Отмират ли религиите?

[dora]

Преди 42 минути, scaner said:

И аз попаднах на едно проучване на Галъп, в което освен това има и сравнение на интегралните данни между 2005 и 2012 г.

PDF

Сравнението е на 5-та страница. Там се вижда известно намаление на атеистите, но доста по-съществено намаление на религиозните.

 

Да, атеистите са се увеличили с 3%, докато религиозните са намалели с 9%. Това за мен е несериозен процент, за да извадим от него някакви изводи за устойчивост или експонентност на процеса в бъдеще.

На мен не ми стана ясно от документа и дали част от тези 9% от религиозните не са намалели поради по-висока смъртност от тази на западния свят (все пак основният процент релиозни живее в развиващите се държави). Защото тогава става ясно, че реално не са се конвертирали в атеизъм, а са се пренесли в един по-добър свят . Но пък развиващият се свят има по-висока раждаемост, така че пак не е ясно.

Друг фактор, който според мен си заслужава да бъде отчетен: Някои сочат исляма като увеличаваща влиянието и популярността си религия. Според мен този процес е едва в началото си. Не е ясно дали в следвщите десетина години конверсията към ислям няма да надмине тези три процента.

This said, религиозността сама по себе си не е проблем, проблем е радикализацията.

Но радикални енклави съществуват навсякъде по света, вкл.сред тези, които не ваксинират децата си, не позволяват кръвопреливане; или дори тези, които маскират хранителното си разстройство зад идеология като веганизма, като заставят и тези около себе си да спазват същото (напр. децата си) и се обединяват в идейни движения за натиск (напр. над регулаторите и компаниите).

Редактирано Септември 14, 2018 от dora

[scaner]

Преди 22 минути, dora said:

Религиозните хора не страдат от интрузивни идеи и имат свобода на мислите и действията, но избират да поставят в основата на ценностната си система схващането, че Бог съществува. Като намират за редно и да формализират* това в някакви ритуали, примерно палене на свещи, ходене на църква, празнуване на религиозните празници.

Религиите са (и) морално-етични системи

Не, опазил ме Бог да набеждавам религиозните хора в обсесивно-компулсивно разстройство. Просто имам пред вид, че религията при тях е една допълнителна призма, през която се пречупват техните действия, т.е. има ограничаващо действие. В този смисъл тя има власт над тях, те не могат да излязат от каноните и.

Преди 26 минути, dora said:

(В това отношение нерелигиозните не са много по-различни, защото също считат за необходимо да празнуват рождени дни, годишнини, както и да извършват ежедневни неща по начина, по който са научили, че се правят, напр. да "чукнат на дърво", когато говорят за нещо, което без малко им се е разминало).

От първо лице мога да кажа, че всичките тези необходимости могат да се игнорират при нужда от нерелигиозните хора. Причината за това е именно, че при тях те са закрепени само с възпитанието (а тинейджърският бунт силно ги разбутва), докато религията трябва да се спазва съзнателно. Аз много често осъзнавам куриозността на подобни действия, когато ги правя, но ми е приятно да ги правя за да не създам дискомфорт на околните, за които такова отклонение може да се оприличи на проявите на крайния феминизъм. В такива ситуации си припомням парадоксалната фраза на Буюнел: "Слава богу, все още съм атеист".

[scaner]

Преди 17 минути, dora said:

На мен не ми стана ясно от документа и дали част от тези 9% от религиозните не са намалели поради по-висока смъртност от тази на западния свят (все пак основният процент релиозни живее в развиващите се държави). Защото тогава става ясно, че реално не са се конвертирали в атеизъм, а са се пренесли в един по-добър свят . Но пък развиващият се свят има по-висока раждаемост, така че пак не е ясно.

От друга страна там раждаемостта е по-голяма (в развиващите се държави), т.е. имаме положителен тренд в количеството население, за разлика от повечето западни страни. И ако причината за промяната в религиозността е само в смъртността, то тези данни са направо катастрофални: по-старото и вярващо поколение си отива, по-младото (и по-многобройно) не успява да го компенсира по религиозност. Това насочва тренда уверено надолу. Но не мисля, че това е основната причина.

