Голямата Шекспирова тема :)

[Стоедин]

1 глас за Смуглата, Шек-спир и Оксфорд от мен! Деля първото място към настоящия момент.

[glishev]

Ресавски, в кои "всички" биографии?

Изобщо, има ли издадена цялостна биография на Едуард де Виър?

Стоедине, грях ти на душата фантазьорска, ако не напишеш роман по въпроса Впрочем, лесно е да се сетиш, че Смуглата дама всъщност е кралица Елизабет, нали, щото то иначе не може да е.

Горе в опциите към анкетката съм пропуснал комай само Кристофър Марлоу, Бен Джонсън, Джон Дън, Джон Флетчър, Томас Торп, граф Есекс и сър Уолтър Рали, за да е пълна конспирологията

Каква епоха обаче - като Перикловия век в Атина. Кралицата, най-странната владетелка, която можем да си представим; а около нея невероятен отбор държавници, заговорници, поети, търговци, колонизатори, меценати, престъпници, до един с невероятни биографии. Всичко това - в малка Англия, над която се събират облаци: Армадата, вечният Дамоклев меч за престолонаследието, загубата на Кале от французите и неясното брожение на пуританите, което един ден ще доведе до падането на монархията...

И на този драматичен ренесансов фон, изпълнен с ярки фигури, където и човек с невзрачен произход може да изпъкне, ако има таланти, някои се съмняват, че може да се появи гигант като Шекспир? Великите епохи се нуждаят от своите велики поети.

Е, толкова по-жалко за съмняващите се.

Редактирано 18, 2011 от glishev

[resavsky]

говорех ти за биографията на твоя "Шекспир".Какво е правил да речем през 1590 г.?

Редактирано 18, 2011 от resavsky

[glishev]

Казах ти, има книги по въпроса. Хващаш Антъни Бърджес и четеш.

У теб има куп противоречия: доказателствата в полза на де Виър били по-сериозни, ама нямало как да се датират пиесите. Еее, ми тогава за какви доказателства говориш?

Не се било знаело къде бил Шекспир в 1590. Искаш да кажеш - авторите на любимите ти конспирологии не знаят. Намираш Антъни Бърджес и четеш. Оказва се, че се знае къде е бил.

Впрочем, това, че дадена година на даден автор не е докрай проследена, не значи, че друг му е писал творчеството. Това не е логика.

Стига общи приказки. Аз досега излизах с точни твърдения за Шекспир. Искам също точни за де Виър. Точни. Позитивни. Това, че: "Шекспир не може да е написал" еди-какво си, не значи нищо. Дай точен факт: "еди-кое си лице от епохата твърди, че де Виър е написал тая и тая пиеса, която знаем като Шекспирова".

Година, съчинение, а най-добре и снимка на текста. Аз постъпих така с Франсис Миърс, снимката на текста е в темата и се оказа, че ти си в заблуда по въпроса, да не кажа друго.

[Стоедин]

Тази тема развълнува целия форум и доведе до потресающо разделение!

Ресавски, след последни(поредния) намек, че си лъжец, не ти остава друго освен да предизвикаш Фон Глиш на дуел. Божия съд ще реши кой е прав. Ако повалиш Глишев в честен двубой, граф Оксфорд се признава за автор на Макбет и пр. Препоръчвам да избереш пистолет, защото опонента ти се фука, че е фехтовач от световна класа.

[resavsky]

Глас форумен глас бои.Като гледам Де Вер /май това му е точното име/ към този момент печели с два пъти повече гласа от страдфордския илитерат.Иначе Глишев няма грии.Когато и където каже.Само без коне защото не мога да яздя.

[Skubi]

Оше в миналото столетие кво ми хрумна....Пожелах да се явя за милиционер. Преди да подам молба ме повикаха на разговор. Единият беше при един който точно беше на нощна смяна. Като млад студент утидох вечерта да си поговорим...Говорихме си за разни и стигнахме до убийството на Кенеди.....

