Странните цайси на социалистическия Пиночет

[КГ125]

По руската телевизия до одеве даваха един филм за Михаил Горбачов, последният държавен глава на СССР. Неговите приятели са много и заедно с тях той наистина изменя сета в края на 80-тте години на 20-ти век, но ми се стори любопитна историята само на един от тях.

На 13 декември 1981 г. полските граждани виждат в централните новини това:

Министърът на отбраната на Полша и член на ЦК на Полската обединена работническа партия армейски генерал Войчех Ярузелски обявява от полунощ на същия ден въвеждането на военно положение в страната. Забраняват се всички публични прояви, извършват се масови арести на активисти на профсъюза „Солидарност” и на полски интелектуалци и граждани. Не минава без някои грубости, макар, че поляците рядко прибягват към тях.
Причината за това се крие в няколкото години дотогава. Спонтанно и под ръководствто на естествения народен лидер, каквито историята понякога ражда, а инак електротехник в Гданската корабостроителница и баща на 7 деца Лех Валенса, не без участието на католическата църква и на непогасимия полски дух (а, и разбира се на ЦРУ и САЩ, както и на папа Йоан-Павел Втори), от средата на 70-тте години на 20 век работниците на Полша започват масово и публично да отричат социализма. Медиите в соцлагера мълчат, но на запад гърмят и нещата стават много сериозни. Полша се изправя пред възможността да бъде посетена от съветската армия, както Чехословакия преди 12 години и Унгария преди 24. Полските комунистически лидери са тотално дискредитирани пред народа, тях просто никой не ги слуша. Нещо повече, направо не могат „да ги дишат” с цялата им символика. „Солидарност” владее духа на страната, дисидент става целия полски народ. При това положение е застрашен целият социалистически лагер. СССР е реагирал дотогава на такива опасности по един и същи начин – с въвеждане на войска.
Поради това генералът, разбира се, след съгласуване с Москва и със силовите структури на Полската народна република, взима властта. Опозицията е смазана, но все пак без човешки жертви. Ген. Ярузелски става държавен глава на Полша и първи секретар на ЦК на ПОРП.

В целия социалистически лагер, в т.ч. и в България, ген. Ярузелски моментално получи от народа прякора „Пиночет”. Причината беше не само факта, че военните взеха властта, но и тъмните му очила. Днес те ще впечатлят някого не повече от, да кажем, едно перде или една врата. Но за всеки, който познава социализма това е много странен атрибут. Символ на западното, на американщината и каубоищината, или на джеймсбондовщината, ако щете, те бяха нещо немислимо за което и да било официално лице от социалистическа страна. Просто образът, особено на военен или милиционер с тях, беше немислим.
Генералът остана на власт в Полша около 10 години, когато мирно предаде властта по време на източноевропейските „нежни революции” на същият този Лех Валенса, който беше арестант номер 1 през 1981 г. Днес срещу него в Полша има дела, чиито морално етични, ако не юридически основания, честно казано не могат да се обяснят.

Когато човек се вгледа по-внимателно обаче в тези събития и в тази личност, няколко неща будят интерес. На пръв поглед, военното положение унищожава опозицията. На втори обаче това съвсем не е така – то унищожава и още нещо – властта на полската комунистическа върхушка върху страната. Осуетява възможното й бетониране чрез инвазия на СССР (тогава още беше времето на ястребите, дори и Брежнев беше жив). СССР несъмнено е разрешил военното положение, но нещо направи тогава много сериозно впечатление. Обикновено, когато държавните глави на соцлагера си ходеха на гости, по улиците се изкарваше целия град, раздаваха му се знамеца и хората радостно (къде от любопитство, къде от кеф че не са на работа) ги размахваха и посрещаха високият гост. При посещението на Ярузелски в Москва, улиците й бяха абсолютно изпразнени, а черните лимузини, обградени с милиционери на мотори, просто прелетяха през тях мълчаливо и без никакъв шум. Това в онова време на липса на информация значеше много, а руско-полските отношения винаги са били от хладни до леденостудени.....
Така или иначе военното положение даде възможност на Полша да остане без чужда намеса. Политическите процеси в нея през 80-тте г. се развиха класически, т.е. независимостта й беше запазена. Последвалото предаване на властта през 1990 г. стана просто „на конвейр”.