[ramus]

Преди 51 минути, dora said:

Религиозните хора не страдат от интрузивни идеи и имат свобода на мислите и действията,

религиозните са... хора и обобщението по този начин за мен е твърде формално.

Религиозността се проявява по различен начин при различните хора. Едни са повече вкопчени в канона и ролята му за тях е и идентичност. Характеровите и психични особености - всъщност са от основно значение.

Допълнително значение има и самата идеологична система, защото тя, все пак е описателно-обяснителна за живота, света, човека, както и "другите-себе си". Защото различните религиозни системи имат различни особености. И не на последно място - особеностите на отношенията в социалната система, през която прониква идеологичното й ядро, до всеки нов член...

Има и още.. но не е мястото тук за простиране...

Най-важното обаче е ролята и значението на религията за формиране на идентичността, оттам - на битието на всяка личност. А колкото до "властта" - властта е част от социалните порядки. Във вътрешен смисъл - за мен, лично, не бих употребявал "ВЛАСТ над ума". И без религия, маниакалните или обсесирани личности си съществуват... Властта - също - и преди и отвъд религията - тя си е просто част от социалните отношения и това е било през цялата история и география от житието на ХОМО сапиенса. 

Редактирано Септември 14, 2018 от ramus

[dora]

Преди 19 минути, scaner said:

От друга страна там раждаемостта е по-голяма (в развиващите се държави), т.е. имаме положителен тренд в количеството население, за разлика от повечето западни страни. И ако причината за промяната в религиозността е само в смъртността, то тези данни са направо катастрофални: по-старото и вярващо поколение си отива, по-младото (и по-многобройно) не успява да го компенсира по религиозност. Това насочва тренда уверено надолу. Но не мисля, че това е основната причина.

Мисълта ми е, че не е толкова лесно да се заключи, че религиите отмират. Ако потърсим причината за секуларизацията на западния свят в Просвещението, постигането на съотношение религиозни/нерелигиозни на запад днес е отнело едно четири века.

Не бихме могли да предположим какви събития ще се случат в света в следващите едно четиристотин години, за да сме сигурни, че сме свидетели на траен процес на глобална секуларизация. Утре (разбирайте след четиристотин години) западният свят може да е изгубил доминантната си позиция и в цивилизационен план да не диктува нищо.

Нищо не е необратимо.

Редактирано Септември 14, 2018 от dora

[dora]

Преди 27 минути, scaner said:

От първо лице мога да кажа, че всичките тези необходимости могат да се игнорират при нужда от нерелигиозните хора

Всичко може да се игнорира и от двата типа хора Разликата е по какъв начин ще обяснят сами на себе си чувството си за вина

Присетих се за Елин Пелин, а в тази връзка се сетих за ето този хубав разказ:

https://chitanka.info/text/5420-chorba-ot-grehovete-na-otets-nikodim

[Б. Киров]

Тези статистики понякога могат да бъдат много плъзгава територия, за да се градят върху тях стабилни изводи:

https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx

PDF

Специално второто изследване, направено на базата на 50 000 респонденти в различни държави: според него, например, излиза, че в България 59 % са религиозни, докато в Турция този процент е 23 %, а в Китай, който се сочи като световен шампион по атеизъм - едва 14 % - стр. 14 -15

Обаче това са само числа. В България религиозните хора на са 59 %, толкова са се самодекларирали от по-малко от 1000 анкетирани. Нито пък в Турция са 23 %, това е очевидно. В Китай нещата стоят далече по-сложно - атеистите там вярват в комунизма и неговата по-древнокитайска версия конфуцианството. така че статистиката е куха. Първата графика с оцветяването е по-обективна и лично за мен тя показва огромен потенциал на исляма в Африка. Почти половината мюсюлмани днес живеят в Африка:

Total   1199.99            53%     635.67

http://www.muslimpopulation.com/africa/

Африканското население е най-младото и най-бързо растящото в световен мащаб, през 2050 африканците ще бъдат над 2.5 млрд. по някои прогнози, а през 2100 над 4 млрд. или около 40 % от цялото население; ако направим съвсем прости изчисления, ако не стане някакво голямо разместване в религиозната конфигурация на света, в Африка след 80 години ще има около 2 млрд. мюсюлмани и още толкова в останалия свят, което означава, че 40 % от населението на света ще бъде мюсюлманско, срещу 25 % днес. Просто такава е реалността.

