Австралийският премиер и мултикултурализмът

[Frujin Assen]

Джон Хауърд: Това е нашата страна, нашата земя, нашата вяра. Или го приемете, или се махнете.

По-долу е изявление от 2006 г. на премиера на Австралия Джон Хауард към фундаменталните мюсюлмани, живущи в страната му. Мой приятел го беше качил във Facebook, но не стана ясно откъде е оригиналът:

„На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната. Цитат:

„ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци.

Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика! Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните – мъже и жени – въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища.

Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура. Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“

http://nlandjowski.blogspot.com/2009_05_01_archive.html

[Last roman]

Напълно правилно изказване, жалко че остана без аналог.

[glishev]

Това не е много скорошна вест. После Саркози, Меркел и Камерън също вече говориха в тоя дух. В Щатите пък си се говори открито за вредата от мултикултурализма. Но работата тръгна от Австралия, наистина.

Разбира се, до най-мулти-култи държавите като Холандия и Швеция тия факти достигат бавно поради местните политкоректни рефлекси. Но все пак е хубаво, че вече става дума за тези неща.

[Alexander_Nevski]

австралия е провеждала целенасочена расистка имиграционна политика (взимала е само бели) съвсем до скоро (мисля до 70те) ...

аборигените в австралия за разлика от нова зеландия в по-голямата си маса изобщо не са интегрирани ... имало е програми за отнемане на деца аборигени и интеграция след раждането им в бели приемни семейства ...

т.ч. те имат доста традиции в това отношение ...

има обаче нещо, което не знаете, в Австралия и в УК в училище не можеш да учиш децата за коледа и да играете коледни пиески, защото това е дискриминация спрямо децата не-християни и ирелевантна тема за тях (може и да е обидна според някои интерпретации) ...

Редактирано Март 12, 2011 от Alexander_Nevski

[glishev]

Ми значи австралийците не са никак глупави.

[nik1]

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=201866

След десетилетие на власт Джон Хауард остави Австралия в смут, страх и срам

жон Хауард се прочу с думите, че времето е негово, и повече от десетилетие по-късно май се оказа прав. Австралия преживя най-големия и устойчив бум в историята си. И все пак коренното население бе доведено до жалко състояние, изключителната й природа бе застрашена на множество фронтове, а народът започна да се пита къде отиват националните богатства, след като държавното образование и здравеопазване са в криза, социалното благосъстояние е в упадък, жилището стана нещо недостъпно за мнозина, а индустриалните реформи на Хауард доведоха до орязване на възнагражденията и влошаване на трудовите условия.

Хауард обеща при управлението му Австралия да бъде спокойно и приятно за живеене място, само че тази година австралийците станаха по-уплашени и подозрителни един към друг от всякога - състояние, от което правителството на Хауард изглежда с радост се възползва.

Способността на Хауард да всява разделение и умелото манипулиране на общественото мнение засенчиха парадоксите на неговата епоха. Въпреки че флиртуваше с расизма, все пак именно неговото управление сложи край на най-голямата имиграционна програма в историята на страната. Външната му политика бе печално известна с раболепието пред правителството на Буш. Макар често да изглеждаше слабо заинтересована от Азия, през изминалото десетилетие Австралия установи нещо повече от тесни търговски връзки с Китай, Индия, Япония и Индонезия, а съдбата й е все по-обвързана с настъпващия век на Азия.

Хауард бе най-силно подчиненият на идеологията премиер, който Австралия е имала, но на моменти действаше изцяло изневерявайки на природата си: смелото въвеждане на строги закони за оръжията веднага след клането в Порт Артър през 1996 г. и пак при огромен обществен натиск, изпращането на австралийски мироопазващи сили в Източен Тимор, за да се спре кампанията на репресии, тайно финансирана от индонезийските военни, след като Източен Тимор гласува за независимост - нещо нетипично при дългогодишната политика на Австралия в подкрепа на Индонезия.

