Сведения за българските владетели преди Аспарух

[JImBeam]

Попаднах на нещо интересно /поне за мене/, а специалистите да коментират доколко е вярно

Том 3 на Джагфар Тарихи, издание 1997, град Казан,

СВЕДЕНИЯ ЗА БУЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ ВСИЧКИ ДИНАСТИИ

„Списъкът на Булгарските Царе от всички динстии беше съставен от мен още преди загубата/през 1982 г./ на „Текста на Нигматулин”/руския превод на сборника ”Джагфар Тарихи”/, върху основата на данните от Кул Гали и Гази Баба. За Гази Баба/Арслан Тертер/, главен източник са били документите на Ильчи Йорта/Посолското ведомство/, а за Кул Гали книгата на Габдулла ибн Бащу - „Хазар Тарихи”. Кул гали привежда данните на Габдаллах, защото неговите сведения считал за най-достоверни от всичко, което е видял. Макар понякога да противоречали на сведенията от други източници за булгарските Царе. Отчитането на времето в книгата почвало от царуването на Буртас/ние привеждаме тези дати в годините според Грегорианското летоброене/”

Ф.Г.-Х.Нурутдинов

/Бележка на преводача: Поради големият обем на текста,реших да дам пълния списък само на Царете от Хонската династия от която проилизат Царете на Дунавска България.Останалите династии само ще споменем или ще се публикуват отделни фрагменти от техния списък./

1. Булгарските Царе от Именската династия

Основателя на тази династия Джам-Иджи или Иджик е полулегендарен и с Божествен произход, както и неговата съпруга Танбит/Ерги-Чак-Чак/. Точно те обединили седемте племена на границата между 15 и 14 хилядолетие преди Христа. Но техните потомци влезли в историята като напълно човешки исторически личности, отбелязани с годините на управление, както и с най-забележителното извършено от тях или по тяхно време.

Фрагменти:

- Кан/13-то хиляд.пр.Хр./. При него част от иделците се преселили на изток/първото преселение от Идел/

.................................

- Кар/11-то хиляд. Пр. Хр./. По негово време в Идел дошли племената на карите/фини/ и той им дал земя за заселване, която почнали да наричат ”Карел” - страна на карите.

...................................

- Аспар/2-то хиляд.пр.Хр./. Разгромил тирците/прагърците/ и ги заставил да избягат от Галидж при макиданските булгари - агатарите/на Балканите/, които ги превърнали в свои роби-„сербийци”. Но когато агатарите отслабнали във войните помежду си/напр.Микена срещу Троя/, тези роби повикали от Галидж останалите си съплеменници и заедно с тях завладели Микена.

След смъртта на Аспар, Идел започнал да губи могъществото си и агатарите от Кара-Саклан/Украйна/ престанали да се подчиняват на иделските Царе.

Последният Цар от Именската династия бил Кама или Бурма/9-ти век пр.Хр./. При него междуособиците достигнали невиждани размери. Но без да им обръща внимание Бурма почнал строителството на огромното светилище Алип-Капа-„Високите врата”.В него бил и погребан след смъртта си.

2. Булгарските Царе от Сарматската,Аланската,Хонската и Балтаварската династии

Основателя на Сарматската династия бил Цар Алабуга -Булгар/808-775г.пр.Хр./. Отново обединил горските и степните територии на Идел, затова и получил прозвището”Черем-Миша Иджибак” - Повелител на гората и степта. Неговите потомци добавяли това звание към името си и тяхната династия получила названието ”Чермишска”/”Сарматска”/.

Според едно булгарско предание след неговата смърт Тангра придал на душата му вид на крилат змиевиден дракон/барадж/ и му заповядал да бъде покровител на българската земя.

Неговата любима ставка бил град Иджибак в областта Кубан- названието на този град се произнасяло и като Аспак. Този град по-късно Каган Курбат отвоювал от сербийците/тюркутите/ и го дал на сина си Атил-Телес, наречен заради това –Аспарух/т.е. ставка Аспак/. Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък и поставено над гробната му могила да Алабуга/днешния гр.Елабуга/.

.............................................

- Буртас Бурджан или Бурджантай, Берендей/683-633г.пр.Хр./. Син на Тухчи.С неговото управление започнала епохата на „силната ръка” или „Тазбаш”-„бръснатите глави”.

Бележка на преводача: Това явно е намерило отражение в късния славянски препис на т.нар.”Именник на българските Царе”...

