Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

Бойният вик "ура" е руски, но имаме и българска лексема "юруш" със значение "масово нападение" и "пристъп, "атака" (вижте и производния глагол "юркам"), "в атака". Лексемата произлиза от произлиза от турското съществително ‘yòròyòê’, което означава: 1. вървене (вървеж), ходене; 2. разходка със спортна или здравна цел; 3. ходене, вървене, с цел да се изрази протест към някакво събитие или да се привлече внимание; 4. придвижване на войскови части от едно към друго място.

http://georgesg.info/belb/personal/chakyrova/Turcizmi.htm

Що се отнася до руския воен вик "ура" - има няколко различни версии за неговия произход, като най-вероятно бойният вик има татаро-монголски произход израз (вижте и думата "караул") - произлиза от монголското «Урагша!», което значи «напред!»; или от татарския боен вик «Урагх»

Възможно е в основата на думата е същия тюрския корен "юр"

http://www.utug.tv/2009/09/istoriya-russkogo-ura/

  • Потребител
Публикува

"Ура" си идва от "айде бре" демек давайте в атака и постепенното му преминаване в "у-бря" и накрая "ура" :tooth:

  • Потребители
Публикува

a hooray в английския откъде идва?

И какво значи германското hurra? :bigwink:

Германската дума вероятно е руска или хунска (пра-монголска) заемка.

  • Потребители
Публикува (edited)

ФК (футбольная команда) "Уралан" Элиста

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BD_%28%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%B1%29

Название «Уралан» в переводе с калмыцкого означает «вперёд».

-----

-----

"Но несмотря на все катаклизмы калмыцкий народ на протяжении всей истории вносил посильный вклад в дело защиты Родины. Десятки тысяч калмыков несли службу в донском, терском, ставропольском, оренбуржском, астраханском казачествах. На Дону до революции было 13 калмыцких станиц, в том числе и знаменитая Платовская. А знаменитое русское “ура” происходит от калмыцкого “уралан”, что означает “вперед”. Петр I, восхищенный атакой калмыцкой конницы в битве под Полтавой, специальным указом заменил им принятый тогда в войсках клич “виват”."

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Бойният вик "ура" е руски, но имаме и българска лексема "юруш" със значение "масово нападение" и "пристъп, "атака" (вижте и производния глагол "юркам"), "в атака". Лексемата произлиза от произлиза от турското съществително ‘yòròyòê’, което означава: 1. вървене (вървеж), ходене; 2. разходка със спортна или здравна цел; 3. ходене, вървене, с цел да се изрази протест към някакво събитие или да се привлече внимание; 4. придвижване на войскови части от едно към друго място.

http://georgesg.info/belb/personal/chakyrova/Turcizmi.htm

Що се отнася до руския воен вик "ура" - има няколко различни версии за неговия произход, като най-вероятно бойният вик има татаро-монголски произход израз (вижте и думата "караул") - произлиза от монголското «Урагша!», което значи «напред!»; или от татарския боен вик «Урагх»

Възможно е в основата на думата е същия тюрския корен "юр"

http://www.utug.tv/2009/09/istoriya-russkogo-ura/

думата юруш е заета от турски yürüyüş. това няма нищо общо с караул (монголска дума, прихваната от много езици по времето на Монголската империя). а ти как ще обясниш промяната на монголската дума урагша в ура, преди да пишеш поредните фантастики???

според мен думата ура е звукоподражателна.

  • Потребител
Публикува

И Фасмер, и Английският етимологичен речник твърдят, че възгласът "ура" е от немски. Появил се бил по времето на 30-годишната война. До руски и български може да е стигнал и чрез френско посредничество. Сродна английска дума: hurry (побързай).

  • Потребители
Публикува (edited)

думата юруш е заета от турски yürüyüş. това няма нищо общо с караул (монголска дума, прихваната от много езици по времето на Монголската империя). а ти как ще обясниш промяната на монголската дума урагша в ура, преди да пишеш поредните фантастики???

В случая думата "караул" илюстрира че в съвременния руския език има монголски/кипчашки заемки, които са войскови термини.

--

Няма какво да ти обяснявам, защото тонът ти е кофти, и освен това е ясно смятам, че цитирам версията от източника.

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува

Това ура, гура, хура може да са го чували достичка руснаците, германците, французите, че да им се втрапи....Изтръпвали са, когато са го чували.

