Средновековното българско село

[Frujin Assen]

Много ме учуди това за липсата на крави и едър рогат добитък. Че с какво орът тия хора, с магарета ли? Помня че Крум беше подготвя коли целите обковани с желязо които трябвало да бъдат предвижени от 100 000 вола. Нямали били коне по селата. А сега де, че какво ползва тогава конницата, пак магарета ли? Да не би ханът, царят да имат някакви конезаводи където отглеждат коне и волове за армията. Сещам се за въстанието на асеневци. То било избухнало защото от Паристрион бил изискан по голям данък в животни, понеже провинцията се славела с животновъдството си. Интересно, какво са събирали, магарета, кози и кокошки ли? Прасета също съм учуден защо пък да е нямало, ние не сме мюсюлмани че да има проблем с това. В България овцевъдството е силно застъпено през турско защото за него има огромен пазар, мюсюлманите в османската империя.

Навярно наред с бедните селяни които са имали чифт волове, 2 магарета, 1 свиня, 10-20 овце и кози е имало и по богати които са развъждали биволи, говеда, свине, и прочее.

[КГ125]

Да, да не се увличаме по мрака на средновековието, който е мрак от гл. т. на модерното време. В Аспарух бяха показани хора, които са си увили краката с кожи. Видимо според авторите цървулът и ботушът са изобретени в някой византийски НИИ.

Как така ще да няма говеда, каква са пасли прочутите скотовъдци власите най-малко? Овце и магарета?

И ако сведенията за дървени къщи са от османския период, то е, защото средновековните хронисти във Византия не познават жанра пътепис, а познават жанра хроника.

[bratilov]

Да, да не се увличаме по мрака на средновековието, който е мрак от гл. т. на модерното време. В Аспарух бяха показани хора, които са си увили краката с кожи. Видимо според авторите цървулът и ботушът са изобретени в някой византийски НИИ.

Не сте гледали внимателно филма. Ако бяхте гледали както трябва, щяхте да забележите, че един от конниците беше със супервървежните за 1979 г. маратонки "Ромика", а друг беше накичен с български електронен часовник.

[КГ125]

:) Да, но това поне не беше желано от авторите ) Но пък как си личеше, в огромната колона...

[Щекн Ичр]

Български археолог или архитект правил ли е или опитвал ли е да направи някакви аналогии между селската къща в България (ВБЦ) и Византия от периода ХІ-ХІV век? Питам, защото от лични наблюдения мога да отбележа, че селската жилищна архитектура в Сърбия до Дунава е като нашата, в Турция селските къщи също доста приличат на нашите, но до Босфора. Нататък е вече Левант - квадратни къщи като от кубчета стиропор с тераси на покривите. Не съм бил в Гърция, не знам как са там нещата, особено южно от Тесалия и по островите.

-----------------

Ами естествено ще е като нашата, земите до р.Велика Морава и Дунав, в 19 в. са населени с българи, които носят спомен за произхода си и до време на Първата Св.война (нямат българско съзнание, но знаят че предците им са били българи). Занетов много добре я оипсва тази архитектура - къщи с пирамидни покриви с комини и типа селища - сгрупиран. За същинска Сърбия са характерни къщи с високи покриви, най-често сламени, без комин а с оджак и разпръснат тип селеща.

------------------

Наистина ли думата "кирпич" е турска? Питам, щото същата дума се използва и в руския език? И те ли не са познавали кирпича, преди да дойдат турците?

Кирпич е иранска заемка в турски, от иранското керб - форма. Кирпичът е широко използван в Средна Азия.

-----------------

И друг интересен въпрос. В езическия период, съдейки по думите на княз Борис в писмото да папата, българското семейство е полигамно, един мъж е имал две жени, аналогична е практиката при осетинците преди покръстването. Освен че "шведската тройка" е наша патент , става ясно че къщата все пак е трябвало да е достатъчно просторна за да събере домочадието на двете съпруги.

Редактирано Март 31, 2011 от Щекн Ичр

[monte christo]

Много ме учуди това за липсата на крави и едър рогат добитък. Че с какво орът тия хора, с магарета ли? Помня че Крум беше подготвя коли целите обковани с желязо които трябвало да бъдат предвижени от 100 000 вола. Нямали били коне по селата. А сега де, че какво ползва тогава конницата, пак магарета ли? Да не би ханът, царят да имат някакви конезаводи където отглеждат коне и волове за армията. Сещам се за въстанието на асеневци. То било избухнало защото от Паристрион бил изискан по голям данък в животни, понеже провинцията се славела с животновъдството си. Интересно, какво са събирали, магарета, кози и кокошки ли? Прасета също съм учуден защо пък да е нямало, ние не сме мюсюлмани че да има проблем с това. В България овцевъдството е силно застъпено през турско защото за него има огромен пазар, мюсюлманите в османската империя.

