А почему в болгарском языке нет падежей?

[ISTORIK]

Отговорът е само един: полиглотство, полиглотство, полиглотство....

Да, владеенето на поне още един език, в повече от майчиния, може да забави появата на симптомите на болестта на Алцхаймер и на старческата деменция средно с около 5 години.

Учете езици!

Редактирано Март 2, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ами неграмотният бай Генчо от Тутракан през XII вek., откъде може да научи гръцки - докато пасе овцете си, докато гледа гръцка телевизия или докато е бил на почивка на Бяло море.

Същото се отнася и за неграмотния бай Стамат от врачанските села. Така че тази теория е практически неприложима. Освен това, ако я следваме, би трябвало да се очаква, че гръцкото граматическо влияние би трябвало не е равномерно по цялата българска етническа територия, а да е най-силно в контактините зони - покрай Черноморието, Странджа, Сакар, Родопите и Южна Македония. Обаче граматиката в тези диалекти не е много по-различна от диалектите, разположени възможно най-далеч от земите с гръцко население.

Или - докато чати с гърци по Skype, ICQ, Yahoo Messenger, или - докато пише в гръцки форуми, посветени на тема (област) Македония.

[DendroaspisP]

ами неграмотният бай Генчо от Тутракан през 12в., откъде може да научи гръцки - до като пасе овцете си, докато гледа гръцка телевизия или докато е бил на почивка на Бяло море. Същото се отнася и за неграмотния бай Стамат от врачанските села. Така че тази теория е практически неприложима. Освен това, ако я следваме, би трябвало да се очаква, че гръцкото граматическо влияние би трябвало не е равномерно по цялата българска етническа територия, а да е най-силно в контактините зони - покрай Черноморието, Странджа, Сакар, Родопите и Южна Македония. Обаче граматиката в тези диалекти не е много по-различна от диалектите разположени възможно най-далеч от земите с гръцко население.

Истината е, че лингвистите все още не могат много неща да обяснят. Нормално е, нито е лесно, нито има достатъчно факти. Но поне да си го признават, а не мишльондрят странни теории, които на всичкото отгоре искат да налагат и в историята, да я обясняват, че и да я пренаписват така, че да съотвества на теориите им.

[nik1]

ами неграмотният бай Генчо от Тутракан през 12в., откъде може да научи гръцки - до като пасе овцете си, докато гледа гръцка телевизия или докато е бил на почивка на Бяло море. Същото се отнася и за неграмотния бай Стамат от врачанските села.

Бай Генчо може да е учил езика чрез думите/словото на Дядо Поп, в чийто български език е имало гръцки заемки, и гръцко влияние..

А защо се визира 12 век?

Мешавицата в българския език изглежда е най-голяма в периода 15-19 век (в новобългарските тестове и език)...

За Хилендарската Кондика:

"Дори езикът на кондиките от XVIII в. е общ балкански сленг, левантинско смешение на думи и калки - старословенски, както казва един професор от Белград, български, сръбски, гръцки, турски, руски, латински словеса, пътували свободно през "необременените" с утвърдена езикова норма балкански езици."

"Няколко цитата от Кондиката, осъвременен текст:

Лето господне 1718, месеца априлия. Да се знае како аз Пахомие скевофилакс [ковчежник] молих братию: да би що могли помочи овей светей църкви. И я архимандрит Макарие дадох гроша 20, а взех кръста 2 и 1 броеници. И я проигумен Филотей дадох 5 гроша, взех 2 броеници коралови [...]

Лето 1701, месеца марта, ден 1. У Хилендару: сий тефтер полагает ся в исодиясници [склада], описовати в нем всякои вещи манастирски. Кой ковчежник на годину що харча учини, и кой путник [пътуващ монах] колику предава [от] пътя. И иние вещи монастирские [...] сахана с первази - 4; от калай малечка тевсийка за сирени - 2; и от бакър - 3; тенджера с капаци 11; ръжен 4; секира 14; мотика великий - 5; мотика малий - 13; казмий - 7; търнореза - 8; сърпове - 21; [...]

