам: имало ли е потоп в Черно море или професорите си фантазират нещо, ама май някакви сериозни сондажи по дъното са правени и са изследвали ядките с модерна апаратура!? А и защо се мълчи така подозрително за потъналите градове в шелфа - нещо от иманярите ли ги е страх или що?! Може би цялата работа идва от сероводорода; абе аз съм чувал, че пък той може да се използва в химическата промишленост. Въобще пълно със загадки е това Черно море (Понт Евксинус, "Морето на смъртта" и прочие); интересно ми е как ли се е наричало преди потопа?!? Хрумна ми една идея - дали сероводорода може да запазва човешки останки и до каква степен; например скелети и тъкани? И дали би могло да се вземе ДНК материал от подобни останки на възраст 7600 години?!

Имало е 'потоп'. Спи спокойно. Събрани са достатъчно доказателства и анализи, които показват, че преди 7-8000 години на мястото на сегашното море е имало пресноводно езеро. Иначе древните градове на българите са на дъното и чакат своя Шлиман. Така че приватизираме единствената българска подводница и тръгваме на експедиция по стъпките на откривателите на 'чашата на Ной'.

[neistorik]

Една мноого добра книга за черно море

[Elemag]

Ето една нова статия от 2009 г. на нашите съседи румънците по въпроса:

Black_Sea_Flood_Danube_Delta.pdf

[Elemag]

Малко повече по темата за потопа.

 

Според мен е нужно да се разграничат т.нар. "Потоп" в Черно море и т.нар. "Ноев потоп" в Черно море.

 

"Потопът" в Черно море е свързан с ниското ниво (около 100 - 120 м под съвременното) в края на последното заледяване и опресняването на черноморските води. Последвалото скъсване на Босфорския праг, приблизително около 9500 г. ВР (ВР - Before Present), нахлуване на солени води от Средиземно море и образуване на онези уникални особености на Черно море, за които стана въпрос в по-горните постове. Това събитие е известно и доказано отдавна.

 

"Ноевият потоп" в Черно море постулира, че тези катастрофални събития са се случили по-късно и са имали пряко въздействие върху обитаващото по това време бреговете на Черно море население. Резултатът от него са били масови преселения на земеделско население в различни посоки, траен отпечатък на тези катастрофални събития в митологията и устната традиция и по-късното им записване в шумерските митове (а от там и в Библията).

За да се докаже това е необходимо да се докаже следното:

 

1. Предатиране на скъсването на Босфорския праг (и нахлуването на солени води от Средизимно море), от около 9500 г. ВР на по-късна дата.

У. Райън, У. Питман и проф. П. Димитров твърдо се придържат към датата 7600 г. С14 (въглеродни години) ВР, независимо, че датировките могат да варират и към доста по-ранни дати. Същевременно в техните работи не се отбелязва, че въглеродните години подлежат на калибрация, за да се превърнат в календарни и така след тази операция 7600 въглеродни години ще станат някъде около 8300 до 8500 календарни г. ВР. (т.е. 6300 - 6500 г. пр. Хр.) (тук подчертавам, че това е възможно най-късната датировка на това събитие).

 

2. Доказване, че нахлуването на солените води от Средиземно море е било с голяма сила и е причинило значително и бързо покачване на нивото на Черно море.

 

3. Доказване, че по това време в шелфа на Черно море е имало уседнало неолитно население, чиито селища се били потопени.

 

Според досегашните схващания по времето когато се е скъсал Босфорския праг, ок. 9500 г. ВР (ок. 7500 г. пр. Хр.) населението по нашите земи е било в епохата на мезолита, т.е. имал е подвижен ловно-събирателски бит и поради това събитието не му е повлияло особено.

 

Написаното от Warlord в началото на темата, че земеделието по балканските брегове на Черно море се появява още преди 9000 г.пр.Хр, е една доста ранна дата, така излиза, че земеделието е възникнало у нас по-рано отколкото в Плодородния полумесец. Всъщност началото на неолита у нас се датира на около 6000 - 6500 г. пр. Хр (или съвсем малко по-рано, но това топърва предстои да се уточнява).