През това време стана нещо и го извикаха, но понеже не може да ме остави сам в канцеларията сам, каза на влизащият милиционер да остане с мен да си поговориме. Каза му, че съм добре информиран, зная много за обстоятелствата за убийството на Кенеди. И излезе.

Около два часа беше ивън офиса и когато се върна, бях вече подписъл протоколът, че лично аз и брат ми сме участвали в убийството на Кенеди.

Даже бях готов да покажа къде сме го погребали.....

:whistling:

[glishev]

Предлагам дуелът да се състои във вид на вадене на позитивни аргументи в полза на предпочитаната версия за авторство. Почитаемият опонент може да стреля пръв.

"Глас народен..." е една от най-глупавите поговорки според мен Предпочитам "Odi profanum vulgus". Впрочем, дотук май гласовете са наравно, но това няма никакво значение. Фактите, само те имат тежест, а не мненията сами по себе си.

След изясняване на фактите и превързване на ранените оксфордианци, излекувани от заблудите си може да се премине и към спортно вдигане на халби с несъстезателен характер.

Редактирано 19, 2011 от glishev

[glishev]

Между другото, за феновете на конспиративната теория, а и за всякакви зрители "Anonymous" (2011) е много приятен филм. Хубава игрална продукция, много драматична. Дерек Джейкъби и още един куп британски звезди правят страхотни роли. Гледайте го, хваща окото. Като "Влюбения Шекспир".

[glishev]

Програмата на Шекспировия театър "Глобус" за 2013 г. Да не се бърка с Кралския Шекспиров театър!

http://www.londonthe...globe111655.htm

Shakespeare's Globe 2013 Season announced

<br clear=all">The Shakespeare's Globe Theatre has announced productions for next season, running May to October 2013.

A Midsummer Night's Dream, The Tempest and Macbeth by William Shakespeare . Three new plays - The Lightning Childby Ché Walker, with music by Arthur Darvill, Blue Stockings by Jessica Swale, and Gabriel by Samuel Adamson, featuring English trumpet soloist, Alison Balsom.

A mid-scale tour of Henry VI, Parts 1, 2 and 3 will visit venues around the UK, including a visit to the Globe in the summer, and there will be small-scale tours of King Lear andThe Taming of the Shrew, playing at the Globe and across the UK, Europe and US.

Three international companies which came to London for Globe to Globe will return for a limited number of performances as part of wider international tours. The Isango Ensemble from South Africa with Venus and Adonis; from Georgia, the Marjanishvili Theatre return with As You Like It; and Belarus Free Theatre bring back their production of King Lear. One final international element of the theatre season will be Footsbarn, bringing Indian Tempest.

Dates and times to be confirmed.

Public booking opens 11 February 2013.

- by Darren Dalglish

Редактирано Октомври 17, 2012 от glishev

[glishev]

Така и така ползвам теммичката за обяви по шекспировски теми, та ето още нещо:

Бил Брайсън, "Шекспир. Светът като сцена". Издателство "Еднорог", София, 2012, 215 с., цена: 12,90 лв. Превод: Владимир Германов.

Нелошо популярно изложение на биографичния материал за Уилям Шекспир. След биографиите на Бърджис и Куенел тази е съвсем в популярния и забавен стил на БиБиСи, но донякъде се родее и с проницателния тип писане на Кенет Кларк. Бил Брайсън е чудесен историк на бита, а подходът му към Шекспир е не по-малко подробен от този в досегашните му книги. Препоръчвам книжката, наистина се оказа добра. И е много подходяща за разсейване на всякакви конспиративни заблуди Приятно четене!

[Gloster]

На Шекспир последната пиеса "Хенри Осми" ли е?

Защото е много......бавна да кажем.

Макар че падението на кардинала беше силна сцена.

Даже кардиналът ми се струва 3тия по-успешност интригант в пиесите на Шекспир,след херцогът на Йорк от Хенри Шести и Ричард Трети.

Редактирано Октомври 25, 2012 от Gloster

[glishev]

А Яго?

[Gloster]

Ами то ако почнем така,успешните(донякъде) интриганти стават много.

