Ритуална черепна трепанация

[mnogoznaiko]

Трепанация

Практикуването на трепанация - срязва­не или пробиване на дупка в черепа на пациента - може да бъде проследено назад във времето до дните, когато са живели древните ни предци. Макар и в ограничени размери то продължава и днес. Въпреки че целта й е предимно медицинска, може да се каже, че трепанацията има както научно, така и мистично измерение, а също и духов­но приложение.

Някои от най-ранните примери на тре­панация са отпреди 4000 години, когато тя е практикувана от ранните перуански инди­анци от обществата на инките и преди тях. При откриването на първите черепи с дупки първоначалното предположение е било, че са резултат от фатални рани в главата, получени при сблъсък. При по-внимателно разглеждане обаче археолозите си дават сметка, че някои от тези черепни отвори са срязани с голяма прецизност, а много от тях имат белези на костна регенерация, което означава, че въпросният човек е оцелял при процедурата.

Археолозите разбират, че тези хора са били подложени на вид хирургическа интер­венция, въпреки че е повече от забележи­телно как примитивният човек е успял да постигне това с инструменти, направени от камък и кремък и без никаква анестезия.

Фактът, че черепи с издайнически отвори на трепанация са открити на почти всич­ки континенти, свидетелства не само колко широко разпространена е била тази неверо­ятно опасна практика, но също и че човекът е станал много опитен в нея предвид многото пациенти, които очевидно са оцелели след хирургическата намеса.

До началото на XX в., когато практиката на трепанация доста зачестява, техниката напредва толкова много, че специално за целта са изработени прецизни инструменти. За намаляване на вероятността от разтрошаване на костта или увреждане на мозъка по време на операцията редовно започват да се използват скалпели и кръгли бургии.

През вековете трепанацията е извършвана по редица причини, някои от които са валид­ни и днес. На първо място, имало е чисто медицински форми на трепанация, които са извършвани, за да се намали налягането върху мозъка и по този начин да се спаси животът на пациента. Например по този начин може да е лекуван воин с рана в главата. Този вид хирургия, която днес е практикувана като спешна процедура, свидетелства за забеле­жителното ниво на познанията по анатомия и медицина на примитивния човек.

На второ място, някои трепанации са пра­вени в опит да бъдат излекувани свързани с главата заболявания като мигрена, епилеп­сия или психическо разстройство. При тази практика няма истинско разбиране за съще­ството на болестта, а по-скоро е опит да се изгонят демоните или злите духове, които се е смятало, че са се настанили в главата на страдащия. Това съответства на известните днес факти за схващанията на примитивния човек за обладаването от демони. Смята се, че именно поради тези причини операцията продължава да се практикува в Европа до края на Средновековието. Възможно е дори все още да се извършва от отдалечените цивилизации в някои части на света.

На трето място, има зловещи доказател­ства, показващи, че трепанацията е извърш­вана с такива цели като направата на бижу или магически инструмент, и може да е пра­вена на хора, които не са я искали, например затворници. В Боливия и Перу са открити талисмани, състоящи се от няколко кръгчета от човешки череп - излъскани, продупчени и след това нанизани на гердан, който по всяка вероятност е носел силата да предпаз­ва този, който го носи.

На последно място, трепанацията е извършвана по псевдорелигиозни причини като опит да се разшири съзнанието, веро­ятно за да се придобият тайнствени спо­собности. Знае се, че предвид интереса на нашите предци към шаманизма и жертво­приношенията те са имали особено силно развито чувство за свръхестественото, и е много вероятно трепанацията да е извърш­вана като част от ритуал, чиято цел е промя­на на душевното състояние.

Днес се наблюдава известно възраждане на интереса към това последно приложение, като някои хора успешно си правят самотрепанация, за да постигнат просветление, как­вото е търсел и примитивният човек. Има няколко документирани случая на такава практика, включително пробиване на дупки в главата с електрическа бормашина. Макар процедурата да е критикувана от медицина­та, защото поставя човека в риск от кръвно натравяне, церебрален менингит, лоботомия и дори смърт, ентусиастите говорят с въоду­шевление за нея, твърдейки, че тя всъщност издига нивото им на съзнание.

Основен привърженик на самотрепанацията е холандец на име Барт Хюс, основател на Ново световно движение за трепанация. Той успешно си прави самотрепанация през 60-те години на XX в., след като си измисля собствена теория за функциите на мозъка. Както много хора с наклонности към духовното преди и след него, Хюс търси да открие по-високо ниво на съзнание, което той свърз­ва с психичното състояние през детството. Според него децата имат по-добро въобра­жение и възприятие и причината за това се крие в структурата на черепите им.

Когато детето се роди, черепът му е обра­зуван от няколко черепни кости, които се уго­лемяват през детството, за да дадат възмож­ност за растеж. Едва когато човек достигне зрелост, черепът се втвърдява и закоравява. Хюс поддържа, че вкостеняването на черепа възпрепятства някои мозъчни процеси, като намалява притока на кръв и кислород към мозъка. Той смята, че чрез самотрепанацията е освободил мозъка и съзнанието си от ограничителния си череп, и твърди, че вед­нага е почувствал ползите - пак се чувствал като дете, тъй като мозъкът му имал място да пулсира заедно със сърдечния ритъм.

Хюс толкова е очарован от откритието си, че излага ползите му пред световната общест­веност на една пресконференция. Това предиз­виква загриженост у властите и впоследствие Хюс е настанен в психиатрична институция за наблюдение. Но това не спира редица хора да последват убежденията му и да повторят експеримента вкъщи върху самите себе си.

Въпреки че медицинските институции отхвърлят духовните ползи от трепанацията, изтъквайки, че те не са нищо повече от леку­ване чрез вяра, може би тя наистина може да подсили съзнанието, концентрацията и интелигентността на човека, както се твърди.

[Joro-01]

Темата е за древна Европа, но и в Централна Америка трепанацията е била практикувана