 

Не бива да се забравя също така, че това неолитно население макар и уседнало е било доста приспособимо към измененията в околната среда. Първоначалната обработка на земята е водела до бързо изтощаване на почвите, до изоставяне на нивите и преместването им на ново място. При практикуване на подсечно-огнево земеделие дори са наблюдава интересен феномен, при който подвижността на някои земеделски култури е доста по-голяма от тази на някои ловни. Също така разрушаването на едно селище не е било нещо необичайно, защото леките постройки, които са се изграждали са били нетрайни и периодично целите селища са били разрушавани, за да се изградят наново (така са възникнали и селищните могили, напр. Караново).

 

На този етап нито една горните три точки не е доказана категорично и пради това за сега "Ноевият потоп" в Черно море остава само една хипотеза, по която ще се работи в бъдеще.

[VladPomak]

Малко повече по темата за потопа.

Според мен е нужно да се разграничат т.нар. "Потоп" в Черно море и т.нар. "Ноев потоп" в Черно море.

"Потопът" в Черно море е свързан с ниското ниво (около 100 - 120 м под съвременното) в края на последното заледяване и опресняването на черноморските води. Последвалото скъсване на Босфорския праг, приблизително около 9500 г. ВР (ВР - Before Present), нахлуване на солени води от Средиземно море и образуване на онези уникални особености на Черно море, за които стана въпрос в по-горните постове. Това събитие е известно и доказано отдавна.

"Ноевият потоп" в Черно море постулира, че тези катастрофални събития са се случили по-късно и са имали пряко въздействие върху обитаващото по това време бреговете на Черно море население. Резултатът от него са били масови преселения на земеделско население в различни посоки, траен отпечатък на тези катастрофални събития в митологията и устната традиция и по-късното им записване в шумерските митове (а от там и в Библията).

За да се докаже това е необходимо да се докаже следното:

1. Предатиране на скъсването на Босфорския праг (и нахлуването на солени води от Средизимно море), от около 9500 г. ВР на по-късна дата.

У. Райън, У. Питман и проф. П. Димитров твърдо се придържат към датата 7600 г. С14 (въглеродни години) ВР, независимо, че датировките могат да варират и към доста по-ранни дати. Същевременно в техните работи не се отбелязва, че въглеродните години подлежат на калибрация, за да се превърнат в календарни и така след тази операция 7600 въглеродни години ще станат някъде около 8300 до 8500 календарни г. ВР. (т.е. 6300 - 6500 г. пр. Хр.) (тук подчертавам, че това е възможно най-ранната датировка на това събитие).

2. Доказване, че нахлуването на солените води от Средиземно море е било с голяма сила и е причинило значително и бързо покачване на нивото на Черно море.

3. Доказване, че по това време в шелфа на Черно море е имало уседнало неолитно население, чиито селища се били потопени.

Според досегашните схващания по времето когато се е скъсал Босфорския праг, ок. 9500 г. ВР (ок. 7500 г. пр. Хр.) населението по нашите земи е било в епохата на мезолита, т.е. имал е подвижен ловно-събирателски бит и поради това събитието не му е повлияло особено.

Написаното от Warlord в началото на темата, че земеделието по балканските брегове на Черно море се появява още преди 9000 г.пр.Хр, е една доста ранна дата, така излиза, че земеделието е възникнало у нас по-рано отколкото в Плодородния полумесец. Всъщност началото на неолита у нас се датира на около 6000 - 6500 г. пр. Хр (или съвсем малко по-рано, но това топърва предстои да се уточнява).

Не бива да се забравя също така, че това неолитно население макар и уседнало е било доста приспособимо към измененията в околната среда. Първоначалната обработка на земята е водела до бързо изтощаване на почвите, до изоставяне на нивите и преместването им на ново място. При практикуване на подсечно-огнево земеделие дори са наблюдава интересен феномен, при който подвижността на някои земеделски култури е доста по-голяма от тази на някои ловни. Също така разрушаването на едно селище не е било нещо необичайно, защото леките постройки, които са се изграждали са били нетрайни и периодично целите селища са били разрушавани, за да се изградят наново (така са възникнали и селищните могили, напр. Караново).

