Какво означава да бъдеш християнин?

[ISTORIK]

Мнозина твърдят и вярват, че са християни.

Но една част от тези хора или не са чели Новия завет на Библията, или не постъпват "по християнски", или смятат, че е достатъчно да запалят свещ в църква и да се прекръстят или - да носят кръстче на врата си.

Някои са източноправославни, други са католици, трети спадат към някоя протестантска Църква. А има и такива, които, вероятно от незнание, изповядват ереси.

И всички казват: "Аз съм християнин."...

А дали е така?

Какво означава да си "истински" или "добър" християнин? Какви са критериите, какви са границите, в които трябва да се вмести християнинът?

Трябва ли да вярва в нещо, да (не) прави някакви неща, да се облича по определен начин, да носи отличителни знаци?

Какво отличава християнина от мюсюлмамнина, будиста, или от привърженика на друга религия?

Какво отличава християните едни от други, един от друг?

Как да разберем дали човекът, който твърди, че е християнин, е действително такъв?

Редактирано Март 29, 2011 от ISTORIK

[glishev]

Колега, тая тема е бетер от лексиконче.

[ISTORIK]

Ако не ти харесва формулировката на заглавието или на текста в нея, я махни или я модифицирай по свое усмотрение.

Редактирано Март 29, 2011 от ISTORIK

[sirius]

Мда, дори бих допълнил, но ще се въздържа защото тотално ще отклоня темата. Аз нямам нужда да правя това точно разграничение.

Редактирано Март 29, 2011 от sirius

[glishev]

Няма да ти пипам труда, но мисля, че ще има излишни емоции с "ах" и "ох".

[ISTORIK]

Да се надяваме, че ще се получи смислена дискусия...

[Smart_Patriot]

Хора, влезте във Форумс.Православие.Бг - и вижте какви циркове се разиграват! И разберете, че съвременните "християни" сме подвластни на свръх суета...

Познанието за Христовата вяра се постига по непостижим начин, не по начина на витийството, което отпада от нея...

[glishev]

Е, човещинка. Будисти, мюсюлмани, атеисти, християни и пр. - все един дол дренки сме. Мърлявщинката и всички недостатъци са си ни присъщи.

Всяка религия претендира, че нейните истински последователи трябва да бъдат идеални хора - състрадателни и храбри, щедри и честни, смирени и т. н. Разбира се, винаги и навсякъде преобладавят най-нормални битови мърльовци. Това още не е трагедия. Трагедията е, че понякога на власт идват фантатици. Предпочитам битовите мърлячи, към които с гордост се числя.

И всяка религия претендира, че не е просто религия, а Учение, Път, Истина и каквото още се сетим. Най-накрая всичко опира до чай със свещеника, клюки за вдовицата отсреща, песнопойки на евтина хартия, свещи, курбан-чорба и сувенирчета от иконографски тип. Това се отнася за абсолютно всяка религия.

Тъй, че, ако ще гледаме на това емоционално, за да бъдеш християнин, трябва да вярваш, че Христос е Бог и да бъдеш идеален човек. Ако обаче ще гледаме на това рационално, да бъдеш християнин означава, че трябва да празнуваш Коледа и Великден, да влизаш поне от дъжд на вятър в черква, да си кръщаваш, жениш и опяваш роднините със свещеник - и толкоз. Да си будист или мюсюлманин съответно е почти същото.

Разбира се, ако трябва да намесвам личността си, поне в етнокултурно отношение съм християнин и то православен. Вярвам, че има Бог, тача си Евангелието, кръстя се преди ядене и влизам с религиозна цел само в православни храмове. Нямам никаква търпимост както към хули по адрес на християнската религия, нито към фанатични простотии на прекалени светци и новопокръстени маниаци. Нито постя, нито вече много-много ми дреме за религиозните авторитети, нито обаче ми се слушат "сензации" по адрес на добрата стара религия и догма. Християнин ли съм? От емоционална гледна точка - не. От рационална - да. Колкото до Божията гледна точка - ще умрем, па ще видим (или пък няма).

