Какво ни прави щастливи?

[ISTORIK]

Тази седмица "Дневник" представя доклада, който самите автори с тъжна ирония и игра на думи са нарекли

"Индекс на нещастната планета".

В усилието си да аргументират адекватността на създадения от тях Индекс на щастливата планета икономистите от британската неправителствена организация "Ню екъномикс фаундейшън" (Nef) са оформили три категории. Това са културните ценности, политическата ситуация и общественият капитал. Комбинацията от факторите, включени в тези категории, определя и мястото на всяка от класираните 178 държави. Според разпространения този месец доклад на Nef България е на 145-о място, докато Колумбия например, е втора. Защо е така?

Най-новите психологически изследвания сочат, че хората, отдаващи най-голямо значение на материалното - пари, външен вид, вещи, слава, обикновено са по-малко доволни от живота си в сравнение с онези, за които това не е толкова важно. Според психолога Тим Касер обяснението е, че стремежът към материални неща е мотивация, която не е съдържателна сама по себе си, а е задвижвана от необходимостта да ни оценят другите около нас. Мотивации от вътрешен характер се асоциират с усещане за самостоятелност и щастие, докато тези с външен се свързват с разочарование и недоволство.

Възможно ли е тази неудовлетвореност от материалното да се забележи и в големите международни проучвания? В най-новото Европейско социално проучване (2004 г.) жителите на 24 държави в ЕС бяха помолени да отговорят на 20 въпроса кое е важно за живота им. Обработката на отговорите от Nef показва, че позитивен ефект имат ценности като авантюризъм, лоялност и креативност, а негативните са силното правителство и голямото богатство. С други думи, онези, които са посочили лоялността и креативизма като важни, са по-удовлетворени от живота си, отколкото хората, поставили акцент върху силната власт.

Още по-категорични доказателства идват от Световното проучване на ценностите, където има възможност анкетираните да поставят акцент върху традиционните светски ценности или върху материалистично-постматериалистичните (под материалистични се разбират тези, които носят икономическа и лична сигурност, а под постматериалистични - които дават приоритет на личната изява и качеството на живот). Анализът на резултатите от 63-те държави, включени в анкетата, разкрива, че има по-силна връзка между усещането за щастлив живот и постматериалистичните ценности.

Иначе казано, хората предпочитат да са по-свободни, отколкото по-имащи.

Втората категория - политическата ситуация, показва категорично, че има пряка връзка между политическата система на една държава и удовлетвореността на населението й. Страните, категоризирани като свободни в световната класация на "Фрийдъм хаус", отбелязват значително по-добри позиции по удовлетвореност спрямо тези, които са частично свободни или несвободни. Същата силна връзка съществува и в класацията на Световната банка за качество на управлението, вземаща предвид такива фактори като демокрация и човешки права.

Дори сред най-развитите държави от групата на ОИСР има отчетливи различия в качеството на управление и това прозира в разминаванията по удовлетвореност от живота на тяхното население. Същият принцип важи и за страните в преход - колкото по-близо до качествена демокрация е една страна, толкова по-щастливи са хората й (Словения например е далеч напред пред Беларус). Макрофактори като политическа система и управление играят важна роля в постигането на удовлетвореност от живота. В примера, който дават икономистите от Nef, България е поставена в една група на "златната среда" с Хърватия и Румъния.

Под обществен капитал, събран в третата категория аргументи на авторите на Индекс на щастливата планета, се разбира колко развити и ефективни са социалните мрежи и усещането за общност. Някои социолози и психолози дори поставят на първо място като фактор за щастие от живота проявите на съчувствие, взаимопомощ и единство. Хората с повече приятели и проявяващи повече активност в общността си обикновено са по-щастливи от онези, които живеят самотни и пасивни.

Различията в обществения капитал на отделните държави като че ли дават добри шансове да се обясни защо хората в две съседни страни може да се разминават в удовлетвореността си, а народи от двата края на света да са с близки показатели. Така държави с еднакви показатели по БВП на глава от населението, индекс на развитието и въздействие върху околната среда се оказват в съвършено различни групи по щастие. В примера, даден от Nef, са оформени странни наглед двойки щастлив-нещастен като Уганда и Молдова, Виетнам и Индия, Филипините и Турция, Перу и Украйна, Венецуела и Македония, Малта и Португалия, Аржентина и Литва.