Привидната благост на Хауард прикриваше безжалостната му решимост да прекрои коренно Австралия. Политизирането, което внесе в обществените услуги, жестоко ги отслаби. Неспирните и свирепи атаки на правителството му към алтернативни гледни точки доведоха до смущаващ конформизъм в австралийския обществен живот, а освен това той претъпка институциите с блюдолизци и ултрадесни идеолози, които да прокарват каузите му в обществото.

После идват лъжите. Най-наглата бе обещанието му, че няма да въвежда данък върху потреблението, макар че по-късно го направи, а най-срамната бе позорният случай с изхвърлените зад борда деца. В разгара на изборите през 2001 г. министрите на Хауард твърдяха, че бежанци, приближаващи Австралия с лодка, хвърлили децата си зад борда, което накара Хауард да заяви: "Не желая такива хора в Австралия". Едва след изборите се доказа, че правителството е знаело, че твърдението е невярно.

Помилването на Дейвид Хикс, който прекара в Гуатанамо пет години без процес, и принуждаването на Хикс да мълчи до отминаването на изборите, говори за нарастващо пренебрежение към човешките права и закона, чийто най-ужасяващ израз е законодателството на Хауард за борба с тероризма, силно критикувано заради допускането на тайни процеси и затвори.

Хауард енергично защити и разшири срока на принудителното задържане на бежанци въпреки разкритията, че австралийски граждани са били арестувани погрешка и оставали задържани за месеци, а в един случай е имало и депортиран във Филипините, което говори не само за некомпетентност на управлението, но и за дълбоко бездушие като в позорния епизод с "Тампа" през 2001 г. Когато 400 бежанци бяха спасени от потъващ кораб и захвърлени в тропическия пек на палубата на контейнеровоза "Тампа", Хауард крайно демонстративно отказа да разреши на бежанците да стъпят на австралийска земя - акт, който за мнозина резюмираше безграничната низост на неговото правителство.

При Хауард шовинизмът се засили, но макар да прибягваше до идеята за Австралия като оправдание за действията на правителството си, той не страдаше от угризения на съвестта за това, че често вървеше против волята на народа, като отказваше да се извини на "черна" Австралия пред надигналото се движение за помирение, бавно и вещо унищожаваше желанието на мнозина за установяване на република или като изпрати австралийски контингент в Ирак след най-големите антивоенни протести в историята на страната.

Тогава се случи нещо необичайно: историята претърпя обрат и времето вече не бе негово. Все по-самотната му подкрепа за авантюризма на администрацията на Буш изглеждаше все по-глупава, а даже и опасна. Дори климатът в Австралия бе различен. Всеки голям град на континента преживя такава сериозна водна криза, че хората убиваха съседа си, понеже напоявал градината си. В средата на невиждана през последното хилядолетие суша почти до края на миналата година Хауард си остана скептичен. Поддръжниците му отхвърлиха глобалното затопляне, както и много други проблеми, като истерия от страна на левицата. Но не беше така. Светът се бе променил.

Колкото и да е странно, гласувайки за лейбъристката партия на Кевин Ръд, Австралия изглежда бе заменила един дребен човек с очила с друг малко по-млад дребен човек с очила. Докато Хауард бе реакционен радикал, Ръд е религиозен консерватор, описан от колега лейбъристки депутат като "почти толкова интересен, колкото и един килим".

Често бе трудно да различиш консервативната програма на Ръд от тази на Хауард. Той бе обявен от аборигенския водач Ноел Пиърсън за "безсърдечна змия", след като направи десен завой от позицията на Хауард по въпроса за Аборигенското помирение в последните дни на изборите. Обещанието му да бъде твърд по въпроса за климатичните промени кънти на кухо, след като обеща субсидия от 110 млн. австралийски долара за "Гънс лимитид" - компания, възнамеряваща да построи на остров Тасмания най-големия завод за хартиена каша (пулп), който ще поглъща половин милион тона дърва от местните гори в чудовищно големия си електрогенератор. Дали това не е голямата победа на Хауард - създаването на лейбъристка партия по негово подобие?

