Относно етимологията на някои думи

[Христо Тамарин]

.. ще помоля уважаемия Христо Тамарин да етимологизира думата "храна"..

Лексиката е най-динамичният езиков слой. Най-бързо и най-лесно се променя - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи променят значението си..

Ще употребявам думите в съвременният им външен вид, но имайте пред вид, че значенията им може да са различни.

Ще започна с думата пазя. Тя е сродна с думата пазуха (=>пазва), т.е. думите пазя и пазва имат един и същ стар корен. Този стар корен означавал твърдост. За да се получи от него дума като пазва, в езикът съществувало противопоставяне между долната мека част от торсът (коремът) и по-горната твърда част от торсът (гърдите, пазвата).

И тъй, стъпваме на думата пазва като отправна точка.

Я да си запазя кесията с жълтиците. Този израз първо означавал нещо конкретно: я да скрия в пазвата си кесията с жълтиците. Там жълтиците ще са на сигурно място.

Майката си го пази детето. Този израз също означавал нещо конкретно: майката държала детето притиснато към пазвата си. Детето се чувствало по-сигурно до майчината пазва.

От подобни изрази възникнал нашият глагол пазя със съвременното си значение: охранявам.

Старото значение на думите храня и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя, с която можело да се замени думата храня, езикът ни се почувствал свободен да измени значението на думата храня.

Майката си го храни детето. Някога това означавало: Майката си го пази детето. Сега означава: дава му да яде.

Майката си го кърми детето. Някога това означавало: Майката дава на детето да яде, не непременно мляко от гърдите си.. Сега означава: дава му да суче.

Едновременно с глаголите храня и кърмя, съответно променят значенията си и думите храна и кърма.

Сравнете значенията на подобните думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тяло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя би съответствал изразът кормить грудью.

Имайте пред вид, че измененията на значенията на думите обикновено стават верижно.

Също така, имайте пред вид, че нови значения на думите им придават децата (младото поколение). Например, представете си ситуация, когато някой възрастен казвал майката си го храни детето в момент, когато тя го кърми. Възрастният имал пред вид някаква конкретна опасност и употребил храни в смисъл пази. Детето (или другите деца) разбирало(-ли) изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже усещало (-ли) повече гладът, а не съзнавало(-ли) опасността, за която ставало дума.

Редактирано Март 30, 2011 от Христо Тамарин

[Skubi]

Лексиката е най-динамичният езиков слой. Най-бързо и най-лесно се променя - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи променят значението си..

Ще употребявам думите в съвременният им външен вид, но имайте пред вид, че значенията им може да са различни.

Ще започна с думата пазя. Тя е сродна с думата пазуха (=>пазва), т.е. думите пазя и пазва имат един и същ стар корен. Този стар корен означавал твърдост. За да се получи от него дума като пазва, в езикът съществувало противопоставяне между долната мека част от торсът (коремът) и по-горната твърда част от торсът (гърдите, пазвата).

И тъй, стъпваме на думата пазва като отправна точка.

Я да си запазя кесията с жълтиците. Този израз първо означавал нещо конкретно: я да скрия в пазвата си кесията с жълтиците. Там жълтиците ще са на сигурно място.

Майката си го пази детето. Този израз също означавал нещо конкретно: майката държала детето притиснато към пазвата си. Детето се чувствало по-сигурно до майчината пазва.

От подобни изрази възникнал нашият глагол пазя със съвременното си значение: охранявам.

Старото значение на думите храня и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя, с която можело да се замени думата храня, езикът ни се почувствал свободен да измени значението на думата храня.

Майката си го храни детето. Някога това означавало: Майката си го пази детето. Сега означава: дава му да яде.

Майката си го кърми детето. Някога това означавало: Майката дава на детето да яде, не непременно мляко от гърдите си.. Сега означава: дава му да суче.

Едновременно с глаголите храня и кърмя, съответно променят значенията си и думите храна и кърма.

Сравнете значенията на подобните думи в руски. Там глаголът хранить запазва старото си значение от църковно-славянски (старо-български), а в източно-славянската си пълногласна форма хоронить означава погребвам (запазвам мъртвото тяло в земята да не се вмирише). В руски думата кормить има старото си значение, а на българското кърмя би съответствал изразът кормить грудью.

Имайте пред вид, че измененията на значенията на думите обикновено стават верижно.