Как е възможно Колумбия да е на второ място в класацията по Индекс на щастието? Самите автори признават, че за читателите това е голяма и дори шокираща изненада. Обяснението според тях се дава от безпристрастните цифри. Колумбийците имат същата прогнозна продължителност на живота като унгарците и са толкова доволни от живота си, колкото германците. Няма значение, че потреблението им е на ниво едва една четвърт от това в Западна Европа.

Британският писател Мат Рендъл, цитиран в изследването, е женен за колумбийка и прекарва половин година в страната, имаща печална световна слава на огромна нарколаборатория. Според него в някои аспекти Колумбия прилича на Италия. Хората тук имат силно развита местна идентичност, принадлежност към райони със специфична кухня, диалект, музика и танци. Тази централноамериканска държава притежава почти всички климатични варианти на планетата, а поради това - и изобилие от растителност и плодове.

Икономически, Колумбия е модерна и стабилна, никога не е преживявала хиперинфлация, бичувала съседите, а военната диктатура, през която е минала, е била далеч по-кратка и по-умерена. Противно на негативния й медиен образ страната е с жизнено гражданско общество, високи образователни и здравни стандарти. Градският живот е комплексен и богат като по всички големи градове на света.

Вярно, че все още има места в провинцията, където е опасно да се ходи, но те са изолирани. Вярно е също, че гладът за дрога в западния свят прави невъзможно изкореняването на производството на кокаин. Но в същото време 40-милионното население в никакъв случай не е от наркомани, опитва се да живее според законите и силната си католическа вяра, а богатите олигарси поколения наред са и големи филантропи, дори само заради това да оправдават високите си позиции в обществото, описва писателят Мат Рендъл.

[ISTORIK]

Индекс на (не)щастието

КОЛКО ЩАСТЛИВИ СА БЪЛГАРИТЕ?

Според британски икономисти, хората в Киргизстан, Бангладеш или Албания са далеч по-щастливи от българите. Причината е, че макар в България хората да живеят относително дълго и засега начинът им на живот да не се отразява тежко на екологията, те са силно неудовлетворени от всекидневието си. Това запраща българите на дъното на провокативна по методологията си класация на щастието в света, навеждаща на някои интересни мисли. Тази седмица "Дневник" ще представи доклада ""Индекс на щастливата планета", който самите автори с тъжна ирония и игра на думи са нарекли и "Индекс на нещастната планета".

Вануату - групичка острови в южната част на Тихия океан, населена с малко над 200 хиляди рибари и фермери, е най-щастливото място на планетата. Така поне твърди провокативно по методологията си изследване на британска неправителствена организация, публикувано този месец. Според лондонската "Ню економикс фаундейшън" (Nef) най-нещастни са хората в Зимбабве. От проучваните 178 държави България е на незавидното 145-о място, но има и по-големи изненади - САЩ са още по-надолу в класацията на 150-о място. В челната десетка са предимно държави от Централна Америка и Карибите, а дъното на класацията е окупирано от африкански страни.

"Хората могат да живеят дълъг щастлив живот, без да се налага да източват ресурсите на планетата." Този цитат от доклада "Индекс на щастливата планета" съдържа и основния принцип, по който е извършено подреждането на държавите. А той е, че потребителските общества, живеещи в стрес, комерсиализъм и хищническо отношение към околната среда, не са по-щастливи от тези, които се задоволяват с малко и не съсипват екологията. Показатели като брутен вътрешен продукт на глава от населението (на Вануату той е едва 2900 долара годишно, или 207-о място от 203 световни икономики) не ни казват много за това дали хората зад тези числа са доволни и спокойни доживяват старините си.

Този подход на създателите на индекса става по-разбираем, когато се допълни, че Nef го е подготвила заедно с "Приятели на Земята" (Friends of the Earth) и е използвала три фактора: продължителността на живота, личното усещане за благополучие и въздействието върху околната среда. Основаната през 1986 г. Nef организира кампании в защита на природата и за облекчаване дълговете на бедните държави и критикува дневния ред, който задават на света водещите индустриални държави, известни като Г-8.

