Свети Вaлентин

[ISTORIK]

Официално Денят на всички влюбени съществува вече повече от 16 века, но празниците на любовта са известно още от времената на древните езически култури.

Например римляните в средата на февруари – на 15 пранували Lupercalia (от „лупус" – вълк; Денят на Луперк, едно от имената на бога на плодородието, който бил изобразяван полугол и облечен в козя кожа) – хората тичали из улиците, размахвайки козя кожа над главитеси, и докосвали с нея всекиго, за да го „заразят" с изобилие. На този празник се стичали много млади жени, които вярвали, че след акто бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане. И този ритуал не е случаен, защото предишният ден 14.02 бил посветен на римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона. Тогава пък девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това мъжете изваждали писмата. По волята на боговете всеки мъж бил длъжен да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил от урната.

И древните руси имали свой празник на влюбените, който се празнувал не през зимата, а в началото на лятото. Той бил свързан с легендарната любовна история на Петър и Феврона и посветен на Купал – езически славянски бог, син на Перун.

Денят на Свети Валентин британците започнали да отбелязват през късното средновековие и се смята, че това било свързано с брачните игри на английските птици, които започвали именно в средата на февруари. По традиция на 14 февруари било прието да се целува първият срещнат и да се подаряват анонимни любовни послания във формата на сърца – „валентинки".

Легенди, от които води началото си този празник

Според една от тези легенди епископ Валентин, след смъртта си канонизиран в Рим, тайно венчавал младите хора, които по различни причини отказвали да съединят в брачни съюзи други свещеници.

Легенди за любовта се предават от поколение на поколение: за Зигфрид и Брунгилда, за Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета – тези имена са символи на верността, предаността и любовта.

Забележително е, че навсякъде по света празника на Любовта се отбелязва с големи букви. Денят на влюбените приобщава всички влюбени – млади и по-възрастни, едва познаващите се и тези, които от дълги години живеят заедно.

Счита се, че началото на този празник е сложилата тъжната и романтична история за младия християнин на име Валентин. За живота на Валентин почти нощо не е известно, освен че е живял през III век от новата ера в град Терна, Римската империя. Малоизвестни факти от трагичната биография на Валентин ние черпим от противоречиви една на друга легенди. Има доста легенди за него, но коя от тях е най-достоверна никой не знае. В легендите Валентин е представен в различни роли, но едно в тях остава неизменено – любовта!

Съгласно една от легендите Валентин бил лекар-христианин, който попаднал в тюрма заради своята вяра. Това било през суровото време на император Клавдий, който бил известен със своята жестокост по отношение на христианите.

В Италия дошла пролетта, а по римския календар Новата година започвала в средата на февруари и тогава римляните отбелязвали католическия празник „Луперкус". В този ден влюбените двойки можели да признаят един на друг любовта си.

В разгара на празника благородният Валентин търпеливо понасял всички несправедливости на съдбата и, седейки заточен, през цялото време се молел. Той знаел, че повече никога няма да види белия сват в неговата пълнота.

Легендата разказва, че Валентин бил много красив, но никой не можел да предположи колко трагична ще бъде неговата заключителна любовна история.

Надзирателят на Валентин се отличавал с изключителна суровост и ненавиждал христианите. Той хванал близо до стените на тюрма младежи, които хвърляли през прозореца смачкани листчета, на които били поздравления за Валентин по случай празника от хората, на които е помогнал, с които е бил приветлив. Надзирателят се замислил. Той имал сляпа дъщеря, която много обичал, и решил да рискува.

Суровият надзирател довел своаята любима дъщеря при Валентин, не предполагайки в какво може да се превърне това посещение. Младите хора се влюбили един в друг. 14 февруари 270 година, в деня на смъртта си, лекарят Валентин написал писмо на своята сляпа възлюбена и го подписал само с три думи: „От твоя Валентин". Към писмото той приложил ярко-жълт шафран. Момичето държало писмото р ръцете си и изведнъж видяла този жълт цвят. Любовта сътворила чудо – нещастното момиче прогледнало. Но Валентин бил вече обезглавен. От тогава всяка година 14 февруари се отбелязва като Денят на всички влюбени.

Има и друг вариант на тази легенда, който много прилича на предишната: някога в Древен Рим живял лекар на име Валентин. Той винаги отделял особено внимание на вкуса на създадените от него лекарства. Приятният вкус лекарят постигал с помощта на мед, вино и други добавки.