На този етап нито една горните три точки не е доказана категорично и пради това за сега "Ноевият потоп" в Черно море остава само една хипотеза, по която ще се работи в бъдеще.

Я да видим оБаче какво казва проф. Хенриета Тодорова - някой има ли някаква публикация за нейните открития на остров "Голямата Ада" в Дуранкулашкото езеро? Аз нямам, но доколкото си спомням тя (по-точно екипът археолози ръководен от нея) откри най-старото селище и гробище в света - някъде на 8-9000 години май; селището имаше двуетажни къщи, гробището имаше към 1500 гроба и пр. и пр - трябва да се намери публикацията!

ВладПомак

[Elemag]

Ами нека да го видим това селище (дали наистина става въпрос за най-старото в света?).

Докато чакаме ето една българска статия за Черно море през кватернера.

Rajna Christova (2003)

Biostratigraphical Analysis and Paleoecolgical Conditions in the Bulgarian Black Sea Zone During the Quaternary

В настоящата статия са проследени палеоекологичните промени в българския сектор на Черно море през кватернера. Представените изводи се базират на дългогодишни експедиционни изследвания. В резултат от комплексното прилагане на няколко научни метода: литология и анализ на молюсковата фауна, споро-поленов анализ, динофлагелатен анализ, радиовъглеродни датировки са изведени основни параметри на палеоекологичната обстановка на ниво регионални етажи. Биостратиграфски са диференцирани чаудински, древноевксински, узунларски, карангатски, новоевксински и черноморски кватернерни седименти.

Линк: http://www.io-bas.bg/downloads/Ocean_V4_06.pdf

[Elemag]

Според новото виждане на У. Райън потопът в Черно море е станал не преди 7600 г. (както се твърдеше по-рано в книгата на У. Райън и У. Питман за Ноевия потоп и както твърди проф. П. Димитров), а преди 8400 г. ВР

William B.F. Ryan, Candace O. Major, Gilles Lericolais, Steven L. Goldstein

CATASTROPHIC FLOODING OF THE BLACK SEA - Annu. Rev. Earth Planet. Sci. 2003. 31

http://www.meteo.mcgill.ca/~tremblay/Cours...iewEPS.2003.pdf

[Skubi]

Здравейте!

Неогдавна гледах едно интересно филмче от National Geographic HD Тайните на Черно море. Господин Robert Ballard който откри Титаник направи едно бързо проучване....

Интересно беше...

[Absurde]

http://www.youtube.com/watch?v=JT5QH1tLPEo

Атлантида може да е мила на брега на Черно Море или Езеро http://www.black-sea...k-sea-atlantis/

http://www.youtube.com/watch?v=H2sNm4XSNF8

Редактирано Януари 26, 2013 от Absurde

[Last roman]

второто филмче обаче не струва.

[kall]

Понеже бележката на Елемаг наистина беше на място, мисля да се възползвам от препращането му. Та, на въпроса- понеже темата и чепкането бяха за хипотетичната( и крайно съмнителна) връзка между Черно и Каспийско море в края на последното заледяване. Какви са доказателствата за тази връзка, какви изследвания има на тази тематика, етс. Беше изказана идеята за проток при Керч, която гледам, че доста циркулира из работите на разни руски геолози. Лошото е, че очевидно не се радва на широка подкрепа всред академичната общност като цяло, което надали е без основателна причина. Под основателна причина нямам впредвид това, че повечето изследователи зад тази хипотеза са руснаци. Какви са геологическите доказателства за наличието на този пролив до момента? Фосили, седименти, геологически аномалии? Ако има такива, то какви други възможни начини за възникването им има? На каква възраст са? И друго- какво е станало с допълнителното количество вода в Каспия- през пролива ли се е оттекло? Ако е така, то как ще е станало впредвид факта, че Прикаспийската низина е депресия( под морското равнище, включая Черно море)? Да не би Каспийско море да се е "издигало и спускало" над и под нивото на световния океан по някакъв магически начин, щото това е извода, който се натрапва. Също интересно- ако Прикаспия е била под водите на Каспийско море, то не е ли възможно да са останали някакви солни залежи( това при условие, че водата на Каспийско море е спаднала поради изпарение, макар че не знам какви данни има за солеността на водите му тогава).  Карта?  

