А почему в болгарском языке нет падежей?

[Христо Тамарин]

Глишев,

имам езид въпрос. Правено ли е изследване (предполагам нещо от сравнителните дисциплини) кой от днешните славянски езици се е отдалечил най-много от първоизточточника (т.е от праславянския или това, което се приема за такъв и има информация за него)?

Разрешете аз да отговоря вместо уважаемият г-н Глишев.

Македонскиот литературен jазик.

[Ka40]

качо, нещо си пийнал, в другите езици, които си изброил също е заемка от гръцкия, ама как е харесвам, нещо пропускаш, че аз твърдя, че двата глагола заедно не се са заети в нито един познат език за мен и това не е случайно ...

разбира се оставям те да беснееш ... по въпроса за заемките от германските езици то 20% от английския е от там а не само думата cheap, защото самия англисйки е от тази група ...

Е то да бях пийнал, нямаше да стоя тук с глупости да се занимавам, а то - само един компот съм изял. Както и да.

Приемам на юнашко доверие, че само в българския е заета гръцката "харесвам". То евтин не е глагол, ама айде да не навлизаме в подробности. Вероятно има нещо много съществено в това че българите са заели от гърците "евтин" и "харесвам". Почти толкова е важно колко и това че са заели и думите "октопод" и "скумрия".

моля те, не ме оставяй да беснея, обясни ми за английската дума cheap - заемка от германските езици ли е или от латинския?

[Ka40]

хихи, може и да се смучат за българския, но не и за руския и гръцкия, защото има записани тесктове на говрим език ... от средновековевието ...

Много се радвам за руския и гръцкия, само не ми е ясно, с какво този факт спомага за изсняването на проблема как точно е говорил примерно селянинът в Тутракан през 912 г.?

[Христо Тамарин]

Да, това е вярно. Но и в детайлите е отговора...

Съгласен съм, че трябва да се разглеждат детайлите, но и въпросите трябва да се задават по детайли.

Преди малко детайлно разгледах една балканщина: как нашият език е загубил родителният си падеж и почти е загубил дателният.

Нямам време да разглеждам всички детайли, още повече че няма детайлни въпроси. Ще разгледам само още два детайла.

Детайл 1. Как нашият език губи творителният си падеж. Или под гръцко, или под романско влияние. И в гръцки, и в романски творителното отношение се изразявало с предлог + винителен. Естествено за нашият език било да избере за целта предлогът с.

Детайл 2. Признак LiA. Този признак (Locativus in Accusativo) e характерен за всички романски и за четирите балкански езика, но е чужд за останалите славянски и за германските езици. Чужд е за старо-гръцки и за катаревуса. Става дума за това, че ако признакът LiA е в сила, то посока (направление) и местоположение се изразяват еднакво. Сравнете:

Без LiA: I am in London. I am going to London. Я нахожусь в Москве/в Петербурге. Завтра уезжаю в Петербург/в Москву.

Със LiA: On est a Paris. On va a Paris. Живея във Варна. Отивам във Варна.

Дали гръцкият се е повлиял от романски, или обратното, или пък признакът LiA е съвместно нововъведение в гръцки и романски, нямам сега отговор. Във всеки случай българският език е възприел признакът LiA или от гръцки, или от романски.

Признакът LiA обяснява как нашият език загубил местният (предложният) си падеж.

Редактирано Март 8, 2011 от Христо Тамарин

[Alexander_Nevski]

Е то да бях пийнал, нямаше да стоя тук с глупости да се занимавам, а то - само един компот съм изял. Както и да.

Приемам на юнашко доверие, че само в българския е заета гръцката "харесвам". То евтин не е глагол, ама айде да не навлизаме в подробности. Вероятно има нещо много съществено в това че българите са заели от гърците "евтин" и "харесвам". Почти толкова е важно колко и това че са заели и думите "октопод" и "скумрия".

моля те, не ме оставяй да беснея, обясни ми за английската дума cheap - заемка от германските езици ли е или от латинския?

от германските ... ако поровиш повече и до гръцки можеш да го докараш, но директното заемане от германските езици ...

