Февруари 1211: Търновският събор срещу богомилите

[glishev]

Преди 4 часа, resavsky said:

В Бориловия синодик си го пише черно на бяло.

Обяснявам еднократно. Този път, за разнообразие, прочети отговора и го обмисли, за да не крия мненията ти като спам: 

 

1. Текстът на Синодика е оцелял във версии, преработвани от Евтимий, а не в оригиналната си версия от 1211. Тоест е преработван от православни редактори.

2. Дори римокатолическите/униатските автори понякога наричат себе си "ортодоксални" и "православни". Те смятат, че са такива и също могат да го напишат. Не го ли знаеш?

3. Въпреки преработката на Евтимий, в текста на Синодика има ясни следи от католическа литургична практика, както посочва Павел Стефанов. Прочети статията и говори едва после: http://preslav.shu.bg/webs/Deinost/archive/Tom%205/P.Stefanov.pdf

4. Мен първоначално ме интересуваше само близостта по време между Албигойския кръстоносен поход (1208-1229) и Търновския събор (1211), както и бързите бракове между Борил, Алексий Слав и католически принцеси в 1209-1211. Можеш да прочетеш и моя текст в линка от началото на темата. Статията на Стефанов обаче показва много по-големи католически влияния в България.

 

Така че "в Синодика черно на бяло си пише "православни" още нищо не значи.

 

Редактирано 10, 2016 от glishev

[Aspandiat]

Преди 34 минути, glishev said:

2. Дори римокатолическите/униатските автори понякога наричат себе си "ортодоксални" и "православни". Те смятат, че са такива и също могат да го напишат. Не го ли знаеш?

 

"Православен" преди 800 или 1300 години не знам обаче дали се е използвало в същия смисъл както днес като "член или последовател на гръцката църква", а не в широкия смисъл на "правоверен" и изобщо на "добър християнин". Например арменците, които след събора в Халкедон от 451 г. се обособяват в един вид "национална монофизитска църква", редовно се самоопределят като "православни". Няма грешка, думата е точно ուղղափառք (букв. "право славещи", "православни") Ето конкретно:

 

Quote

“Оплаквам те, Арменио, оплаквам те, о най-прославена от северните страни, заради туй, че остана без цар и [първо]свещеник, без съветник и учител; отиде си мирът и се възцари безредието [в теб]; разклати се православието и се вкорени невежеството на нечестивата вяра.” (Мовсес Хоренаци, 482 г.)

 

Quote

„Послание до православните арменци в Персия“ от католикоса на Армения Бабген от 505 г.

„Също тъй искрен привет от благочестивите и православни подвижници на църквата, йереи, игумени и монаси-отшелници, и от благочестивите господари и ишхани на Арменската страна, носещи в себе си православната вяра.“

 

Quote

“В седемнадесетата година [от управлението] на царя на царете Аперуез Хосров следното достигна до мен, Абрахам, католикос на Армения,  и до моите съпрестолници: до Манасе, епископ на Басен, до Кристапор , епископ на Сюник, до Йованес, епископ на Аматуник, до Григор, епископ на Андзевацик, до Сиовн , епископ на Голтн, до Ахарон, епископ на Мехнуник, до Нерсес, епископ на Бужуник, до Йовханик, епископ на Ели, до Тадеос, епископ на Аран, и до нашите ишхани господаря Смбат, марзпана на Вркан  и до началниците на войската, до Гиг Дашткаран и до вардапета на Армения Шарсалар и до следващите ишхани и православни миряни – до Теодорос, епископ на сепухския полк, до Степанос, епископ на Баграванд, до Мовсес, епископ на Хорхоруник, до Кристапор, епископ на Апахуник, до Нерсес, епископ на Вананд, заедно със следните манастирски йереи...” (Списък на епископите и нахарарите, взели участие на църковния събор в Двин от 607 г.)

 

Едновременно с това обаче и сирийските монофизити са наречени "православни".

Quote

 

“[Искрен привет] от мен, Нерсес, католикос на Армения.  И от Мершапух, епископ на Тараун и на Мамиконеанк, от Григор, епископ на сепухския полк, от Паргев, епископ на Харк...от Абдисой, епископ на сирийските православни....“ (Списък на епископите и нахарарите, взели участие на църковния събор в Двин от 554–555 г.)

 

 

 

Редактирано 10, 2016 от Aspandiat

[glishev]

Точно така, Спандю. "Православен" не е значело само привърженик на гръцката Църква, а изобщо християнин, който искрено вярва, че правилно слави Бога. Накъсо казано, всяка християнска общност е смятала себе си за православна, а останалите - за еретически. От гледна точка на несторианите тъкмо те са си истинските православни. Затова и днес историографията прави разлика между нашата "гръко-православна" (или "източноправославна"), "армено-православна" и "ориенталска православна" общности.

 

Същото важи и за "католическа". Всяка уважаваща себе си християнска общност е смятала себе си не само за право_славеща, но и за католична, тоест за всеобщата, универсалната Църква. Не само Римската църква е католическа: неслучайно арменският духовен глава е католикос.

 

Просто днес за удобство сме свикнали да наричаме гръко-православните изобщо "православни", а римския тип християни - "католици". Това е само за опростяване, но исторически не е съвсем коректно. Всеки арменски, етиопски, асирийски или англикански епископ също смята себе си за едновременно католичен и право_славещ. Даже и безпоповците да питаш, и те ще се самоопределят като единствените истински "православни"

Редактирано 10, 2016 от glishev

[Aspandiat]

И терминът "катари" е доста по-стар отколкото сме свикнали да мислим, тоест че е от 12-13 век и е свързан с еретиците в Прованс и Тулуза. В историята на арменеца Ухтанес от 982 г. се говори за "катари" още през 3 век и, ако не ме лъже паметта, Ухтанес нарича "катари" последователите на новацианската ерес.

[Aspandiat]

Преди 4 минути, Aspandiat said:

И терминът "катари" е доста по-стар отколкото сме свикнали да мислим, тоест че е от 12-13 век и е свързан с еретиците в Прованс и Тулуза. В историята на арменеца Ухтанес от 982 г. се говори за "катари" още през 3 век и, ако не ме лъже паметта, Ухтанес нарича "катари" последователите на новацианската ерес.

Хм, старият Ухтанес явно е знаел какво пише, защото сега видях в една статия в Православието.ком, че за новиацианите било характерно, че "били подобни на фарисеите, тъй като се показвали праведни пред очите на човеците и мислели за себе си, че са чисти и праведни и непричастни на никакъв грях. Новацианите носели бели одежди, като знак за техния непорочен живот, и учели, че не следва да се приема в общение с Църквата човек, който след Кръщението е паднал в някой смъртен грях" http://www.pravoslavieto.com/life/06.09_sv_Kiril_Aleksandrijski.htm