От Голямата осморка най-добре стои Италия заела (66-о място), а най-зле е Русия, която е почти на дъното (172-ро място). Германия е на 81-во, т.е. доста преди САЩ, защото населението й се нуждае от два пъти по-малко ресурси, за да задоволява нуждите си на приблизително същото равнище като американците. Великобритания е на 108-а позиция, т.е. доста под държави като Либия, Габон и Азербайджан, защото е 18-а в света по тежест на въздействие върху екологията. Япония (95), Канада (111) и Франция (129) са някъде около и под златната среда.

Нашият индекс свежда икономическия подход до елементарни неща като това колко вкарваме в системата (ресурси) и какво получаваме от системата (продължителност на живота и чувство за удовлетвореност). Подредбата, която се получава, може да изглежда необичайна и шокираща, но това е така, защото политиците ни водят за носа с абстрактни математически модели за икономиката, които имат малко общо с реалния свят", коментира Андрю Симс, един от директорите на Nef. Вероятно затова централноамериканските държави, където се задоволяват с малко, но живеят до 70 години като западняците, са далеч по-добре разположени в класацията. Същото важи за островните държави (Малта например е на 7 място, а Кипър - на 24), където населението от векове се съобразява с естествените ограничения на околната среда и се е адаптирало да извлича повече ефективност от по-малко ресурси.

Дължим да подчертаем, че в крайна сметканикоя държава в класацията не се е справила добре по трите показателя, поради което бихме могли да говорим и за Индекс на нещастието, казват авторите в предговора на доклада. По скалата от 0 до 100 на индекса икономистите определят, че възможно най-реалният таван е 83.5, но въпреки това лидерът Вануату е с 68.2. (България е с 31.6). Като цяло страните, които ООН определя със средно ниво на развитие, са окупирали челото на индекса за щастие, а държавите в преход, бившите комунистически страни и онези, които са затиснати от СПИН епидемия, са най-нещастни.

Ричард Лайърд, директор в LSE, коментира пред Би Би Си, че индексът навежда на интересни идеи за въздействието на модерния начин на живот над околната среда. "Той ни напомня ,че не е съвсем наред да сме щастливи днес по начин, който обрича на сериозни трудности бъдещите поколения. През последните 50 години стандартът на живот на Запад значително се повиши, но това не ни направи по-щастливи. А това означава, че не бива да жертваме човешките отношения между хората в името на икономическия растеж."

Авторите от Nef призовават да се приеме Глобален манифест за по-щастлива планета с препоръка да се ликвидират крайната беднота и гладът, да се отдаде нужното на приноса на всеки човек и да се поведе икономическа политика в разумни екологични граници.

Малко по-рано тази година Nef публикува доклад, в който твърди, че ако светът консумира на нивата, на които това се прави във Великобритания например, за задоволяването на такова потребление ще са нужни ресурсите на 3.1 планети Земя. Сега фондацията посочва, че човечеството потребява 22% отвъд прага, до който екосистемата е способна да се възстановява. На практика ние необратимо изяждаме ресурсите си и обричаме потомците си на мизерия, се казва в доклада.

СВЕТОВНА КЛАСАЦИЯ

(по Индекс на щастието, 178 страни, 0 - най-нещастни, 100 - най-щастливи)

1. Вануату 68.2

2. Колумбия 67.2

3. Коста Рика 66.0

4. Доминиканска реп. 64.5

5. Панама 63.5

6. Куба 61.9

7. Хондурас 61.8

8. Гватемала 61.7

9. Салвадор 61.7

10. Ст. Лусия 61.3

...

144. Джибути 32.7

145. БЪЛГАРИЯ 31.6 <---

146. Нигерия 31.1

...

171. Лесото 23.1

172. Русия 22.8

173. Естония 22.7

174. Украйна 22.2

175. ДР Конго 20.7

176. Бурунди 19.0

177. Свазиленд 18.4

178. Зимбабве 16.6

[ISTORIK]

Парите не носят щастие.