иначе за глаголите си прав, грешка, имал съм предвид думи ... отктопод и скумрия не са важни думи, недей да омаловажаваш, ако не живееш до морето може да не ги използваш нито веднъж в живота си, всъщност сигурен съм, че има баби и дядовци в изолирани селца нейде из родопите, които никога не са ги ползвали през живота си, а може би и не знаят какво значат, замисли по колко пъти на ден изпозлваш евтин и много евтин и харесва ми не ми харесва и ще разбереш какво имам предвид ...

Редактирано Март 9, 2011 от Alexander_Nevski

[Хърс Златния]

Преизказното наклонение е може би най-важният елемент в българската граматика, резултат от турското влияние.

Под турско влияние нашият език е развил преизказното си наклонение (ренаративът).

Поне така пишеше в учебниците преди 30 години. Също преди толкова години, обаче, бяха публикувани статии на една известна полска филоложка, а впоследствие и на българския професор Иван Харалампиев, които посочваха употреба на преизказно наклонение в старобългарски писмени паметници от 10 и 11 век.

Така че съжалявам - преизказното наклонение определено не е резултат от влиянието на турския език върху българската граматика. То си е съществувало много преди турците.

[КГ125]

Разрешете аз да отговоря вместо уважаемият г-н Глишев.

Македонскиот литературен jазик.

Ми че той е български. Не става.

[КГ125]

Съгласен съм, че трябва да се разглеждат детайлите, но и въпросите трябва да се задават по детайли.

Преди малко детайлно разгледах една балканщина: как нашият език е загубил родителният си падеж и почти е загубил дателният.

Нямам време да разглеждам всички детайли, още повече че няма детайлни въпроси. Ще разгледам само още два детайла.

Детайл 1. Как нашият език губи творителният си падеж. Или под гръцко, или под романско влияние. И в гръцки, и в романски творителното отношение се изразявало с предлог + винителен. Естествено за нашият език било да избере за целта предлогът с.

Детайл 2. Признак LiA. Този признак (Locativus in Accusativo) e характерен за всички романски и за четирите балкански езика, но е чужд за останалите славянски и за германските езици. Чужд е за старо-гръцки и за катаревуса. Става дума за това, че ако признакът LiA е в сила, то посока (направление) и местоположение се изразяват еднакво. Сравнете:

Без LiA: I am in London. I am going to London. Я нахожусь в Москве/в Петербурге. Завтра уезжаю в Петербург/в Москву.

Със LiA: On est a Paris. On va a Paris. Живея във Варна. Отивам във Варна.

Дали гръцкият се е повлиял от романски, или обратното, или пък признакът LiA е съвместно нововъведение в гръцки и романски, нямам сега отговор. Във всеки случай българският език е възприел признакът LiA или от гръцки, или от романски.

Признакът LiA обяснява как нашият език загубил местният (предложният) си падеж.

Но това са констатации на аналогии + предположения! Историческа проверка няма.

Българският само се е варил в котела на Византия. Хубав израз, ама как се е случило това? Кога? Защо не сръбския?

Ето горе Хърс сочи, че едно предположение за турско въздействие отпада. ...

[Perkūnas]

Но това са констатации на аналогии + предположения! Историческа проверка няма.

Българският само се е варил в котела на Византия. Хубав израз, ама как се е случило това? Кога? Защо не сръбския?

Ето горе Хърс сочи, че едно предположение за турско въздействие отпада. ...

Примерите от текстове от 13-14 век са много: Добрейшово евангелие, Лондонско евангелие, Софийски песнивец,.... Въпреки че това са преписи на канонични текстове, в тях се вижда ясно, че в говора на преписвачите усещането за опозиция "местоположение"-"посока на движение" е съвсем размито и употребата на двата падежа е безразборна. В крайна сметка надделява винителният падеж. Освен това се променя и системата от местоимения, предлозите и съюзите променят или разширяват значенията си. променя се и глаголната система: възниква ново глаголно спрежение (3-то) - макар че промени има и в други славянски езици. отпадат доста от причстните форми. Просто езикът се е развил най-бурно през периода на Второто българско царство.

Частицата "ще" произлиза от съкратената форма на "хоще" (хощетъ "той иска", хощон "искам"), днес имаме ща-ще-щемт. През 14 век се употребяват пълните форми на глагола (спавка: Троянска повест). В сръбски днес също се употребяват съкратени форми: ću-će-ćemo.

