"у меня есть" и "я имею"

[nik1]

Влияния на културата:

А) В българския и руския разговорен език се изполват предимно или само умалителни/"гальовни"/ имена (и често наименования), понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков)

Типични примери:

"Анастасия/Наталия" ->(умал 1)"Наташа"->(умал 2)"Наташка", "Наташенка";

"Николай" -> "ники", "никчо", "николайчо","коле(я)", "николашка";

Говорът ни (на българи и руснаци) е мек, понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков), за разлика от говора на хората от мъжествените култури (Япония, САЩ), който е насечен и/или твърд ("жесткий", "крепкий").

--------------------

Б) В българския (и в руския език предполагам е също така) има напълно развита система от роднински наименования, понеже културата ни е "родова"("колективистична"), според Хофстеде - Минков. По-точно - допреди 100-150 години културата ни е била "родова. Родовете са живели или в един двор (в една къща), или са били непосредствени съседи..

В езиците на "индвидуалистичните" култури (например в Английски) тази система е максимално опростена. Специфичните наименования са изчезнали, и са заменени с общи.

Илюстрация

"снаха" (съпруга на брата) -> Sister-in-law

"зълва" (сестра на мъжа) -> Sister-in-law

"балдъза" (сестра на жената)-> Sister-in-law

"етърва" (съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат) -> Sister-in-law

"зет" (съпруг на сестра)-> Brother-in-law

"девер"(брат на мъжа) -> Brother-in-law

"шурей" (брат на жената)-> Brother-in-law

"бажданак" (съпругът на една сестра по отношение на съпруга на друга сестра)-> Brother-in-law

"леля" (сестра на майката, сестра на бащата) -> Аunt

"вуйна" (жена на брата на майката) -> Аunt

"стринка"/или"чинка/" ,или "тетка"/благоевградски говор/ (жена на брата на бащата)-> Аunt

"чичо" (брат на бащата) -> Uncle

"вуйчо" (брат на майката)-> Uncle

"калеко/свако" (мъж на сестрата на майката/бащата) -> Uncle

-------------------

В)

Г)

Следва продължение..

Редактирано Март 18, 2011 от nik1

[Skubi]

Влияния на културата:

А) В българския и руския разговорен език се изполват предимно или само умалителни/"гальовни"/ имена (и често наименования), понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков)

Типични примери:

"Анастасия/Наталия" ->(умал 1)"Наташа"->(умал 2)"Наташка", "Наташенка";

"Николай" -> "ники", "никчо", "николайчо","коле(я)", "николашка";

Говорът ни (на българи и руснаци) е мек, понеже културите ни са "женствени" (според Хофстеде - Минков), за разлика от говора на хората от мъжествените култури (Япония, САЩ), който е насечен и/или твърд ("жесткий", "крепкий").

--------------------

Б) В българския (и в руския език предполагам е също така) има напълно развита система от роднински наименования, понеже културата ни е "родова"("колективистична"), според Хофстеде - Минков. По-точно - допреди 100-150 години културата ни е била "родова. Родовете са живели или в един двор (в една къща), или са били непосредствени съседи..

В езиците на "индвидуалистичните" култури (например в Английски) тази система е максимално опростена. Специфичните наименования са изчезнали, и са заменени с общи.

Илюстрация

"снаха" (съпруга на брата) -> Sister-in-law

"зълва" (сестра на мъжа) -> Sister-in-law

"балдъза" (сестра на жената)-> Sister-in-law

"етърва" (съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат) -> Sister-in-law

"зет" (съпруг на сестра)-> Brother-in-law

"девер"(брат на мъжа) -> Brother-in-law

"шурей" (брат на жената)-> Brother-in-law

"бажданак" (съпругът на една сестра по отношение на съпруга на друга сестра)-> Brother-in-law

"леля" (сестра на майката, сестра на бащата) -> Аunt

"вуйна" (жена на брата на майката) -> Аunt

"стринка"/или"чинка/" ,или "тетка"/благоевградски говор/ (жена на брата на бащата)-> Аunt

"чичо" (брат на бащата) -> Uncle

"вуйчо" (брат на майката)-> Uncle

"калеко/свако" (мъж на сестрата на майката/бащата) -> Uncle

-------------------

В)

Г)

Следва продължение..