Един цитат от Южняка от другата тема:

Ами Кал, гугълни някоя от научните бази данни. Има доста научни публикации по темата. Просто пльоснах тук първите, които ми излязоха. Естествено, че е само хипотеза - в смисъл, няма нещо, което да е свързано с миналото, което да не е хипотеза. Всяко мнение за миналото - близко или далечно, е автоматично в категория хипотеза - докато нямаме машина на времето, доривчерашния ни ден е хипотеза. 

Да те попитам нещо - виждам, че имаш някакъв интерес към миналото, интензивно се обаждаш в тематики,свързани с праисторията. Какво по-точно поддържа интереса ти по тези теми? Т.е., какво дириш в тях? Поздрави и хубав ден.

Само ще коментирам за хипотезите- значи когато една хипотеза е подкрепена от множество проверими доказателства, то тя вече си минава към теория. Така че приетите досега от "статуквото" твърдения в науките за миналото са приети неслучайно. Просто те са най-логичното и най-вероятното при наличните до момента данни и са най-подкрепени с наличен изследван материал. Разбира се, винаги има какво да се добавя и изменя, но не трябва да се прекалява със спекулациите, трябват си веществени доказателства.  

Ще търся материали, ако ми остане свободно време и ще поствам тук.

Редактирано 7, 2016 от kall

[kall]

Първи попаднал ми материал, за съжаление нерефериран: 

http://paleogeo.org/manych_en.html

Подкрепя на пръв поглед тезата за протока, но ще го коментирам може би утре, след като го прочета по-обстойно.

[Elemag]

Първо трябва да се дефинира въпросът за кой регион и за кой период се търси и какво се търси и иначе така се започват разни дискусии, които обикновено стават миш-маш.

Иначе руските автори естествено са изследвали повече и на повечето може да им се има доверие. Тук има една авторка която в последно време е пуснала доста публикации вкл. и в чужди списания с импакт фактор, както няколко монографии. Има и за молюски и за каквото ти душа иска

Paleohydrology of the Black Sea Pleistocene Basins

The Ponto-Caspian region: Environmental consequences of climate change during the Late Pleistocene

THE PLEISTOCENE OF THE MANYCH (structure and evolution) Плейстоцен Маныча (вопросы строения и развития).

Neopleistocene of the Ponto-Caspian region (Part 1) [Неоплейстоцен Понто-Каспия, Часть 1]

Neopleistocene of the Ponto-Caspian region (Part 2) [Неоплейстоцен Понто-Каспия, Часть 2]

[Р. Теодосиев]

Тайните, които пази Черно море
https://www.chr.bg/istorii/priroda/tajnite-koito-pazi-cherno-more/

Черно море на пръв поглед изглежда като едно сравнително скучно и неатрактивно море, поне спрямо по-южните и топли морета.

То е едно от най-изолираните от Световния океан, практически вътрешно море, свързано чрез съвсем тесен пролив със Средиземноморието. Поради това и поради неголемите му размери, приливите и отливите са незначителни, теченията слаби, солеността – ниска, а флората и фауната – доста бедни. На фона на изпъстрените с разноцветни корали и всевъзможни причудливи морски същества тропически води, то изглежда едва ли не като пустинно море.

Въпреки всички тези характеристики, все пак то има и доста интересни особености, които го отличават от останалите морета и събуждат интереса към изследването му.

Водите на Черно море изпълват изолирана падина, разположена между Югоизточна Европа, Кавказ и Мала Азия. Тя се е образувала през епохата на Миоцена вследствие на активни геологически процеси издигнали планински вериги от водите на древния океан Тетис. Като първоначално Черно, Азовско, Каспийско и Аралско море са влизали в един басейн, който постепенно е бил разделен на отделни части от надигналата се суша.
Може да се каже, че Черно море е едно от най-младите морета. Някъде допреди около 7400 години то е представлявало сладководно безотточно езеро с доста по-малки размери и лежащо в падина на около 100 метра под тогавашното ниво на световния океан. Старата му брегова линия е минавала където сега е границата между шелфа и континенталния склон, на дълбочина около 90 – 120 метра под съвременната морска повърхност.

