Рим и Юдея

[Last roman]

Първите контакти между Рим и Юдея датират от 167 г. Пр. Н.е. Възмутени от религиозните реформи на селевкидския владетел Антиох Епифан, свързани с налагането на елинската култура и поругаването на светините им, евреите се вдигар на въстание. Римският Сенат, заинтересуван от създаването на междинна държава между Птолемеите и Селевкидите, признал свободата и автономията на Юдея. Но тъй като на практика Рим не си мърдва и пръста за да помогне на евреите, борбата срещу Селевкидите е оглавена от рода на Макавеите, а през 142 г. пр. н.е. неговият глава Симон бил признат за първосвещенник и цар на Юдея и оттам започва самостоятелното съществуване на тази държава, докато през 64-63 г. пр. н. е. легионите на Помпей не достигат границите й.

По това време Юдея е изпаднала в династични раздори. Овдовялата царица Саломея Александра (79-70) предоставя управлението на големия си син, Хиркан, а по-малкия Аристобул държи встрани, страхувайки се, че неговият честолюбив характер. След провъзгласяването на Хиркан за цар, Аристобул събира войска и веднага потегля към Ерусалим, за да отнеме престола със сила. Следва смяна на престолонаследниците, после примирие и след това опит за контрапреврат, разпалвани от идумееца Антипатър. Хиркан и Аристобул се явяват със своите оплаквания при Помпей, който е в Дамаск. Под влиянието на други партии, искащи републикански характер на управление, римският консул изпраща обратно каращите се братя с обещанието, че като приключи походите си към Арабия, ще дойде да разреши проблема в Ерусалим. Аристобул опитва да му окаже съпротива, заедно с жителите на Ерусалим. Три месеца Помпей обсажда Храмовия хълм, но безуспешно. Най-после (в 63 г.пр.Хр.) римляните успяват да нахлуят през един отвор в крепостта. 12 000 евреи са изклани, храмът и пазените в него съкровища - ограбен и всички крайморски градове са обявени за свободни търговски пристанища. Така Юдея загубва своята независимост и териториите, които са били приобщени към нея по време на Макавейските войни. Помпей нарежда стените на Йерусалим да бъдат сринати, за да няма никаква съпротивителна сила.

По време на Александрийската си война през 47 г.пр.н.е. Цезар получава помощ от съседните страни - в това число и от Антипатър /управляващ Юдея/, за което последният е награден с римско гражданство. Цезар дава повече права на евреите и дори им позволява да се заселват в Александрия като пълноправни жители.

През 41 г. пр. н.е. идумеецът Ирод, наречен по-късно Велики /син на Антипатър/ с поддръжката на Марк Антоний става цар на Юдея. Бидейки едновременно васал на Рим, той получил пълна вътрешна самостоятелност. След битката при Акциум преминал на страната на Октавиан Август и владенията му останали непокътнати. Властването му е отзнаменувано със грандиозни строежи на пристанища, храмове, театри, водопроводи и построяването на град Цезарея /по гръко-римски образец/. Но краят на управлението му е отбелязан с екзекуцията на сина му Аристобул и размирици сред еврейското духовенство и народа. След смъртта на Ирод неговите синове поделят царството му - Архелай получава Юдея, но е изгонен заради некадърно управление, поради което избухват въстания. През 6 г. римляните назначават прокуратор, който да надзирава размирната провинция. Другият син Филип управлява безупречно Северна Палестина 38 години. Антипа - третият син на Ирод приема същото име като това на баща си и управлява формално Юдея под надзора на прокураторите. Обвинен е в измяна от Ирод Агрипа /син на екзекутирания от Ирод Велики Аристобул/ и е изпратен на заточение.

Ирод Агрипа се ползва с благоразположението на императорския двор в Рим и е отгледан там. През 37 г. той получава от Калигула Северна Палестина, а през 41 г. Клавдий го назначава за цар и на Юдея. След смъртта му през 44 г. Рим отново започва да назначава прокуратори, поради това, че наследникът му Агрипа II е малолетен. Едната от дъщерите на Ирод Агрипа - Друзила се омъжва за римският прокуратор Феликс. По време на управлението на последния в Юдея се засилва реакцията срещу окупационните римски войски. Вълнения и многочислени нападения срещу римски постове и юдеи, сомпатизиращи на Рим са ежедневие. На това римляните отговарят с екзекуции и репресии. Въпреки че главата на юдейската съпротива Елеазар е заловен, движението не утихва. Освен това и народните вълнения по повод на появата на поредния месия допълнително нажежават обстановката. Не престават и конфликтите между гръкоезичното население и юдеите живеещи в Цезарея.