Откритите рани Валентин също промивал с вино. По това време в страната започнали ожесточени войни в борба против христианската религия и съседни земи били превзети. Но упоритият Валентин въпреки всичко решил да стане свещеник. Сега той не само смесвал различни лековити съставки, но и тайно венчавал млади двойки.

В един прекрасен ден на вратата на свещеника почукал надзирателят на трюма, който довел своята сляпа по рождение дъщеря. Надзирателят знаел, че Валентин е лекар и го помолил да излекува неговата дъщеря. Валентин знаел, че болестта на момичето не се поддава на лечение, но въпреки всичко лекарят обещал да помохне с каквото може. Той предписал на болната специален мехлем.

Минало известно време, но не се наблюдавало абсолютно никакво подобрение. Обаче надзирателят и неговата дъщеря вярвали доктора Валентин и продължавали лечението. В същото време римските войници заловили Валнетин и го сложили зад решетките. Когато бащата на момичето разбрал, искал да се намеси, но не бил в състояние да помогне на изпадналия в немилост лекар. Валентин прекрасно разбирал, че в най-скоро време ще трябва да погледне смъртта в очите. Бъдейки в тюрма, той поискал от надзирателя лист хартия и перо и написал на своята нещастня любима прощално писмо. Именно в този ден, 14 февруари, обезглавили Валентин.

По друга легенда Валентин оказвал всевъзможно съдействие на влюбените. Помагал им да пишат писма с признания, помирявал скаралите се двойки, подарявал цветя на младите съпружески двойки. И тази легенда преминава в друга, където е изложена една от причините за смъртта на Валентин.

Легендата гласи, че през 269 година императорът на Римската империя, Клавдий II, забранил на своите легионери да се женят, за да не би смейството да им отвлече вниманието от военните подвизи, а службата им траела 25 години. Постоянно воюващата армия на Клавдий изпитвала остър недостатък от войници за походите и императорът бил убеден, че главният проблем е брака, защото жененият войн все по-малко мисли за славата на империята и все повече за семейството си.

Но се появил свещеник от Терни (едиснтвен в цял Рим), отец Валентин, който се съгласявал да венчае всички желаещи въпреки закона. Когато Клавдий разбрал за нарушението на закона, той заповядал да хванат свещеника и да го затворят в тюрма. На 14 февруари обезглавили Валентин.

Но историята на празника на Деня на всички влюбени би била непълна без още една легенда. Тази история силно се отличава от останалите, преди всичко с действащите лица. В тази легенда присъства единствено датата 14 февруари, но няма и намек за свети Валентин. Това е легенда за любовта, не знаеща граници и разстояние.

Живял в стари времена в град Прованс доблестен рицар Джауфре Рюдел. Той бил поет и създал немалко песни, в които възпявал своята прекрасна дама, принцеса Триполитанска. Всъщност той никога не я бил виждал, но тези, на които има се удало да я видят, говорели, че по прекрасна принцеса от нея няма.

Когато венценосната особа разбрала, че за нея съчиняват толкова прекрасни стихове, тя поискала лично да види поета. Когато научил тази новост, Джауфре тръгнал към Левант. Но по пътя му го застигнало нещастие и той се разболял. Накрая един кораб откарал умиращия рицар на триполитанския бряг. Като го видяла, прекрасната дева паднала пред него на колене.

Умиращият успял да каже: „Любов моя! Няма да се оплаквам от смъртта..." Легендата също гласи, че смъртта на рицаря била на 14 февруари 1148 година, т.е. в Деня на Свети Валентин, и от тогава се появила романтичната традиция: влюбените посещават замъци и по всякакъв начин прославят тази трагична история на любовта.

А пък влюбените от тогава вярват, че ако дълго време са мълчали за своите чувства, то на 14 февруари може смело да се обяснят в любов! Тези легенди са дошли до наши дни, за да докажат още веднъж, че за любовта няма граници – нито пространствени, нито времеви, нито някакви други.

Прахът на Свети Валентин се съхранява в църквата Свети Параксидис в Рим, чиято врата започнали да наричат „врата на Валентин". През 496 година римският папа Геласиус официално обявил 14 февруари за Ден на Свети Валентин. През 15 век католическата църква канонизирала отец Валентин като мъченик за вярата. Днес празникът на Свети Валентин се празнува по целия свят на 14 февруари.

Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

На този ден още XIV през век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. "валентинки."

Съвременните символи сега на любовта са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

Как празнуват по света?

САЩ – традицията да се подаряват в този ден подаръци за „крепеж" с всяка изминала година за някои станала сота успешен бизнес. Например, в началото на миналия век за американците било прието да изпращат на своите невести марципани, които били доволно скъпи.