След поражението му нападките към наследството на Хауард ще станат жестоки, но в сърцевината им ще стои недоволство, ритуално заклинание на нещо много по-дълбоко, което австралийците вероятно по-скоро няма да признаят. В продължение на десет години могъществото на Хауард се състоеше в способността му да въздейства над най-негативната черта в австралийската душа - боязливостта, конформизма, страха от други хора и нови идеи, колониалната склонност по-скоро да имитира, отколкото да води, срамът, който понякога граничи с ужас от уникалността на земята и народа.

В края на прощалната си реч Хауард заяви, че е оставил Австралия по-горда, силна и благоденстваща, но хората не виждат така нещата. Струва им се, че това е било пропиляно десетилетие, че страната е изплашена, несигурна в това какво представлява днес, неподготвена за големите промени, които трябва да преживее и зле пригодена за сериозните дебати, които й предстоят.

Появи се странното усещане, че Австралия, която през изминалите 11 години често се движеше като сомнамбул, под хипноза, внезапно се е пробудила. Накъде ще тръгне, какво ще направи и каква ще бъде обаче вече никой не знае. (БТА)

[glishev]

Абе да ги пази Господ от мулти-култи нещастието, пък всичко друго ще си го уредят хората.

[nik1]

Абе да ги пази Господ от мулти-култи нещастието, пък всичко друго ще си го уредят хората.

"Очите на страха са големи"

"Патритизмът" по балкански не е довел до нищо хубаво досега - довел е само етнически чистки, геноцид(и), и етнозид(и), и омраза; за мултукултуризма обаче нямаме никакви такива податки (ако имаше такива то Господата атакисти и активисти - щяха да ги дадат, бъди спокоен, и слушай мен )

Ето ти нещо интересно за мюсюлманите в Британия:

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%91%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8+%D1%81%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B8&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

На Острова анкетите са били извършени в района на Лестър и източен Лондон, където било установено, че патриотизмът сред дошлите от чужбина е в рамките на 72%, а при родените в страната достига 94%.

"Сънди телеграф" посочва по този повод, че данните потвърждават проучване на "Галъп" от тази година, в което се установило, че мюсюлманите в страната са по-големи патриоти (77%) в сравнение с данните (50%) за цялото население. Вярващите в Аллах също така надминали в това проучване средните за Великобритания показатели по доверие към правосъдието, честните избори, финансовите институции и медиите.

Представи си какво ще стане ако някои се опита да посегне на религията на мюсюлманите?

Ти мислиш ли че някои нормален българин обича и е простил на сърбите (освен тези дето пускат такива тези, щото не им идва на ума, и не знаят - слушайки лепа брена и гледайки скат, че българите също са жертва на етноцид), някои нормален арменец- турците, или някои помак - българите (за религиозните помаци - религията е много важна), и така нататък?

И не разбрах какво предлагате за останалите аборигени - етноцид (декултуризация), изселване или намаляване на броя им по друг начин)?

[glishev]

Кой говори за аборигените? Нали знаеш, че традиционният национализъм прави разлика между традиционни и нови малцинства? И между търпимост и толерантност?

[nik1]

Кой говори за аборигените? Нали знаеш, че традиционният национализъм прави разлика между традиционни и нови малцинства? И между търпимост и толерантност?

Вижте какво се дава цитат като цитат за Аборигените..

Какъв е този "традиционен национализъм"?

Национализми разни.. Ксенофобски национализъм, и шовинистичен национализъм

(при тревожните народи); национализъм като патриотизъм, гордост от постиженията на нацията, (например от постигнатите свободи САЩ, гордост от социланата си полититика -Канадци), гордост от принадлежност към нацията..

Защо не вземеш да уточниш какво в мултикултуризма не ти харесва, защо, и какво предлагаш, вместо да ми задаваш подвеждащи въпроси? (ти се подвеждаш така - аз проблем нямам)

[glishev]

Ник, губиш времето и на двама ни, излизам да пия едни бири

[nik1]

Ник, губиш времето и на двама ни, излизам да пия едни бири

Аз проблеми с губивремето и с дискусията нямам, а ти щом си решил че ти "губя времето" - прав ти път..

