Великденските пости

[glishev]

Има няколко "режима" на религиозен пост в християнството. Говоря само за православните в случая.

Постите са пожелателни, а не задължителни за миряни. Силно препоръчителни са за жененото свещенство, а са задължителни само за монасите и епископите. Съществуват и различни степени на пост - пълен, строг, лек и така нататък. Пълният пост е кратък и е свързан с покаяние или самодисциплина - това е пълно въздържание от храна, а понякога и от вода. Рядко се изпълнява, най-вече от монаси. Строгият пост е на практика само растителна храна и то ограничена. Също рядко срещан и то пак сред монаси и малцинство ревностни миряни. Лекият пост, тоест периодичното въздържание ту само от месо, ту от месо и млечни продукти е най-често срещан, силно препоръчван от църковните институции, но и много често не се спазва. Аз, например, съм вярващ и практикуващ православен, но спазвам пост само през последната седмица преди Великден. Досега не са ми отказвали причастие по такава причина, при все че се е случвало свещеник да ми направи забележка.

Най-опростено, монасите изобщо не трябва да ядат месо, но все пак няма пълна забрана за това в непостни дни.

Всяка седмица извън постните периоди сряда и петък са постни дни - монасите трябва да ги спазват по задължение, а останалите - по съвест. Неделя по принцип е празничен ден и може да се ядат повече неща.

Отделно от това, най-важните постни периоди през годината са: Коледният (декември, приключва на 25 декември), Великденският (напролет, приключва на Великден) и Богородичният (летен, приключва на 15 август). Грубо, постните периоди са от по четиридесет дни. Летният може да се раздели на две двадесетдневки - Петров и Богородичен пост. Дори през постните периоди се разрешава (но не се препоръчва) консумацията на риба, вино, растителни мазнини и млечни храни - ако е неделя.

В съботите се препоръчва пост или поне частично въздържание, за да се подготви тялото да приеме свещеното причастие от хляб и вино в неделя. Самото причастие, което е и центърът на християнския религиозен живот изобщо, се приема от миряните винаги на гладно в неделя сутрин. Първото неделно хранене на практика е обядът, който може да бъде изобилен.

В последния ден преди началото на поста, в определени неделни дни и празници на светци през самия пост, както и в празника в края на всеки постен период на практика се пирува със сезонна храна. Знаете - агнешко на Великден, свинско на Коледа, риба на Никулден и т. н.

Самите християни не разглеждат постите като сезонно обусловени, но то на практика си е така. Например в най-тежките зимни месеци след Коледния пост се яде свинско на поразия, а после Великденският пост идва като един вид почивка на организма. Летният двучастен пост също е по-скоро полезен, защото, така или иначе, не е много добре човек да се натъпче до пръсване с мръвки посред лято. Очевидно постният режим през годината е свързан с климатичните особености на Европа и Средиземноморието - което не е учудващо.

[AciDBurn]

Не мога да се включа във вашата дилема, тъй като аз реално погледнато си постя всеки ден, без да съм вярваща. Вие му мислете

Най-много отново да изкарам един 30 дневен курс на суровоядство или няколко дни на течности, за да си прочистя организма - да направя един новогодишен порадък на тялото си

[AciDBurn]

По повод на тази красива мисъл и във връзка с новината за проекта "Красива наука" ми хрумна, че в нашия форум почти не сме говорили за конфуцианството и е хубаво да напиша нещо по темата.

И Даоизма си има своят чар.

По някои отношения дори се припокриват с конфуцианството.

[bravo]

Бих добавил, че конфуциянството е бюрократичното въплъщение на иначе неулувимия (поне за лявото полукълбо на мозъка) даоизъм

Колкото до постите, те са толкови стари, колкото и света – от Меланезия до индианците, минавайки през античността на Сократ, Платон, Питагор и Практиците на Рим, които по различни поводи са постели (най вече т.н. гладуване или водна диета) до 40 дни понякога и до 160 дни за годината.

Редактирано Октомври 27, 2012 от bravo

[vorfax]

Самите християни не разглеждат постите като сезонно обусловени, но то на практика си е така. Например в най-тежките зимни месеци след Коледния пост се яде свинско на поразия, а после Великденският пост идва като един вид почивка на организма. Летният двучастен пост също е по-скоро полезен, защото, така или иначе, не е много добре човек да се натъпче до пръсване с мръвки посред лято. Очевидно постният режим през годината е свързан с климатичните особености на Европа и Средиземноморието - което не е учудващо.

Точно за това си мислех. Че постите са сезонен механизъм за прочистване на организма от холестерол, токсини и прочие. Посред зима сланината е много ценна и с това е свързано здравето и съхраняване на топлината и силата. После идва затопляне и режима трябва да се смени. На практика в настоящето имаме всичко във всеки сезон, но в миналото режима на хранене отговаря на наличните запаси. Дали пък Великденския пост не е просто изчерпване на зимните запаси? Коледния съвпада с най-лютото време, което е неподходящо за работа на открито - ходене за дърва и др. При така намалелия разход на енергия апетита също се губи. Би трябвало да търсим съвпадения на хранителния режим с начина на живот преди хиляди години.

[glishev]

Най-вероятно става дума за някакво съчетаване между морализма и битовите реалности. Моралният момент идва от това, че по-богатите е трябвало да бъдат приучавани към въздържание, за да се доближи начинът им на хранене до този на по-бедните. Зеленчуците са били най-презряната, нежелана храна. Същевременно те са храната на светците.

[КГ125]

Освен това е свързано и със земеделието и цикличният начин на производство.

[glishev]

Точно така. Но моите единоверци често се обиждат като стане дума за това. В крайна сметка не виждам нищо обидно в това, че постите освен верски имат и битов смисъл. Стига да не се забравя, че не е само битовият, разбира се. А свети Павел сполучливо е казал: който пости или спазва някакъв друг обичай, празник и прочие, заради Бога го прави. Който не се въздържа или не спазва обичая и празника - пак е заради Бога. Това е от посланието му до римляните и си струва да се припомни:

Глава 14.

1. Немощния във вярата приемайте без препирни за мнения. 2. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. 3. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. 4. Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи. 5. Един различава ден от ден, а друг смята всички дни еднакви. Всеки да постъпва, според както е напълно уверен в ума си. 6. Който различава дните, различава ги за Господа; и който не различава дните, за Господа ги не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога. 7. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, 8. но живеем ли - за Господа живеем, умираме ли - за Господа умираме; следователно, живеем ли, или умираме - Господни сме.