Разбил кимерийците , за което получил прякора ”Камир Батир” - Победител на кимерите. По-голямата част от тях избягала в Атряч/западна Турция/, а на тяхната земя Буртас заселил азиатските саки - кипчаците/скитите/. В Близкия изток го наричали ”Партатуа”. Опитал се да възтанови булгарското господство върху територията на бившата Самарска/Шумерска/ държава и за известно време завладял по-голямата и част в Буртаската война/ започната през 653г.пр.Хр./.

.............................................

- Кундуз Балтавар/530-494 г. пр.Хр./. Най-младия син на Торган. Родил се през 530 г. , до неговото пълнолетие управлявала майка му Тамир-бика. Разбил персийския Цар Таргиз/Дарий/. Във всичко му помагал неговия по-малък брат Колин, който бил при него и по-късно ичиргу-боил/командващ центъра на войската/ и иджик-кош/глава на Царския съвет/.

.............................................

- Етей или Ат, Атай, Атил/380-339 г. пр.Хр./ Потомък на Уфа, внук на Кам Етея.Не повярвал на предсказанието на Кама/шамана/,че ще загине като дядо си ако нападне владенията на Балбал/т.е.Македония/. И без необходимост, от любопитство се отправил в набег на Макидан/Балканите/. Загинал в 339 г. пр.Хр., в бой с Билдиу Балбал/Филип Македонски/. В негова памет и в памет на дядо му булгарите дали на Саклан второ име-Атил/земята на Етей/. Самия Балбал оженил сина на Етей за доведената си дъщеря Уран-бика.

- Баламир/339-320 г. пр.Хр./ Син на Етея. Като роднина на Аламира/Александър Македонски/, когото надживял с 3 години, му помогнал да завладее Персия.

- Алабуга Съгеркан/339-310г. пр.Хр./ Брат и съвладетел на Баламира. Неговата ставка се намирала на река Буга/Южен Буг/. Разбил войската на Александър Македонски заради договора с Идел. През 310 г. пр.Хр. станал владетел на източната част на Идел. Там е умрял в своята ставка Алабуга. Бил погребан до могилата на Алабуга Булгар като негов потомък. Заповядал приживе върху надгробния камък да бъдат изсечени само брадва и нож казвайки: ”Аз и така приличам на своя прадед-защо ми е да изобразявам и себе си”.

..............................................

- Алан/140-107 г. пр.Хр./ Внук на Кубана, син на Сувар-Мажди,Тархан. Бил отеснен от власта от своите роднини. Сключил съюз с Келбира и той му помогнал в 140 г. пр.Хр. да стане Цар на Идел, а Алан обявил Келбира и неговите потомци за тархани/автономни владетели/ на Саклан/северното Причерноморие/. Келбир се оженил за дъщерята на Алан, Узбика. По време на сватбата на брега на река Кубан, те били нападнати от войската на Бершуд/Боспорското Царство/, водена от Тама-Диу. Бил взет в плен малолетния син на на Алана-Сакмар или Саумак/”Савмак” в гръко-римските източници/. Заради това се разразила война между Идел и Бершуд. В тази война отначало булгарските войски били водени от Келбир, а после от сина му Балак. В края на краищата Боспорското Царство било разбито а Саумак-освободен.

Но тогава Царя на Дабарзан/Понтийското Царство/ се включил на помощ на бершудците и заедно със същия Тама-Диу, отново пленил Саумака/в 107 г. пр.Хр. по гръко-римските източници/. Разбирайки за това, Алан получил сърдечен удар и умрял. А Саумак умрял в заточение в Дабарзан. Неговото тяло било откупено за голямо количество злато и сребро и погребано на родна земя. Алан бил основателя на АЛАНСКАТА ДИНАСТИЯ.

..................................................

- Барин/46-106 г. пр.Хр./ Син на Кумук. Мечтаел да отмъсти на Дабарзан за смъртта на своя нещастен предшественник Саумак. По предложение на своя тъст-бек Шан, обсадил Кряшен/Херсон/ и се махнал едва когато те му предали скулптурата на Тама-бершудския пълководец, пленил Саумака. Барин отсякал главата на скулптурата и я хвърлил в една яма до могилата на Саумак. Освен това извършил набег и разгромил Дабарзан.

..................................................