Навярно наред с бедните селяни които са имали чифт волове, 2 магарета, 1 свиня, 10-20 овце и кози е имало и по богати които са развъждали биволи, говеда, свине, и прочее.

Фружине, навярно без да искаш си се заблудил нещо Тези данни, които съм дал в по-горен пост рисуват повърхностно битието на ромейските селяни. Посредством тази картина се опитвам да направя паралел между селските стопанства в Империята и тези в България.

Защо в стопанствата на по-голямата част от селяните в Романия, по принцип не се е срещала свинята? Отглеждането на свинята в средните векове се е различавала доста от днешното отглеждане на домашната свиня в кочината. По тях времена, свинете са се хранели преимуществено с жълъди, и то на свободна паша. Между другото месото на това животно е най-вкусно точно когато си похапва само жълъди и разни корени. Свине са отглеждани на-вече в райони, където растат дъбове. Срещал съм, че е имало някаква порода от Пафлагония, прочута с вкусното си месо. Доста селяни са правели сравнително добър бизнес, като са продавали големи стада по пазарите в Синоп, Гангра, Амастрида, та даже и по Никея и Никомедия във Витиния на прекупвачи, а те от своя страна са доставяли животните по Константинопол и другите големи центрове. Свинското месо, както знаем е много вкусно и калорично, сравнително по-скъпо от другите меса и там, където географията е позволявала отглеждането на свине, този отрасъл е носел сравнително високи доходи.

Крави и говеда също не са били с особен приоритет в обикновените селски стопанства по Романия. Изискващи по-специални грижи, например трябвало да се наглеждат докато пасат, селяните не са възлагали големи надежди на тях, при все, че кравето мляко е добро и от него може да се произвеждат сирене и кашкавал. Според селяните, минус в характеристиката на кравата бил факта, че за да се облечеш от крава, трябва да я затриеш бам-бадева заради кожата Разбира се, крави са отглеждани в сравнително големи количества в по-знатни семейства и техните заможни стопанства, най-вече заради месото, сиренето, кашкавала и т.н. Но дори и в динатските огромни владения, въобще говедата съставлявали само около 10% от скотовете...

Конете са екстра класа за селяните и на практика не са отглеждани по селските стопанства. Тези животни са използвани най-вече за нуждите на армията, т.е. обикновеният селянин нямал икономическа изгода от тях, пък и сами по себе си, конете били доста скъпи. В повечето случаи, там където селянинът отглеждал кон, това означавало едно: този човек със сигурност е стратиот. В по-заможните градски семейства, които имали имот и на село са отглеждани понякога и десетки коне, а в големите динатски поземлени владения се срещали стотици, дори хиляди коне.

За сметка на това практически всяко селско стопанство притежавало поне едно магаре или дори по няколко. Универсално животно, оселът бил използван за какви ли не видове дейност.

Широко разпространен е и бивола. Впряган за работа - на къра, и по пътищата, той бил незаменим работник. Да притежаваш два чифта волове се е считало за манна небесна: сезонната ти работа по полето е в кърпа вързана и не се притесняваш от нищо

Овце, кози, кокошки, патици и т.н. притежавали всички, дори и най-бедните семейства. Точно те носели икономическа изгода за селяните, понеже стават и за ядене, и за обличане

Но каквото и да си говорим е били голямо теглило ... Такава е била картината в Империята.

Интересна например, е мисълта на Никифор II Фока за България, че "това била бедна страна" и трябвало много да се помисли за обоза, както и за изхранването на ромейската войска, в случай, че се предприеме поход срещу нея

[Galahad]

Конете са били два вида - товарен и боен. То и сега ги има, но не са вече така масово разпространени. Скъпите са бойните коне, защото храниш кон само за време на война, а товрания ти върши работа цялата година. Разбира се не чакай бързина от него. То си е като сега танк и камион - танка си е непотребна екстра, но мине се не мине някой богаташ си купула за удоволствие.

Иначе добитък е имало доста, но разбира се не е бил разпределен равномерно и по братски, а някои са имали доста, а други мъничко. Що се отнася до свинете - имали сме си цял цар-свинар, тъй че да не подценяваме този сектор.

Тъй или иначе повече сведения за всичко свързано със селото имаме от периода на турското робство, тъй като от тогава са запазени повече регистри. От по-рано регистрите ги няма, тъй че може само да гадаем и налучкваме.

Но за сградите и за добитъка роля играят много фактори - периода, региона... Юртите да речем сериозно се подценяват. Да, не са Нотр Дам, ама в Търново няма непострадала от земетресени средновековна сграда. Дори "Св. София" в Цариград на няколко пъти доста тежко е пострадвала от земетресение. Ако в даден период има по-голяма земетръсна активност, то подобни жилища съвсем не са за пренебрегване, защото при срутване няма жертви. Но ако се случи в по-масивна сграда, пък дори да е дървена може да затрупа и убие хората. Тъй че като правим сметки за масивни сгради трябва да мислим и доколко са адекватни на обстановката.

