Зимни миниатюри

[К.ГЕРБОВ]

Ще видите зимни хора, зимни птици и зимни цветя.

„Хората” са снежен човек и две статуи, покрити с току що навалял сняг. От бронзовия бюст гледа приятелят на Георги Раковски - сръбският княз Михайло Обренович. Каменната Мона Лиза бе допълнително колорирана от един художник през лятото, та така в снимката се появяват освен традиционните за зимата бяло и синьо, също и едно дискретно червено.

Северните птици от неръждавейка стомана, които са също мъртва природа, са подарени на София от една скандинавска страна, но не си спомням коя точно. Останалите птици са си тези, които ги има в София през цялата година. Сега фонът естествено е снежен и леден. Само на дървото, на което са кацнали гаргите няма сняг, защото в София той пада от дърветата, почти веднага след валежа.

„Зимните цветя” пък са изсъхнали стъбла на лугачка и едролистна паламида. Те са много здрави, изкараха цялата есен и зима. Интересни са, когато са посипани със сняг или скреж.

[Doris]

Хубави снимки, съвсем зимни.

[К.ГЕРБОВ]

Зимата е хубава, когато има сняг

Това е азбучна истина, но са необходими и още някои предпоставки, за да станат зимните снимки хубави. В града те са ефектни, ако са правени на пързалката. Между блоковете и по булевардите през зимата няма кой знай какво толкова да се фотографира.

Отиваме, значи, в градската градина или в парка. Вчера в София валя много сняг и затрупа алеите и дърветата. Всичко е бяло, както е класическото описание на тази ситуация. Не се виждат изпочупените дървени седалки на пейките. Кошчетата за боклук също са затрупани, барабар с отпадъците в тях.

Само че, бъдете сигурни, без слънце зимните снимки в парка ще станат черно-бели. Дори да хванете небето в кадър, то няма да освежи снимката, защото в мрачни дни и то е сиво. В облачни дни снимката може да оживее, само, ако в кадъра се включат някакви по-ярки цветови елементи. Първите две изображения демонстрират донякъде този ефект.

Следващите три снимки показват ефекта от снимането на зимен пейзаж при добро слънчево осветление. Небето в такива случаи е синьо. Синеят и сенките зад предметите, а снегът леко жълтее, когато е огрян от слънчевите лъчи. Така изображенията в снимките, макар и да не са 3D, все пак добиват обемни очертания.

Можем да отбележим, че фотографията с каменния жираф сигурно щеше да бъде още по-ефектна, ако дърветата на заден план бяха по-обилно затрупани със сняг. Но това е момент, който трудно може да се улови по време, при това в съчетание със слънце на небето. Снегът се задържа по-обилно по оголелите клони на дърветата, ако е мокър. Тогава последните се оказват обвити в „бяла премяна”. Следващата снимка показва такава картина.

В градовете, както е и в София, поради смога температурите не стават ниски, както е високо в планините. Затова почти веднага, след като спре валежът, снегът започва да пада от клоните на дърветата. Дори по тях да е имало обилен сняг, скоро те пак стават голи и общата картина не е така ведра.

Можем да обобщим условията за хубава зимна снимка в парка така: трябва да навали обилен мокър сняг и след това да се появи слънце. Случва се това, но не толкова често, и не става по план, съобразен със свободното време на фотографа. Тогава идва и третото условие: по-често навестявайте парка, така шансовете да направите хубави снимки се увеличават.

Следващите четири снимки са без коментар. Те насочват към възможните подходящи обекти за снимане.

В парка могат да се снимат и хора - играещи, замерящи се със снежни топки или правещи снежен човек. Снимането на непознати хора без тяхното съгласие, обаче, мен ме притеснява и затова избягвам да правя това.

Миналата година мислех да кача някои от снимките, които сега се виждат тук. Но ми се видя, че пейзажите не се съчетават с изображенията, снимани в по-близък план. Затова показах първо „зимни миниатюри”, а едва сега „зимни пейзажи”. Може да има и „снежни човеци” по-нататък, но тези, които съм заснел са много „мръсни”. Снегът е малко и при търкалянето му, за да се образуват съставните части на тялото на снежния човек, полепва пръст.