3. ПЪЛЕН СПИСЪК НА ЦАРЕТЕ ОТ ХОНСКАТА ДИНАСТИЯ

1. Агарджа Дуло/150-189 год. / Първият Идел-булгарски Цар от хонският род Дуло. Бил нает от Ер-Таш на служба със своя хонски отряд и получил чин-сабан тархан/командващ леката конница, опълченците и наемните войски/. Недоволните от Ер-Таш тархани и неговата сестра Бояр-къз устроили двубой за Царския трон. Като претендент се явил Агарджа и победил Ер-Таш. Оженил се за сестра му и поставил началото на Хонската династия.

Бележка на преводача: Интересно съвпадение е, че последният пряк потомък на тази династия у нас Константин Тих-Асен, по същия начин се разделил с властта... По силата на старинния обичай бил предизвикан на двубой от Иваил, който го победил, оженил се за жена му Мария и станал Цар./След Азан Тукта, бащата на Крум, потомците на рода Дуло у нас започнали да се наричат Азан/Асен/, пак по силата на старинното династично право, щом бьде прекъсната линията на наследсвенната власт, то наследниците вземат името на този, който я възтанови или установи нова линия. Така се появяват клоновете на рода Дуло в Унгария-Арпад, в Русия-Рюриковичите, във Волжска България- Балтаварите../

2. Тухчи-Борис/189-210 год./ Син на Агарджа и Бояр-къз.

3. Барак/210-235 год./ Син на Бориса.

4. Барънджар/235-271 год./ Син на Барака. Най-прославения Цар от 1 хонска династия. Заедно с котрагите, които били на служба в Идел разбил в 251 г. римския император Деций. Самия император загинал в боя. След това войската на Барънджар разграбила римските владения на Черно море и с щурм взела Дабарзан-заради неплащането на римляните данъка за Идел.

5. Кермес/края на 3-ти век/ Син на Барънджар.

6. Алтиш/началото на 4-ти век/ Син на Кишет-Бараджа. При него Идел се разделил вече на шест части.

7. Таканиш/втора четвърт на 4-ти век/ Син на Алтиша.

8. Кама-Батир Маджар/средата на 4-ти век/ Син на Алтиша. Неговият син Карадан оглавил западната част на Идел.

9. Булюмар Шеке, Шек-Алип Будимир, Баламир, Баламбер/363-378 год./ Отново обединил целия Идел под своята власт. Станал първият Цар на 2-рата Хонска династия. По произход хонски военачалник от рода Дуло,взет на служба от Кама Батир. Оженил се за дъщерята на Кама Батир,Туран-бика, която отначало не му харесвала заради наличието в нея на монголоидни черти/булгарската аристокрация и особенно Царските родове били чисти европеиди/. Тази Туран-бика послужила като прообраз на приказната героиня-Царицата Турандот, а Булюмар влязал в легендите на руските предци под името”Будимир”. От негово време в държавното устройство се закрепили следните звания:

- сабан-лековоъражен воин, опълченец, наемен войник

- бури/”вълк”/-гвардеец/по-късно почнали да ги наричат „улани”/

- багаин-среден офицер, можещ да командва до 100 воини

- шад багаин-старши офицер, можещ да командва до 1000 воини

Багаините можели да носят шлемове с бичи рога. От тях нагоре длъжностите можели да се заемат само от аристократи.

- тархан-крупен военачалник, можещ да командва от 1000 войника нагоре

- сабан тархан-командващ лековоъражените части, наемниците и опълченците

- джури тархан-командващ опитните тежковоъражени части/рицари т.е. от средата на аристокрацията/

- бури тархан-командващия гвардейските части

- багил/боил/-областен началник, генерал, командващ отделно подразделение до 10 000 воини

- бахадир, кермек-почетно звание за храброст и заслуги

Българската войска по правило била обърната с „лице” на юг и се деляла на „център”, ”ляво крило” и „дясно крило”.

- урус сабан-подразделение определено да започне атаката

- курен тархан-началник на дворцовото стопанство и Обоза

- капаган/капкан,кавхан/-военен министър и по правило глава на правителството

Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара Саклан/Украйна/ в основаната от него ставка Кан-Балин/бъдещият Киев/. Там и починал а Киевският хълм, където го погребали получил неговото име Шеке/”Щек” или „Щековица” по русински/.

