5 евро или 5 евра?

[Tyroglyphos]

Ами езикът ни има богати възможности за създаване на словоформи. Въпросът е защо е така (защо има поливариантност на словообразуването)?

Индоевропейско и старобългарско наследство. Съществителните от среден род са получавали окончание за множествено число -а, както "сел-о" - "сел-а" (това е име от о-основи). При някои типове съществителни обаче е имало основи, завършващи на съгласна, например "небес-" "телѧт-", в множествено число "небес-а" и "телѧт-а" (новобълг. "телета"). Понеже в старославянски думите могат да завършват само на гласна, в единствено число, което би трябвало да е чистата основа, крайната съгласна е изпадала, затова имаме "телѧ" и "агнѧ" без -т- (новобълг. "теле", "агне"; по същия начин при основите на -с- "небе", старобълг. "небо"). От съпоставянето на "теле" и "теле-та" се е създало усещане, че окончанието за среден род не е просто -а, а -та, и това -та е започнало да се използва като окончание за множествено число и за други думи, където не би трябвало да има -т-, напр. вместо "море" - "моря" (както "лице" - "лица") са започнали да образуват множествено число "море-та" по подобие на "телета". Окончанието -та сега се схваща като обичайно окончание за образуване на множествено число от думите от среден род на -е и се е разпространило и върху несвойствените на българския език типове думи от среден род, завършващи на -и и -у, напр. "такси" - "такси-та", "кану" - "кану-та" или цитираното по-горе "хайкута".

А дали това -т- в окончанието на думата принадлежи на основата на думата може да се разбере от производните й - "морета", но "мор-ски" като "сел-ски", т. е. основата е без -т-, за разлика от "телешки" (а не *тел-ски) от "теле" или "телес-ен" (а не тел-ен) от "тяло". В отделни случаи дори са се получили по няколко форми за множествено число, които имат разлики в значението, напр. от "тяло" има и "тела", и "телеса", а от "дърво" - "дървета" (растенията), "дърва" (дървен материал) и дори поетичното "дървеса".

[Bolyarski]

Tyroglyphos

Българският е много богат и сякаш за разлика от английския и немския се развива непрестанно. Това до голяма степен сигурно се дължи на огромния брой чуждици, които сме принудени да абсорбираме. Сигурен съм, че съвсем скоро ще прикачим точното множествено окончание на еврото. БАН меко казано са безгласна буква.

Мен ми е интересно как бихме нагодили думата ако произлизаше от немския език. Немците между впрочем го наричат..."Уйро"

Не се шегувам. Работя с чужденци.

.:.

[nik1]

Да, плюс различните диалектни наслоения, навлязли и бетонирали се в книжовния език.

"коне" (мн.число на "кон"), а не "коньове", (или "кони"?),

но "слонове" (мн.число на "слон"), а не "слоне"

[ISTORIK]

Мен ми е интересно...

Странен изказ...

"На мен ми е интересно." или "Интересно ми е." е граматически издържано.

"Мен ме боли главата." - също.

"Мен ми е интересно" обаче е груба грешка, липсва предлог (на).

Редактирано 10, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

кон - "коне" (мн.число на "кон"), а не "коньове" или "кони", но "слонове" (мн.число на "слон"), а не - "слоне" или "слони".

Да, така е.

Или

дете - деЦА

прасе - прасеТА

време времеНА, знаме - знамеНА (а не - знамета)

жена - женИ, филм - филмИ (не - филмове)

град - градОВЕ, яд - ядОВЕ

Окончания за мн. ч. на съществ. имена в съвр. бълг. кн. ез.

-ОВЕ

градове, принцове, хлябове, векове, врагове, синове, столове, слонове, трупове; НО! огньове, ветрове

-ЕВЕ

боеве, броеве

-Е

мъже, коне, царе, крале, князе

-ТА

момчета, момичета, менюта, таксита, врабчета

-ЦА

деца

-А

крака, рога, кина, слова, села, крака, петна, дърва, лица, училища

-Я

братя, копия, въстания, известия, цветя, лозя,

-ИЩА

краища, пътища, сънища, кърища, но - кървища

-И

моливи, молитви, буквари, музеи, герои, рими, гардероби, зъби, танци, тръни, бащи, майки, жени, стаи, писатели, родители, завои, герои, войни, воини, магии, инженери, маси, чапки, прилепи, истории, романи, приятели, но - българи, петли

