МАГ и БОКОЛОБЪР

[makebulgar]

Много интересно съвпадение (или не)!

Латинското Baccalaureus - "млад човек" във неговата съвременна форма Бакалавър звучи много близко до аварското Боколобър, и съответно явно е свързано с нашето Колобър! В средновековието в европа Бакалаври са били някакакъв вид рицари, които са нямали големи права!

Също така латинското Magister — "наставник, учител" звучи близко до българско Маг, което можем да приемем, че е дошло от Рим, но можем да приемем, че е дошло от Зороастризма и иранския език на прабългарите!

[КГ125]

Демек? Те и двете не са ли с латински корен?

Да приемем, че са дошли в латинския от българите???

Редактирано 12, 2011 от КГ125

[makebulgar]

Демек, че не трябва да търсим от де идва нашето Колобър. Вероятно е използвано подобно на гръцкото Архонт!

[КГ125]

Може, макар, че по-вероятно е да е случайно това съвпадение?

Българо латински контакти..?? Кога, къде? Толкова ли интензивни, че чак такива рецепции??

Не знам, може някаква индоевропейска общност на корена на думите нещо или?

Редактирано 12, 2011 от КГ125

[glishev]

"Маг" и "магистър" може да имат някакъв общ индоевропейски корен, но за "бакалавър" ще те разочаровам. Думата е "baccalarius" от средновековното латинско "bacca", което означава "жезъл" или "тояга". Бакалавърът поначало е млад, най-често още неженен воин, кандидат за рицарско звание, който изпълнява дребни административни задължения в земите на сеньора си. Оттам идва и английското "bachelor" - ерген. Както изглежда, рицарят се жени едва след добиване на определен статус. Нищо общо с функциите на колобъра, а и коренът очевидно е различен. Всъщност има два вида бакалаври - едните са вече споменатите baccalarii. Другият са получилите "bacca laurii", тоест лаврова клонка при увенчаване с успех на университетските си занимания. На български бъркаме бакалавър с бакаларий, но и двете определено нямат общо с колобър.

[КГ125]

Въпросът изчерпан.

[makebulgar]

"Маг" и "магистър" може да имат някакъв общ индоевропейски корен, но за "бакалавър" ще те разочаровам. Думата е "baccalarius" от средновековното латинско "bacca", което означава "жезъл" или "тояга". Бакалавърът поначало е млад, най-често още неженен воин, кандидат за рицарско звание, който изпълнява дребни административни задължения в земите на сеньора си. Оттам идва и английското "bachelor" - ерген. Както изглежда, рицарят се жени едва след добиване на определен статус. Нищо общо с функциите на колобъра, а и коренът очевидно е различен. Всъщност има два вида бакалаври - едните са вече споменатите baccalarii. Другият са получилите "bacca laurii", тоест лаврова клонка при увенчаване с успех на университетските си занимания. На български бъркаме бакалавър с бакаларий, но и двете определено нямат общо с колобър.

И къде точно можем да прочетем, ако не е тайна, какви са били функциите на Колобъра? Май никде не съм срещал да се казва, че правят магии, заклинания или са лечители или астрономи.

[glishev]

ОК, да речем, че никъде (нали Венедиков и Бешевлиев не са извори, прав си).

Но коренът на "(бо)колобър" е един, а на "baccalarius" и "bacca lauri" е съвсем друг. Ако някой докаже, че "(бо)колобър" има ирански корен "bok-" или "bak-", означаващ "тояга", "жезъл", "клон" като латинските bacca, baculum и обясни убедително как се е появила формата "колобър" с изпадане на коренния лабиал - тогава, да, ще повярвам, че има общ произход на латинското и българското понятие.

Няма латински форми "calabrius" и "baccalabrius". Да имаше такива - щях да съм абсолютно убеден в това, че (бо)колобърът е вид български бакаларий. Но няма. Освен ако не допуснем, че италийската област Калабрия е страната на колобрите, към която се е устремил и Алцек - но това е в сферата на научната фантастика. Тук има възможност за още няколко изкусителни каламбура с бобри, кадаври, бакали, канделабри и абра-кадабра, но ще ги спестя.

