Орелът от Вознесенка - официален символ на България?

[Last roman]

а какви са тези израстъци по гърба?

[Doris]

Понеже Мироки пита за снимка на израстъците - ето една от НИМ:

Всеки един има кръстат шлиц като глава на винт.

Възможно е това да е сглобка към някакъв друг елемент , например поставка като тези:

[miroki]

Много благодаря.

Това е нещо сериозно.

Прилича на музикален инструмент.

Представях си го като поставка (като нашите по бюрата) за книга. Но е заоблено леко и не е това.

Възможно ли е на оригинала да се въртят като болтове?

Прилича точно на такава поставка, като пише Дорис, само, че си мисля, че за такова закрепване, щяха да са достатъчно и 4 броя например, а не 12, но знае ли се.

[К.ГЕРБОВ]

Идеята на Дорис е интересна. Аз си спомних, че съм виждал и други снимки на амвони в църквите, където има такава поставка.

Не знаех, че тя се казва аналой. Служи на епископа да си сложи проповедта или евангелието, за да ги чете по-удобно.

Иначе аналоят е нещо самостоятелно. Това са четирикраките поставки в църквата, върху които се поставят иконите за конкретните празници. На аналой при богослужение се слагат и евангелията или псалтирите, от които четат или припяват дяконите. Успях да открия много интересен такъв аналой.

Мисля си, дали пък орлето не е самостоятелна поставка за четене. Те през VII - VIII в. са четели ръкописи, които не са били така тежки, както печатните евангелия и псалтири.

[glishev]

Да, може да е аналой или част от знаме. При всички случаи... няма много общо с българите

[Пандора]

Почти всички народи почитат орелът

Пернатые хищники испокон веков занимали важное место в символике. Орел всегда был олицетворением силы, зоркости, прозорливости, благородства. Сидящий орел у древних ацтеков был на знамени, белоголовый орлан — национальная эмблема США, сокол был нарисован на щите предводителя гуннов Атиллы. У Чингисхана был герб: серый кречет с черным вороном в когтях (Нарiжний, 1997). Христианство также переняло этот символ. Орел стал символом апостола Иоанна. Как знак победы добра над злом перенято изображение битвы орла со змеей. Индейцы украшали свои уборы орлиными перьями. И разбивали свои лагеря только там, где в небе парили орлы. Примета верная: где парят орлы — в том районе много дичи и рыбы.

....

Прообразом гербовых орлов является беркут (по мнению других ученых — могильник) — наиболее сильная и величественная из этих птиц, к тому же широко распространенная на различных континентах. Его изображения были на оружии, гербах, печатях уже в глубокой древности — в Македонии, Эпире, Сирии, государстве Птолемеев в Египте, в Риме, позже — в Византии. В наше время орел на гербах Германии, России, Австрии и многих других стран, а также великого множества провинций, кантонов, департаментов, городов и т. п. Как символ высшего достоинства и доблести орел часто изображается на орденах. В средневековой Европе, подобно римлянам, орлов помещали на знаменах. Интересно, что древний египетский иероглиф, обозначающий орла, в конце концов превратился в хорошо известную нам букву А. «Палочки» обозначали спину и хвост, грудь и ноги, на верхушке была голова птицы (Gattiker, Gattiker, 1989).

...

В Древней Месопотамии орел был символом божества войны шумерской Нинурты, в Древней Греции — Зевса, в Риме — Юпитера. В ведийском гимне орел приносит священный напиток сому с неба для бога Индры. В библейской метафорике орел служит воплощением божественной любви, силы и мощи, юности и бодрости духа, а также гордыни. Орел — символ евангелиста Иоанна и один из четырех «апокалиптических зверей» (Мифы народов мира, 1980—1982). В индийских Ведах орел — само солнце. Позже под именем Гаруды он становится колесницей бога солнца Вишну. В то же время орел и Агни — бог огня (Штернберг, 1936).

http://www.ecoethics.ru/old/b11a/16.html

Идеята за аналой е много добра,повече ме смущава,че крилата на орлите в примерните снимки са по-разперени,вероятно за удобство.

[miroki]

Според мен, при дълго ползване щеше да има следа от другият метал, на гърбът около издатините. Има само няколко черти на опашката долу, и са накриво.