Свикнали сме да сравняваме държавите по света по богатство и обем търговията. Някои печелят слава с музикантите, спортистите, добрата си кухня или прекрасните си курорти. Има много класации по корумпираност или качество на футбола. Но може ли да се направи световен индекс по това доколко една страна е сторила хората й да се чувстват доволни от живота си, при това без да плащат високата цена на "изядена" в името на този успех околна среда? Авторите на "Индекс на щастливата планета" (НРІ) от лондонската неправителствена организация "Ню економикс фаундейшън" (Nef) претендират, че са открили такава методология.

Подходът им е фокусиран не толкова върху средствата за постигане на дълъг и щастлив живот, колкото върху ефективността на тези средства. Такива средства са технологиите, здравеопазването, образованието, управлението, икономиката, заетостта, потреблението, семейството, ценностите... Но те не дават отговор на въпроса защо може да си високообразован, здрав и заможен и да се чувстваш самотен и нещастен. Проучването на Nef показва, че няма страна, в която тези проблеми да са решени, както и че най-богатите държави са неефективни и преследват погрешни цели.

Индексът НРІ се отличава с това, че не залага основно на показателя доходи на населението, позволява си да свързва обективни и субективни данни и комбинира фундаментални входни и изходни показатели (какво ползваме от заобикалящата ни среда и носи ли ни това удовлетворение). Крайната цел е да се покаже къде е балансът между постигане на щастие чрез отговорно отношение към ресурсите на планетата. В математически план индексът се изразява като умножаване на данните на ООН за удовлетворение от живот по очаквана продължителност на живота и разделянето на резултата на екологичните последици от дейността ни. Изчислението върху показателите на 178 държави показва, че нито една от тях не се справя добре и повечето дори са не просто неефективни, но и опасни за себе си и за човечеството.

Затова НРІ не показва къде е най-щастливата държава или най-доброто за живеене място, нито коя е екологично най-оптимална или с най-висок стандарт. Идеята е да се получи представа колко дълго може дадена държава да живее по един или друг начин, преди да е съсипала всичко около себе си. По стандартите на западната цивилизация икономиката е залегнала в основите на целия живот и когато се говори за развитие, обикновено се имат предвид разпределение и парични потоци. Поради това показателят брутен вътрешен продукт (БВП) се е превърнал в стандартна мярка за стопанска активност и резултат от правителствената политика. Но той никога не е имал за цел да отчита усещането за благоденствие, макар днес да се твърди, че колкото повече средства има един човек, толкова повече може той да отделя за подобряване на живота си.

В това обаче има заложени капани.

БВП не ни показва как се разпределя богатството вътре в обществото. Екваториална Гвинея и Гърция например имат по 20 хиляди долара БВП на глава от населението. Само че първата държава печели изключително от износ на петрол, управляват я шепа богаташи, така че попада в челната десетка по корумпираност на "Трансперънси интернешънъл", а продължителността на живота е 43 години (в Гърция тя е над 78 години).

Напоследък се правят опити да се коригира връзката между БВП и усещането за благоденствие, но никой от тях не взема предвид субективни впечатления на хората за това как всъщност живеят. Иначе казано, въобще не е сигурно, че бедните са по-нещастни от богатите. Подобно на спора дали IQ тестовете отразяват реално интелигентността няма и достатъчно убедителни методи да се получават валидни данни за нивото на удовлетвореност от начина на живот, както и не е ясно каква е връзката между удовлетвореност и щастие.

Друг фактор, който обикновено се взема предвид, е прогнозната продължителност на живот, защото той отразява състоянието на детската смъртност и многобройни въздействия през целия живот, които в крайна сметка обясняват защо в едни държави се живее до над 75 години, а в други хората не очакват да надхвърлят 45. Холандският социолог Рууд Венховен създава модела "години на щастлив живот" (HLY), комбиниращ предполагаемото с реалното качество на живот. Той обаче има недостатъка да се опитва да обхване едно доста неравномерно разпръснато във времето явление - хората са щастливи в определени години от живота си, и то по различни поводи и под въздействието на различни преценки.