Второто странно за контекста на времето нещо е личността на генерала – обикновено в комунистическите страни висшите военни са с произход „от народа” (което никак не ги прави некадърни). Войчех Витолд Ярузелски обаче, роден през 1923 г. учудва с два факта от биографията си. Военната му и партийна кариера на участник във ВСВ, на член на ПОРП от 1947 г. и после на полски политически офицер от социалистическата армия няма да ви учуди. Това, че е завършил елитно католическо училище също – и Сталин е семинарист.
Но друго определено ще вдигне веждите на всеки, който познава нравите на социалистическия лагер. Тогава, през 80-тте, никой публично не знаеше, че Ярузелски е 100% аристократ, произхождащ от един от най-старинните полски рицарски родове - Шлеповрон (Ślepowron), който има собствен аристократичен герб и е сред гръбнака на полската държавност от създаването й. http://en.wikipedia.org/wiki/Ślepowron_coat_of_arms

Още по-странното е, че тъмните очила на генерала изобщо не са прищявка – очите му се повреждат на 18 годишна възраст, докато е в СССР. От блясъка на снега на сечищата на ГУЛАГ. Оказва се, че другото неизвестно за него е престоят му в ГУЛАГ. Войчех Ярузелски и баща му са били сталинови затворници от 1940 г. и са били на принудителна работа като дървосекачи. Отведени са в Сибир след окупацията на Полша от СССР и Германия. Бащата умира от изтощение в лагера и е погребан в някаква руска гора. През 1986 г. Михаил Горбачов прави дискретен жест към Ярузелски, като нарежда да оформят гроба на баща му иа да му поставят скромен паметник...
Шансът на сина за спасение е началото на войната и привличането на поляците в състава на РККА. Ако не е било това, надали и по-младият полски дворянин би се измъкнал жив оттам.

Дали и какви компромиси е правил, когато, изпълнил дълга си на поляк през войната, влиза през 1947 г. в сталинската полска компартия, не се наемам да съдя.

Обаче, когато нациите са цивилизовани, май и диктаторите им са такива.

Редактирано Ноември 7, 2013 от КГ125

[Aspandiat]

Хм, направо като средновековна романтична приказка звучи това - изгубеният принц, който след години става крал.

[КГ125]

Е, то романтическия аскпект в случая е малък, но е интересно как полския аристократ, белогвардеец по всички мерки на времето, става главният военен на социалистическа Полша, па после и как изплъзва властта от партократите, защото последните са се оляли.

[kramer]

Поляците са читав народ. Винаги съм ги уважавал, въпреки някои техни залитания, продиктувани предимно от гордост. Последното нещо в което могат да бъдат обвинени е липса на храброст, от опит го знам, живи и здрави да са!

[КГ125]

Сещам се къде си ги видял!

[Хърс Златния]

Поляците са читав народ. Винаги съм ги уважавал, въпреки някои техни залитания, продиктувани предимно от гордост. Последното нещо в което могат да бъдат обвинени е липса на храброст, от опит го знам, живи и здрави да са!

За поляците не знам, но за полякините със сигурност мога да кажа, че са много читав народ. Както казваше един познат германец - всички те са много интелигентни във всяко едно отношение........

Въобще красотата на северните жени - рускини, германки, полякини, латвийки е нещо, за което могат да се пишат само стихове.............

Относно "Солидарност" и Лех Валенса - имам чувството, че колкото повече неща стават известни за тях, толкова повече поляци се отдръпват погнусени. Не случайно Валенса днес е третиран като политически клоун в Полша и само може да мечтае за почестите, които Медведев оказва на неговия съратник Горби. Не че и ПОРП беше цвете са мирисане..........

Между другото, какво стана с корабостроителницата в Гданск, откъдето тръгна "Солидарност", какво стана с работниците и техните права?

Нищо. Дойде демокрацията, корабостроителницата беше затворена, работниците уволнени. Сега те имат права колкото си искат... Работниците молиха Валенса за помощ и той им "помогна".........

[КГ125]

"Погнусени" е неадекватна дума, когато става дума за "Солидарност". Не мисля, че има основание, освен когато я употребява някой вестник на Зюганов, например.

Корабостроителницата в Гданск си отиде, но днес Полша е държавата без сериозни икономически проблеми в условията на кризата. Валенса нямаше как да помогне на едно предприятие, което фалира. Като не се търсят кораби или не може да устои на конкуренцията, смисъл от съществуването му няма.

Хората не са мислели, че ще си отиде, но ей богу, няма да върнат режима на Едвард Герек и Гомулка за нищо на света

Да не учим поляците на революции и реформи - те доказаха, че ги могат и двете

Редактирано Април 2, 2011 от КГ125

[Хърс Златния]

Да не учим поляците на революции и реформи - те доказаха, че ги могат и двете

Абсолюто си прав. Ако днес в Полша средната заплата беше 570 лева, а минималната 240 лева, бедна ти е фантазията какво щеше да става! За щастие на поляците, не е толкова..................

[КГ125]

Не само за щастие на поляците. Те всички направиха така, че да не е, а да са едва ли не тигърът на "Малка Европа". И генералът от горната любопитна история, и Солидарнос, и католическата църква, и ония 1 милион души, начело с епископа на Варшава които бяха на улицата на Варшава на следващия ден, след като случаен куршум на мафиотска престрелка уби един студент.

Те "они нещата са навързани", както обичаше да казва бригадирът ми във ВиК.