Недоволството от римското управление прерастват в открито въстание през 66 г. Агрипа II напразно се опитва да възстанови мира между евреите и римляните. След превземането на Масада и Йерусалим от въстаниците надеждите за примирие угасват. Неуспешният поход към Йерусалим на сирийския наместник Цестий Гал и поражението което понася при отстъплението си, кара император Нерон да избере талантливият Флавий Веспасиан за военачалник.

През 67 г. Веспасиан и сина му предприемат планомерно настъпление и в крайна сметка сред редица сражения и обсади превземат по-големите юдейски градове – Йотапата /67 г./, Йерусалим 70 г./ и крепостта Масада /74г./. Йерусалим е оплячкосан и разрушен до основи за назидание.

Агрипа II заминава за Рим, където заема преторска длъжност и живее до кончината си през 100 г.

Второто еврейско въстание /или "въстание в изгнание"/ е също значимо събитие в историята на юдейско-римските конфликти. То избухва през 115 г., когато римската армия, предвождана от император Траян, воюва с един от основните римски врагове - Партското царство. Възползвайки се от римската ангажираност във войната с партите, разселените извън Юдея евреи вдигат бунтове в Киренайка, а след това в Египет и на Кипър. В Киренайка еврейските бунтовници /водени от Лукуас или Андреас/, унищожават всички гръко-римски храмове, базилики и терми, които за тях са символи на римската власт. Гръцкото и римско население на провинцията е избито от еврейските бунтовници, като последните, обхванати от религиозен фанатизъм разсичат хората на две части, опасват се с червата им като с колани и пият от кръвта им. В Киренайка са изклани 220 хиляди гърци, а в Кипър 240 хиляди.

От Киренайка въстаниците се отправят към Александрия, която е изоставена от римската армия, и я опожаряват. В отговор на брожението Траян изпраща войска под командването на преторианския префект Квинт Марк Турбон, който успява да унищожи разбунтувалите се евреи в Египет и Киренайка чак през есента на 117 г. Усмирен е и Кипър. Римската армия успява да отвоюва кипърската столица Саламис и на евреите е забранено да живеят на острова. През това време нов бунт срещу римляните избухва в Месопотамия - Нисибис, Едеса и Селевкия на река Тигър, където има големи еврейски общности. Траян изпраща римския генерал от мавритански произход Лузий Квиет в наказателна акция срещу вавилонските и сирийските евреи. След потушаването на въстанието той е назначачен го за прокуратор на Юдея, където успява да обгради и унищожи последният бастион на юдейската съпротива - Лида.

На мястото на междувременно починалия Траян идва император Адриан, който изтегля римските войски отвъд Ефрат, отказвайки се от войната с Партия, а на евреите обещава да възстанови Йерусалимския храм, но така и не го прави. Което шестнадесет години по-късно довежда до третото голямо въстание - това на Бар Кохба.

Съществуват различни мнения за личността на Бар Кохба. Някои го считат за герой, който се опитал да обедини и поведе евреите въпреки римското превъзходство, други го наричат егоцентрик, изживяващ се като месия. Информацията за него е оскъдна. Искрата на бунта пламва, когато Адриан посещава Юдея и решава да възстанови Йерусалим - разбира се, не като столица на евреите, а като римски град, известен под името "Aelia Capitolina " /"Aelia" било името на фамилията, към която императорът принадлежал, а "Capitolina" означавало, че градът е посветен на Капитолийския Юпитер, за когото бил построен храм на мястото на еврейския/. Евреите негодуват и срещу римския наместник Руфус, както и срещу забраната на Адриан за обрязването. Отпътуването му от провинцията през 130 г. е знак за започване на размириците.

Въстанието продължава 3 години и половина. Наясно, че в открита битка нямат шансове, евреите започват партизанска война из страната. Според повечето източници срещу римските войски действат около 400 000 въстаници. През първата те година успяват да отблъснат X-ти и XXII-ри легион и да си върнат огромна част от Юдея, включително Йерусалим. Адриан, обезпокоен от размаха на въстанието, изпраща един от най-способните си генерали – Север, с още 7 легиона.

Докато Руфус настъпва от едно укрепление в друго, Север, наясно със ситуацията, избягва директните сблъсъци с еврейските отряди. Той по-скоро се стреми да спре притока от продоволствия за обсадените. Бавно и сигурно, щадейки войниците си, Север изтощава и унищожава противниците.

