Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

  

15 потребители са гласували

  1. 1. Ще постите ли през великденските пости?

    • Да, ще постя през целите пости.
      2
    • Да, но едва ли ще изкарам целия пост.
      1
    • Да, но ще постя частично/избирателно.
      2
    • Да, но ще консумирам мляко и млечни произведения.
      0
    • Да, но ще консумирам риба.
      0
    • Смятам да пробвам.
      0
    • Няма да постя, но - поради здравословни причини.
      1
    • Няма да постя, понеже не съм религиозен/религиозна.
      5
    • Аз съм вегетарианец и въобще не ям месо.
      0
    • Аз съм веган и не консумирам животински продукти, вкл. - и пчелен мед (в крайния вариант на веганството).
      1
    • Още не съм решил/а.
      1
    • Религиозен съм, но няма да постя.
      2


Препръчано мнение

  • Потребители
Публикувано

Има няколко "режима" на религиозен пост в християнството. Говоря само за православните в случая.

Постите са пожелателни, а не задължителни за миряни. Силно препоръчителни са за жененото свещенство, а са задължителни само за монасите и епископите. Съществуват и различни степени на пост - пълен, строг, лек и така нататък. Пълният пост е кратък и е свързан с покаяние или самодисциплина - това е пълно въздържание от храна, а понякога и от вода. Рядко се изпълнява, най-вече от монаси. Строгият пост е на практика само растителна храна и то ограничена. Също рядко срещан и то пак сред монаси и малцинство ревностни миряни. Лекият пост, тоест периодичното въздържание ту само от месо, ту от месо и млечни продукти е най-често срещан, силно препоръчван от църковните институции, но и много често не се спазва. Аз, например, съм вярващ и практикуващ православен, но спазвам пост само през последната седмица преди Великден. Досега не са ми отказвали причастие по такава причина, при все че се е случвало свещеник да ми направи забележка.

Най-опростено, монасите изобщо не трябва да ядат месо, но все пак няма пълна забрана за това в непостни дни.

Всяка седмица извън постните периоди сряда и петък са постни дни - монасите трябва да ги спазват по задължение, а останалите - по съвест. Неделя по принцип е празничен ден и може да се ядат повече неща.

Отделно от това, най-важните постни периоди през годината са: Коледният (декември, приключва на 25 декември), Великденският (напролет, приключва на Великден) и Богородичният (летен, приключва на 15 август). Грубо, постните периоди са от по четиридесет дни. Летният може да се раздели на две двадесетдневки - Петров и Богородичен пост. Дори през постните периоди се разрешава (но не се препоръчва) консумацията на риба, вино, растителни мазнини и млечни храни - ако е неделя.

В съботите се препоръчва пост или поне частично въздържание, за да се подготви тялото да приеме свещеното причастие от хляб и вино в неделя. Самото причастие, което е и центърът на християнския религиозен живот изобщо, се приема от миряните винаги на гладно в неделя сутрин. Първото неделно хранене на практика е обядът, който може да бъде изобилен.

В последния ден преди началото на поста, в определени неделни дни и празници на светци през самия пост, както и в празника в края на всеки постен период на практика се пирува със сезонна храна. Знаете - агнешко на Великден, свинско на Коледа, риба на Никулден и т. н.

Самите християни не разглеждат постите като сезонно обусловени, но то на практика си е така. Например в най-тежките зимни месеци след Коледния пост се яде свинско на поразия, а после Великденският пост идва като един вид почивка на организма. Летният двучастен пост също е по-скоро полезен, защото, така или иначе, не е много добре човек да се натъпче до пръсване с мръвки посред лято. Очевидно постният режим през годината е свързан с климатичните особености на Европа и Средиземноморието - което не е учудващо.

  • Потребител
Публикувано

Не мога да се включа във вашата дилема, тъй като аз реално погледнато си постя всеки ден, без да съм вярваща. Вие му мислете :biggrin:

Най-много отново да изкарам един 30 дневен курс на суровоядство или няколко дни на течности, за да си прочистя организма - да направя един новогодишен порадък на тялото си :sneaky2:

  • Потребител
Публикувано

По повод на тази красива мисъл и във връзка с новината за проекта "Красива наука" ми хрумна, че в нашия форум почти не сме говорили за конфуцианството и е хубаво да напиша нещо по темата.

И Даоизма си има своят чар.

По някои отношения дори се припокриват с конфуцианството.

  • Потребител
Публикувано (edited)

Бих добавил, че конфуциянството е бюрократичното въплъщение на иначе неулувимия (поне за лявото полукълбо на мозъка) даоизъм :)

Колкото до постите, те са толкови стари, колкото и света – от Меланезия до индианците, минавайки през античността на Сократ, Платон, Питагор и Практиците на Рим, които по различни поводи са постели (най вече т.н. гладуване или водна диета) до 40 дни понякога и до 160 дни за годината.

Редактирано от bravo
  • Потребител
Публикувано
Самите християни не разглеждат постите като сезонно обусловени, но то на практика си е така. Например в най-тежките зимни месеци след Коледния пост се яде свинско на поразия, а после Великденският пост идва като един вид почивка на организма. Летният двучастен пост също е по-скоро полезен, защото, така или иначе, не е много добре човек да се натъпче до пръсване с мръвки посред лято. Очевидно постният режим през годината е свързан с климатичните особености на Европа и Средиземноморието - което не е учудващо.

Точно за това си мислех. Че постите са сезонен механизъм за прочистване на организма от холестерол, токсини и прочие. Посред зима сланината е много ценна и с това е свързано здравето и съхраняване на топлината и силата. После идва затопляне и режима трябва да се смени. На практика в настоящето имаме всичко във всеки сезон, но в миналото режима на хранене отговаря на наличните запаси. Дали пък Великденския пост не е просто изчерпване на зимните запаси? Коледния съвпада с най-лютото време, което е неподходящо за работа на открито - ходене за дърва и др. При така намалелия разход на енергия апетита също се губи. Би трябвало да търсим съвпадения на хранителния режим с начина на живот преди хиляди години.

  • Потребители
Публикувано

Най-вероятно става дума за някакво съчетаване между морализма и битовите реалности. Моралният момент идва от това, че по-богатите е трябвало да бъдат приучавани към въздържание, за да се доближи начинът им на хранене до този на по-бедните. Зеленчуците са били най-презряната, нежелана храна. Същевременно те са храната на светците.

  • Потребители
Публикувано

Точно така. Но моите единоверци често се обиждат като стане дума за това. В крайна сметка не виждам нищо обидно в това, че постите освен верски имат и битов смисъл. Стига да не се забравя, че не е само битовият, разбира се. А свети Павел сполучливо е казал: който пости или спазва някакъв друг обичай, празник и прочие, заради Бога го прави. Който не се въздържа или не спазва обичая и празника - пак е заради Бога. Това е от посланието му до римляните и си струва да се припомни:

Глава 14.

1. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи. 5. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си. 6. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8. но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Вашето предишно съдържание е възстановено.   Изчистване на редактора

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.