Вода- Водка

За пример. При унгарците има 3 вида родственност. По раждане, по брак, и изкуственно. Това последното е свързано например брадство по млякор или кръвен съюз, или кръстници....Също с отделни думи казват за по млад или по стар роднина....

Роднини

[nik1]

Вода- Водка

За пример. При унгарците има 3 вида родственност. По раждане, по брак, и изкуственно. Това последното е свързано например брадство по млякор или кръвен съюз, или кръстници....Също с отделни думи казват за по млад или по стар роднина....

Роднини

Вода - Водка - "Водчица" (хаха)

"Ракия" -> "Ракийца","Ракийка"

[Perkūnas]

В другите славянски езици се употребява глаголът имам. Руската конструкция у ... есть е специфично източнославянска.

Редактирано Март 21, 2011 от Perkūnas

[nik1]

Доколкото културите ни са колективистични (родови) - В българския и руския (и в славянските) език (вкл. езикът на общуване), има някои особености, които (особености) са изчезнали или липсват в езиците в индивидулистичните култури (например в английския, германските езици и френския).

-Рядка употреба на местоимението "аз".

(това корелира със скромността на хората в тези култури, и с нежеланието на хората да се самоизтъкват пред другите)

-Безподложни изречения/конструкции;Например "От министерството съобщиха че.."

-Объркан или гъвкав слововоред.Например "На кино (аз) отивам", "(Аз) отивам на кино".

-Недоизказани изречения, с пропуски и еклиптики , смисъла на които изречения, не-българи и/или не-руснаци, не биха могли да разберат; Например: "ты куда"- "ти къде", "ти какво", "ти пък","ах ты", "какво ще..обичате" (сръбски), "ми аз просто така", "ти си направо".

/Подобни еклиптични форми са характерни и за класическия латински, например в “in vino veritas” – “във виното (е) истината” и безброй други сентенции./

Последните три феномена илюстрират една характерна особеност на родовите култури, и тя е че хората в тези култури общуват пряко само със роднините си, и избягват такава реч, която може да обиди и разсърди близки им. Хората общуват обикновено със заобикалки, с намеци, също със жестове и интонация, и са се научили разпознават смисъла, без да е необходимо да се спазва прав и твърд словоред, и без да е необдходимо да се изразяват пряко и ясно.

Освен това, прекия изказ, в случаите когато се изразава недоволство или несъгласие, най-често в тези култури се приема за обиден и обиждащ..

/В български език имаме една поговорка и тя се казва "Думам ти дъще, сещай се снахо". Така стоят нещата и с критиката на работното място. Когато един немски или американски началник началник не е доволен от подчинените си, той им казва директно и точно защо и от какво точно не е доволен. Ако в България направим такова нещо, разваляме не само личните си отношения, но и мотивацията на служителя. Препоръчителен начин за критика в родовите общества е непрекият. Някои автори наричат това общуване “общуване във висок подтекст”. Например, вместо да се развика направо на подчинения си, шефът прави това в негово отсъствие пред други, като се надява те после да му кажат. Също може да събере група хора, сред които е и провинилият се, и да каже: “Някои хора тука си мислят, че....”.Може дори са се разкрещи на човек, който няма нищо общо със случая, в присъствието на виновния, като се надява той да се сети за какво става въпрос./

Този явления са се срещали в старогерманските езици и старофренския..След като съответните култури са станали повече индивидуалистични, т.е.когато хората са започнали да общуват с непознати и са развили индивдулаистичните си нагласи- те (хората) са започнали да употребяват твърдия словоред, именно защото той е позволявал еднозначно да бъдат разбрани от различни хора;

По материали от книгата на антрополога и езиковеда Михаил Минков "Защо сме различни", любезно преставени от alvassareiro.

Продължава..

Редактирано Март 21, 2011 от nik1