Дори и Макбет е такъв,макар и за малко,да не говорим лейди Макбет.

Също се сещам за кардиналът от Хенри Шести,Съфък от Хенри Шести също си го биваше,Касий,готската кралица от Тит Андроник (най-бруталната пиеса на Шекспир) и т.н. и т.н.

По-скоро тези тримата са ми фаворити от всички,иначе има много.

Също така класически лицемер е и Хенри Четвърти ,но не си получава заслуженото,поне не директно.....

За мен той е не по-малко убиец и отрицателен герой от Ричард Трети.

Даже може би е по-страшен,защото манипулациите му са по-ефектни и от тези на Ричард.

Все пак Ричард убива Бъкингам,чак когато потушава неговото въстание,което Бъкингам вдига на своя глава.

Докато Хенри Болинбрук без повод,охладнява към тримата Пърси и ги тика нарочно към бунт и смърт.

Да не говорим пък,какво прави с Ричард 2 и как лицемерно си "измива ръцете".

Редактирано Октомври 25, 2012 от Gloster

[glishev]

Както и да е, това може би е за отделна тема. Тази започна много забавно, но сега в нея се трупат главно съобщения за разни неща. Да не я оспамваме Препоръчвам книжката на Брайсън.

Редактирано Октомври 25, 2012 от glishev

[resavsky]

Простачко тонът който държиш спрямо колегата Глишев е абсолютно недопустим.Приеми го като последно предупреждение.Явно имаш знания но го излагай в по подходяща форма.

[КГ125]

Този пост беше скрит вече веднъж. Видимо имаш какво да напишеш, направи го, но в никой случай не нападай лично Глишев или когото и да е, иначе писането ти тук ще приключи.

[prostachko]

За да разбираш поезията трябва да си поет, затова и редакторите на някой писател, са повече писатели от самият него- тъй като се изисква огромно майсторство да подменяш неуместни думи в контекста на изречението с други и смисълът, който авторът е искал да внуши, да се запази.За да си танцъор трябва и да си музикант, за да си изкуствовед и критик, трябва да си толкова художник,скулптор, писател, музикант, актъор или танцъор, колкото и самите изпълнители на тези творчески процеси.

На някой не му ли хрумна, че като граф, де Вер не е притежавал само една земя, а цяла околия в близост до родното му градче, което включва не само Стратфорд и Арденската гориста местност, което е и причината за споменаването й в сонетите, без каквато и да е връзка с Шекспир. Или фактът, че кралица Елизабет е насърчавала актъорската трупа в Шекспировият театър Глобус, като няма документирани сведения ,че някога името Шекспир е имало връзка с английската кралица, а само фактът, че е спонсорирала щедро заниманията, на Едуард де Вер, просто защото неговите пиеси, са се разигравали в Лондонският театър. А Шекспир започва да излага постановки в кралския двор, едва след като Джеймс VI Скотландски се качва на престола през 1603, откъдето получаваме и недостоверните сведения, за прословутото "творчество на Уилям Шекспир", изникнало от нищото развило се в рамките на 4 години и утихнало след това до смъртта на бездарния неграмотен актъор.Или, че чисто на бяло единствените артефакти сочещи идентичността на този човек, дали писател, актъор или търговец са Лондонският театър, данъчен документ обвиняващ го в неизплатеният имот на баща му и завещанието. Това е животът на нашия "велик писател" Документ, който да представя пиеси по поръчка до Шекспир с неговата подписка и тази на кралицата или някой държавник, не съществува.- има ревюта на "Шекспировите пиеси" с името Lord Great Chamberlain на тях - който е самият де Вер. Дали е случайно съвпадението, че е провъзгласен приживе за най- видният поет и драматур, точно на датата 1598, в която Едуард де Вер фалира, губи всичките си имоти и кралица Елизабет го финансира по най-щедрия начин без видни причини да поддържа придворен комарджия , от който управлението й не зависи, или че всяка среща с прочутия актъор Ричард Бърбидж или драматурга Бен Джонсън е била отбелязвана като заслужаващо вниманието събитие.Защо при издигането на новия паметник, на Шекспир видният Бен Джонсън не казва нито една документирана дума за такъв "велик писател"- може би защото шекспировото плагиатсво сочи като първоизточник, всеки друг автор, но не и самият той.А и в оригиналния вид на пиесите има доста италиански словосъчетания, тъй като Оксордския граф е бил най-силно впечатлен и дори обсебен от тази култура.А ако не се лъжа твърденията на колегата бяха , че Шекспировите познания дори и да ги е имал са били само върху латинския и близкия френски, което пак може да подложим на съмнение имайки предвид отминалата век по-рано 100 годишна война и капитулацията на английския гарнизон в Бордо при обединението на Франция(100 години по-късно Франсоа дъо Гиз си присвоява установената под мирен договор за Англия местнос Кале, както и поражението на Англия във Войната на розите)- едва ли, който и да е английски гражданин би тръгнал да учи омразния език.