Да е на знаие бартии нашой хилендарской како избраха мене по [след] Теуфилиу, дадоше ми игуманство и ключ од хранилището да съм игумен и ковчезник аз грешний хаджи Методие йеромонах и не предаде ми Теофил више него 2 гроша. Наший дълг, кой [е] у Солун - 22 кесии или 11 000 гроша. Този дълг е бил и при Пахомий, и при Виктор Кусичанин, и при Теофил и при мени. Свалихме съборно [по решение на братството] от девет Евангелия сребро и от една прибедреница свалихме сребро и бисер; и сребро и бисер от една митра и свалихме от 25 кръстове сребро и продадохме [...] в Солун.

Да се знае како дадохме ние хилендарци що имахме заложено у монасиру Лавру: Първее Евангелие гърчко на цар Андроника, все златом исписато; второе Евангелие цар Стефана на кожи рукопись; и руска два щампа, и едно сръбски рукопис на хартии. Све пет Евангелия уковани от обе стране сребром и позлатени [...]

1765 г., месеца януария, 6-го. Прийде поп Данийл от Габрова и приведе поклоннике, иже и дадоша милостине готових аспри 300 гроша и во вещи 50 гроша. [...]

1773, априлия 5. Знати ся како прийде господин отец духовник Григорий старий от Софиа со отцем Викентием йеромонахом - предадоша пет кесии готови аспри и във вещи хиляда осамстотин петедесет гроша със метоха заедно що са направили нов у Софии. [...]

1777, месеца ноеври 17 ден. Преиде проигумен кир Партениа от Елена, придади [събраното] от бившия ковчежник кир Висарион [...] гроша 1110 и десет кандилу гроша 280; мулета 6, коня 2, пищови 25, мулета и кон 1 [...] Да са знае що са дали от опщо и няколику християни що са дали сума гроша 300 - то е зел проигумен кир Герасим за монастирско по(д)новление за изгорелу.

Писа Димитрие и Марко кило ориза. [...]

Свищов град. Писа Николае - гроша 5; Георгие - гроша 10; Георгие - гроша 4; Петра - гроша 3; Атанасие - гроша 5; Йоан - гроша - 3. [...]

1741. Видин. Писа господар Димитрие себи парусию - гроша 8; Паки Георги усопшему - гроша 10; Паки Илии четиредесетница - гроша 10; Писа господар Димитрие матери Кали - гроша 8; Едно муле 30 гроша, паки гроша - 20 [...]

1741, януария 13. От Пазарджика: Иоаники - проскомидия [поръчана литургия] гроша 5; Скарлат - проскомидия гроша 5; Зоица - проскомидия гроша 5; Мариа - проскомидия гроша 5; Стоича - проскомидия гроша 5; Влко [...]

Лето 1775, юния 29. Приде пречестнейший господин отец проигумен кир Герасим от Ески Загара със спътниците си поп кир Даниила и поп кир Макария и Серапиона йеродиакона, и предаде готови аспри гроша 7620 и във вещи 1380; сума всего 9000 гроша."

[nik1]

продължаваш да задаваш въпроси без смисъл и да вкарваш излишни разсъждения ...

целият елит на балканите винаги е бил гръцки говорящ, както и много голяма част от населението на южна българия и мнозинството от грамотните хора и търговците ... много конструкции са се просмукали през тях и не забравяй, че това са хората, които определят правилата и налагт своето а не простолючдието ...

на въпроса кога ... 14 век е критичната граница ... нещо се случва тогава ... какво точно според мен никой не знае ... но новобългарският от там насетне прилича много повече граматично на гръцкия от предходните текстове ...

и понеже горе пак са те прихванали някакви патриотизми на какво бил влиял българския, влиянието на българския върху румънския е много по-малко от влиянието на гръцкия върху българския, ако това се изрази количествено ...

Целият елит на балканите винаги е бил гръцки говорящ, както и много голяма част от населението на южна българия и мнозинството от грамотните хора и търговците.

Ако позволиш няколко уточнения:

1) "Славянският език" също е официален по време на Османлъка, даже се е говорил в Двора на Падишаха, има документи на славянски..(има се предвид сръбския език)

2) През Средновековието гръцките търговци са толкова екзотични, колкото и българските..

Търговията се върти от евреи и латини..

