Нови планети, астероиди убийци и други такива

[Spirit]

Кратера Ксанаду на Титан прилича много на Земята. Повече информация тук

[ISTORIK]

Големият брат на Земята

Американски учени откриха планета от земен клас - Gliese 876d

Росен БОСЕВ

http://www.capital.bg/

Въпросът сами ли сме във Вселената вероятно е стар колкото човешката цивилизация. Преди близо 20 века Аристотел и Епикур водели спор дали съществува планета, която е подобна на Земята. За нещастие гръцките философи е трябвало да се родят поне 2000 години по-късно, за да получат отговор на този въпрос. Преди седмица група американски учени от Калифорнийския университет Carnegie Institution във Вашинготон и ARC на NASA откриха планета, която се намира извън пределите на Слънчевата система и вероятно е със структура, доближаваща се до тази на нашата планета. Сравнена със Земята, новооткритото небесно тяло е със значително по-големи размери. Това бе причината планетата да стане известна с името Суперземя, въпреки че официално се нарича Gliese 876d.

Всички планети, които до този момент са открити извън нашата Слънчева система (близо 155 на брой), са с размер и състав подобен на Уран. Или казано с други думи - негодни за появата на биосфера от земен тип. Сравнена с тях, Gliese 876d има по-скромни размери. Именно това кара учените да смятат, че тя е първата скалиста планета, която обикаля звезда с нормални размери. Gliese 876d се намира на 15 светлинни години от Земята в съзвездието Водолей. Тя обикаля звездата Gliese 876, която играе ролята на слънце и e червено джудже от М спектрален клас. Смята се, че от този вид са около 70% от звездите във Вселената. Те са с една трета от диаметъра и масата на Слънцето и излъчват значително по-малко светлина от него.

Освен новооткритата планета около Gliese 876 обикалят

Още две планети

Те приличат на Юпитер - изградени са от газове и са с гигантски размери. Тази трипланетна система се доближава по характеристика до други две, които бяха открити миналата година и приличат на смалено копие на Слънчевата. Въпреки че звездата Gliese 876 може да бъде видяна от Земята с бинокъл или малък телескоп, планетите, които се намират около нея, не могат да бъдат открити чрез директно наблюдение, защото не излъчват светлина. За целта трябва да се анализират малките трептения, които се наблюдават в движението на звездата, предизвикани от гравитацията на обекта, който преминава в близост до нея. Този метод се нарича техника на радиалната скорост и се базира на измерването на малкото Доплерово отместване в светлината, която звездата излъчва при движението на планетите около нея. За съжаление този метод не дава точна представа за елементите, от които е изградена Gliese 876d.

Откритието е осъществено благодарение на новия изключително чувствителен светлинен сензор, който бе монтиран в космическата обсерватория WM Keck (www2.keck.hawaii.edu), разположена на върха на вулкана Мауна Кея, Хавай. Новият уред позволява да бъдат отчетени промени в движението на звездата със скорост 1 метър/секунда. До този момент бе възможно единствено засичането на скорости над 3 метра/секунда, което не е достатъчно за прецизното търсене на планети, намиращи се извън Слънчевата система. Близо 3 години са били необходими на проф. Стивън Вогт, за да успее да създаде този уред.

Новата планета Gliese 876d по-всяка вероятност е

Някаква комбинация

между скалистите планети от вътрешната част на Слънчевата система (Меркурий, Венера, Земя и Марс) и междинните Уран и Нептун, за които се смята, че са изградени от скали, лед, вода и различни газове. Учените, открили Gliese 876d, смятат, че тя е с никелово-железен състав. Масата на новата планета е по-голяма близо седем пъти и половина от тази на Земята, а диаметърът и - близо два пъти по-голям от земния. Именно ниската и маса (сравнена с останалите планети в тази система) кара учените да смятат, че тя не е изградена от газове, защото притеглянето и няма да е способна да ги задържи до нея, както е например при газовия гигант Юпитер. Смята се, че гравитационното ускорение на новата планета е в рамките на 1.62 - 2.4 джи (1 за Земята) в зависимост от това какви елементи я изграждат.

