Какво означава да бъдеш християнин?

[Elemag]

Според мене 15 минутен разговор с индиец са в състояние да откажат завинаги от будизма всеки мераклия проекто-будист европеец.

Продължих по нишката и стигнах до православните мистици с техните непрекъснато повторяеми молитви от две думи,

Странно защо свързваш индийците с будизма, в Индия будизмът се изповядва от около 0,8% от населението.

Учудващо е, ако толкова късно си разбрал са исихастите, все пак за тях се учи още в училище. Да не си проспал някой урок.

[glishev]

Сигурно защото самият Буда е от Индия.

Инак далеч не само исихастите са християнски мистици.

[ISTORIK]

Учудващо е, ако толкова късно си разбрал са исихастите, все пак за тях се учи още в училище. Да не си проспал някой урок?

Може и да му се е спяло, може да е бил болен по време на този урок.

А може и учителя му по история да го е прескочил.

Не ми се вярва обаче да не го е имало в учебника.

[sirius]

Глишев

Впрочем, сред по-начетени православни също се среща досадното, несериозно, розово, захаросано или "мечтателно" убеждение, че всеки вярващ може да достигне безмълвната молитва, опразването на ума, "обожението" на монасите. Това е самозаблуда. Нямам предвид, че будистките или християнските монаси имат някакви привилегии. Просто истинският, здрав, автентичен мистицизъм възниква и се развива обикновено в манастирска среда - от монаси и за монаси. Това, което стига до нас, обикновените любители, най-често е захаросано, напомадено и фалшиво.

Оставам с впечатлението, че здраво свързваш "истинския мистицизъм" с монашество/калугерство, принадлежност към институция, изискване за време и пр. Абсолютно съм съгласен с теб за необходимостта от тези неща, просто не ги свързвам толкова твърдо. Най-големия мистик (Исус) е намерил време, но не е бил монах/калугер.

Оставам с впечатлението също, че не правиш връзка "истински мистицизъм" > състояние на съзнанието. А ако е състояние (на съзнанието), то е съвсем нормално и на други места по света да са стигали до него. Монасите и будисти и християни мисля че търсят именно това състояние. А Исус и Буда са го постигнали и сапосочили някакъв "път" до него (състоянието). Веднъж постигнато това състояние вече няма будист, няма християнин. Ние всички сме хора и имаме потенциала да стигнем до това състояние. Та самия път не е състоянието. Веднъж постигнали го, будистите стават Буди (събудени, неспящи) а християните - спасени. Според мен това състояние е искал да посочи и Исус. И двамата казват, че всеки би могъл.

Ако хората ги интересува състоянието ще си изберат и път(религия/учение). (Тези, които искат да стигнат до "Рим" - също)

Ако ги интересува пътя(религията/учението), да са едикакви си, те никога не биха стигнали до "Рим". Щото тях не "Рим" ги интересува.

Мен просто ме интересува състоянието, какво са искали да кажат Буда и Исус, какво са искали да кажат или посочат. Когато това състояние се постигне вяра няма. Вярата може да е пътя до "Рим", но не е "Рим". Когато си в "Рим", нуждата от вярата в съществуването на "Рим" отпада.

Според мен, Исус посочва вярата в съществуването на "Рим" (състоянието) и затова е важно да се повярва, а не вярата като самодостатъчна за стигането до "Рим".

С тези неща, които изложи, разбрах че и в християнството е посочено състоянието, но в мистицизма. За богомолците остават други задачи.

____________________________

Това състояние е наречено спасение при християнството и събуждане при будизма. За това говори и Кастанеда (индианския шаман). Методите и терминологията може да се различават, но това до голяма степен зависи от културата/манталитета на хората, на които са говорили Големите (че по-кратко). Аз май отдавна спрях да се захласвам по "пътя", така или иначе не съм задълбавал нито по будизма, нито в християнството. Но както излиза от споделеното от теб (Глишев), трябвало е да отида в някой манастир и да говоря с монаси и да улуча някой дето е наясно. Или специално да търся специални книги за мистицизма.

...............

моите пет с`тинки

Редактирано Септември 30, 2011 от sirius

[Black Wolf]

е се отнасяте към религията като кам нещо, което някак си няма връзка с ежедневието.