След три години боеве години повечето от стратегическите укрепления са отново римски. Само Бетар – голям град с 400 синагоги, все още е в ръцете на бунтовниците. След едногодишна обсада през август 135 г. римляните проникват в града след предателство и избиват населението.

Според легендите Бар Кохба не можел да бъде убит от човек, и затова умира, ухапан от змия. В хода на тази последна война римската армия претърпяла значителни загуби. Най-вероятно по време на тези стълкновения са унищожени IX и XXII легиони. За пръв път в историята, когато императорът представя отчета за кампанията пред Сената, той не произнеся традиционното : "Аз и армията сме добре".

След потушаването на въстанието, Адриан забранява повечето от еврейските празници и ритуали, провинция Юдея е преименувана в Палестина и на евреите е не е позволено да се заселват там. На портата на елинистическият град Елия Капитолина съвсем умишлено е закачена табела с изображение на свиня. Така завършва борбата на евреите срещу Рим.

Редактирано Април 21, 2017 от Last roman

[Хърс Златния]

Поразиха ме жестокостите в това древно време.

В интернет прочетох допълнително, че възстаналите в Киренайка одирали живи хора и се обличали в кожите им като дрехи................

http://en.wikipedia.org/wiki/Kitos_War

Апропо, Киренайка. Там става нещо сега............

[glishev]

Интересно какъв е по-големият процент от жителите на Елия Капитолина. Елинизирани юдеи, сирийци, финикийци, гърци или все пак обикновени юдеи? В IV в. Юлиан Апостат дава разрешение на юдеите да започнат отново строеж на мястото на някогашния Втори Храм. Явно е имало достатъчно юдеи в града и околността по това време.

[Хърс Златния]

Интересно какъв е по-големият процент от жителите на Елия Капитолина. Елинизирани юдеи, сирийци, финикийци, гърци или все пак обикновени юдеи? В IV в. Юлиан Апостат дава разрешение на юдеите да започнат отново строеж на мястото на някогашния Втори Храм. Явно е имало достатъчно юдеи в града и околността по това време.

Според мен, не е задължително. За целта е било необходимо да има достатъчно (влиятелни) юдеи не в Елия Капитолина, а в Рим.

Доколкото прочетох в нета, на юдеите изобщо е било забранено да влизат в Елия Капитолина (Ерусалим).

[glishev]

Всъщност най-вероятно си прав.

[Last roman]

Всъщност най-вероятно си прав.

Предполагам че юдеите отново започват да се заселват в Палестина покрай кризата през средата на 3 век, когато изтокът попада в ръцете на Оденат.

По времето на управлението на император Зенон /484 г./ самаритяните /незасегнати от предишните войни и репресии, защото не вземали участия в тях/ вдигат въстание и превземат Неапол /в Сирия/ и Цезарея, избивайки живеещите там християни. Правителството организира доброволчески отряди, които разгромяват евреите през 486 г.

През 517 г. в Йемен /в Арабия по това време живеели доста евреи, преселили се тук от Сирия и Палестина/ се възцарява владетел, изповядващ юдаизма и разпалва нов религиозен геноцид срещу християните там. Православните етиопци през 525 г., подпомогнати от ромеите, организират може би първият кръстоносен поход, довел до унищожаването на изверга. Малко повече по темата:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D1%83_%D0%9D%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%81_%D0%AE%D1%81%D1%83%D1%84_%D0%90%D1%81%D0%B0%D1%80_%D0%AF%D1%81%D0%B0%D1%80_(%D0%9C%D0%B0%D1%81%D1%80%D1%83%D0%BA)

В това време евреите от Самария /529 г./ вдигат ново въстание в Палестина и започват да колят безмилостно всички християни и да унищожават всички църкви в региона. Тъй като имперските войски са заети срещу вандалите и готите, за потушаването на въстанието заслуга имат наемниците араби и формирани отряди от доброволци.

И пак за разлика от геноцида, прилаган от евреите, християните май са по-милостиви в разплатата, защото през 555 г. въстанието в Самария избухва наново.

Редактирано Март 15, 2011 от Last roman

[monte christo]

Според мен и тук можем да говорим за сблъсък на цивлизациите.

Консервативният юдаизъм, не търпящ абсолютно нищо различно, който запазил евреите от изчезване, религиозният фундаментализъм, вярата в един и невидим Бог (Яхве - Адонай), това са факторите определящи политиката на хората населяващи не само Йерушальаим и Ерец Ишраиль.