За мен религията е удобство, право и навик като топлата вода, парламентарното управление или заработената вечеря. А християнството в съответната му форма просто е въпрос на принадлежност. Ни повече, ни по-малко. Ако бях японец, щях да съм си шинтоист. Но, ща - не ща, съм си българин от най-обикновено буржоазно семейство с православно-атеистичен произход, следователно съм православен и няма никакъв смисъл да се занимавам с други религии. Може да е бездуховно, лицемерно и еснафско, но е напълно задоволително. Истината е, че подобен тип полувяра е безкрайно комфортен, осигурява както лична независимост, така и чувство за принадлежност към нещо по-голямо от собствената личност, не обезмисля морала, а позволява дори и по някое автентично религиозно чувство на моменти - знаете там, умиление, поразкайване, радости разни. Хубаво е. Не бих го сменил, каквото щат да разправят и фанатици, и атеисти. Мисля, че това е Пътят на чорбаджи Марко Баба ми, царство й небесно, успешно съчетаваше здрав морал с твърдоглаво безбожие, благочестиво четене на Библията и влюбено слушане на Борис Христов. Мога само да се уча от чудесния й пример. Религията е въпрос на цивилизованост. Всъщност религията е едно безкрайно цивилизовано удоволствие. Като операта, да кажем.

[Smart_Patriot]

Глишев, братко, това е състоянието, към което са отправени думите:

"Зная твоите дела носиш име, че си жив, а си мъртъв."

[glishev]

Сиреч нормалният културен човек е винаги духовно "мъртъв" от гледна точка на кварталните праведници.

[Smart_Patriot]

"Нормалният културен човек" е понятие наложено от Червения звяр...

Всъщност той е вавилонец, възроден от същия звяр...

И като ще споменавам старозаветни самоличности, ето го и "евреина":

http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=13&t=1221

По време на болшевиките: борбата срещу християнството била страшна. Гадовете болшевики много се ядосвали : че на великден и коледа църквите се препълвали с богомолци. За това започнали да организират задължителни събрания, където да говорят и убеждават народа срещу истинната вяра в Христа. На едно такова събрание : образования оратор-болшевик изнесъл невероятна антихристиянска лекция с доводи, факти и уж научни доказателства. Мръсника освен високообразован бил и хитър: решил да даде думата на един прост мужик-селянин та оня, ако може да му опонира. Станал мужика , погледнал народа и с две думи сразил гадния комунист. Христос воскресе - високо произнесъл простия и необразован селянин. Залата гръмнала в отговор - Во истина воскресе. Целия няколкочасов труд на болшевика оратор се сринал, простия мужик с вярата и мъдроста си в Бога с две думи го смазал.

И така : Христос воскресе - во истина воскресе.

[glishev]

Невярно. Нормалният културен човек всъщност. е рожба на хуманистите. Може би първият такъв е Еразъм. В целия му блясък: религиозен, но не фанатичен. Не фанатичен, а все пак човек на принципите. В това отношение Томас Мор е още по-добър пример и от Еразъм.

Всъщност има една доста разумна теза - че образованият светски византиец е първообраз на този хуманистичен идеал. Например Димитър Кидон е такъв. Това, което фанатиците днес презрително наричат "духовен мъртвец", "високоумен", "варосана гробница", "свещопалец", "модернист" и "топлохладен". Аз пък като Еразъм смятам това за единствено смислената форма на религиозност. Nulli concedo, както се казва.

[Smart_Patriot]

Нововавлонците със своята "разумна религиозност" и самодоволна принципност всъщност се свързват по-здраво с аз-а си, гъделичкайки го, и укрепвайки го!

Не се свързват (re-ligio) със Отсъстващия, Който преди ~2000 години е дал на човечеството Лествицата за целта!

Много моля да не стреляме напосоки! Най-настоятелно настоявам!

Аз се боря за Вярното определение на Свързването с Бога - със Трисветия, Живоначален Вседържител!

