Съпротивата срещу тоталитаризма

[Frujin Assen]

Преди време четох една интересна статия която съм загубил и си спомням едни интересни твърдения. Там ставаше въпрос за активните борци против фашизма и капитализма и дисидентите. Накратко изводът бе следния. При една здрава тоталитарна диктатура всяка съпротива е безсмислена. Идеята е че една малка сплотена група може да направи много бели, да взриви паметника на любимия вожд, да разпръсне листовки, да шпионира за враждебни на режима външни сили, но не е състояние да развие широка застрашаваща властта дейност. От друга страна, една широка организация винаги е изложена на много по силен натиск. Тук имаме предатели, провокатори, внедрени агенти и прочее което минира организацията и обикновено я прави слаба и недействителна.

Именно поради това повечето съпротивителни организации раздуват със задна дата своите успехи. Примерно френската съпротива. Реално съпротива почти не е имало, французите прилежно са работели за германците, очаквайки изхода от войната. Митичната съпротива в България наистина е митична. Партизаните у нас са малобройни, неориентирани и в общи линии очакват червената армия да им донесе на тепсия властта. Те все пак успяват да създадът ситуация на гражданска война. Но тази ситуация се разгорява едва 43-44 когато става ясно, че скоро руснаците ще са тук и много хора опортюнистки ги подкрепят.

След войната по страната минава такава вълна от терор, че още от самото начало унищожава всяка възможност за съпротива. По сетнешните горяни са отчаяни хора, които няма какво да губят и затова се изправят с оръжие в ръка против властта, но дори и тяхното движение не застрашава сериозно комунистическата власт. Всъщност, социалистическата власт у нас е непоклатима до самия си край и се срутва отвътре.

Именно затова почти всички активни борци и дисиденти са всъщност опортюнисти, които на 8 септември излизат в гората, или на 11 ноември си хвърлят партийната книжка. Не знам доколко са верни твърденията че опозицията у нас е създадена от ДС, но предвид на по горе казаното ми се струва че ще е точно така.

[glishev]

Фружине, тук ако пуснеш нещо инфо за горяни би било супер. Аз примерно съм любопитен, а пък не знам достатъчно. Темата е хубава, само да не се опитват да я оспамят.

Евентуално бих пуснал нещо за митрополит Борис Неврокопски (ето този е за канонизация).

[КГ125]

В голяма степен е вярно, че първата българска опозиция в края на 80-тте и началото на 90-тте години е отгледана от БКП. Достатъчно е да се вземе една снимка от първия митинг и да се видят в средите на опозицията някои лица.. После, по делата им в свободното вече обещство, стана ясно кой кой е.

Парадоксално, интересни данни за съпротивата срещу режима има в книгата на полк.Димитър Иванов, бившия началник на прословутото 6-то управление на МВР.

http://books.google.bg/books?id=HzZeQ6rDAvQC&pg=PA310&lpg=PA310&dq=%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%B3%D0%B5%D0%BD.+%D0%90%D0%BD%D0%B5%D0%B2&source=bl&ots=8TPoK6Sj8m&sig=mba14fW1pJPWeihnaQHgQkmSKio&hl=bg&ei=7hx3TajYN5OxhQfT65CTBw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=7&ved=0CCoQ6AEwBg#v=onepage&q&f=false

от тези откъси тук виждам главно данни за вътрешнопартийната съпротива, но картината е доста динамична. А разбира се, не се казва достатъчно (в откъсите) за другата съпротива - за антипартийните мнения и тяхното изразяване, за антикомунистическите действия и насоченост и пр.

Първо, състоянието на следвоенна Европа е уникално - тече грандиозен, може да се нарече с някои уговорки планетарен процес на разделение на света на два лагера. Никоя от страните, която е попаднала в единия, или в другия лагер, до 1989 г. не е успяла да се "прехвърли", ако иска. С изключение на Куба.