Да не говорим, че в някои случаи художествените произведения имат явно или недотам явно
философско съдържание, което може да повлияе върху разбиранията ни по други въпроси. Например в „Ромео и Жулиета“ - „Ала убитият убил е пръв, а кой ще плаща тази първа кръв?“, е мисъл която много по-вероятно би повлияла повече на политическите ни разбирания, отколкото, в съзерцаването на Мона Лиза.Затова и във филмът Anonymous де Вер казва на Джонсън, че изкуството е политика, и че ако един творец няма какво да каже, то би било просто декорация, както го възприемаше и самият Бен Джонсън -" ,,,it's just a simple comedy,,,, - It showed your betters as fools who'd go through life barely managing to get food from plate to mouth were it not for the cleverness of their servants....". А не ме ли лъже паметта, основните сюжетни линии в пиесите освен възхвалаващи анонимната краоста на жена от аристократичен род, са и именно уличаващи държавните служители на кралската корона в сакатлък и прокаженост, които едва ли биха дошли от простодушния ум на един обикновен гражданин, който нито познава, нито има откъде да придобие подобна ясна представа, за управляващите го, камоли да си позволи разиграването на пиеса, която индиректно да злослови срещу властта, тъй като по онова време политическия подход не се е различавал по нищо от времето на Кимон Георгиев и Велчев по социалистическо и комунистическото Тодор Живково време, когато дори разказването на един невинен виц като този на Емил Кошлуков води до съд и затвор, а след това и на изпитателен срок.Както и признаванео само на Чичко Ленин и Д.Мраз.

Сподели с колегата това, което си прочел, защото е по добре да си сигурен в нещо и да го знаеш отколкото само да излагаш copy-paste-ве и да бръщолевиш глупости, чиято истинност е толкова вярна, колкото и че Иисус Христос е бил заклет ерген, дал обет за безбрачие и възкръснал във физическото си тяло, и че Бог - творец е създал Адам и Ева по свой образ и подобие, а никъде в библейските постулати не се споменава "образът" на Яхве. Да боравиш с информацията и символите е майсторство, което не всеки умее, а всяко изкуство, всяка дума си има символ, който не е поднесен буквално, както колегата го разбира.А и няма как да бъдеш съгласен с човек, който представя не факти, а личните си пристрастия към западноевропейската култура и литература, приемайки само една единствена истина и всичко останало на боклука, което е просто недопустимо за някой, претендиращ да бъде прав, без да се насили да разшири мирогледа си поне мъничко.