Трети компонент на "индекса на щастието" НРІ е замерването на това експлоатацията на колко голяма плащ се изисква, за да се поддържат нивото на потребление, технологичното развитие и ресурсната ефективност да дадено население. Най-голям дял в този компонент заема теренът за производство на храна, дървета и биогорива; колко водна повърхност се употребява за лов на риба и най-важното - каква площ зеленина е нужна, за да се абсорбира въглеродният диоксид от изгарянето на фосилни горива. Тук се взема предвид, че в глобализирания свят хората черпят ресурси от цялата планета, а не само от близкото си обкръжение. В този смисъл една плантация с банани "Чикита" ще се включи в сметката на държавата, където се ядат тези плодове, а не на Коста Рика, където те се отглеждат.

Към 2001 г. данните показват, че човечеството потребява с 23% над биокапацитета на планетата да се възпроизвежда.

Изчисленията за Великобритания например показват, че ако сегашното ниво на консумация бъде разпределено в рамките на една година, тя, образно казано, изпада в "дълг" към екосистемата още на 16 април и през останалите месеци от годината изяжда чужди ресурси. За човечеството черната дата е 23 октомври. След това до Нова година екосистемата деградира. Но не се стряскайте, самите автори от Nef предупреждават, че този показател трябва да се приема сдържано, защото е доста несъвършен.

[Bridget]

Тайните на щастието

Учени разкриват 12-те тайни, които правят хората истински щастливи.

Какво би ви накарало да бъдете истински щастлива? Нова къща? Нова кола?

В този век на реални илюзии, пълната задоволеност изглежда е единствения ключ за дълготрайно щастие. Но докато сме изцяло под влияние на повдигащото настроението ни ново обзавеждане за спалня, учените, изследващи щастието, казват, че тези външни промени не правят кой знае какво за душевното ни състояние. Всъщност, позитивни случки като отслабване или дори такива, променящи живота ни като сключване на брак водят до краткотрайно повдигане на настроението, което бързо изчезва и води до връщане на старите ви възгледи с пълна сила.

‘Това, което кара хората да бъдат истински щастливи е да бъдат в хармония със себе си”, казва Дан Бейкър, автор на бестселъра “Какво знаят щастливите хора” (Dan Baker, What Happy People Know). “Това означава, че ако се стремите към пълна удовлетвореност, трябва да живеете положително настроени, без значение от трудностите, с които се сблъсквате”.

Провежданите в продължение на десетилетия проучвания показват, че истинското щастие води началото си от 12 отделни характерни черти, които ви позволяват да се справяте с трудностите на живота с лекота и да се чувствате доволни. Добрата новина е, че вие вече притежавате повечето от тези основни черти - въпросът е само да ги преоткриете. Четете нататък, за да разберете научно-обоснованите тайни за дълготрайно щастие.

1. Оптимизъм

Да обхванете целия си житейски опит - дори и по-болезнения - със съзнанието, че със сигурност ще се случи нещо добро - ето това представлява оптимизмът. ’Той помага за намаляване на страховете ни за бъдещето, които иначе биха ни направили безсилни; помага ни да преминем през тях по-бързо и да водим един много по-стойностен живот”, казва Бейкър. Ето един пример: Проучване в университета на Масачузетс разкрива, че жертвите от катастрофи, които изведнъж се парализират, са много по-добре настроени към бъдещето от тези, спечелили от тотото.

Причината: Трагедията им позволила да осъзнаят, че повечето от нещата, които ни правят нещастни, просто не си заслужават терзанията.

За да приемем, че чашата е наполовина пълна (вместо наполовина празна), трябва да оценим всъщност какви облаги са ни донесли предишни лоши преживявания. Например, ако приятелят ви е изоставил, той всъщност ви е направил услуга, като ви е дал свободата и възможността да изживеете голямата и истинска любов, когато тя се появи на сцената.

Така, когато имате трудни периоди - като например трудности в работата - си съставете оптимистичен, зареждащ с енергия план за действие. Приемането на трудните ситуации като възможност, с едно отворено и готово за действие съзнание, ви помага да видите и другата страна на нещата.

2. Любов

“Да си загрижен за хората в живота ти и да знаеш, че и те ти отвръщат по същия начин, е най-голямото доказателство за щастлив живот”, казва Бейкър. Без значение дали е трепета на романтичната любов или грижовната родителска привързаност, взаимните чувства доставят приятното усещане за съпричастност и увеличават радостта от живота. Един от доказаните начини за увеличаване на любовта в живота е да споделяте свободното си време с околните.