Но дори и новата планета да е най-близкият аналог на Земята, открит извън Слънчевата система, на нейната повърхност едва ли би могло да съществува живот. Или поне не такъв, какъвто го познаваме. Super-Earth обикаля звездата си само за два дни и е твърде близко разположена до нея, за да може да съществува вода в течно състояние. Ако нашата планета е разположена на 150 милиона километра от Слънцето, то Gliese 876d е само на 3.2 милиона от своята звезда. Поради тази причина температурите на повърхността и варират между 204 и 398 градуса по Целзий.

В издирването на нов живот...

Следващата задача, пред която са изправени учените, е да намерят планета, която да бъде разположена на такова разстояние от звездата си, което да позволява съществуването на вода в течно състояние. За момента нито една от откритите планети извън Слънчевата система не отговаря на тези изисквания Според проф. Вогт трябва да бъде открито скалисто небесно тяло, която да обикаля звездата си за поне 20 дни, т.е. да бъде достатъчно отдалечена от нея. Това важи единствено за планетите извън нашата система, тъй като температурата на повърхността на Меркурий, която обикаля Слънцето за 88 дни, може да достигне 430 градуса по Целзий.

Миниатюрните размери на звездата Gliese 876d карат учените да търсят обитаема планета именно там. Съществуват още 17 системи, за които се смята, че е възможно да приютят аналози на Земята. До този момент извън Слънчевата система са били открити три скалисти планети, но всичките три обикалят пулсари - остатъците от вече експлодирала звезда. Това по всяка вероятност ново откритие може да се очаква след монтирането на високия 2.4 метра телескоп в обсерваторията Lick (www.ucolick.org ), която се намира източно от Сан Хосе, Калифорния. Единствената задача, която ще бъде поставена на новата инсталация, е именно издирването на планети, които да се намират извън Слънчевата система. По всяка вероятност телескопът ще започне да функционира следващата пролет.

Философският спор

Вече са минали близо 2000 години, откакто започва спорът между философите Епикур и Аристотел дали съществува друга планета подобна на Земята. Според Метродор, който е ученик на Епикур, „да смяташ, че Земята е единственият населен свят в безкрайния Космос, е толкова абсурдно, колкото да мислиш, че след като си засял цяло поле със семена, само едно от тях ще покълне“. Дебатът, воден около това колко свята съществуват, се е разгорял много преди астробиологията да стане известна. Той е противопоставял вижданията на епикурейците и последователите на Аристотел, които отричат твърдението на Демокрит, че съществуват безброй светове. Понятието свят има различно значение за древните гърци. Епикурейското значение на безброй светове няма нищо общо със системите, организирани около отдалечени звезди, подобно на Слънчевата. За тях това са отделни Вселени, неоткрити от хората, които имат собствени Земя, Слънце, планети и звезди. А базата на гръцкия плурализъм лежи именно върху материализма, а не върху наблюдението, търсенето и изследването.

Мерните единици в астрономията

Астрономична единица (а.е. или АU) е мерна единица, която се използва в астрономията за измерване на разстояние. Приблизително е равна на разстоянието между Земята и Слънцето. Приетата днес стойност на една астрономична единица е 149 597 870 691 метра (или 150 милиона километра). Луната е на 0.0026 а.е. от Земята, а разстоянието, на което би трябвало да се намира космическият кораб Voyager 1 от Слънцето, в момента e 94 a.e. Светлинна година е разстоянието, което изминава светлината за една земна година, т.е. приблизително 9.46x1012 километра (9.46 петаметра, или 63 000 астрономически единици).

Скоростта на светлината във вакуумна среда е малко под 300 000 000 метра в секунда, което прави една светлинна година равна на 9 460 730 472 580 800 метра. При тази скорост на слънчевия лъч са необходими 8.3 минути, за да стигне до Земята. Галактиката, в която се намира Слънчевата система, е с диаметър 100 000 светлинни години. При това положение космически кораб, който се движи със скоростта на светлината, ще има нужда от 100 000 години, за да я прекоси. Ако погледнем нещата по този начин, новооткритата планета Gliese 876d е съвсем близо до Земята.

