Известността на римска Drobeta в миналото и днес

[didukaimos]

История и етимология на град Дробета:

Селище на мястото на днешния град е съществувало през времето на римския император Домициан и се счита за най-старото римско селище на територията на днешна Румъния. Първият писмен документ, който посочва името на града е отпреди 1870 години. Днес селището е известно с името Дробета- Турну Северин.

Градът се намира срещу Кладово на река Дунав.

От римската Дробета са открити основи на сгради, терми и др. В средата на 3 век от новата ера Дробета имала статут на колония, наброявала 40000 жители и заемала площ от 60 хектара.

От 16 май 1972 г. градът официално се нарича с двойно име Дробета - Турну Северин, защото през III век се е наричал Северус Турн на името наимператор Септимий Север (193 - 211 г.).

Заради военни и стратегически цели относно преминаването на войските през реката по време на т.нар. дакийски войни в периода 103 - 105 г. легионерите изградили голям каменно-дървен мост при крепостите Понтес - Дробета /дн. Турну Северин/. Архитект на моста бил Аполодор от Дамаск. Дължината на съоръжението достигала до 1, 2 км и било поддържано на 20 съединени с арки каменни пилони с петоъгълна форма /насочени с острата си част срещу течението/. На двата срещуположни бряга били построени масивни мостови глави /запазени и до днес/, свързващи дървеното трасе над водата.

Той предизвиквал възхищение у Дион Касий и съвременниците му. Бил използван дълго време и имал както военно, така и търговско значение. След като римляните изоставили Дакия през 272 г. мостът бил разрушен по заповед на Аврелиан. Прокопий Цезарейски, творил по времето на Юстиниан /527 - 565 г./ споменава руините на този мост.

Приема се, че именно най-голямото инженерно творение в историята на Рим е пряк повод за наименоване на селището. Гръцкият произход на името е допустим, тъй като създателя на моста Аполодор Дамаски е грък по етническа принадлежност.

Истинска помощ за лингвистичния анализ на името Дробета засвидетелства единствен Полибий (Πολύβιος;Polybius е древногръцки историк и военачалник, автор на "Всеобща история" (наричана и само "Истории") в 40 книги, която описва събитията в Рим, Гърция, Македония, Мала Азия и други региони в периода 220 г. пр.н.е. до 146 г. пр.н.е.).

Той единствен съобщава за думата πέταυρον, πέτευρον

която има значение на скеле, платформа, подиум. Тази дума е ключа към точното смислово съдържания на ойконима Дробета.

До този момент в литературните източници не бе известно какво точно означава името Дробета? Днес с една завидна сигурност можем да твърдим, че името е пряк резултат от съчетанието на думите ἱδρώς (Плутарх) -

- вода, влага и πέταυρον - платформа, скеле, подмостно съоръжение след синкопиране на гласната "и" и отпадане на окончанието -υρον. Така изразът ἱδρώς πέταυρον се превежда като "водно съоръжение", което ясно отговаря по смисъл на речния мост при крепостите Понтес - Дробета. Така името на най-грандиозното творение на Рим се превърнало в име на най-близкото селище до моста от северната страна на реката, където дакийските територии тепърва щели да бъдат завоювани от Рим.

Автор на лингвистичния анализ: Д.Георгиев-Даков

Сведения за Аполодор Дамаски:

Аполодор Дамаск или Аполодор от Дамаск е старогръцки инженер, архитект, дизайнер и скулптор. Той е любимец на император Траян , който построил Траяновия мост през Дунав за неговия поход в Дакия . Той също проектирал гимназиум , колеж, обществени бани , Одеумът, Траяновия форум и Траяновия стълб в град Рим . Той проектирал и триумфалните арки в Беневентум и Анкона . Смята се за архитект на Пантеонът.

Линк към статията:

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/01/24/izvestnostta-na-rimska-drobeta-v-minaloto-i-dnes.673013

Редактирано Януари 24, 2011 от didukaimos

[КГ125]

Пък аз би помислил за така разпространените български топоними във Влашко и възможен такъв произход на този. Силно ми звучи на порумънчена българска дума.

Освен, ако, разбира се, името не е известно отпреди българите. Откога е първата информация за такова име?

Редактирано Януари 24, 2011 от КГ125

[didukaimos]

от преди 1870 години - има запазен надпис, но той не е наличен като визуален материал.

[КГ125]

Т.е. как така има запазен, но не е наличен като визуален материал? Може ли подробности? Ще рече надписът е от 141 г. сл.Хр.?