“Чувството за изолация ни прави податливи на негативни емоции като несигурност и съмнение в себе си”, обяснява Дейвид Нивен, автор на книгата “100-те прости тайни на щастливите хора” (David Niven, The 100 Simple Secrets of Happy People). “Когато споделяме времето си с любими хора, това заздравява връзката ни с тях, заглушава неприятните чувства и подобрява настроението ни”.

Така че - отидете тази вечер с любимия си на кино или се обадете на приятели, когато ви е самотно.

3. Кураж

Да имаш кураж означава да не изменяш на ценностите си. “Ако действате в разрез с нещата, в които вярвате, всъщност повеждате война със себе си”, предупреждава Бейкър. Но ако застанете твърдо зад нещата, които са важни за вас, удовлетворението, което ще почувствате, ще подсили вярата ви във вас самите.

За повечето жени това означава излекуване от болестта на постоянните извинения и “вземане на думата”, дори с риск да причините объркване – например, ако най-накрая кажете “не” на съседката, който вечно ви моли за услуги. Когато животът ви е в хармония с чувството ви за правилно и неправилно, не може да станете жертва на разрушаващото чувство на съмнение в себе си.

4. Възможност за избор

Проучвания разкриват, че хора, които определят себе си като самостоятелни и самоуверени, са три пъти по-удовлетворени от живота си. Те вярват, че имат силата да избират, когато ситуацията вече не е по вкуса им. Така, когато нещата се влошат, те имат избор за промяна.

5. Проактивност

Най-щастливите хора са винаги на лов за нови преживявания, благодарение на любовта им към живота. За да запалите вътрешната си страст, Бейкър препоръчва да си поставите за цел всеки ден да правите по една грешка. Това ще ви окуражи да се впуснете в нови преживявания, което иначе не бихте направили от страх да не се провалите. Освен това, тренирайки любознателността си по този начин, повишаваме нашето щастие: невролози открили, че впускането в нови преживявания води до производство на допамин - вещество, което ни кара да се чувстваме щастливи.

6. Сигурност

Истинската увереност означава да се чувстваме добре на мястото, на което сме в момента в живота. Това е да знаем, че ако станем богати или известни, това няма да промени същността ни. ”Щастливите хора се харесват такива, каквито са”, казва Бейкър. “Те на стават роби на известността или на финансовото си състояние”.

Сигурността е свързана още с осъзнаването, че това, което сме днес, е съвкупност от всичките малки неща от нашата история, които никой не може да ни отнеме. Историята на семейството ни, образованието, споделеният опит с искрени приятели - нито едно от тези неща не може да бъде заличено от промените в живота ви - факт, който внушава чувство на стабилност и вътрешен мир. Така че, когато се почувстваме несигурни, специалистите препоръчват да се уповаваме на един от тези стойностни моменти: може да разгледате снимки от някое важно събитие в живота ви, например дипломирането, да препрочетете писмата от приятел и др. По този начин ще успеем да овладеем и най-трудната ситуация.

7. Добро здраве

Умът и тялото са здраво свързани, така че, ако се грижим за себе си не само от врата надолу, а и нагоре, си осигуряваме цялостно щастие. “Един от любимите ми цитати е на известен психиатър от двадесетте години на миналия век, който казва: “Здравето е оптималното състояние, което осигурява пълно отдаване на самия живот”, казва Бейкър. “Което означава, че да бъдеш здрав не значи задължително да си във форма, а да живееш пълноценно”.

Най-лесният начин за постигане на това състояние е движението: разходки, танци, различни игри. Играта на фризби с кучето, например, води до освобождаване на ендорфини (вещества, отговорни за успехите при бегачите) и увеличава нивата на серотонина - хормон, който ни кара да се чувстваме добре. По мнение на учени от университета на Аризона, най -хубавото от всичко това е, че само 10 минутни упражнения водят до тези положителни резултати.