10. Алип-бий или Алп-абай Арбат/378-402 год./ Най-големия син на Булюмар. Влязъл в легендите на русините под името ”Святогор” и „Соловья Будимировича”. Разгромил византийския император Валент под Адрианопол през 378 г. Алип - бий обявил степите между Дунава и Днепър за „Царски участък”/Ангъл, Онгъл или Аталък/ т.е. ”място за паша на Царските коне”.

11. Каратен или Каратон/402-414 год./ Големият син на Алип-бий. Притежавал огромна физическа сила, неведнъж побеждавал в двубоите по борба на „Крешетака”/място на борцовата слава/. Това място се съхранило под формата на името на днешния киевски площад”Крещатик”. Глава на правителството му бил неговия брат Муенчак Айбат, той също бил погребан до дядо си на хълма Шеке/Щековица/.

12. Урус-Ружа Бургас/414-434 год./ Син на Алип бия и княгинята от племето урус-ружа/росомоните/. Бил наречен Бургас в памет на мястото до което достигнал по време на похода през 378 г. Алип-бий. Управлявал 20 години. Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име/съвременния Русе/. По време на управлението на дунавско-булгарския Цар Барджил/Борил/ много дунавски българи се преселили от този град във Волжска България.

13. Булут или Бледа /434-453 год./ Големият син на Муенчак.

14. Тук,Атилла,Тукал,Тохол,Етцел,Атила/434-453год/ Син на Муенчака, най-знаменития булгарски Цар и завоевател.Родил се в годината на Коня-406г., бил съвладетел от 434 до 445 год. А после владетел на Идел. По негово време Идел станал най-голямата империя в историята на човечеството-от Китай до Франция. След смъртта му започнала междуособна война сред подвластните племена,която скоро се прехвърлила и сред българите, които подкрепяли едни или други сред васалите...

По време на управлението на сина му Тингис, Идел се разделил на три големи части:

- Кара Бершуд/Дунавско-Украинска част/

- Ак Бершуд или Ечке Идел/Волго-Уралска част/

- Ескел/Сибирската част/

Предкавказието минавало ту към Кара Бершуд, ту към Ак Бершуд. Булгарските бекове от рода хин-себер овладели Ак Бершуд и Ескел.

15. Иллак Аби-Дуло Бирюли/453-454 год./ Най-големият син на Атила, владетел на Идел. Повече от всичко обичал конните надбягвания. Неговият син Чалап-бий станал владетел на Ак Бершуд.

16. Тангис/Таниш/ Хурса/454-469 год./ Средният син на Атила. Владетел на Идел. Отказал да изпълни изискването на Кермек/по-малкия си брат/, да изравни правата на старата хунобългарска аристокрация с тези на огузоезичните агачири и буртасите/сарматите/. За това бил свален от власт от привържениците на Кермек.

Кермек включил агачирите и буртасите в господстващия булгарски етнос и великодушно оставил на Таниша Галидж или Улаг/днешна Румъния/. Но без помоща на българите на Кермек, малката орда на Таниш загинала...

17. Кермек или Бел-Кермек, Ирник, Хернах, Ирна/463-489год./ Най-младия син на Атила. Продължил Царската династия Дуло.Съвладетел на Идел и владетел на Кара Бершуд. След разпадането на Идел на части през 463 год., Кермек, съхранявайки най-високата титла Кан или Каган/Цар,Император/, обявил Кара Бершуд за Булгарски бейлик/Княжество/.

Самия той обяснил това така: ”Аз обявих своята част от Царството Идел за Булгарски бейлик заради това, че нашите загубили единството си и приунили хора да не забравят името на своите бащи и дядовци. Великото име-булгар!”

В легендите често го наричат Маджар/жертвен/-заради това, че не започнал братоубийственна война с булгарите-себерци за възтановяване единството на Царството, макар и да мечтаел за това единство. Отгледал и възпитал сина на Иллака - Чалап-бия и по-късно по молба на себерските бекове го пуснал при тях.

Бележка на преводача: От родословието на този Цар произлизат Курбат и Аспарух.От Булгарския бейлик по-късно се възтановява единството на Идел под народностното си име Велика България по времето на Кан Курбат. След подялбата и от тримата му родни сина,се появява нашата Дунавска България.