Във връзка с палатализацията (К, Г, Х -> Ц, З, С, или Ч, Ж, Ш)

-ЦИ, -СИ, -ЗИ, -ГИ, -КИ, -ХИ

ученици, внуци, евнуси, работници, химици, кожуси, власи, диалози, биолози, болшевики, меншевики, митинги, чехи, турци

-ОВЦИ

дядовци

-ИНИ

героини, влахини, монахини

-ИИ

станции, гаранции, концепции

-ИЯ

очаквания

-Е

нозе, овце, люде

-ЕТА

морета, петлета, дървета

-НА

времена, племена, знамена, имена, рамена,

-ЕСА

чудеса, небеса, дървеса,

-СТВО

монашество, студентство, учителство, селячество, множество, мнозинство, малцинство

Редактирано 11, 2011 от ISTORIK

[Ka40]

"коне" (мн.число на "кон"), а не "коньове", (или "кони"?),

но "слонове" (мн.число на "слон"), а не "слоне"

Много добър пример за това колко ни е крив езикът. Безброй правила и към всяко едно от тях изключение. Между другото преди време един депутат от ДПС беше казал имено "троянски коньове"

[glishev]

Сега пък и езикът крив

[ISTORIK]

Езикът ни си е много хубав.

Изкривяват го тия, които го ползват, без да го познават в достатъчна степен, да не говорим, че трябва да го познават в детайли.

Най-смешни са онези "националисти" (?!), които пишат на латиница (например - bulgarin, balgarin) или с печатни грешки (напр. - балгарин), или пишат "българин" с главно Б - Българин. (Така е прието да се пише в английския и френския, понеже в тях има една и съща дума и за "българин", и за "български" - за да разграничат двете думи, англичаните и французите пишат националността с главна буква. Те пишат: "I am Bulgarian." - "Аз съм българин." и "This is bulgarian wine." - "Това е българско вино." Да, но този принцип НЕ важи в българската граматика!).

Редактирано 11, 2011 от ISTORIK

[glishev]

Езикът ни си е много хубав.

Изкривяват го тия, които го ползват, без да го познават в достатъчна степен, да не говорим, че трябва да го познават в детайли.

На това мога да кажа само евалла. Бих ти добавил и ментичка, ама ги изхарчих за днес.

[hristo_serafimov]

Езикът ни си е много хубав.

Изкривяват го тия, които го ползват, без да го познават в достатъчна степен, да не говорим, че трябва да го познават в детайли.

Най-смешни са онези "националисти" (?!), които пишат на латиница (например - bulgarin, balgarin) или с печатни грешки (напр. - балгарин), или пишат "българин" с главно Б - Българин. (Така е прието да се пише в английския и френския, понеже в тях има една и съща дума и за "българин", и за "български" - за да разграничат двете думи, англичаните и французите пишат националността с главна буква. Те пишат: "I am Bulgarian." - "Аз съм българин." и "This is bulgarian wine." - "Това е българско вино." Да, но този принцип НЕ важи в българската граматика!).

Ментичката е от мен тогава

За българите, наистина е непростимо да не знаят множественото число на думите от родният си език, а за чужденците... много е смешно да ги слушаш как го образуват Скоро гледах "Кухнята на Лео". На гости му беше една ливанка. Диалога се водеше на "български" и на моменти беше доста комичен

На времето ми разправяха за двама чуждестранни (чернокожи) студенти, на които единственият общ език им се оказал изучавания тук български. Спора, който водели бил много разгорещен. Единия настоявал, че множественото число на крак е кракове, а другият държал на краки...

А през ВСВ холандците са използвали езика си и по-скоро начина на изговаряне на думите да се предпазват от немски шпиони. Те имат едно специфично хриптене, което се оказало непосилно за изговор от немците Така, че да се познава и говори добре един език си има и скрити предимства.

А по темата - мисля, че след време ще се приемат и 2те форми. Едната, "Евро", защото става става дума за пари всички разбират, независимо как е казано. А другата, "еврА", защото все пак е по-близо до нашият език и сме свикнали да имаме множествено число за почти всичко.

[kramer]

Въпросът по-скоро опира до благозвучие. То иначе все едно да се опитаме да обясним в един чужд език защо едни съществителни са бройни, другите небройни.

