Големите масови измирания

[nik1]

Като че ли не видях нищо предположено за редукцията на атмосферния СО2..

Ако концентрацията на въглеродния двуокис в атмосферата спадне под 100 на един милион (под 0,01%), то растителността умира../Тогава прозвучава песента "Бай бай, тревопасни друже", "бай бай хранителна верига"/..

Като цяло минимална концентрация се подържа от вулканската дейност, но общо взето при лиспа на този процес - "балансът" е в отрицателна посока: въглеродния двуосис се разтваря във водата, свързва се в карбонати, а карбонатите се отлага като седименти. Концентрацията на СО2 в атмосферата намалява бавно и постоянно..

При фотосинтезата въглеродния двуокис се свързва във въглехидрати; Тези въглехидрати попадат във водата и на земята, където или се окисляват до въглероден двуоскис, или се "овъглеродяват", карбонизиратв някаква степен (или пък се превръщат във въглеводороди), и в крайана сметка отново се отлагат (в земята) като минерали- въглища, торф, нефтови, метан

( биогенен произход , или необиогенен произход: според това виждане при/за създаването на нефовите минерали и метанът, се изполват отложени в кората, въглерод и карбонати. според виждането -те се редуцират от H2, който пък е получен в земната кора, при взаимодействието на желязото в кората с вода..)

Има голяма вероятност, минималната концентрация на СО2 да намалее под 0,01%, ако за един голям период от време, климатът е достатъчно дъждовен, така че във водата да се разтваря и отлага в седименти достатъчно количество СО2; В този слуай ше имаме два конкуриращи се процеса, един на разтваряне на на СО2 (и съответно свързане му в карбонати и отлагането му в седименти), и един на изпускане в афмосферата от вулкнаска дейсност. Ако първият процес е с по-голяма скорост, то намалението на атмосферния СО2 под 0,01% е неизбежно..

Такова намаление може да се може да се получи и ако вулканската дейност намалее /това може пък да се случи, ако голяма част от вулканите на сушата са покрити с ледена шапка/ В този случай просто няма да има източник на въглероден двуокис, и процесите на разтваряне, свързване в карбонати и отлагане на СО2 ще са единствени.

Всъшност удивителното е че такова смъртоносно намаление на СО2 се очакваа да има в някакво обозримо бъдеще на Земята; И със сигурност е имало такова едно поне при състоянието на климата/земята, познато като "бяла земя"..

[Alexander_Nevski]

Не е нужно да е по-просто, нека е аргументирано Твърдения от сорта на "никога в историята на планетата..." означават, че ти е известно всичко от историята на планетата, с което няма да се съглася. Предвид непълните фосилни записи никой не знае със сигурност с каква скорост са изчезвали видове през цялата история на живота. Всеки знае, например, че в края на креда са изчезнали динозаврите. Но колко точно вида са изчезнали никой не знае. А може би ти знаеш? По-назад в темата съм постнала списък с условията, които са необходими, за да се съхрани един организъм като вкаменелост. Става ясно, за жалост, че едва ли до нас достига информация и за 10-тина процента от видовете на отминалите геологични времена. Освен ако не разполагаш с машина на времето, няма как ти да разполагаш с информация за повече

драга,

нищо никой не знае на този свят със сигурност,

от разполагаемите данни излседвайки динамиката на изчезването на видовете (както правилно отбеляза те винаги са изчезвали), никога досега не е наблюдавана подобна скорост ...

явно товите познания надвивашват значително разпологаемите данни и научният консенсус по въпроса в момента ... бъди жива и здрава и продължавай да споеделяш мнението си ...

[Warlord]

Ами ти го твърдиш това, така че се очаква ти да го докажеш. Така че дай точни, приблизителни или поне някакви данни за броя и темпа на изчезналите видове през последния един век и същите данни за произволен век от края на креда и тогава вече ще можем да коментираме

Масови измирания е имало много и по различни причини, човечеството е една от тях, но на фона на цялата история на планетата е съвсем пренебрежимо.

[lila_va]

Лилава,

това свързано ли е с морските течения? Питам, защото терминологично горепосочените понятия не са ми известни.

Става въпрос за повишаване/намаляване на океанското ниво. А аноксията е липса на кислород. Обикновено като причини за това се изтъкват движението на плочите, промяна в климата (и състоянието на полярните шапки)... А липсата на течения би трябвало да се отрази на стратификацията, вярно е.

