Международният ден на жената

[ISTORIK]

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. В ЮАР този празник се чества на 9-ти август, в Тунис - на 13-ти август, а в Колумбия - на 14-ти ноември.

Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно - на Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто още един повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях (предимно колежки) - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В други страни темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени, и на политическата, и обществената борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическата експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през първата половина на века, преди началото на Втората световна война, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 60-те години.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март 1917 г. работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. осми март е обявен официално за неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия.

В България осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото му публично честване. Като общобългарски празник осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено на тези в държавните учреждения. Даже празникът получава неофициалното наименование „ден на колежката“.

Денят е официален празник още в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като те подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и на бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от своите работодатели. В училище учениците подаряват подаръци на учителките си.

В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8-ми март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития - http://www.internationalwomensday.com/ .

За 8-и март има и мнения като това, че този празник е останал в наследство от епохата на социализма.

Но в идеята на празника няма нищо лошо. Много са хората, които си спомнят 8-и март като ден на мама. Като малки за празника задължително са приготвяли една снимка в хартиена рамка, изработена в часовете по трудово обучение в училище. Често снимката е била придружена от картичка, надписана с неуверен детски почерк. А таткото задължително подарява на мама цвете в целофанена опаковка.

Истината обаче е, че повечето жени споделят, че не очакват почти нищо нито от приятеля/съпруга си, нито от колегите, а най-малкото - от шефа си. Все пак, се чува от време на време, макар и рядко, за такива началници, които са зарадвали служителките си с по едно цвете, с кутия бонбони, с бутилка/чаша вино или с комплект чинии, чаши, тенджери или нещо подобно.

Нека на този ден всяка жена се почувства истински обичана, желана и най-вече - женствена!

А как ще се отбележи празникът? Това е въпрос на лични предпочитания и разбирания. По-важното е всяка дама да се почувства щастлива и доволна, че е уважавана и обичана жена.

[Skubi]

Честит 8. Март

): ): ): ): ): ): ): ): ):

[ISTORIK]

[hristo_serafimov]

Честит 8-ми март, на всички дами от форума

[Doris]

ISTORIK, много добре е описал какво представлява празникът 8 март. Бих добавила и очевидното му комерсиализиране, но какво пък, нека има малко радост и за цветарския и козметичния бизнес.

По едно време силно ме дразнеше социалистическо-престорения му привкус, даже си мислех, че полека-лека ще отмре, но явно хората харесват всякакъв повод за веселба. И аз се радвам на подаръци, почерпки и поздравления, така че, в крайна сметка и осми март е добре дощъл.

Благодаря за поздравленията и честит 8 март!

[lila_va]

Да, и аз научих много от тази статия. Почти нищо не знаех за този празник. Ден на колежката?

В такъв случай, колежки, честито и наздраве! А на колегите огромно благодаря за милите пожелания и вниманието

[Galahad]

[Михов]

Боя се, че не виждам за какво трябва да поздравя дамите. Не и с днешния ден.

Празнуването на този празник в България е едно от ония на пръв поглед маловажни, но всъщност фундаментални маркерчета, които ни поставят по-близо до Русия, отколкото до Чехия, по-близо до Сърбия, отколкото до Словения.

Аз самият не празнувам този ден и жените около мен са наясно със ситуацията. Е, компенсирам с други поводи, защото женската половина не може да се излъже толкова лесно.

Иначе в детските ми спомени този казионен "празник" обикновено беше повод за социалистическия Ромео да подари карамфили (розите бяха смятани за излишен лукс) и социалистическа козметика (е, ако дамата случи на гъзар, може и "Рексона" да получи) на любимата. Разбира се - и ведомствен банкет вечерта в службата.

Може да съм краен, но за мен всичко това е жалка история - и празнуването в миналото, и празнуването днес.