18. Чалап-бий, Ибер-Себер, Афрасиаб, Аудан/463-532 год./ Син на Иллака, владетел на източните части на Идел. Родил се в 442 г. и живял 90 години. Много обичал лова със соколи. Себерските бекове отначало го провъзгласили за владетел на Ак Бершуд, а после и на Ескел/Сибир/. Скоро Чалап-бий подчинил и Кашан/Средна Азия/. Водил успешни войни с барджилския/иранския/шах Барадж/Пероз/. Оженил се за сестра му. След гибелта на шаха през 484 год., Чалап-бий поставил на иранския трон Балуса. Той бил свален от антибългарски настроените ирански велможи, тогава той издигнал сина на Барадж/Пероз/, Кубрат-Кавада/488год./ Помогнал му и да разгроми арменците и византийците. От 463 до 520 год. Кара Бершуд бил във васално положение спрямо Ак Бершуд, където властвали себерските бекове. Но Чалап-бий правел всичко възможно този васалитет да не бъде оскърбителен и обременителен за неговите роднини на запад...

От 520год. властта на Чалап-бия и авторитета на Ибер-Себер/обединените източни части на Идел/ отслабнали заради разпри сред себерските бекове.

По молба на жена си иранската принцеса Самар-би,Чалап оженил шаха Кубрат за дъщеря си Минли-бика. След години брата на Чалап-бия-Курязбаши, бивш наместник в Хорезм, умъртвил сина на Кубрат и Минли-бика-Себерджана. Това било в отговор на това, че в Иран, другият син на Кубрат-Хосрау/Хосрой/ наказал със смърт Субаша. Субаш бил ирански велможа и известно време бил заедно с Кубрат заложник в Ибер-Себер. Там той приел тенгрианството в неговата простонародна форма-„маджарството”. Заедно с Кубрата Субаш се опитал да наложи маджарството в Иран, но Хосрау провалил тези планове.

Движението на Субаша получило названието”маздакизъм”. Чалап-бий по това време вече бил смъртно болен и не можал да попречи на убийството на Себерджан. Но по негова молба един от синовете му Бурджан-спасил сина на Себерджан-Ибера, който станал основател на династията на Хорезмийските Царе.

19. Ружа-Джураш Масгут/489-505 год./ Син на Кермек от дъщерята на масгутския бек Ружа, за което бил наречен и Ружа. Владетел на Кара Бершуд. Управлявал 16 години и с помоща на себерските бекове разширил владенията си на запад в няколко успешни войни с Византия. През 492 год., годината на маймуната, заел цялата западна част на Дунавска България. От Дунава до Кубар-дара/Вардара/. В памет на това основал град Бичин-”маймуна” /Видин/. За успешните си войни получил прякора Джураш-„Войн,Дух на войната”. Прославил се като мъдър и справедлив владетел. Знаел няколко езика-родния огузо-булгарски, немски, латински, гръцки, дунавско-булгарски/славянобългарски/, ирански и езика на шаманите-кам теле. Имал петима известни сина: Буляк-Болгар, Куштан, Айяр, Могер и Банджа-Татра.

20. Банджа-Татра Банант или „Мундо”/505-520 год./ Син на Ружа-Джураша. Бил владетел на Булгарския бейлик/Кара Бершуд/ 15 години. Винаги считал Чалап-бия за върховен владетел и дружал с него. Прославил се със своята воинственност и необичайна храброст в боя. В решаващата битка по време на война с Византия,неговия отряд от 1 000 човека/банант/ атакувал и разбил 15 хилядна византийска войска. След това той получил и прякора „Банант”. Разгромената Византия се съгласила да плаща на Кара Бершуд огромен данък и отстъпила голяма част от Балканския п-ов. След това Татра възтановил единството на Идел, подчинявайки Ак Бершуд и Есегел. Бил възпят в булгарския народен епос ”Шан Талгау” под името Тат-Иран.

21. Бульяк, Джилки или „Болох”/520-522 год./ Големият син на Банджа-Татра. Бил управител на Чалла-Бурджанската /Предкавказката/ област, част на Ибер-Себера. Родил се в годината на коня/490г./, затова получил името Джилки/кон/. Отначало вземал данък от Византия и Персия само за Чалап-бия,но после почнал да взема допълнителен данък от Персия и за себе си/по настояване на жена си/. Желаейки да се избави от този допълнителен данък персийския шах Кубрат/Кавада/ го поканил в Персия за участие в похода срещу арменците и му обещал да му отстъпи за това областта Дяу-Хонджак/Карабах/. Джилки повярвал и бил коварно убит с по-голямата част от дружината си. Преди смърта си завещал на роднините си да отмъстят на персите за тяхното коварство. Двамата му братовчеди Ширак Хазар/с хиляда воини/ и Колин/с три хиляди воини/ минали на персийска служба и след известно време били пуснати...