[lila_va]

от разполагаемите данни излседвайки динамиката на изчезването на видовете (както правилно отбеляза те винаги са изчезвали), никога досега не е наблюдавана подобна скорост ...

Това не е по-различно от твърденията, че напоследък ставали повече земетресения и други природни бедствия, отколкото в миналото

А и какво му е лошото на едно масово измиране. След едно такова винаги следва еволюционен разцвет. Предстоят интересни времена значи

[DendroaspisP]

Това не е по-различно от твърденията, че напоследък ставали повече земетресения и други природни бедствия, отколкото в миналото

А и какво му е лошото на едно масово измиране. След едно такова винаги следва еволюционен разцвет. Предстоят интересни времена значи

Де късмет да ги доживеем и наблюдаме. Сигурно ще е истински рай за биолозите!

[Last roman]

Списъкът на масови измирания на Земята може да бъде продължен още с едно

Многобройни останки от мекотели (брахиоподи) на 260 милиона години, намерени в скалите на Шпицберген. Снимка: Paul Wignall/University of Leeds

Най-трагично е измирането през периода Перм, когато, най-вероятно заради продължила стотици хиляди години вулканична активност в Сибир, са изчезнали 96% от морските и 70% от сухоземните видове или почти всичко. Най-известно е измирането през периода Креда, случило се може би заради астероид и унищожило почти всички динозаври. Но и новоопределеното измиране ще заеме своето достойно място в тази серия.Смята се, че живите същества на нашата планета са били подложени на пет катастрофи, а някои от тях поставят въобще живота на ръба на пълно изчезване. Сега палеонтолозите твърдят, че има шесто измиране, преди 260 милиона години, в края на етаж от геоложкия период Перм, наречен Капитаний (Capitanian), съобщава Science news.

"За първи път може да кажем, че това е истинско, глобално измиране", казва Дейвид Бонд (David Bond), палеонтолог от Университета в Хъл в Обединеното кралство. Бонд е начело на проучване, публикувано онлайн тази седмица в Geological Society of America Bulletin. Той добавя, че по силата си, това събитие през етажа Капитаний е сравнимо с изчезването на динозаврите. "Бих го сложил наравно с него, макар и с не толкова атрактивни жертви", казва Бонд.

Този етаж от периода Перм е настъпил преди около 260 милиона година - около 10 милиона години преди измирането на границата Перм-Триас.

Интересът към Капитаний започна в началото на 1990 г., когато палеонтолози открили фосилни доказателства за измирания в скални образувания в Китай, съответстващи на дъното на тропическите океани по това време. Открити са много останки на корали, фораминифери и мекотели. Анализът на скалите показва ръст в съдържанието на въглерод-13 в атмосферата, което говори за значително застудяване на климата.

Това се е случило вероятно заради вулканична дейност. Известно е, че в същото време е станала поредица от мощни изригвания на територията на съвременен Китай. Въпреки това, много експерти не бързат да обявят новото масово измиране, считайки го за "локално" събитие.

Но наскоро палеонтолози са съобщили, че изчезването е засегнало обитателите и на студените морета близо до съвременна Норвегия. Очевидно, събитието през Капитаний все пак е било глобално и е достойно да бъде шестото в списъка на масови измирания. Шесто, но не последно - то се е случило преди няколко други, да не говорим за развиващото се сега. Гибелта на много видове и загубата на биологичното разнообразие на планетата в резултат на човешката дейност, много природозащитници сериозно наричат масово изчезване - вече седмо и може би последно.

Таблица на масовите измирания на организми на Земята (досега) Преди колко млн години Геохронологичен период Процент измрели организми 440 млн години В края на Ордовик, начало на Силур 82-88% от видовете морски безгръбначни 364 млн години Късен Девон 79-87% от броя на видовете морски животни 251.4 млн години Перм 93-97% от всички видове живи същества, най-масовото измиране. 199.6 млн години В края на Триас 76-84% от всички видове живи същества 65.5 млн години В края на Креда 71-81% от всички видове, включително динозаврите, последното масово измиране.

http://nauka.offnews.bg/news/Новини_1/Списъкът-на-масови-измирания-на-Земята-може-да-бъде-продължен-още-с-едно_8932.html

Редактирано Април 20, 2015 от Last roman

[Р. Теодосиев]