Когато римляните се натикват из Изтока, натъпкан с диаспора, гледащи през призмата на своето величие, те никога не са и предполагали с какво се захващат

А когато римляните приемат и християнството, нещата допълнително втасват

[glishev]

Добро уточнение, Аеций.

[Aspandiat]

Предполагам че юдеите отново започват да се заселват в Палестина покрай кризата през средата на 3 век, когато изтокът попада в ръцете на Оденат.

По времето на управлението на император Зенон /484 г./ самаритяните /незасегнати от предишните войни и репресии, защото не вземали участия в тях/ вдигат въстание и превземат Неапол /в Сирия/ и Цезарея, избивайки живеещите там християни. Правителството организира доброволчески отряди, които разгромяват евреите през 486 г.

През 517 г. в Йемен /в Арабия по това време живеели доста евреи, преселили се тук от Сирия и Палестина/ се възцарява владетел, изповядващ юдаизма и разпалва нов религиозен геноцид срещу християните там. Православните етиопци през 525 г., подпомогнати от ромеите, организират може би първият кръстоносен поход, довел до унищожаването на изверга. Малко повече по темата:

http://ru.wikipedia....%80%D1%83%D0%BA)

В това време евреите от Самария /529 г./ вдигат ново въстание в Палестина и започват да колят безмилостно всички християни и да унищожават всички църкви в региона. Тъй като имперските войски са заети срещу вандалите и готите, за потушаването на въстанието заслуга имат наемниците араби и формирани отряди от доброволци.

И пак за разлика от геноцида, прилаган от евреите, християните май са по-милостиви в разплатата, защото през 555 г. въстанието в Самария избухва наново.

Римляните са били според мен в пълното право да действат брутално. Юдеите никак не са били цвете за мирисане. Чудя се направо как все още някой пъргав ционист не е поискал съдебно преследване за всеки, отричащ античния холокост и ролята на мъченици на юдеите. Я вижте какви компрометиращи мъченическия им ореол неща са свършили в Кипър, Кирена и Египет според Касий Дион.

Meanwhile the Jews in the region of Cyrene had put a certain Andreas at their head, and were destroying both the Romans and the Greeks. They would eat the flesh of their victims, make belts for themselves of their entrails, anoint themselves with their blood and wear their skins for clothing; many they sawed in two, from the head downwards; 2 others they gave to wild beasts, and still others they forced to fight as gladiators. In all two hundred and twenty thousand persons perished. In Egypt, too, they perpetrated many similar outrages, and in Cyprus, under the leadership of a certain Artemion. There, also, two hundred and forty thousand perished, 3 and for this reason no Jew may set foot on that island, but even if one of them is driven upon its shores by a storm he is put to death. Among others who subdued the Jews was Lusius, who was sent by Trajan.

http://penelope.uchi...us_Dio/68*.html

[Last roman]

недей, че ще ни обвинят в антисемитизъм.

Към вековната борба между евреите и Римската империя ще добавя и фактът, че когато арабите нахлули в Сирия и Палестина, чадата израилеви отваряли нощем вратите на градовете и след оплячкосването им купували от арабите пленените християни и често просто ги убивали.

[monte christo]

А ето накратко, информация и за една друга жестока конфронтация между римляни и юдеи; тази от 613-614 г.

След персийската победа над ромеите в битката при Антиохия през 613 г., Хосрой II - шахиншахът на Сасанидска Персия, решава да затвърди военно-политически съюз и с юдеите, останали подвластни на Рим. Приема на аудиенция Nehemiah ben Hushiel / Nehemiah ben Husheil (Неемия бен 'ушиeль / Неемия бен 'ушеиль), който е син на ексилиарха Hushiel / 'ушиель, резидиращ от 610 г. в Едеса, след като градът е завладян от персите. (Навярно от 608 г. Неемия бен 'ушеиль е на персийска служба. Неговият баща се ползва с голяма протекция при двора на Хосрой II. Още тогава шахиншаха обещава да даде на евреите политическа и културна автономия в рамките на Палестина, както и пълна религиозна свобода, ако евреите му помогнат във войната срещу Рим.)

Незабавно под знамената се стичат около 20 000 евреи, както е споразумението от преди години, които се присъединяват към армията на Шахрбараз, напредваща към Палестина. След като обединената юдео-персийска армия завзема Кесария, към нея се присъединява Бенямин от Тивериада - приказно богат човек, който на свои разноски събира значителни еврейски контингенти от Назарет, Галилея и Тивериада. По-късно към армията се присъединяват и юдеите от южната част на Палестина. Така "юдейският" корпус, придаден към армията на Шахрбараз, наброявал вече внушителното число от 26 000 души.