Аз съм езичник. Имама съвсем прагматич(ен поглед към "невидимия свят". Не ме интересува вярата, нито "спасението" (от какво?!?). Случва се да ми е нужна помощ - има си начини, по които да ги получа. Ща не ща трябва да се докосвам до мистичното. Просто иначе не става - начините са в сферата на това, което наричате "мистика". Пряк кантакт с "невидиимия свят". Така че съм принуден хем да си живея живота, хем да правя нещата, които в християнството са отредени за монасите. И хората са живели по този начин десетки хиляди години - много по-дълго, отколкото в условията на монотеистичните религии. доста е деградирало човечеството в това отношение...

[glishev]

Сириус, да, смятам, че за да бъде мистик, човек трябва да има много свободно време. Или просто да е посветил времето си на мистицизма - тоест на самодисциплина, съзерцание и пр. Сиреч трябва да е монах. Иначе лъже себе си, че е мистик. Мистик просто не се става с час-два "медитация" на ден след работа и с четене на адаптирани мисли. Който иска да е дзен-будист, исихаст, съзерцател и т. н., трябва да остави света зад себе си, да иде в планината или в манастир, да се пребори със себе си и с дявола и чак тогава ще успее в това поприще. То е като да станеш примерно артист, даскал или доктор - иска призвание, време, воля и практика. Религията е за всички, но конкретно мистицизмът не е. От всяко дърво мистик не става. Например от мен не става.

Отделно от това смятам, че мисленето на дзен-будистите е погрешно. Техният мистицизъм е самоцелен и може и да мине без авторитета на духовното наставничество. Не е така с християнския мистицизъм. Православният калугер разчита на своя "старец", тачи владиците, причестява се, изповядва се, моли се, изпълнява религиозните си задължения, а имаме и поне един случай с исихастки мъдрец, ръководил отбраната на обсаден град. Медитацията си е медитация, но християнството не е будизъм и двата мистицизма не са еднакви. Буда и Христос не казват едни и същи неща. Освен християнските мистици не претендират, че аскезата сама по себе си ще им донесе спасение. Тъй че дори не като мистик (какъвто не съм), а само като прост християнин изцяло отхвърлям всякакъв опит да се приравнява Христос с Буда. Всъщност дори смятам, че всякакви съзерцания, безмълвия и богословски тънкости имат относително малко значение пред обикновеното "вярвам". Ако някой иска да разбере какво е имал предвид Буда, не се налага непременно да медитира и да търси "саттори" - достатъчно е да чете поученията му. Ако пък иска да разбере какво е говорил Христос - да прочете Евангелията. Смятам, че това е достатъчно прагматичен подход към религията. Нямам проблем с това, че Бог е скрит от нас. Светът, направен от Него е около нас, черквата е близо, а имаме и глави, с които да мислим. Не ни трябва да си въобразяваме, че сме мистици, за да стигнем до някаква задоволителна духовност. Признавам, за мен всичко друго е излишно.

[Black Wolf]

Мистицизмът на дзен (както и на дао) не е самоцелен, а е насочен към възприемането на света такъв, какъвто е, а не какъвто ни се иска да бъде.

Не случайно постигането и на дзен, и на дао освен с медитация може да бъде свързано с практикуването на какви ли не изкуства, като се започне от икебаната и калиграфията и се свърши с боя с тояги...

Така че дзен е строго прагматично нещо да степен, че всъщност май не е религия, а метод за повишаване на човешкото КПД.

[glishev]

Улф, това, дето го казваш, идва от нашето възприятие на дзен. То не е автентично. Самите създатели на дзен-практиката (тоест на дхяна или на чан) не биха се съгласили, че дзен служи за нещо извън себе си. И, да, дзен не е религия. Дзен е конкретна монашеска практика в рамките на будизма. Който, каквото и да разправят, си е религия.

[sirius]

Улф, това, дето го казваш, идва от нашето възприятие на дзен. То не е автентично. Самите създатели на дзен-практиката (тоест на дхяна или на чан) не биха се съгласили, че дзен служи за нещо извън себе си. И, да, дзен не е религия. Дзен е конкретна монашеска практика в рамките на будизма. Който, каквото и да разправят, си е религия.