Ново изследване за масовите измирания на гигатските животни: http://nauka.bg/a/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8

[Last roman]

Каква е връзката между Селена и масовите измирания?

http://news.sciencemag.org/chemistry/2015/11/three-earth-s-five-largest-extinctions-may-have-been-caused-loss-essential-element?utm_source=general_public&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=element-762

Concentrations of selenium, a vital element for many organisms at the base of today’s ocean food chain, dropped substantially in seawater in advance of three of Earth’s largest die-offs, a new study suggests. Researchers analyzed the levels of various trace elements in hundreds of samples of carbon-rich shales that had been deposited in oxygen-poor regions of the ocean surrounding ancient continents during the past 3.5 billion years. They found that in the intervals preceding die-offs that occurred at the ends of the Ordovician, Devonian, and Triassic periods (about 443 million, 371 million, and 201 million years ago, respectively), only selenium dropped precipitously. In several pre-extinction intervals, selenium levels in seawater dropped to less than 1% of their modern value, the researchers will report in a forthcoming issue of Gondwana Research. Selenium is an essential part of certain enzymes and proteins for a broad range of organisms, from the sunlight-harvesting phytoplankton at the base of the food chain to the vertebrates that ultimately depend on them (such as the marine reptile Lariosaurus, shown, whose group died out with many others about 201 million years ago). So, the researchers argue, a major decrease in availability of the element would have had catastrophic effects on the ocean’s ecosystems—and thus may have caused, or at least played a major role in, the widespread die-offs. An initial slide in selenium concentrations may have been triggered by a decrease in atmospheric oxygen, which slowed erosion of that element and others from rocks on land, the researchers note. Then, the effect may have snowballed, with the levels of both selenium in seawater and atmospheric oxygen crashing. Other evidence from the rocks supports that notion, the researchers note: Before and during those mass die-offs, atmospheric levels of oxygen—a gas produced in prodigious quantities by phytoplankton—also dropped substantially, recovering only long after the mass extinctions had occurred.

[Last roman]

Смяната на полюсите е довела до едно от най-големите измирания

Животът в едиакарското море. Снимка: Ryan Somma on Flickr

Внезапната смяна на магнитните полюси на Земята преди около 540 милиона години е унищожила напълно озоновия слой и е отавила безпрепятствено да прониква смъртоносната ултравиолетова радиация. Това събитие може да е подействало опустошително върху необичайните създания на т.нар. период едиакарий и е задействало еволюционния взрив от разнообразни организми през периода камбрий.

Приключила ерата на простите организми и настъпила ерата на сложните многоклетъчни същества - един ключов момент в еволюцията на живота, разказва онлайн изданието на списание Science.

Кризата преди 540 милиона години преобръща глобално продължилият милиарди години монотонен и скучен живот - плитки басейни, осеяни бактериални общности, синьо-зелени водорасли и мешести, далечни роднини на съвременните полипи и медузи.

Камбрийският взрив измени всичко - за нищожно от геоложка гледна точка време на Земята се появяват сложни организми със скелети и сложни органи и структура на тялото - предците на съвременните бодлокожи и мекотели, членестоноги и хордови. Възникват хищни видове и животните започват да се преследват едно друго. Разпада се суперконтинентът Родиния, създават се нови екологични ниши и изолирани популации, след като континента се разделя. Животът в някаква степен придобива съвременен вид.

Учените все още спорят какво точно е причинило тази криза, поставила края на протерозойската ера. Някои смятат, че виновникът е излишъкът на кислород, натрупан в атмосферата в резултат на фотосинтезата. Други изтъкват значението на новите отношения "хищник - жертва", които биха могли да стимулират конкуренцията между видовете. Други пък посочват за причина разпадането на суперконтинента Родиния, обединявал цялата суша на Земята. 

В новото си проучване геологът Джоузеф Мирт (Joseph Meert) и екипа му от Университета на Флорида в Гейнсвил предлагат различна хипотеза: че тези еволюционни промени са свързани с бързата смяна на полюсите на промяна на геомагнитното поле на Земята. Подобна смяна на магнитните полюси север и юг и досега се случва веднъж на всеки милион години.

Древните скали са оставили красноречиви свидетелства за тези процеси. След изучаване на такива проби, намерени в Урал, Мирт и колегите му стигнали до заключението, че преди около 550 милиона година смяните на полюсите са се случвали по-често и много повече - 20 пъти по-бързо, отколкото в нашата ера - на всеки около 7-10 хиляди години.