Армията обсажда Йерусалим през лятото на 614 г. Шахрбараз предлага на града да се предаде, но защитниците отказват. Следва триседмична класическа обсада - с балисти и почти всички родове обсадни машини. По време на обсадата, сравнително голям ромейски отряд направил опит да пробие до града, но след като виждат съотношението на силите, ромеите се отказват и се оттеглят. На двадесет и първия ден защитниците са сломени. Йерусалим, дотогава преимуществено християнски град - паднал. Персите нахлули в града, който бил претъпкан с бежанци. Разгневен от съпротивата, Шахбараз "позволява" на своите еврейски съюзници също да го разграбят и да вършат каквото си искат - един вид награда и признателност към тяхното участие в каузата. Едва ли е предполагал, какво точно ще последва. Последвал ужаса... юдеите не се надпреварвали да грабят - те се надпреварвали само да убиват!

Според различни източници, юдеите устроили над ромеите-християни ужасно клане! Споменават се цифри 57 000 убити! На други места - близо 60 000 души! Според Антиох Стратегос убитите християни надхвърлили числото 66 500, от които над 24 500 души били избити близо до водохранилището Мамила и нахвърляни в него! Стигнало се дотам, че абсолютно всички пленници (sic!!!) "... юдеите откупили от персите и изклали като овце до водохранилището", понеже не поискали да "... избегнат смъртта, като приемат юдаизма"!

Оцелели около 35 000 християни. Просто юдеите се уморили да убиват, докато персите грабели! Църквите и манастирите били разрушени и изгорени. Монасите и свещениците - избити до крак! (В днешни времена еврейските археолози отричат подобни разрушения, които могат да бъдат асоциирани през сасанидския период). Персите отмъкнали Светия Кръст в Ктезифон така, както някога много отдавна филистимците отмъкнали Кивота от евреите ...

Редактирано Март 16, 2011 от monte christo

[glishev]

Част от описаните по-горе крайности може спокойно да се дължат и на антиюдейския патос на ранновизантийските автори, който е с чисто религиозни основания, но се прехвърля и в битовите взаимоотношения. Йоан Златоуст и по-късният Йоан Цец пишат невероятни неща за юдеите.

Но - само част. Че юдеите се отнасят с недоверие и често нелоялно към римската и римско-християнската власт, е факт. Че римляните, и като християни, и като езичници, недолюбват затворените юдеи, също е факт. В големите градове на Изтока има сблъсъци между младежи от еврейските и елинизираните райони и преди, и след официалното приемане на християнството.

[Last roman]

Не мир я принес, но меч…

Жизнь и проповедь Иисуса из Назарета разворачивались на фоне определенной эпохи, и могут быть поняты лишь исходя из её контекста. Если точка зрения учеников и последователей Иисуса на судебный процесс над ним дошла до нас в тексте Евангелий, то мнение противоположной стороны осталось непредставленным. Как выглядели события Страстной недели глазами римской администрации Иудеи? Какой на самом деле была роль Понтия Пилата в судебном процессе, в чём состояла суть обвинения, с которым Иисус предстал перед трибуналом римского наместника, и почему над его крестом оказалась выставлена знаменитая надпись «Царь иудейский»?

Ирод Великий и его потомки

Действие евангельского сюжета происходит в Иудее – римской провинции, образованной в 6 году н.э. из Иудейского царства. Еще в 63 году до н.э. Гней Помпей Великий вмешался в конфликт царских сыновей из династии Хасмонеев и установил римский протекторат над Иудеей. В 40 году до н.э. сын отрешенного им от власти царя Антигон призвал парфян и с их поддержкой воцарился в Иерусалиме. Римляне же в пику ему передали царскую диадему Ироду, который в 37 году до н.э. захватил Иерусалим, убил Антигона и истребил последних потомков Хасмонеев.

Власть Ирода была основана на жестоком терроре и репрессиях против недовольных. Частые восстания его подданных подавлялись армией, состоявшей из наёмников. Благодаря дружбе с Римом Ирод создал обширное царство, границы которого охватывали Иудею с Идумеей, Самарию, Галилею, Перею, восточное Заиорданье, а также Десятиградье.