Въобще няма да преча някой да се свързва със Учителя, Кришна, Брама, Нирвана, или Аз-а си!

Моля, пътя е свободен!

Никакви възражения нямам към Философските ви Ценности, към Навиците и Нагласите ви!

Но да се опитате да ги припокривате със Свързването, което аз разгласявам - ще мятам искри и ще хвърчат стружки!

Още веднъж ви моля да не смесваме ценностите си!

Аз разгласям един точно определен Път!

Път, за който Определенията:

- Ценности

- Религия/Вяра

- Набожност

- Християнство

- Православие

- Светоотеческо

- Литургично

Не са Определящи, защото Не са Достатъчни - Не са Точни!

Точното Определение на Пътя, който разгласям е:

- Ревнителство!

А Точното Позоваване е:

"Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат. 16:24-26)

А Точното Изпълнение са Благословените от Моите Дела!

Редактирано Септември 17, 2011 от Smart_Patriot

[glishev]

Има и ревнителство не по разум. У нас тя се среща най-често.

А има и един недооценен вид ревнителство. Примерно сър Томас Мор е жертвал живота си тихо и кротко за своята вяра - без да тръби и да шуми. Не е нарекъл краля си "еретик", не е обидил никого, не е давал вид на особено ревностен. А все пак си е сложил главата на дръвника, когато са поискали от него да изостави убежденията си. Без излишен драматизъм и големи приказки. Ето това е идеалният случай на нормален културен човек. На пръв поглед Томас Мор е можел да мине и за "духовно мъртъв" в очите на фанатичните ревнители - защото не е тръбял големи неща, а си е живеел живота и е умеел да се разбира с друговерци и безбожници. Само че когато ножът е опрял в кокала, Мор не се е и уплашил (за разлика от мнозина, които дотогава са се блъскали в гърдите, че за Бога и вярата дават всичко). Поживял е добре и добре е загинал. Непозната у нас форма на ревнителство без спецефекти.

Инак чисто технически християнин е онзи, за когото важи Символът на вярата.

Редактирано Септември 17, 2011 от glishev

[sirius]

Е, човещинка. Будисти, мюсюлмани, атеисти, християни и пр. - все един дол дренки сме. Мърлявщинката и всички недостатъци са си ни присъщи.

Всяка религия претендира, че нейните истински последователи трябва да бъдат идеални хора - състрадателни и храбри, щедри и честни, смирени и т. н. Разбира се, винаги и навсякъде преобладавят най-нормални битови мърльовци. Това още не е трагедия. Трагедията е, че понякога на власт идват фантатици. Предпочитам битовите мърлячи, към които с гордост се числя.

И всяка религия претендира, че не е просто религия, а Учение, Път, Истина и каквото още се сетим. Най-накрая всичко опира до чай със свещеника, клюки за вдовицата отсреща, песнопойки на евтина хартия, свещи, курбан-чорба и сувенирчета от иконографски тип. Това се отнася за абсолютно всяка религия.

Тъй, че, ако ще гледаме на това емоционално, за да бъдеш християнин, трябва да вярваш, че Христос е Бог и да бъдеш идеален човек. Ако обаче ще гледаме на това рационално, да бъдеш християнин означава, че трябва да празнуваш Коледа и Великден, да влизаш поне от дъжд на вятър в черква, да си кръщаваш, жениш и опяваш роднините със свещеник - и толкоз. Да си будист или мюсюлманин съответно е почти същото.

Разбира се, ако трябва да намесвам личността си, поне в етнокултурно отношение съм християнин и то православен. Вярвам, че има Бог, тача си Евангелието, кръстя се преди ядене и влизам с религиозна цел само в православни храмове. Нямам никаква търпимост както към хули по адрес на християнската религия, нито към фанатични простотии на прекалени светци и новопокръстени маниаци. Нито постя, нито вече много-много ми дреме за религиозните авторитети, нито обаче ми се слушат "сензации" по адрес на добрата стара религия и догма. Християнин ли съм? От емоционална гледна точка - не. От рационална - да. Колкото до Божията гледна точка - ще умрем, па ще видим (или пък няма).