Българските и гръцките селяни имат (и винаги са имали) доста пасивен стопански живот, и са били полузависими от лордовете си

Поне гръцките са такива, докато при българските зависимостта е спорна - има се превдид, че миксоварварските нашествия и самите варвари (печенеги, кумани) през Средновековието прецакват тази стопнанска организация на зависимост на селяните от лордовете си, на запад и викат феодализъм..

--

Бългаският език през Османлъка е бил маргинален откъм писменост, така че смятам е нормално да бъде повлиян от най-силно присъстващия писмен език..

[Perkūnas]

Бай Генчо може да е учил езика чрез думите/словото на Дядо Поп, в чийто български език е имало гръцки заемки, и гръцко влияние..

А защо се визира 12 век?

Мешавицата в българския език изглежда е най-голяма в периода 15-19 век (в новобългарските тестове и език)...

За промените в склонитбената система (смесване на склонения и падежи) най-ранните свидетелства са от 12-13 век: Добромирово евангелие, Добрейшово евангелие.

Преди да се стигне до новобългарския език, са минали няколко века:

Копривщенски дамаскин (17 век, преводът е правен към края на 16-ти век):

...и тогази апостол Θома като узе онова злато пойде по сичкы градове и по села и раздаде онова имание на сиромасы и на сироты и съгради на небето царутому нерукосътворена полата и минь се нѣкое врѣме и пусти царь да видать съгради лы Θома онзи полата.

...и мина се малко врѣме пойдоха нѣкои члци от онызи мѣста и градове и села гдето бше апостоль до цара и царь ги попита за онзи полата да ли е сьврьшена и тие му казаха да се не надешь цaру на тогозы члка да ты съгради полата тои сичко твое злато що си му проводил раздаде по сиромасы и по сироты и по дльжници и црь като чю тиа думы зачюди се да ли е истина и пойде самь да иде на онова мсто и кондиса близу тамо на един градъ и попита тамо градскы боляре за онзы полата и за Θома где е, прави ли или что работы. и тие мо така казаха: ничто не е направиль ами ходы по сички градове и села и дава по сиромасы и по сироты и из темница запрѣни людие изважда и дльжны откупува и учи да вѣрувать единого бога христа разпетаго.

...скоро извадѣте моите мощи и положѣте на хубаво мѣсто, защо не могу да трьпим аз за много тоизи смрадь.

...обычаи имат царие, благословены христианѣ когда щьть да гостьть нѣкого члка болярина, нѣ стоеть сами прѣд тѣхь да им служьть, ами оставѣть свои верныи члчци да слугувать на онази царскаа трапреза. така е приличнь и днешниѧть день

...бѣше и другы члкь на това мѣсто, иметому малах сѣдѣше близу при црьквата стым врачевем и тои щеше да име на дльгь путь и рече на жената си ела да пойдеме у црьквата да се поклонимь светому козму и дамяну и жената му рече като си рекль да пойдемо и отидоха прѣд црьквата.

Езикът на този дамаскин почти не се различава от съвременните български говори. Падежните остатъци от старобългарски са сведени до краен минимум. И това определено не е мешавица от сръбски, турски, руски и латински.

Редактирано Март 2, 2011 от Perkūnas

[nik1]

За промените в склонитбената система (смесване на склонения и падежи) най-ранните свидетелства са от 12-13 век: Добромирово евангелие, Добрейшово евангелие.

Преди да се стигне до новобългарския език, са минали няколко века:

Копривщенски дамаскин (17 век, преводът е правен към края на 16-ти век):

...и тогази апостол Θома като узе онова злато пойде по сичкы градове и по села и раздаде онова имание на сиромасы и на сироты и съгради на небето царутому нерукосътворена полата и минь се нѣкое врѣме и пусти царь да видать съгради лы Θома онзи полата.

