Маджарите в средновековна България;българо-маджарски/унгарски отношения

[Skubi]

За Юлиан Венгерский чели ли сте.

Той открива Магна Унгария която е до България. живеят едни до други.

1235

ПС. ако има нещо неястно и се нуждае от превод.....Защото понякога автоматичното доста щурави неща превежда....

:117:

[Perkūnas]

Филип Маджарина от българските народни песни:

http://en.wikipedia.org/wiki/Pipo_of_Ozora

[nik1]

МАРКО ПОГУБВА ФИЛИП МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА 50 РОБИНКИ

Седна Марко с макя да вечера

суа леба и вино цървено.

Он вечера, она не вечера.

Па се Марко лод мустак усмихна.

Согледа го неговата макя,

па Маркоти потио говори:

- Що се, Марко, под мустак усмихна?

Даль се смееш на суа вечера,

иль се смееш на вино цървено;

даль се смееш мене на староста,

иль се смееш любне на грозоча?

А Марко й потио говори:

- Таком бога, моя стара мале!

Не се смеем тебе на староста,

не се смеем любне на грозоча,

не се смеем на суа вечера,

ни се смеем на вино цървено,

нел се смеем Филип Маджарину,

де се хвалил код негово любне,

де се хвалил мене да погуби!

Дали, мале, тува да го чекам,

или, мале, на дом да му идем,

да му идем у маджарска земя?

А макя му потио говори:

- Болье, сину, на дом да му идеш,

негли, сину, тува да го чекаш:

я не мога кърви да ти гледам,

а то не ли жива да останем.

Рано рани Марко вреден юнак

и на макя потио говори:

- Стани, мале, рано отзарана,

стани, мале, низ меки душеки,

да ми простиш това благо млеко,

що сам цицал три години време,

що сам цицал това благо млеко!

Та станала рано отзарана,

та станала низ меки душеки,

та му прости това благо млеко:

- Просто да е, сину, благосовно,

що си цицал това благо млеко,

що си цицал три години време!

Па си ойде Марко добър юнак,

па си ойде низ Будина града,

та си ойде по бела Дунафа.

Там затече педесе робинки,

де си беля това бело платно.

А Марко им потио говори:

- Таком бога, педесе робини!

Дека седи Филип Маджарина?

Робини му потио говора:

- Таком бога, непознат юначе!

Карай коня на десната страна,

Фйлипу са порти яко лични:

порти му са с чоа покриени,

двори му са с главье оперени,

окол двори - сребрени подпори!

А Марко им потио говори:

- Таком бога, педесе робини!

Да чио е това бело платно,

що буате на мраморен камик,

що буате со златни буальки?

Робинки му потио говора:

- Таком бога, непознан юначе!

Филипово е, пусто да остане!

Еве стана девет годин време,

ка белиме Филипово платно,

ни се бели, пусто да остане,

ни се бели, море, ни се дере!

Па Марко им потио говори:

- Юнак ли е Филип Маджарина?

- Да юнак, море, да не е ли,

да юнак е, бог да го убие!

Да видиш ли тоа мрамор камик?

Относи го Филип, доноси го!

Тогай рипна Марко вреден юнак,

кога грабна тоа мрамор камик,

па го хвърли у бела Дунафа.

На робинки потио говори:

- Таком бога, педесе робини!

Соберете това бело платно,

нахвърлете у бела Дунава,

идете си, коя отдека сте -

я че губим Филип Маджарина!

Па си ойде Марко добър юнак,

кара коня на десната страна,

та си ойде Филипу на двори.

Та повикна Марко добър юнак,

та повикна Филип Маджарину:

- Я излезпи, Филип Маджарина,

отвори ми твои бели порти!

Не излезна Филип Маджарина,

нел излезна Филипово любне.

Отдалек се любне засилило,

па Маркоти потио говори:

- Назад, назад, непознат юначе!

Че да дойде Филип Маджарина,

че да дойде от ладна меана,

че да дойде, па че те погуби!

Разлюти се Марко добър юнак,

ритна с чизма, та порти отвори.

Кога грабна таа остра сабля,

та погуби Филипово любне -

заби му се у скут посипаа,

очи му се далек отлетеа,

далек, далек, три конака место;

там погуби Филипово любне,

на место го, море, и остаи.

Па си ойде на ладна меана,

па си ойде Филипа да тражи.

И си найде Филипа юнака.

А Филип му потио говори:

- Ела, ела, Марко добър юнак!

Я те тражим по небо, по земя,

ти ми, юнак, сам на нодзе дойде!

