Детето - нищо повече от бездушна машина за успехи?!

[mitaca]

Ако на детето бъде обръщано достатъчно внимание и то бива подтиквано към положителни действия едва ли изобщо ще има нужда от тояга.Проблема се състои в това,че ние сме свикнали да критикуваме и да се вглеждаме в грешките и недостатъците,а не обратното.Представете си ако вместо да се дразним за щяло и нещяло се радвахме и искренно ценяхме хубавите моменти.Това щеше да промени коренно отношението ни към живота и към другите.Ако вместо да се чудим за какво да се скараме на детето си го хвалим дори и за минималното,което е направило нимя то няма да се чувства щастливо и обичано?Но проблема е,че трябва да "дебнем" добрите прояви и да ги награждаваме,вместо да дебнем лошите.Добрата дума и усмивката са способни на чудеса и това е доказано при деца и при възрастни,но е по-трудно да гледаме положително на нещата.

Хммм, какво точно значи ....положителни действия?

Проблема е, че ние се ....абе асоцираме се с детето, а то не е ние , и няма да бъде. Дали под формата да направи това дет аз съм искал, или да направи по-добро от това дет съм постигнал. Или (не дай боже) - да прави к'вот аз правя, ма по-добре.

Не и по старото поколение не е дебнело, както добри така и лоши прояви (освен в тийнейджа - има време ще видиш!), пък и смятам че не е имало ( и няма) и смисъл. Както се казва няма смисъл да се дебнеме, щот ще се хванем . Верно това е друга .....генерация .

Абеее интересно е, че се оплакваме от децата (в семейството), но се хвалим с тях извън (нема значение къде).

[Б.Богданов]

****

Абеее интересно е, че се оплакваме от децата (в семейството), но се хвалим с тях извън (нема значение къде).

Факт!

[lila_va]

А и ако се стигне до наказания значи ние сме се провалили в общуването и възпитанието на детето си,а не то в поведението си.

Точно. Както каза един баща на сина си в небезизвестен филм:

"Your faults as a son is my failure as a father."

Иначе една от най-популярните китайски поговорки относно възпитанието на деца, за която се сещам, гласи: "С детето до 5 г. трябва да се отнасяш като с цар, от 5 до 15 като с роб, а над 15 – като с приятел." Хм, че то, ако се отнасяш с него като с роб до 15, после има да чакаш чакаш да ти е приятел...

[kramer]

Попадна ми книгата на немската психоложка Алис Милер "В началото бе възпитанието".

Критикува се цялата традиционна педагогика в последните няколко века. Авторката твърди, че по този начин се създават чудовища. С това обяснява и действията на Хитлер и сподвижниците му. Научени да се подчиняват от детсво, те стават израэители на комплексите на своите родители, (предадени им на тях от техните родители). Тази педагогика, наречена от авторката "черна педагогика", в която детето обикновено се определя като "малък хитрец", "малък измамник" и пр. е прилагана от немските педагози през 18-20 в.

Като алтернатива се предлага детето да бъде уважавано от своите близки, те да изпитват толерантност към него, да имат чувствителност за неговите потребности и обиди.

Мисля си обаче, че истината е по средата.

[Б.Богданов]

Попадна ми книгата на немската психоложка Алис Милер "В началото бе възпитанието".

Критикува се цялата традиционна педагогика в последните няколко века. Авторката твърди, че по този начин се създават чудовища. С това обяснява и действията на Хитлер и сподвижниците му. Научени да се подчиняват от детсво, те стават израэители на комплексите на своите родители, (предадени им на тях от техните родители). Тази педагогика, наречена от авторката "черна педагогика", в която детето обикновено се определя като "малък хитрец", "малък измамник" и пр. е прилагана от немските педагози през 18-20 в.

Като алтернатива се предлага детето да бъде уважавано от своите близки, те да изпитват толерантност към него, да имат чувствителност за неговите потребности и обиди.

Мисля си обаче, че истината е по средата.