Извивката на гърба също не е много в крак с идеята.

А овалните издатини на гърба в долната си част са износени и по-тесни от горната. На тях може би е връзвано нещо, въженца и т.н.

Може дори фини макарки да е имало и да се е ползвал като совалка на стан. Или ако от него са висели основните въжета.

Може да е прекарван от някъде и да е наранена опашката многократно.

Но ще ни помогне и снимка под краката, тъй-като като, че се забелязва и останки от някакво закрепване на самото орле.

[К.ГЕРБОВ]

Легенда за сътворението на Цариград

В тринадесетата година на царуването си Константин Велики поискал да построи град, носещ неговото име. Изпратил мъдри мъже в Азия, в Либия и Европа, да изберат за града преславно и представително място. Върнали се пратениците и съобщили на царя за различните места, които видели. Най-много хвалели Македония и Византия.

Докато царят мислел кое място да избере за построяването на града, заспал и в съня си чул глас: „Редно е Константин да изгради градът във Византия”. Пристигайки там, царят заповядал градът да се разчертае и построи така, че да се намира между двете морета – Черното и Мраморното.

Когато се провеждали разчертаванията, от дупка в земята внезапно изкочила змия и запълзяла по мястото, където се извършвали работите. Изведнъж от небето бързо се спуснал орел, хванал земята, вдигнал се с нея във въздуха и изчезнал от погледа на хората за известно време. Змията, обвила се около орела, надделяла и той паднал с нея на земята, на същото място, от където отлетял. Тогава хората притичали, убили змията и освободили орела.

Виждайки това, царят изпаднал в ужас, извикал книжовниците и мъдреците и поискал да му обяснят това знамение. Размисляйки, последните казали на царя: „Това място ще се нарече Седемхълмие, ще се прослави и възвеличи по цялата вселена. Но тъй като то се намира между две морета, ще бъде блъскано от морските вълни и ще бъде достъпно за нападение от враговете, които ще застрашат съществуването му. Орелът е християнски знак, а змията е мохамедански (езически) знак. И тъй като змията надви орела, то впоследствие бусурманите ще надвият над християните, но тъй като християните убиха змията и освободиха орела, то това е предзнаменование, че накрая християните ще преодолеят бусурманството, ще завземат Седемхълмието и ще се възцарят в него.” http://idoorway.mirt...E-O-SEDMIHOLMII

Тази легенда е била илюстрирана в Големия императорски дворец в Цариград с познатата ни мозайка „Орел и змия”, намираща се днес в Музей на мозайките в турската столица.

Вероятно върху орела-аналой са поставяни икони като тази от VII в. от Синай. Тя има размери 22 х 9,5 см. Съществуват запазени и други подобни миниатюрни икони.

[Зитко]

Прикачвам един много интересен анализ на Орлето, авторът е Л.А. Мацулевич, статията му е включена във " Византийский временник, том XVI "(1959). Четете внимателно и после ше коментираме.

Редактирано Януари 23, 2013 от Зитко

[Зитко]

Така, нека първо да поговорим за детелината на крилото на Орлето, за която в разни статии може да се прочете, че уж била династичен знак на рода Дуло - както се вижда в статията на Мацулевич, в Ермитажа има някакво сребърно блюдо с подобна щампа, която представлява 6 капковидни елемента, подредени концентрично и създаващи илюзията, че това всъщност са три листа на детелина, а във всеки един от елементите има по една буква, като важна подробност е, че буквите са ориентирани радиално спрямо центъра на геометричната фигура, образувана от 6-те елемента*. Чисто геометрично тази фигура се образува, като от центъра излизат 7 лъча, които формират 6 сектора, а всеки два съседни лъча са съединени с дъга, съответно фигурата би трябвало да има толкова сектори, колкото броя на буквите, тоест за всяка буква по един сектор - според тази логика, детелината на Орлето трябва да има 6,7 или 8 букви, а трибуквената хипотеза "ΔOX", в която някои сляпо вярват, очевидно е несъстоятелна.

Отпада и вариантът "ГРОΔOY", понеже това предполагаемо "Y" не е ориентирано радиално.