Преизказното наклонение е вторично явление в български. Свързва се с турския език, защото то там се образува по еднакъв начин. Но такова наклонение има и в литовски, където се образува по подобен начин и което не може да е възникнало под турско влияние. Така че може да става дума за независимо развитие в български, без да се прибягва до външни фактори (включително и прабългарски).

Редактирано Март 9, 2011 от Perkūnas

[Христо Тамарин]

Поне така пишеше в учебниците преди 30 години. Също преди толкова години, обаче, бяха публикувани статии на една известна полска филоложка, а впоследствие и на българския професор Иван Харалампиев, които посочваха употреба на преизказно наклонение в старобългарски писмени паметници от 10 и 11 век.

Така че съжалявам - преизказното наклонение определено не е резултат от влиянието на турския език върху българската граматика. То си е съществувало много преди турците.

Моля нека някой да цитира. И то текст от "старобългарски писмени паметници от 10 или 11 век", където е употребено преизказно наклонение. И тук отговорът е в детайлите.

По какъв метод би могло изобщо в стар паметник от 10 или 11 век да се разграничи преизказен аорист, какъвто го има в съвременният български, от старо-славянският перфект, както е описан в граматиките на старо-славянският (старо-българският) език, и от ново-славянското минало време, каквото се среща в руски и полски например? Няма как. Ние сега знаем, че нашият език си го има ренаративът, понеже с този език от деца сме закърмени. Но да се идентифицира ренаратив в текст на старо-славянски от 10 или 11 век, това е бош лаф работа. Няма останал жив човек да ни каже, че това е ренаратив, а не обикновен перфект или пък просто перфект с объркано елово причастие.

Сравнете: денешната македонска форма "пишувал сум" напълно съответства на стандартната и исторически по-правилната форма "писал съм". И двете форми в еднаква степен изразяват обикновен перфект или ренаратив. Без достатъчно ясен контекст не може да се каже обикновен перфект ли е, ренаратив ли е. При това въпросът си го задаваме, понеже знаем, че всичките български диалекти си го имат и перфектът, и ренаративът. Иначе без съмнение щяхме да отсъдим: това е перфект. А знаем, понеже това е родният ни език, пък и носители на нашият език достатъчно добре са описали неговата граматика през последните два века. Забележете: в македонската перфектна форма има сбъркано елово причастие. В източна България подобно елово причастие би се възприело като преизказен имперфект, като ренаратив. Да, ама в съответният македонски диалект отвъд Вардарът тази форма може да е обикновен перфект, а не непременно ренаратив.

Това са разсъждения в съвременен план, които илюстрират принципната невъзможност да се идентифицира ренаративът в старо-български текст от 10-ти или 11-ти век.

Основното в логиката ни следва да бъде, че ние не сме изключителни, екстраординанарни, extraterrestrian (извънземни), а сме обикновени, както всички хора.

Ренаратив няма в никой европейски език, освен в турски и български. Ренаратив няма в никой славянски език, освен в български (и македонски, ама той си е български). Ренаратив няма в никой балкански език освен в български. За турският език ренаративът си е свойствен, не е повлиян от български. При тези условия единственият възможен извод на независим наблюдател е, че българският ренаратив е турска заемка.

Ако в българският език имаше ренаратив още през 10-ти век, то през активният период на балканския езиков съюз (варенето в котелът), или щеше да го предаде на останалите балкански езици или поне на влашкият, или щеше да се освободи от него, следвайки линията на изглаждане на граматическите различия в котелът.

Явно е, че ренаративът е скорошно нововъведение в българският език.

[Христо Тамарин]

Преизказното наклонение е вторично явление в български. Свързва се с турския език, защото то там се образува по еднакъв начин. Но такова наклонение има и в литовски, където се образува по подобен начин и което не може да е възникнало под турско влияние. Така че може да става дума за независимо развитие в български, без да се прибягва до външни фактори (включително и прабългарски).

Съгласен съм, че преизказното наклонение е вторично явление в български.

