Относно етимологията на някои думи

[zorrro]

В "кого" ли? Никаква идея.

Иначе речника е тълковен.

Авторите са андрейчин и др.

андрейчин е искал да маха звателния падеж и родовете, Историка го обясняваше някъде

[Христо Тамарин]

Па ако "пазя" е от "пазва", що "вардя" да не е от "гърда"?

Думите "пазя" и "пазва" са наши, български, славянски, и "пазя" произлиза от "пазва", както съм показал.

"Вардя" не може да произлиза от "гърда", понеже думата "варда" я има в турски език.

Ако турският език беше заел българската дума "гърда", той няма причина да я изменя във "варда".

Турската дума "варда" вероятно е от италиански. Нашата дума "вардя" е от италиански през турски.

[Христо Тамарин]

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

..

хубав

..

Думата хубав е балкано-славянска, т.е. българска.

Нашият славянски корен ЛЮБ- (LIUB-) е бил зает от балкано-романският (влашкият) език във видът IUB-, като при това загубата на началното Л/L е напълно очаквана.

Нашият славянски суфикс -АВ (-AV) също е зает в балкано-романски (влашки).

По този начин се е получила думата ЮБАВ, която, преминавайки от един балкано-славянски диалект в друг, станала УБАВ и после ХУБАВ.

Дядо Вазов я е усетил тази дума:

Детенце хубаво,

пиленце любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжица?

[Alexander_Nevski]

Именно.... Това, че я има в сръбския не я прави славянска. Ние все забравяме, че славяните са взели много думи именно от българите, пък.

понятието 'много' би трябвало да има някакво смислено количествено изражение

всъщност всички, които се занимават с проблематиката знаят, че нещата са точно наобратно

славяните са взели много малко думи от българите

защо?

никой не знае

но фактите си остават

[makebulgar]

всички, които се занимават с проблематиката знаят, че нещата са точно наобратно

славяните са взели много малко думи от българите

А българите на какъв език са говорели?

Думата хубав е балкано-славянска, т.е. българска.

Нашият славянски корен ЛЮБ- (LIUB-) е бил зает от балкано-романският (влашкият) език във видът IUB-, като при това загубата на началното Л/L е напълно очаквана.

Нашият славянски суфикс -АВ (-AV) също е зает в балкано-романски (влашки).

По този начин се е получила думата ЮБАВ, която, преминавайки от един балкано-славянски диалект в друг, станала УБАВ и после ХУБАВ.

Дядо Вазов я е усетил тази дума:

Ако това е вярно следва, че имаме някакво българско/славянско влияние сред персите и другите ираноезични тъй като там също я има думата Хуб! Каква е историческата линия на това влияние?

[БатеВаньо]

Доколкото разбрах Тамарин, говори за заемане в българският език от местния говорен латински, т.е. преди така наречения славянски - следователно думата е от много преди да се заговори за българи, какво ли остава за славяни, а допирните точки в това време с близкоизточните народи е възможно да са били по - интензивни.

[Христо Тамарин]

Ако това е вярно следва, че имаме някакво българско/славянско влияние сред персите и другите ираноезични тъй като там също я има думата Хуб! Каква е историческата линия на това влияние?

Не. Това, че в персийски има съзвучна дума със същото значение, е просто съвпадение. Двете думи не са свързани.

Съзвучна дума със същото значение има и в немски: hübsch, което просто пак е съвпадение. Немската дума hübsch е образувана от [Hof]Hof]Hof]Hof]Hof]http://eurodict.com/HOF+searchid-201747-ed_de_bg.html]Hof (двор) като калка на френската courtois (куртоазен).

Предполагам, че нашата дума ХУБАВ се е образувала в някой нашенски влашки диалект от славянски съставки по моделът на английската дума lovely. Кога? Някъде между 14-ти и 18-ти век включително.

Наистина, има малка вероятност нашата дума ХУБАВ да е заемка от персийски през турски, понеже такива заемки има много, но проблемът е, че няма следи от такава персийска заемка из турските диалекти по Нашенско и из Анадола.

Също така, има съвсем малка вероятност нашата дума ХУБАВ да е образувана пак по моделът на английската дума lovely, но от съзвучна арамейска (сирийска) дума, донесена по Нашенско от близко-източни християни, бегълци от нашествието на ислямът.

Вероятността нашата дума ХУБАВ да е сродна със съзвучната персийска дума въз основа на контакти отпреди 9-ти век, си е направо нулева.

..

Доколкото разбрах Тамарин, говори за заемане в българският език от местния говорен латински, т.е. преди така наречения славянски - следователно думата е от много преди да се заговори за българи, какво ли остава за славяни, а допирните точки в това време с близкоизточните народи е възможно да са били по - интензивни.