8. Душевно състояние

Хора, с по-силно развита душевност са много по-удовлетворени от живота от тези с по-слабо развита, показва изследване върху растежа на тялото.Това ни напомня, че животът може да има много по-голямо съдържание, извън нашите познания, така че не трябва да се затормозяваме с незначителни неща. Изследване показва, че религията може да има положителен ефект както върху физическото, така и върху душевното здраве: хора, които редовно се молят или се вслушват в религиозни учения, страдат по-рядко от високо кръвно налягане, тревожност и депресия, твърдят експерти от университетски център по теология и здраве. Всяко действие, което докосва душата, включително медитацията, разходки в гората, четене на вдъхновяваща книга или слушане на приятна музика, може да ни разкрие много неща.

9. Алтруизъм

Да даваме от себе си, без да очакваме нещо в замяна, е един от най-лесните начини да бъдем в мир със себе си, с нашият свят и с живота като цяло: “Алтруизмът ни свързва с околните, дава ни цел в живота и ни помага да се погледнем отстрани”, казва Бейкър. Положителното въздействие върху живота на някой ни възпитава в благородство, което пък, от своя страна, ни помага да намалим отрицателните емоции в нашия собствен живот. Възможностите са много: може да станете приемен родител на дете, лишено от родителски грижи, например. Просто отворете сърцето, очите и ушите си – нашата родна действителност, ако не на друго, е богата на възможности за проява на алтруизъм. Ако нямате възможност да се включите в такава социална програма, отделяйки време за член на семейството или приятел, когато има нужда от подадена ръка, ще има същия ефект за постигане на вътрешен мир.

10. Съпоставяне

Щастливите хора съзнателно подреждат житейските си преживявания така, че приятните случки са на преден план, докато лошите са в периферията. Ето ви един пример: проучване на университета на Джорджия разкрива, че оптимистично-настроени работници, току-що получили повишение, са във възторг от новите възможности, докато песимистите изпаднат в ужас от допълнителната работа, която трябва да вършат.

За усвояване на позитивна гледна точка, Нивен предлага съпоставяне на една лоша ситуация с възможно най-ужасния сценарий. Например: ставането за работа в 5 ч. сутринта не е никак приятно, но я си представете да ставате толкова рано за работа, която мразите или още по-зле - да нямате никаква работа?“Ако сравните сегашното си щастие с най-добрите моменти в живота си до сега, може да останете разочаровани, защото подобни моменти са рядкост”, обяснява Нивен. “Но ако сравните сегашните си успехи с трудните моменти, които сте преживели, имате пълно основание да се радвате на живота си в този момент”.

11. Чувство за хумор

“Откриването на смешното в една лоша ситуация променя гледната точка, което дава сили на хората да вървят напред, дори когато нещата са най-черни”, казва Бейкър. Смехът също води до физиологични промени в тялото, които ни карат да се чувстваме добре: когато ни е смешно, настъпва повишаване на нивото на хормоните, които ни карат да се чувстваме добре - серотонин и допамин; през това време нивото на стресовите хормони, като кортизол, спада. “Помъчете се всеки ден да преживявате нещо забавно - без значение дали четете вицове или гледате любимата си забавна програма. Една хубава порция смях дневно ще промени целия ви ден”, казва Нивен.

12. Цели

Да имаме причина да ставаме от леглото всяка сутрин, е един от най-съществените източници на щастие, защото ни дава нещо позитивно, върху което да се концентрираме. Някои откриват щастието в това да бъдат “идеалния родител”. Други - в това да учат и вдъхновяват децата, трети - в това да обучават по-младите си колеги на работното място.

“Ако не сте сигурни каква е вашата цел в живота, тогава целта ви е да я откриете”, казва Бейкър. Започнете с включване в малки мероприятия, които осмислят деня ви и ви карат да бъдете себе си.

Например, запишете се в театрална група, ако искате да бъдете на сцената. Намерете си книги за грижа за домашните любимци, ако се интересувате от животни. Дори включването в някакъв клуб, например читателски, може да ви отвори вратите за нови приятелства и връзки, които да ви разкрият вашия истински път. Веднъж като откриете вашата страст, й отделяйте време всеки ден. “Когато това, което правите, наистина ви е “при сърце”, ще бъдете и наистина щастливи.”