Явно става мода да се отричат съвременните методи на възпитание.

Попадна ми едно четиво в което авторът напълно отрича образователната система. А този автор не е кой и да е търсещ евтини сензации профан, а е уважаван преподавател по психология в някой от престижните университети в щатите, с висок научен статус и т.н. и т.н.

. . . .

Сещам се за един интересен момент в книгата му, в който бяха представени логично звучащи аргументи против системата за оценяване на нивата на заученост на преподавания в училище материал.

Например, така наречените "пълни отличници" спират да развиват своето творческо мислене много рано - между десетата и петнадесетата година от живота си . След завършване на училище продължават да търсят високи оценки за работата си и одобрение за свършеното, но от мениджърите си.

Не притежават собствено мнение и винаги са съгласни с по-висше стоящите ...

. . .

Явно има нужда от промяна на общо приетите методи на възпитание и обучение.

[Б.Богданов]

Творческото мислене, според мен, би трябвало да заема една голяма част от учебния процес.

* * *

Заданията от тип - есе, презентация или проект на определена тема ставащи все по-модерни в българското образование, не са ли плахи опити опити да стимулира творческото мислене?

. . .

Интересно, какви ли са резултатите?

- Куп клишета и копирки

- Оригинални идеи

Или нещо друго...

[kramer]

Например, така наречените "пълни отличници" спират да развиват своето творческо мислене много рано - между десетата и петнадесетата година от живота си .

Пубертетът, не друго.

[Lion Queen]

На фона на съвременната родителска заетост и неподготвеност, децата имат нужда най-вече просто от внимание. Родителите не задоволяват нито нуждата им от сигурност, ласка и обич ( щото просто ги няма), нито детското любопитство и любознателност (щото не отговарят адекватно на въпросите им)...и най-накрая затапват дупката от всички нужди на детето си с вещи, които си въобразяват че ще компенсират липсите.

Няма смисъл едно такова дете да се наказва или поощрява ...то тъй или иначе се оправя само...т.е. родителите му дори да влязат в някаква родителска роля по някое време...в повечето случаи бързо се отказват,тъй като нито имат волята, нито времето, нито са подготвени психически да се сблъскат със същество по-зряло от самите тях..., което с жестокостта на която е способно само едно дете лишено от внимание, отказва да приеме авторитета им..и с право..

Как мислите, успехите и неуспехите на тези деца, които масово населяват българската, пък и изобщо съвременната реалност имат нещо общо с родителски усилия...?

О аз съм сигурна, че нямат...

Редактирано Декември 18, 2011 от Lion Queen

[glishev]

Свръхзаетостта е бич, който на това отгоре ни бива пробутван като някакво благо, уж форма на свобода. Някога една добра заплата е издържала двама души и детето им. Днес две добри заплати постигат същия резултат по-трудно. В резултат няма родител, който да може да си позволи да остане вкъщи, а това просто е биологична необходимост.

Аз например още нямам деца. Отскоро най-сетне имам добра работа. Приятелката ми си намери също нещо прилично, а трябва от време на време да се вясва и на лекции. Успяваме да си платим сметките. Но да се оженим? Абсурд. Да помислим не за дете, а дори само за куче? Също абсурд. Какво ти дете, каква ти женитба, какви ти кучета и котки - та ние дори нямаме време да се видим като хората. Сутрин пием кафе заедно, вечер вечеряме заедно, а после падаме и умираме. Е, млади сме, здрави сме, успяваме поне да поддържаме някакъв нормален любовен живот и се храним нормално.

Но няма време за кино, за театър, за книги. Дори някоя и друга минута във форума (където инак си пишех бая редовно) се оказва някаква случайност.

За да се видим ни остават само почивните дни, а всеки си има свои приятели, вкусове и забавления. Да не говорим, че трябва и да се почисти къщичката. Всеки прави компромиси, но напрежението си стои. Пък и става едно рутинирано, скучно. По някаква ирония не можем дори да се скараме като хората и да се разделим - оказваме се финансово зависими един от друг, а на към трийсет вече не можеш просто да си грабнеш шапката и да се върнеш при мама и тате. На двайсет още можеш, но и това си е поражение.