Впрочем, къде изобщо се среща формата "боколобър"?

А какви са функциите на (бо)колобъра, ако не жречески? Знаем ли нещо за тях? Можем ли изобщо да потърсим функционален паралел между (бо)колобър и бакаларий?

Оттук ще произлезе още един интересен ред въпроси, а именно - защо българското понятие би имала езиков и функционален паралел на латински, а не, да речем, в германските езици? Евентуално иранският произход на "(бо)колобър" би довел до близост по-скоро с готски отколкото с латински. И защо, ако има връзка между евентуално иранското и латинското понятие, baccalarius не е антично, а едва средновековно понятие?

Невъзможността да се отговори на тези въпроси сочи, че няма никаква езикова и функционална близост между (бо)колобър и baccalarius.

Редактирано 12, 2011 от glishev

[makebulgar]

Напротив има. Доколкото латинската дума Baccalaureus (без значение от какви думи е съставена) е останала във варианта Бакалавър, то явно при нея, когато се използва от определени потребители, имаме преход на окончанието -ureus във -вър. А това -вър при нас е -бър.

А кога сме заели тая дума не се знае. Може да е по времето на Атила. Както знаем тогава активно си общуват хуни, римляни(латинци), славяни и други племена!

Редактирано 12, 2011 от makebulgar

[glishev]

Ма то няма такава латинска дума по времето, за което говориш. Бакаларий и бакалавър просто са бая по-късни понятия от времето на Атила.

А че коренът на думата нямал значение в езикова тема е откровено безумно мнение.

Да не говорим, че създаваш някаква несъществуваща дума "Baccalaureus". Не разбра ли, че бакалавър и бакаларий са две отделни думи и няма как "бакалавър", което е свързано с университетите от дванайсети век, да е дало "(бо)колобър" от девети век?

Така и не разбрах къде има такава форма "боколобър". Има "колобър".

Редактирано 12, 2011 от glishev

[Ka40]

Впрочем, къде изобщо се среща формата "боколобър"?

Теофилакт Симоката. Боколобърът е бил тюрк, на аварска служба. Обаче издебнал удобен момент, в който каганът го нямало и съгрешил тъй да се каже, с една от кадъните на кагана. Каганът естествено като разбрал, много се налютил и дори искал да го убие, обаче боколобърът успял да избяга във Византия. Тъй като ромеите отказали да го върнат, каганът нахлул в империята. Изводът е че понякога едно е.ане може да има много тежки последици.

[Galahad]

Най-вероятно бооколобър е неточно изписване на боил-колобър или багатур-колобър. Връзка с бакалавър - никаква.

http://ald-bg.narod.ru/materiali/recnici/titli/protoboltitli.htm

[glishev]

Качо, Галахаде, благодаря. Явно хапакс, при това грешен. Тоест форма, от която нищо не следва.

[Ka40]

Качо, Галахаде, благодаря. Явно хапакс, при това грешен. Тоест форма, от която нищо не следва.

не е ясно дали е грешен запис. При аварите не са регистрирани титлите "боил" и "багатур". При всички случаи обаче, няма нищо общо с бакалавър. В този ред на мисли, се сещам, че има едно течение в сектата на автохтонците, според които "българи" произлиза от латинското "вулгар". Това е много интересна пазарна ниша, която параисториците все още на са надушили, а именно да докажем латинския произход на българите. Мисля, че това ще доведе до див потрес братята власи Ето и малко аргументи в тази насока:„

1. магистър - маг

2. бакалавър - боколобър. Тук е малко спорно, защото един титан на мисълта, при това от академичните среди, твърдеше, че думата е тракийски и била нещо като ритуален танц с прасета.