...и мина се малко врѣме пойдоха нѣкои члци от онызи мѣста и градове и села гдето бше апостоль до цара и царь ги попита за онзи полата да ли е сьврьшена и тие му казаха да се не надешь цaру на тогозы члка да ты съгради полата тои сичко твое злато що си му проводил раздаде по сиромасы и по сироты и по дльжници и црь като чю тиа думы зачюди се да ли е истина и пойде самь да иде на онова мсто и кондиса близу тамо на един градъ и попита тамо градскы боляре за онзы полата и за Θома где е, прави ли или что работы. и тие мо така казаха: ничто не е направиль ами ходы по сички градове и села и дава по сиромасы и по сироты и из темница запрѣни людие изважда и дльжны откупува и учи да вѣрувать единого бога христа разпетаго.

...скоро извадѣте моите мощи и положѣте на хубаво мѣсто, защо не могу да трьпим аз за много тоизи смрадь.

...обычаи имат царие, благословены христианѣ когда щьть да гостьть нѣкого члка болярина, нѣ стоеть сами прѣд тѣхь да им служьть, ами оставѣть свои верныи члчци да слугувать на онази царскаа трапреза. така е приличнь и днешниѧть день

...бѣше и другы члкь на това мѣсто, иметому малах сѣдѣше близу при црьквата стым врачевем и тои щеше да име на дльгь путь и рече на жената си ела да пойдеме у црьквата да се поклонимь светому козму и дамяну и жената му рече като си рекль да пойдемо и отидоха прѣд црьквата.

Езикът на този дамаскин почти не се различава от съвременните български говори. Падежните остатъци от старобългарски са сведени до краен минимум. И това определено не е мешавица от сръбски, турски, руски и латински.

Това засилва убедеността ми, че гръцкото влияние върху българския език е опосредствено - чрез писмения език..Стятам че може да имаме "класически" случай влияние на писмен език върху езика на безписмен народ, но не и полиглотия (не някаква повсеместна такава елиноезична ){1}..

Всъщност допускам , съвсем хипотетично ( според ограничените ми познания за езика и неговото развитие), че полиглогията при българите (елиноезина такава) е съществувала в определени региони, от които региони произхождат авторите (болшинството, или тези чрез които езикът го познваме такъв какъвто е). Знае се че има големи миграции на българско население в границите на етническата територия, и тъкмо тракийците са тези които мигрират в Добруджа и Северна България в около 16-17 век..

[Хърс Златния]

Горното изобщо не е вярно.

Аз говоря за доказан факт, който не подлежи на дискусия. Ако твърдиш, че не е вярно, трябва да обориш поне двама академици и десетина професори, писали по въпроса.

Сещаш се, че този факт няма как да си го измисля сам. Лексикалното влияние на турския език по отношение на сръбския е в пъти по-силно, отколкото върху българския.

[SSlava]

Хе, а вот кстати пример древнерусской летописи:

И услыша великий князь Юрьи Ингоревич Резанский приход безбожнаго царя Батыа, и воскоре посла в град Владимер к благоверному и великому князю Георгию Всеволодовичю Владимерскому, прося помощи у него на безбожнаго царя Батыа, или бы сам пошел. Князь великий Георгий Всеволодович Владимръской сам не пошел и на помощь не послал, хотя о собе сам сотворити брань з Батыем.

И услышал великий князь Юрий Ингоревич Рязанский о приходе безбожного царя Батыя, и быстро послал в город Владимир к благоверному великому князю Георгию Всеволодовичу Владимирскому, прося у него либо помощи воинами против безбожного царя Батыя, либо чтобы он сам войска привел. Князь же великий Георгий Всеволодович Владимирский и сам войско не повел, и на помощь воинов не послал, желая сам, в одиночку, сразиться с Батыем.

И услыша великий князь Юрьи Ингоревич Резанский, что нѣсть ему помощи от великаго князя Георьгия Всеволодовича Владимерьскаго, и вскоре посла по братью свою: по князя Давыда Ингоревича Муромского, и по князя Глѣба Ингоревича Коломенского, и по князя Олга Краснаго, и по Всеволода Проньского, и по прочии князи. И начаша совещевати, яко нечестиваго подобает утоляти дары.

И узнал великий князь Юрий Ингоревич Рязанский, что нет помощи от великого князя Георгия Всеволодовича Владимирского, и быстро послал за своими братьями: за князем Давыдом Ингоревичем Муромским, и за князем Глебом Ингоревичем Коломенским, и за Олегом Красным, и за Всеволодом Пронским и за другими князьями. И начали советоваться, и решили, что нечестивого надлежит утолить дарами.