Айде, Марко, да се обяждаме,

кой че юнак, море, да излезне,

да ти ли чеш, Марко, или язе!

Проговори Филип Маджарина:

- Я застани, Марко, на белега,

да хвърляме наши буйни копя!

Па застана Марко на белега,

па му хвърли Филип Маджарина,

та му хвърли това буйно копье -

това Марко, море, и не чуе.

Па застана Филип на белега,

па му хвърли Марко добър юнак,

та му хвърли това буйно копье -

на место го Марко и остаи.

Па си ойде Марко добър юнак,

па си найде педесе робинки,

на робинки потио говори:

- Таком бога, педесе робини!

Соберете тие бели платна,

нахвърлете у бели Дунава,

идете си, коя отдека сте -

я погубих Филипово любне,

и погубих Филипа юнака!

==============================================

МАРКО КРАЛЕ УБИВА ФИЛИПА МАДЖАРИНА

И ОСВОБОЖДАВА СЕДУМДЕСЕТ РОБИНКИ

Бог го убил Филип Маджарина,

шчо допушчил она бела книга,

я допушчил Марко во Прилепа:

- Здраво-живо, Марко Прилепчанин!

Я да до идеш во маджарска земя,

нийе оба да се обидиме,

я ке дойда во Прилепа града!

Му дейдиса она бела книга,

му дейдиса на сама вечера.

Книга пеит Кралевике Марко,

ми я пеит, под мустак се смеит.

Го догледа негоа стара майка,

та му велит Кралевике Марко:

- Хай ти, синко, море мили синко!

Шчо ми пеиш она бела книга,

книга пеиш, под мустак се смеиш?

Аль се смеиш со млада невеста,

аль се смеиш со мъжконо дете,

даль се смеиш со моява старос?

Тогай велит Кралевике Марко:

- Хай ти, майко, моя стара майко!

Не се смеям со млада невеста,

не се смеям со мъжконо дете,

не се смеям со твоята старос,

тук се смеям с Филип Маджарина:

ми допушчил она бела книга -

я да одам во маджарска земя,

нийе оба да се обидиме,

я ке дойдит во Прилепа града!

Тогай велит негоа стара майка:

- Хай ти, Марко, мои мили синко!

Не чекай го да ти дойт во Прилепа града,

тук оди му ти во маджарска земя;

оти ми го кажвеет и него мошне юнак,

шчо загубил седумдесет кральои,

та жаль ми йе, синко, да ти гледам грехой,

твоите грехой и твоите милкой,

да н' ти пулям църни кърви во рамни дворои!

Много хатър Марко му остана.

Тога велит на млада Маркоица:

- Стани бъргу, млада Маркоице,

да оседлиш моя бърза коня,

да му кладиш седло от мерджана,

да му кладиш юзда гергевлиа;

Шарца коня добро назобай ми

и даде му три легени вино,

три легени вино, вино тригодишно!

Шчо ми стана млада Маркоица,

шчо ми стана рано, на полношчи,

коня ми го зоба назобало,

го назоба три легени зоба,

вино ми го добро изнапила -

три легени саде тригодишно.

Та ми стана Марко на ютрина

и ми търгна во маджарска земя.

Ми приблиза во маджарска земя,

ми втасало д' она бърза река.

Тамо найде седумдест белярки,

къд переха она бела волна,

а църната бела я права.

И им велит Кралевике Марко,

и им велит на седумдест белярки:

- Поможи бог, седумдест невести!

- Дай бог добро, незнаен делио!

Ние не сме младине невести,

нито си сме младине девойки,

туку си сме младине вдоици:

н' овдоело Филип Маджарина;

си сме нийе негои робинки,

сме робинки, шчо никой не робвил -

деня, ношя волна да периме,

църна волна, бела да а прайме!

Пак им велит Кралевике Марко:

- Ке в' опитам, младине вдоици,

до колку йе негоа юнашчина?

Отговорат младине вдоици:

- Хай ти, юнак, незнаен делио!

Овай камен, волна шчо чукаме,

ми го креват близу до пояса!

Слезе Марко от своя бърза коня,

ми се хвърли на земя сурова,

ке с' обидит с белего камена.

Ми го фати Марко Прилепчанин,

та го хвърли пет саати место

и се хвърли на своя бърза коня.

Тога Марко со робинки сборвит:

- Аль чуете, седумдест робинки?

Къде падват куки Филипои?

Му говорат седумдест белярки:

- Хай ти, юнак, незнаен делио!

Ке 'и видиш и ке 'и познаиш:

Филипои порти ми се от железо,

а чершефи - саде от челика.