Алтернативата е нашият ренаратив да е старо славянско явление, сходно със съответното явление в литовски. Тази алтернативна хипотеза я отхвърлям като малко вероятна, но все пак сега ще я развия. Отхърлям я, понеже няма следа от ренаратив в останалите славянски и балкански езици.

Би могло аористът и имперфектът още в пра-славянски да са развили значение на евиденциалност (отношение на свидетел), както това го виждаме в съвременният български. За несвидетелско отношение трябвало да се избягват аористът и имперфектът, и задължителен остава перфектът. Това явление се развива до съвременният български ренаратив. Останалите славянски езици по-късно занемаряват изразяването на евиденциалността, занемарявайки по този начин и употребата на аористът и имперфектът. В съвременните руски, полски, чешки има само перфект.

Обаче: има славянски диалекти (в сърбо-хърватски и сред лужишките сърби), където аористът и имперфектът са запазени, без да са натоварени със значението на евиденциалност. Такова се предполага да е било положението в старо-славянски (старо-български, църковно-славянски).

Загубата на аористът и имперфектът в повечето славянски езици достатъчно добре се обяснява с редундантността (излишеството) на старо-славянската глаголна система.

Следователно: алтернативата е само умозрителна хипотеза просто с цел да се замени "турската връзка" с "литовска" такава при обяснението на българският ренаратив.

[glishev]

Г-н Тамарин, не бих могъл да го кажа по-добре

[Perkūnas]

Алтернативата е нашият ренаратив да е старо славянско явление, сходно със съответното явление в литовски. Тази алтернативна хипотеза я отхвърлям като малко вероятна, но все пак сега ще я развия. Отхърлям я, понеже няма следа от ренаратив в останалите славянски и балкански езици.

това е малко вероятно. литовският е развил вторично много богата система от причастия - в частност и преизказно наклонение. там глаголната система е претърпяла също бурно развитие, появило се е и миналото многократно време, каквото в индоевропейските езици отсъства. това не е наследство по балто-славянска линия.

просто го посочих като пример за независима иновация в езика, която не е задължително да е свързана с някакви (неизвестни) външни фактори.

Редактирано Март 9, 2011 от Perkūnas

[Христо Тамарин]

Но това са констатации на аналогии + предположения! Историческа проверка няма.

Българският само се е варил в котела на Византия. Хубав израз, ама как се е случило това? Кога? Защо не сръбския?

Ето горе Хърс сочи, че едно предположение за турско въздействие отпада. ...

На въпроса Ви "Защо не сръбския?" вече е отговорено: сръбският език живее далече от Константинопол, не се е варил в котелът, само се е грял на огънят.

Преизказното наклонение е явление чуждо и на нашата славянщина, и на нашата балканщина. То изразява нашата "анадолщина". Няма връзка с аналитичността на нашият език, нито с редуцирането на падежната му система.

Нужни са детайлни разсъждения. Вие не предлагате детайлни опровержения, нито задавате детайлни въпроси.

Да се спрем на един детайл: загубата на творителният падеж.

Наистина, в аналите на институтът по славистика към константинополската императорска академия на науките това явление не е упоменато. Т.е. исторически сведения липсват. Но все някога явлението е станало.

И тъй, кога според Вас изразът Богъ съ Нами се е променил на Богъ съ Насъ?

Няма никакви основания да се счита, че тази промяна е станала преди 10-ти век. Има всички основания да се счита, че е станала преди 15-ти век, дори преди 14-ти век. Явно е продукт на варенето в котелът.

Разбира се, такава промяна не става изведнъж. Може би цял век или дори два века и двете форми се употребяват. Старото поколение употребява старата форма, младото - само новата. В едни диалекти старата форма се пази по-дълго, когато в други диалекти тя вече е забравена. Обаче: {1} Няма никакво основание да се счита, че новата форма се е появила в някой диалект преди 10-ти век. {2} Днес не виждаме следи от старата форма в нашият фолклор.

Няма никакви основания да се счита, че в 9-ти век е имало някакъв аналитичен и/или артоманиакален славянски диалект, който да бъде език-предшественик на съвременният български. Нашият език е прихванал артроманията и се е развил в аналитична посока по-късно.