Също така, имайте пред вид, че нови значения на думите им придават децата (младото поколение). Например, представете си ситуация, когато някой възрастен казвал майката си го храни детето в момент, когато тя го кърми. Възрастният имал пред вид някаква конкретна опасност и употребил храни в смисъл пази. Детето (или другите деца) разбирало(-ли) изразът в смисъл кърми, дава му да яде, понеже усещало (-ли) повече гладът, а не съзнавало(-ли) опасността, за която ставало дума.

Отивам на ПАЗаря, да се ПАЗаря за стока. След като сме свършили с ПАЗарлъка, вадя парите от ПАЗвата си и плащам...

Интересен е този корен. Свързан е с пари, богатсво...На унгарски пък е съвсем обратно. Всичко свързано с видимо богатсто, прахосване, богато обличане, готин външен вид на човек, кола, дом, шедрота се казва ПАЗАР. Може би защото тези работи на времето само на ПАЗаря се е виждало, на панаира.... :biggrin:

[Христо Тамарин]

Отивам на ПАЗаря, да се ПАЗаря за стока. След като сме свършили с ПАЗарлъка, вадя парите от ПАЗвата си и плащам...

Интересен е този корен. Свързан е с пари, богатсво...На унгарски пък е съвсем обратно. Всичко свързано с видимо богатсто, прахосване, богато обличане, готин външен вид на човек, кола, дом, шедрота се казва ПАЗАР. Може би защото тези работи на времето само на ПАЗаря се е виждало, на панаира.... :biggrin:

Думата ПАЗВА е със славянска етимология, т.е. тя е наследена в нашия език. Думата ПАЗЯ е сродна с нея.

А пък думата ПАЗАР (<-цък) е дошла през турски от персийски. Няма данни тази дума да се е срещала по Нашенско преди идването на османлиите. Думите ПАЗВА и ПАЗАР няма как да са сродни. Нямат общ корен.

Редактирано Март 30, 2011 от Христо Тамарин

[Skubi]

Думата ПАЗВА е със славянска етимология, т.е. тя е наследена в нашия език. Думата ПАЗЯ е сродна с нея.

А пък думата ПАЗАР (<-цък) е дошла през турски от персийски. Няма данни тази дума да се е срещала по Нашенско преди идването на османлиите. Думите ПАЗВА и ПАЗАР няма как да са сродни. Нямат общ корен.

Може, може. Но е интересно, че всички ценни работи за които на човек е мило се слагат, скриват, притискат към тази част на тялото което се казва ПАЗва.

Не съм лингвист но са ми впечатляващи тези работи. И като гледам около Черно море навярно е имало доста градове и пазари където прииждащите номади би било унгарци, викинги, славяни, гърци, евреи, хазари, араби, персийци от местните търговци са чували подобни думи....

Ако беше грабежът, плячкосване на умрелите в битка, засада, и скриване на злато или скъпоценности къде е общтият корен на думата, думите свързани с това деяние?

:post-20645-1121105496:

[Perkūnas]

Лексиката е най-динамичният езиков слой. Най-бързо и най-лесно се променя - възникват или се заимстват нови думи, стари думи се забравят, думи променят значението си..

Ще употребявам думите в съвременният им външен вид, но имайте пред вид, че значенията им може да са различни.

Ще започна с думата пазя. Тя е сродна с думата пазуха (=>пазва), т.е. думите пазя и пазва имат един и същ стар корен. Този стар корен означавал твърдост. За да се получи от него дума като пазва, в езикът съществувало противопоставяне между долната мека част от торсът (коремът) и по-горната твърда част от торсът (гърдите, пазвата).

И тъй, стъпваме на думата пазва като отправна точка.

Я да си запазя кесията с жълтиците. Този израз първо означавал нещо конкретно: я да скрия в пазвата си кесията с жълтиците. Там жълтиците ще са на сигурно място.

Майката си го пази детето. Този израз също означавал нещо конкретно: майката държала детето притиснато към пазвата си. Детето се чувствало по-сигурно до майчината пазва.

От подобни изрази възникнал нашият глагол пазя със съвременното си значение: охранявам.

Това не ми се струва убедително. И двете думи (пазва и пазя) нямат напълно установена етимология на фона на останалите индоевропейски езици (Справка: БЕР). А извеждането на повечето думи в славянските езици от хипотетични базови понятия като "режа", "твърд", "остър" и подобни (имам превид съветската школа от 60-70 години на миналия век) ми се струва крайно неползотворно.