В светлината на новите разсъждения, сигурна остава само "Δ", а след нея бихме могли да имаме "О", след това нещо като "Т"(вариант 1), но ако се загледаме по-внимателно в буквичката "О", сякаш виждаме "OV"(вариант 2).

__________

* Разбира се, отпада вариантът на детелина с дръжка, както съм предположил в един от постовете.

Редактирано Януари 24, 2013 от Зитко

[Пандора]

Прикачвам един много интересен анализ на Орлето, авторът е Л.А. Мацулевич, статията му е включена във " Византийский временник, том XVI "(1959). Четете внимателно и после ше коментираме.

Предположенията са любопитни.Любопитно е какви са биле наистина слънчевите часовници от това време на по-центално място в града или пък в църква.Ето един пример,само че в по късна епоха.

http://www.gorod.cn.ua/news_14901.html

За византийската банда тук пише следното

В VI веке появляются известия о военных знаменах, называемых византийцами «бандон», связываемых с небольшими военными соединениями. Исследователи предполагают, что в кавалерии использовались штандарты, идентичные римским вексиллумам. К VII веку относятся более подробные сведения о легких и небольших бандонах, цвет полотнищ которых был одинаковым для знамен различных воинских частей, но они отличались вышитыми на полотнищах знаками. В коннице появляются фламмулы – флажки треугольной формы, прикрепляемые к древку копья. Перед боем знамена освящались. В бою им отводилось определенное место (речь идет прежде всего о бандонах военачальника) между первым и вторым боевыми рядами; кроме того, бандоны указывали место сбора. После боя знамена помещались для большей сохранности в особые футляры. Еще император Юстиниан I (527–565) приказал построить для знамен специальное хранилище рядом с храмом.

http://www.mirnagrad.ru/cgi-bin/exinform.cgi?page=40&ppage=1

Не ставя ясно дали орелът би могъл да се използва за знаме на такава военна единица от това време

[T.Jonchev]

Да ти кажа - зависи. По барелефите се изобразяват по различен начин. Някои са с разперени, други са прибрани. Например този преториански орел /1 век/:

Ето един с по-прибрани от надгробието на аквилифера на legio II Adiutrix /3 век - Истанбул/:

Разбира се въпросът е дали ромеите са ползвали орли през късната античност и Средновековието. Щото ми се чини, че след 4 век го дават масово на draco и лабаруми.

Това е следващият въпрос - след християнизацията военните сигнуми също се променят, а пък през седми век, когато вече и структурата на армията е различна от легионната - съвсем. Сигурно бих могъл да издиря изображения, които нагледно да го доказват, но не мога да проумея защо някой хвърля някаква хипотеза без нито един аргумент и тя се превръща мигом в рефрен, а след това неприемащите я трябва да доказват с факти и аргументи нейната погрешност и несъстоятелност. Би трябвало да е обратното, но в тази страна всичко стои надолу с главата.

Със сигурност при орлите на легионите има разлики в позата, защото не са правени по една и съща матрица в продължение на 4 века. Аз не съм се съсредоточавал толкова върху сигнумите, макар че пред очите ми са минали бая мемориали - заради надписите.

Мисля, че имперските легионни орли (макар и не веднага - от Августово време) са златни, а сребърните са от времето на късната република. Това вероятно също не може да бъде абсолютизирано, но все пак.

[Last roman]

да, така е.

Ама като кажеш - те ви пленен римски орел е друго. Народът почва да се звери и се впечатлява.

[К.ГЕРБОВ]

Това за орела като военно знаме е познатата вече версия. Истината по-скоро е, че орелът от Вознесенка всъщност възпроизвежда подобна прочута статуя със символа на Цариград, издигната на Хиподрума във византийската столица, а не, че статуята е копие на пленено военно знаме. Вижда се, че и Никита Хониат не е знаел историята на статуята и си съчинява. Явно по негово време вече е било забравено по чий повод е издигната тя.

Токата, открита в Кавказ е доста свободно отнесена към I-II в. Мацулевич сам стига до извода, че не може да е сарматска. Византийска е, а как попадат предмети от Цариград на север от Дунав, вече стана ясно. Пък може и да не е крадена, а да е купена от столицата.

Трудно е да си представим как орелът може да бъде слънчев часовник. Мацулевич отхвърля версията, че дванадесетте бутона са христовите апостоли, но има резон това да е така. Затова на тях има кръстчета.