Нашето възприятие и емоции имат основна роля в поведението (вкл. и словото) на хората. Това дето го казваш за дзен, съвсем спсокойно може да се каже и за мистицизма и дори за съвсем "очевидни" неща.

Само по себе си нито мистицизма(християнството), нито дзен (будизма) са религии. Или са.

Какво ще са, зависи само от отношението на "ползвателя" им.

Ако той реши, че като направи това-и-това ще стане еди-какъв, щото "рецептата" е свещена и работи за всички - това е религия. Ако той пренебрегва себе си и поставя нещо на пиедестал - това е религия.

Ако реши че Нещо може да ползва, да взема от него, вече го ползва като учение. Проверява това, което смята че е вярно/полезно. Няма пиедестали.

Почти всяко нещо може да се превърне в религия. Както и в учение. И това зависи само от субекта, как ще го възприеме и ползва.

Това е основна постановка. Тя определя дали нещото ще се превърне в религия или учение. При религията имаме персонално отношение, обвързаност(затова има и пиедестали) - субекта извежда фокуса извън себе си. Докато учението може да се следва/проверява без лична обвързаност, като рецепта - субекта държи фокуса в себе си, той е важния а не учението/рецептата.

Редактирано Октомври 3, 2011 от sirius

[glishev]

Е, да, има го моментът на лоялност към някаква идея. Религията при всички случаи е по-честен избор от "учението". Религията не се ползва - в нея вярваш. Иска лоялност.

[Black Wolf]

Учението също иска лоялност. Религията не е измислена от хората за да "вярват" абстрактно. Тя е измислена, за да им дава опора в нещо, т.е. има абсолютно практическа насоченост и значение. Както патерицата има абсолютно практическо значение за куция.

Прочее, доколкото схващам, основната цел на християнството е т.нар. спасение. лично на мен като нехристиянин ми се струва, че целта на това занятие е да се установи единение със Създателя. Аз лично предпочитам да кажа с Абсолюта, но както и да е...

Т.е. човек се стреми да постигне единението, демек спасението.

Според моята религия единението (спасението) е нещо, което е дадено по дифолт и няма нещо за постигане. Трябва да се поддържа. Целта на религията и религ. практика е да поддържа това единение, т.е. религията и религ. практика изпълняват ролята на свързочника, който трябва да поддържа цялостта на кабела м!у окопите и щаба. За да има връзка. Не че поддръжката е лесна - не е лесна.

[sirius]

Вълк, учението иска разбиране, воля, постоянсттво и пр. Лоялността е с лека емоционална част, лично отношение.

Без съмнение религията дава опора, по-скоро упование.

Но патерицата е ЛИЧНО помощно средство, аналогията е непълна. За куция е важно средството, тук лоялност няма, всичко което върши работа ... върши работа.

Патерицата е нещо като твоята лична религия - опора, практичност. Предполагам би я сменил с нещо по-добро ако имаш под ръка.

Още една съществена разлика между учение и религия. Както ги разбирам.

Учението е път. Като образованието - минаваш и усвояваш първи клас, буквичките, втори клас, трети и трупаш. Всяка стъпка дава своя реален плод/резултат. Научаваш буквичките и резултата е способноста за самостоятелно четене, от тук нататък буквара не е необходим. От тук нататък ти самия си носител на знанието и ако е необходимо, можеш сам да напишеш буквар. Втори, трети, десети клас - усвоили сме знания и умения, те са в нас и ние ги познаваме, носители сме на знанието и способностите.

Ако по този път някой кръшка и минава в следващ клас без да заслужава, той вече не носи знанието. Може да е завършил, но да не знае. Той няма да може да обясни на друг или да напише учебник.

Т.е. учението е един вид стройна система за усвояване на някакви знания. Стъпка по стъпка. Знанията по естествените науки са някак по прагматични, лесно се проверяват, особено в началното и средно образувание.

Може да има ученици, които да си открият собствен начин за умножение (например), ако им върши работа - чудесно.

Учението е да даде една сравнително лесна система за усвояване на знания. Има хиляди начини да се предадат знания, една от системите е приета за масово преподаване. По принцип, би могло и сами да стигнем до тези знания, но за по-лесно е въведена една сносна система. Общо взето няма нужда от вяра, а от разбиране (сакралната, лична част) и труд и постоянство. (Разбирането много трудно се преподава)

А основното свързващо звено в религията е вярата, принадлежността, лоялността. Там не се проверява - там се вярва.