Свети Валентин е вероятно въведен в Северна Америка през 19 век от британски заселници. В САЩ, първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд.

В Япония традицията в този ден да се подарява сладко се започнала с появата на една голяма фирма за производство на шоколад. Там започнали да празнуват Деня на Свети Валентин през 30-те години и до ден днешен шоколадът си остава най-разпространеният подарък. Всъщност, там 14 февруари напомня леко на „8-ми март за мъже", тъй като японските мъже получават, може би, даже по-големи подаръци, отколкото жените. Обикновено това са всякакви мъжки аксесоари от типа на самобръсначки, лосиони, портфейли и т.н. В Токио, в предверието на празника на влюбените, в централния супермаркет „Мицукоси" се появило копие от знаменитата Джоконда под формата на шоколадова плоча с тегло 20 кг. Затворената в рамка релефна рисунка по размери точно съвпада с творението на великия да Винчи – 77 на 53 см. Шоколадовата Мона Лиза, така както и гениалният оригинал, е безценна в този смисул, че не е предназначена за продажба.

В Бразилия на 12 юни се празнува т.нар. Ден на влюбените (порт. Dia дос Namorados), като по същество той е идентичен на празника на Св. Валентин: има размяна на подаръци (шоколад, картички) и се купува букет цветя за жената. Празникът се провежда един ден преди деня на Свети Антоний от Падуа (в португалоезичните страни познат още като Свети Антоний Лисабонски), смятан за покровител на брака.

При страстните французи пък в Деня на Свети Валентин е прието да се подаряват скъпоценности. В Париж кметството дало на разположение на гражданите 170 гигантски електронни пана за обмен на послания и любовни признания. Посланията на огромните екрани се управляват чрез интернет. Така самият Свети Валентин присъства на виртуалната територия на Париж. Едновременно с това в централните квартали на града се появяват и интернет-автобуси за запознанства. Всеки самотен млад човек може да влезе в него и безплатно да изпрати своя снимка и кратко послания на специален сайт. Като правило в течение на няколко минути пристига отговор и след кратка проверка на отговорилата личност от специални сътрудници се назначава среща в едно от парижките кафета.

Обаче главните тържества във Франция по случай 14 февруари се провеждат в провинциалния град Рокемор, където се намират част от мощите на светеца. Многолюдната процесия започва от манастира „Свети Валентин" и тържествено минава по улиците на Рокемор.

В Дания хората си изпращат един на друг изсушени бели цветя.

В Британия неомъжените девойки на 14 февруари стоят до прозореца чак до изгрев слънце и гледат минаващите мъже. Съгласно поверието първият мъж, когото видят, им става годеник.

Рим – най-големият подарък за влюбените донесли в навечерието на деня на Свети Валентин италианските карабинери от столичната област Лацио. Те намерили драгоценен ковчег с частица от мощите на Свети Валентин, бившият епископ на град Терни. Украсена със скъпоценни камъни, реликвата била похитена от катедралната църква в Централна Италия на 15 февруари 1979 година, но сега тя ще бъде върната в църквата.

Варшава – само един път в годината – единствено на празника на влюбените в църквата в град Хелмн на всеобщо обозрение се излага свещената реликва – част от черепната кост на светеца. В местната църква костта се съхранява от незапомнени времена. А да изяснят кога точно реликвата е попаднала там, учените така и не успяли.

Отава – кандксите власти провели специално допитване преди празника на влюбените и разбрали, какво повече от всичко канадците ценят при избор на спътник в живота. Оказало се, че моралните качества на партньора са много по-важни от физическите данни. От 11-те предложени за избор критерия болшинството от жените (54%) се спряли на вярността на избраника. С тяхното мнение са солидарни 47 % от мъжете.

Но в света има и няколко страни, които особено се отличават в празнуването на Свети Валентин. На първо място е Саудитска Арабия, която се оказва единствената страна в света, където този празник... е официално забранен и се налагат сериозни глоби!

Поверия, свързани с празника

За кого ще се омъжа?

Вярва се, че на 14 февруари влюбените птички се събират, за да си направят ново гнездо. И че нетърпеливите и любопитни момичета могат да научат чрез гадания кой ще е бъдещият им съпруг.

Ако видиш червеношийка, ще се омъжиш за моряк. Ако зърнеш врабче, женихът ти ще е беден, но от сплотено семейство. Съзреш ли щиглец, това е знак, че ще имаш богат кандидат за женитба.

