Горещници и Илинден 15, 16, 17 и 20

[emilia_n]

Горешници и Илинден

15, 16 , 17 и 20. VІІ

Основния поминък на българския народ е земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарва своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството настъпва криза.

Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българина е много суеверен той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел ”.

За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17. VІІ .

Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките.Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад.

Това са основните причини, поради което суеверния българин им посвещава тези дни.

Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност.

В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.

В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17.VІІ . Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника

Видовден.

Горещниците са празници разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15.VІІ до 20. VІІ, която норичат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.

Българите живеещи в Македониая също тачат тези празници. Както в останалите етнически територии, така и в Македония те носят различни имена. В областта на Охрид, Битоля и Велес тези празници са известни като Блъсъци, Германовци, Чэруци или Чуреци.

На всички празници посветени на светци покровители на градушките, грътевиците и пожарите се спазва строга забрана. Горещниците, които прренадлежат към тази група не правят изключение.

През тези три дни ( 15, 16, и 17. VІІ ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие.

Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб.

Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.Тази вяра е била дълбоко вкоринена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стрикно забраните.

По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.

В някои райони на страната – вечерта на 15.VІІ, т.е. първия ден от трите празника се гаси огъня от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17.VІІ ).

Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17. VІІ се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън.

От него всяко домакинство подновява огънят в своето огнище.

При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията които се извършват през тези дни не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони.

Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци – 15. VІІ на януари, 16. VІІ на февруари, а 17. VІІ на март.

В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата освен стихия е и живот.

Цикъла на летните празници свързани с прдпазвани от градушка и гръм завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 VІІ по нов стил.

В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница той хвърля огнени стрели срещу ламите.

В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун.

На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.

Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове.

Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа.

Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.

Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата българинът ъ посвещава тези празници. Така на той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии.

[Doris]

Днес е последният ден от горещниците - св.Марина.

Във Фокус нюз има интересни материали за езическите елементи при този празник и при Илинден във Странджа:

"Много интересен е третият ден, тъй като Св. Марина е една много почитана светица, особено в южните български земи и най-вече в Странджа. Там тя се смята за „господарка на змиите”. Винаги с удоволствие си спомням какви невероятно красиви икони съм виждал в странджанските църкви, на които тя е изобразена или с една кошница, от която се подават десетина змийски глави, или с престилка, под която също излизат змии. Затова в миналото на този ден жените не са се докосвали до никакви конци или въжета, всичко, което прилича на змия, за да не срещат змии и да не бъдат хапани от змии през лятото. Интересно е, че в миналото, точно в полунощ преди нейния празник, тоест срещу третия горещник много често се е добивал т.нар. жив, нов или божи огън. Той се добива винаги от двама братя близнаци, ако няма в селото такива трябва да са двама души роднини, чиито лични имена са единствени в селото. Съблечени съвсем голи и пазейки ритуално мълчание те трият две сухи липови или лескови дървета, докато се възпламенят. Този огън се смята за божествен. Той е много лековит и на другия ден всички стопани отиват да си вземат от него, за да стъкмят новото си семейно, домашно огнище. Така че, вярата в Св. Марина, защото българите я наричат „Опална” или „Огнена Марина”, а тя се смята и за сестра на най-великия гръмовержец Св. Илия, е един от най-големите празници, особено, както казах в Странджа и в другите южни области. Това е по-характерното за тези три горещи дни в годината. "

http://www.focus-news.net/?id=f18223

http://www.focus-news.net/?id=f16220

Някой виждал ли е икони на св. Марина със змии. Аз намерих само такива, на които се бори с дяволи.