След края на Ледниковия период, през който значителна част от водата на планетата е била задържана в ледените шапки около полюсите, океанското равнище започва да се покачва с топенето на ледовете.

В един момент покачващото се морско ниво достига до ръба на падината, в която се намира въпросното безотточно езеро, на най-ниското й място, там където днес се намира Босфора и в един момент започва да прелива оттам. Има теория, че това е станало дори още по-рязко, не с постепенно преливане, а със земетресение, което е отворило процепа представляващ днес пролив. В резултат на това през ръба с грохот започват да се изливат хиляди кубични километри водна маса, които попадат в падината на безотточното езеро и я пълнят с морска вода докато нивото му не се изравнява с това на Средиземно море.

 

Получава се природният феномен морепад, с дебит от близо 43 кубични километра на ден, според изчисленията на учените, което е 200 пъти повече от дебита на Ниагарския водопад. Това причинява драстично покачване на морското ниво и заливане на огромни площи от сушата. Стихийното течение бушува в продължение на поне 300 дни и приблизително 155 000 кв. км земя са били заляни от него. По това време край тогавашната крайбрежна ивица вече има човешки поселения, при това на цивилизационно напреднали култури, каквато е тази от Варненският некропол. Част от тези поселения потъват, което може би е породило устни предания и митове за световен потоп, които след появата на писмеността са били записани като мита за Гилгамеш при шумерите, Ноевия ковчег в библията, а може би дори и митовете за потъналия континент Атлантида идват оттам.

Освен за хората, този катаклизъм е фатален и за сладководните обитатели на езерото, които са били адаптирани да живеят в прясна вода, но изведнъж се оказват в солена. Това води до внезапно масово измиране на организми, чиито мъртви тела се отлагат на дъното. По-вероятно е въпросният морепад да не се е случил праволинейно и еднократно, а поради колебания в морското равнище, климата и сеизмичните процеси, да се е случвал неколкократно през различни периоди. Това е водило до повторни опреснявания и осолявания на водата и до нови масови измирания на соленоводна фауна при опресняванията и на сладководна при осоляванията.

В резултат на всичко това на дъното на басейна са се натрупвали гигантски количества от потънали, разлагащи се трупове и планктонна биомаса, които отделят серни съединения при гниенето си. Това довело до образуване на сероводород под водата. Постепенно от това, както и от газовете излизащи от разломите и калните вулкани на дъното, се е образувал колосален сероводороден пласт започващ от дълбочина 120 – 150 метра надолу.

 

Понеже сероводородът е отровен за живите същества, в този пласт не могат да оцелеят никакви организми, с изключение само на някои анаеробни бактерии. Вследствие на това той е напълно пуст. Така още от образуването си сероводородният пласт стои непокътнат поради липсата на вертикален обмен между водните пластове, както и поради оскъдния обмен с водите на Средиземноморието през тесните и плитки проливи, който обаче е само между повърхностните води. Тези фактори за щастие пречат на сероводорода да се издигне към горните слоеве и повърхността. А той е силно отровен токсичен газ, чиито гигантски количества биха довели до катастрофални последици, ако излязат в атмосферата. Такава опасност обаче практически няма, откакто се правят изследвания на този пласт, близо 130 години вече, не е установено никакво съществено покачване на нивата му към повърхността.

Същевременно поради липсата на кислород в сероводородния пласт, той има свойството много добре да консервира всичко, попаднало там. Това превръща дъното на морето в истинска съкровищница за подводната археология. Дори потънали кораби от дълбоката античност там лежат непокътнати, сякаш вчера са потънали, което е уникална и практически единствена възможност да разберем как точно са изглеждали, освен от семплите рисунки по вази и барелефи от периода.