Най- простото обяснение в битово житейски план при човек с достатъчно опит, да разбере дали Шекспир е авторът на това неумиращо творчество, е че на един семеен човек, вероятно в щастлив брак с жена и деца, не му е нужна поезия , тъй като е имал среда, в която да изразява чувствата си. И това може да го разбере само един творец.Поезията сама по себе си е копнеж, по нещо недостижимо , изгубено, отнето и бленувано. Хората прибягват към този метод, най-често когато ги застигне любовната криза - отхвърлеността, изневярата и др, а сведенията ни за Шекспир не посочват някога да е бил нещастен или разведен, нито сапругата му Ан да е починала и да се е оженил повторно.Ето ти го най- елементарното обяснение и факт, защо Шекспир не е "Шекспир". И това не е мнение, което да се позовава на някакъв индивидуален опит, тъйк като животът е кръговрат, никой не изживява нищо ново и специално, каквото е било и се е случвало преди хиляди години, се и ще продължи да се случва.Просто при всеки опитът идва с нужното си за това време. Някои го получават в по-ранна възраст, други в по-късна.

Редактирано Април 1, 2013 от КГ125

[glishev]

На някой не му ли хрумна, че като граф, де Вер не е притежавал само една земя, а цяла околия в близост до родното му градче, което включва не само Стратфорд и Арденската гориста местност, което е и причината за споменаването й в сонетите, без каквато и да е връзка с Шекспир.

Това е невярно. Стратфорд не e владение на граф Окcфорд. Това е град, а градовете в Англия са владения на Короната. Дук Йорк не притежава града Йорк, граф Уорик не притежава града Уорик и така нататък.

Или фактът, че кралица Елизабет е насърчавала актъорската трупа в Шекспировият театър Глобус, като няма документирани сведения ,че някога името Шекспир е имало връзка с английската кралица, а само фактът, че е спонсорирала щедро заниманията, на Едуард де Вер, просто защото неговите пиеси, са се разигравали в Лондонският театър.

Също невярно, защото:

"Shakespeare was ardently attracted to Elizabeth and her Court, and proved a faithful servant to his royal mistress. The first evidence of this is in his fine eulogy of the virgin queen in that most sweetly poetical early drama, " A Midsummer Night's Dream", as “a fair vestal throned by the west” (Act II, sc. 1); the play was probably produced for a special Court performance."

(Shakespeare's Patrons and Other Essays, by Henry Brown)

"...we find from the State papers, etc., that Shakespeare, Burbage, and others played in two comedies before the Queen in December, 1594, at the Royal Palace at Greenwich..."

(Compt-rolls of Court Funds 1485-1645)

"... местнос Кале..."

Не "местнос", а местност, пък и не е просто местност, защото Кале всъщност е град.

По-надолу постингът става все по-забавен, а ето това направо ми е любимо:

"... на един семеен човек, вероятно в щастлив брак с жена и деца, не му е нужна поезия... "

Това дори не се нуждае от коментар, то само говори за себе си. Смях се с глас като го прочетох. Киплинг, и Милтън също биха се засмели. Или семейство Браунинг (те пък са хем семейство, хем и двамата са поети...). Или Тенисън. Или Уърдсуърт. Виж ти, колко женени поети било имало.

---------

П. П. За феновете:

Ye Tragedie of Lord Vader, by Master Shake-speare, Darth Marlowe and Count Oxford of Dooku... Редактирано Април 2, 2013 от glishev

[Galahad]

Би било добре да се поразсъждава и по въпроса защо ако Шекспир е само псевдоним, то истинския автор си е криел името. Някои от кандидатите имат някакви писателски изяви и не е ясно, защо шедьоврите са отишли при псевдонима, а постничките изпълнения са пуснали на свое име. Ако много хора или поне двора (което за един аристократ е равнозначно на всички, защото за другите не му пука какво мислят) знаят кой е този, дето пише пиесите, то какъв е смисълът той да продължава да се крие зад псевдоним?

Много малко внимание се отделя на възгледите на автора, а те показват много неща за неговата личност. Много пъти съм се опитвал да обясня, че схващането, че някой като си каже мнението веднага ще промени начина на мислене на останалите е дълбоко погрешно. По много причини всеки от нас вижда света по един по-различен начин и по тази причини някои негови позиции могат да се променят трудно.

Представете си една стълба, а на нея са се покатерили трима от кандидатите в темата - най-отгоре е кралица Елизабет, под нея е де Виър и най-отдолу е Шекспир. По принцип те виждат едно и също, но не съвсем. Кралицата може да види дали на главата на някой от двамата има паднало нещо, а Шекспир може пък да види подметките на двамата. Де Виър обаче може да види само подметките на кралицата и дали на главата на Шекспир има нещо.

