Защитни психологични механизми на личността

[ISTORIK]

Защитни психологични механизми на личността

Всеки човек е единствен и неповторим. Неговата личност - също. Това своеобразие е причина за разнообразието на реакциите при различни факти и събития, които му се случват по време на биопсихосоциалното му съществуване.

В живота на всеки индивид се случват най-разнообразни събития. Част от тях са с положителен емоционален заряд. Други са изключително травмиращи, водещи до трайни личностови последици и промени. Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има фактори, които донякъде ги канализират:

- емоционално-моторна устойчивост на личността;

- интереси и нагласи на личността;

- защитни механизмина личността;

- социална подкрепа.

Въпросът за защитните психологични механизми на личността е поставен от Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида.

Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. Фройд определя защитните механизми като съзнателна стратегия, която човек използва за защита от открития израз на импулси от ид-а и срещата им от страна на суперегото.

Дъщерята на Фройд - Ана Фройд - доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.

Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимнозависим процес.

Съществува йерархична класификация на защитните механизми и от психологично естество, в чиято основа стои относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:

- нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства)

- незрели защити (в юношеската възраст и при някои непсихотични пациенти)

- невротични защити (при невротично болни и при възрастни хора, подложени на психичен дистрес)

- зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора).

Последните видове защити (в зрялата възраст на психично здравите хора) представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст. В тях се включват следните видове психологични защитни механизми:

- Общуване - От гледна точка на приспособяването към средата, общуването представлява един от основните адаптационни или защитни механизми срещу стреса.

- Алтруизъм - личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства;

- Аскетизъм и самоизолация - директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания;

- Поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности - професионална и социална реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване към идеалите на градивния национализъм...

- Изтласкване - отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси - един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. На човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни;

- Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това";

- Регресия - връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца (да вярват в ирационални неща, например - в духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу авторитети;

- Рационализация - търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна. Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства.

- Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува.

- Създаване на реакция – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози).

- Изместване - пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначен за началника ни;

- Формиране на реакция - отричане и обръщане на чувства (например, любовта се превръща в омраза или омразата се превръща в любов);

- Психосоциална защита – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на своето семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Например, на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже, след това.

- Идентификация - идентификация с друг човек; сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите си (ървична идентификация). При интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).

- Сублимация - трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: жена със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласна романистка. Според Фройд, сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики достижения в западната култура и наука.

- Фантазиране - мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката;

- Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите си.

- Интроекция – приемане на образа (imago) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия.

- Конверсия – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т. нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae, това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида.

- Отменяне - действия, целящи, като че ли да се отмени някое зло, което човек допуска, че е сторил;

- Интелектуализация - криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива.

- Реактивно образование - способ да се действа противоположно на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм с решенията с родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си!" - съветва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно." - казва млада жена, която изпитва силно сексуално влечение;

- Сякаш нищо не е станало - отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза.

- Отреагиране - начин за бунтуване и намаляване на напрежението;

- Себеотричане - спечелване на другите или търсене на съчувствие;

- Търсене на силни усещания и увеличаване на адреналина в организма;

- Проява на чувство за хумор...

При хора с тежки разстойства на личността, депресивните състояния причиняват много повече поражения върху качеството на живота и социалното функциониране на индивида, в сравнение с пораженията при хора със здрава или невротична структура на личността.

[Guest Serena]

Много интересна информация, браво!

[Daniela Stoychovska]

По медицинкса психология изучавахме механизмите на психологична защита, но съвсем не ги бяхме раработвали така лесно за възприемане както са разгледани тук!Благодаря сърдечно на Автора

Мога да добавя още два механизма:

Изолация

Идеи , които отговарят на определени чувства, се държат отделно едни от други.Избягва се действие, омаловажава се значението на дадено събитие, идея. Най- общо казано Механизъм " I don't care!"...

Undoing

Разваляне, контрабалансиране на първичните действия и мисли от противоположната им симетрична форма.

Както забелязахте описанието им е твърде абстрактно и неясно, което дава възможност да се осмислят само донякъде /поне при мен е така/.Като цяло канализирането на тревожност се проявява като комбинация от защитни механизми.Аз съм на мнение, че психично устойчивите хора често могат да избегнат тези защити в реакциите и поведението си. Някои от тях са твърде инфантилни, повърхностни, тривиални...и т.н.Други обаче са жизнено важни за поддържане адекватността на пихиката ни

Аз лично използвам най-вече сублимацията и рационализацията.Не приемам защ. механизми като отричане, проекция /между другото като бях малка се борех със самообвинението главно чрез проектиране/, формирането на реакция, понякога и чувството за хумор.Тези механизми не трябва да са част от поведенето на зрелите, адекватни хора...Незнам, може би имам твърде високи критерии...

Благодаря за вниманието, дано съм помогнала на някой!