При идването на комунистите на власт съпротивата е била невъзможна - става ясно, че каквото и който и да го направи, резултата ще е нулев. Унгария през 1956 г. и Чехия през 1968 г. показват, че дори и всенародно усилие да има, статуквото няма да се промени.

Самото установяване на новата власт е в условия на свръхрепресивност. На фона на следвоенното "търсене на отговорност" от "победените", в соцлагера се разразява такава мащабан и дълбока вълна от репресии, че съпротивата става абсолютно невъзможна. Те арестуват и с години те няма заради един виц, какво остава за съпротива. Политическата дейност в едно общество се отличава с тази особеност, че й се налага да се обективира, т.е. тя е лесно установима и забележима.

Ако в България в началото на прехода през 1944 г. е имало някакви демократични сили, то присъстващата до около 1949 г. тук Съветска армия е краен военен гарант на статуквото и просто няма никакъв начин да се случи каквото и да е срещу новата тенденция. А има и друго - на народа му е писнало от военна беднотия, а и особена симпатия към САЩ в онзи "ледбомбардировъчен"момент не е имало.

Българският национален идеал, подържал народа от средата на 19-ти век, през неуспешните войни, та чак до 1944 г., е съкрушен тотално. Не само, че няма да има Македония, но в един период от около 10 г. след 1944 г. всеки патриотизъм се е считал за най-страшно престъпление. Не само проявата му, ами каквото и да било демонстриране на нагласа в този дух.

Димитър Талев за една бройка не е убит в прочутия концлагер в Ловеч...

Има и още - българинът не е бунтар, знаете го. Голямата част от населението тогава е селско. Като "хванеш" градовете, като изтребиш явно или тайно потенциалните лидери, къде ще ти се бунтуват по селата?

И въпреки това са се бунтували. Горянското движение може да се окаже по-мащабно отколкото си представяме, все още за съжаление това не е достатъчно изследвано в България. То обаче възниква спонтанно, от останаващите все по-малко инициативни и твърди хора.

Има и трето - периодът след войната е период на усилена индустриализация. Това си е период на подем на страната, а това винаги радва и обнадеждава. За какво да се бунтуваш? Може след 20 г. всичко да е ..... чудесно?

Да не говорим какви огромни пропагандни усилия се полагат за да се убеди главно младежта в това.

Да не говорим и, че за една реплика в трамвая може с дни да се яде бой в районното, а при лошо стечение на обстоятелствата може да отпътуваш "във конски вагон, подобен на салон, от София за Лом", демек за остров Персин срещу Белене, откъдето имаш всички шансове да не се върнеш.

Този период от българската история тепърва чака безпристрастното си изследване, основано на архиви и на факти.

[bratilov]

Може ли да поправите заглавието на темата? Помислих си, че става въпрос за тотоманията, Спорт Тото 2, джакпота, даже си помислих, че това е начало на ново гражданско движение - "Смърт на тотото, свобода на свободните залагания!"

[Frujin Assen]

За горяните знам малко. Разказвано ми е от роднини. Останалото е от книгите. В село Зелениково е съществувал голям горянски отряд. Само че, у нас никой не ги нарича горяни, а втори партизани. Явно са били широко разпространени, защото дядо ми е участвал в патрули които са пазели селото. Това са били "доброволни" отряди които са помагали на милицията. Разказвал е, че са включвани не по свое желание в тия отряди, обикаляли са селото по нощите, а понякога са претърсвали и балкана. Естествено били са неворажени, както прочее и голяма част от вторите партизани. По разкази на баща ми, в техния клас е имало няколко деца които са били синове на втори партизани, това индиректно говори че не са били малко тия хора. Калеко ми, който си беше комунист ми е разказвал, как вторите партизани са убивали тия които са организирали ткзстата по селата. Говорили са по селата против кооперативното движение (тая част винаги ми е била неясна, хем има милиция, доброволни отряди, и т.н., хем невъоражени втори партизани слизат по селата и говорят с хората).