"Магнитното поле на Земята се е намирало в период на хиперактивни полюсни смени" - отбелязва Мирт.

Предишни изследвания предполагат, че защитата на магнитното поле на Земята е била по-слаба през такива периоди на честа смяна. Отслабнала е и способността му да защити живота от вредната слънчева ултравиолетова радиация и космическите лъчи.

Според изчисленията на Мирт и екипа му, публикувани в Gondwana Research, нивото на озона в края на Протерозойската ера е паднало до 20-40%. Оцелели са само тези, които са успели да избягат от вредните лъчи или да разработят ефективни механизми за защита.

Тези процеси може да са предизвикали камбрийския взрив от разнообразни организми, според авторите. Появата на зрение давала възможност да реагират на светлина и да търсят умерено осветени места или убежища. Животните е трябвало да се зариват в пясъка, а твърдите екзоскелети или черупки са им осигурявали допълнителна защита. Тези нововъведения са намерили още много други полезни приложения и са направили достъпни нови територии за обитаване.

http://nauka.offnews.bg/news/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_1/%D0%A1%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_37852.html

[vorfax]

След като на всеки милион години се сменят полюсите и това е съпроводено с унищожаването на озоновия слой, как така събитието не предизвиква масов мор, какъвто се посочва, че се е случил преди 540 млн. години?

[Warlord]

Не може това да е единствената причина след като се случва толкова често. А и също така с нищо не се обяснява камбрийския бум на живот, какъвто повече никога не се е случвал на планетата (като прогресия).
 

[Малоум 2]

Посоката на Намагнитването на скалните породи не е от смяна на земните полюси.

Намагнитването е следствие на електромагнитни бури в атмосферата, посоките на намагнитване са различни - преобладаващите посоки са "заедно" с формиране на нова атмосфера - тогава, при силни токове, са и "достатъчно" като посока, че и да намагнетизират.

Магнитното поле на Земята е слабо за подобна дейност, а в миналото, за което се говори - е още по-слабо. Над точката на Кюри е повечето вещество, а за да изстине, значи е в допир с вода и/или атмосфера. При бури - и в двете неща текат силни токове.

Подобно влияние има  и от броя и на големината на "дупките" в озоновия слой - пропускат UV и рентгенови лъчения.

(Не желаят да го коментират, щото ... изстрелваните ракети към космоса също създават условия за "късане" на озоновия слой)

Силната слънчева радиация променя елмагн. фон и убива излязлото на сушата без защита от UV, рентгенови и гама лъчи. Липсва вещеви „материал“ в обвивките на живото, който да „хваща“ и разсейва част от енергетичните фотони. Ако пък не е убито всичко, това което оцелява е генетично модифицирано - е набавило структура за обвивките си. Така става и следващо многообразие на видовете - с ген-изменения, но и запазване на памет за възможните отклик- "действия" при някаква неприятна за живото ситуация. Паметта на структурите при живото се пази в гените и временно се ползва при възпроизводство и защита, като "повтаря" структурите, които осигуряват защитата срещу случилото се в миналото - а му се случва почти непрестанна промяна на ЕМП на фона на Земята.

Всичко си е точно по еволюция на нежива и следваща я жива природа.

...

[Last roman]

Находка разкрива един постапокалиптичен свят изцяло доминиран от морски гъби

Разнообразни гъби на 444 млн години от флората и фауната Анджи от Китай. Те са процъфтявали, когато всичко около тях е загинало. Снимка: J. Botting, et al./Current Biology

Морските гъби са преживели масовото измиране през периода ордовик, без да намалят видовото си разнообразие, съобщава EurekAlert!

Едно от 5-те масови измирания в живота на Земята, се е случило в края на периода ордовик, преди 445 милиона години и е довело до изчезнето на 85% от видовете. Това е станало в резултат на внезапна, сурова ледена епоха, последвана от също толкова бързо затопляне и съответните промени в химията и теченията на океана. Планктонът е започнал да се възстановява доста бързо, но досега малко се знаеше за живота в по-дълбоките части на морското дъно.