За няколкото снимки по-долу ще кажа, че са „неповторими”. Не става дума за неповторимост на фотографското майсторство. Просто сюжетите за момента са неповторими. И не защото няма подходящи сняг и слънце, а защото патиците тази година ги няма. Нито една!

Вижда се, че в предишните години патиците се събираха при най-горното езеро в парка, което не замръзваше. В момента то, както останалите езера е покрито с лед. Причината вероятно е, защото това лято по неизвестни причини се наруши притока на вода към езерото. Освен това то вече е много плитко, тъй като дълги години дъното му не е почиствано.

Патиците изчезнаха, всъщност, преди да се появи ледът в езерата. Възможно е те с природния си усет да са предчувствали какво ще се случи и да са потърсили друго място за зимуване. Факт е, обаче, че от средата на миналата година броят на патиците в езерата на Южния парк почна бързо да намалява и днес вече е на нула.

След такава не съвсем радостна вест следва и подходяща снимка. И тя е: залез в полите на мрачната Витоша. Витоша е на заден план, но не се вижда, защото е покрита с облаци.

[К.ГЕРБОВ]

Снежни човеци

Идеята да покажа снежни човеци я имам отдавна. Но все ми се струваше, че снимките, които съм направил с такъв сюжет, не са толкова художествени като предишните.

Днес обаче, като прочетох, че скоро няма да има сняг, реших да си направя труда, да подбера най-доброто и да го форматирам за интернет. Доста работа е.

Снежните човеци са снимани през 2011 и 2012 г., когато в София имаше повече сняг. За съжаление майсторите на снежните човеци, също като майсторите на много паметници в София, не са се съобразили и представителната страна на фигурата не е обърната на юг, та когато има слънце, да се направят „брилянтни” снимки.

Нашего брата днешният българин-демократ, пък, много го избива на критика. И като не хареса нещо, счита че има демократичното право да го унищожи. Затова и снежните човеци имат приличен вид до няколко часа след направата им.

Понеже минавам всеки ден през парка, успявам все пак да заснема доста фигури, преди там да се появи някой критично настроен. Лошото е, че когато него ден няма слънце, снимката не се получава ефектна. На другия ден може и да има слънце, но няма снежен човек.

Колебаейки се, все пак започнах, подбрах, форматирах и реших да покажа по-добрите снимки, с уговорката, че става дума не толкова за художествена, а за репортажна фотография. Затова съм подбрал по-любопитните сюжети.

Първата снимка е на най-големия, сниман от мен снежен човек, втората - на най-малкия. Не съм сигурен даже дали е снежен човек.











Следващият обект е свързан с една интрига. Видях, че големи момчета се въртяха около един снежен човек, явно току що го бяха довършили. Като се доближих с фотоапарата, обаче, те избягаха. Остана само този господинчо с пощенската шапка, който се опита да ми попречи да снимам, обяснявайки ми, че това не е снежен човек.



След големи увещания, се дръпна встрани и направих снимка на цялата снежна творба. Като я гледам сега и на мен ми се струва, че не е снежен човек.



Следващите пет снимки са правени на 26.12.2011 г. Вероятно тогава е имало организирана проява за масово правене на снежни човеци. Но може и хората спонтанно да са се заразили и те да направят снежна фигура, като гледат ентусиазма на другите. Аз видях вече завършените работи. Тогава нямаше слънце и затова снимките изглеждат като черно-бели.





За съжаление снегът тогава беше малко и при търкалянето на снежните топки по тях е полепнала пръст, та фигурите изглеждат малко мръснички.







А това е вече снимка от 27.12.2011 г. Пак нямаше слънце…



Исках да покажа как се правят снежните човеци, но не успях да присъствам на такова мероприятие. За тази снимка съм закъснял и съм пристигнал, когато вече налагат шапката на направената фигура. Както се вижда, в делото е участвало цялото семейство.



2012 г. действително валеше често и много сняг, та затрупа и снежният човек при лунапарка.

[Doris]

Тая година май ще гледаме снежни човеци само на снимка

[КГ125]

"Еще не вечерррр" !

[К.ГЕРБОВ]

Малко снимки за сравнение. Първите са правени докато снегът вали. Много често минавам през парка, когато няма пъртина. Третата снимка вече е след почистване на снега.

И трите снимки са от края на януари 2012 г. Все още има шанс, значи!

[КГ125]

Дано има!