Може да се вярва в нещо реално, но ако няма прагматичен подход, проверка, обратна връзка, то най-вероятно това реалното никога няма да се достигне от вярващия. Както не може да се преподава математика за 10-ти клас на първокласници. Могат да вярват в спасението, но дефакто да не са изминали и половината път до него - нямат реалната връзка. Имат нещо на пиедестал и смятат, че то ще ги спаси.

Религията, може да е нещо като пътепоказател към нещо, но за да се стигне до това нещо трябва да се тръгне по учение, с цялата отговорност и последователност на ученик.

Сега не знам точно как са нещата, но според изложеното от Глишев, излиза че мистицизма е учението в религията християнство. Изглежда всяка религия си има своите учения. Сигурно има и учения без религия, както и религии без учения, но ... както казва Вълк, аз си имам моята патерица и чуждите не ме засягат особено. И не ме интересува дали патерицата ми се казва Пижо или Пенда.

Щото ако я няма прагматичната обратна връзка, човек може да си вярва в каквото поиска и да се заблуждава до забрава. Да се чуства чудесно и пр. Това не са прагматични показатели за съответствие на изминато и постигнато.

Разбира се, има хора изключения, които си имат изключителни заложби и те могат да се проявят както в науката, така и другата страна на науката - там където са ученията и религиите.

Още нещо ми хрумна.

Учението, както в образованието, се води от знаеши и можещи, от носители на знанието. учителя води и дава обратна връзка на тиквичката да разбере или усвои материал. Учителя Е наясно със стъпките на учениците и може да си помогне като ползва и вярата като подтик (ако работи), но винаги знае на къде ги води.

При религията основно е вярата. Но като са щастливи хората, супер.

Редактирано Октомври 3, 2011 от sirius

[glishev]

Улф, да, предполагам, че истинският прериен ловец чувства лоялност и почти семейна привързаност към духовете на прадедите си, към тотемното си животно и прочие. Чувства, достойни за уважение. Предполагам, че и истинският будист - китаец или някакъв друг азиатец - всъщност чувства лоялност към Буда, бодхисатвите и прочие. Мога да кажа същото за християнина и отношението му към Бога и светиите. Без значение дали тези чувства са разумни, те могат да бъдат съвсем автентични. В този смисъл религията не е нещо, от което само взимаш - човек е склонен да предлага на Бога или боговете си, на учителите и наставниците си нещо истински ценно, а именно безкористна почит и един вид синовно чувство. Но има псевдохристияни, псевдоезичници и псевдобудисти от розово-глобалистки тип, които си мислят, че "религия" е мръсна дума, хора, които искат да "взимат" от религиите и то не от една, ами от всички религии едновременно, а не да дават. Освен дето е повърхностно, това е и някак непочтено. Този тип ню-ейджърска "духовност" ми се струва и неработещ, и донякъде противен. Смятам, че човек или принадлежи на собственото си семейство, или не принадлежи на никое и мисля, че същото важи и за религията. Човек може би може и да си избере религията, а не само да я наследи (за себе си предпочитам наследената от баща ми), но пък и като си я избере, пак би трябвало да се задълбочи в нея и да я изучи добре, а не да прехвърча от цвят на цвят. Тези, които "взимат" по нещо от едно или друго учение и не признават нито едно за своя собствена религия, ми изглеждат несериозни хора. Религиозната материя не е фюжън-кухня и да се смесват неуточнени "източни практики" с пак неуточненото "онова, което Исус иска да каже" е все едно манджа с грозде. А подразбиращото се в такива случаи мислене, че явно Църквата не учи на същите неща като Иисус Христос, просто ме вбесява. Явно всеки, който си въобразява, че върви по някакъв "духовен Път", може да си меша както иска и да приравнява предъвкани елементи от даоизъм, будизъм, будистки мистицизъм, ислямски мистицизъм, уика култове, индуизъм и розово полухристиянство - и това трябва да му дава, видиш ли, повече морални права над Христовото учение в сравнение с автентичните християнски Отци. За мен това е нюейджърски абсурд. Мисля, че ме разбираш.