 

[dora]

Преди 3 минути, Б. Киров said:

Тези статистики понякога могат да бъдат много плъзгава територия, за да се градят върху тях стабилни изводи:

https://news.gallup.com/poll/20539/religion-very-important-most-americans.aspx

PDF

Специално второто изследване, направено на базата на 50 000 респонденти в различни държави: според него, например, излиза, че в България 59 % са религиозни, докато в Турция този процент е 23 %, а в Китай, който се сочи като световен шампион по атеизъм - едва 14 % - стр. 14 -15

Обаче това са само числа. В България религиозните хора на са 59 %, толкова са се самодекларирали от по-малко от 1000 анкетирани. Нито пък в Турция са 23 %, това е очевидно. В Китай нещата стоят далече по-сложно - атеистите там вярват в комунизма и неговата по-древнокитайска версия конфуцианството. така че статистиката е куха. Първата графика с оцветяването е по-обективна и лично за мен тя показва огромен потенциал на исляма в Африка. Почти половината мюсюлмани днес живеят в Африка:

Total   1199.99            53%     635.67

http://www.muslimpopulation.com/africa/

Африканското население е най-младото и най-бързо растящото в световен мащаб, през 2050 африканците ще бъдат над 2.5 млрд. по някои прогнози, а през 2100 над 4 млрд. или около 40 % от цялото население; ако направим съвсем прости изчисления, ако не стане някакво голямо разместване в религиозната конфигурация на света, в Африка след 80 години ще има около 2 млрд. мюсюлмани и още толкова в останалия свят, което означава, че 40 % от населението на света ще бъде мюсюлманско, срещу 25 % днес. Просто такава е реалността.

 

Благодаря!

[makebulgar]

[ramus]

On 14.09.2018 г. at 23:44, dora said:

2 млрд. мюсюлмани

Горното през моите очи изглежда така:

Не е толкова важен броя - в случая, на мюсюлманите. Статистиката по брой - не определя еднозначно и единствено че ще са "господарите на цивилизацията"...

Исляма, точно в тия социални времена, е в криза на вярата си. Той е чудесно пригоден и функционален за  характерна (племенна) типология социални договори и отношения, условия и култура, като за Африка. Но не е само в това въпроса, а че се появяват мюсюлмани, с доста големи разлики в схващанията как и кое са корените и ядрото на исляма, вътре в самия ислям. Доста ислямистки всъщност вече живеят в западни условия, и то поколения наред. Някои от тях имат културни и адаптационни проблеми и се стига до радикализация. Но голяма част от другите дълго пребиваващи на запад - се адаптират и съответно - адаптират религията и схващанията си, за сред западния начин на живот.

Битката за различните деноминации и течения вътре в самия ислям - също е огромен проблем за религията им. В голяма степен вътрешните жертви дадени между шиити и сунити, вероятно не е по-малък с тия от "външни врагове"...

Всичко това се забеляза и именно с ИДИЛ - доста мюсюлмани отказаха "радикалния ислям превърнат в държава". А други - го прегърнаха, като спасение от хаоса и неопределеността. Ислямът кореспондира чудесно с най-бедното население на планетата, с трудния начин на живот, нищетата... В сред ислямът никъде не се срещат проблеми от рода - оня е богат има 20 жени, а ние що сме бедни - да му вземем богатството, щото е несправедливо и той ни използва за да му е кеф, а ние сме нещастни, щото той е причината...

Въобще - в идеологично отношение ислямът е много плодоносен относно психичните ползи за определени социални групи, като им придава значение, смисъл, стойности, посока - на битието им. И най-важното - подрежда социалния им живот - структуроопределящото значение на идеологиите, по принцип.

Да спомена и важна характерна особеност: Християнството не е основа за създаване на държавност и не задава и регулира пряко социалните отношения. В този смисъл Ислям и Юдаизъм са далеч по-мащабни и в тях се съдържат формули за задаване и регулация на всички аспекти на социалното битие.