22. Кущан или Бирман ,Елбир, Алвар, ”Гостун”/527-528 год./ Син на Ружа-Джураша и княгинята от рода Ерми/Бирман/, за което и получил прякора „Бирман”. Владетел на Булгарския бейлик/Кара Бершуд/, управлявал две години в качеството си на илчибек/регент/ при малолетния син на Банджа-Татра-Боян Челбир.

Опитал се да разпространи християнството, което предизвикало недоволство сред аристокрацията, която се обединила около неговия брат Айяр. Загинал по време на нападението на Могер в своята ставка. Неговият син Саба-Юрган в памет на баща си, на мястото на тази ставка, основал град Бирман/съвременния град Одеса в Украйна/.

23. Могер, Муагерис/528 год./ Син на Ружа-Джураша. Свалил от власт Куштана, но скоро сам бил свален от брат си Айяр.

24. Айяр или Авар/528-531год./ Три години управлявал Булгарския бейлик. Според едно предание бил прокълнат заедно с потомството си от жената на Куштан. Той се считал за съучастник в убийството на мъжа и. Това проклятие дълго тегнело над семейството му.

25. Бояркъз/520-535 год./ Жена на Буляк-Болгара, от булгарския род Себер. След гибелта на Джилки-владетелка на на Чалла-Бурджана/в качеството на илчибика/регентка/, при своя малолетен син. През 535 год. станала фактически владетелка на Ибер-Себера/Волго-Уралието и Сибир/. Била съюзница на Византия. Когато през 528 г. синовете на Айяр, Колин и Ширак тръгнали през нейна територия на помощ на персите, тя убила Колина, а Ширака и неговия син Дугар, взела в плен и ги предала на византийците. Тъй като те пък се страхувавали от булгарските владетели/Айяра и Саба-Юргана/, държали пленниците в почетен плен и им угаждали във всичко. Такива пленници се наричали ”ак хум”-„бял заложник”.

Синовете на Буляк-Болгар и Бояркъз-Борис и Мар поставили началото на княжеската династия на Ечке Идел.

26. Саба-Юрган, Заберган, Котраг/531-563 год./ Син на Куштан-Бирман. Владетел на Булгарския бейлик. Управлявал повече от 30 години. Заради това, че водел чести войни, особенно с Византия,бил наречен Котраг-”Безспокойния”. Основал град Бирман/Одеса/ и го направил своя ставка/столица и военен лагер/.

За да съедини двете части на Идел в 563 год. доброволно отстъпил властта в Булгарския бейлик на Келбир-Аскал Тубджак/син на Боян Челбира на служба при него/.

27. Боян Челбир, Синдилх, Утрик/535-590 год./ Син на Банджа Татра. Бил поканен от Бояркъз на служба в Ибер-Себер, а след смъртта и заел мястото и като владетел. Прославил се със своето миролюбие, за което получил прякора-„Утрик”/”Спокойния”/. Живял 80 години и влязал в булгарската история като велик музикант и изпълнител. Обединил древнобулгарските митове и сказания в един сборник. През 563 година станал Цар на целия Идел, но през 565 год. бил принуден да признае своята зависимост от Тюркския каганат.

Тогава било направено преброяване на подданъчното население. То станало на кашанската писменност и с помоща на кашанците. От тях винаги имало достатъчно в столиците на булгарските Царе. Иделските булгари считали Кашанските владетели за булгарски и самите те не отричали това. Поддържали родственни отношения помежду си. Влиятелната и развита булгарска бюрокрация от кашански/согдатско-уйгурски или „хорезмийски”/произход, възпрепятствала приемането на християнството сред българите през целия период от 4-ти до 8-ми век. През 9-ти век, за да приеме християнството на дунавско-булгарския Цар му се наложило да изтреби много от представителите на 30-те чиновнически рода от кашански произход. Хиляди преследвани кашанци избягали в Черна България. От там част от тях начело с Арпад се преселила в Авария/Унгария/ и там също оглавила бюрократическия апарат.

Любимата ставка на Боян Челбира на река Кубан - „Сандугач” през 640 год. била разгромена от арабските завоеватели.