Редактирано Януари 25, 2011 от КГ125

[didukaimos]

Точно така 141 г. сл.Хр. Това значи, че надписът е известен, но за жалост не мога да ви го покажа - няма го като снимков материал

[КГ125]

Аха, а кой е този надпис, къде се цитира? Няма ли го в нета, в някой извор и т.н.

[BGVlach]

Малко трудно за "днес с една завидна сигурност можем да твърдим", ама за хипотеза става.

Със сигурност можем само да твърдим, че името няма нищо общо с българите. :-)

D(is) M(anibus)

Iulia Kalli-

genia vix(it) an(nis)

XL; Iul(ius) Daci-

scus vfijx(it) an[...];

Val(erius Vvb[ius]

vix(it) an(nis) L; Iul(ius) Pae[t(inus)?]

V[al?]enus, aug(ustalis)

col(oniae) Drub(etae), con-

iug pienlisi-

m(a)e el ami[c]is

b(ene) m(erentibus) p(osuit).

[didukaimos]

Благодаря на BGVlach за добрия надпис и на участниците във форума, взели участие в темата, но с удоволствие публикувам още един автентичния надпис с името Дробета изцяло благодарение на усилията на Тироглифус.

Той е положил неимоверни усилия да разкраси темата с тази красива находка. Късмет и поздрави в тази обща страст от мен.

Ето и надписът осигурен от Тироглифиум

[didukaimos]

Относно намерението на BGWlach да се прави на интересен с леки изводи, бих предпочел като говори да не прави водевили, каквито можем да видим сервирани по чалга клубовете, а да борави със сериозни аргументи.

Тук се толерира една завидна лаическа семплота, че коментираните неща трябва да са непременно български. Уви голите патриотизми и лаиците следва да бъдат разочаровани. В този ред на мисли следва да се уточни, най-малко за успокоение на различните очаквания, че Дробета е била и българско владение през Средновековието най-рано през времето на Аспарух за цялата епоха на условно нареченото ПБЦ. И защо да е българско царство, когато е е български хаганат. Очевидно историческото мислене има завидни широти на изкривяването.

Редактирано Януари 25, 2011 от didukaimos

[КГ125]

Много е опасно във всяка хипотеза да се търси нечий шовинизъм. Това е много деструктивен подход. С него биха могли да се обяснят някои исторически тези от миналото, но да се вменява това на всеки втори участник - ...

Видно от втория надпис, действително топонимът може и най-вероятно датира отпреди българите. Първият го подкрепя косвено.

[didukaimos]

Да така е - надписът осигурен от Тироглифус отразява най-разпространената и общоприета инскрипция. Надписът осигурен от БГвлах отразява индивидуална инскрипционна вариация.

[зелас]

Силно ми звучи на порумънчена българска дума.

Оказва се, че може и да си прав. Виж до какви изводи стигаме тук.

[BGVlach]

Оказва се, че може и да си прав. Виж до какви изводи стигаме тук.

Мда, ... и можем да проължим в тази ред на мисли:

А защо не от "дроб"?

Би имало и обяснение:

Траян като е правил моста логично е посъбрал из околността няколко синджира трако-дако-гетски-българи,

които докато чукали камъни и правели тухли си мърморели "Ей, на дроб-сърма ни направиха".

От многото повтаряне звучното "дроб" е захапано и от римските надзиратели ... и т.н., и т.н, докато се намери лек.

[didukaimos]

КГ изпреварен си-вече има изтъкнати изследователи, които твърдят тези подобни на твоите - тези дървесни тези отварят новия жанр на исторически сатиризъм.

Наслади им се:

http://zelas.blog.bg/history/2011/01/26/drobeta-drobetae-traianov-most.674300

[Eньо]

Не става въпрос за "български" в контекста който ти вероятно го разбираш, а по-скоро тракийско-български.

Наличието на други подобни хидроними в близост е също пряко доказателство - Берзовия (Berzovia), Черна, Диерна (Czerna).

Също така е добре да се информираме, от кога датира всъщност този или онзи топоим.

Бел. мод. Aspandiat.

Оставил съм този пост на Еньо, защото задава логичен въпрос, а не като реверанс към "тракийско-българския" пост на Зелас.

Редактирано Януари 27, 2011 от Aspandiat

[didukaimos]

Строго научното обяснение за дърветата и тяхната връзка с град Дробета, доказва шизофренната възможност римляните да са употребявали българската дума "дървета" в своя език още в началото на 2 век.