Врачуване с ябълки

За името на бъдещия съпруг:

Плодът се хваща за дръжката и се клати енергично, като през това време се изброяват на глас кандидатите за венчило. Името, изречено в момента, когато ябълката се откъсне и падне на земята, принадлежи на бъдещия ти съпруг.

За броя на децата:

Ябълката се разрязва наполовина. Девойката избира една половинка и преброява семките, останали в нея. Колкто са те, толкова ще са и децата, които ще роди момичето.

---

Когато двама влюбени вечерят на Св. Валентин, тяхната връзка често се счита за сериозна.

Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

През 19 век, мощите на Свети Валентин са били дарени от папа Григор XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари.

През 1969 г., Като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.

В официалния католически календар на Католическата църква от латинси (западен) обред и литургийника използван по време на богослужения в църквата е св. св. Кирил и Методий. Датата 14 февруари е св.св. Кирил и Методий, съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт, а не - св. Валентин!

По материали от:

http://bg.wikipedia.org/

http://npmgdnes.com/

[Skubi]

Днес ако отидеш в зоопарка с любовта си и купиш един билет и Я или ГО целунеш пред касата вторият билет е безплатен....

):

[glishev]

И Военният театър май пусна безплатни билети по повод празника. То не е лошо, повечко празници трябва да има.

Днес са поне три накуп: свети Валентин, свети Трифон и Успение на свети Константин-Кирил. А сигурно са и още няколко. Тъй че, драги влюбени, честито ви Зарезание на свети Трифон-Валентин Философ!

[dedenze]

Предпочитам традиционният, български празник Трифон зарезан, празнувам го с качествено вино и добри приятели. Свети Валентинчо, идва по-късно вечерта, при подходящ и достоен партньор, без излишно афиширане. Във доброто, истинско вино е истината. Зарязването на лозите днес е важен ритуал за добър берекет, лошо е, че много си нямат такива, това не пречи да пийнат от кръвта Христова и да почетат свети Трифон !.

Редактирано 14, 2011 от dedenze

[glishev]

Абе, днеска било и Ден на археолога Честито на всички гроборовки - добре сте се уредили, вашта вера, на ем любовен, ем пиянски празник (ма па ви отива)

[Bolyarski]

Па и мене РД-то в тоз ден ми отива хаха

.:.

[Last roman]

Честит Трифон Зарезан на всички. Ето как се е празнувал преди 65 години в преславското село Осмар, прочуто със своя омаен пелин:

http://www.vbox7.com/play:2774db10

[hristo_serafimov]

Па и мене РД-то в тоз ден ми отива хаха

.:.

Честито да ти е

Жив и здрав да си и все така с хубави картини да ни радваш А като си роден на този ден, любовта явно ти е съдба.

-----------

Честито и на всички влюбени, лозари, "пияници" и археолози Май никой не пропуснах

[Зитко]

Така и не можах никога да схвана защо трябва да има ден на влюбените, нима любовта трябва да се изразява и доказва само веднъж годишно?

[Б.Богданов]

Така и не можах никога да схвана защо трябва да има ден на влюбените, нима любовта трябва да се изразява и доказва само веднъж годишно?

Моето мнение е сходно с това на Зитко.

* * *

Започвам да се убеждавам, че на 14,02 просто се спекулира със Свети Вaлентин, с цел продажба на куп кичозни предмети: балони със сърцевидна форма и какво ли още не....

[Kuna]

Започвам да се убеждавам, че на 14,02 просто се спекулира със Свети Вaлентин, с цел продажба на куп кичозни предмети: балони със сърцевидна форма и какво ли още не....

А, започваш, казваш...

Искам осмарски пелин!!!

[Б.Богданов]

А, започваш, казваш...

Искам осмарски пелин!!!

Употребих "започвам" за благозвучие.

[glishev]

Е, то тогава по-добре да имахме Ден на омразата, за да мразим само в него Или Ден на робството, за да сме свободни в останалите 364. Това е погрешно схващане.

Логиката на празниците не е, че нещо се изживява само на конкретния ден, а че се отбелязва, че се почита на тази дата. Нали, дето се вика, нашите контакти с кирилицата не са само на 24 май (надявам се), но ако някой се опита да отмени празника по каквато и да е причина, този човек ще е в много дълбока грешка.

[Зитко]

Нали, дето се вика, нашите контакти с кирилицата не са само на 24 май (надявам се), но ако някой се опита да отмени празника по каквато и да е причина, този човек ще е в много дълбока грешка.