 

Освен всичко друго, в миналото морските бури там са били доста свирепо и често явление и именно те имат заслугата името на морето да е такова. Това означава, че би било логично там да има повече потънали кораби отколкото в по-спокойни води, а вероятно има и потънали селища, които чакат да бъдат открити. Проблемът е че този пласт е прекалено на дълбоко и прекалено отровен за да се спуснат водолази дотам, което налага използването на по-модерна и скъпа техника с каквато страните от района не разполагат. Но вече започват да се провеждат западни изследователски мисии тук. Само международната мисия в българските териториални води, ръководена от професор Джон Адамс през 2018 г. откри общо 65 потънали кораба на възраст от 300 до 2400 г.

Така че със сигурност още доста интересни неща предстои да бъдат открити там, а тяхното изучаване да обогати знанията ни за древния свят и кой знае – може би дори да ги преобърне с неочаквани и сензационни открития.

Източник: https://www.chr.bg/istorii/priroda/tajnite-koito-pazi-cherno-more/

[nik1]

On 17.07.2006 г. at 13:08, Warlord said:

В резултат на това телата им се натрупват на дъното изгниват, разлагат се и така се образува сероводородния пласт, който съществува и до днес на дъното на морето, а кислородният пласт отгоре, където има живот, стига само до дълбочина 200 метра, сероводорода обаче постепенно се надига на горе и го смалява, в него живеят само анаеробни бактерии.

Това според мен е малко в стил Холивуд.

/Смятам че който е писал статията на български в Уикипедия е имал малко или повече ограничени виждания за "сярооборота" в Черно море/

Не че такова нещо не се случило..

Огромното количество сероводород в Черно Море е произведено и се произвежда (в реално време) от разлагането на  сяро- и органо-съдържащите се  компоненти, внасяни ежегодно от теченията на реките (вливащи се в  Черно Море) и утаяващи се на дъното му

Сяро- и органо-съдържащите се  компоненти се утаяват и/или отлагат на дъното на Черно море, и са обект на анаеробно разлагане от сулфатредуциращите бактерии,

Реките (със своя годишен приток  от 670 кубични километра вода) внасят в Черно Море  годишно около 5 милиона тона сяра  (плюс, минус)

 

Във водите  на Черно море се съдържат около 5 милиарда тона разтворен серовород, Една част от него се разгражда в химически и биологични процеси, но запасите се попъпват чрез разлагането на внасяната от реките сяросъдържаща органика.

 

 

[Warlord]

Мда, това съм го писал преди 13 години и най-вероятно ползвайки уики. Оттогава вече доста неща съм прочел и научил (включително и от форума) и знанията и мнението ми по доста въпроси са се изменили. След като четох за първите руски изследвания на сероводородния слой от 1891, се оказва че нивото му е било същото каквото е и сега, тоест няма тенденции към покачване и опасност от сероводородно обгазяване на атмосферата.

По интересното е дали не може да се намери някакво практическо приложение на сероводорода, както и начин за извличането му оттам.

[Skubi]

Преди 40 минути, Warlord said:

Мда, това съм го писал преди 13 години и най-вероятно ползвайки уики. Оттогава вече доста неща съм прочел и научил (включително и от форума) и знанията и мнението ми по доста въпроси са се изменили. След като четох за първите руски изследвания на сероводородния слой от 1891, се оказва че нивото му е било същото каквото е и сега, тоест няма тенденции към покачване и опасност от сероводородно обгазяване на атмосферата.

По интересното е дали не може да се намери някакво практическо приложение на сероводорода, както и начин за извличането му оттам.

Ами това е во името му. Представи си ако имаше интерес, да произвеждаш чиста сяра, а водорода да ти движи колата. И на станцията срещу чистата сяра да ти дават сероводород и да си продължаваш пътя. При аварии няма, взрив, няма огън, малко мирише на развалени яйца и толкоз....

  Има хора които живота си дават за чиста вулканична сяра.....

 

[nik1]

Знам със сигурност, че има пилотни инсталации  (на БАН например) за получаване на електроенергия от разтворения сероводород в Черно море.

Предполагам (без да съм сигурен), че далече сме от промишлен добив.