Колкото до знаците на крилото и опашката, показано е, че това са знаци на византийския майстор. Мацулевич въобще не си е направил труда да ги разчете. Мисля, че той е работил по снимки, защото по време на Втората световна война орлето изчезва. Затова и не дава детайлни снимки на монограма и знаците на крилото и опашката. И да ги разчетем, дали е Теодор или Теодосий, има ли някакво значение. Петър пък, едва ли е от Приднепровието, по-скоро е от Тракия.

Ето и още интересни интерпретации на тема „Символът на Цариград”.

[К.ГЕРБОВ]

В пост 51 ви запознах с мечтата на българина Иван Ангелов от гр. Запорожие, Украйна. Ще повторя, че тази мечта е в Запорожие да бъде издигнат паметник на хан Аспарух. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11003&p=254068

Днес попаднах на информация, от която се вижда, че неуморимият Иван Ангелов все пак е успял да реализира принос в утвърждаване на мнението, че край Вознесенка е бил погребан Аспарух:

„Стъкленица от последния дом на основателя на българската държава хан Аспарух идва в Стрелча. Светинята е донесена от Украйна от гроба, открит от територията на завод Запорожкокс в Запорожие през май 1930 година. Откритието е направено от украинския археолог Владимир Автономович Гринченко. Пръстта е донесена и подарена на Стрелча от таврийските българи, от Иван Ангелов, председател на движението за запазване на историческата памет на българите и Анатолий Велчев, член на движението.

Паметникът на хан Аспарух е изграден и подарен на община Стрелча на 30 юли 2011 г. и официално открит по повод 1330-годишнината от създаването на българската държава по време на празника на града. Идеята е на Иван Евстатиев, а реализацията е резултат от конкретната организация, координация и активно участие на инициативните комитети от Стрелча и Монголия, на посолствата на Република България и Монголия в Улан Батор и София, на община Стрелча, на държавници и общественици от България и Монголия. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от монголска скулптурна група. Церемонията по вграждането на пръстта е днес. /БЛИЦ” http://www.blitz.bg/news/article/217035

В статията са сложили някакъв друг паметник. Това е паметникът на Кана Субиги Аспарух в Стрелча:

[Stefan Iv]

То всичко хубаво, само че Вознесенка няма нищо общо с Аспарух.

[К.ГЕРБОВ]

В случая зад Иван Ангелов стоят „академиците” от БАНИ.

Българин от Украйна проучва откриването на гроба на Аспарух
21 август 2013 | 15:06 | Агенция "Фокус"

София. Българинът от Украйна Иван Петрович Ангелов проучва откриването на гроба на Аспарух, съобщи електронният в. „Целокупна България”, орган на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света.
54-годишният инженер-строител е потомък на бежанци от Стара Загора в Украйна преди 150 г. Случайно той попаднал на отчетния доклад на украинския археолог Владимир Автономович Гринченко, който обявил през 1930 г., че е направил откритие – научната му експедиция е попаднала на гроба на кан Аспарух – третия син на великия български владетел кан Кубрат. Тогава ученият е на 30 години. Древният тангранийски храм бил с големина 71 метра на 51 метра и се намирал в малкото по това време селище Запорожие, което не след дълго се превръща в индустриален център. Скоро след откритието си, Гринченко е хвърлен от Сталин в затвора, където остава няколко години. А когато е пуснат на свобода живее кратко и не успява да докаже тезата си.
В доклада си обаче той записал, че във височайшата гробница той и екипът му открили златно стреме, оръжие със същите знаци, като на сабята на Аспарух. Намерен е и златен лъв, със същите размери и очертания, като този на кан Кубрат. Сред археологическите трофеи имало много златни, сребърни и метални предмети, някои от които отишли в различни украински музеи, а други били загубени. Сред най-ценните находки е Сребърен орел, на чиито гърди със старобългарски руни е изписано името Исперих.
Други учени, сред които българският археолог Георги Костов, и украинската му колежка Злата Александрова Лвова, също са поддържали тезата, че откритият гроб е на Кан Аспарух. За съжаление обаче, са си отишли от този свят, преди да успеят да защитят научните си тези. Немалко украински археолози, като Георги Шаповалов например, поддържат друго мнение – че откритите останки от височайшо погребение са на княз Светослав.
Иван Ангелов успял да издири дъщерята на Владимир Гринченко – Светлана, за да разбере повече подробности около разкопките. Той се добира до картата за разкопки на Гринченко, съхранявана от Института по геология. Така открива точното място на Аспаруховия гроб. Оказало се, че в земята не са останали никакви исторически находки, а самото място се намира в двора на огромния завод Запорожкокс.
С разрешение на официалните власти и собствениците на завода на 12 декември 2010 г. Иван и други родолюбиви българи, успяват да сложат мемориална плоча, на която е отбелязано, че тук археологът Владимир Гринченко е открил гроб на представител на рода Дуло. Знакът на известния български род също е намерил място на обелиска. Около паметната плоча са наредени 33 камъка, които символизират 33-мата войници, загинали в тежко сражение с хазарите заедно с Аспарух в битката при остров Хортица. Броят на камъните отговаря и на броя на 33-те български села в Запорожието. „В центъра на град Запорожие, в близост до сградата на областната администрация, с разрешение на официалните власти сложихме паметна плоча на Аспарух, украсена с бронзов бюст. Лицето и характерната плитка на древния български пълководец са изваяни от украинския скулптор Алексей Башкатов, мустаците са мое дело”, разказа с вълнение Иван Ангелов. Той се надява и други съвременни учени, археолози и историци да се произнесат по казуса за гроба на кан Аспарух. http://www.focus-news.net/?id=n1818505