 

Иудейское царство эпохи Ирода Великого

После смерти Ирода в 4 году до н.э. римляне разделили его царство на три части между его наследниками: Архелай получил Иудею, Идумею и Самарию, Ирод-Антипа – Галилею и Перею, Филипп – Батанею, Галантиду, Трахонитиду и Гауран. При этом ни за кем из них не был утвержден царский титул Ирода, всем троим пришлось довольствоваться лишь званием этнарха.

Дети Ирода, также как и их отец, не пользовались любовью своих подданных. В 6 году н.э. Архелай из-за жестокого обращения с иудеями лишился власти, а его владения были превращены в римскую провинцию. Наместник Сирии Публий Сульпиций Квириний инициировал перепись населения Иудеи для организации налогообложения. Именно ради участия в переписи Иосиф со своей женой Марией должны были отправиться в Вифлеем, в котором и родился младенец Иисус.

Римские наместники Иудеи

В дальнейшем для управления отдалённой провинцией императоры стали назначать наместников всаднического ранга в должности префекта. Первым таким наместником в 6 году стал Копоний. Наиболее известным из их числа является, безусловно, Понтий Пилат, который осуществлял свои полномочия между 26 и 36 годами.

 

Найденная в 1961 году надпись из Кесарии с упоминанием Понтия Пилата.

Хотя Тацит называет его прокуратором, на самом деле он носил звание префекта. Об этом прямо свидетельствует надпись из Кесарии, обнаруженная в 1961 году итальянской археологической экспедицией под руководством Антонио Фрова. Камень размером 82×100×20 см, на котором она была высечена, был использован вторично при ремонте лестницы театра. Хотя надпись частично повреждена, интересующие нас слова читаются довольно ясно:

. . . . . . S TIBERIEVM
. . [PO]NTIVS PILATVS
[PRA]ECTVS IVDA[EA]E

Прокураторы в начале I века н.э. являлись представителями императора в провинциях, они вели хозяйство в принадлежавших ему имениях, собирали налоги, выступали в судах и т.д. Постепенно прокуратура из личной службы императора превратилась в общегосударственное учреждение. При Клавдии на эти должности стали назначать лиц всаднического происхождения.

Между 44 и 64 годами Иудея действительно управлялась прокураторами, которые были наделены военно-административными полномочиями на ее территории. Аналогичный порядок действовал в это время в нескольких других провинциях (Альпы, Реция, Норик, Фракия, Мавретания), где императорские прокураторы совмещали свои обязанности с наместническими полномочиями. Должно быть, префектов Иудеи 6–41 годов, в том числе и Понтия Пилата, стали называть прокураторами также только после 44 года, задним числом приписав им звание, которое носили их преемники в более позднее время.

Обязанности наместника

Резиденцией римских наместников Иудеи была Кесария Приморская. Этот большой греческий город с торговой гаванью, форумом и театром, монументальной архитектурой и регулярной планировкой улиц был построен Иродом Великим и назван им в честь Цезаря Августа. В Иерусалим, являвшийся крупнейшим городом провинции, наместник наведывался лишь во время больших праздников, чтобы предпринять особые меры предосторожности на случай возможных антиримских выступлений. Его резиденцией (преторией) в эти дни, скорее всего, являлся старый дворец Ирода, располагавшийся в северо-западном углу Верхнего города, защищенный лагерем и мощными укреплениями.

Кесария Приморская, резиденция римского наместника Иудеи

Кроме того, по различным делам, а также для осуществления судопроизводства, наместник был обязан посещать крупнейшие города провинции. Известно, что в 44–66 годах Иудея разделялась на пять судебных округов, центрами которых являлись Иерусалим, Гадара, Амафус, Иерихон и Сепфорис.

В мирное время судебные разбирательства были одной из основных обязанностей римского наместника. На территории провинции он осуществлял верховную юрисдикцию в отношении проживавших здесь римских граждан, а также в отношении переданных на его рассмотрение тяжб между гражданами и провинциальным населением. Он имел право возбуждать судебный процесс по представленному ему иску, председательствовать в суде, передавать дело на рассмотрение третейских судей, в том числе иностранных, или самостоятельно выносить приговор. Также он мог осуществлять наказания в отношении осужденных и отпускать на волю рабов. Дела по тяжким преступлениям, в которых обвинялись лица низкого социального статуса, наместник часто решал в порядке ускоренного судопроизводства, когда, фактически, просто утверждалось решение проводивших предварительное следствие местных судей.