Въглищата, днес и евтиният  природен газ както и падащите инвестиционни и общи разходи за ВЕИ (фотоволтаици и вятърни централи) обричат многото проекти за други енергодобивни алтернативи,... на икономическа "смърт" 

Редактирано Юни 11, 2019 от nik1

[nik1]

Преди 3 минути, Skubi said:

Ами това е во името му. Представи си ако имаше интерес, да произвеждаш чиста сяра, а водорода да ти движи колата. И на станцията срещу чистата сяра да ти дават сероводород и да си продължаваш пътя. При аварии няма, взрив, няма огън, малко мирише на развалени яйца и толкоз....

  Има хора които живота си дават за чиста вулканична сяра.....

 

Е то при пълното окисление /изгаряне  на сероводорода се получава серен двуокис.

При частичното се получава сяра.

[Skubi]

Just now, nik1 said:

Е то при пълното окисление /изгаряне  на сероводорода се получава серен двуокис.

При частичното се получава сяра.

Има навярно и към БАМ доста доктората /http://konyvtar.uni-pannon.hu/doktori/2015/Toth_Gabor_dissertation.pdf/ за разлагането с помоща на анаеро и аеро бактерии, но това са предимно към темите за прочиствателните центрове на канализационна вода. Проблемът ни е въпросът със соолената вода....

[nik1]

http://www.chernomore.bg/morski-biznes/2018-11-05/gotovi-sme-da-pravim-tok-ot-serovodoroda-v-cherno-more

Готови сме да правим ток от сероводорода в Черно море

Успешно приключи експериментът с уникалната технология, твърди авторът на патента проф. д-р Венко Бешков от Института по инженерна химия при БАН

 

Публикувана: 5 Nov 2018 | 11:25

Успяхме да произведем електроенергия с мощност един киловат от инсталирана мощност с размери един кубически метър и сега сме готови за промишлена инсталация, която да дава един мегават, съобщи за в. „Черно море” проф. д-р Венко Бешков от Института по инженерна химия към БАН. Това са постигнали в лабораторни условия след близо 10 години непрекъснати експерименти. Резултатите са повече от обнадеждаващи. Те позволявали вече да правят сметка за инсталиране на промишлена мощност с размери 10х10х10 метра, която да произвежда ток, достатъчен за захранването, примерно, на малко курортно селище или част от жилищен квартал.  

 

Идеята за разработването на инсталация,

която да произвежда електроенергия от сероводорода в Черно море, се зародила у българския учен още преди 2008 година. Тя му била подсказана от икономиста Петко Петков, който насочил вниманието му  към енергийния потенциал, който крият неизчерпаемите ресурси в Черно море.  Оттогава двамата започнахме да работим заедно по тази тема, сподели проф. Бешков. След поредица от експерименти на него му идва уникалната идея да използват сероводорода в морската вода за гориво, което да превърнат в енергия, както става в клетките на акумулаторната батерия. Успява да събере международен екип от колеги със сродни интереси от Политехниката в Тимишоара, Румъния, и  Института по електрохимия и неорганична химия в Тбилиси, Грузия. През лятото на 2014 г. екипът провежда успешен експеримент с пилотна инсталация на борда на научноизследователския кораб  ”Академик”, което става на 50 мили от нос Галата във Варненския залив (виж „Добивът на ток от сероводорода в морето може да тръгне до 2-3 г.” във в. „Черно море” от 3 ноември същата година). В екипа участват и учени от Института по океанология, които осигуряват сероводорода с водата, която вземат от 500 метра дълбочина, където концентрацията му е по- голяма. Резултатите от експеримента се оказват много добри в сравнение с постигнатите в лабораторни условия преди това, когато използват обикновена чешмяна вода с разтворена в нея морска сол и сероводород. И най- важното, отчитат изключително висок коефициент на полезно действие (КПД), който показва, че ресурсът на този газ в морето може да бъде използван на 90%. Вярно, получената електроенергия е, колкото да захранва батерията на часовник, но екипът вече има идея как да продължи и какво да направи, за да стигне до промишлено производство на ток от сероводорода, който е в практически неизчерпаеми количества в Черно море.