[КГ125]

Разбирането за нацилнализма като шовинистичен и ксенофобски е леко остарЕло.

[Михов]

Национализма при страните, тотално подчинени на мултикултурализма, е имунната система на нациите.

[nik1]

Разбирането за нацилнализма като шовинистичен и ксенофобски е леко остарЕло.

Не е вярно.

Вижте статията на Хофстеде от 2008 година (за особеностите на тревожните народи и за това културно измерение). Демек, мнението за съществуването този вид национализъм остава актуално..

Освен това е "акуално" във форума -очевидно (за мен) авторът и акцентът на темата предлагат ксенофобско оцветяване..

Редактирано Март 14, 2011 от nik1

[nik1]

Национализма при страните, тотално подчинени на мултикултурализма, е имунната система на нациите.

Нациите са граждански категории във всички европейски страни; Мултикултуризмът е имунната система на нациите и на съвременните национални държави..Алтернативата му е геноцид, холокост, етнически прочиствания , етноцид (културен генозид), и война на изтребление в цикъла на всико това ..Да си припомним какво стана с победените Германия и Япония, и най-вече думите на генера ЛЕМЕЙ перефразирам "че ако САЩ бяха загубили, то той щеще да бъде съден за престъпления срещу човечеството"..

[Михов]

Очевидно, според теб, национализма води само до низки страсти.

Аз бих уточнил, че от национализъм до национализъм има огромна разлика.

Така или иначе, смятам, че е нормално народите на Европа да искат да запазят културно-историческото си наследство и идентичност.

Редактирано Март 14, 2011 от Михов

[nik1]

Очевидно, според теб, национализма води само до низки страсти.

Аз бих уточнил, че от национализъм до национализъм има огромна разлика.

Така или иначе, смятам, че е нормално народите на Европа да искат да запазят културно-историческото си наследство и идентичност.

Не си разбрал "за мен", и май не си разбрал "уроците" (не си само ти като гледам) от историята на 20 век, включително и най-вече нашата, българската и на българите..

"Ниска страст" е само антимултикултуризма в ксенофобския му вариант, иначе бих се раздвал да сме наполовина толкова патриоти (да се гордеем с различни неща) колкото Американците или Британците (забележка: които живеят в мултикултурни общества)..

--

Не знам какво смяташ, но народите от Европа губят своето културно-историческо наследсво (по смисъла на термина които влагаш), например защото вече не са религиозни (високорелигиозни) както преди 100 години..Културата им е променена и дотолкова, че са се отказали (след като са си науччили уроците) да решават националните си проблеми по тези начини, които ни се предлагат от В(Б)олен, от въпросния политик - популист и мента,.. от автора на темата.

Иначе няма кои да им открадне историята и наследството..

[Михов]

В(Б)олен не ме интересува.

За други неща говоря, но ти явно си знаеш своето.

Допреди 20 години Британия, че дори и САЩ отпреди 40, много трудно могат да се нарекат мултикултурни общества.

[Frujin Assen]

Ник, ще извиняваш, ама Волен Сидеров е една от последните надежди за България. Както пишеше в една книга на Джек Лондон, когато чернокожите (аз бих добавил към тях и едни други български малцинства) като видят бял човек първата им мисъл е "Дали той няма да ме изяде" и като види че не го ядът втората му мисъл е "А дали аз не мога да го изям?".

Какво се случва с тъмнокожи когато вземат властта вече сме го видяли. В началото на 19 век латинска америка се освобождава от колониалния гнет. Днес латиносите отново умират от глад и разбира се, пак съм им виновни белите (ма то на кривата ракета космоса и пречи), та за 2 века не можаха да си направят държавите нормални. През 60 те беше освободена и Африка, днес африканците умират от глад в буквалния смисъл на думата, а в Сомалия се стига до там че разстрелват хора защото гледат световното по футбол. Докато на африканците все други им бяха виновни, Зимбабве под расистко управление се превърна в житницата на Африка. Днес след революцията от 80 те, житницата на африка внася храни, бедността е пословична, а инфлацията достигна космически нива.