Сириус, християнският мистицизъм е животът на християнина-монах. За християнина-мирянин има друг живот, но учението и за двамата си е едно и също - и то е християнската религия. Човек просто или е християнин, или не е. Дали е мистик е второстепенно.

Редактирано Октомври 3, 2011 от glishev

[sirius]

Нека пак да декларирам, че си уважавам Християнството като родна религия. Както си уважавам родителите и родината. Но не мога да си позволя да не виждам грешките им и още по-малко да ги прегърна в знак на лоялност. Няма да си позволя да унижавам християнството в храм. Няма да си позволя да "извеждам от заблуждение" дълбоко вярващ човечец. Но тук е форум за наука, за хора на знанието, а не на лоялността. Тук би трябвало да се питаме какво стои зад религията, какво е спасението, от какво, защо и пр. и пр. неща, които са общи за всички хора. Да търсим познанието - ние да позна-ем какво стои зад иначе благозвучните думи - знанието. Знанието в религиите е някак мистично, сакрално, но би трябвало да е нещо "реално". Знанието е формулата за скорост, маса и ускорение (примерно). Разбирането и може да е предадено в саудитска арабия или в лондон - това не променя същността на формулата. Тук лоялността няма място. Лоялността е на друго ниво - отношението ни към родители, род, родина, религия и това е нещо съвсем друго от знанието. Ако има някакво знание (както уравненията на Максуел напр.) което заложено в религиите, но не е още напълно разкрито? Ако различните учения и религии дават някакви частични знания (уравнения)?

Ако трябва да взема отношение към религиите, аз ще съм от първите защитници на Християнството и дори ще посоча Глишев като пример за начетеност и любознателност. Щото аз очевидно не съм чел толкова. Но за малцината търсещи знанието, това не мисля че ще е достатъчно. Знанието като знание, няма отношение към емоционална обвързаност и лоялност, чуства, епитети и пр. Знание - разбиране - познание.

Безкористната почит в знанието води до фиксиране към учебник. Рано или късно този учебник става тесен за едни и не ги води по-нататък. А по-нататък винаги има. Това е равносилно на придържане към учебник писан от Леонардо ДаВинчи - чудесен и върховен за времето си и дори сега за повечето хора, но не за всички.

Така де, моите най-дълбоки уважения към Християнството, но аз съм човек на знанието, искам да знам кое как защо, да разбера, да усетя, да проверя. И по отношение със знанието, лоялността я оставям за подходящи случаи, и ако нещо искам да знам, не си ограничавам източниците.

И съм дълбоко убеден, че тук на Балканите е "люлката на цивилизациите" или поне една от тях. Тук има хора търсещи, намиращи, постигащи в областта на екзистенциалното знание. Както и на природно надарени. И на шмекери разбира се. И стандарта на живот в това отношение не е показателен. И това СЕГА, няма нужда да се връщаме стотици години назад, макар че и там има какво да се намери.

Достатъчно е да погледнем постиженията на учениците ни по математика и физика (може и други да има), спорта. Имаме поети като Ботев и Цанев, писатели като Хайтов, Ралин (да ме простят неспоменатите), Музиканти на световни сцени(и съвсем не лоши у нас), художници. Актьори, режисьори с визия и способности. Учени ако щете!

Та ние сме една шепа народ! Емаме лекия недостатък да не сме англоезични и това до някъде ни спира (барабар и с другите кусури), но имаме потенциал и си го развиваме, напук на принизяващата реалност. Но затова пък знаем езици и черпим знания от всякъде.

Пита ме американеца, какво аджеба правим на световно ниво. Е как да му обясня че правим култура, няма как да ме разбере. Как да му обясна, че по някаква причина са избрали наш глас да изпратят в космоса като знак; щото явно самата ракета не е достатъчна за "представяне", трябва и "нещо друго". А ние това другото си го имаме в повече.

Редактирано Октомври 3, 2011 от sirius

[Black Wolf]

Глишев, когато става въпрос за "вземане" и "даване" това първо са условни понятия и второ това е винаги двустранен процес. Взаимосвързани неща, и то тясно. И не е нужно да се пресмята какво си взел и какво си дал - трябва нещата да стават по естествен начин.

