Бръсначът на Окам в нашия фолклор

[ISTORIK]

Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката. Съгласно този принцип, от множеството теории, които обясняват един и същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е най-простата, т.е. - тази, която използва най-малко предположения.

Това правило е наречено на името на Вилхелм от Окам или Уилям Окам (Wilhelm of Ockham), живял ок. 1280/1285–1349 г., но идеята е много по-стара и следи от нея се откриват още у Аристотел.

Окам не е формулирал този принцип, но го е използвал в писанията си.

Терминът „бръснач на Окам“ се появява за пръв път през XIX век в трудовете на английския математик Уилям Хамилтон.

Най-известната формулировка гласи, че “бройката не трябва да се увеличава извън необходимото” или: „Не умножавай същностите повече от необходимото“ (Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem / sine necessitate). Този принцип е формулиран през 1654 г. от философа Йоханес Клауберг (1622–1665). Просто обяснено, той означава две неща:

1. От множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата.

2. Изграждането на вътрешните зависимости на една теория по възможност трябва да се прави просто.

Допълнението “бръснач” е метафора: най-простото обяснение е за предпочитане, а останалите обяснения се изрязват като с бръснач. Бръсначът на Окам днес е основен принцип в научната методика.

При Бръснача на Окам няма точна дефиниция на просто и сложно. Става въпрос не толкова за простото разбиране на модела на обяснение, колкото - за вида и качеството на необходимите непроверими предположения.

Пример:

След буря се вижда повалено дърво. От наблюденията “буря” и “повалено дърво” се извлича простата хипотеза, че “дървото е повалено от силен вятър”. Тази хипотеза изисква единствено предположението, че вятърът е повалил дървото, не - метеорит или - слон.

Алтернативната хипотеза:

“Дървото беше прекършено от диви, 200 метра високи извънземни”, съгласно Бръснача на Окам е безполезна, тъй като тя, противно на първата, изисква множество допълнителни предположения. Например - съществуването на извънземни, тяхната способност и воля да пропътуват междузвездни пространства, способността за преживяване извънземни същества при земни условия, цитираната височина на извънземните, и т.н.

Бръсначът на Окам не посочва коя от тезите е вярна, само показва коя изглежда по-правдоподобна при директно сравнение. Както Карл Попър твърди, по-простата теория е за предпочитане, тъй като има по-голямо емпирично съдържание и се опровергава по-лесно.

Францисканец, учил се и преподавал в университетите на Оксфорд и Париж, а като политически писател, Окам се застъпва против претенциите на папата за светска власт, против абсолютизма на светската и църковната власт. По предание казал на император Людовик Баварски (противник на папата): „Ти ме защитавай с меч, аз ще те защитавам с перо.”.

Окам е застъпник на „теорията за двете истини”. Тя се произнася, че религията и философията си имат две различни полета на изследване, и не трябва да се смесват. По-нататък от тази теория произтича идеята да се „чете книгата на Природата”, вместо тази на Библията. Горещи застъпници на книгата на Природата са Коперник и Галилей. Според Окам, вероятността за сътворението на света е също толкова вероятна, колкото е вероятно и неговото изначално съществуване.

Според Никълъс Фърн:

- „Окам ни съветва, да усложняваме проблема само ако това би ни помогнало да си обясним по-добре нещата в сравнение с разглеждането им по опростен начин.”

- „В случая когато две конкурентни теории еднакво добре обясняват даден феномен, следва да се предпочете по простата от тях. (Фърн 2003, с.76)

Според Витгенщайн: „Колелото, което се върти, когато нищо друго не се върти заедно с него, не е част от механизма.” С други думи, когато нещо не е необходимо за разбирането на даден процес, имаме основание да кажем, че то не играе роля в него.

[Малоум 2]

Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката.

...

Според Никълъс Фърн:

- „Окам ни съветва, да усложняваме проблема само ако това би ни помогнало да си обясним по-добре нещата в сравнение с разглеждането им по опростен начин.”

- „В случая когато две конкурентни теории еднакво добре обясняват даден феномен, следва да се предпочете по простата от тях. (Фърн 2003, с.76)

Според Витгенщайн: „Колелото, което се върти, когато нищо друго не се върти заедно с него, не е част от механизма.” С други думи, когато нещо не е необходимо за разбирането на даден процес, имаме основание да кажем, че то не играе роля в него.

Браво!

Иска ми се да допълня, малко: това правило е само необходимо условие за вземане на решение, но не е достатъчно. Иначе: спъва развитието. (теория на "невероятностите")

Известният пример на науката: Слагаме хлебарка на плоскост; плясваме с ръце - тя бяга. Хващаме я, късаме краката. Слагаме я на същата плоскост, пляскаме с ръце ... тя не бяга. Странният извод (от очевидният) е: Хлебарката чува с краката си! Значи, не ни чува и затова не бяга...

Естествено, този извод е правилният - установява се с "по-късни" опити, че чуването на хлебарката е от вибрациите, хващани с ресничките по краката й. Но по-късни, щото е допусната и такава фантастична възможност... противно на правилото.

Както и за колелото, по-горе: предполага "знаене на механизма" - да но и точно тук е загадката - липсва връзка, която е обяснение за наблюдаваното.

Затова, при изобретения и открития се патентоват (признават) ВРЪЗКИТЕ между явленията (свойства и закономерности), а не самите наблюдения на същите.

...

Редактирано Март 13, 2011 от Малоум 2

[nik1]

Това е формална логика.

Принципът е да се търси простота, къде са спазени принципите на "Бръсначът на Окам"?

....

По-скоро си мисля, че принципът е изпълнен при втората част на израза - "Моем да копам, моем и да не копам" Простотата се изразява в липсата на действие, което удовлетворява Бръсначът на Окам.

Съгласен съм..

"Оти копаеш седнал" (въпрос "защо копая седнал")

"Оти пробвах легнал, ама не мое" (намиране и "пробване" на най-опростения вариант за достигане на отговора на въпроса, + екстра - получаване на отговор)