[Frujin Assen]

Сега, за говедата. Наблюденията ми се базират на това че допреди години бащата на майка ми, заедно с двамата си сина гледаха крави. Между 60 и 100 броя бяха. Лятото ги пускаха на балкана, сами, само с няколко огромни кучета да ги пазят от вълци. Ходеха само да хранят кучетата и да носят ярма на кравите. Дядо ми, обясняваше, че нямало проблем и цяло лято да не ходят при тях. Това казва са много животни, вълците и да убият 1-2 добичета няма проблем. Обясняваше че в тия дебри тилилейски, при полу подивяли животни нямало страшно и от крадци, животните избягват хора, а и терена не позволява да идеш до тях с кола или камион. Обаче имаха проблем с горскиите, по специално с резервата "Централен балкан", щот животните не знаят че там не могат да ходят. Тогава работата почнала да се разсъхва, а и времената се променили, вече не можело просто да зарежеш толкова животни на самотек. Есента ги прибираха, колеха и предаваха месо на кланицата. Виж млечните крави са друга бира, при тях е по сложно, апропо, кашкавал доколкото знам тогава не се е правел, той е съвременно изобретение.

[monte christo]

... кашкавал доколкото знам тогава не се е правел, той е съвременно изобретение.

А? Това ли съм написал? mea culpa Несъзнателно ...

Аз също се чудех отначало, защо пък по Романия обикновените селяни са се отказвали от отглеждането на крави, а са срещани предимно по големите поземлени владения. Освен наглеждането, губела се най-вече работна ръка, т.е. вместо синковеца да ти свърши някаква работа на нивата, трябва да се грижи за кравата, а това туловище трудно се наяжда, пък и навлиза където му скимне.

[КГ125]

От друга страна, на много места се гледа по 1-2 кравички, за мляко и за телета. Мои близки в миналия 20-ти век от това живееха десетилетия, само от продажбата на мляко от 1 или 2 крави. В домашни условия, като ги извеждаха наблизо да пасат.

Явно проблемът е в големите количества, а не в самото животно. Току така да се оставят без краве мляко във времето, когато не е имало магазини...

Мисля, че историята ни е направила подарък, с една своеобразна историческа консвервация, от която могат да се черпят, разбира се, внимателно и с уговорки, аналогии и така картината да се изясни.

"През април планината побеляваше от каракачанските стада, зелено не се виждаше" Зимата е прекравана на юг, лятото - високо в планината. Когато нещо им потрябвало, слизали в селата и продавали невъобразимо вкусни сирена, кашкавали и мляко и си купували, каквото трябва.

Имам устен разказ от времето на Борис III дори, когато са минавали на север от София, спирали са на Враждебна, оттам са отивали на Люлин и после по пътя си масивни стада и хора. Ей така минавайки покрай историческата динамика на 19-то майците по същия начин, по който са минали сигурно и когато Лала Шахин или Крум са завладявали София )

Или с други думи - животноводството е можело да става по този начин, от каракачани и власи, защо не и българи.

Добруджанските овчари от турско време също действат по този начин, за тях има изобилни сведения. Големи, много или в по-ограничен район мобилни стада.

Редактирано Април 2, 2011 от КГ125

[monte christo]

Явно проблемът е в големите количества, а не в самото животно. Току така да се оставят без краве мляко във времето, когато не е имало магазини...

Явно въпросът трябва допълнително да се проучи. Не забравяй, че ние сега през XX-XXI в. харесваме повече кравето мляко, защото по магазините още от татово време се предлагаше предимно само от него, докато ромейските селяни са си пийвали най-вече овче и козе мляко.

[rasate]

Има доста изследвани средновековни села - в повечето случаи отделни жилища, но има и по-пълни изследвания. Като цяло картината е следната - между 10 и 30 жилища, без планировка. Жилищата от Първото българско царство са най-често полуземлянки - вкопани 20-40 см, изградени от плет и покрити със слама или тръстика. Едноделни, демек с една стая, средно с размери 3х3 м, като размерите варират. Вътре са с огнище в средата или пещ направена от камъни, тухли и кал, или пещ вкопана в стената. Друго трайно обурудване не е имало, най-много някоя яма за зърно. Инвентарът в дома - глинени съдове и железни инструменти, останалото е било от дърво и не е оцеляло. Същото се отнася за чергите, рогозките и т.н. Селата не са били с планировка - кой където е искал там си е правил жилището. По-рядко, основно в райни населени с прабългари има и полуземлянки с каменни стени, срещат се и надземни жилища - отново с една стая, паянтови или много мизерни каменни стени. Това е била масовота архитектура, не само в селата, но и в Плиска и Преслав. През периода на византийското владичество материалната култура рязко се подобрява, като това се отразява и на жилищата - в смисъл през този период и ВБЦ вече доминират надземните колиби. Общо взето напълно мизерни жилища. Потърси етнографски сведения за тъй наречените "уземни" къщи в Северна България 19в. - има снимки, те дават добра представа какви са били жилищата.

