"Разходката на пан Броучек из ХV столетие"

[glishev]

Един почитан от мене чешки гений, Сватоплук Чех, беше написал няколко страници с реплики на "старочешки" в "Разходката на пан Броучек из XV столетие". Няма такъв кикот, во истину

Дай няколко примера, де!...

Пан Броучек, добродушен и порядъчно страхлив любител на хубавата бира и романтичното средновековие, ви кани на разходка из страшното и славно петнадесето столетие.

Загадъчен проход във времето и коварното въздействие на чешката бира отпращат миролюбивия домопритежател на епохално пътуване във времето, сред неповторимата красота на средновековна Прага. Почитателят на отминала слава, древни замъци и страховити подземия не би могъл да предполага, че една хубава юлска вечер, излизайки от кръчмата, вместо у дома си, ще се озове в средновековието, в обсадената от кръстоносци Прага, и само за часове ще стане пряк участник в паметни сражения, ще се влюби и над главата му ще надвисне страшна заплаха...

„Разходката на пан Броучек из XV-то столетие” е цикъл от фантастично-хумористични и сатирични разкази за Матей Броучек, типичен еснаф - алчен и завистлив, пренесен назад във времето. Той попада в Прага през XV век сред хуситите в разгара на бунтовете срещу крал Жигмунд...

...Вече втори век героят на Сватоплук Чех шества по световните литературни сцени, буди смях и дава повод за размисъл със забележителните си приключения из средновековна Прага от времето на хуситските войни.

... чудноватият минувач... протегна срещу него ръце и извика заплашително:

- Аще ли человек добрий еси, стой!

... Пан Броучек помисли, че сигурно езикът му е надебелял от пиене.

- С трудом разумеваю мормоление твое. Мигар добрий гражданин шляется яко разбойника без света по граду? Такови стукнет человека, украст его сребреники и яко дим иштезает.

"Боже Господи - помисли си пан Броучек, - той има по-лошо произношение от някой пияница. Това вече не може да е от бирата...

- Лжеши бестидно! Да будет тебе ведомо, что я же исконний пражанин и верний чех, а ти скиталец иноземец еси, глаголеши на каковом неведомом язике и носеши мерзкое одеяние.

- Е, вече прекаляваш! - извика пан Броучек...

- Умолкни, мерзкий юроде! Кленуся именем Божием, ти не смееши називати меня безумцем, ибо ти сам безумец еще болший еси. Мне ведомо кто ти... Ха! Ти подлий издаица еси, ти посланец Антихриста, ти отступник рода своего и съгледник храла Жигмонта. Ти в граде прокрал же еси, даби нас предати. Но Божием изволением ти живим не отидеши!

...

За да бъде езикът ми по-жив и цветист, предадох думите на непознатия мъж (проницателният читател сигурно се е досетил вече, че той е стар пражанин от петнайсети век), на старочешки език, както ми ги продиктува по памет пан Броучек. Ако нещо в тях не съответства на старочешките ни граматики, отдайте го или на лошата памет на пан Броучек, или пък на неправилния в граматическо отношение говор на стария пражанин, който сигурно се е придържал също толкова малко към граматическите правила, както и днешните пражани. Ето защо напразно си острите моливите вие, господа учени, които удостоявате с вниманието си нас, бедните чешки белетристи, само когато искате да докажете нашето безгранично невежество.

Редактирано 1, 2011 от glishev

[КГ125]

Откъде се сещате за тия книги, бре!!!

От изданието на "Панорама" от 1980 май тая книга не е виждала бял свят ))

То шегата настрана, аму що ли ще се случи ако някой срещне българин от 13 век, да кажем )))

Редактирано 1, 2011 от КГ125

[glishev]

Четем централноевропейщини, че как. Всъщност Броучек има ново издание и тъкмо него си имам аз.

Впрочем, бих препоръчал една друга централноевропейщина, пак за стара Прага, но по-така, дълбока.

"Седмоцърквие" на Милош Урбан. Любима книга ми става.