Напълно изненадващо за всички най развитата африканска държава е ... расисткия ЮАР. Днес ЮАР я тресе здрава криза и някакси съдбата на Зимбабве изглежда близка.

Представете си, че цяла България изглежда като столипиново, вие искате ли да живеете в такава държава?

[nik1]

В(Б)олен не ме интересува.

За други неща говоря, но ти явно си знаеш своето.

Допреди 20 години Британия, че дори и САЩ отпреди 40, много трудно могат да се нарекат мултикултурни общества.

Ами..Май за същото говориш, ама увърташ, защото не го признаваш (виж си и следващото изречение)..

Никой не иска да се връща във времената преди 40 години в Щатите*, или в UK във времената, преди английското общество да стане мултукултурно..Никои не пали джамми, гета, нито обратното се случва..Патриотизмът на афроамериканците достига зашеметяващите 85 процента..

*Макар че САЩ сега по-малко са мултукултурно общество, отколкото в периода до първата петина на 20 век, ти явно визираш като "-мулти" само афроамериканците?

[nik1]

Ник, ще извиняваш, ама Волен Сидеров е една от последните надежди за България. Както пишеше в една книга на Джек Лондон, когато чернокожите (аз бих добавил към тях и едни други български малцинства) като видят бял човек първата им мисъл е "Дали той няма да ме изяде" и като види че не го ядът втората му мисъл е "А дали аз не мога да го изям?".

Какво се случва с тъмнокожи когато вземат властта вече сме го видяли. В началото на 19 век латинска америка се освобождава от колониалния гнет. Днес латиносите отново умират от глад и разбира се, пак съм им виновни белите (ма то на кривата ракета космоса и пречи), та за 2 века не можаха да си направят държавите нормални. През 60 те беше освободена и Африка, днес африканците умират от глад в буквалния смисъл на думата, а в Сомалия се стига до там че разстрелват хора защото гледат световното по футбол. Докато на африканците все други им бяха виновни, Зимбабве под расистко управление се превърна в житницата на Африка. Днес след революцията от 80 те, житницата на африка внася храни, бедността е пословична, а инфлацията достигна космически нива.

Напълно изненадващо за всички най развитата африканска държава е ... расисткия ЮАР. Днес ЮАР я тресе здрава криза и някакси съдбата на Зимбабве изглежда близка.

Представете си, че цяла България изглежда като столипиново, вие искате ли да живеете в такава държава?

Не бой се, България никога няма да изглежда като Столининово..Има нещо в съвременната политиката, и то се казва "управляват най-добрите"..

[Михов]

Ник, излизам и аз да пия бира.

Просто няма смисъл да ти отговарям...

[nik1]

Нещо ме объркахте с ЮАР. Много ме съмнява, че след отпадането на отпадането на апартейда се е понижил БНП. Няма логика в това чернокожите да станат по-бедни, след като, след отпадането на апартейда са получили възможността да правят бизнес и да участват пълноценно в иконоимиката..

Ето ги данните, друг път си ги провервайте и не лъжете и заблуждавайте съфорумците, защото това е научен форум, а не е форум на атака...

От 1993 година имаме разтеж на БНП в ЮАР, с изключение на периода на кризата:

http://www.tradingeconomics.com/Economics/GDP-Growth.aspx?Symbol=ZAR

http://www.idrc.ca/fr/ev-91114-201-1-DO_TOPIC.html

Редактирано Март 14, 2011 от nik1

[КГ125]

Понижил се е, защото тези, които го създават не работят колкото преди, а голяма част от него се изземва и преразпределя за разни социални разходи.

А за БГ - не се заблуждавайте по националистически популизъм. Национализмът е всичко друго, но не и плоска агресия.