това е от думата

húr (хур)- тетива

húr rá - сложи отгоре тетива, опъни тетива

Съставните лъкове издържат средно 6 часа настроени. После трябва да се отпуснат или сменят с други....

Така, че преди да почне сражението или изтрелването на стрелите сигурно се е чувало кликът на бойците хур ра.....

:whistling: :whistling: :whistling:

  • Глобален Модератор
Публикува

И Фасмер, и Английският етимологичен речник твърдят, че възгласът "ура" е от немски. Появил се бил по времето на 30-годишната война. До руски и български може да е стигнал и чрез френско посредничество. Сродна английска дума: hurry (побързай).

Браво!

  • Потребители
Публикува (edited)

Браво!

http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?basename=\usr\local\share\starling\morpho\vasmer\vasmer&root=/usr/local/share/starling/morpho&morpho=0

"WORD: ура́!

GENERAL: подня́ть на уру́, на ура́; судя по знач., скорее из нов.-в.-н. hurrа "ура" от ср.-в.-н. hurrā, которое связывают с hurren "быстро двигаться" (Клюге-Гётце 259 и сл.), чем из тюрк. urа "бей": urmak "бить" (Горяев, ЭС 388; Локоч 169).

TRUBACHEV: [Якобсон (IJSLP, 1/2, 1959, стр. 273) считает заимств. прямо из тюрк. -- Т.]из тюрк. urа "бей": urmak "бить" (Горяев, ЭС 388; Локоч 169).

"

---

http://turkportal.ru/projects/slovar-zaimstvovanij/tjurkizmy-v-russkom.html

Ура

крик восторженного одобренья, радости и привета, мужественого ободренья, общего поощреньяи пр. исполать, здравствуй; | разом, дружно, ударь!... Ура! крик ура напоминает литовск. клич: вираи (vir), и татарск.к. ур, бей, от урмак, бить, также киргизское уран, племенной военный клич (см. ниже), и наконец наше уразить, ударить. Может быть: Се урим кричат под саблями половецкими (Слово о полку Игореве) относится сюда же.

Толковый словарь В.Даля

http://books.google.bg/books?id=oMNxsIOka0YC&pg=PA315&lpg=PA315&dq=%D0%A1%D0%B5+%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BC+%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%B4+%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B8+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%B8&source=bl&ots=-KpTEdZNPX&sig=ZRv61eLmrrFvT69X7R_GoHTD7GQ&hl=bg&ei=tKl_Tcm9AsGcOtfC_boI&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CB4Q6AEwATgU#v=onepage&q=%D0%A1%D0%B5%20%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BC%20%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82%20%D0%BF%D0%BE%D0%B4%20%D1%81%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B8%20%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8%D0%BC%D0%B8&f=false

Интересно ми е този човек какво е написал в етимологичния си речник за думата "Ура":

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A0%D0%A3%D0%A1%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%99+%D0%AD%D0%A2%D0%98%D0%9C%D0%9E%D0%9B%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%99+%D0%A1%D0%9B%D0%9E%D0%92%D0%90%D0%A0%D0%AC+%D0%90%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BD&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&oq=

http://etymolog.ruslang.ru/doc/anikin_project.pdf

---

И това също може да е "ключ за бараката"(?)

"Чжурчжэньский боевой клич «ура!» означает зад. Как только противник разворачивался и начинал бежать с поля боя, передние воины кричали «ура!», давая остальным понять, что враг обернулся задом и его надо преследовать"

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=2Lu&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A7%D0%B6%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B6%D1%8D%D0%BD%D1%8C%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B9+%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D1%87+%C2%AB%D1%83%D1%80%D0%B0!%C2%BB+&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&oq=

----

Ако е звукоподаражателна дума, това изключва ли възможността русите да са чули този вик от татарите/монголите/половците (или общо от тюрките)/джурджените/калмиките?

http://kronk.narod.ru/library/sovetova-muhareva-2005.htm

В своём «Трактате о военном искусстве» китаец У-цзы указывал, что одним из необходимых качеств полководца является умение «устрашить противника [У-цзы, II, 7].