28. Аскал Келбир/”Алвар”/ или Тубджак./563-593 год./ Син на Боян Челбир. Намирайки се на служба в Ечке Идел, където управлявал баща му, бил губернатор на Ескел/Сибир/ и воювал в Тубджак/Казахстан/ в съюз с аварите против Тюркския каганат. Когато тюрките приближили границите на Ечке Идел, то баща му, опасявайки се за живота му, го пратил в Булгарския бейлик. При Саба-Юргана Аскал бил идвал и по рано-като посланник на Ечке Идела. През 559 г. Саба-Юрган му предал в качеството на подарък към Боян Челбира, част от византийската плячка. Боян Челбир обаче върнал съкровищата на византийците, тъй като се нуждаел от съюз с тях. Това било заради непостоянството на аварите и тюрките. През 565 год. признал своята зависимост от от аварския каганат и почнал да му плаща данък/заради нежеланието му да признае по-тежката зависимост от тюркския каганат/. Заедно с това обаче получавал по-голям данък от Византия, която желаела съюза с Аскал Келбира, който прикривал границите и от аварите.

29. Албури Аспар Аскал/563-593 год./ Големият син на Аскал Келбира, когото някои летописци бъркали с баща му/бележката е на Кул Гали/. През 602 год. неговата ставка Ази-Улаг се намирала на река Аспар в района на днешния румънски град Яш. През същата година княза на българите в Авария, Ялчек/Алцек/ или „Апсих”/братовчед на Албури/ по заповед на аварския каган, който искал да подчини Булгарския бейлик-атакувал ставката на Албури.

По време на това нападение загинал слепия Албури Аскал, случайно попадайки под един препускащ кон... Но да поставят послушния Алцек начело на Булгарския бейлик аварите не успели.

Когато започнала гражданската война в Авария, сина на Алцек-Кабар, извел част от българите в Алтънбаш/Италия,през 630 год.

Жената на Алвар-Акжан/Оксана по русински/, майката на двамата му известни сина-Курбат и Шамбат, била от рода Кюнграт/нейни предци били Кашанските владетели и тюркския каган Иджим-„Истеми”/

30. Курбат Кюнграт или „Кубрат”, Курт, Хор/593-653год./ Големият син на Албури. Когато загинал баща му бил съвсем млад. До възмъжаването му управлявал от негово име вуйчо му Юрган/Бюрган/Телес. На Юргана му се наложило да възтановява Булгарския бейлик, който се разпаднал след смъртта на Албури на 60 части.../тюби/. Когато Курбат порастнал, Юрган доброволно му предал властта над възтановената българска територия. Живота на Юрган влязал в булгарската история като пример на безкористна служба на народа и родината. След смъртта му службата при Курбат продължил неговият син- Билиг. В едно сражение спасявайки живота на Курбат, Билиг загинал, а Курбат осиновил двамата му сина-Лачин и Кубар/Кубер/.

Родните синове на Курбат били трима-Атряч Котраг, Бат-Боян и Атил-Аспарух.

При Курбата длъжността глава на „големия/великия/ съвет” на великите боили заемали представителите на рода Кюнграт... Главата на правителството и военен министър се наричал капаган/караган,капкан/... От великите боляри се избирал и главния съдия и духовен глава-„иджик” или „идик”. За най-знатен род се считал рода Барин, около който се обединявали всички Царски родове и велики боили. След него за най-знатни се считали три рода: Кюнграт, Ширак и Хин... Баджанаците/печенегите/ се считали за хинци... А цялото население се деляло на три основни групи: Баили/аристократи/, багаини/средна класа/ и чермиши или сабани/простолюдие от свободен народ на пастири, занаятчии ,земеделци и др./