Ако говорим за времето от 11-ти век досега, то терминът балкано-славянски език (или балкански славянски език) е идентичен с терминът български език и употребата на двата термина (балкано-славянски език и български език) е взаимно-заменяема. Днешните отродени македонци могат да спорят с това твърдение. Сръбският език, макар също да е южно-славянски и територията му географски да е разположена на Балканите, не се счита за балкански в лингвистичен смисъл на думата.

Какво значи терминът български език преди 11-ти век не е ясно и поради това употребата на този термин за времето преди 11-ти век е несериозна и трябва да се избягва (просто не е ясно за какво става дума).

Ако говорим за предшественикът на нашият български език отпреди 11-ти век, то той съвпада с предшественикът на руският език, съвпада с предшественикът и на сръбският език от същото време, и възприетият термин за този език е славянски език (или пък старославянски език). Може да се употребява и терминът български език или пък старобългарски език, но задължително трябва да се уточни, че става дума за славянският език.

[Alexander_Nevski]

точно за да не стават сконфузни ситуации, много автори предпочитат старославянски или (старо)църковнославански пред старобългарски като термин

въпросът излишно се политизира в БГ и се подминава прагматичната стойност на горното

Редактирано Юни 18, 2013 от Alexander_Nevski

[makebulgar]

Ей големи съвпадения голямо нещо! Тамарине, сега ще кажеш и че санскритската дума Лабх, която значи почти същото като нашето Любов е съвпадение! Или пък санскритското Прия което е същото като нашето Приятен, Приятел! Това не са просто съзвучни съвпадения! Наистина има и съзвучни съвпадения но между славянските и индо-иранските езици обикновено тия съвпадения са генетически връзки.

Какво значи терминът български език преди 11-ти век не е ясно и поради това употребата на този термин за времето преди 11-ти век е несериозна и трябва да се избягва (просто не е ясно за какво става дума).

Ако говорим за предшественикът на нашият български език отпреди 11-ти век, то той съвпада с предшественикът на руският език, съвпада с предшественикът и на сръбският език от същото време, и възприетият термин за този език е славянски език (или пък старославянски език). Може да се употребява и терминът български език или пък старобългарски език, но задължително трябва да се уточни, че става дума за славянският език.

Въпросът е дали българите през е 9 или 8 век са имали и бегла представа че някои определя езикът им като склавски, или по-скоро те са наричали всички племена дето са говорели на близки до техния език с името словесни! Има интересни старобългарски книги в които слово и словени се изписват със едни и същи букви.

[Alexander_Nevski]

Ей големи съвпадения голямо нещо! Тамарине, сега ще кажеш и че санскритската дума Лабх, която значи почти същото като нашето Любов е съвпадение! Или пък санскритското Прия което е същото като нашето Приятен, Приятел! Това не са просто съзвучни съвпадения! Наистина има и съзвучни съвпадения но между славянските и индо-иранските езици обикновено тия съвпадения са генетически връзки.

всъщност не е така и голяма част от звучните съвпадения са случайни, непроверни или недопроверени и плод на търсения от псевдолингвистите

дали нещо е съвпадение или не се проверява като се търси цялостното развитие на съответната дума назад във времето в двата езика, търси се допираната точка или общия корен

така например много лесно се опровергават връзки като вече споменатата bad на английски и bad на някакъв си там език (думата е заета от фарси, няма значение дали езикът е таджикски или някакъв друг)

за съжаление такъв тип анализ изисква познания по лингвистика, които най-често липсват на яростно спорещите в подобни теми

[Skubi]

всъщност не е така и голяма част от звучните съвпадения са случайни, непроверни или недопроверени и плод на търсения от псевдолингвистите

дали нещо е съвпадение или не се проверява като се търси цялостното развитие на съответната дума назад във времето в двата езика, търси се допираната точка или общия корен

така например много лесно се опровергават връзки като вече споменатата bad на английски и bad на някакъв си там език (думата е заета от фарси, няма значение дали езикът е таджикски или някакъв друг)

за съжаление такъв тип анализ изисква познания по лингвистика, които най-често липсват на яростно спорещите в подобни теми

Ами пък чудесно прекарване на времето. Вместо кръчмата поне чете нещо човек...

Само за майтапа.

Научномо твърдят, че унгарският е сродствен с финландския. Намерили 10-20 общи думи и нещо в граматиката и направили фин-угорската група. Господата ЛИНГВИСТИ.

Такъв народ угори и език никога не е съществувал.

Най бройният народ от тези са унгарците ~15 милиона говорещи.

И все пак, групата не се казва унгаро-финска ами както са си го исмукали от пръста господата професори, УГРИ.

Още поне 10-20 езика мога тук да посоча, включително и българският с който унгарският има много повече общи думи от Угрите.

Приятна игра е ако някой даде една дума и я обсъдим дали и превземка или оригинална. Можем да гледаме справочници, лексикони и се опитаме да докажем от къде е и защо....