Старото значение на думите храня и храна било охранявам и охрана. Но когато се появила думата пазя, с която можело да се замени думата храня, езикът ни се почувствал свободен да измени значението на думата храня.

Майката си го храни детето. Някога това означавало: Майката си го пази детето. Сега означава: дава му да яде.

Майката си го кърми детето. Някога това означавало: Майката дава на детето да яде, не непременно мляко от гърдите си.. Сега означава: дава му да суче.

Едновременно с глаголите храня и кърмя, съответно променят значенията си и думите храна и кърма.

Това противоречи на морфологията: охрана е производна на храна, а не обратното. Значението охранявам според мен се е развило по следния начин:

храня някого (давам му да яде) -> грижа се за него -> пазя го.

погребването е грижа за покойния, оттук значението в руски.

пазар е турска заемка (pazar) от новоперсийски bazar което поризлиза от староперсийски vaha-cara (сложносъставна дума). унгарската дума vasar е заета от средноперсийски и произношението й е по-близко до първоначалната средноперсийскa форма.

Редактирано Март 30, 2011 от Perkūnas

[Хърс Златния]

Думата ПАЗВА е със славянска етимология, т.е. тя е наследена в нашия език. Думата ПАЗЯ е сродна с нея.

Не знам............... Може и така да е. Но........

А откъде идва тогава думата за пазач - ПАЗВАНТИН (смятана за неславянска по призход)?

Случайно съвпадение на форма и значение ли е това?

А това за "твърдото" и "мекото" наистина оставям без коментар.........

[КГ125]

Ами "пазя" славянска дума ли е? В руския е "хранить"..

[Perkūnas]

А откъде идва тогава думата за пазач - ПАЗВАНТИН (смятана за неславянска по призход)?

Случайно съвпадение на форма и значение ли е това?

Пазвантин е турска заемка /pasvan/, от новоперсийски: پاسبان /pas-ban/, сложна дума, образувана от pas "нощна охрана" (от староперсийски paθra-) + ban "пазач" (от староперсийски pana-). З-то се е появило може би по народна етимология (паЗ-я, паЗ-вант).

КГ125, това, че дадена дума отсъства от руски, не означава автоматично, че отсъства от други славянски езици.

[каскадьора]

От горното обаче не стана ясно каква дума е пазя, от пазвантин ли идва, или нямат нищо общо.

Забележката ти към КГ125 означава ли, че я има в други сравянски езици?

Каква дума е вардя и коя е по-старата между тях (изконно българската?)?

Като сме почнали, каква дума е пъдар - май идва от пъдя, а тя каква дума е?

ПП Пъдя нещо много прилича на пазя, не ще да са всички от турско време

Редактирано Април 4, 2011 от каскадьора

[Perkūnas]

Може би не съм се изразил ясно. между пазя и пазвантин няма никаква връзка. единствено произношението на пазвантин със З, а не със С, може би е повлияно от глагола пазя. пазя се среща още в сръбски и словенски.

вардя е в крайна сметка от немски (warten /преходен глагол/ "гледам, грижа се"). в български е дошла през сръбски.

пъдар е от пъдя (на сръбски пудар, пудим). глаголът пъдя го има и в словенски, полски, чешки, словашки, украински, руски (по БЕР-том 6). т.е. глаголът е общославянски.

пъдя и пазя не са производни един на друг и не произлизат от една основа. основата на пъдя е pond-. носовата гласна -он- в български е заменена с ъ.

Редактирано Април 4, 2011 от Perkūnas

[Хърс Златния]

вардя е в крайна сметка от немски (warten /преходен глагол/ "гледам, грижа се"). в български е дошла през сръбски.

Етимология на думата "вардя":

От диал. итал. vardar (Венеция) „гледам, пазя“ при книж. guardare.

Възможно е и тур. посредничество - vardiya „пазач“.

Към горното бих добавил, че в съвременния турски език няма дума vardiya „пазач“. Изчистена е от хората на Ататюрк като иранска по произход заемка.

Т. е. съществува вероятност думата да е от прабългарски произход и да е съвпаднала по звучене с иранска дума, заета от османците.

Няма нищо общо, обаче, с немското warten.

[Хърс Златния]

Пазвантин е турска заемка /pasvan/, от новоперсийски: پاسبان /pas-ban/, сложна дума, образувана от pas "нощна охрана" (от староперсийски paθra-) + ban "пазач" (от староперсийски pana-). З-то се е появило може би по народна етимология (паЗ-я, паЗ-вант).