Известен е старо-славянският език от края на 9-ти век. Фонетичните му особености показват, че в основата му стои славянски диалект от източно-български тип: широк изговор на гласната ят, думи с начално а без йотация (азъ, агня), повсеместна промяна пред йот на т във шт. Това е бил говоримият славянски диалект в източна България, т.е. в околностите на столиците Цариград, Плиска и Преслав. И досега е така, и тогава си е било така. Не сте ли съгласен? Или смятате, че стар "солунски" диалект се е разпространил в днешна източна България? Няма място по онова време на тази територия да са съществували два славянски диалекта с идентични фонетични черти, но с различна морфология (единият синтетичен, другият аналитичен). Диалектът и езикът е бил един, такъв, какъвто е запазен в писменните извори, синтетичен, без артромания, съвсем подобен на останалите славянски диалекти от онова време (старо-руски, старо-сръбски, старо-полски). Така е било през 9-ти век. Има исторически свидетелства за това.

Алтернативната хипотеза е несъстоятелна. Пък и за нея няма исторически данни. Да привършим със славянщината - няма алтернатива в нейните рамки за обяснението на историята на нашият език. Нашият славянски език се е развил след 9-ти век в рамките на балканският езиков съюз.

[Ka40]

Аз отново ще попитам форумните лингвисти:

Кои български диалекти стоят най-близо до старобългарският? Толкова ли е сложен въпросът и никой не може да отговори?

[Perkūnas]

Аз отново ще попитам форумните лингвисти:

Кои български диалекти стоят най-близо до старобългарският? Толкова ли е сложен въпросът и никой не може да отговори?

защото е зададен некоректно. в какво отношение искаш да се сравнява?

[Ka40]

защото е зададен некоректно. в какво отношение искаш да се сравнява?

Тъй като темата е за падежите, то именно тях имам предвид. Имали разлика между отделните диалекти в запазеността на падежите и ако има, къде са най-много.

[Христо Тамарин]

Аз отново ще попитам форумните лингвисти:

Кои български диалекти стоят най-близо до старобългарският? Толкова ли е сложен въпросът и никой не може да отговори?

Вече писах, че в основата на възникналият във връзка с дейността на Светите Седмочисленици старо-български литературен език стои диалект от източно-български тип.

В източните диалекти по-добре се пази винителният падеж.

Но пък в западните диалекти например е запазено деепричастието.

Как да измерим?

Може би трънският диалект. Различава по род прилагателните в множествено число.

[КГ125]

На въпроса Ви "Защо не сръбския?" вече е отговорено: сръбският език живее далече от Константинопол, не се е варил в котелът, само се е грял на огънят.

Нужни са детайлни разсъждения. Вие не предлагате детайлни опровержения, нито задавате детайлни въпроси.

Алтернативната хипотеза е несъстоятелна. Пък и за нея няма исторически данни. Да привършим със славянщината - няма алтернатива в нейните рамки за обяснението на историята на нашият език. Нашият славянски език се е развил след 9-ти век в рамките на балканският езиков съюз.

Значи оставаме на ниво предположения, без ясен механизъм за въздействие?

[КГ125]

Вече писах, че в основата на възникналият във връзка с дейността на Светите Седмочисленици старо-български литературен език стои диалект от източно-български тип.

В източните диалекти по-добре се пази винителният падеж.

Но пък в западните диалекти например е запазено деепричастието.

Как да измерим?

Може би трънският диалект. Различава по род прилагателните в множествено число.

Ами основните характеристики измерете, това, което характеризира един диалект в съвкупност. От една страна старобългарския литературен, от друга - съответния диалект. ?? Не може ли?

[Христо Тамарин]

Но това са констатации на аналогии + предположения! Историческа проверка няма.

Българският само се е варил в котела на Византия. Хубав израз, ама как се е случило това? Кога? Защо не сръбския?

Ето горе Хърс сочи, че едно предположение за турско въздействие отпада. ...

Сега да развия по-добре хубавият израз за варенето в имперският котел. Най-напред ще развия хипотезата, която поддържам, а после и алтернативна хипотеза.

По-горе отхвърлих вероятността преди 9-ти век да е съществувал артоманиакален и/или аналитичен славянски език/диалект, какъвто сега е нашият език. Алтернатива в рамките на славянщината няма. Ако ще търсим алтернатива, то трябва да е извън славянщината.