Аналогията, струва ми се, не е удачна, защото на 24 май ние символично честваме създаването на славянската писменост, а не нейната употреба.

[glishev]

Очевидно всеки празник има преди всичко символично значение. Следователно няма нужда да се възмущаваме, че на осми март или на четиринайсети февруари някой взел цветя, бонбони и билети за опера на гаджето. Може да се обичат искрено и ежедневно хората, ама все пак не всеки ден е Великден (или пък е, ама няма парици, та да си проличи). То затова са измислени празниците. Не е от лицемерие, от битов гяволък е. А това следва да бъде горещо одобрявано.

Редактирано 14, 2011 от glishev

[Bolyarski]

Одобрявам!

Хайде наздраве за любовта сега. Пък в останалите 364 дни ще мислим как да я уважим

.:.

[Зитко]

Очевидно всеки празник има преди всичко символично значение. Следователно няма нужда да се възмущаваме, че на осми март или на четиринайсети февруари някой взел цветя, бонбони и билети за опера на гаджето. Може да се обичат искренои ежедневно хората, ама все пак не всеки ден е Великден (или пък е, ама няма парици, та да си проличи). То затова са измислени празниците. Не е от лицемерие, от битов гяволък е. А това следва да бъде горещо одобрявано.

Принципно си прав, аз може би съм твърде краен към навлизането на чужди празници, които са далечни на нашия бит и култура, но някак си нещата у нас стават все по-бутафорни - народът, например, изпада в еуфория на Нова година, вместо на 3-ти март, който е несравнимо по-важен празник за нас.

Редактирано 14, 2011 от Зитко

[Kuna]

Бутафория е, вярно. Ама то угодия няма - хем зная и съм обявила на всеослушание, че е бутафория и масова истерия тоя Св. Валентин и 8ми март и не ги тача, хем ми стана едно такова хубаво като получих от онези сърчица-възглавнички, дето ги продаваха в Рамстора за 2 лв., събират мъх и прах и се чудиш къде да ги денеш.

[glishev]

Чуждите празници са отделна тема, да. Те не отменят нашите познати такива.

Да си призная обаче, предпочитам Валентин пред Осми март. Осми ми звучи много социалистически. А аз предпочитам кардиналско кепе пред работнически каскет.

[JImBeam]

Аз пък предпочитам Валентина пред Валентин

[Last roman]

"Св. Валентин - от легендата до реалността"

В нощта преди да бъде екзекутиран в Рим през III век, християнският мъченик на име Валентин написва първата "валентинка" като обяснение в любов на дъщерята на своя тъмничар ...

Звучи много красиво и драматично, но всъщност НЕ Е ВЯРНО. Това е един от многото митове, съпътстващи КАТОЛИЧЕСКИЯ празник и създаващи романтичната легенда около него.

Всъщност раннохристиянските мъченици с това име са няколко, а денят е включен в църковния календар чак през 496-та година от папа Геласий I, същият, който забранява езическите празници Луперкалии, провеждани ежегодно от 13 до 15 февруари в древен Рим в чест на покровителя на овчарите Луперций и на вълчицата, откърмила митичните основатели на града Ромул и Рем (тогава жреците, облечени в кози кожи, тичали из града и удряли тълпите от жени с камшиците си, което трябваяло да ги предпази от безплодие и тежко раждане).

Така в края на V век празникът започва да се чества като каноничен ден на св. Валентин и може би замества езеческия обичай. Мнозина историци обаче твърдят, че свързването на светията с романтичните чувства между влюбените става чак през 1382 год., когато в своя поема английският поет Чосър пише, че в деня на св.Валентин птиците търсят своята половинка.

Тъй като е невероятно той да е имал предвид 14 февруари за годишния период, в който птиците се чифтосват, литературоведи и историци приемат, че става дума за 2 май, датата в литургичния календар, на която се чества св. Валентин от Генуа, свещеник, починал около 307 година. През февруари обаче е почитан един от тримата мъченици с това име, според които най-известен е св. Валентин от Терни, за когото легендата твърди, че е извършвал християнски сватбени церемонии по времето на император Клавдий II Готски. Разгневен не само от християнския обред, но и от престъпването на забраната му да се женят войници от неговата армия, за да не спада бойният им дух, владетелят предлага на Валентин да се откаже от вярата си. Той обаче не се съгласява и е убит.

Независимо от многото митове около светиите и каноните на празника, факт е, че още през XV век на тази дата благородните кавалери започват да пишат поеми на своите дами, а в края на XVIII век празникът вече има повсеместен и постоянен характер на установена традиция.