Та ми биде Марко Прилепчанин,

та ми биде у куки Филипои;

та ми клюкна на негои порти.

Шчо излезе църнана арапка.

Я опитвит Кралевике Марко:

- Даль йе тука Филип Маджарина?

Не му кажвит, ни пак м' отворвит.

Се разлюти Марко Кралевике,

удри с клоци н' онье вити порти,

ми 'и хвърли порти во дворои.

Ми се качи на високи диван

и йе велит младе Филипице:

- Поможи бог, млада Филипице!

Тая ми се мпогу разсърдила:

той йе сборвит, тая му не сборвит.

- Я сборви ми, млада Филипице,

я кажи ми къй йе Филип Маджарина?

Пак си малчит, не му с' отгоорвит.

Се разлюти Марко Кралевике,

та йе велит младе Филипице:

- Ако имаш севда за малченье,

яз да т' научам како да си малчиш!

Йе отвори нейзината уста

йе пресече йъзик па живота,

йе пресече йъзик до полойна;

и ми зеде она мъжко дете,

во дивани него го предзвони -

диван ми се кърви облеало!

Та се качи на свбя бърза коня,

та си пойде Марко на ладни меани,

си се служит с чаша ведреница.

, Кога дойде Филип Маджарина,

шчо ке видит: порти от железо,

порти му се во дворои хвърлени!

Ми се качи н' онай висок диван.

Кога гледат: дете предзвонато,

а над дете - млада Филипица:

коси ми 'и тая разтурила,

ми се кършит и ми се дробит,

ама сбор не можит да сборвит!

Та му кажвит църнана арапка:

- От' ти дойде Марко от Прилепа;

той предзвони дете на дивани

и пресече младе Филипице,

йе пресече йъзик до полойна,

зашч' не му се тая отгоорвела!

Ми се Филип много разсърдило,

та ми вяхна своя бърза коня

и ми зеде тежка боздугана,

ми отиде белине чаршии.

Ми го барат Марка Кралевикя,

ми го барат по ладни меани:

- Иль допаднал Марко от Прилепа,

иль допаднал на ладни меани?

Му говорат млади меанджии:

- Не допаднал Марко от Прилепа,

не допаднал во наши меани.

Та ми пойде най-долна меана;

и тука Филип пак ми опитало:

- Аль допаднал Марко от Прилепа,

аль допаднал во ваша меана?

Марко ми се много разсърдило,

му говорит Филип Маджарину:

- Бог те убил, Филип Маджарине,

е Марка сборвиш, Марка не познаваш!

Шчо ми хвърли Филип Маджарина,

шчо ми хвърли тежка боздугана.

Боздугана Марко в ръка ми пречека;

назад Марко Фйлипу го врати,

и от коня Филипа го сметна,

та му зеде глава до рамена.

Тога велит Марко Прилепчанин:

- Вака идет Марко во Маджарско,

Маджар Филип за да го загубит!

Ми изпушчи седумдест белярки

и им даде венци позлатени.

Ке го пратат Марка во Прилепа,

ке г' йзпратат седумдест белярки,

ми го лрашчеет и много го молитвеет.

Ми отиде Марко во Прилепа,

та йе велит на своя стара майка:

- Хай ти, майко, моя стара майко!

Ти го носам Филип Маджарина,

пешкеш ти носам негоата глава!

Утъркаля Филипоа глава.

Тога майка ми го завервала,

тога неа вера я фатило.

===================================

ПЕТРЕ МАДЖАРИН И ГЮРДЖИН КАМБЕР ХАНЪМА

Том 1: Песни

Бре Петре, бре маджарине!

Попленил Петре, попленил

до осум-девет анъми,

десета Гюрджин анъма.

Сите ги качи кочиа,

Камбер анъма пеш оде,

мъжко й дете у ръце,

ем боса, ем гологлава

по тиа вруки врукини,

по тиа жежки каменье.

На Петре веле, говоре:

- Бр, Петре, бре маджарине!

Ако ме мене не жалеш,

баре ми жали детето,

детето, младо Наумче,

баре го качи кочиа,

кочиа или на коня!

Петре й веле, говоре:

- Е тизе, Гюрджин анъмо!

Помниш ли, паметуваш ли,

кога бех у вас измекяр,

люта ме треска тресеше.

Яз ти посаках понуда,

понуда, врукя погача;

тизе ми даде понуда,

от три години корчички,

шчо се валяле под нокьви,

шчо ги гризале ъртьето;

ти студна вода ми даде,

шчо си миеше лицето

от тоа пусто белило,

и циганското цървило!