Не ще и дума, че този, дето е писал пиесите е имал достъп до богата библиотека или поне е контактувал с някой, който е имал такава. Но начинът, по който би подходил всеки е различен. Вече споменах, че Елизабет е била много запалена по светостта на кралската особа и е била много против към писане на сцени, в които владетелят се отрича от трона. Ако тя напише пиеса с абдикация, то в нея колкото и лош да е бил отреклия се от трона владетел, то принуждаването му да стори това ще навлече огромни бедствия за всички, особено за тези, дето са подтикнали краля към тази постъпка. Де Виър и Шекспир нямат проблеми с това. Авторът на пиесите обаче показва едни по-прагматични възгледи към потребността от пари. Аристократите са били хора, които вечно са се нуждаели от пари, но този, които е писал пиесите се е нуждаел от тях за по-насъщни потребности.

[resavsky]

За възгледите на автора: има във всичките творби е ясно доловимо едно пренебрежение към хората от по ниските съсловия.Което е лесно обяснимо за аристократ като де Виър и абсолютно непонятно за дребен търговец неаристократ от Стратфорд.Вярно че де Виър имана младини няколко творби от негово име но когато започват да излизат творбите на Шескпир изведнъж от името на де Виър престава да излиза каквото и да е.Може би е загубил интерес към театъра?Нищо подобно-Негови секратари са единствено и само хора на перото като поета Джон Лили а срещите му с актьори са практически непрекъснати.

[resavsky]

И един момент който незнайно защо се подценява от всички.В 1594 г. в Лондон е създадена една нова театрална трупа.Нейната основна и всъщност единствена задача е била да играе пиесите на Шекспир.Името на тази трупа е многозначително:"Lord Chamberlain's Men".Или мъжете на Лорд шамбелана.Познайте кой е бил Лорд шамбелан през 1594 г.

[Galahad]

Въпросът обаче е защо шедьоврите са под псевдоним, а посредствените творби са пуснати под собствено име? Би трябвало да е обратното - докато пробие да пуска с псевдоним, а после или да продължи така или да си слага своето име.

Шекспир се навърта около аристократите и пише неща, които им допадат. Но при него върхушката са хората с пари, а не със стар благороден произход. Примерно си пада по събития в Италия където са свободните градове и търговските републики. Там търговците са нещо като аристократи и аристократите са нещо като търговци, т.е. собственото положение на Шекспир, който е от низините, но се върти около богатите и е препечелил нещичко.

Но защо като има трупа "Хората на шамбелана", няма и "Пиесите и сонетите на шамбелана"? Защо се манифестира наличието на трупа и писане на пиеси, а не се "признае" за шедьоврите и те да се публикуват с истинското име на автора?

[glishev]

... във всичките творби е ясно доловимо едно пренебрежение към хората от по-ниските съсловия...

This happy breed of men, this little world,

This land of dear, dear souls,

This precious stone set in the silver sea,

Which serves it in the office of a wall,

Or as a moat defensive to a house,

Against the envy of less happier lands;

This blessed plot, this earth, this realm, this

England...

(Монолог на Джон Гонт, "Ричард II", II, 1 - всъщност написан ласкателно за английския народ като цяло)

A foot of honour better than I was;

[...]

And fits the mounting spirit like myself.

(Монолог на Бастарда, "Крал Джон", I, 1 - доста ироничен към висшите съсловия)

Мисля, че няма нужда от всички диалози от двете части на "Хенри IV", в които простосмъртните Фалстаф, Бардолф, Пистол и Мистрис Скокли (Quickly) си общуват шегаджийски, приятелски и на съвсем равна нога с принц Хал, бъдещия героичен Хенри V. Но ето нещо друго:

This day is call’d the feast of Crispian.

[...]