По това време в българските земи кирпич не се е позвал. Кирпич масово се е ползвал през античността и късната античност и през османския период, но през средновековието той не е бил познат на българите. Не случайно думата "кирпич" е турска. Конструкциите са били дървени, плет обмазан с кал и камъни слепени с кал. Покривите - слама, тръстика, дъски. Нищо общо с възрожденската архитектура.

Стопански постройки - доколкото е имало не са се различавали от обикновените колиби. Интересно е че в Тракия са открити кошари от 11 в. големи дворове обградени с плет и ниски помещения за овцете от плет и слама. Общо взето не се различават от кошарите, които са се ползвали до наши дни.

"господарски къщи" в нашите села няма открити, тъй като структурата на обществото е била различна. Както не веднъж тук се коментирало - феодализъм, такова нещо по нашите земи не е имало.

Ка40-направо ми обрисува Пенковската култура.

В Дунавска България се намират белези не само на Пенковската култура,но и на Черняховската и т.нар. Сивашовска пастирска култура,както и характерната ПБД-биритуалност на българския погребален обред.

[Щекн Ичр]

В Дунавска България се намират белези не само на Пенковската култура,но и на Черняховската и т.нар. Сивашовска пастирска култура,както и характерната ПБД-биритуалност на българския погребален обред.

-----------------

Сивашовската култура трудно ще я откриеш в ПБД. А за биритуалните погребения, виж могилника Дрюсо и Борисово в Сев.Кавказ. Корените на този обряд са в Канга-Кала и Куня-Уаз! Няма нищо общо с пенковската, още по-малко с черняховската к-ра!

[Гергана Златкова]

Здравейте, форумци, 

Попаднах на споровете Ви, докато търсех материал за средновековните села. В случая българският селянин винаги е бил доста свободен. Някъде четох, че земите, които е обработвал са били негови и е имало промени, т.е. земите не са били собственост на селяните единствено по времето на Иван Шишман или баща му- Иван Александър. Със сигурност българите са свободни хора, така че българските селяни (с изключение по времето на османската власт) никога не са били нечия собственост. Преди около седем години имахме остър спор с една колега и приятелка. Точно по отношение на българската архитектура по време на османския период. Защото от време оно българите са били строители и словосъчетанието "бял град" е типично българско, обознчаващо град, изграден от камък. Същевременно се оказва, че къщата на Деспот Слав в Мелник (https://www.peika.bg/statia/Bolyarskata_kashta_v_Melnik_ruinite_na_edin_zamak_l.a_i.84789_edin_kashta_melnik_na_ruinite_v_zamak.html ) е със същите характеристики както българската възрожденска къща. В този смисъл обръщам внимание върху Западнобългарската македонска школа от Костурско, чиито традиции личат не само в Брацигово, но и във вътрешността на Родопите. Дюлгерите от юг са дошли от села. Планински села сред камъни и зъбери. Едва ли са живяли в землянки или в дъсчени бараки, като се има предвид, че са дюлгери. Но преселението им във вътрешността на българските земи не е през 19-ти век, а през 18-ти. Причината е, че албанците са добили смелост от поземлените и имотните права, които са им давали от османската власт и са  си позволили да посягат физически на немюсюлманите. В случая от рода на единия от предшествениците ми,чиято фамилия нося, е имало две деца, убити от албанци. Това е било върхната точка, принудила дюлгерите да се преселят. Ако няма представителни български сгради по време на османската власт, то това е, защото българите са били принудени да живеят в по- ниски сгради и не толкова красиви. Щом църквите са били вкопавани в земята и е нямало камбани, а клепала... Но да не забравяме, че множество конаци са били строени  именно от българи. Някои от които дори са били помюсюлманчвани, заради уменията си. Как сред бъллгарите ще е имало златари, като Георги Нови Софийски, а не ще е имало строители и архитекти? Има книги за къщите в България. Но за целта трябва да се разпитат хората, които учат история на архитектурата в България. Във всеки случай нещата не са били толкова зле, колкото си мислят някои. Щом и едва в началото на 18-ти век са успели да отменят сокайното забраждане с богато украсени със злато шапки, значи не всичко е било толкова елементарно, колкото изглежда на пръв поглед.

Поздрави за темата!

Г. Златкова