Етнолингвистична екология

**ISTORIK** · Юли 20, 2006

Преди няколко години, в Московския Държавен Институт (Московский Государствений Институт – МГУ) бе създадена нова катедра – тази по етнолингвистична екология. Според ръководителя на новата катедра – академик Вячеслав Иванов, езиците на малките народи постепенно умират и изчезват. Целта на учените, работещите в тази научна област, е да документират за историята всеки изчезващ език, диалект или говор. Защото във всеки от тях е запечатана своеобразна картина на света, а с неговото изчезване, човечеството ще изгуби богатството на това своеобразие.

Етнолингвисти от цял свят се занимават с описване на тези процеси, както и с опити за изследване на все още съществуващите езици, които нямат писменост.

По данни на руските етнолингвисти, към края на XX век, човечеството е говорило на 6 000 езика. Според най-песимистично настроените учени, след около 25-30 г., броят на езиците ще намалее драстично.

Като основна причина за това явление се сочи глобализацията, която оказва влияние и върху световните езици. В момента, доминиращият език е английският. Според учените, след 2050 г., английският ще отстъпи първото място на китайския. Второ място ще си поделят индийските езици хинди и урду, а за третото място ще се борят английският и испанският.

Някои езиковеди смятат, че английският език се е разпаднал на множество английски езици – британски (оригиналът!), американски, австралийски, африкански (южноафрикански и др.), азиатски (японски ангрийски! и др. ). Съществува дори и български вариант на английсия.

Влизайки в обращение в световен мащаб, английският език е подложен на множество регионални влияния и бива “оплождан” с чужди елементи на всяко структурно равнище – фонетика, специфична лексика, синтаксис...

В същото време, китайският език набира скорост както по чисто формален признак (расте броят на хората, за които това е първи, роден език), така и – заради факта, че китайците водят политика на универсализация на своя език. Те създадоха система за записване на йероглифи (японците наричат китайските йероглифи с термина kanji) за интернет и тази тяхна система се монтира паралелно с английската в новите компютри в цял свят. Китайците се стремят да превърнат своя език в най-използвания език в интернет. И имат краен срок – 2007 г.!

Възниква въпросът, дали образователните системи по света отчитат тези тенденции?

В някои райони на Англия, където има струпване на големи еднородни общности от преселници, се коментира изучаването в училище на азиатски и африкански езици, вместо френски, немски испански и италиански. В списъка на новите учебни предмети фигурират езици като хинди, урду, пенджаби, сомали, китайски, японски и иврит. Тази новост, въведена от английското образователно министерство, е политически коректна – след като пришълците изучават по неволя езика на страната-домакин, не е невъзможно да изучават паралелно и родния си език. Дава се възможност и на местните ученици и студенти да изучават езика на пришълците, в името на по-доброто разбирателство между хората и взаимното разбиране на различните култури.

В някои български училища също се изучават екзотични езици като арменски, турски, иврит, китайски, японски, есперанто...

В действителност, езиците не умират толкова лесно. Славянските езици не са застрашени в следващите 50 и повече години. Е, почти са изчезнали горнолужишкия и долнолужишкия, но процеса на тяхното изчезване продължава вече повече от 200 г. и тях все още ги има. Тези езици винаги са живяли в немскоезична среда. Срещу тях е имало репресии и по време на пруската държава, и по време на хитлеристка Германия. Тези два езика, след време, наистина ще изчезнат, но всички останали славянски езици са държавни и книжовни. Конкретно за българския език няма никаква опасност, докато има живи негови носители, докато има литература, писана на него...

Да се върнем на светвните езици... Населението, говорещо китайски език, а също - и езиците хинди и урду, ще се увеличава, заради това, че репродуктивността на говорещите тези езици е висока. А също така – и все повече хора започват да ги изучават. Ползват се и в интернет. Освен това, китайският е един от официалните дипломатически езици. Но това все още не означава, че тези езици ще станат световни. Дали един език е световен, зависи от други неща.

Например, френският език е бил световен в областта на културата, но дори и той не е бил най-разпространен - като брой на говорещите го като свой роден език.

Причините, които определят, дали един език е световен, зависят от много фактори, свързани с техническия напредък, воената сила, политиката, икономиката, културата...

В момента, английският език е доминиращ, но не – заради Англия, а – заради доминиращата роля на САЩ.. Освен това, английският език е лесен за изучаване. За сравнение, китайският, руският и българският са много трудни за изучаване.

Ако някога Китай изземе по някакъв начин функциите на САЩ, може би, едва тогава китайският ще стане световен език. Ще поживеем, ще видим...

**Bridget** · Юли 20, 2006

По Дискавъри има такава поредица от много кратки филмчета от по 10-15 минути. Във всяко се представя езика на някой рядък и почти изчезващ етнос от целия свят. Много е интересно. :good: От там чух за такива народи, каквито не съм предполагала, че съществуват. :v: