Квантовата поезия

[Р. Теодосиев]

Квантовата поезия -

българският културен феномен

Розалия Александрова - МУ - Пловдив, Михаил Хинев, Димитър Димитров

Всяка епоха от развитието на човешката цивилизация е процес на формиране на духовни потоци, проявени чрез различни културно-исторически феномени. В българската история това са много силни моменти на изява на Духа. Някои от тях са свързани с известни и важни в националното ни развитие личности: започвайки от тези, които засега познаваме - хановете (Кубрат, Аспарух, Крум, Омуртаг и др.); търновският митрополит патриарх Евтимий; спасителя на българския книжовен език отец Паисий Хилендарски; Васил Левски - първосвещеника на нашето национално самосъзнание; Христо Ботев - литературния ни гений, който единствен е доказал с кръвта си своята голяма любов към България; Иван Вазов - патриарха на новобългарската литература; Петър Дънов - Учителя на Бялото братство и мн. др. Тези и други хиляди безименни за историята българи са част от основата на нашата национална матрица. За нея знаем следното: "Това е невидимото поле на съзнанието на един народ. И не само. То е и основа за видимите външни белези: на езика, литературата, бита, културата, територията и т.н" (Александрова 2010).

"Националната матрица се изявява както чрез външни (видими) белези като език, литература, изкуство, религия, политика, образование, право, територия и т.н., също така и чрез невидимата спойка - (вътрешни) връзки (взаимодействащите си торсионни полета) на отделните външни белези и личностите, които са техни носители, т.е. цялата нация. Това са личностите от миналото, настоящето и бъдещето ни тук, в България, както и навсякъде по света."(Александрова 2010)

В началото на третото хилядолетие от раждането на Христа нещата стоят по много по-различен начин, отколкото в нашето по-близко или по-далечно минало. Днес е времето, в което заложеното с цената на много усилия от нашите предци духовно богатство на нацията ни е готово да даде богати плодове. Време, в което българският дух се извисява за пореден, но не и за последен път. За какво става въпрос?

1. Преди всичко днес все повече хора усещат, разбират, че еволюцията на човешкия род е духовната еволюция. Тя няма алтернатива и в космически план.

2. Духовността не е абстрактно понятие, умозрителна приумица, а най-финият и стабилен инструмент в еволюционния план на Вселената.

3. Вторачването в икономическите фактори като животоопределящи или като база за развитие на човешкото общество поражда нестабилност и несигурност, а не - обратното.

4. Екологичната обстановка на Земята е в резултат от цялостната дейност на човешкото общество, а не - от развитието на други, несвързани с човека фактори.

5. Моралът е спасителният кораб, на който ще оцелее човечеството. Той е фино физично поле, в което се осъществяват взаимоотношенията между човека и човека, човека и Земята, човека и Вселената.

Според акад. Дмитрий Лихачов човечеството съществува, за да създава култура, а изкуството, ако е истинско, ни учи на нравственост и човеколюбие. Днес времето се нуждае от проекция на съответни вибрации в обществения и културния живот; от теоретично избистряне и функционално взаимодействие на фактори и събития, които да бъдат в резонанс с високите вибрации на космическата и земна еволюция. Иначе казано - да се привличат събития и фактори с по-високи вибрации и точно те да се произвеждат и развиват в човешкото общество.

Квантовата поезия и нейните защитници и изследователи са такъв фактор в обществения и културен живот на Пловдив и България. Първото публично представяне на клуб "Квант", а от м.г. "Квант и приятели" през юни 2006 год. в НБ "Иван Вазов" в гр. Пловдив, раздвижи пластовете на литературното и културно общество и го накара да се замисли за идеите на квантовата поезия. А именно: а) писане в състояние на готовност за общуване с невидимия свят; б) чистота на информационния канал на автора, на неговите помисли; в) почтено пренасяне на уловения мисълобраз върху белия лист. Това стана причина почти със създаването си да бъдем приети за колективен член на Дружеството на пловдивските писатели, какъвто сме и досега.

Целта на новосъздаденото културно общество бе да се изследват и защитават чрез средствата на художественото слово идеите на Словото (информационната теория), приложени към високите вибрации на чистата квантова поезия.

Това значи (Александрова 2006, архив):

а) идея от арсенала на Доброто – следване на висшия му морал;

б) силно искрено чувство, предадено без преиначаване в полза на традиционните изразни средства;

в) кратък изказ - импулс от и към Вселената;

г) монолитност на съдържание и форма;

д) новаторски подход към формата и съдържанието.

Основната цел на нашето сътрудничество си остава изследването на духовната страна на поетичния процес. Поезията е движение на Духа. Тя е процес, събитие и накрая – факт върху белия лист, който стига до своя логичен отпечатък - комуникация със себеподобните.

Какво ни кара да приемем за по-важна задача духовната, а не материалната съставна част на поетичния текст и процес? Повечето от участниците в "Квант и приятели" са и пишещи творци. Т.е. те на практика осъществяват процеса на създаване и записване на квантовата поезия. Но и тези, които подхождат към нея от гледна точка на науката, и тези, които я творят, знаят, че както всяко творение, дадено отгоре на човека, тя е носител първо на духовния заряд, т.е. на финоматериалния, и на грубоматериалния – веществения заряд. Това предполага позитивно отношение към поетичния процес като тайнство и уникално явление на Твореца. То не се изразява в налагане на материални или духовни рамки за изследване. Примерно по отношение на формата, съдържанието или идеята на посланието. Но се прави с пълното съзнание за отговорността на изследователите, а също така и на творците, които се докосват първи до поетичната магия.

Основната идея, записана официално в устава ни, която събира и днес творците в "Квант и приятели", е създаването и утвърждаването на "творческа лаборатория за квантова поезия и квантова култура, и духовно развитие на всички творци, ... подпомагане на личностната реализация на творци, ... разпространение на информация (за дейността - бел. наша) ... в публичното пространство." Освен това - "представяне на творци, произведения на литературата и изкуството"(Устав) и др.

„Условността на понятието „квантова поезия” е очевидна. Тя е един от многото кодове на човешкото познание. Защото поезията с чувство и мисъл също опознава и пресъздава действителността.

А що е квантова поезия?

Квант е най-малкото количество /дискретна/ енергия. Мистерията на един чист квант се съдържа във връзката му с нашето съзнание. Ако го помислим, че е вълна, той действа като вълна; ако приемем, че е частица, той се движи като частица. За да разберем тази физична връзка, трябва да се върнем в Началото.

„В началото бе Словото

и Словото беше у Бога

и Бог беше Словото...

И Словото стана плът.”

Според Макс Планк за богослова познанието започва с Бог, а за естествоизпитателя завършва с Бог. Това се отнася със същата сила и за изледователи на поезията. Поетичното слово повече от всяко друго човешко слово има характеристиките на Божественото Слово: неговата първичност - връзката му с първичното информационно поле, където в латентно състояние се намират мисълобразите; неговата проникваща и градивна сила; свойството му да преминава през времена и пространства без ограничение; изречено или записано, поетичното слово оставя след себе си невидима пространствена структура; също така то се подчинява на Закона за резонанса, а това значи, че думите, в които е заложена положителна информация, предизвикват в отговор подобна и обратното – думи с отрицателна информация – отрицателна.(Александрова 2008:289)

Поезията е вид (и човешко) слово, което може да се регистрира в зоната на високите вибрации. Третото хилядолетие се отличава с по-високите си вибрации от предишното, това е еволюционен скок в развитието на Вселената и човешката цивилизация. Променят се по важност за обществото ни жалоните на нашето настоящо и бъдещо развитие. Това във физичен план преди всичко друго значи, че към нас е насочен мощен информационен поток, който при определени условия може да ни зарежда с най-необходимото за човешкото същество и неговата духовна и физическа същност - информацията. За оцеляването ни се изисква да разбираме тази закономерност. И да се стараем да се възползваме от нея.

Поезията представлява чиста и точна наука за човека и космоса и играе определена роля в еволюцията. Еволюцията е основен закон в осъществяването на информационния поток във Вселената. Достигайки до някои от тайните на поезията и нейния творчески процес, ние разбираме и смисъла на еволюцията в конкретен план. (Александрова 2003) Някои от учените, които отдавна изследват квантовия характер на поезията – например на хайку, а и на др.културни явления и процеси, са стигнали до извода, че чрез логиката по-лесно се възприемат истините от грубия материален свят, например чрез науката физика, докато при химичните процеси нещата са по-усложнени и за да ги разбереш, се изисква много повече усилия и подготовка. Поезията, също носител на знание, е още по-сложно явление, т.е. то се проявява с още по-високи вибрации и затова до нея се достига трудно. Квантовата поезия не е технология от неизпитани художествени средства, а универсално средство за общуване с хармонията и красотата на Твореца Бог, което се дава на хората в определено време и с точно определена цел – еволюционен скок на човешката цивилизация в зоната на по-високите вибрации. По тази причина един път тя е облечена във философска дреха, друг път е човешка емоция, императивно обръщение към хората, съзерцание, природна картина, морален кодекс или отглас от важни обществени или лични преживявания. Т.е. квантовата поезия е многолика като самия живот на човека на Земята, който вече си спомня за своя небесен произход и духовно предназначение.

Димитър Димитров

Безмълвие

Душата ми е с бомби разорана.

В заглъхнал стон – събуден зов!

Самотен кълн в кървяща рана.

Клокочещ кратер от любов.

Задъхан път към себе си вървян.

Загадка, лабиринт и спусък в мен.

Притихнал кратер на вулкан.

И ... звезден миг, преди да е взривен.

Антоанета Караиванова

Като реките хората на път са –

тъй дълъг за едни, за други – не

метежно криволичещ и повличащ,

изобразен в платната на Моне.

Посоките са толкова различни,

но винаги надолу. И навярно

телата трябва първо да изгният,

за да започне всичко отначало.

Ала духът във нас, лишен от злоба,

призван да вае светлата си същност,

се лута между люлката и гроба,

но винаги при смъртните се връща.

Румяна Николова

Каква талазна тишина

на камъни, дървета и треви.

Влудява ме акустика

на влюбени следи.

Във храма на природата – -

възторзи и събития

печатъкът на времето реди.

Във всяко божие творение

единствен – твоя образ виждам,

неизживяно вдъхновение.

Розалия Александрова

Цената

на един поглед

е квантова

дилема.

Той събира

полюси

и вещае

вселени.

Искрящ миг

и вечност.

Мрака раздига.

Ако любовта е

истинска -

един поглед

стига.

Темите, които разглеждахме през тези четири години от създаването на "Квант и приятели", са предимно от творчески и общочовешки характер. Започнахме с общотеоретична физична лекция за новата наука информациология и нейните параметри; последва дебат за квантовата същност на Словото и словото на човека, за същността на квантовата поезия, после преминахме към Каузата творец - кой е той, какъв е като човек в обществото, какви са целите му; отделихме време и на темите: Има ли квантова поезия, Тайните на творческия процес, Изборът на твореца - реещия се човек, Литературна критика или Дамоклев меч, направихме Упражнение по поетика и др. Изборът на темите беше или отзвук от събития, или осъзнаване на необходимостта от разглеждането й.

Като едно отворено към новости и външни контакти и идеи литературно-интелектуално общество "Квант и приятели" периодично се появява на обществената сцена в гр. Пловдив. Институциите, с които си сътрудничим от началото, са Народна библиотека "Иван Вазов" в гр. Пловдив, читалищата "Съвременник" и "Възраждане". Предстоят ни срещи с творци от страната, които ни познават задочно и имат желание да си сътрудничим.