Иди гледай дете като хората при тия условия. Дори да го искаме (а аз например нямам нищо против), то става практически невъзможно. Работа, работа и пак работа... при това защото сме късметлии и сме си я намерили. Да не говоря какво е да нямаш и да нямаш бачкане. И през това сме минали.

Но дори сега с двете добри заплати не успяваме да пестим. При това без екстравагантни разходи и глезотии. При това тук-там и с по някой "заем", щедро отпуснат от родители. А какви ти деца без пари на ръка? Дори да решим да се делим, дари да намерим нови гаджета, дори пак всичко да е цветя и рози по отношение на бачкането, просто няма начин човек да има и времето, и спестяванията, и енергията да направи и да отгледа дете като хората, отделяйки му нужното внимание.

Брат ми има вече две деца. Ясно си личи, че при раждането на всяко от тях не само графикът става лудница, но и стандартът на живот на младото семейство рязко се влошава и следва задлъжняване.

Докато прадядо ми е получавал заплата, която е позволила на жена му да се пенсионира млада, двамата да спестяват, да си родят и отгледат баба ми, а старият е имал и работно време, при което да може да се връща у дома всеки ден. При това човекът дори не е имал Бог знае какво образование.

При това положение как да очакваме от хората днес да имат мотива за деца? Брак - може би, но децата са нещо почти невъзможно. Хайде, някъде на към тридесет и пет-тридесет и седем стават може би мааалко по-възможни. Но пък тогава и жената вече не е в най-добрата си възраст за раждане. Нуждата от висше образование, от хиперквалификация и от години наред чакане за добра работа, плюс стресът за самото местенце в офиса правят начинаието крайно сложно. А всичко това не е просто самоцел или алчност - става дума за реални нужди.

Но човек, хайде, може и да се справи с едно дете. Поне с материалната страна на отглеждането - изобщо не говоря за дължимото време. Може, с цената на превръщането си в робот, да се справи и с две, та на едното да не му е самотно. Но три? Нали от двама родители трябва да има поне три живи деца, за да се увеличава нацията? Невъзможно е. Майката просто ще полудее, а бащата в един момент ще намрази семейството си като вид затвор. Може и обратното да стане. Децата при всички случаи ще страдат.

Някога бабите и дядовците са можели да поемат детето (или децата) при много заети родители. Днес обаче средната продължителност на живота и здравословното състояние на възрастните хора в България спадат. Да не говоря за доходите. Бабите и дядовците са по-малобройни, по-болни и по-бедни. Иди, че им дай да гледат внуци...

Разбира се, на циганите им е все тая и си се плодят на поразия. Идиокрацията наистина се задава: идиотите се множат, а нормалните хора - не.

При това положение вече не мога да хуля родителите, че нямат време за децата си. Като даскал се възмущавах, когато ми казваха:

- Възпитавайте детето ни, ние нямаме време.

Но, Бога ми, те наистина нямат време! Нямат пари да го родят и отгледат, нямат нерви, с които да изтраят коликите и зъбите, нямат време да го щипнат по бузката, нямат баба, която да им помогне с грижите.

Да добавя ли и жизненото пространство? Такова също няма. Старите родители на родителите още са живи и притежават своите апартаменти. Младите родители са някъде под наем. Не в тристайни, а в двустайни апартаментчета. Няма място за детска стая. И, по дяволите, един възрастен човек има нужда от своя стая. Особено жената, както ще каже и Вирджиния Улф. У нас никой не живее в къща.

И т. н., и т. н...

Ето защо няма да имам дори и едно дете преди да навърша поне трийсет и пет години. И след това вероятно няма да имам време за него. Това не е нормално. Не искам да живея тук.

