Какво е качеството на обучението по чужди и майчини езици в България?

[ISTORIK]

След демократичните промени от ноември 1989 г. в България започна да се говори отново за нуждата от познаването на чужди езици, предимно - говорените в Западна Европа. По време на тоталитарния режим в България на чуждите езици е отделяно съвсем малко внимание, а фокусът е бил поставен върху официалния език в СССР – руския. В много малко градове (предимно - в по-големите) съществуват английски, немски или френски езикови гимназии; липсват дори паралелки с обучение на тези езици.

В началото на последното десетилетие на ХХ в. четирите часа седмично руски език са изместени от английски, немски или френски с решение на Министерството на образованието и науката. Почти няма училище, където да не се учи някакъв западен език, като най-често това е английски.

Въпреки слабото обучение по чужди езици в България, преподавателите от онези времена са хора с ценз и, не на последно място - те са способни педагози. След 1989 г. обаче много от тези филолози са застигнати от възрастта за пенсиониране и не само от това. В началото на 90-те години на ХХ в. една учителска заплата варира между 350 и 450 лв. Затова много от учителите се възползват от възможността да станат гастарбайтери в Гърция, Испания, Италия или някъде другаде, където си мислят, че ще получават повече пари, и зарязват младежта, която има нужда от просвещаване. На други пък е предлагано да започнат работа в току-що навлезлите чужди компании, които предоставят наистина по-добри условия и качество на труда за хора, владеещи чужд език или чужди езици.

А кой идва на мястото на квалифицираните филолози? Над 50% от учителите по чужд език в училищата са хора, които имат съвсем бегла представа за съответния език и, които преди са работели нещо съвсем различно. Из примерите за предишните им професии се срещат такива, които са работели като телефонисти, секретари, а в едно столично училище като преподавател по английски език на работа постъпва една бивша манекенка!

По този начин качеството на предлаганото чуждоезиково обучение в училище рязко спада. Част от родителите и учениците осъзнават това и, разбира се, търсят алтернативи. Това усеща и група предприемчиви бизнесмени, които основават школи по чуждоезиково обучение. По данни на просветното министерство, само през 2004 г. на територията на страната действат между 1000 и 2000 хиляди подобни школи, някои от тях - замаскирани като обикновени търговски фирми, които не могат да отговорят дори и на един от критериите, въз основа на които се вади разрешително за такава дейност. А на работа са приемани и хора с минимални познания по съответния език; известни са и случаи, в които завършили дадено ниво курсисти преподават на току-що записалите се желаещи да се образоват.

Многобройни са и предлагащите частни уроци по чужд език. Това се оказва най-качественият вариант, защото преподавателите са предимно препоръчани и реномирани бивши или настоящи специалисти (някои от тях - пенсионери), които имат ясно изразена методическа схема на преподаване и създават индивидуален подход към всеки един свой ученик, макар понякога това да става на доволно високи (или ниски) цени. Тъй като тези доходи не се декларират и, следователно, не се облагат с данък, иначе способните учители се превръщат в строители на сивата икономика на България, наред с най-различните амбулантни търговци по улиците и пазарите, а също - и с разните майстори – шивачи, обущари, строители и прочие.

Образованието на роден език е слабо. България, както всяка държава с разнообразно етническо население, има нуждата и задължението да предоставя на онази част от гражданите, които считат за майчин език, различен от официалния, обучение на съответната реч. В тази страна обаче образованието на роден език е слабо – съществуват такива паралелки, но там се преподава под формата на свободноизбираем предмет (СИП). СИП-овете се водят след редовните часове, само в началния и прогимназиалния курс, а всеки, който е бил ученик някога, знае, че след пет или шест астрономически часа престой в училище е трудно да се съсредоточиш и да приемеш знанията, които се дават от учителите.

Също така няма ясно изразена схема за преподаване на турски, цигански, арменски, иврит или какъвто и да е малцинствен език. Няма учебници на български език, а и тук не всички преподаватели имат нужното образование. В случая с турския език има учители, които учат децата на диалект, и когато някой ученик иска да следва в Турция, то той установява, че не може да води диалог с разбиране, защото не говори на разбираем (литературен или съвременен) език. Една от целите на ограмотяването по майчин език е в случай на пребиваване по каквато и да е причина в държавата на народа-носител да се осъществи свобода на разговора и разбираемостта, да няма езикова или диалектична бариера.

Но на тези неща явно е трудно да бъде обърнато достатъчно внимание, защото на дневен ред са количеството дни на ваканциите и безспорно големият проблем с безпричинните отсъствия на една голяма част от българските ученици. В същото време учителите в училище са засипани с бумащина и излишни дейности и това убива желанието им да се занимават с преподаване.

Момчил Шопов

в-к Zaman (Утро)

http://zaman.bg/bg/k...si-v-balgariya/

Редактирано 8, 2011 от ISTORIK

[crimson]

Абсолютно вярно!

Много преподаватели по чужди езици в училищата, особено в по-малките населени места, са слабо подготвени, с чисто теоретични (и то съвсем основни) знания по езика...В нашата гимназия например имаше доброволци от Корпуса на мира (американци), които преподаваха разговорен английски. Обаче българските им колеги - преподаватели по този език - отказваха да разговарят с тях на английски, а им говореха на български (уж да им помогнат да го научат).

А тъй като и образованието в университетите е под всякаква критика, нивото на новите поколения "учители" бавно и сигурно пада.

Редактирано Март 2, 2011 от crimson

[Ivo_G]

Извинявам се ако това не е подходящото място за моя въпрос, но не исках да отварям нова тема, а по-подходяща от тази не намерих...та въпроса ми е, някой знае ли дали някъде в България (по-специално в София) се организират безплатни курсове по турски език? Може би от турското посолство или от някоя турска културна организация?

[ISTORIK]

http://www.google.bg/#hl=bg&sclient=psy-ab&q=%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BF%D0%BE+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA+%D0%B2+%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F&pbx=1&oq=%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B5+%D0%BF%D0%BE+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D0%B

Ако решиш да се занимаваш сам, опитай да си намериш учебника "Yeni Hitit Yabancılar için Türkçe" в шест нива.

[Ivo_G]

Единственото което намерих е някаква програма на Агенцията по заетоста/труда (или нещо от сорта) - "Аз мога", за ваучери за безплатно езиково обучение, но там има много бюрокрация пък и програмата май е в последната си година и записването за тази изглежда е приключило

Иначе аз си ползвам този сайт: turkishclass - доста е добър...има уроци за различни нива, речник, форум в който да задаваш въпроси, статии и т.н. Иначе в учебник за сега не искам да инвестирам, понеже не знам колко ще ми се задържи интереса към турския...търсех някой безплатен курс, не заради самия курс, а най-вече заради стимула от комуникацията на живо с други хора учещи езика...