За мен религията е удобство, право и навик като топлата вода, парламентарното управление или заработената вечеря. А християнството в съответната му форма просто е въпрос на принадлежност. Ни повече, ни по-малко. Ако бях японец, щях да съм си шинтоист. Но, ща - не ща, съм си българин от най-обикновено буржоазно семейство с православно-атеистичен произход, следователно съм православен и няма никакъв смисъл да се занимавам с други религии. Може да е бездуховно, лицемерно и еснафско, но е напълно задоволително. Истината е, че подобен тип полувяра е безкрайно комфортен, осигурява както лична независимост, така и чувство за принадлежност към нещо по-голямо от собствената личност, не обезмисля морала, а позволява дори и по някое автентично религиозно чувство на моменти - знаете там, умиление, поразкайване, радости разни. Хубаво е. Не бих го сменил, каквото щат да разправят и фанатици, и атеисти. Мисля, че това е Пътят на чорбаджи Марко Баба ми, царство й небесно, успешно съчетаваше здрав морал с твърдоглаво безбожие, благочестиво четене на Библията и влюбено слушане на Борис Христов. Мога само да се уча от чудесния й пример. Религията е въпрос на цивилизованост. Всъщност религията е едно безкрайно цивилизовано удоволствие. Като операта, да кажем.

Много си прав колега,

Златната среда е най-доброто място. За определен вид хора. И ти ги защити блестящо.

Маргиналите, извън тази среда са друга вода. Всъщност започне ли човек да задълбава в християнството, или става фанатик или отпуска хватката и продължава нататък. Щото християнството (като всяка религия) е само една основа, на която може още да се гради. Но на човека от средата повече не му е нужно - за него истинския християнин е в златната среда - какво повече.

[glishev]

Ами да, така си е. Фанатизмът не си струва, но и "отпускането на хватката" не си струва. Да се отнасяш към религията на дядовците си само като към "основа" е нелоялно. Затова тази среда, за която говориш, била тя златна или не, е нещо много хубаво.

[Black Wolf]

Нормалният културен човек може да е религиозен. но с една подробност. Той има лична религия. Това всъщност е единствената възможна религия.

[glishev]

Но избягва да си го признава, в това е тънкият момент

[Smart_Patriot]

Всъщност има повече от една...

Професионалната среда, семейната среда, кръчмарската среда, геймърската среда, уийкендската среда и прочие...

Една плеада от идоли!

Плеада, към която Христовата Вяра е отказала да бъде присъединена, и бива подложена на преследване за този отказ спрямо предложението от августа ... предложение по подучване на непримиримите юдеи...

Би представлявал внимание един списък със древните идоли и осъвременените им разновидности, но аз сега мога да ви представя един кратък образец:

Гея - Екологията

Арес - Спорта

Атина - Науката

Хефест - Технологиите

Афродита - Сексуалността

Аполон - Красотата

Артемида - Петоманията

Уран - Мистичността

[sirius]

Е защо да си го признава, когато средата ще му скочи задето се цепи.

[glishev]

Не само заради репченето на средата. То си има и практически смисъл.

Нали всички тук правим разлика между това да си християнин в морален смисъл и това да си християнин в обичайния етнокултурен смисъл?

[Smart_Patriot]

О, с това не се изчерпват християнските смисли!

Можеш да бъдеш християнин в расов смисъл (прим. WASP), християнин в класов смисъл (т.е. не имигрант), християнин в привелигирован смисъл (като евреин с евреи), християнин в невинен смисъл (пред съда), християнин в благотворителен/рекламен смисъл (т.е. благотворя защото съм християнин), и въпреки всичко това само близките ти да знаят колко не-християнин си всъщност!

Всъщност това са обръчи от одежди за пред света, които закриват голия и грозния лицемер!