А персийското "ПАЗдаран" - пазач, страж, от каква етимология се е появила?

[КГ125]

Именно.... Това, че я има в сръбския не я прави славянска. Ние все забравяме, че славяните са взели много думи именно от българите, пък.

[Perkūnas]

Вместо бан имаме основата на глагола държа (дар): pas-dar-. За турската дума vardiya: http://www.seslisozluk.com/?word=vardiya, която няма нищо общо с Иран... или още повече с имагинерните ви прабългари...

Редактирано Април 5, 2011 от Perkūnas

[Христо Тамарин]

Това не ми се струва убедително. И двете думи (пазва и пазя) нямат напълно установена етимология на фона на останалите индоевропейски езици (Справка: БЕР). А извеждането на повечето думи в славянските езици от хипотетични базови понятия като "режа", "твърд", "остър" и подобни (имам превид съветската школа от 60-70 години на миналия век) ми се струва крайно неползотворно.

Приемам забележката за етимологията на самата дума пазуха - не я знаем.

Приведената етимологията на думата пазя е моя и според мене е достатъчно приемлива. Това, че не се споменава в БЕР, не е аргумент.

Това противоречи на морфологията: охрана е производна на храна, а не обратното. Значението охранявам според мен се е развило по следния начин:

храня някого (давам му да яде) -> грижа се за него -> пазя го.

погребването е грижа за покойния, оттук значението в руски.

Позволете тук да не се съглася с Вас, уважаеми Perkūnas. Най-старото значение на корена е засвидетелствано в старо-български/църковно-славянски. То е "пазя". Разговорните български и руски език, независимо един от друг, са развили думи от този корен с различни значения (кормить, погребвам). Новобългарското охрана е просто заемка от руски и църковно-славянски, така че морфологическите съображения не вървят.

[Христо Тамарин]

Може би не съм се изразил ясно. между пазя и пазвантин няма никаква връзка. единствено произношението на пазвантин със З, а не със С, може би е повлияно от глагола пазя. пазя се среща още в сръбски и словенски.

Съгласен съм.

пъдя и пазя не са производни един на друг и не произлизат от една основа...

Съгласен съм.

Пазя е сродна с пазва. Не е сродна нито с пазвантин, нито с пъдя, нито с паса.

вардя е в крайна сметка от немски (warten /преходен глагол/ "гледам, грижа се"). в български е дошла през сръбски.

Етимология на думата "вардя":

От диал. итал. vardar (Венеция) „гледам, пазя“ при книж. guardare.

Възможно е и тур. посредничество - vardiya „пазач“.

Към горното бих добавил, че в съвременния турски език няма дума vardiya „пазач“. Изчистена е от хората на Ататюрк като иранска по произход заемка.

Т. е. съществува вероятност думата да е от прабългарски произход и да е съвпаднала по звучене с иранска дума, заета от османците.

Няма нищо общо, обаче, с немското warten.

Относно думата вардя: Подкрепям по-скоро уважаемия съфорумник Хърс. Думата е италианска и до нас е дошла през турски. Разбира се, вероятността думата да е от прабългарски произход е близка до нулата.

[Pluskvamperfekt]

Съгласен съм.

Съгласен съм.

Пазя е сродна с пазва. Не е сродна нито с пазвантин, нито с пъдя, нито с паса.

Относно думата вардя: Подкрепям по-скоро уважаемия съфорумник Хърс. Думата е италианска и до нас е дошла през турски. Разбира се, вероятността думата да е от прабългарски произход е близка до нулата.

Па ако "пазя" е от "пазва", що "вардя" да не е от "гърда"?

[zorrro]

Па ако "пазя" е от "пазва", що "вардя" да не е от "гърда"?

някой знае ли какво е Вардияни ?

[Pluskvamperfekt]

някой знае ли какво е Вардияни ?

Аз не, но в речника пише, че значи "вардачи", речи го пазачи. Дадения произход е френски.

[zorrro]

в речника на БАН ли ?

[Pluskvamperfekt]

в речника на БАН ли ?

Кой е речника на БАН?

[zorrro]

Аз не, но в речника пише, че значи "вардачи", речи го пазачи. Дадения произход е френски.

[Pluskvamperfekt]

Кой е речника на БАН?

[zorrro]

а в кого пише "вардачи" ?

[Pluskvamperfekt]

а в кого пише "вардачи" ?

В "кого" ли? Никаква идея.

Иначе речника е тълковен.

Авторите са андрейчин и др.