Сега съвместен екип от изследователи от Китай и Великобритания са разкрили нова фосилна фауна, наречена "Биота Анджи" (Anji Biota), в отложения със запазени деликатни скелети и меки тъкани от периода непосредствено след масовото измиране през късния ордовик. Вкаменелостите флора и фауна "Анджи" са открити в бамбуковите гори на окръг Анджи в северозападната провинция Джъдзян, Китай. Намерени са в тесни глинести пластове, разположени на няколко места до 10 км едно от друго. Биотата Анджи е изключително разнообразна, с близо 100 вида, открити още в първата фаза на изследването. Изненадата обаче е, че това разнообразие е почти изцяло съставено от морски гъби.

Изследването е публикувано в Current Biology.

^{Rarity in mass extinctions and the future of ecosystems/Pincelli M. Hull et al/Nature}

Намерените фосилни записи представляват изумителна гама от видове морски гъби, с разнообразие, превъзхождащо съвременната фауна. Повечето от преживелите масовото измиране екосистеми са съставени от дребни, закърнели видове. Но екземплярите морски гъби от Биотата Анджи са големи и сложни. Те не приличат на другите оцелели след катастрофата видове - тези прости животни са процъфтявали.

Гъбите не са единствените животни на морското дъно обаче. Заедно с хилядите гъби са открити няколко конусовидни мекотели, подобни на науилусите и един единствен фосил на морски скорпион. 

Защо този постапокалиптичен свят е изцяло доминиран от гъби?

"Смятаме, че морските гъби са процъфтявали, защото могат да понасят големи промени в температурата и ниски кислородни нива, а източникът им на храна (органични частици във водата) е нарастнал неимоверно от смъртта и унищожението наоколо" - обяснява водещият автор Джо Ботинг (Joe Botting).

^{Съвременни морски гъби - "инженери" на  подводните екосистеми. Снимка: The Molecular Ecologist}

Морските гъби са известни днес като "инженери" на екосистемите, те стимулират биологичното разнообразие като стабилизират седиментите и осигуряват местообитания. В случая на катастрофата през късния ордовик, това изобилие от морски гъби може да е помогнало на екосистемата да се възстанови.

Екипът също така отбелязва, че е регистрирано изобилие от гъби и след други масови измирания, което предполага, че това е един общ модел след екологичен колапс.

Ако морските екосистеми започнат да загиват заради човешката дейност, може да се очаква гъбите да завладеят моретата отново.

http://nauka.offnews.bg/news/a_0/a_70378.html?preview=ok

[Voland]

Нова статия посветена на Шестото измиране апелира за незабавни мерки. Авторите представят 515 бозайници, птици, земноводни и влечуги, който  имат популация под 1000 индивида  и най- вероятно ще изчезнат до 20 години. Това ще закръгли бройката на изчезналите гръбначни за последните 150 години на около 1000. При нормални условия за този период би трябвало да изчезнат не повече от 9 вида!  Авторите предлагат всички гръбначни с популация  под 5000 индивида да бъдат третирани, като Критично застрашени.

https://www.pnas.org/content/pnas/early/2020/05/27/1922686117.full.pdf

[Voland]

Списъка с видовете:

https://www.pnas.org/content/pnas/suppl/2020/05/27/1922686117.DCSupplemental/pnas.1922686117.sapp.pdf

[makebulgar]

Има решение. Хората се изтеглят от природата и се заселват само в градовете. И се преминава към по-икономично земеделие и по-икономично разходване на храната. На тези които си угаждат с повече храна и дебелеят ще им вдигнем данъците. И така ще се освободи земя, която ще изоставим на произвола на природата и на разположение на животните. 

[Voland]

Преди 7 минути, makebulgar said:

Има решение. Хората се изтеглят от природата и се заселват само в градовете. И се преминава към по-икономично земеделие и по-икономично разходване на храната. На тези които си угаждат с повече храна и дебелеят ще им вдигнем данъците. И така ще се освободи земя, която ще изоставим на произвола на природата и на разположение на животните. 

Добре звучи, но как ли ще стане. В Югоизточна Азия и Южна Америка нещата отдавна са излезли извън контрол. Може да се мисли за компромисни решения. Вече става популярно използването на Палмово олио, което е добито само от съществуващите вече плантаци, чиито собственици гарантират да не изсичат повечи гори.

[makebulgar]

Трябва да се задължат и строителите на небостъргачи и други сгради да отделят 2-3 етажа на върха за градини и плантации.