И посла сына своего князя Федора Юрьевича Резаньскаго к безбожному царю Батыю з дары и молении великиими, чтобы не воевал Резанския земли. Князь Федоръ Юрьевич прииде на реку на Воронеже к царю Батыю, и принесе ему дары и моли царя, чтобы не воевал Резанския земли. Безбожный царь Батый, льстив бо и немилосердъ, приа дары и охапися лестию не воевати Резанския земли. И яряся хваляся воевати Русскую землю.

Хм, тут как бы в осовремененный орфографии, но все равно. Это сказание больше похоже на современный русский, чем слово о Полку Игореве. Хм. А тут вообще полностью как современный русский:

И услышал великий князь Юрий Ингоревич Рязанский о приходе безбожного царя Батыя, и быстро послал в город Владимир к благоверному великому князю Георгию Всеволодовичу Владимирскому, прося у него либо помощи воинами против безбожного царя Батыя, либо чтобы он сам войска привел. Князь же великий Георгий Всеволодович Владимирский и сам войско не повел, и на помощь воинов не послал, желая сам, в одиночку, сразиться с Батыем.

ХМ, любопытно. А хотя вроде это какие-то списки, датируемые чтоли от 13 до 15 века, чет я не понял короче, надо почитать, уж что-то сильно похоже на современный русский прямо, может редакция тут какая? Редактирано Март 2, 2011 от SSlava

[КГ125]

Не смятам, че лингвистичните хипотези имат индулгенция, спасяваща ги от необходимостта от доказване. Всяка хипотеза си се нуждае от доказателството. Иначе си остава версия, но трябва ясно да се каже: "възможно е това да е така, имаме някои основания да предположим". И толкова.

Лингвистично и без историческа проверка няма как да се случи да се изследва един по съществото си исторически феномен. А исторически конкретната хипотеза не се доказва.

Има смисъл в изложеното от Ник, че може би гръцкият писмен език е повлиял на българския говорен такъв, чрез българската интелигенция, която се гърчее. Но това трудно може да се свърже с историческите обстоятелства а те са:

1/ когато българската интелигенция започва да влияе на народа в такава степен, че да му оформя езика, това става на изключително антигръцка основа, през 19 век. Дотогава не мисля, че мястото на бълг. интелигенция е толкова значимо, да не говорим, че нея всъщност я няма в социалната структура на обществото.

2/ ако нещо е спасило българите от погърчване (процес, който в модерни времена се случи) през османския период, то вродената неприязън на българите към всякакви гръцки неща. Тя си личи и при Паисий, и къде ли не. Ако тази опозиция на гръцкото я нямаше, при тази гръцка културна експанзия просто нямаше да има българи в началото на 19 век.

Следователно да възприемаш нечии граматични форми, като не ти е приятно да го слушаш и ползваш този език.... много трудна и недоказана работа.

Иначе разбира се, че езиците не са оградени със стена, но въпросът е, че ей така с лека ръка не може да се прокламират процеси с историческо значение, на основата на някаква езикова аналогия. Всички упрекват търсачите на произход, че се ловят за думи и знаем, как българите могат да излязат африканци и това се доказа чрез езикова аргументация, но там поне се намериха сходни думи ) А тук и това няма.

Какво, като е индоевропейски гръцкия? Ми че той не се разбира.

Може един доминиращ език да повлияе на друг, ако говорещите втория ползват усилено и широко и масво първия. И настъпва някакво, ще го кажа лаически "смесване" на езиците. Но българският и гръцкият за да бъдат в такова взаимоотношение трябва българите и гърците да са били в такова взаимоотношение, а те определено не са.

Интересен е въпросът за византийския период в България и дали тогава не се е случило нещо такова. Но не е, защото щеше да се намери разлика между текстовете от края на ПБЦ и началото на ВБЦ, а име ли такава? Пък и да има, като не знаем историята, нищо не можем установи.

Може би обяснение на тази аналогия на българския с гръцкия (ако е вярно, че я има защото не знам така ли е, с новогръцкия ли е, със старогръцки ли е и пр.) може да намери обяснение в някакъв друг исторически период, но докато не се разбере дали и как, няма как да се твърди, та да обърквате хората, дето се интересуват.