===============================

http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF+%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&aq=f&aqi=&aql=&oq=

Редактирано Март 21, 2011 от nik1

[nik1]

Дали фамилията "Нандор" произхожда от "волонтири", "фердинандовци", аз не знам..

http://www.amazon.com/dp/B000WRD6D4?tag=surnamefinder-20&camp=14573&creative=327641&linkCode=as1&creativeASIN=B000WRD6D4&adid=0QYE7FCD3N7ZZGQ1MFFN&

Този унгарски историк свързва "нандор" с дунавските българи

http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/62.html

==

Този руски историк също свързва Нандор с дунавските българи:

http://tuvalu.santafe.edu/events/workshops/images/0/0d/MigratoryMech.pdf

An Arab anonymous author whose report used Ibn Rusta tells that the country

of Magyars lies between the countries of the Pechenegs and the tribe Eskel (a fraction

of the Volga Bulgars). The Magyars collect tribute from the neighboring Slavs

(Saqaliba), capture them prisoners and sell to the Greeks from ar-Rum in their port

K.r.kh (Kerch’). The Magyars use to roam between two rivers in the country of the

Saqaliba – Itil (flowing to the Khazars) and Duba (or Ruta): beyond one of these

rivers lives a people Nandar which belongs to ar-Rum, over their land there is a high

mountain, and beyond it a Christian people M.rwat lives. Generations of scholars tried

to interpret this text. The main question deals with the rivers between which the

Hungarian roaming territories lay. Long ago the river Duba was identified with the

Danube over which the real people Nandor lived (such was the Hungarian name for

the Bulgars - the term going back to an old Turkic ethnonym Onoghundur)**; the

Danube Bulgarians settled within the Empire of the Romaioi and so were affiliated to

ar-Rum. Therefore the Carpathians appear the mountain over which the M.rwat lived

– in fact, over the Carpathians lived the Slavs – the Moravians. More difficult is the

problem of Itil: the Turkic term itil means ‘a river’. Most of the scholars identified the

Itil not with the Volga but with the Dnieper: the Magyars moved beyond the Dnieper

to the country Etelköz (the Hungarian term for “a country between two rivers”).

Мнението на Тодор Балкански е аналогично:

http://www.promacedonia.org/tb2/tb_2_1.htm

Редактирано Март 21, 2011 от nik1

[Skubi]

Дали фамилията "Нандор" произхожда от "волонтири", "фердинандовци", аз не знам..

http://www.amazon.co...CD3N7ZZGQ1MFFN

Този унгарски историк свързва "нандор" с дунавските българи

http://mek.oszk.hu/0...07/html/62.html

==

Този руски историк също свързва Нандор с дунавските българи:

http://tuvalu.santaf...gratoryMech.pdf

An Arab anonymous author whose report used Ibn Rusta tells that the country

of Magyars lies between the countries of the Pechenegs and the tribe Eskel (a fraction

of the Volga Bulgars). The Magyars collect tribute from the neighboring Slavs

(Saqaliba), capture them prisoners and sell to the Greeks from ar-Rum in their port

K.r.kh (Kerch'). The Magyars use to roam between two rivers in the country of the

Saqaliba – Itil (flowing to the Khazars) and Duba (or Ruta): beyond one of these

rivers lives a people Nandar which belongs to ar-Rum, over their land there is a high

mountain, and beyond it a Christian people M.rwat lives. Generations of scholars tried

to interpret this text. The main question deals with the rivers between which the

Hungarian roaming territories lay. Long ago the river Duba was identified with the

Danube over which the real people Nandor lived (such was the Hungarian name for

the Bulgars - the term going back to an old Turkic ethnonym Onoghundur)**; the

Danube Bulgarians settled within the Empire of the Romaioi and so were affiliated to

ar-Rum. Therefore the Carpathians appear the mountain over which the M.rwat lived

– in fact, over the Carpathians lived the Slavs – the Moravians. More difficult is the

problem of Itil: the Turkic term itil means 'a river'. Most of the scholars identified the

Itil not with the Volga but with the Dnieper: the Magyars moved beyond the Dnieper

to the country Etelköz (the Hungarian term for "a country between two rivers").

Мнението на Тодор Балкански е аналогично:

http://www.promacedo.../tb2/tb_2_1.htm

Интересно в унгарското вики споменават, че Бялград се е наричал и Алба Булгария....

На унгарски на Бялград са казвали Нандорфехервар.

Значи белият град на дунавските българи....