3. вулгар - българи

4. император Авит - Авитохол :!!!:

5. кана сюбиги Паган - "паган", т.е. селянин, езичник

6. племето севери - династията на Северите, това съвсем сериозно го твърди П. Георгиев, археолог от филиала на БАН в Шумен

7. Плиска е копие на римски лагер

8. Калоян дирекнто твърди, че е потомък на римляните.

въобще това е една много сериозна тема, тотално пренебрегната от родната наука

[Last roman]

чакай първо да доккажем африканския произход на българите, пък после ще чепкаме латинския.

[Last roman]

Качо, Галахаде, благодаря. Явно хапакс, при това грешен. Тоест форма, от която нищо не следва.

боколобър идва точно от Ба/х я тая/калабрия - сиреч изразеното разочарование на Алцек, когато стигнал до обетованата Южна Италия и видял, че пътя който е бил е напразен и няма нищо интересно там. Но останалите земи вече били заети и човекът се установил на новото място. Съответно назначил управител със същата титла, която да напомня на потомството за това, че човек не бива да се предоверява на ромейските туроператори.

Редактирано 13, 2011 от Last roman

[makebulgar]

Абе ударихте го на майтап, ама връзка според мен има. И не приемайте като децата, че щом говоря за връзка с някоя латинска дума, то смятам, че българите били латинци или вулгари. Просто както във военното и управленско титуловане - Архонт, Кесар, Патриций, Генерал, Майор, Ефрейтор, Тархан и др. заемки вероятно е имало и при наименованията в останалите слоеве на държавата. Примерно баш мага на държавата решил да не нарича ученика си чирак, а го нарекал по модерния начин с наименованието(бакалабър) с което учителите в Рим наричали учениците си! В Рим Мага ходил на специалицация, преди варварите от германия да го плячкосат.

[glishev]

Освен ако не допуснем, че италийската област Калабрия е страната на колобрите, към която се е устремил и Алцек - но това е в сферата на научната фантастика. Тук има възможност за още няколко изкусителни каламбура с бобри, кадаври, бакали, канделабри и абра-кадабра...

боколобър идва точно от Ба/х я тая/калабрия - сиреч изразеното разочарование на Алцек, когато стигнал до обетованата Южна Италия и видял, че пътя който е бил е напразен и няма нищо интересно там. Но останалите земи вече били заети и човекът се установил на новото място. Съответно назначил управител със същата титла, която да напомня на потомството за това, че човек не бива да се предоверява на ромейските туроператори.

Освен "бах я тая Калабрия" (браво, Романе), трябваше да добавя и баклавата - обредното ястие, сервирано при посвещаването на нов бакалавър/боколобър. И, разбира се, бакалавърското селище Балаклава в Украйна. Да не говорим за многострадалното "Балкан", за колобърската чаша "бокал" или за вкусната риба "балък", станала нарицателна за наивен боколобър/бакалавър, синоним на "балама"; или за колобърското учение - Кабала (често се бърка с ала-бала). Изобщо, голям калабалък стана.

Та така, майтапът е съвсем на място, защото алитерацията все още не е езикознание

Не, Мейкбългар, в заблуда си. Първо, на латински magus и magister съществуват паралелно. Magus означава конкретно "маг", ирански маг. "Magister" знаеш какво значи - учител, магистър, господар. В латинския "magus" е заемка от гръцки. Думата е дошла в гръцкия директно от Персия. И се употребява още в Античността. Предполагам, все пак може да се търси някакъв общ индоевропейски корен на иранското "маг" и латинското "магистър", съществувал, да речем, във второто хил. пр. Хр. Примерно със значение "голям", "велик". Нали на латински има също "magnus", а на гръцки - "megistos", както и на санскрит - "maha", все с подобни значения.

Но сред българите "магове" няма. Дори да излезе, че българите са ираноезични (което за мен е грешно мнение, но го допускам за разговора), "магове" у нас просто не са засвидетелствани (е, някой зашеметен византиец сигурно би нарекъл български жрец "маг", ама би го нарекъл още и "елин" в същия абзац, което силно компрометира точността на понятието). Във всеки случай не е хубаво да се повтаря старата грешка - че ако българите принадлежат към определена група народи, значи със сигурност притежават всички характеристики на най-известния народ от групата. Българите все пак не са перси, та да търсиш "магове" у тях.