БАНИ са инициатори и за провъзгласяването на хан Кубрат за светец. http://society.actualno.com/Predlagat-han-Kubrat-da-byde-kanoniziran-za-svetec-news_436354.html

Казвам само за информация, защото и Вознесенка и Малая Перешчепина, където уж са открити гробовете на Аспарух и Кубрат, ги дискутирахме достатъчно във форума и то на няколко пъти. Но в демократична България всеки си има право на своя истина, включително и в областта на науката.

[Stefan Iv]

В случая зад Иван Ангелов стоят „академиците” от БАНИ.

Българин от Украйна проучва откриването на гроба на Аспарух

21 август 2013 | 15:06 | Агенция "Фокус"

София. Българинът от Украйна Иван Петрович Ангелов проучва откриването на гроба на Аспарух, съобщи електронният в. „Целокупна България”, орган на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и Асоциацията на българите по света.

54-годишният инженер-строител е потомък на бежанци от Стара Загора в Украйна преди 150 г. Случайно той попаднал на отчетния доклад на украинския археолог Владимир Автономович Гринченко, който обявил през 1930 г., че е направил откритие – научната му експедиция е попаднала на гроба на кан Аспарух – третия син на великия български владетел кан Кубрат. Тогава ученият е на 30 години. Древният тангранийски храм бил с големина 71 метра на 51 метра и се намирал в малкото по това време селище Запорожие, което не след дълго се превръща в индустриален център. Скоро след откритието си, Гринченко е хвърлен от Сталин в затвора, където остава няколко години. А когато е пуснат на свобода живее кратко и не успява да докаже тезата си.

В доклада си обаче той записал, че във височайшата гробница той и екипът му открили златно стреме, оръжие със същите знаци, като на сабята на Аспарух. Намерен е и златен лъв, със същите размери и очертания, като този на кан Кубрат. Сред археологическите трофеи имало много златни, сребърни и метални предмети, някои от които отишли в различни украински музеи, а други били загубени. Сред най-ценните находки е Сребърен орел, на чиито гърди със старобългарски руни е изписано името Исперих.

Други учени, сред които българският археолог Георги Костов, и украинската му колежка Злата Александрова Лвова, също са поддържали тезата, че откритият гроб е на Кан Аспарух. За съжаление обаче, са си отишли от този свят, преди да успеят да защитят научните си тези. Немалко украински археолози, като Георги Шаповалов например, поддържат друго мнение – че откритите останки от височайшо погребение са на княз Светослав.