Парсекът (пс) е мерната единица, която също се използва в астрономията за измерването на дължината. Това е разстоянието, от което наблюдаваният обект има паралакс (ъгъла, който съществува между лъчите, които водят от една звезда до двете противоположни страни на земната орбита), равен на една секунда. Парсекът е равен приблизително на 3.26 светлинни години. Разстоянието между Земята и центъра на галактиката ни е 8.6 кпс (килопарсека).

[Spirit]

Тази информация е доста стара - може би повече от година. От много време насам вече има открити над 180 планети, а не както се споменава в статията 155. А преди доста време се разкриха истинските размери на планетите извън Слънчевата система. В статията се споменава, че повечето планети са с размерите на Уран. До сега има само няколко такива планети. Повечето попадат в клас "Юпитер", клас "свръх Юпитер" и клас "горещ Юпитер".

ПП Планетата Gliese 876d е открита през юни 2005 година. Освен това се казва, че планетата е минимум седем пъти по-голяма от Земята, което означава, че Gliese 876d може да е и 10-15 пъти по-голяма

[SEG_Striker]

Някой може ли да даде точен отговор как се откриват планети извън Слънчевата система, след като всички знаем, че доскоро се твърдеше, че е невъзможно, поради голямата отдалеченост на звездите от нас, сливането на планетата и другите малки тела със звездата, поради близостта им до нея и т.н. Какъв е принципа?

[Spirit]

Някой може ли да даде точен отговор как се откриват планети извън Слънчевата система, след като всички знаем, че доскоро се твърдеше, че е невъзможно, поради голямата отдалеченост на звездите от нас, сливането на планетата и другите малки тела със звездата, поради близостта им до нея и т.н. Какъв е принципа?

←

Гравитационни лещи, промени в яркостта на звездите и наблюдения от Спицър.

[Р. Теодосиев]

„Ако около една звезда има планета и вие гледате с нашите телескопи, Никога няма да видите планетата, потънала в блясъка на звездата. Това, което правим е да наблюдаваме самата звезда. И се опитваме да видим дали звездата потреперва в Космоса.”

„Това прилича на чукохвъргач. Докато чукохвъргача върти големия чук около главата си, чукохвъргача се поклаща дърпан от чука. И даже без да виждате самия чук, можете да познаете, че чукохвъргача държи голяма тежест на рая на дългото въже.”

„Затова можете да узнаете много за планетите около една звезда, само наблюдавайки звездата.”

Идеята е, че може да открием планета само по минималното потреперване, което се създава около звездата. Удивително е, че успеха е отнел толкова дълго време.

„Започнали сме търсенето на планети през 1986 г. и в продължение на 9 години не бяхме открили нищо. И тогава през 1995 г. открихме няколко, а сега откриваме планети толкова бързо, че трудно можем да се справим с всички. Всеки месец ние откриваме две или три планети. Чувстваме, че сме открили планетите, но както знаете просто продължават да излизат нови. А всъщност сме открили много малко.”

„Не е тайна, че има буквално стотици милиарди планети само в галактиката Млечния път много, от които, разбирасе подходящи за живот.”

Това е откъс от статията: Сами ли сме?

[Spirit]

Още две новооткрити планети Те са от клас "планемо" - планета без звезда, която не е кафяво джудже. Двата обекта обикалят около общ център на тежеста, като единия е 7 пъто по-тежък от Юпитер, а другият 14 пъти. Те са открити с 3,5-метровия телескоп от Южната европейска обсерватория в Чили. Данните са потвърдени и от 8,2-метровия VLТ. Разстоянието между двете планемо е 6 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и Плутон, а разстоянието до Земята е 400 св. г..