"Бакаларий" за млад воин и "бакалавър" за завършил пълен курс на университетско обучение са форми, които съществуват в латинския от XI-XII век сл. Хр., а не от по-рано. Няма как по-ранното "боила колобър" или просто "колобър" да произхожда от тях. Няма как и те да произхождат от българската форма, защото си имат недвусмислена латинска етимология. Съжалявам, подвел си се по съзвучие, но то в случая не върши работа.

Редактирано 13, 2011 от glishev

[Щекн Ичр]

бо-колобър е аварска титла. Бо в монголски означава шаман, коло-бър (осет. кален - чудо, магия, бер - монах, по-рано жрец).

[glishev]

А къде в текст, свързан с аварите се споменава "(бо)колобър"?

Впрочем, излиза, че аварите говорят някаква невероятна смес от монголски и осетински, при това ползвайки три корена в една дума. Което е доста хаотична представа. На какво се основава тя?

[Ka40]

А къде в текст, свързан с аварите се споменава "(бо)колобър"?

E нали по-горе посочих и извора и контекста, в който се споменава? Ето го и откъса:

"Един скит, с прозвище Бооколабра - ако пък някой иска да узнае съвсем точно значението на думата, веднага ще преведа името на гръцки език; като превърнем езика на скитите в благородния гръцки език, ще получим "маг", сиреч жрец - по това време извършил дръзка и много опасна постъпка: като спял с една от жените на хагана, примамен от краткотрайно удоволствие, оплел се в големите мрежи на смъртта..."

[Aspandiat]

Впрочем, излиза, че аварите говорят някаква невероятна смес от монголски и осетински, при това ползвайки три корена в една дума. Което е доста хаотична представа. На какво се основава тя?

Много логична забележка.

[КГ125]

Може да си е колобър, а първата част от прозвището да е зле записано от гърка на благородния гръцки език име.

[glishev]

Тоест "скитът" на Симоката в случая е аварски колобър, тоест "маг", сиреч жрец, който се нарича или Б. (неизвестно име), или е, да кажем, "боила колобър". Благодаря, Качо.

Между другото, хрумва ми, че на гръцки "бооколабра" би могло да означава "бичи колобър", значи може би "колобър, отговарящ за жертвоприношение на бик" или "колобър на Бика". "Bws", в генитив "bwos" със словообразувателна основа "bwo-" на гръцки означава "бик".

Но моята гръцка интерпретация може и да не е вярна, разбира се.

Интересно е, че очевидно "колобър" си значи жрец, както и че думата се среща в някаква форма, свързана с аварите - което сочи някаква близост в институциите на авари и българи.

Във всеки случай "маг" в случая е употребено като гръцка дума, а не като аварска (и очевидно в никакъв случай като българска). Така че магове у аварите и българите няма.

Мейкбългар питаше откъде се знаело какво е колобър и защо трябва непременно да значи жрец, маг. Ами ето - от Симоката.

Ясно е, че разликата в смисъла между "жрец" (бооколабра) и "млад рицар" (бакаларий) е огромна. Както и че няма никаква близост в корените на двете думи - от българските каменни надписи знаем, че "колобър" съществува самостоятелно, в корена й няма "боо-". Докато на латински самостоятелно няма нито "-калавър", нито "-каларий".

А предположението, че аварският маг бил пращал ученика си да стане бакалавър в Рим, пък това било повлияло и на езика на българите няма нужда и да се коментира.

[Ka40]

Тоест "скитът" на Симоката в случая е аварски колобър, тоест "маг", сиреч жрец, който се нарича или Б. (неизвестно име), или е, да кажем, "боила колобър". Благодаря, Качо.

въпросният бооколобър всъщност не е аварин, а тюрк на аварска служба.