И ако Юдаизмът е от повече затворен тип, то Ислям си остава единствената масова религиозна идеология сред канона на която се задават ясни и точни правила на ЕЖЕДНЕВИЕТО и оттам идва неговата популярност именно сред народите в хаос и беднота, сред войни и кланета - каквото е на много места из АФРИКА, примерно...

И най-бедните хора имат потребност от задаване на структура в битието си, от идея че като правят това и това, така и така, ще получат наградата на бог, ще са богоугодни, да им покаже кое и какво е добро и правилно, ще им зададе посоките и ползите, ще усетят нужната си порция от успокояване и намаляване на високия фон на страх...

Въобще - много са нещата.

Редактирано Септември 17, 2018 от ramus

[Шпага]

Общо взето, религиите отмират там, където цари спокойствие и сигурност. Стане ли "напечено", Господ веднага възкръсва

[vvarbanov]

Преди 2 часа, Шпага said:

Общо взето, религиите отмират там, където цари спокойствие и сигурност. Стане ли "напечено", Господ веднага възкръсва

...не само Господ, псевдопатриотизма, нацитата и русофилщината също.

[scaner]

1 hour ago, vvarbanov said:

...не само Господ, псевдопатриотизма, нацитата и русофилщината също.

Идеята за Господ разделя на наши и чужди, неверници. Същото е и с псевдопатриотизма, и особено русофилството. Затова дайте да се обединяваме около идеи, които обединяват, а не разделят.

[ramus]

За мен, през моят опит и поглед - не идеите са проблемът. Обединяващите се - са основния фактор. Идеите - могат да са всякакви. Но потребността от приемане, усещането за полза - водят до приемане.

за да е налице приемане - то някой е нужно да създаде система от идеи - описания, обяснения. В зависимост от нивото на потребителите на всичко това - се определя и създаденото. Крайната цел - е ползата.

Няма как да съществуват ИДЕИ, които участват в идентификацията, дори изиграват основната роля в нея - и да няма налице разединение. Едни се обединяват, но тия, дето не приемат конкретиката на идеята, или системата от тях - вече няма как да са налице в "обединението".

И още нещо - обединяванията около идея, идеи - какво спомагат, кое решават...? Сходството довежда до "единомислие" или най-малкото - до "подобно мислене, възприятие и отражение". Общите идеи задължително постепенно изместват индивидуалния аспект, който поне в началните си етапни появявания, не е съвместим със социалните процеси на "сходствата", толкова нужни на огромна маса хора.

Завареното положение от което всеки идва е формирана идентификация на базата на идеологични елементи. За да е налице общуване, което да е обединително по характера и насоката си - е нужно участниците в това да са надмогнали идентифициращия си определящ фактор... А това никак не е лесна работа, особено за хора които отвътре са в различен тип дисонансни кризи (конфликти). защитните импулси са далеч под повърхността - как ще се надмогнат...

За да се "НАДМОГНЕ" идентифициращия фактор, като определящ за личността, е нужно да се извърви път към осмислянето, подлагането на критичен анализ и преоценките на завареното положение с идента. Докато разума и рационалния принцип не навлезнат в тази "зона на здрача" няма как да е налице определящо и управляващо начало, от което да се извършват процесите по изменение, преосмисляне, наново конструиране на идента, вече съвсем осъзнато и колкото може тази самоактуализация да проникне възможно по-дълбоко и да достигне дори и базисните нагласи, аксиоми и структурите от тях...

Няма как да се реализира по друг начин реконструкция във вътрешното поле, при наличие на непрекъсната вътрешна съпротива от заварените несъзнателно изградени положения. Идента се "пази" от защитните психични системи, и логическият въпрос от старо време е бил именно - как въобще би било възможно да се реализира вътрешна самопромяна - нов себе си, но от фона на "кой себе си"... В последователна двумерна схема - е логически абсурд...

Всичко това само изглежда логически или смислово несъстоятелно - решенията на тия казуси са отдавна зададени, технологията на психичната реконструкция е отдавна изведена - и принципно, и системно, и практическите етапи... и ползите от тях. И... цената

Редактирано Септември 17, 2018 от ramus

[Шпага]

Преди 7 часа, ramus said:

За мен, през моят опит и поглед - не идеите са проблемът. Обединяващите се - са основния фактор. Идеите - могат да са всякакви. Но потребността от приемане, усещането за полза - водят до приемане.

за да е налице приемане - то някой е нужно да създаде система от идеи - описания, обяснения. В зависимост от нивото на потребителите на всичко това - се определя и създаденото. Крайната цел - е ползата.

Няма как да съществуват ИДЕИ, които участват в идентификацията, дори изиграват основната роля в нея - и да няма налице разединение. Едни се обединяват, но тия, дето не приемат конкретиката на идеята, или системата от тях - вече няма как да са налице в "обединението".

И още нещо - обединяванията около идея, идеи - какво спомагат, кое решават...? Сходството довежда до "единомислие" или най-малкото - до "подобно мислене, възприятие и отражение". Общите идеи задължително постепенно изместват индивидуалния аспект, който поне в началните си етапни появявания, не е съвместим със социалните процеси на "сходствата", толкова нужни на огромна маса хора.

Завареното положение от което всеки идва е формирана идентификация на базата на идеологични елементи. За да е налице общуване, което да е обединително по характера и насоката си - е нужно участниците в това да са надмогнали идентифициращия си определящ фактор... А това никак не е лесна работа, особено за хора които отвътре са в различен тип дисонансни кризи (конфликти). защитните импулси са далеч под повърхността - как ще се надмогнат...

За да се "НАДМОГНЕ" идентифициращия фактор, като определящ за личността, е нужно да се извърви път към осмислянето, подлагането на критичен анализ и преоценките на завареното положение с идента. Докато разума и рационалния принцип не навлезнат в тази "зона на здрача" няма как да е налице определящо и управляващо начало, от което да се извършват процесите по изменение, преосмисляне, наново конструиране на идента, вече съвсем осъзнато и колкото може тази самоактуализация да проникне възможно по-дълбоко и да достигне дори и базисните нагласи, аксиоми и структурите от тях...

Няма как да се реализира по друг начин реконструкция във вътрешното поле, при наличие на непрекъсната вътрешна съпротива от заварените несъзнателно изградени положения. Идента се "пази" от защитните психични системи, и логическият въпрос от старо време е бил именно - как въобще би било възможно да се реализира вътрешна самопромяна - нов себе си, но от фона на "кой себе си"... В последователна двумерна схема - е логически абсурд...

Всичко това само изглежда логически или смислово несъстоятелно - решенията на тия казуси са отдавна зададени, технологията на психичната реконструкция е отдавна изведена - и принципно, и системно, и практическите етапи... и ползите от тях. И... цената

За мен това - цитираното по-горе - е някакво неконтролируемо разсипване на изобилни количества от наукообразна плява в която тук-там са поръсени зрънцата на всеизвестни, а поради това и отдавна станали банални "истини". Възможно е обаче и да съм пропуснала или недоразбрала нещо ценно - ново, проницателно, мъдро и т.н., с което Рамус се опитва да ни въздигне... поне до подножието на своя интелектуален ВРЪХ.

[ramus]

Има прост пример за поведение, когато някой не разбира нещо - обявява неразбраното за неразбираемо, за едно, или друго, обявява по този начин дефицита си при прочит.

В неразбирането и непознаването няма никаква драма. Аз самия не разбирам от доста от разделите на форума и инфото, което се спряга в тях. Но защо е толкова важно за някои хора да делегират и афишират неразбирането си, задължително под форма на "не е в мен проблема, а в написаното"...

Иронията е чудесна защитна реакция и част от механизмите за туширане на дисонанси. Тук в случая, дисонансите дори не са когнитивни, а съвсем личностни и характерови.

Трудността да се поема лична отговорност, може би надхвърля възможностите на доста хора.

[caress…]

ОФФ-топик: ирония

Като за начало - каква е разликата между рационализация и ирония - иронията е вече способност към рефлексия, изход от пълно въвличане в дадена ситуация. Това е състояние, ако не над ситуацията, то поне поглед встрани, около нея, а не в нея. А подобно отстранено състояние дава сила на човек, дава му сериозно преимущество. Понеже възможността за отстраняване, отчуждаване, невъвличане придава съвсем друг вид емоционална окраска и поглед върху нещата.

Като психично състояние иронията е преживяване със сменен знак, т.е. от отрицателен на положителен. Тревогата или дисонансът са изместени от увереност, а враждебността е сменена от снизходителност. Това в един от параметрите на измененото емоционално състояние. Другият е, че човекът се намира в състояние, което е автономно относително ситуацията, другият човек, обекта. И затова човек има възможност да управлява това свое състояние.

Иронията, като психически процес, превръща онова, което за мен е ужасно, страшно, непоносимо, враждебно, тревожно - в неговата противоположност. Посредством иронията човек не се вкопчва в ситуацията. Тази освобождаваща функция на иронията се дължи на разбирането, че онова, което е смешно, не може да бъде опасно.

Край на офф-топика.

Сега, защо според мен религиозността не намалява, но не се и увеличава. Защото мутира в други форми, различни от познатите ни. Някои от тях са изключително модерни - йога с кози, веганизъм, психеделици, разширяващи съзнанието, козметични продукти, спиращи стареенето и т.н.

[ramus]

Преди 2 часа, caress… said:

Тази освобождаваща функция на иронията се дължи на разбирането, че онова, което е смешно, не може да бъде опасно.

чудесни обобщения, чудесно дар-слово, но непълни.

Иронията не е освобождаваща функция, а защитна, част от защитните механизми. Освен това има няколко типа такива реакции и различаването им зависи от контекста, самата проява, комбинациите с другите условия и защити, както и дали се решава когнитивен, характеров, личностен или емоционален дисонанс, дали се разпознава от субекта като контекстуален, доколко потъва в защитата. Самата реакция, при детайлен анализ, също достатъчно добре подава информация за Реагиращия (както е и в случая). Видимите графични белези дори и в картинката на емотикона - като неговия подбор, място на вмъкване контекст... - също допълват общата схема... 

Допълнително - решенията на когнитивния дисонанс, примерно, често са чрез емоционални реакции. Или в общо - различните дразнители, в дадени моменти, кореспондират с различни по ниво и дълбочина защитни сработвания, в различни психични полета... И това - в рамките на един и същ субект.  

Така, че иронията... е преди всичко защитно явление, но само когато е сработила защитата и се допълва от други характерни елементи.  и обобщаването й по-горе има и някаква роля, но е само на фрагментарна и твърде непълна.

В горния случай на проява на ирония е съвсем очевидно - и какъв е случаят, и що е контекста. Отгоре на всичко е чудесно изписано от авторката си.

Преди 2 часа, caress… said:

Защото мутира в други форми, различни от познатите ни.

не, не мутира в никакви форми. Променят се само обектите за вярване, защото ползите на вярването в който и да е обект или система от обекти, постепенно се размива. Това особено се проявява именно в етапи на забързани промени в контекста и начина на живот.

Религиозното отношение, определя вярването - като тип отношение спрямо света. За кого религиозните форми ... са 'познатите', според кое и какво... Да не сваляме нивото на разглеждане до масовката и "бг-мама"... 

Чудесно се виждат проявите на религиозно отношение и сред "учените"... Щото може и да си гениален биолог, физик или кардиолог. Но като излезеш от полето на тия ( и на гениалността си) и отново си сред човешката си програма, реализирана на дълбоко ниво, зададена и формираща се още след раждането от социални, инстинктивни, културални и... всякакви други влияния...

Редактирано Септември 18, 2018 от ramus

[Incorrectus]

Преди 2 часа, ramus said:

Иронията не е освобождаваща функция, а защитна, част от защитните механизми.

Така, че иронията... е преди всичко защитно явление, 

Т.е. да разбираме, че Сократ, чрез своята знаменита ирония, всъщност се е защитавал от празнодумците, обущарите и робите, с които е говорил по улици и площади?

[caress…]

On 18 september 2018 at 19:24, Incorrectus said:

Т.е. да разбираме, че Сократ, чрез своята знаменита ирония, всъщност се е защитавал от празнодумците, обущарите и робите, с които е говорил по улици и площади?

Би могъл да ви опонира чудесно, ако се позове на Киркегор, например. 

[Incorrectus]

Преди 11 минути, caress… said:

Би могъл да ви опонира чудесно, ако се позове на Киркегор, например. 

Той не ме чете, първо. И не се позовава на нищо, второ.

Иронията е защита и толкова, вселенски рамусов закон.

[Ясен]

Бавно, но сигурно. Отмирането на религиите ще е реалност, когато се справим  с невежеството, липсата на образование и манипулацията на тези недостатъци.

[Etienne]

Не мога да не се разсмея на твърдението, че образованието посочва, че Библията не е вярна, нито че атеистите са прави. Как образованието само по себе си (т.е. че 2+2=4, че пред "че" се пише запетая, и Елин Пелин е български писател и т.н.) може да лиши Библията от основателност. Реално проблемите в образованието са, че образователите безоснователно считат, че да си атеист и еволюционист е верният път към спасението на душата на човека, като просто отричат душата. Но вселената сама свидетелства, че богът е този, който я е създал, понеже всичко е на мястото си, абсолютно всичко, макар човек да е станал противник на бога още в зората на човечеството.

[makebulgar]

Преди 14 минути, Etienne said:

Но вселената сама свидетелства, че богът е този, който я е създал, понеже всичко е на мястото си, абсолютно всичко

Ако някакъв дебил отреже ръцете на някакво дете в Африка, защото е от друго племе, дали това е на мястото си във вселената създадено и подредено от някакъв бог? Или пък ако някакъв изверг изнасили и убие майка ти/жена ти/дъщеря ти, дали това е желанието и подредбата на бог? Или пък ако гръмне някоя атомна централа и избие стотици хиляди хора, дали такъв е бил плана на бог? 

Доколкото вярвящите в някакви имагинерни върховни творци ще кажат, че тия неща бог ги е създал, за да изпита вярята ни, или пък ще се опитат да се изхлузят като кажат, че тия неща ги бил създал някакъв лош бог и истинския се борил с него, означава ли това, че бог всъщност не е чак толкова велик и добър, че вярата в него всъщност е толкова слаба, че да трябва да изпитва вярващите, и че всъщност не всичко е негово творчество, щом има и друг лош бог творец на злото??

[Etienne]

Преди 47 минути, makebulgar said:

Ако някакъв дебил отреже ръцете на някакво дете в Африка, защото е от друго племе, дали това е на мястото си във вселената създадено и подредено от някакъв бог? Или пък ако някакъв изверг изнасили и убие майка ти/жена ти/дъщеря ти, дали това е желанието и подредбата на бог? Или пък ако гръмне някоя атомна централа и избие стотици хиляди хора, дали такъв е бил плана на бог? 

Доколкото вярвящите в някакви имагинерни върховни творци ще кажат, че тия неща бог ги е създал, за да изпита вярята ни, или пък ще се опитат да се изхлузят като кажат, че тия неща ги бил създал някакъв лош бог и истинския се борил с него, означава ли това, че бог всъщност не е чак толкова велик и добър, че вярата в него всъщност е толкова слаба, че да трябва да изпитва вярващите, и че всъщност не всичко е негово творчество, щом има и друг лош бог творец на злото??

Съгласен съм, че човек е способен на всяко мислимо и немислимо зло по природа. И това е причината да съществува смъртта, тя не е включена в творението първоначално, но е наказание за престъплението на човека. Тя и до днес е същото. И едно от главните твърдения на Библията, на бога и на Исус от Назарет е, че човек ще бъде съден веднага след смъртта си за всичко, което е направил в тялото си, било добро, било зло. Факт е, че едно от най-трудните неща за разбиране относно бога е това, че човек е оставен да извърши всяко зло, което му дойде наум и човек не спира никога да доказва това. Всъщност богът казва, че той е спасител на човека именно от неговото собствено зло, което живее в сърцето му.