И тъй, в началото на 10 век Цар Симеон води войни с цел да седне на Царският трон в Константинопол. Преди това баща му е покръстил българите, т.е. направил е от българите християни, братя во ХристѢ с ромеите, и е въвел богослужението на славянски. Самият Симеон е живял в Константинопол и е получил най-високото възможно образование. Независим наблюдател има всички основания да счита, че войните на цар Симеон са пореден епизод от гражданските войни в Романия (Ромейската империя), водени от претенденти за Царския трон. Ако Цар Симеон беше влязъл победоносно в Цариград, историята щеше да помни Българска династия на трона на Романия, но едва ли щяха да останат българи.

Е, цар Симеон не успява, и нас, българите, ни има. Синът му, Цар Петър, обаче успява наполовина. Както става в приказките, той се жени за Царска внучка и получава половината Царство като зестра. Така било според ромеите. Те се изхитряват да оформят като зестра на Царската внучка онази част от Царството, която предците на Цар Петър вече били завладели. Но "юридически", от гледната точка на Романия, Цар Петър бил истински Цар, съвладетел на Ромейския Цар. Ромеите се погрижили след смъртта му да си приберат зестрата обратно. Дълголетната съпротива на Цар Самуил също така би могла да се окачестви от независим наблюдател като гражданска война в Романия, водена от иредентист. Както историята показва, гражданските войни обикновено се водят с необикновена жестокост.

Историята отдавна е забравила за българи по Волга, например. Поредната от веригата причини нас, българите, да ни има, е дълголетието на Цар Петър. Той мъдро управлявал своята половина от Романия под името България цели 42 години в мир и благополучие. Почитан бил в цяла Романия. В неговата половина от Царството Богослужението се извършвало на славянски език, както било решено още по време на дядо му. В края на царуването Му историята би могла да отчете, че на Балканите е възникнал нов етнос под името българи, християнски по вяра и славянски по език. Ние, днешните българи, сме наследници именно на този етнос. В нашата съвременност това е единствената възможна позиция, позволяваща да запазим здравият си разум. Ако се смятаме за наследници на някакъв по-стар етнос, няма начин да не изпаднем в шизофрения.

Освен всичко друго, още по времето на Цар Петър, когато всички жители на балканска Романия били християни, и живеели заедно като братя во ХристѢ, заврял котелът на имперския езиков съюз, сега известен като Балкански езиков съюз. "Варенето" се изразявало с реално разпространие на двуезичието и дори на многоезичието сред обикновените хора. Двуезичието и дори многоезичието било разпространено сред простолюдието по Нашенско в течение на следващите няколко века. Децата на улицата възприемали два или повече езика, при това всичките езици били възприемани "неправилно", снахи и заврени зетьове, пък и други преселници сменяли езиците си, усвоявайки друг език "неправилно", командировани свещеници трябвало да научат местния селски език - научавали го "неправилно", на "развален" език държали неделните си проповеди, занаятчии научавали езикът на съседното село, за да продават и там стоки и услуги, и т.н. Врене и кипене. Това било активният период на Балканският езиков съюз.

Вренето и кипенето престанали и балканският езиков съюз се де-активирал, когато дошли ислямът и турският език. Огромна маса разноезични нашенци приели ислямът и преминали на турски. Рязко се намалил броят на говорещите на балкански езици и поради това рязко намаляла вероятността за двиезичие от старият балкански тип. Възникналото турско-балканско двуезичие напълнило нашите езици с турцизми, но то трудно препредавало граматични форми, понеже структурата на турският език е съвсем различна. Ситуацията била вече друга. Но станалото станало - Балканският езиков съюз е факт, значим и досега.

Дотук избягвах привличането на други езици в Балканският езиков съюз, освен познатите днес. Т.е. обяснението ми се основава на реални езици, а не на имагинерни. Наличието в котелът на гръцки и романски е достатъчно, за да накара нашият език да извърви пътят, който със сигурност знаем, че е извървял. Няма логична причина да търсим друго обяснение за историята на нашият език.