[didukaimos]

Също така искам да подчертая, че мисленето на Вл. Георгиев не е задължителен фактор за моето собствено мислене

думата дърво присъства в стабългарски като дрьва

* албански: pemë (sq), dru (sq)

* английски: tree (en)

* арабски: شَجَرَةٌ (šádžara) ж. (сингулативно), شَجَرْتَيْنِ (šadžartéːn) (двойствено), شَجَرَاتٌ (šadžaráːt) (paucal), أشْجَارٌ (‘ašdžáːr) (мн.) (ar)

* арменски: ծառ (hy)

* африкаанс: boom (af)

* белоруски: дрэва (be)

* гръцки: δέντρο (дендро) (el)

* датски: træ (da)

* есперанто: arbo (eo)

* естонски: puu (et)

* иврит: עץ (‛ēts) (he)

* индонезийски: pohon (id)

* ирландски: [[]] (ga)

* исландски: tré (is)

* испански: árbol (es)

* италиански: albero (it)

* китайски: [[]] (zh)

* корейски: [[]] (ko)

* латвийски: koks (lv)

* латински: arbor (la)

* литовски: medis (lt)

* немски: Baum м. (de), Bäume мн. (de)

* норвежки: tre (no)

* персийски: دِرَخت (дeрæхт) (fa)

* полски: drzewo (джево) (pl)

* португалски: árvore (pt)

* румънски: arbore (ro), copac (ro), pom(ro)

* руски: дерево (ru), деревья (мн.)

* словашки: strom (sk)

* словенски:drevo (sl)

* сръбски: дрво (sr)

* тайландски: ต้นไม้ (tònmai) (th)

* турски: ağaç (tr)

* украински: дерево (uk)

* унгарски: fa (hu)

* фински: puu (fi)

* френски: arbre (fr)

* холандски: boom (nl)

* хърватски: drvo (hr)

* чешки: strom (cs)

* шведски: träd (sv)

* японски: 木 (ки) (ja)

[зелас]

Също така е добре да се информираме, от кога датира всъщност този или онзи топоим.

Това е вярно, но изисква по-нататъшно проучване, когато имам данни ще ги представя.

На тази карта обаче, можеш да видиш Дробета (Drobetae), Тиерна (Tierna) и Берзовия (Bersovia) заедно.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/ac/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

[Aspandiat]

Темата, иначе смислена, тръгна да се плъзга в улея на славяно-тракийско-автохтонските щуротии. Затова я подложих на саниране. Призовавам някои участници в нея да подходят сериозно към проблема и да представят наистина научни аргументи!

[didukaimos]

Много точна и принципна позиция на Аспандиат.

Относно давността на топонима, той датира от първата половина на 2 век от новата ера, вероятно непосредствено след строежа на Траяновия мост,тоест след 104 г., на което се базира и версията ми за произхода на топонима. На Певтингеровата карта вариантната инскрипция е Друбетис.

http://apollon.blog.bg/history/2011/01/24/izvestnostta-na-rimska-drobeta-v-minaloto-i-dnes.673013

Редактирано Януари 27, 2011 от didukaimos

[didukaimos]

Всъщност добре е да кача файла тук за подобра нагледност

[Зитко]

Според румънски реконструктори, така е изглеждал Траяновият мост.

Редактирано Януари 27, 2011 от Зитко

[didukaimos]

Много елегантна картинка

[Eньо]

Според румънски реконструктори, така е изглеждал Траяновият мост.

Ето какво пише Dionisios Fotino във:

ISTORIA GENERALA DACIEI SAU A TRANSILVANIEI, TEREI MUNTENESCI SI A MOLDOVEI

Възлагаики строежа на моста на един известен архитект, Аполодор от Дамаск, император Траян очаквал сбъдването на своят проект, а Аполодор се е стараел и влагал всичко от себе си в строежа на каменният мост.

Той е бил построен между крепостта Северин (на Lucius Septimius Severus) и Pontes, на шест италийски мили надолу от катарактите на Дунава.

Пиластрите (пилоните) се състояли от по 20 тетрагонални камъка с обща височина 150 стъпки и широчина 60 стъпки.

Растоянието между пилоните е била 170 стъпки, като всяка двойка пиастри са били свързани чрез каменни дъгови арки зидани със „pozzolana”.

Общата дължина на моста е била 1135 м, широчина 15 м, и височина 19 м.

[didukaimos]

Надявам се няма спор. че Аполодор Дамаски е грък по произход, каквото съмнение бе изказано от автохтониста Зелас