[loop]

Глишев според мен е огромна грешка да живееш тук.Трябвало е отдавна да се махнеш,пък и знаеш английски.В чужбина щеше да си много по добре.Трябваше да търсиш връзки от тука за в чужбина за добра работа отдавна.Започвай колкото може по рано да се готвите за там и да се уредите, там ще сте добре.Иначе напълно съм съгласен с последните ви две мнения.

А и това се отнася е за другите,тука няма перспектива,а и това го знаете много добре,интилигентни хора сте,а и някой от вас икономисти.Ааа и от чужбина ше може да пишете в най хубавия форум на света.

Редактирано Декември 18, 2011 от glishev

[glishev]

Да, ама пусто патриотизъм, рода, приятели, познати и любими места, криво (или може би право) възпитание... Проблемът е, че с тези мисли ме обзема един левичарлък, не си е работа.

Но аз забих в офф-топика. Исках просто да покажа защо според мен родителите нямат време за децата си. Пък то излезе мрънкателен ферман.

Разбира се, нивата на стрес тук далеч не са като в Южна Корея или Япония, където родители и деца заедно изтрещяват от манията за успехи. А темата беше за успехите.

Относителната ценност на финансовия успех може и да е голяма, но абсолютната му е точно никаква за мен. В старите софийски семейства на филолози, историци, журналисти и прочие хуманитари (колкото са останали) има едно здравословно отношение към успеха: леко небрежно. Хората в тази намаляваща прослойка искат да отгледат децата и внуците си спокойно, в едни по-бавни и доста консервативни ценности, с доста красиви стремежи. Но днешна България е крайно враждебна среда за такива хора. Няма как стотина семейства да обсебят хуманитарните специалности в СУ и да блаженстват бохемски в литературните си мечти. Бих искал да не беше така, но нещата са, каквито са.

Редактирано Декември 18, 2011 от glishev

[glishev]

Тоя личен опит не струва, ако не може да доведе обобщение. В момента нещата са такива, че под горните поплаци могат да се подпишат бая хора и то все нормални.

После защо били невротички авторките в беге-мама.

Да се върнем към темата. Някои родители отглеждат "машини за успехи". Други изобщо не смогват да си погледнат хлапето. Едни мои приятели (и връстници, женена двойка) с горе-долу прилични доходи скоро си направиха дете и сега го гледат успешно. За щастие, на майката й тече доход, така че има време за детето, а и двамата нямат разходи за наем. Това е много важен момент.

Може да прозвучи левичарски, но просто няма начин да има повече деца в нормалните семейства и то добре гледани деца без по-добра социална политика. Човек трябва да бъде насърчаван да прави семейство, да му е възможно да спестява и да притежава жилище; иначе просто си вървим към Идиокрация. Пардон, към циганизация.

[Пандора]

Точно. Както каза един баща на сина си в небезизвестен филм:

"Your faults as a son is my failure as a father."

Иначе една от най-популярните китайски поговорки относно възпитанието на деца, за която се сещам, гласи: "С детето до 5 г. трябва да се отнасяш като с цар, от 5 до 15 като с роб, а над 15 – като с приятел." Хм, че то, ако се отнасяш с него като с роб до 15, после има да чакаш чакаш да ти е приятел...

Аз четох някъде една друга сентенция: на детето се налага някакво възпитание до 7 месец/!?/,до 16-та година разговаряш и му сочиш верния път/според теб/ след 16-та година вече нищо не може да се направи,защото има изграден характер.От моя детски опит съм забелязъла,че пубертата може кардинално да измени посоката на интерес у детето и то главно като че ли при момчетата - деца,които са били много сериозни към учебния процес до този период,след това катострофално го изоставят,може би има и обратни случаи.

Забелязвам някакъв песимизъм у младите тука по отношение възможността да имат деца,но той според мен въобще е характерен за това поколение в цяла Европа.Вероятно е свързан с това ,че доброто образование става все по-скъпо,а в днешно време добро бъдеще имат само добре образовани специалисти.