Гомер, описывая поединки героев, подчёркивает, что перед сражением двух отрядов (до которого, впрочем, может и не дойти) их предводители обмениваются репликами, угрожают друг другу, перечисляют свои родословные и т.п. [Илиада, VI, 119-236]. Известно также, что спартанцы, превратившие войну в основное дело своей жизни, шли на бой в пурпурных плащах, под звуки флейт, распевая военные гимны (пеаны), призывавшие подражать их неустрашимым предкам. Да и сама греческая фаланга во время наступления представляла собой устрашающее зрелище: согласно Ксенофонту, когда «Десять тысяч» имитировали атаку, чтобы развлечь царицу Киликии, это зрелище повергло в панику их персидских союзников. Позднее, при Кунаксе: «Греки запели пеан и двинулись вперед на врага. По мере того, как они продвигались, часть фаланги вышла вперёд, а та часть, которая осталась позади, начала наступать с удвоенной силой. Затем они одновременно издали боевой клич, подобный «элелеу» в честь бога войны (Ареса), и бросились вперёд. Говорят, чтобы напугать лошадей, они ударяли копьями о щиты. Но персы, даже раньше, чем фаланга приблизилась к ним на расстояние полёта стрелы, дрогнули и побежали прочь» [Ксенофонт. Анабазис, I, VIII]. Древние германцы использовали такой приём устрашения: с началом наступления на противника они начинали

(96/97)

Рис. III. Батальные сцены с участием знаменосцев (петроглифы). (Открыть Рис. III в новом окне.)

1, 2 — Чаганка, Алтай (по Черемисину); 3 — Жалгыз-Тобе, Алтай (по Кубареву); 4, 6 — Ешкиольмес, Казахстан (по Марьяшеву, Горячеву); 5 — Сарыбулак, Казахстан (по Медоеву).

(97/98)

петь «баррит» («крик слона») — свою боевую песню. «...Они распаляют боевой пыл, и по его звучанию судят о том, каков будет исход предстоящей битвы; ведь они устрашают врага или, напротив, сами трепещут перед ним, смотря по тому, как звучит песнь их войска... Стремятся же они больше всего к резкости звука и к попеременному нарастанию и затуханию гула и при этом ко ртам приближают щиты, дабы голоса, отразившись от них, набирали силы и обретали полнозвучность и мощь» [Тацит. О происхождении германцев. 3]. Также и тюрки во время боя издавали «дикие выкрики, которые могли бы оглушить мертвеца» [Гордлевский, 1941, с. 150]. Как отмечает В.Я. Бутанаев, вполне возможно, что тюрки пользовались искусством горлового пения «хай», поражавшего чужие народы. Для психологического воздействия на противника и поднятия боевого духа среди соплеменников в тюркской среде возник боевой клич «ура», заимствованный русскими воинами [Бутанаев, 2002, с. 175]. Для тех же целей многие народы использовали татуировку и боевую раскраску, [8] а, возможно, и обнажались во время битвы — спартанцы, берсеркры и др. [Полибий, II, 28, 8; 29, 7; Плутарх. Красе, 25]. Кельты в начале сражения сотрясали оружием, кричали и распевали особые боевые песни; этот психологический момент, по мнению А.К. Нефёдкина, деморализовавший противника, усиливался видом голых воинов, презирающих раны и смерть [Нефёдкин, 2003, с. 161].

Бутанаев В.Я. Военное искусство тюрко-монгольских кочевников и его влияние на развитие ратного дела средневековой Руси // Военное дело номадов Северной и Центральной Азии. Новосибирск, 2002.

-----

+ 1 на мен

"Браво" на мен

/Заради проучването!/

Редактирано от nik1
  • Потребители
Публикува (edited)

Думата "юруш" (в тюрските езици: джюрюш, жюрюш, жюрюс, юрюш, юрюс) няма отношение към войния вик "ура", защото означава "ход", "ходене". Тя произлиза от корена "джюр", "жюр", "юр" - "ходя"; В руския език от тази основа е проилезнало наименованието на конският ход "рысью/рысцой"

Но е интересно дали тюркската думата "уруш" (от корена "ур" - бия ), съответно "уран" не е в основата на руското "ура"? (Перкунас и Христо тамарин са убедени че не е така)

Киргизко-руски речник:

уруш I и. д. от ур- IV 1. драка, ссора; катын уруш женская драка (когда царапаются, таскают за волосы и т. п.); 2. сражение, война; уруш комиссариаты уст. военный комиссариат; уруш илими уст. военная наука; урушта туруш жок погов. в сражении (или в Драке) остановки нет; <> ит урушу см. ит.