Редактирано Март 2, 2011 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Откога говорим от името на "света"?

Всичко се познава в сравнение. Турският няма голямо влияние върху българския, дори и на лексикално равнище, въпреки съществуващите заемки.

За сравнение: влиянието на турския език върху сръбската лексика е много по-отчетливо изразено, отколкото при нас. Подобно нещо може да бъде обяснено, според мен, единствено с екстралингвистични фактори - ясно изразената ментална съпротива (дори отвращение) и отхвърлянето на османското и турското сред българите в миналото.

болднатото искрено ме разсмя ...

[Alexander_Nevski]

Не смятам, че лингвистичните хипотези имат индулгенция, спасяваща ги от необходимостта от доказване. Всяка хипотеза си се нуждае от доказателството. Иначе си остава версия, но трябва ясно да се каже: "възможно е това да е така, имаме някои основания да предположим". И толкова.

Лингвистично и без историческа проверка няма как да се случи да се изследва един по съществото си исторически феномен. А исторически конкретната хипотеза не се доказва.

Има смисъл в изложеното от Ник, че може би гръцкият писмен език е повлиял на българския говорен такъв, чрез българската интелигенция, която се гърчее. Но това трудно може да се свърже с историческите обстоятелства а те са:

1/ когато българската интелигенция започва да влияе на народа в такава степен, че да му оформя езика, това става на изключително антигръцка основа, през 19 век. Дотогава не мисля, че мястото на бълг. интелигенция е толкова значимо, да не говорим, че нея всъщност я няма в социалната структура на обществото.

2/ ако нещо е спасило българите от погърчване (процес, който в модерни времена се случи) през османския период, то вродената неприязън на българите към всякакви гръцки неща. Тя си личи и при Паисий, и къде ли не. Ако тази опозиция на гръцкото я нямаше, при тази гръцка културна експанзия просто нямаше да има българи в началото на 19 век.

Следователно да възприемаш нечии граматични форми, като не ти е приятно да го слушаш и ползваш този език.... много трудна и недоказана работа.

Иначе разбира се, че езиците не са оградени със стена, но въпросът е, че ей така с лека ръка не може да се прокламират процеси с историческо значение, на основата на някаква езикова аналогия. Всички упрекват търсачите на произход, че се ловят за думи и знаем, как българите могат да излязат африканци и това се доказа чрез езикова аргументация, но там поне се намериха сходни думи ) А тук и това няма.

Какво, като е индоевропейски гръцкия? Ми че той не се разбира.

Може един доминиращ език да повлияе на друг, ако говорещите втория ползват усилено и широко и масво първия. И настъпва някакво, ще го кажа лаически "смесване" на езиците. Но българският и гръцкият за да бъдат в такова взаимоотношение трябва българите и гърците да са били в такова взаимоотношение, а те определено не са.

Интересен е въпросът за византийския период в България и дали тогава не се е случило нещо такова. Но не е, защото щеше да се намери разлика между текстовете от края на ПБЦ и началото на ВБЦ, а име ли такава? Пък и да има, като не знаем историята, нищо не можем установи.

Може би обяснение на тази аналогия на българския с гръцкия (ако е вярно, че я има защото не знам така ли е, с новогръцкия ли е, със старогръцки ли е и пр.) може да намери обяснение в някакъв друг исторически период, но докато не се разбере дали и как, няма как да се твърди, та да обърквате хората, дето се интересуват.

аз продължавам да не мога да разбера как може човек, който не знае какво е балкански езиков съюз и по какъв тертип в българския се образува бъдеще време и с какво заменя инфинитива (давам избор като за глупаци, по руски или по гръцки тертип е станала промяната в конструкцията) да си пише за граматиката на българския и историческите аргменти за хипотетичната невъзможност да има гръцко влияние защото бай ти пенчо не бил ходил да се цамбурка в бяло море и сите булгари мразели до дъното на душата си сите гърци и гръкомани ...

Редактирано Март 2, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

E нали това те питам. Вземи най-сетне обясни. Стига си ни казвал какво те е раазсмяло и учудило. Докажи ги тия възможности за гръцко влияние, обясни ни как се обосновават.