Първите ни сбирки бяха предимно теоретични в областта на информациологията. Много скоро се обособиха структурно в две части - споделяне на нови и стари стихове от поетите и обсъждане на общочовешки теми от гледна точка на квантовата и информационната теория. Двата обединителни центъра - поезия заедно с други изкуства като музика, изобразително изкуство и фотография, от една страна, и квантовата и информационната теории от друга страна с новото понятие за квантова поезия съжителстват естествено и хармонично. Нещо повече - учените в "Квант и приятели" са изкушени и от поне едно изкуство: инж. Димитър Димитров, Михаил Хинев, Розалия Александрова и др.

За инж. Д. Димитров е важен процесът на съ-творяване на квантовата поезия и най-вече стремежът да се постигне нейната дълбочина и красота, чистота и съвършена форма, както и да се разбере и изучи нейната вълнова функция. Смята, че при поетичния процес информацията е подредена, тя изисква ред и чистота, защото чистотата е качество, което е над реда. Той търси симбиозата между квантовата поезия и другите изкуства - фотография, рисуване, кино и др. Изкуството е подсъзнателният подтик, който проявява душата с високо вибрационно поле там, където е чистотата на трептенето, и където то е изчистено от алчността, злобата, насилието, похотта и дава чистота на духовната изява в стих, нота или щрих.

Психофизикът М. Хинев (и председател на Българското дружество по психофизика) пише квантови есета и изследва квантовата поезия от гледна точка на науката, с която се занимава. Тя е естествено явление в културния подем на човешката цивилизация в края на 20 и началото на 21 век. Според него квантовата поезия е наука за чувствата. Тя ни учи как с по-малко средства (и думи) да събудим повече чувства, които да освободим и тя – поезията днес - има квантов характер. По-конкретно М. Хинев се интересува от въздействието на квантовата поезия в момента на комуникацията поет:слушателска аудитория, когато според него се осъществява най-пълноценният резонанс на квантовата поезия.

Р. Александрова - старши преподавател по български език на чужденци в Медицинския университет в Пловдив - се занимава с квантова поезия като теория и практика. Издала е няколко поетични книги, последната – „Сакрално”(2010 г.). Публикува статии за информационния характер на човешкото слово. Изследва процеса на квантуване на човешкото познание чрез мисълобразите на квантовата поезия.

Отскоро пише квантова поезия астроложката Румяна Николова, която търси философския резонанс на квантовите послания. Според нея едно понятие, даже и такова, което ни обединява като квантовата поезия, не трябва да ограничава твореца в момента, в който се свързва с Вселената.

Катализатор на поетичните изпълнения в сбирките на "Квант и приятели" са пианистките Нина Нейчева и Евгения Тагарева, която пише и квантова поезия, както и известният млад оперен певец Иван Кабамитов.

Нов участник в кръга е творецът – художник, фотограф, поет и родолюбец Борис Калинов, чиито квантови стихотворения в съпровод от музика и картина са едни от най-четените в интернет пространството.

"Квант и приятели" е преди всичко поетично общество. Постепенно на сбирките ни дойдоха хора, които не само мислят нетрадиционно, но и живеят, и пишат по този начин. Хора, за които думата "морал" означава начин на ориентиране в живота и обществото. Наблюдава се и друго. Съзнателно и естествено се избягва отрицателният коментар за поети от други литературни формации. Уважението към тези, които също се трудят на литературния фронт, е начин, по който да покажеш уважение и към себе си като творец.

Важен елемент от разбирането ни за квантова поезия е сътрудничеството в поезията между поет и поет, поет и учен, поет и литературен критик, поет и читател или слушател. Преди всичко всеки има право да изложи собствената си гледна точка, когато има такава. В спора се ражда само собствената истина, дори тя да не е истина за някого другиго. От нея обаче има нужда не само нейният автор, но и останалите, които го слушат или спорят с него. Традиционно поетът Д. Димитров ни припомня стихотворението на Стоян Михайловски "Балкански дъб" за проверка на порасналото поетично его, защото истинската оценка за човека е това, до каква степен и в какъв смисъл той е могъл да постигне освобождаване от своето Аз.