):

Singidunum

Редактирано Март 22, 2011 от Skubi

[Щекн Ичр]

За връзката нандор-българи, ми се струва че сте решили да откриете подторно топлата вода!

Нандор е вннтр от внъндур или оногундур! Първите носители на етнонима българи за "българите на Вънд, Вънд дава внъндур-болгар или букв. българите на Вънд, българите които държи Вънд! Появата в Кавказ: в периода 2-1 в.пр.н.е.-2в. Слабостите и доказателствата на датировките вече бяха обсъдени.

Твърде показателна е унгарската генеалогична легенда: Братята Мадяр и Хунор (маджарите и оногурите)отвлекли дъщерите на князете Алан-Дуло и Белар и после се оженили за тях. Алан-Дуло - дуласите, Белар - българите. Мадяр и Хунор заварват Дуло и Белар, т.е. те да по-късни преселници от тях. Мадяр и Хунор идват в 463 г. (фиксирана от източниците), т.е. много след българи и алани.

-------------------------------------

Рицар каза: нито П. Добрев, нито Ж. Войников могат да боравят със 30-тина речника от фонда на азиатските говори.....

Не е необходима да боравиш с толкова речници, но съвр. интернет-лингвист.портали, съдържат богат набор от етимологичени речници на основните интересуващи ни езици - индоевропейски, алтайски, угрофински, а това извънаредно улеснява търсенето на паралели и етимологията на дадена дума.

Редактирано Март 22, 2011 от Щекн Ичр

[resavsky]

Нандор - оногондур изглежда логично.Но като се има предвид че след Аспарух /или дори Кубрат/ названието "оногондур" явно спира да се използва то се налага извода че унгарците ползват името на българите от предбалканския им период.

[rasate]

Нандор - оногондур изглежда логично.Но като се има предвид че след Аспарух /или дори Кубрат/ названието "оногондур" явно спира да се използва то се налага извода че унгарците ползват името на българите от предбалканския им период.

Името с което са известни унгарците според анонимният автор на унгарския летопис "Деяния на унгарците" (1240 г.) идва от името на град Унг.(Унг-вар)

Според него през 903 година маджарите начело с Аламус преодолели за пръв път Карпатите и се спрели за 40-дневен отдих на брега на реката Латорица, там където днес е разположен град Мукачево. Няколко пъти към тях идвали малки групи конници откъм град Унг и без конфликти се връщали.По това време град Унг е административен център на владенията на Салан(предполага се,че е брат на Борис и чичо на Симеон).Войската на Аламус се приближила до град Унг за да го превземе,началникът на крепостта княз Лоборц(Лоборча или Лоборич), избягал от града в посока към крепостта Земплин. Войниците на Аламус го преследвали и го настигнали до бреговете на река Свиржава,където в разгара на битката Княз Лоборча се удавил. От този ден насетне тази река се нарича Лоборец.При битката с конният отряд на Лоборча,Аламус бил смъртно ранен и на четвъртият ден свикал съвет и провъзгласил Арпад за княз и повелител на маджарите. По-нататък анонимният автор на «Деянията на унгарците» пише: “На езика на чужденците Арпад започнал да се назовава княз на Унгвария.

[resavsky]

Алмус въобще не възглавява похода към Карпатите.Предполага се че е убит във войната с българо-печенезите или е убит от самите маджари след загубата във войната.Похода си е възглавен от Арпад.

[КГ125]

Хм, но защо тогава се пише hungaria, а не Ungvaria?

[RIZAR]

За връзката нандор-българи, ми се струва че сте решили да откриете подторно топлата вода!

Нандор е вннтр от внъндур или оногундур! Първите носители на етнонима българи за "българите на Вънд, Вънд дава внъндур-болгар или букв. българите на Вънд, българите които държи Вънд! Появата в Кавказ: в периода 2-1 в.пр.н.е.-2в. Слабостите и доказателствата на датировките вече бяха обсъдени.

Това тук съм го пропуснал , ако може някаква връзка с постовете ?

Не е необходима да боравиш с толкова речници, но съвр. интернет-лингвист.портали, съдържат богат набор от етимологичени речници на основните интересуващи ни езици - индоевропейски, алтайски, угрофински, а това извънаредно улеснява търсенето на паралели и етимологията на дадена дума.

Ако са направени от специалисти , защо не !? Но, ако отвориш книгите на Добрев с извори , посочки и литература, ще установиш, че нещата не са много по-добре от автохтонистите -

цитиране на извори през няколко ръце ,несигурни парелели , предовяряване на сбъркани тези и мн. др.