Редактирано Март 2, 2011 от КГ125

[Alexander_Nevski]

E нали това те питам. Вземи най-сетне обясни.

обяснявал съм го поне няколко пъти преди, очевАдно е, че в твоя случай полза няма ...

[КГ125]

Къде и какво си обяснил? Още един такъв пост и ще отпътуваш. Това тука е форум, а не място за натяквания.

[Tyroglyphos]

Е, ти пък искаш и да ти обяснява. Вместо да му се възхитиш как дава категорични отговори (получени свише?) на въпроси, които специалистите езиковеди не могат да разрешат повече от 150 години.

[Alexander_Nevski]

Къде и какво си обяснил? Още един такъв пост и ще отпътуваш. Това тука е форум, а не място за натяквания.

ако ти дам линкове от предишните аналогични спорове със съответните обяснения ще си изтриеш ли червеното и ще самобаннеш ли ... не разбира се ... за това и няма да го направя ...

[КГ125]

Ами дай да ги видя. Може и да го изтрия.

[Alexander_Nevski]

Ами дай да ги видя. Може и да го изтрия.

щом няма да се самобаннеш няма да се моря ...

[КГ125]

Тарикат!

С две думи до всички - постове, в които обсъждането се свежда до изявление, че другите нищо не знаят и не се предоставя информация по темата очевидно не са добросъвестни и не ще да се толерират. Възможно е дискусията да се натовари с емоции или някой да отправи забележка, но трайно да се обсъжда по този начин няма да стане.

[КГ125]

--

Бългаският език през Османлъка е бил маргинален откъм писменост, така че смятам е нормално да бъде повлиян от най-силно присъстващия писмен език..

Всъщност не е бил така маргинален - писано е, но разбира се, не масово. За какво се ползва гръцкия?

а. богослужение. Българите обаче, за 300 години така и не го научиха, нито пък възприеха религиозна терминология от службите.

б. контакти с гърците - където ги има, да, където ги няма - не. А не ги е имало толкова много из България. Стопански доминиращия народ в империята или поне в Румели бейлер бейлъка знаем кой е бил, поне относно селското стопанство и занаятите. Търговията също не е гръцки монопол.

в. гърчеещата се, или просто образоващата се поради липса на други места интелигенция. Първо тя е посрещана с отхвърляне, както знаем, и второ - ми тя като се изучи и веднага отрече гръцкото , този път от висотата на образоваността си.

Така, че толкова пък генерално влияние...

Много ми е интересно да науча нещо от вас за механизмите, по които това е станало. Как, как?

[Alexander_Nevski]

информацията е предоставена многократно и е всеизвестна, основни граматични конструкции в българския като да/ще ... глагол и загубите на падежи, правят българския в много отношения по-близък граматично до гръцкия отколкото до руския и старославянските форми ... мога да продължа и с поговрки и лексикални обороти но не виждам смисъл ...

Редактирано Март 2, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

Това е ясно, ОК, но тези прилики трябва да се обяснят, да се посочи как са генерирани и оттам вече да се направи извода, че гръцкият е доминирал и повилял. Просто така от аналогията не става.

[Alexander_Nevski]

Това е ясно, ОК, но тези прилики трябва да се обяснят, да се посочи как са генерирани и оттам вече да се направи извода, че гръцкият е доминирал и повилял. Просто така от аналогията не става.

първо не са прилики, а структурни заемки, как са генерирани няма никакво значение, а как се прави извода - хронологично, има си текстове вижда се кое кога се е появило, гръцкият е векове напред ... това да не ти е някакъв спорен момент в историята дето всеки може да си вика бля-бля ...

Редактирано Март 2, 2011 от Alexander_Nevski

[КГ125]

За да ги наречеш хронологични заемки, трябва да установиш и обосновеш:

1/ по-ранното наличие в гръцкия;

2/ най-ранната поява в българския;

3/ механизмът за влияние. (защото дори и в случай, че а и б се установят, връзка пак може да няма и приликата да е случайна.)

Едва тогава може да се заяви с категоричност.

Това направено ли е, станало ли е?