76169d1ad93b.jpg

66af394dda58.jpg

Ако информацията по-долу е истина, то германския и френския бойни викове са руски заемки, а възникването на този воен вик при русите вероятно е станало в тюрска среда (изполвано е от половци, кипчачи, и съответно казаци ?) :

А с чем же шли в бой другие народы?

Древние римляне, как и древние кельты и германцы, идя в бой выкрикивали в один голос боевые песни.

Римские легионеры шли в бой с криком: «Да здравствует смерть!»

Английские и французские войска в средневековье вопили: «Dieu et mon droit» (что означало «Бог и мое право»).

Германцы кричали: «Forvarts!» , что означало «Вперед». Войска Наполеона — «За императора!»

Но с 19 веке в уставах немецкой армии вводится созвучное русскому — «Hurra!» (что означает «Ура!»). Немецкая армия переняла боевой клич русских после побед русского оружия в Пруссии в 18 веке. Немецкий устав лишь зафиксировал уже сложившийся факт.

Французским солдатам Наполеона русское «Ура!» было созвучно французскому выражению «о ра!», что означает «на крысу!». Они кричали в ответ русским: «О ша!» — что означало «на кошку!».

После победы над Наполеоном русское «Ура!» проникает и в английскую, и во французскую армию. Турки также кричат «Урах!», и это тюркское же коренное слово возвратившееся из Европы (до этого турки кричали «алла», славя Аллаха).

В разные времена иноземные армии пытались изменить боевой клич своих солдат. Например, в нацистском вермахте и Национальной народной армии ГДР уставным аналогом русского «Ура!» был «Хох» (звучало это как «Ха»!). Все равно это было созвучно русскому «Ура!» и от этого отказались — в современной германской армии на англо-американский манер кричат: «Ура!».

С последней кавказской войны пришел такой анекдот: «Когда русский идет в атаку — он кричит «Урааа!», что означает «вперед»; когда осетин идет в бой — он кричит «Марга!», что означает «убей»; когда же грузин идет в атаку — он кричит «Мишвелееет!», что означает «помогите».

Кто еще не кричит в мире «Ура!»? Это японцы — их боевой клич «Банзай!» (что означает «10000 лет», сокращенное от «10000 лет жизни императору»), арабы — идут в бой с криком «Аллах Акбар!» (что означает «Бог велик»), израильтяне — кричат «Хедад!» (этот клич очень древний, и представляет собой звукоподражание слову «эхо»).

-----

"Несмотря на то, что боевой клич «Ура!» был широко распространен на Руси, в русской армии при Петре Первом он был запрещен. Царь Петр пытался лишить русскую армию самого русского. Из документов тех лет («Инструкция как вести себя в сражении солдатам и в особенности офицерам», 1706 год) следует:

«1. Чтобы все, а наипаче офицеры, смотрели того, чтоб отнюдь крику не было во время бою (и всегда), но тихо, и никто, кроме офицеров, в то время говорить не должен под наказанием смерти, а ежели в которой роте, или полку, учинится крик, то без всякого милосердия тех рот офицеры будут повешены. А офицерам такая дается власть, ежели который солдат или драгун закричит, тотчас заколоть до смерти, понеже в сем дело все состоит.

4. …И всем, как конным, так и пехотным во время бою тихо и порядочно, как в стрельбе, так и в наступлении и прочих действиях поступать и отнюдь не спешить под наказанием смерти.»

При Петре Первом вместо русского «Ура!» в армии завели моду кричать «Виват!» — на французский манер (viva — это означает «славься», «да здравствует»). А вот на флоте наоборот — боевой клич «Ура!» Петр оставил...

Уже к концу 18 века в русской армии народное «Ура!» начинает вытеснять принятое при Петре «Виват». Вот отрывки из полевого журнала военных действий русской армии в Пруссии 19 августа 1757 г.:

«Сражение при Гросс-Егерсдорфе:

…Но прежде, нежели лагерь назначить успели, Его Высокопревосходительство генерал-фельдмаршал всю во фрунте стоящую армию объездил и войско, похваляя храбрость оного, толь знатною от Бога дарованною победою поздравлял, при чем следующее от всей армии троекратное учинено восклицание: «Виват Ее Императорскому Величеству, нашей природной Государыне и премилосердной матушке Елизавете Петровне на множество лет: Ура, Ура, Ура». (Фельдмаршал Румянцев: Документы. Письма. Воспоминания / Сост. А.П. Капитонов. М., 2001.)