Old men forget; yet all shall be forgot,

But he’ll remember, with advantages,

What feats he did that day. Then shall our names,

Familiar in his mouth as household words -

Harry the King, Bedford and Exeter,

Warwick and Talbot, Salisbury and Gloucester-

Be in their flowing cups freshly rememb’red.

This story shall the good man teach his son;

And Crispin Crispian shall ne’er go by,

From this day to the ending of the world,

But we in it shall be remembered -

We few, we happy few, we band of brothers;

For he to-day that sheds his blood with me

Shall be my brother; be he ne’er so vile,

This day shall gentle his condition;

And gentlemen in England now-a-bed

Shall think themselves accurs’d they were not here,

And hold their manhoods cheap whiles any speaks

That fought with us upon Saint Crispin’s day.

(Прочутият монолог на Хенри V преди битката при Аженкур, "Хенри V", IV, 3 - тук може би най-популярният Шекспиров крал казва неща, които са останали изключително любими на обикновените англичани вече няколко века: и най-невзрачният човек може да стане брат на монарха, може да надмине по чест всеки джентълмен.

Има още поне един такъв монолог в същата пиеса: в проза, IV, 1; всъщност там има и много любопитна среща между Хенри Пети и двама негови войници с откровена размяна на реплики помежду им - за дълга на всички, от самия монарх до последния войник. И не звучи никак пренебрежително за обикновените войници. Накрая самият крал решава, че простият орач е по-щастлив от него.

Пак в "Хенри V" има и монолог, в който кралят казва, че и той, заедно с всички, е войник на първа линия. Пак той говори и за страданията на обикновения народ във война. И пак той ухажва принцеса Катрин по грубовато-весел начин, представяйки се за прост войник в пето действие.)

Примерите могат да се умножат многократно. Който иска, може да прочете "Веселите уиндзорки", за да види как Шекспир забавлява лондонската тълпа с просторечив хумор.

---------

Тоест като теглим чертата - в Шекспировите пиеси няма "пренебрежение към ниските съсловия". Напротив, Шекспир е един от многото английски автори (със сигурност най-влиятелният), които наблягат чрез репликите на позитивните си персонажи тъкмо на близостта между краля и войника, между принца и просяка.

---------

---------

И един момент, който незнайно защо се подценява от всички. В 1594 г. в Лондон е създадена една нова театрална трупа. Нейната основна и всъщност единствена задача е била да играе пиесите на Шекспир. Името на тази трупа е многозначително: "Lord Chamberlain's Men". Или мъжете на Лорд шамбелана. Познайте кой е бил Лорд шамбелан през 1594 г.

1) Театралните трупи обикновено са се наричали по името или титлата на мецената си. Трупата на лорд-камерхера не е изключение - и това още не прави лорда автор на пиесите Има още няколко трупи, носещи имената на патрона си, но това не значи, че пиесите за трупата на лорд Стрейндж са писани от самия патрон Освен това трупата на камерхера е сменяла името си три пъти. Накрая неин патрон е бил крал Джеймс - което, разбира се, още не прави краля автор на пиеси.

2) Лорд-камерхер и меценат на трупата в 1585-1596 е Хенри Кери, барон Хъндсън.

Докато граф Оксфорд изобщо не е бил камерхер (ето списък с лорд-камерхерите). Надявам се, че сега няма да обявиш и барона за автор на пиесите

3) В документите за трупата на лорд-камерхера за 1594 името на Шекспир присъства осезаемо: като текстописец, притежател на дялово участие в трупата и изпълнител на няколко роли. Чеймбърс и Куенел са писали за това по документи, мога само да ги препоръчам.

Редактирано Април 2, 2013 от glishev

[prostachko]

Добър опит с механично изпуснатото "т"; имайки превдив как се изписва в множествено число, "забележката" е просто дискретен начин да се награчиш с всички в тая дискусия(Хората слушат не този, който си премълчава, а този, който говори по-високо), за жалост. Отново буквалният пример за поетични принадлежности в семеен аспект, което действително не им приписва титлата, по същия начин както в днешно време всеки, който излее малко мръсен терпентин върху стена или платно, или просто е хванал валек и четка се мисли за художник, защото това е еснафската ни представа за изкуство - това, че можеш да свириш на китара не те прави "музикант", това, че спортуваш футбол, баскетбол или волейбол, не те прави нито едно от 3те неща и тъй нататък.Говорим за призвание.