Да, в естествените религии (защото почиват на естествени принципи и засягат естествено съществуващи сили, а не измислени от хората) отношенията са наистина роднински. Ами ние всички сме роднини. Всички - като се почне от Създателя и се стигне до всяко създание. Едно голямо семейство. Не случайно в Русия понякога наричат този тип вяра родноверие.

Всички даваме, всички принасяме жертви и всеки си има кръст. Според мен всеки е Син божи, и мнозина са принасяли по-тежки жертви и са правели по-големи неща за хората от Йешуа от Назарет. Защо само той е спасител?!?...

Sirius, много странно нещо...

Нека пак да декларирам, че си уважавам Християнството като родна религия. Както си уважавам родителите и родината.

Ами то НЕ е такова. Внушава ни се от определени църковни (а вече и политически среди), но то винаги си е оставало нещо странично за българите. Лично аз съм равнодушен към него, защото не чувствам никаква близост и ми е много чуждо.

[sirius]

...

не чувствам никаква близост и ми е много чуждо.

Е, какво ти пречи да покажеш малко уважение.

Като народ и държава ни е нужно единство. Като индивиди ни е нужна свобода. Ние имаме потенциала да постигнем и двете.

Редактирано Октомври 3, 2011 от sirius

[Black Wolf]

Извинявай, ама какво общо има "народа и държавата" с религиите? Живеем В ЕВРОПА ПРЕЗ 21-ви ВЕК !!! В светска европейска държава. религията в една нормална държава може и ТРЯБВА да бъде само и единствено частен въпрос на гражданите.

[glishev]

Единият уважавал, ама не бил лоялен, а другият не го смятал за родно... моля ви се, на всички ни прабабите са се кръстели и всички ядем червени яйца по Великден. Всичко друго са си приказки на вятъра. Вярващи, невярващи, алтернативно вярващи, полувярващи, мистици, търсещи някакво неуточнено екзистенциално познание... хайде, холан, това са глезотии. Ако ще се правим на учени, тогава религията просто е обект на антропологичен и културноисторически интерес, а ние не я живеем, ами я разглеждаме. А ако ще се правим на много духовни, извисени и добродетелни - тогава нещата са още по-ясни. Човек не ходи да си измисля и да вади от девет кладенеца вода, ами си дава малко зор да понаучи нещо за религията на собствените си баби и дядовци. Смешно е да си говорим за мистицизъм, за "родноверие", за дзен, за медитации или за не знам си какво, когато не сме си дали зора да поговорим дори с един стар калугер от манастирчетата около София. Изтърваме питомното, за да гоним дивото. Не екзотиката е ценност, а постоянството.

[sirius]

Жалко Глишев, че толкова си чел от Християнството, а го принизяваш до "обект на антропологичен и културноисторически интерес".

Пък за яйцата... ужас, голямо принизяване на Исус, посланията му, Християнството. Пък няма да се учудя, ако яйцата са останали от езическите времена.

Но си много ценен с прочетеното! Нямаш си дори представа.

Редактирано Октомври 4, 2011 от sirius

[alvassareiro]

Църквата страда от същите болести, от които страдат и хората - злоба, мания за безпогрешност, жажда за пари итн. Защото е съставена от хора, не от светци.

[Black Wolf]

Единият уважавал, ама не бил лоялен, а другият не го смятал за родно... моля ви се, на всички ни прабабите са се кръстели и всички ядем червени яйца по Великден.

Ами не всички. Аз не ям яйца изобщо и не помня в къщи да са се правили червени, зелени или шарени. Баба ми като видеше поп само дето не вадеше ножа да го коли...

Даже навремето (ок. 1925 г. май) не е искала да влезе в църква дори да се венчае (тогава единствената форма на законен брак) и попа е идвал у тях...

Така че дори "битовото" християнство е изтрито от моето семейство преди три поколения.

Освен това какво значение има в какво е вярвала баба ми и прабаба ми?!?... Техен си проблем. АЗ имам други разбирания, интересувам се от други неща и намирам ценност в друго.

Т.е. да си християнин, мормон или пастафарианец е преди всичко въпрос на личен избор и за един съвременен свободен човек е нормално да има собствена преценка и избор.