Преди се смяташе, че планемо се образуват в райони с активно формиране на звезди и биват изхвърляни поради голямата "гравитационна каша", която настава. Но при тези бинарни планемо този вариант не е приложим, понеже двете тела не биха оцелели такава космическа катастрофа. Обикновените планети се образуват от въртящи се дискове газ и прах, но тези две планемо няма начин да са се образували по такъв начин. Произхода на бинарните планемо все още е загадка.

Редактирано Август 6, 2006 от Spirit

[П. Теодосиев]

Днес астрономи откриха две нови планети извън Слънчевата система, но прекалено близо до тяхното слънце. Това ги прави най горещите намирани планети до сега.

http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=1642

Ако някой иска да преведе повече, за да се сложи по голям материал в сайта, като новина. С удоволствие ще го прочетем, но моите знания по английски не са много и от мен толкова.

П.С.

Май има полза от тези новини

[stavropoll]

Ако някой иска да преведе повече, за да се сложи по голям материал в сайта, като новина. С удоволствие ще го прочетем, но моите знания по английски не са много и от мен толкова.

Заех се с превода. Дано ви хареса. Като цяло статията не ми е по-вкуса, прекалено вестникарска е. Но става, мога да гарантирам, че няма научни абсурди! Публикувайте, но плс първо ми проверете правописа :|

Астрономи откриха две нови планети, и двете са сред най-горещите откривани някога

Gainesville FL (SPX) Sep 28, 2006

Астрономи са открили две планети извън нашата слънчева система, като и двете са изкключително близко до своите звезди, което ги прави сред най-горещите откривани някога. Астроном от Флоридския университет е сред повечето от три дозини астррономи открили новите големи планети, обавиха днес от секцията по затъмнителни екзопланети към Планковския астрономически институт в Хайденберг, Германия.

Стивън Кейн, научен сътрудник във Флоридския Университет, казал, че той и неговите колеги са забелязали планетитие засичайки лекото отслабване на яркостта на звездите породено от планета преминаваща пред тях. От сегашните 200 открити екзоланети, само 14 са открити по този метотд, наречен метод на покритието.

Но според Кейн, това вероятно ще се промени, понеже усилията от страна на Великобритания за откриването на екзопланети по този метод набира сила.

"Ние можем да очакваме тези две планети да са първите от вълна на изобилие на открити планети от този нов тип." са думите му.

Известни като "горещи Юпитеровци" заради сходните размери с нашия Юпитер и температурните си характеристики, новооткритите планети са толкова близко до звездите си, че те извършват орбиталните си движеия за скромните съответно 2 и 2.5 дни. За сравнение, периода на Меркурий, най-бързата планета в слънчевата система е 88 дни. Бидейки толкова близо до звездите си, повърхностните температури на тези планети са доста по-високи от температурата на Меркурий по пладне - 400*C. Оценките клонят към температури от рода на 1800*C.

Открити са също доказателства, че излъчването от звездите е толкова интензивно, че то бавно отнася атмосферите на планетите. Горещите Юпитеровци са известни с това да имат много скъсено време на живот, поради близостта си с родната звезда.

Повечето екзопланети са открити чрез метода на радиалните скорости, който измерва гравитационното клатушкане на планетите, породено от обикаляща ги планета. Метода на покритията изглежда, на пръв поглед, непрактичен, защото изисква голяма доза късмет. Като за начало орбиталната равнина на планетата трябва да съвпада със зрителния лъч за да се хване краткия момент на леко потъмняване на яркостта.

Астрономите открили двете планети са се справили с тези трудности "чрез Груба сила", по думите на Кейн. Трябвало е да бъдат изследвани милиони звезди, използвайки два телескопа близнаци снимащи Северното и Южното небе съответно от от Ла Палма в Испанските Канарски острови и Съдърланд в Южна Африка. И двата телескопа са оборудвани с осем широкоъгълни камери, всяка от които има поле от осем градуса, което е сравнително голямо парче небе. За сравнение пълната Луна има диаметър от половин градус.

Работата е свършена чрез водещата програма за търсене на планети на Великобритаиня, обединение на осем университета наречено SuperWASP, или Широкоъгално Търсене на Планети.