[Perkūnas]

Ей големи съвпадения голямо нещо! Тамарине, сега ще кажеш и че санскритската дума Лабх, която значи почти същото като нашето Любов е съвпадение! Или пък санскритското Прия което е същото като нашето Приятен, Приятел! Това не са просто съзвучни съвпадения! Наистина има и съзвучни съвпадения но между славянските и индо-иранските езици обикновено тия съвпадения са генетически връзки.

Този спам няма да миряса ей!

Първо labh- е глаголна основа/корен в санскрит, а не е отделна дума. И означава "грабвам, хващам". В речниците по санскрит корените се означават със знак "корен", подобен на математическия знак за корен квадратен.

Второ, това не е първичната форма, в Риг-ведата коренът е rabh-, а вариантът с начално l е доста по-късен (Атхарва-ведата, епос и под.). В средноиндийските езици се наблюдава объркване на сонантите r, l под въздействието на дравидските езици с тяхната особена фонетика (церебрални съгласни). Да не говорим за новоиндийските езици (хинди, панджаби, маратхи, гуджарати), които са набълбукани до горе със заемки от дравидските си съседи. Тъй като на индийските граматици постоянно им се ще да придадат санскритско звучене на високия езиков стил, те дотъманяват тези дравидски заемки към фонетичните закони на ведическия санскрит. Така се появява изобилие от псевдо-санскритски форми с нулево отношение към други индоевропейски езици.

[Христо Тамарин]

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

..

кацам

..

Явно думата кацам е гърцизъм.

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

..

карам

..

Славянска с промяна на значението. Съзвучната румънска дума е по-вероятно да е заета от славянски, отколкото да е романска с наследен от латински корен.

Кара на старославянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.

Направило дете беля и родител го кара (в смисъл наказва го), да свърши мякаква работа (например, да почисти оборът). Детето наистина си мисли, че родителят го е накарал да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуждава. Новият смисъл на думите се задава от младото поколение. Изменението на смисълът на думите в много от случаите се дължи на неразбирателството между поколенията.

Нататък, каруцар принуждава воловете да теглят каруцата, ръгайки ги с остен. Така той кара (принуждава) колата да се движи. Така той кара колата. Стига се дотам, че и ватманът кара трамваят, и никой вече не подозира, че на старославянски този израз би означавал, че ватманът наказва трамваят.

[Perkūnas]

Явно думата кацам е гърцизъм.Славянска с промяна на значението. Съзвучната румънска дума е по-вероятно да е заета от славянски, отколкото да е романска с наследен от латински корен.

Кара на старославянски означавало наказание, както и сега е в руски. Оттам карам означавало най-напред наказвам.

Направило дете беля и родител го кара (в смисъл наказва го), да свърши мякаква работа (например, да почисти оборът). Детето наистина си мисли, че родителят го е накарал да чисти оборът, но влага в тази дума нов смисъл - принуждава. Новият смисъл на думите се задава от младото поколение. Изменението на смисълът на думите в много от случаите се дължи на неразбирателството между поколенията.

Нататък, каруцар принуждава воловете да теглят каруцата, ръгайки ги с остен. Така той кара (принуждава) колата да се движи. Така той кара колата. Стига се дотам, че и ватманът кара трамваят, и никой вече не подозира, че на старославянски този израз би означавал, че ватманът наказва трамваят.

Става дума за омоними в български. Романският глагол съществува и в други езици (френски, испански, италиански), дори е проникнал и в английския (to carry, първоначално "превозвам с кола").

[Христо Тамарин]

Моля помогнете да си изясня етимологията на някои думи.

..

куче

..

Думата куче си е нашенска дума. Тя произхожда от детският говор и сравнително наскоро е изместила думата пес.

По някое време в нашият език възникнал проблем. Думата пес много често се употребявала в ругатни/псувни, като дори от думата пес в нашият език се образували новите думи псувам и псувня. Поради това в основното си значение думата пес била изместена от друга дума, куче, която била взета от детският говор.

Първа аналогия: В руски думата сука има само негативна употреба. В нормалното значение на женско куче се употребява думата сучка.

Втора аналогия: В турският детски говор я има думата kuçu: child's language doggie, bow-wow, woof-woof. Забележете: не твърдя, че нашата дума куче е с турски произход.

[striker]

интересно съвпадение с турската дума

[Христо Тамарин]

Втора аналогия: В турският детски говор я има думата kuçu: child's language doggie, bow-wow, woof-woof. Забележете: не твърдя, че нашата дума куче е с турски произход.

интересно съвпадение с турската дума

За детският говор не е ясна посоката на заимстване. Съвсем възможно е турската детска дума да е проникнала от български. През вековете много пъти се е случвало славяногласни нашенки да дундуркат турчета. Редактирано Юли 21, 2013 от Христо Тамарин