Старият калугер дали ще може да ми каже нещо за гласовете на Майката-Земя?... Много се съмнявам - няма от къде да ги познава. А аз се интересувам от тях.

P.S. Сириус, разбира се, че яйцата са останали от езическите времена.

Редактирано Октомври 4, 2011 от Black Wolf

[glishev]

Разбира се, това си беше моето лично отношение, което инак се опитвам да прикривам, защото всъщност е политически некоректно

Сириус, ти пак не си схванал какво имам предвид. Ако ще сме учени, тогава всяка една религия е просто обект на научен интерес. А ако ще имаме не научен, а "екзистенциален" (както ти казваш) интерес, тогава просто трябва първо да опознаем местната религия, а не автоматично да се прехласваме по екзотиките и да пропускаме ценните учения, които може да се окажат на една ръка разстояние. Това казвах.

Ето, ти например се изненада, че имало сериозна традиция на християнски мистицизъм. Значи не познаваш добре християнството, а вече си решил, че то не ти стига. Може би малко прибързано.

Улф, твоето семейство ще да е бая интересно. Всъщност атеисти у нас винаги си е имало, но повечето са от типа "православни атеисти". Твоята рода е явно от малко по-друго тесто. Явно ти е оказала влияние, нищо, че наблягаш на самостоятелността си. Впрочем, да си повлиян от семейната традиция си е за уважение, ако и в този случай тя да не е православна. При мен пък половината роднини са "православни атеисти", а другата половина - обикновени православни вярващи. Очевидно и на мен са ми повлияли моите.

Алва, разбира се, прав си. Всяко стадо си има и мърша. Даже мършата преобладава. Хубавото в случая е, че Църквата е една от големите цивилизоващи сили на западния свят (в който включвам донякъде дори нашата контактна зона тук).

[Panzergrenadier]

То е ясно, че един съвременен човек от 21-ви век, който иска да се занимава с мистика, надали ще вземе да се занимава именно с православен мистицизъм. Затова и манастирите днес са полупразни. Монашеските епидемии отдавна са затихнали, килиите са празни, те са просто музеи които ни напомнят за една отминала епоха и традиция. Човек вече не живее в първите векове от н.е. за да се уедини в манастир или в Египетската пустиня като св. Антоний Велики например. Разбира се, ако светът се приема като изкушение, съблазън и смущава душевното равновесие на аскета, то той се отделя от света и от хората (те също го изкушават с думи и пример) и живее егоистично в мир и покой сам със своя Бог.

В съвременните практики от типа на New Age разбира се, такова чувство липсва.

Всяка една мистична система следва да се адаптира към съвремието за да оцелее. Имам впредвид, че се адаптира на език разбираем за съвременния ум. Това е старото учение, преоблечено в нови одежди, разбираемо тук и сега, отхвърлило аристократизма, догматизма и труднодостъпността на средновековните практики. А що се отнася до консервативните учения, резултатът е виден – полупразни или празни манастири. Колкото и г-н Глишев да подценява и да подхвърля на присмех New Age движението, то именно и неговия еклектизъм и гъвкавост са разбираеми за нашето съвремие. То е насочено към всеки един съвременен човек, независимо от неговата религия, пол или възраст. Резултатът е – масовост, многобройни практикуващи групички, яснота, достъпност.

Съвременният човек МОЖЕ да се занимава с мистицизъм в съвременното урбанистично общество, отвъд всички религии или въпреки тях. Трябва да се чете съвременна литература на тази тема и да се види опита на хора за които това е възможно. Тук и сега. Най-минималните изисквания са да има стая изолирана от външни шумове и в която не би могъл да бъде ненадейно прекъснат и смутен, и където би трябвало да се чувства абсолютно сигурен. В тази стая той би могъл да се занимава с екстатични шамански ритуали, церемониална магия, медитация, исихазъм и с каквато още си иска.

[sirius]

Схващам Глишев, но как да кажа, ... прекия текст не винаги е най-доброто.

Пак ще спомена, че науката и индивидуалния "научен" подход са две сходни, но различни неща.