Най - лесни за проверка са глупостите му по отношение на "фисонитите" или Балчишкия оброчен кръст. Съответно в книгите му "Българска древност" и " Българска държавност на север от Дунав".

П. Добрев изказа няколко интересни тези и като , че ли напипа пулса на българите. Но, между напипването на пулса и определяне състоянието на организма има дълъг път, който се вижда ,че П. Добрев не може да извърви , въпреки интердисциплинарния екип, съставен от изкуствоведи, орнитолози, биолози, художници, математици , лингвисти и т.н. , който събира да му помага .

[glishev]

Щото неграмотни средновековни писари, дращят, пишат, кой каквото чул-недочул, редактирал смело по-стар източник...

[Skubi]

Името с което са известни унгарците според анонимният автор на унгарския летопис "Деяния на унгарците" (1240 г.) идва от името на град Унг.(Унг-вар)

Според него през 903 година маджарите начело с Аламус преодолели за пръв път Карпатите и се спрели за 40-дневен отдих на брега на реката Латорица, там където днес е разположен град Мукачево. Няколко пъти към тях идвали малки групи конници откъм град Унг и без конфликти се връщали.По това време град Унг е административен център на владенията на Салан(предполага се,че е брат на Борис и чичо на Симеон).Войската на Аламус се приближила до град Унг за да го превземе,началникът на крепостта княз Лоборц(Лоборча или Лоборич), избягал от града в посока към крепостта Земплин. Войниците на Аламус го преследвали и го настигнали до бреговете на река Свиржава,където в разгара на битката Княз Лоборча се удавил. От този ден насетне тази река се нарича Лоборец.При битката с конният отряд на Лоборча,Аламус бил смъртно ранен и на четвъртият ден свикал съвет и провъзгласил Арпад за княз и повелител на маджарите. По-нататък анонимният автор на «Деянията на унгарците» пише: "На езика на чужденците Арпад започнал да се назовава княз на Унгвария.

Унг-вар-------крепост на реката Унг

Аламус --------Алмош се казва и пише

:read:

[Galahad]

Като стана дума за Хр. Димитров и българо-унгарските отношения, случайно някой добър човек да е качил някъде из нета: "Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и лит. паметници от ХІV-ХVІІІв., С. 1989г.?

[Щекн Ичр]

Нандор - оногондур изглежда логично.Но като се има предвид че след Аспарух /или дори Кубрат/ названието "оногондур" явно спира да се използва то се налага извода че унгарците ползват името на българите от предбалканския им период.

----------------

Уногондур и оногур са два съвсем различни народа! не ги бъркайте. Едните са българи, другите принадлежат към голямата група хионити. Оногури или хунугури, идват от Согдиана, съвм. със савирите и маджарите, които са явно техни по-северни съседи.

------------------

За Унгвар - да съгласен съм, чел съм че до идването на маджарите в Панония, там е съществувала "оногурска марка" на Източнофранкското кралство. а не идва ли това от аварите, чието име и хони, вархонити, вар и хони?

----------------

Рицарю не смятам да обсъждаме Петър Добрев. Сигурно е необходима отделна тема. Той с етимологии на думи не се занимава, а само със сравнения, не мога да отрека че има и сполучливи попадения. Относно "бактрийската" му теория - пълен крах и отчайващо непознаване на района за който пише, пълна археологическа неграмотност, неумела работа с изворите + умела манипулация!

Редактирано Март 23, 2011 от Щекн Ичр

[rasate]

Алмус въобще не възглавява похода към Карпатите.Предполага се че е убит във войната с българо-печенезите или е убит от самите маджари след загубата във войната.Похода си е възглавен от Арпад.

Това което съм дал е следствие на "Унгарската Анонимна хроника”

записана от нотариуса на крал Бела ІІ -Алмош или Аламус(лат)-зависи от източника,тръгва на похода заедно с Арпад,но след битката при Свиржава е ранен и умира.

Градът на латински се изписва Hung-var.

Отвъддунавските земи вероятно са носили името Онгария,като свидетелство на това можем,да споменем за грамотата на франкският крал Людвиг Немски от 08.05.860 г,в която описва земите подарени на манастира Матзее,където споменава Uuangariorum marcha,2-3 десетилетия,преди появата на маджарите в Панония.

[Щекн Ичр]

Като стана дума за Хр. Димитров и българо-унгарските отношения, случайно някой добър човек да е качил някъде из нета: "Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и лит. паметници от ХІV-ХVІІІв., С. 1989г.?

------------------

Има ли я в Народната библиотека, ако я има, в скоро време ще я има и в пдф.вариант.