В нашето културно общество сме наясно с най-важния факт - стиховете са "пратеници от невидимия свят или знание, което ни се дава, за да го дадем." (Александрова 2006) В същия план преосмисляме и ролята на литературния критик. Много е трудно да се приеме, че някой, който не се е докоснал до поетичния информационен канал на автора в мига на изпращането на мисълобраза, може да има правото да дава оценка. Но кого всъщност оценява той? Практически - знание и красота, изпратени от невидимия свят и предназначени за ползване от хората. Така че разбираме новата роля на литературния критик не като оглеждане в хоризонтален план, а дори и във вертикален план, а като сътрудничество с поета в неговия творчески път. Въпросът как да се прави това, все още няма ясен отговор.

Присъствието на квантовата поезия както във видимия, така и в невидимия спектър на българското общество е безспорен факт. Тя е ново знание за хората, които се нуждаят от него. А новите знания прииждат към човечеството, без да ни оставят възможност за противодействие. Те са пълноводната река на познанието, до която закономерно стига потокът на нашето материалистично мислене и опитност. Приемем ли ги, няма как отново да се озовем в потока. Продължаваме по реката. От тази метафора произтичат поне три извода:

Потокът на знанието е винаги неразделна част от реката на познанието от една времева граница нататък;

• Придобитите до този момент знания са безценен принос в голямото пълноводно познание;
• Когато човек е преминал в по-високо ниво на познание, има моралното задължение да разглежда нещата в техния по-дълбок смисъл или контекст.

Българският феномен "квантова поезия" събира върху себе си надеждите на много дейци на литературата, културата и науката като понятие и символ на новото мислене.



Литература:

• Александрова, Розалия. Има ли квантова поезия? Във: Филологическият проект в началото на ХХІ век, съст.В. Стефанов, Й. Тишева, Р. Божанкова, Ун. издат. на СУ «Св. Кл. Охридски» 2009,246-250.
• Александрова Розалия. Есе за педагогиката на третото хилядолетие. –В: Сб. статии от юбилейна межд. сесия „30 г. Пед.колеж – Пазарджик, 2003, 185-190.
• Александрова, Розалия. Информация, език, интуиция. – В: сб. на 40 юб. сесия на ДЕО СУ „Св. Кл. Охридски”, 2003, .
• Александрова, Розалия; Карастоянова, Антоанета. Следвайки пътя на Доброто. –в. Словото днес, София бр. 21, 2004, 12-14.
• Александрова,Розалия; Кацарова, Евгения и др. Екология на душата. - Siripta periodica /supl./ Vol. VII, 3/2004, S.
• Александрова,Розалия Маркова, Цонка. Есе за медицината на третото хилядолетие. - Siripta periodica /supl./ Vol 1, S., 2004,32-42.
• Александрова, Розалия. Стихове пратеници в. Нов пулс София, бр. 16, 2006.
• Александрова Р – Нашият избор – българският език! – интернет сп. БГ НАУКА, бр. 29, 2010, 74-79.
• Александрова, Розалия – Публично представяне на Квант 2006 г, архив
• Александрова, Розалия – Покана за ІІ сбирка на Квант 2006 г, архив
• Устав на "Квант и приятели"
• Александрова, Розалия – Предизвикателствотона новата научна парадигма към науката за езика и езика на науката, В: сб. Матрицата – властта на подобието, В. Стефанов, Й. Тишева, Р. Божанкова, Ун. издат. на СУ «Св. Кл. Охридски» ,София, 2008,289-302.

[ISTORIK]

Каним ви на премиерата на сборник „Квантова поезия”, който е наша първа поетична рожба и излиза като подарък за нас и тези, които ни подкрепят, по повод на петата година от раждането на първия в света клуб за квантова поезия.

Събитието ще бъде отбелязано в залата на Народна библиотека „Иван Вазов” гр. Пловдив от 18.00 часа на 30 март 2011 г. (сряда).

Заповядайте!

Квант и приятели