 

Припомняме, че патентът на проф. Бешков за тази уникална технология бе

отличен с бронзов медал

на  Деветия международен панаир на изобретенията в Близкия изток, който се проведе миналата година в Кувейт. Тогава арабски инвеститори дори поискаха да се включат във финансирането на инсталацията, но българският учен им отказа. Технологията е уникална и неговото желание е България ще стане първата държава в света, която я прилага. Върху подобни проекти се работи и в Китай, Южна Корея, но те не са съпоставими с нашия, защото работят с малки инсталации и химикали, които биха увредили тежко морската среда, категоричен е ученият.

Продължаваме да работим по темата със собствено финансиране на нашия институт, подчерта проф. Бешков. След постигнатия силно обнадеждаващ резултат с производството на един киловат от кубически метър инсталирана мощност неговите изчисления показват, че за изграждането на пилотната мощност от един мегават ще са нужни не повече от 500 000 лева. С тази неголяма инвестиция ще бъде изградена  инсталация, която реално ще произвежда електроенергия в промишлени количества. Изчислихме всички препъни камъни около технологията и сега можем да кандидатстваме за европейско финансиране, тъй като вниманието на ЕК се насочва към приоритетното развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Наскоро четох, че дори в Ирландия, една по-малка от нашата страна, планират напълно да се откажат от производството на електроенергия от твърдо гориво. Пътят е на новите технологии като нашата, която разработваме, обясни проф. Бешков.

 

Инсталацията, която предстои да бъде изградена, ще бъде

разположена в района на Варненския залив,

допълни ученият. Не сме максималисти, гледаме реално на нещата и смятаме, че на първо време ще бъде успех да започнем с производството на един мегават. И стъпка по стъпка ще продължим да работим производството да става още по-ефективно, допълни проф. Бешков. Има неопровержими доказателства за наличието на повече от 4,6 млрд. тона сероводород в Черно море, което ги прави практически неизчерпаеми. Разходите за производствената инсталация няма да надхвърлят 10% от добития ток, което ще направи крайната му цена съпоставима с тази на АЕЦ „Козлодуй”, която е най- евтината у нас, сметна ученият. Спрели се на варианта водата със сероводорода да не се транспортира до брега, тоест, директно да се добива на плаваща платформа или кораб. И още нещо много важно - освен икономически ще има и сериозен екологически ефект. Според него технологията е да бъдат използвани само екологично съвместими вещества. Водата, от която вече е отделен сероводородът, ще се връща обратно на същата дълбочина и така няма как да се нарушава екологичното равновесие. Нещо повече, по този начин поне частично ще бъде намалено застрашително засилващото се вредно влияние на сероводорода, който застрашава живота в Черно море.  Както е известно, под 150 метра дълбочина няма кислород и започва  тъй наречената мъртва зона. Всяка година сероводородът в нея  нараства със 78 млн. тона, което е равно на 43 млрд. куб. метра природен газ.

 

Още една интересна подробност. Оказва се, че

Варна е свързана с имената

на редица учени, които са работили върху идеята за използването на морската вода за  добив на енергия. Неотдавна в публичното пространство се заговори за варненеца Владимир Димитров, който работи върху създаването на уникален двигател. Той ще работи с водород по измислен от него нов принцип на разлагане на водата. Припомняме и за друг варненец, Илия Вълков, емигрирал по политически причини в средата на 50-те години и станал известен на Запад като Юл Браун - човекът, дал на света брауновия газ и подкарал първите коли, работещи не с петролни продукти, а с вода. Любимата демонстрация на Юл Браун била да измине с кола 1600 км без гориво - само на бидон с 4 л вода и две браунови батерии. Той разработва и генератор, който само от един литър вода произвежда 1860 литра гориво. Корените на проф. Венко Бешков също са във Варна. Той се гордее с факта, че неговият дядо е бил известен учител по музика в морския ни град.

 

Стефан Денков

Още по темата: Тръгва пилотната инсталация за ток от морето

Редактирано Юни 11, 2019 от nik1