[resavsky]

Расате в Анонима няма такова нещо.Алмуш е баща на Арпад но целият поход и въобще цялата организация на преселението се свързва именно с Арпад.Той е вожда който довежда маджарите в Среднодунавската равнина.

[rasate]

Расате в Анонима няма такова нещо.Алмуш е баща на Арпад но целият поход и въобще цялата организация на преселението се свързва именно с Арпад.Той е вожда който довежда маджарите в Среднодунавската равнина.

Не мога да намеря анонима в Интернет иначе щях да ти покажа.

В търсенето се натъкнах на различни сайтове-ето един от тях:

http://www.magyarsag.eoldal.hu/cikkek/a-magyarsag-eredete/KIKVAGYUNK.html

Ето и виждането на Ж. Войников.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_HU_Granica_v_Srednite_vekove.pdf

[Skubi]

Не мога да намеря анонима в Интернет иначе щях да ти покажа.

В търсенето се натъкнах на различни сайтове-ето един от тях:

http://www.magyarsag...KIKVAGYUNK.html

Ето и виждането на Ж. Войников.

http://www.bulgari-i...nite_vekove.pdf

Опитай да търсиш Геста Хунгарорум от Анонимус.

Gesta Hungarorum

Но ако кажеш конкретно ще ти го преведа....

:good:

Редактирано Март 24, 2011 от Skubi

[rasate]

Расате в Анонима няма такова нещо.Алмуш е баща на Арпад но целият поход и въобще цялата организация на преселението се свързва именно с Арпад.Той е вожда който довежда маджарите в Среднодунавската равнина.

Тук го има:

Akkor Álmos vezér és főemberei ezek hallatára módfelett felvidultak, és Hung várához lovagoltak, hogy elfoglalják azt. Miközben tábort ütöttek a fal körül, a várnak Laborc nevű ispánja - az ispánt az ottlakók nyelvén dukának mondták - futóra fogta a dolgot, és Zemplén vára felé sietett. A vezér katonái űzőbe véve őt, egy folyó mellett elfogták, és mindjárt azon a helyen felakasztották. Attól a naptól kezdve ezt a folyót az ő nevéről Laborcnak hívták. Aztán Álmos vezér és övéi bevonulva Hung várába, a halhatatlan isteneknek nagy áldozatokat mutattak be, és négy napig tartó lakomát csaptak. A negyedik napon pedig Álmos vezér tanácsot tartván és övéit mind megesketvén, még életében vezérré és parancsolóvá tette fiát, Árpádot. Ezért hívták Árpádot Hungvária vezérének, összes vitézeit pedig Hungról hungvárusoknak nevezték el az idegenek nyelvén, és ez az elnevezés mostanáig él az egész világon.

http://mek.niif.hu/02200/02245/02245.htm

[Skubi]

Тук го има:

Akkor Álmos vezér és főemberei ezek hallatára módfelett felvidultak, és Hung várához lovagoltak, hogy elfoglalják azt. Miközben tábort ütöttek a fal körül, a várnak Laborc nevű ispánja - az ispánt az ottlakók nyelvén dukának mondták - futóra fogta a dolgot, és Zemplén vára felé sietett. A vezér katonái űzőbe véve őt, egy folyó mellett elfogták, és mindjárt azon a helyen felakasztották. Attól a naptól kezdve ezt a folyót az ő nevéről Laborcnak hívták. Aztán Álmos vezér és övéi bevonulva Hung várába, a halhatatlan isteneknek nagy áldozatokat mutattak be, és négy napig tartó lakomát csaptak. A negyedik napon pedig Álmos vezér tanácsot tartván és övéit mind megesketvén, még életében vezérré és parancsolóvá tette fiát, Árpádot. Ezért hívták Árpádot Hungvária vezérének, összes vitézeit pedig Hungról hungvárusoknak nevezték el az idegenek nyelvén, és ez az elnevezés mostanáig él az egész világon.

http://mek.niif.hu/0...02245/02245.htm

Хайде на бърже:

Тогава вождът Алмош и другите първенци, чувайки това се зарадваха и прияздиха при крепоста Хунг да я превземът. Докато строеха лагера под стената жупанът на крепоста Лаборц -жупанът там му казват дукан- се опита да избягар към крепоста Земплен. Войниците на вожда го проследиха и го заловиха до една река и там на място го обесиха. От този ден тази река се нарича Лаборц. Тогава вождът Алмош и неговите първенци влязоха в крепоста Хунг, там дадоха почит на безсмъртните богове и четири дена пиросваха. На четвъртият ден Алмош държа събрание и заклети първенците, че още в живота си постави синът си Арпад за вожд и господар. Затова наричат Арпад вождът на Хунгвария, и всичките юнаци хунгварци от Хунг на езикът на чужденците, и това название е живо и до ден днешен из целият свят.