Вот выдержка из записок А.Т. Болотова, участника Гросс-Егерсдорфа: «Прибежавши наконец на то место, где стояла их вторая линия, велено было нам остановиться и выровняться с прочими полками, строящимися тут, в одну линию, и не успела вся армия из-за леса выбраться и построиться в одну линию, как закричали «Ура!» и шляпы вверх бросили».

Из истории П. Усова: «Лишь только Суворов завидел неприятеля, тот-час бросился на него, смял, отнял две пушки, и взял до ста человек в плен. Удивляясь такой необыкновенной дерзости, пруссаки, будучи вдевятеро сильнее Суворова, окружили его и требовали, чтобы он сдался. Суворов приказал сказать прусскому генералу, что он этого слова не понимает и, поставив пленных между рядами, крикнул «Ура!», и бросился на удивленного неприятеля, очищая путь саблею»

Редактирано от nik1
  • Потребител
Публикува (edited)

Чудесна наука е тази на лингвистите.....От тях само тези които денонощно се пулят на небесните звезди са по-големи майтапчии.

Само за една думичка хура колко много приказки могат да се съченят и то с огромни библиотеки.

Но кокретно какво означава или звукоподръжава....

Защото ако някой напише, че всички бойни настъпления свързани с бързо, динамично нападение на марсиански почва с хура, или всички ентусиазни движения когато хората изведнъж скачат хорусват на банту почват с гура.....Но няма такива.

Затова, думата хура е българска. Защото баба ми когато извика в градината, че децаааааа готова е баницата винаги отговорът е хураааааааа.

:laugh::tooth::w00t::punk::w00t::punk::tooth:

Редактирано от Skubi
  • Потребител
Публикува

Първо, как изглеждат за мене нещата откъм турския език.

Трябва да се почне от глагола yürümek (ходя, вървя, движа се). От повелителната му форма yürü! (юрю: върви ... да нахраниш кокошките, да откъснеш мерудия, да купиш сирене от бакалията ... ) произлиза българският глагол юркам.

След това да разгледаме турската наставка -юш. От една страна, чрез нея се образува отглаголно съществително yürüyüş (ход, движение). От друга страна, това е и наставка за съвместно действие. Турският военен възглас yürüyüş! означава "Да вървим заедно! Да атакуваме! Атака!".

Освен това, в турски има и глагол vurmak (удрям), а повелителната форма vur! означава удряй.

Турки также кричат «Урах!», и это тюркское же коренное слово возвратившееся из Европы (до этого турки кричали «алла», славя Аллаха).
Откъде се взе това? Турците винаги са си крещели Allah, а за «Урах!» не съм чувал.

Турският език е дошъл от Туркмения/Туркменистан и през Персия/Иран и през Анадола е достигнал Балканите. От други тюркски езици, разположени на север от Кавказ и Каспийско море, почти не се е повлиял.

Второ, как изглеждат сега нещата в Европа.

Възгласът УРА! се среща във всички европейски езици освен италиански, турски, гръцки и литовски. По-вероятно, от един източник.

Едната хипотеза е немският език: през френски и руски до останалите езици.

Другата хипотеза е някакъв тюркски език (например татарски): първо през руски и после през френски до останалите езици.

Фасмер счита, че първата хипотеза е по-вероятна. Трубачев залагал на втората.

Българският език е заимствал този възглас или от руски, или от френски. И доколкото възгласът го има и в румънски, и в албански, то съм по-склонен да приема, че този възглас е синхронна заемка в български, румънски, албански, сръбски, чешки, полски, словашки, .. фински от френски, който бил международният език през 19-ти век.

..
От приведените цитати се вижда, че в руската армия викали ура във втората половина на 18-ти век. Цар Петър преди това бил въвел възгласът на латински vivat, както е и сега на италиански и на гръцки. Мога да допусна, че възгласът ура го е въвела немкинята Екатерина Велика.

Във френски първата засвидетелствана употреба била през 1722г. (J.-B. Labat, Nouveau voyage aux isles de l'Amérique, t. 1, p. 58) във видът houra. A следният стих на немски е от 1773г.:

Wer bist du, dass durch Saat und Frost das Hurra deiner Jagd mich treibt, entatmet wie das Wild?

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!