Ролята на Кейн в изследването е да помогне при избора от огромния брой звезди, тези които си заслужават да бъдат изследвани по-щателно. Това е трудна задача, понеже планетите преминаващи пред звездите причиняват само малкоамплитудна промяна в яркостта. Потъмнение от рода на 1% в яркостта в течение само на няколко часа. Кейн също е участвал и в разработката на SuperWASP и е работил и на двата телескопа.

"Ние имаме компютърни програми, които могат да претърсят кривите на яркостта на всички изследвани звезди и да засекат ако има нещо в тях, което може да се интерпретира като леко, кратковременно потъмнение, но здачата е доста сложна." споделя Кейн.

След като са били открити малките спадове в яркостта причинени от покритие от планетите, друг инструмент е засякъл и лекото клатушкане на звездите причинено от обикалящите ги планети, потвърждавайки съществуването им.

Планетите са разположени в съответно в съзвездията Андромеда и Делфин. Планетата в Андромеда е на повече от 1000 св.г., а тази от Делфин е на разстояние 500 св.г.

И двете нови планети са прекалено горещи за да поддържат живот, но според Кейн, откритието дава нови знания за планетообрзуващите процеси, което ще помогне на астрономите по-добре да разберат и да се съсредоточат върху планети подобни на Земята.

"Веднъж разберем ли планетообразуването, ще резберем и много повече за формирането на планетите от Земната група." споделя Кейн.

[П. Теодосиев]

stavropoll страшно много ти благодаря за превода

А дано повече планети и повече открития. Другия път да е плането от типа Земя

[Griet]

А дано повече планети и повече открития. Другия път да е плането от типа Земя

Вчера някои медии съобщиха,че е открита планета извън слънчевата с-ма,на която може да съществува живот.Какво откритие само...! Ето и линк с малко инфо:

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1036379

[Spirit]

Да ни е честита и поредната новооткрита луна на Сатурн: S/2007 S 4. Този път виновникът е космическият апарат Касини, а S/2007 S 4 е 60-ият спътник на Сатурн. Така Юпитер води само с три луни, а Касини вероятно ще открие още сателити на Сатурн. Новата луна е с размер само два километра - идеален парцел за космическа вила. И то с какъв изглед само.

[stavropoll]

Какво е това на втората снимка? Ако е новият спътник, то той е изумително сферичен за двата си километра.

[Spirit]

И на мен ми се стори странно, но SFN са я пуснали: http://www.spaceflightnow.com/cassini/070719newmoon.html Може да са омотали нещо?

[stavropoll]

Този обект няма как да е 2км в диаметър. Има плоски кратерни дъна с централни възвишения. Това може да се получи САМО ако под кората на тялото има разтопена мантия. Кратери с такава форма има на Луната и по-големите спътници, но астероидните кратери са различни:

Това са снимки на астероида Ерос, който е към 30км. Кратерните дъна са вдлъбнати, ударното тяло прави дука, но няма мантия, която да се разлее, да я запълни, подобно чаша, и да застине в плоско дъно.

100% са се омазали нещо. Ако беше автентична снимката, щяха да напишат нещо за спътника, прекалено би бил странен, а диаметъра щеше да е с точност до метри. Абе стига толкова, разгадахме, че не е същото тяло, ама какво е? Изглежда много интересно

Дай да обявим едмо "познай космическото тяло" тук

[stavropoll]

Това 100% е Тетис:

http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Tethys_near_true.jpg

Големия кратер не може да се сбърка!

edit:

Голяма грешка, това е Япет. Оригинална снимка и коментар:

http://space.newscientist.com/channel/sola...-huygens/dn6860

[Spirit]

И аз това гледам: http://en.wikipedia.org/wiki/Iapetus_%28moon%29

Тая обърка в SFN ми напомня на тоя гаф на dir.bg: http://it.dir.bg/2006/08/05/news511799.html

[КГ125]

Oткриха опашка на звезда, дълга 13 светлинни години

http://www.dnes.bg/article.php?id=39998