Науката е институция, иска доказателства и пр. Индивидуалния научен подход, означава да търся истината за себе си и много да внимавам дали не се заблуждавам, защото я няма науката за да ми помогне. Неща като съзнание, чуства, усещания, емоции, воля, преживявания, изследването и контрола им, са на изключително индивидуална основа. Много хлъзгава, ти си го забелязал, и затова много внимателно трябва да се подхожда. Като ученето на шофиране. В началото всичко сякаш знаем, но като седнем зад кормилото, нещата не стават веднага. Науката тук е само страничен наблюдател. Главно изпълнително лице е само учащия. Той трябва да го направи. Според мен Исус и другите Големи, са искали да опишат нещо, някаква кола и някакво шофиране (състояние), но ние повече от кон не сме виждали и пращаме всичко или в религията или във фантастиката.

Та така за индивидуалния научен подход. Така са се учили всички първи - първия велосипедист, първия пилот. Ние в голямата си част от живота правим това - срещаме ситуации в които трябва да се справим по някакъв начин, без да знаем как.

Както и да е, аз ако мога да кажа, започнах май с Дънов още когато бе забранен. После Кастанеда и после много. Църквата в това отношение ми даваше едни неприемливи за мен отговори. Сега преоткривам преоткривам оставеното от Исус и християнството. И ти ми помагаш в това.

Но факта, че църквата отрича хора като Дънов и Ванга за мен е много показателен. Много показателен за състоянието и възможностите на сегажната църква по отношение на духовноста, екзистенциалното, спасението, както искаш го наречи.

Исус е говорил за едни царства, за едни спасения, които явно за теб не означават, това което за мен. Но и други са описвали тези неща. И сега се описват. Но църквата вместо да води към спасението, води към това, което ти наричаш захаросаност. Заблуда е точната дума, но нали човек може да е щастлив и заблуден, кой съм аз че да го извеждам от това щастие. Затова не Ванга, ами и Христос да слезе, църквата ще е първата, която ще го отрече. Точно както е станало преди 2000г. В църквата е останала само летопис, традиции, ритуали, тя гледа в миналото и представя захарни изделия за бъдещето. Разбира се, че и в нея ще има сериозни хора, но процентно колкото и извън нея. Но хора с ясна представа (освен заученото от старите книги) за спасението май няма.

___________________________________

Аз изтръпвам като чуя за масовост. Бягам като дявол от тамян. За мен по-ценен е Вълка, защото сам е стигнал до "религията" си и стои зад разбиранията си. Може да са всякакви, но са си негови и е ненакърним по отношение на тях (Църквата в сърцето). Това, от което другите може да се наранят е истината, очевидното по отношение на "истината", в която вярват. Истината е само лична и който стои зад чужда истина(вяра) е накърним, а този който си има собствена най-много да си я поправи - ще е благодарен ако успее да вземе нещо за себе си, да си ъпгрейдне истината.

Редактирано Октомври 4, 2011 от sirius

[glishev]

Гренадире, не оспорвам, че съществува такъв съвременен мистицизъм - просто го смятам за "екзистенциално" (по думите на Сириус) незадоволителен. Ню-ейдж еклектизмът е незадълбочен, лишен от цялостност, по-скоро някак си пазарно насочен - с което именно ме отблъсква. Разбира се, това не му пречи да привлича милиони други.

Сириус, според теб Иисус и Буда може и да са говорели едно и също, но оцелелите ранни текстове за тях свидетелстват друго. Това, че човек търси "екзистенциално" и "познание", не означава, че трябва непременно да си изключи логическия апарат, критическото мислене и здравия разум. Впрочем, ако човек търси "екзистенциални" отговори, тогава трябва да очаква, че част от тях могат да бъдат и неприемливи за личните му усещания.

Колкото до "личната" и "чуждата" истина - според мен е логическа грешка да се твърди, че приемането на чуждо мнение непременно е някакъв недостатък. Традицията и приемствеността са по-скоро знак за смисленост, сила и жизненост на дадено учение.

Колкото до Дънов и Ванга - не само сегашната Църква, но и Църквата в коя да е епоха би сметнала такива хора за крайно неясни. Дънов е еклектик, а за еклектизма е ясно какво ще ти каже Църквата. А Ванга просто нямаше учение по отношение на морала - у нея нямаше нищо, което да наречеш "екзистенциално".