Може би някои чувстват емоционална причина: ще им се да омаловажат значението на гръцкия език. Но аз се придържам към здравия разум, а не към емоциите. Гръцкият език няма как да се омаловажи. Ако той не е врял вътре в котелът, то той ще да е бъркал манджата отвън. Затова нека да приемем, че и гръцкият език се е варил в котелът.

Нарисуваната от мене картина трудно обяснява разпространението на истинска неподправена балканщина отвъд Дунава, та чак до Молдова. Е, според мене румънският език е занесен там по-късно във вече "увряло" балканизирано състояние. Това твърдение е политическо некоректно спрямо Румъния, която е уважаван член на международната общност.

Традиционно ни се представя следната хипотеза като политически коректна залъгалка. Имало било някакъв палео-балкански мако-трако-дакски език, съдържащ ако не всичките, то поне повечето от известните ни балканщини. Е, щом е така, то е ясно, че този език нито може да е гръцки, нито романски, нито славянски. Но може да е прото-албански, сиреч албанският да му е наследник. Може и да няма вече наследници. Този мако-трако-дакски бил разпространен от Молдова до Албания. Когато говорещите на този език преминавали към романски/влашки, езикът на гордите римски колонизатори на Дакия, те предали балканщините си на така оформящия се румънски език. Когато пък говорещите на този език преминавали на езика на славянските нашественици (т.е. на български), предали балканщините си и на българският език.

Истината е, че няма данни нашият славянски език да е взаимодействал с палео-балкански език тук по Нашенско. Това горе е умозрителна политически коректна хипотеза с цел да се осигури с хиляда години по-дълго пребиваване на влашкият език отвъд Дунав.

И на края относно някакъв пра-български език в Балканският езиков съюз.

Не се счита, че България, която също така е уважаван член на международната общност, се нуждае по този повод от политически коректни залъгалки. Балканизацията на нашият език под влияние на гръцки и романски е достатъчно логично обяснение. За разлика от романщината отвъд Дунав, която кой знае къде се губи хиляда години из Карпатските пущинаци, исторически данни за славянщината отсам Дунав има достатъчно, за да се изясни историята на нашият славянски език. Привличане на друг език не е необходимо и няма да промени съществено нещата. От какъв зор? На румънците залъгалката им дава хиляда години, а на нас какво би ни дала подобна залъгалка? Лек за нечии елинофобски комплекси? По-скоро само ще се задълбочи разделението ни от Охрид и Битоля.

Редактирано Март 9, 2011 от Христо Тамарин

[Ka40]

В тезата за ромейския котел има един много сериозен проблем, а имено че българи и ромеи са се варили в различни котли.

[Христо Тамарин]

В тезата за ромейския котел има един много сериозен проблем, а имено че българи и ромеи са се варили в различни котли.

Вече писах: ако извадите гръцкият език от котелът, то ще трябва да го сложите да го бърка с бъркалката. Може и така да е било. Редактирано Март 9, 2011 от Христо Тамарин

[Alexander_Nevski]

Но това са констатации на аналогии + предположения! Историческа проверка няма.

Българският само се е варил в котела на Византия. Хубав израз, ама как се е случило това? Кога? Защо не сръбския?

Ето горе Хърс сочи, че едно предположение за турско въздействие отпада. ...

историческата проверка няма да промени факта, че 'хайде да ...' е типично гръцко-балканска конструкция ... това си остава факт независимо от перцепцията ти за историческите събития по и преди времето в което се е появила и наложила тази конструкция ...

нещата не стоят по различно с редукциите на инфлекции в българския и първопричините за тях ... редукцията е факт, следва до голяма степен логиката в гръцкия с обясним времеви лаг ...

сърбският между другото също е повлиян, но е запазил падежната си структура, някои негови югоизточни диалекти обаче са по-повлияни от балканския съюз ...

[stinka (Rom)]

Сашо, много си оригинален като турски анцуг! Някой сръбски диалекти са в балканския езиков съюз, и то представи си баш пък източните и югоизточните, ццццц. Да щот допреди 100 години тези сръбски диалекти са си български и то от над хиляда години. Ама хайде.

Между другото аз приемам тезата за основно влияние на езика на Източната римска империя върху нашия. Ама ИРИ няма почти нищо общо с днешния болен елинизъм.

А арменския и грузинския имат ли такова влияние от ИРИ езика?