Иерусалим во времена Иисуса. Цифрами обозначены:
1. Храмовый двор
2. Антония
3. Голгофа
4. Дворец Ирода
5. Ессенские ворота
6. Цитадель, башни Мириаммы, Фазаеля и Гиппика
7. Дом первосвященника
8. Вход в Храм
9. Тиропеонская долина
10. Дворец адиабенских царей, резиденция Ирода-Антипы
11. Силоамский бассейн
12. Верхний город
13. Долина Генном
14. Гефсимания
15. Гора Скопус

Каким образом происходило наместническое судопроизводство, хорошо видно в евангельском описании суда над Иисусом. Обвиняемый был арестован храмовой стражей и слугами первосвященника, после чего препровождён в его дом, где состоялся допрос и заседание суда синедриона. Вопреки утверждениям евангелистов, синедрион имел право выносить смертные приговоры по религиозным делам. Но предъявленное Иисусу обвинение в богохульстве держалось на столь шатких основаниях, что его вину не смогли доказать, и вместо этого препроводили его к римскому префекту с обвинением в подстрекательстве к беспорядкам.

Как известно, Понтий Пилат не нашел за Иисусом вины и, узнав, что тот происходит из Галилеи, отослал его к Ироду-Антипе, также находившемуся в это время в Иерусалиме. Ирод-Антипа также отказался вынести решение и вернул обвиняемого Пилату. Основной вопрос, заданный наместником Иисусу, «Ты ли царь иудейский?», был обусловлен характером обвинения.

 

Реконструкция Ессенских ворот и Лифостротона, где, как полагают, происходил описанный в Евангелиях суд Пилата.

Иоанн описывает место суда над Иисусом следующим образом: «Пилат… вывел вон Иисуса и сел на судилище, на месте, называемом Лифостротон (каменный помост, паперть), а по-еврейски Гаввафа». В 1970 году израильский археолог Маген Броши проводил раскопки участка смежной с Иродовым дворцом западной оборонительной стены Иерусалима к югу от современной Цитадели. При этом были найдены ворота для входа на территорию дворца, которые были идентифицированы как Ворота ессеев, известные по литературным источникам. Комплекс ворот включал внутренний дворик размером 30×11 м, образованный старыми хасмонейскими укреплениями и новой стеной, построенной Иродом. С северной стороны дворика найден ступенчатый трибунал шириной 8 метров. Некоторые исследователи полагают, что этот дворик и был местом описанного в Евангелии суда над Иисусом.

Войска под началом наместника

Для поддержания порядка на территории провинции наместник располагал несколькими отрядами вспомогательных войск. Считается, что они включали как минимум одну кавалерийскую алу и пять пехотных когорт, всего около 3000 человек. В основном это были формирования, ранее подчинявшиеся Ироду Великому и после превращения его владений в провинцию вошедшие в состав римской армии. Большая часть этих войск набиралась в самой Иудее, однако состояла преимущественно из не-иудеев: самарян, идумеев, сирийцев и греков.

Особую роль в их составе играли уроженцы Себасты, бывшей Самарии, в которой Ирод устроил колонию для своих ветеранов. Иосиф Флавий упоминает их при описании подавления восстания, вспыхнувшего в Иудее после смерти Ирода в 4 году до н.э., когда к римлянам примкнула «храбрейшая часть войска, в числе трех тысяч человек, так называемые себастийцы, и во главе их Руф и Грат: один предводитель всадников, другой – царской пехоты».

Источники позволяют идентифицировать большинство из этих военных частей. Ala ISebastenorum, известная по тексту «Деяний апостолов» и «Иудейской войны» Иосифа Флавия, в 44 году находилась на территории Иудеи, а впоследствии принимала участие в подавлении восстания 66–70 годов. После этого она была переведена на территорию Мавретании Цезарейской, где ее следы обнаруживаются во II веке.

 

Стела, принадлежавшая конному лучнику, служившему в I але парфян и арабов в Германии. Отряды конных лучников были характерны для армий зависимых от Рима правителей Ближнего Востока. Музей археологии, Майнц

Схожую судьбу имеет когорта cohors I Sebastenorum, также известная по тексту «Деяний апостолов». Согласно сирийским дипломам 88 и 139 годов, когорта в это время находилась на территории Сирии. Надгробный памятник некоего Автрония Басса из Тира упоминает cohors I Italica civium Romanorum, в которой служил покойный. Наконец, когорты cohors IIItalica civium Romanorum и cohors I Augusta упоминаются в «Деяниях апостолов». Впоследствии cohors II Italica voluntariourum civium Romanorum известна среди военных частей сирийского гарнизона. Таким образом, все еще неидентифицированной остается одна когорта, что, впрочем, не означает, что не было и других, до этого времени неизвестных нам отрядов.