По-надолу постингът става все по-забавен, а ето това направо ми е любимо:

"... на един семеен човек, вероятно в щастлив брак с жена и деца, не му е нужна поезия... "

Това
дори не се нуждае от коментар, то само говори за себе си. Смях се с
глас като го прочетох. Киплинг, и Милтън също биха се засмели. Или
семейство Браунинг (те пък са хем семейство, хем и двамата са поети...).
Или Тенисън. Или Уърдсуърт. Виж ти, колко женени поети било имало.

По-забавната част е да срещнеш човек, който се смее сам на себе си.

Ироията обаче, е че дискретния "опит за затапване" или поредният папагалски заучен "отпор" потвърждава повече, моята теза отколкото твоята, като даде най-точните примери за твърдението ми , че музата при поета идва със страданието.Джон Милтън се жени за Мери Пауъл, но бракът не им провървява предимно заради голямата им възрастова разлика и тя го напуска!Което стимулира автора да напише "Правило и ред на развода" и "Оценката на Мартин Бусър" А Ръдиър Киплинг е изоставен от жена си, след смъртта на дъщеря му, да не говорим пък за Браунинг и Барет, чиято връзка се основавала предимно на писма от разтояние, кажи речи платонична любов довела до брак с ужасен обрат и водейки жена му до крах, наред със смъртта на брат й и нейното заболяване, както й несъотвествието между хладното отношение на Робърт и нейната топлота и емоционалност.Ранната и смърт провокира в пълна сила творческия процес у Р. Да не говорим пък за Тенисън, чийто труд постоянно се сблъсквал с голямо неодобреоние, с изключение на политическтие му творби, които осигуряват и мястото му сред Камарата на лордовете, което никак не го издига като "творец" , а по-скоро като поръчков пиастел.

Смисловите връзки от точка А до точка бе В липсват при колегата. Не разбирам това излишно и неоправдано упорство-граничещо с неумело прикрит сарказъм. Май не си чел "Сбогом на оръжията" и прословутата Агнес превърнала Хемингуей в писател именно с никога неосъществената им любов. Съвременните музиканти пеят за коли алкохол пари и секс( несъстоятелни текстове), когато са щастливи и за смисълът на живота, загубата и любовта, когато страдат. Известен български композитор и музикант живеещ в Италия, гостуваше преди години на Слави и му зададоха уместен въпрос."Колко на брой са произведенията ти след като се ожени и имаш щастлив брак с две деца"- Отговорът беше "Нито едно", а музикалният му талант се трансформирал в преподавателска дейност. Радвам се, че толкова виртуозно и неосъзнато ме подкрепяш. Колкото до Хенри Браун - надали регламентирането на теза от началото на миналия век е градвина в случея, защото "имането на документи доказващи авторската изява на Ейвънския Шекспир пред Короната е просто - израз", точно толкова колкото съвременните учени разполатат с химически ДНК анализ от костите на Иисус Христос.Дори и Арденската местност да е Уорикшърско владение, не омаловажава факта, че в близост граничи със Страдфорд, Оксфорд и родното градче на Едуард до Хакни или възможността на графа за досег с изкуството на късния английски и френски ренесанс, чиито художници многократно са изобразявали леса.

Ако наблюденията не се съгласуват с предвижвания, всяка теза бива игнорирана.Без липса на теория, липсват и "предвижванията" - каква ирония. Ентусиазираният кютюк е най-опасен.Чудя се кой да цитирам- Шекспир или Норбенков, но за случея дори те са неуместни.

"Едно от най-големите бедствия на цивилизацията е ученият глупак"

Поздрави на всички и овации, за "оксфордските" привърженици.

Редактирано Април 3, 2013 от prostachko