:117:

[miroki]

Отвъддунавските земи вероятно са носили името Онгария,като свидетелство на това можем,да споменем за грамотата на франкският крал Людвиг Немски от 08.05.860 г,в която описва земите подарени на манастира Матзее,където споменава Uuangariorum marcha,2-3 десетилетия,преди появата на маджарите в Панония.

Това е много интересно , заприлича ми на земята на Оногурите, потърсих малко и ето какво намерих, явно не само на мен така ми е заприличало:

http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=2650.115;wap

"Съществуват документи в които районът на Средно-европейската низина, днешна Унгария е наричан “унгарска земя” поне 35 години преди пристигането на маджарите. В 860 год. кралят на източните франки Луис Немски (Louis the German) издава дарителско писмо на манастира Мелк (Melk) намиращ се в днешна Австрия. В това писмо [3] той определя източната (всъщност юго-източната) граница на своята държава като "Uuangariorum marcha", т.e. като "Uangar - ска граница" или " Vangar–ска граница". В този израз "Uangar" или "Vangar" не може да означава Magyar, тъй като прото-маджарите все още живеят на река Дон и никой не знае какво ще предприемат в следващите 50 години. Най-вероятно, Луис Немски е имал пред вид земята на оногурите (Onogur), които по това време са живеели и владели тези земи като западна административна област на тогавашната обширна държава на българите (фиг. 1). По това време и в тези места терминът “оногури” е бил равностоен на “българи”. Например, самите маджари в първите няколко века след своето пристигане наричат българите с думата “нандор”- оногундури. По същото правило тогавашните маджари са нарекли българския областен център Бялград, днешната столица на Сърбия - Белград, с името Нандор фехер вар, което означава оногурски (български) бял град (крепост).

http://protobulgarians.com/ungaria-onoguria.htm"

http://www.protobulgarians.com/ungaria-onoguria.htm

Всъщност самите унгарци, как се наричат, унгарци или маджари? Сега и в древността?

Ние ги наричаме и с двата термина , а те?

[Skubi]

Това е много интересно , заприлича ми на земята на Оногурите, потърсих малко и ето какво намерих, явно не само на мен така ми е заприличало:

http://www.pomak.eu/...ic=2650.115;wap

"Съществуват документи в които районът на Средно-европейската низина, днешна Унгария е наричан "унгарска земя" поне 35 години преди пристигането на маджарите. В 860 год. кралят на източните франки Луис Немски (Louis the German) издава дарителско писмо на манастира Мелк (Melk) намиращ се в днешна Австрия. В това писмо [3] той определя източната (всъщност юго-източната) граница на своята държава като "Uuangariorum marcha", т.e. като "Uangar - ска граница" или " Vangar–ска граница". В този израз "Uangar" или "Vangar" не може да означава Magyar, тъй като прото-маджарите все още живеят на река Дон и никой не знае какво ще предприемат в следващите 50 години. Най-вероятно, Луис Немски е имал пред вид земята на оногурите (Onogur), които по това време са живеели и владели тези земи като западна административна област на тогавашната обширна държава на българите (фиг. 1). По това време и в тези места терминът "оногури" е бил равностоен на "българи". Например, самите маджари в първите няколко века след своето пристигане наричат българите с думата "нандор"- оногундури. По същото правило тогавашните маджари са нарекли българския областен център Бялград, днешната столица на Сърбия - Белград, с името Нандор фехер вар, което означава оногурски (български) бял град (крепост).

http://protobulgarians.com/ungaria-onoguria.htm"

http://www.protobulg...ia-onoguria.htm

Всъщност самите унгарци, как се наричат, унгарци или маджари? Сега и в древността?

Ние ги наричаме и с двата термина , а те?

(Х)Унгарците се самонаричат мадяри и страната Мадярорсаг

http://www.youtube.com/watch?v=kp-TG5v0emY

А чужденците Хунгрия, Унгария, Венгрия, Унгарн......

Но и те самите по някога

А на изток при някои "братски народи" Мадяристан......

:post-70473-1124971712:

[miroki]

Така и предполагах. Съседните страни ги наричат по старото име на територията на която са те. Оногурия, както се изразиха предположения.

А те самите не са кой знае колко възприели това, а си се наричат с тяхно име.