[glishev]

Честит боен празник на трудовата българска жена

Да, това си е светският вариант на св. Валентин. Но не е честно да отхвърляме тези два празника. Единият не бил български, другият бил комунистически (впрочем, по-стар е от соца, но нейсе). Та по тия две причини горките ни гаджета, сестри и майки да нямат официален повод да се поглезят. Да вървят по дяволите причините, казвам аз. Познавам прекрасни момичета и жени, които си се радват и на Валентин, и на Осми март. Не виждам нищо лошо в това. Празникът има такъв смисъл, какъвто вложиш в него. А дали ще е добре отпразнуван и дали няма да е единственият ден, когато някой ще направи нещо мило - е, това си зависи от вкуса и въображението. Някои толкова си могат. На тях не им е крив Осми март.

Да не говорим, че българите масово са органично некуртоазни, което за мен превръща повечето ми сънародници в хора петнайсета категория.

Редактирано Март 8, 2011 от glishev

[ISTORIK]

Така е... За едни - празник, за други - делник. За едни - сватба, за други - брадва (в смисъл - труд, не - убийство!). Кой както си го направи.

Поговорката "На кривото цвете празникът му е крив!" я знаете, нали...

(Леко я видоизмених, в съответствие с контекста.)

Ако Св. Валентин или Осми март не ви кефят, има още ден на детето и Бабин ден.

Иначе съм съгласен, че не може само 1-2 пъти годишно да "обръщаме внимание" на нежната половина на човечеството (с напредване на възрастта тази половина се увеличава все повече заради по-високата смъртност на мъжете в зряла възраст, но това е друга тема) и да "забелязваме", че има и нежна половина на човечеството.

(Е, има и нежни мъже, ама те си имат друг празник, в началото на февруари. Наличието на такива мъже също има своя дял в увеличаването на женската половина на човечеството, но и това е друга тема, която само загатвам.)

Съгласен съм, и че не всеки ден може да бъде празник или да сме с празнично настроение цели 365 дни годишно.

Трябва да се търси балансът. Или, както казва Буда - трябва да свирим на нормално опънати струни на китарата (за да се чуе звукът й). Ако струните са преопънати, те ще се скъсат, а ако са твърде отпуснати, няма да се чуе звук.

Истината е някъде по средата и е различна за всеки човек.

Празникът ще е казионен, ако се празнува по партийно поръчение или по препоръка на младежката секция на някоя политическа партия. Ако случаят не е такъв...

Ще се повторя (в музиката има един термин - da capo al fine - в края на музикалното произведение се повтаря началният мотив):

Кой както си го направи.

Редактирано Март 9, 2011 от ISTORIK

[Galahad]

Честит празник!

[mitaca]

Честит осми март на всички Колежки!

За мен това е празника на Колежките с главно К. А щом жените са редом с нас на (почти)всички фронтове, значи и на всички жени.

Интересното е, че от 6 сутринта съм на крак, но в Чехия не видях някай да го честити? И цветя не ведях да се продават. И в новините нищо не казаха.

Но честито на всички!

[КГ125]

:):)

[Last roman]

Ай честит празник на всички дами!

Да са живи, здрави, усмихнати, красиви, обичани и щастливи /и ние покрай тях/:

[Михов]

Интересното е, че от 6 сутринта съм на крак, но в Чехия не видях някай да го честити? И цветя не ведях да се продават. И в новините нищо не казаха.

Няма и да видиш. Чехите, за разлика от нас, са... нормални.

[mitaca]

Не съвсем приятелю Михов не съвсем. Аз съм много доволен когато съм в Чехия. И горд! Че въпреки че тук съм роден, съм българче . Бил съм спорадично, сега съм по за дълго -Сакра (както казват чехите, няма да го превеждам, щот е ясно ;().

[emilia_n]

Те със сигурност имат друг ден в който почитат майката и въобще жената.

[Last roman]

Те със сигурност имат друг ден в който почитат майката и въобще жената.

това си е тяхна работа.