[bratilov]

А пък на моя калеко дядо му е бил ятак и преди, и след 9 септември

Тия хора са от Свежен (старото Аджаре), Средна гора. Та дядото бил овчар (честен частник). Идвали партизаните, взимали за ядене (за плащане не ставало дума). После идвали жандармеристите - защо бе, Малчо помагаш на враговете? Бой... След 1944 г. ситуацията останала същата - само че сега горяните идвали, взимали каквото им трябва, пак не плащали... После идвали милиционерите. Защо бе, Малчо? Нали беше наш човек? И пак бой... Накрая човекът си отдъхнал от боя, като направили ТКЗС-то през 50-те години - взели овцете му, и всичко приключило...

Горянството е било част от съпротивата срещу новия режим. Емиграцията е била също форма на съпротива - знам за един човек, успял да избяга от Белене, минал пеш Балкана, крил се 6 месеца покрай Марица, докато му уредят канал, после преминал успешно в Гърция. Тоя човек се върна от САЩ през 1981г. - имало амнистия тогава - номерът бил такъв - даваш американската си пенсия на държавата, а получаваш българска, пресметната за същия стаж.

Друго за което се сещам, е съпротивата срещу колективизацията. Има едно село до Пловдив, където е имало два бунта - през 1951 г. е първия, стига се дотам, че на мегдана пристигат членове на Политбюро, организира се митинг, другарите започват да говорят, а на мегдана са само жени и деца. На петата минута жените се обърнали с гръб към другарите, навели се и си вдигнали полите.... Разтурило ТКЗС-то, но през 1956-57 го направили пак. Втория бунт е бил през 1961 г. - по време на жътва селяните бойкотирали и си останали по къщите. Наложило се да докарат войска, хем като на бригада да жънат, хем като гарнизон.

Такива истории всеки може да събере, стига да разпита свои по-възрастни близки. Друг е въпросът, какво има като документи, и има ли хора, които да се занимават с това.

[Doris]

Как ще има информация за някаква съпротива, когато всяко такова нещо се потулваше и изопачаваше до неузнаваемост. Спомням сикак в завода, в който работех ни извикаха на открито партийно събрание (събрание, на което присъстват и безпартийните) за да изразим възмущение във връзка със статия на в.Работническо дело. Статията беше голяма -на цяла страница, без автор и се разправяше за някакъв смахнат поет от Пазарджик по доста объркан и неразбираем начин. Та възмущението на събранието не се получи, защото простите безпартийни не можахме да разберем защо трябва да ни занимават с някакъв откачен от някаква анонимна статия. После какво са отчели партийните другари - не знам. След време разбрах, че е ставало дума за Независимото дружество за защита правата на човекa и Петър Манолов.

[Frujin Assen]

Хъм, Братилов, интересно, защо споменаваш селото като Аджаре, аз го знам като Аджар. Но то зависи и от диалекта де. Нашето село официално Хамзаларе, но всички му казват Амдзалари. Иначе Свежен е хубаво село, в гората, баш такива са обичали навремето партизаните. Впрочем тогава е било и доста по многобройно, но то и понятно де, освен един картоф, друго там не става.

[bratilov]

Хъм, Братилов, интересно, защо споменаваш селото като Аджаре, аз го знам като Аджар. Но то зависи и от диалекта де. Нашето село официално Хамзаларе, но всички му казват Амдзалари. Иначе Свежен е хубаво село, в гората, баш такива са обичали навремето партизаните. Впрочем тогава е било и доста по многобройно, но то и понятно де, освен един картоф, друго там не става.

Те затова освен картофи, са отглеждали и животни - там за първи път опитах истинско кисело мляко, истинско сирене.

Сега е тъжна гледка, както повечето ни села.

[Frujin Assen]

Сега чета тази книга. Дали и у нас има подобни изследвания. http://www.infanata.com/society/1146138208-vlast-i-dissidenty-iz-dokumentov-kgb-i-ck-kpss.html