[Perkūnas]

Някои езици вече са одомашнили еврото без то да е вкарано в употреба. В Литва еврото вече е euras (м.р. 1 склонение: vienas /1/ euras, du /2/ eurai, ... dešimt /10/ eurų, ... šimtas /100/ eurų). Не знам какво ще прави европечатницата с дизайна на литовското евро. По въпроса за многото форми за множествено число: те са резултат от смесването на остатъците от старобългарското именно склонение + новообразувани форми по аналогия. Примерно: ръка/нога - ръце/нозе (от старобългарско и праславянско двойствено число, сравни чешки ruce), диал. ръки/? (от старобългарско и праславянско

множествено число, сравни руски руки/ноги, сръбски руке, ноге).

Редактирано 14, 2011 от Perkūnas

[scarecrow]

Така е прието да се пише в английския и френския, понеже в тях има една и съща дума и за "българин", и за "български" - за да разграничат двете думи, англичаните и французите пишат националността с главна буква. Те пишат: "I am Bulgarian." - "Аз съм българин." и "This is bulgarian wine."

Винаги си е Bulgarian. И за националност, и за вино, и за всичко. На английски винаги се пише с главна буква

[nikey_vv]

Има стандарти за това как да се изписва 'евро' в единствено и множествено число на различните езици. Разбира се, тези стандарти са задължителни само за документацията в общноста.

The Heads of State and Government meeting in Madrid in 1995 chose the name 'euro' as it symbolises 'Europe'. There are certain rules on the use of the term 'euro':

• The name of the single currency must be the same in all the official languages of the EU, taking into account the different alphabets. This is to ensure consistency and to avoid confusion in the single market.
• In all EU legal texts, the nominative singular spelling must be 'euro' in all languages ('ευρώ' in Greek alphabet; 'евро' in Cyrillic alphabet). Plural forms and declensions are accepted as long as they do not change the 'eur-' root.
• In documents other than EU legal texts, including national legislation, other spellings are accepted according to the various grammatical rules used in each language.
• The definition of the name 'cent' (in Greek, 'λεπτό'; in Bulgarian ' цент') does not prevent the use of variants of this term in common usage in the Member States.
• The ISO code for the euro is EUR, to be used with figures referring to amounts in euro when the euro symbol is not used.

(http://ec.europa.eu/...ol/index_en.htm) (http://evertype.com/standards/euro/)

Българската диаспора в Европа доста широко употребява 'стотинки' за назоваване на местните монетни единици. Затова аз си мисля, че българите ще продължат да употребяват в говоримата реч множественото число 'стотинки', вместо 'евроцентове' или 'цента'.

Редактирано 14, 2011 от nikey_vv

[meandor]

Гърците използват лепто/лепта, както обичайно наричат дребните си монети още от Древността, и ако следваме тяхната логика, трябва да продължим да използваме стотинката, която и без това си отговаря точно на цент.

Редактирано 14, 2011 от meandor

[glishev]

Италианците и французите също си изпълзват "чентезими" и "сантим". Гърците също дават своята лепта

Тъй че е нормално и ние да наричаме стотната от еврото "стотинка".

[insighting]

1 евро, 5 евро???

Няма форма за множествено число, а някои лексеми я образуват дори по два начина.

[Ka40]

На времето ми разправяха за двама чуждестранни (чернокожи) студенти, на които единственият общ език им се оказал изучавания тук български. Спора, който водели бил много разгорещен. Единия настоявал, че множественото число на крак е кракове, а другият държал на краки...

А всъщност, следвайки специфичните правила за образуване на мн.число в българския език, множествената форма на "крак" трябва да е "краци"! За сравнение - "рак"- "раци", "мерак" - "мераци", "шубрак" "шубраци". Иди разправяй после че езикът ни не е крив

[glishev]

Че то "краци" си се използва в разговорната реч, най-често иронично.

[Perkūnas]

А всъщност, следвайки специфичните правила за образуване на мн.число в българския език, множествената форма на "крак" трябва да е "краци"! За сравнение - "рак"- "раци", "мерак" - "мераци", "шубрак" "шубраци". Иди разправяй после че езикът ни не е крив

Не е баш така. Крака е формата за двойствено число (за 2 предмета). При частите на тялото, които са по двойки, в новобългарски се е запазила старобългарската форма за двойствено число (в което има голяма доза логика: имаш 2, а не 10 крака). Затова имаме око -> очи, а не очеса, ухо -> уши, а не ушеса, ръка -> ръце.

[glishev]

Двойственото число се е запазило при дублетите на мн. ч. като "рамена", "крила", "колена". Интересно, че е запазено само при някои от чифтните части на тялото, а не при всички.