[Doris]

Нека представителите на висшите кръгове да се чудят как хем да имат 3 деца, хем да си запазят стандарта на живота. Ние, простите хора, се размножаваме без толкова много да се замислюваме.

За мен успешното дете е щастливото. Ако е нахранено, облечено и обуто, какво от това, че няма да мога да му купя лаптоп за Коледа? Ако беше само едно дете, може би щях да му купя, но тогава пък нямаше да си има брат, което за мен е по-ценно.

[Пандора]

И едно дете и две и дори да имах възможност,съмнявам се че бих му купила лаптоп и то точно за Коледа.Точно тези практики на мен не ми харесват.Детето трябва да знае стойността на нещата и тяхната полезност и да гледа на тях не само като поредната "луксозна играчка".

Проблемът с образованието обаче според мен е друг и той е че без него шансовете за някакво оцеляване все повече намаляват.Иначе да отгледаш е дете е нещо наистина стойностно и в много отношения осмисля живота.

Редактирано Декември 20, 2011 от Пандора

[Doris]

И едно дете и две и дори да имах възможност,съмнявам се че бих му купила лаптоп и то точно за Коледа.Точно тези практики на мен не ми харесват.Детето трябва да знае стойността на нещата и тяхната полезност и да гледа на тях не само като поредната "луксозна играчка".

Проблемът с образованието обаче според мен е друг и той е че без него шансовете за някакво оцеляване все повече намаляват.Иначе да отгледаш е дете е нещо наистина стойностно и в много отношения осмисля живота.

Ами това е примерно казано. Но на практика днешните деца не могат да си напишат домашните без компютър и не искат да е какъв да е. Също искат и други "луксозни играчки". Успешният родител би трябвало да осигури и пари за образование, което е много важно. На практика обаче желаният максимум в материалното обезпечаване е непостижим за болшинството родители. Ако това за някого е причина за отказ от деца, ми се струва, че по-скоро не му се ще да ги има.

Но колкото и да е хубаво да имаш деца, според мен не е задължително. А и днес хората имат много време да размислят по въпроса искат или не искат деца. Човек или семейство може да си живеят щастливо и смислено и без деца.

[Пандора]

Разбира се,че не е задължително,това е личен въпрос и усещане.Абе не знам колко много време имат да мислят ,то времето доста бързо си минава,а детето си е един сериозен ангажимент за минимум 18 години

[Б.Богданов]

* * *

Успешният родител би трябвало да осигури и пари за образование, което е много важно.

* * *

Така мислим ние, българите.

Този начин на мислене, силно учудва британците, че се чувстваме длъжни да изучим децата си.

Те смятат, че ако ученикът има заложби и/или интереси да продължи образованието си - ще го направи. Родителите не са длъжни да осигуряват средства за това.. . . Не го и правят....

. . .

Мнението ми е базирано на лични впечатления. Дължи се на изказани мнения от ограничен кръг хора. Нямам представа, какво мислят богатите британци.

[Пандора]

За англичаните е възможно това да е резултат от чувство за принадлежност към дадена прослойка и съответстваща традиция,нещо което липсва у българите.Обаче аз познавам и български семейства където не отдаваха значение на висшето образование,но това беше отдавна.Моята мисъл беше,че животът много се промени и въпросът в бъдеще ще бъде,не дали работиш физически труд или нещо по-лесно,а дали въобще ще се реализираш и какво точно образование ще ти е нужно за това.В момента познавам поне две деца момичета,които се мъчат да се самофинансират,докато учат по свое желание.

[Doris]

Да, и аз мисля, че в бъдеще все повече хора ще се оказват излишни, няма да си намират работа поради много причини, сред тях и заради недостатъчно или неподходящо образование. Във връзка с това мисля, че успешното дете е и добре образованото и родителят трябва да се погрижи за това. Има го и това, че в един момент тия деца ще са минали 18 години, но още няма да са се образовали достатъчно. Тая граница твърде не се зачита от българския родител.

Не знам как е във Великобритания, но от многото американски филми виждам, че американците пестят за колеж на децата си.