Ядро дислокации этих войск находилось вблизи Кесарии Приморской, являвшейся резиденцией наместника. В некоторых других городах Иудеи тоже находились постоянные гарнизоны войск. Они имелись в Самарии, Махероне, Кипре и других пограничных крепостях. Римский гарнизон также постоянно находился и в Иерусалиме, где местом его размещения являлась выстроенная Иродом крепость Антония. Последняя с северо-западной стороны примыкала к храмовому двору, что позволяло солдатам гарнизона контролировать находившихся там паломников и, при необходимости, оперативно подавить беспорядки.

Волнения в провинции

Римская власть не пользовалась поддержкой со стороны населения Иудеи. На протяжении десятилетий, предшествующих Иудейскому восстанию 66–70 годов, здесь неоднократно происходили волнения, в которых, порой, участвовали десятки тысяч людей. После смерти Ирода в 4 году до н.э. наместнику Сирии Публию Квинтилию Вару пришлось усмирять мятежников силой. На крестах, установленных им вокруг Иерусалима, были распяты две тысячи захваченных в плен бунтовщиков.

Превращение страны в римскую провинцию в 6 году спровоцировало новый всплеск насилия. Некий Иуда Галилеянин захватил царский арсенал в Сепфорисе, а затем призывал своих сторонников уклоняться от римской переписи. Это восстание также было подавлено, а сам Иуда погиб, однако его последователи образовали основу партии зелотов. В 44 году некий Февда звал своих сторонников в пустыню и уверял, что по его слову перед ними расступятся воды реки Иордана. Римский прокуратор Куспий Фад выслал против Февды и его последователей конницу, которая многих из них перебила. Самому Февде отрубили голову, чтобы отвести ее в Иерусалим.

Наконец, в правление Антония Феликса в 52–60 годах появился некий лжепророк из Египта, о котором Иосиф Флавий в «Иудейской войне» рассказывал следующее:

«Этот мошенник, выдававший себя за пророка, уговорил простой народ отправиться вместе с ним к Масличной горе, отстоявшей от города на расстоянии 5 стадий. Тут он обещал легковерным иудеям показать, как по его мановению падут иерусалимские стены, так что, по его словам, они будто бы свободно пройдут в город. Когда Феликс узнал об этом, он приказал войскам вооружиться, затем во главе большого конного и пешего отряда выступил из Иерусалима и нагрянул на приверженцев Египтянина. При этом он умертвил 400 человек, а 200 захватил живыми. Между тем, Египтянину удалось сбежать из битвы и исчезнуть».

Суд над Иисусом

Иосиф Флавий считал лидеров этих движений обманщиками и беспринципными авантюристами, возбуждавшими народ своими проповедями и подбивавшими его к мятежу против римских властей. Преследования, которыми их участники подвергались со стороны римских наместников и их войск, свидетельствуют о том, что те тоже воспринимали их как мятежников и видели в их действиях угрозу для себя и своей власти. Когда тот или иной проповедник, вышедший из пустыни, заявлял о себе как о чудотворце, перед которым расступятся воды реки или по слову которого падут стены, неизвестно, верили ли римляне в эти его предсказания. Но они определенно учитывали число его последователей и предпочитали действовать решительно, пока не стало слишком поздно.

 

Н.Н. Ге, «Что есть истина?» Христос и Пилат (1890)

История Иисуса из Назарета с точки зрения римских властей также вписывалась в перечень уже имевшихся прецедентов. Он исцелял больных и творил чудеса, собирал вокруг себя толпы воодушевленных поклонников, и к тому же устроил беспорядки в Храме. Хотя в Евангелиях нет свидетельств о том, что он обещал своим последователям освобождение от римской власти, нет сомнений, что он немало говорил о наступлении «царства Божьего», которое его ученики могли интерпретировать упрощенно. Они также величали своего учителя «мессией», то есть царем Израиля из рода Давида.

Для римского префекта Понтия Пилата, который, по свидетельствам Филона Александрийского и Иосифа Флавия, был грубым и жестоким человеком, одного этого обвинения было вполне достаточно, чтобы послать подсудимого на смерть. Римский наместник вряд ли вникал в идею царства, которое было не от мира сего. Его видение проблемы воплощалось в содержании надписи, по его приказу повешенной над крестом Иисуса: «Царь иудейский».

http://warspot.ru/8859-ne-mir-ya-prines-no-mech