Но не виждате ли колко много се отдалечихте (изначално) от целта, поставена от Историк, със всичките тия мимикрически обръчи?

Историка не пита:

"Какво е необходимо за да те приемат за християнин?"

а пита (точен цитат):

"Как да разберем дали човекът, който твърди, че е християнин, е действително такъв?"

Така че, много моля, ходете си направете тема за мимикричното християнство, и не се усуквайте около тази за съкровенното християнство!

А аз за всеки случай ще изкова завършителен отговор от дъгата от отговори, която наредих досега:

Можеш да разбереш дали човекът е действително християнин, като го прекараш през водовъртежа на лицемерството към ада:

- Дали се големее с расата си?

- Дали се големее с класата си?

- Дали се големее с положението си?

- Дали се големее с правдата си?

- Дали се големее с добродетелността си?

Всъщност, дали използва християнството си като шампионско стъпалце, с което да се въздига над житейските вълни!

Ако и след петте изпитания човека стои не като скокнал нависоко, но празен клас - ами като натегнал надолу, но пълен клас - то той дори и да не твърди, че е християнин - действително е такъв!

П.С.: Ако ти действително търсиш действителни християни - то си на път да станеш действителен такъв, и тогава ще разпознаваш верните сред неверните в действие!

[glishev]

Да не забравяме и контекста, в който е зададен въпросът. Първо, не го задава Христос, а просто колегата Историк, който е човек на науката, рационален и с интелектуални интереси. Второ, задава го не в храм при проповед, а във форума, наречен "Българска наука". Значи е нормално да схванем въпроса в научен смисъл. Сиреч - в етнокултурен или в културноисторически смисъл.

На така зададения въпрос има верен отговор и той гласи: християнин е човек, който вярва, че Иисус Христос е историческо лице и Бог; който практикува поне някакъв формален минимум от исторически създалата се християнска религия в някоя от нейните форми; и/или който принадлежи към т. нар. християнски свят. Това е отговор отвън, неутрален отговор, който не оценява, а излага етнокултурен факт. Да, този отговор може да включи и много формални християни, много калпави, половинчати, неморални и прочие хора. Но по същество това е верният отговор.

Другото, за което ти говориш, вече би било едно вътрешнохристиянско гледище. Гледище от морална, емоционална и изобщо верска, тоест пристрастна гледна точка. Вероятно от такава позиция отговорът би бил, че християнин е този, който безкористно обича Бога и хората, вярващ, искрен, смирен, храбър и честен. Но това вече е отговор, който зависи от изцяло субективни оценки. Той е ненаучен и подхожда повече на религиозен форум.

Има и трета възможност за пристрастен отговор в няколко разновидности, пак оценъчни, но в негативна посока:

- християнинът е човек, който фалшифицира истинската вяра в Бога и я подменя със суеверия (радикално юдаистки, ислямски или друг радикално религиозен, но нехристиянски отговор);

- християнинът е глупак като всички вярващи, защото се поддава на неверни представи, на страхове и надежди без реална основа (радикално атеистичен отговор);

- християнинът е човек лицемер, защото християнството е зла и жестока религия (антихристиянски отговор).

Тези три разновидности също зависят от изцяло субективни преценки, ненаучни са, а и са си чиста проба език на омразата, така че екипът на форума би ги трил.

Най-сетне и аз си имам личен, субективен отговор на въпроса кой е християнин. Не го налагам като верен, но го смятам за добър и обоснован: християнин е този, който по някакъв начин участва в градежа на християнската цивилизация. В този смисъл дори атеисти като Ориана Фалачи или Умберто Еко по моему са християни - заради дълбочината на разбирането им на тази цивилизация.

[Smart_Patriot]

Остава да попитаме Историк, дали търси това, което е писал, или не?

[ISTORIK]

Дискусията стана твърде интересна. Изключително приятно съм изненадан от задълбочените отговори. Благодаря на тези, които се включиха, и на тези, които ще се включат в бъдеще.

Дали търся - какво?!