Иван Ангелов успял да издири дъщерята на Владимир Гринченко – Светлана, за да разбере повече подробности около разкопките. Той се добира до картата за разкопки на Гринченко, съхранявана от Института по геология. Така открива точното място на Аспаруховия гроб. Оказало се, че в земята не са останали никакви исторически находки, а самото място се намира в двора на огромния завод Запорожкокс.

С разрешение на официалните власти и собствениците на завода на 12 декември 2010 г. Иван и други родолюбиви българи, успяват да сложат мемориална плоча, на която е отбелязано, че тук археологът Владимир Гринченко е открил гроб на представител на рода Дуло. Знакът на известния български род също е намерил място на обелиска. Около паметната плоча са наредени 33 камъка, които символизират 33-мата войници, загинали в тежко сражение с хазарите заедно с Аспарух в битката при остров Хортица. Броят на камъните отговаря и на броя на 33-те български села в Запорожието. „В центъра на град Запорожие, в близост до сградата на областната администрация, с разрешение на официалните власти сложихме паметна плоча на Аспарух, украсена с бронзов бюст. Лицето и характерната плитка на древния български пълководец са изваяни от украинския скулптор Алексей Башкатов, мустаците са мое дело”, разказа с вълнение Иван Ангелов. Той се надява и други съвременни учени, археолози и историци да се произнесат по казуса за гроба на кан Аспарух. http://www.focus-news.net/?id=n1818505

БАНИ са инициатори и за провъзгласяването на хан Кубрат за светец. http://society.actualno.com/Predlagat-han-Kubrat-da-byde-kanoniziran-za-svetec-news_436354.html

Казвам само за информация, защото и Вознесенка и Малая Перешчепина, където уж са открити гробовете на Аспарух и Кубрат, ги дискутирахме достатъчно във форума и то на няколко пъти. Но в демократична България всеки си има право на своя истина, включително и в областта на науката.

БАНИ не са нещо сериозно, че да се занимаваме с тях. Това са сбор от лаици имитиращи някаква академичност. Това, което е написано в поста не отговаря на истината. Гринченко никога не е смятал че е открил гробница на Аспарух. Напротив, той го е определял за скитско погребение. Първият който прикача комплекса към Аспарух е украинския шарлатанин Омелян Прицак, който разчита по фантастичен начин монограма от орлето. Не съществуват никакви доказателства, че комплекса от Вознесенка има нещо общо с българите. Вярно е че разни родни патриотари го обявяват за такъв, но сериозната наука отдавна се е произнесла по случая.

[glishev]

За съжаление, Вознесенка вече много трайно е свързана с Аспарух в съзнанията на средностатистическите любители на родната история.

Заради ей такива неща харесвам мисълта, че работата на медиевистите е да отучват публиката от глупости, чути извън училище.

Редактирано Август 31, 2013 от glishev

[Stefan Iv]

Така е! Прав си.

[Last roman]

Легенда за сътворението на Цариград

В тринадесетата година на царуването си Константин Велики поискал да построи град, носещ неговото име. Изпратил мъдри мъже в Азия, в Либия и Европа, да изберат за града преславно и представително място. Върнали се пратениците и съобщили на царя за различните места, които видели. Най-много хвалели Македония и Византия.

Докато царят мислел кое място да избере за построяването на града, заспал и в съня си чул глас: „Редно е Константин да изгради градът във Византия”. Пристигайки там, царят заповядал градът да се разчертае и построи така, че да се намира между двете морета – Черното и Мраморното.

Когато се провеждали разчертаванията, от дупка в земята внезапно изкочила змия и запълзяла по мястото, където се извършвали работите. Изведнъж от небето бързо се спуснал орел, хванал земята, вдигнал се с нея във въздуха и изчезнал от погледа на хората за известно време. Змията, обвила се около орела, надделяла и той паднал с нея на земята, на същото място, от където отлетял. Тогава хората притичали, убили змията и освободили орела.