Бележка на преводача: Когато Курбат бил вече на смъртно легло хазарите нападнали България. Той веднага разпратил на синовете си и останалите Улугбекове/губернатори/ стрели! Стрелата била знак за война и означавало, че губернатора или васала веднага трябва да се явят с поверената им войска в ставката на Кана. Когато синовете му пристигнали, той още бил жив и приказката за завета на Кубрат и стрелите се оказва, че не било мит, а действителен случай! Пръв срещу хазарите препуснал Аспарух като авангард, но бил разбит и отстъпил нагоре към Поволжието. През това време основните български сили се събрали и хазарите били отблъснати. Курбат починал не дочаквайки края на войната. Не е бил погребан по християнски, както се фантазира напоследък. Дори да е бил кръстен на млади години,,той е изпълнявал длъжността на Главен Шаман и е имал шаманско име-Маг-ула/син на вълка/, по славянски останало като Микула. След него три години управлявал Бат-Боян и избухнала гражданска война... Синовете му се изпокарали и не спазили неговия завет! Аспарух, с чичо си Шамбат и Кубер и Лачин, воювали срещу Бат–Бояна и Котрага. Бат-Боян привлякъл за съюзници хазарите, като в замяна им отстъпил териториите, на които губернатор бил Аспарух. Войната приключила като границата била установена по течението на река Днепър.,Накрая за Аспаруха останал само Онгъла/степите между Дунав и Днепър/. След смъртта на чичо им Аспарух, Кубер и Лачин завоювали северната и западната част на Балканите. Аспарух преместил ставката си в Плиска/Билсага/ и обявил Улуг Българ, Кара Бурджан или Болгария-по славянски, за отделна държава.

Източник ТУКА

Редактирано Март 31, 2011 от JImBeam

[glishev]

Джагфар Тарихи е поредната историческа мистификация. Дори не е някакъв корпус митове и легенди, за съжаление.

"Царе" преди Х в. няма.

Български владетели отпреди Аспарух са известни горе-долу... двама. Органа и Кубрат. Има и още няколко имена, за които поне аз не бих посмял категорично да казвам, че са на български владетели.

[JImBeam]

Има ли значение как им казва - канове, ханове,князе, царе, крале - според мене не това е същественото

Редактирано Март 31, 2011 от JImBeam

[glishev]

Има значение, разбира се Но това е друг въпрос. Така или иначе, няма как да се наричат несъществуващи владетели. Преди въпросния Органа, споменат от патриарх Никифор сигурно определими като български владетели изобщо не се намират.

[JImBeam]

Е добре, за да е коректно заглавието на темата, може ЦАРЕ да го сложиш в кавички, или го промени на каквото мислиш че е правилно ,щото аз не мога да го редактирам

Редактирано Март 31, 2011 от JImBeam

[glishev]

Нека си седи, просто да се знае.

[resavsky]

Джими не вярвай нито ред от този фалшификат.

[JImBeam]

Лично мене изобщо не ме вълнува какво е било и защо е било,щото от "старите" българи май само името е останало все още /докога ли/. Докато ние се перчим с историята си, другите творят в настоящето и с мисъл за бъдещето, а като изчезне народността, историята бързо се забравя, като изчезнем българите кой ще ти знае за Аспарух и Великото българско царство........ама иначе човекът доста труд е хвърлил и фантазията му яката работи явно

Редактирано Март 31, 2011 от JImBeam

[Galahad]

Опасявам се, че Дажгфара е художествена фантастика с изключително ниска художествена стойност, а историческата и стойност се равнява на никаква. Разбира се шмекерията не мина без полза за автора, защото ако го беше пуснал просто като исторически роман никой нямаше да чуе за него. Мистификаторът явно е имал някакви интереси към материята, но не и достатъчно литература, та да направи нещо, дето поне да мяза на вярно.

Тъй че това е по-скоро Списъкът на новоизмислените царе.

[budget]

Джагфар Тарихи е поредната историческа мистификация. Дори не е някакъв корпус митове и легенди, за съжаление.

"Царе" преди Х в. няма.

Български владетели отпреди Аспарух са известни горе-долу... двама. Органа и Кубрат. Има и още няколко имена, за които поне аз не бих посмял категорично да казвам, че са на български владетели.

Естествено. Братът на Курт Бат (Кубрат) Шам Бат (Шамбат) се провъзгласява за независим владетел и нарекъл тази част от стара Велика България държавата Дулоба (т.е. "принадлежащо на Дуло").

Както се знае, той е основателя на Башту - Главен (бащин) град наречен по-късно Киев от Кий (отцепен).

Шам Бат е поддържал връзки със византийския император Ираклий (610-646 г.), което е отбелязано в хрониката на летописеца Нестор.

[Kalomain]

Ще ми се да видя поне още едно нещо, което да цитира източник от 13 хилядолетия преди Христа.

[T.Jonchev]

Ще ми се да видя поне още едно нещо, което да цитира източник от 13 хилядолетия преди Христа.

Колкото по-измислено е "нещото", толкова по-стари източници цитира.

[Ka40]

Колкото по-измислено е "нещото", толкова по-стари източници цитира.

ако може дори нещо от преди Потопа...