Виждайки това, царят изпаднал в ужас, извикал книжовниците и мъдреците и поискал да му обяснят това знамение. Размисляйки, последните казали на царя: „Това място ще се нарече Седемхълмие, ще се прослави и възвеличи по цялата вселена. Но тъй като то се намира между две морета, ще бъде блъскано от морските вълни и ще бъде достъпно за нападение от враговете, които ще застрашат съществуването му. Орелът е християнски знак, а змията е мохамедански (езически) знак. И тъй като змията надви орела, то впоследствие бусурманите ще надвият над християните, но тъй като християните убиха змията и освободиха орела, то това е предзнаменование, че накрая християните ще преодолеят бусурманството, ще завземат Седемхълмието и ще се възцарят в него.” http://idoorway.mirt...E-O-SEDMIHOLMII

Тази легенда е била илюстрирана в Големия императорски дворец в Цариград с познатата ни мозайка „Орел и змия”, намираща се днес в Музей на мозайките в турската столица.

DCP_0239.jpg

Вероятно върху орела-аналой са поставяни икони като тази от VII в. от Синай. Тя има размери 22 х 9,5 см. Съществуват запазени и други подобни миниатюрни икони.

икона VII в..jpg

Прясна находчица от Лондон /1-2 век/:

EXTRAORDINARY ROMAN SCULPTURE FOUND BY ARCHAEOLOGISTS IN LONDON

http://www.pasthorizonspr.com/index.php/archives/10/2013/extraordinary-roman-sculpture-found-archaeologists-london

[К.ГЕРБОВ]

Не знам, имали ли критерии за отделяне на римско от гръцко изкуство за първите векове от новата ера. Тук има нещо представено по въпроса http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9535&p=111705

Орелът от Вознесенка, обаче, определено е по-близо до легендата за създаването на Константинопол и статуята на Хиподрума в Константинопол, описана от Никита Хониат :

"Был еще в ипподроме медный Орел – изобретение Аполлония Тианского и великолепное создание его волшебства. Некогда византийцы, пользуясь приездом к ним этого волшебника, обратились к нему с просьбою унять змей, от укушения которых они жестоко страдали. Вследствие того, совершив разные заклинания, придуманные демонами и нечестивыми служителями их, он поставил на столпе изображение орла – восхитительное произведение художественного искусства, любуясь которым нельзя было оторвать глаз и поневоле приходилось остаться прикованным к месту, подобно тому, кто, начав слушать пение сирен, хотел бы уйти от них прочь. Орел расширил крылья, как будто желая взлететь, между тем под его ногами лежал свившийся в кольца Змей, который не пускал его подняться вверх и, уткнув голову в егo крыло, по-видимому, хотел его ужалить. Но усилия ядовитого животного были напрасны. Стиснутый острыми когтями, Змей потерял свою силу и, казалось, скорее готов был заснуть, или испустить дух, чем впиться жалом в крыло победоносной птицы. Таким образом, умирая, он уносил с собою и свой смертоносный яд. Со своей стороны Орел, с гордо величавым взором и только что не раздающимся криком победы, решился поднять его и вместе с ним унесться в воздушное пространство, как это легко было заметить по его торжествующему взгляду. Невольно представлялось затем само собою, что омертвевший в его когтях Змей, лишившись силы своих сокрушительных колец и своего губительного жала, как будто хотел своим безнадежным положением внушить всем прочим византийским змеям, чтобы они ужаснулись его примера, собрались в кучу и убежали в норы. Сверх того, что мы описали, это изображение Орла было замечательно еще в том отношении, что в светлую погоду, когда лучи солнца не закрывались облаками, оно весьма ясно показывало людям, которые смотрели на него с разумением дела, часы дня посредством нарезанных на крыльях Орла двенадцати линий." http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_6.htm

Хониат е писал бележката си доста късно и не е знаел кога е сложена скулптурата – затова предполага, че тя е дело на Аполоний Тиански, който е бил съвременник на Исус Христос. Тогава още не е съществувала легендата.

Възможно е и легендата да е инспирирана от статуята или пък от друго изображение на орел и змия.

[Черен Петър]

Орелът от Вознесенска е принадлежал на дук Петър (най-вероятно брата на имп. Маврикий) и няма нищо общо с българите и Аспарух. Вознесенска е номадско светилище функционирало поне 50-60 години и също няма нищо общо с българите. Така че цялата пушилка около въпр. погребение на Аспарух е един патриотарски "флатус", при това много миришещ!

[КГ125]

Не е нужно така остро... Все пак е спорно.

[Stefan Iv]

Не е спорно, а е пределно ясно. Орелът си е изцяло византийски и няма нищо общо с Аспарух.