Българските мостове, строени в периода 681 г. - 1396 г.

[resavsky]

Яяя, каква интересна тема. И за толкова време - резултатът същия. Няма български мостове, освен омуртаговия

Ами мостовете в Търново ?Кой ги е строил?

[Thorn]

кои мостове?

[glishev]

Торн, ще те обявят за нихилист

[resavsky]

Торн а според теб от Царевец до Трапезица с какво се е ходело?

[Thorn]

Вероятно по нещо подобно, но може би дървено. Не знам каменните опори на Владишкия мост откога са.

Малко по-късно се строят далеч по-впечатляващи съоръжения.

[Galahad]

Ами те впечатляващите мостове навсякъде са от "малко по-късно".

Малко по-горе съм сложил за Риалто във Венеция. Понте дел Векио във Флоренция е от последните десетилетия на ВБЦ, като разбира се до сегашния си вид е бил доста дострояван. По-натам ще добавя и Карловия мост в Прага и Понт Ньоф в Париж. Карловият мост е завършен когато умира Константин Страцимир, а най-старият парижки мост, който все още е запазен е построен в периода 1578-1607. Най-старият мост на Будапеща "Сечени" над Дунав е "малко по-раншен" от Лъвов мост в София и също е с лъвове без езици.

Мостовете не са особено трайни съоръжения заради наводненията на реките и ерозивните процеси, а за България са проблем и земетресенията (Прага примерно няма сериозни проблеми с нашественици и земетересения, там поразиите идат от пожари и наводнения).

[Thorn]

Напротив. Има предостатъчно мостове от 13-14 век - напълно запазени и много впечатляващи.

[Galahad]

Прага, Карловият мост - не всичко при него е толкова древно, колкото си мислят някои

Мостът при Кайка канара - определя се като късноатичен, но го пускам тук за да не поражда напразни надежди заради близостта му до Плиска, защото като гледам започнаха да се появяват снимки из нета

[Aspandiat]

Рекапитулация. Имаме писмен източник за един мост, дето Омуртаг го строил и Ресавски казва, че има още един. Това е.

Само че ако отвориш "Фискална система на средновековна България" на Иван Билярски, на стр. 79 той пише, че терминът МОСТНИНА, който е български превод на ромейското "гефиросис", не би трябвало да се смята за такса за преминаване по мост, както се приема по инерция, а за вид ангария, задължение на населението да участва в поддръжката, поправката и строителството на мостове.

Иначе казано, през ХІІІ-ХІV век в България има мостове. Някои са били от римско/ромейско време, други обаче са били ново строителство. И то преди да дойдат гениалните османлии, които да ограмотят строително изостаналите българи, направо полупримати каквито са били според трактовките на модерната нихилистична историческа методология.

Между другото Билярски отбелязва на същата страница, че през ХV век във Влахо-Молдавия терминът МОСТНИНА не се е свързвал само със строителна ангария, а и с таксите, плащани за ползването на новопостроените мостове. Та интересно ми е кой е строил във Влашко и Молдова мостовете, след като те не са били под пряката власт на османлиите. И които до кажи-речи края на ХІІІ век са били "половецка и/или татарска степ".

[paun]

Именно поради причината изтъкната по-горе, че мощната реката ще ги подрони преобладаващо мостовете са били потонни, вероятно още от античността, както са изобразени на средновековни гравюри. Известно е, че Дарий препасва с такъв тип мост и Босфора и Дунава.

На друга средновековна гравюра има такъв мост използван от османците при нападението им или при разгрома им от Михаил Витяз.

Все си мился, че над Дунав е имало повече мостове от описаните два в античността.

Поне при Видин на 100 % е имало мост през римко , днес изчезнал. За това указват събиранто на античните пътища там. Същото може да се предположи и за другите места , където пътищата се прекъсват от реката.

[Last roman]

Именно поради причината изтъкната по-горе, че мощната реката ще ги подрони преобладаващо мостовете са били потонни, вероятно още от античността, както са изобразени на средновековни гравюри. Известно е, че Дарий препасва с такъв тип мост и Босфора и Дунава.

На друга средновековна гравюра има такъв мост използван от османците при нападението им или при разгрома им от Михаил Витяз.

Все си мился, че над Дунав е имало повече мостове от описаните два в античността.

Поне при Видин на 100 % е имало мост през римко , днес изчезнал. За това указват събиранто на античните пътища там. Същото може да се предположи и за другите места , където пътищата се прекъсват от реката.

http://www.traditsia.com/forum/showpost.php?p=106494&postcount=7

[Thorn]

И аз пак да се изкажа - надпис на Омуртаг, че е строил мост, т.е. един мост. Следващите пет страници се търси поне още един.

[КГ125]

"построи мост" - звучи ми някак рутинно

Иначе, погледнато чисто практически, не е трудно да се сети някой как се прави каменен мост, та да не го направи. Може би греша, но за това е нужно просто по-трайно установено на съответната територия общество и повече държавност. Зер това си е скъп проект..

[Thorn]

Поне за ВБЦ е ясно. Бедни са били, несигурност е било, нон стоп граждански войни или чужди нашествия или и двете. Пътища и мостове строят империите, а българските държавици са имали територия колкото някое западно графство, но са били по-бедни.

[Aspandiat]

Поне за ВБЦ е ясно. Бедни са били, несигурност е било, нон стоп граждански войни или чужди нашествия или и двете. Пътища и мостове строят империите, а българските държавици са имали територия колкото някое западно графство, но са били по-бедни.

Малко е ОТ, но не съвсем. Като четох споменатия по-горе Билярски, ми направиха впечатление 2 неща:

1. Твърдението му, което приемам, че фискалната структура и титулатура на ВБЦ са наследени от Комнинова Византия от периода преди 1185 г.

2. Големият брой длъжностни лица свързани със събирането на данъци, такси и налагането на повинности, както и значителният брой данъци, такси и повинности.

Империята има държавно устройство, специализирано в максимално ефективно изсмукване на данъци и приходи в полза на държавата. След като фискалната система на ВБЦ е почти copy-paste на имперската, допускам, че и Българската държава е имала подобна характеристика - стремеж да изсмуква ефективно приходи от поданиците си. Тоест България не е била толкова бедна, колкото ти например смяташ. Дали е събирала приходи така ефективно като Империята е отделен въпрос. Но пък позволява да се мисли, че събиранията не са били толкова малки и че всъщност в сравнение със Запада данъчната тежест е била доста по-сериозна "на глава от населението". Неслучайно като почва да се скапва икономиката вследствие на татарските золуми, избухва и въстанието на Ивайло.

Отделно да не забравяме, че България (не държавата!) през ХІV век осъществява немалък износ на суровини през черноморските пристанища. Които също са давали приходи. Вярно, само част от тях е отивала в царската хазна като такси, мита и данъци, но пък остатъкът се е въртял в българската икономика. Ако се съди по това, че от третата четвърт на ХІІІ век на Запад започва сечене на златни монети, докато Б-я си остава докрай със сеченето на сребърни монети, би могло да се допусне, че обедняването й в сравнение със Запада (или по-точно изоставането й) започва чак тогава, а не още към началото на ХІІІ век.

[paun]

http://www.traditsia.com/forum/showpost.php?p=106494&postcount=7

Наистина е имало каменен мост на Видин и на други места

Чудесно си направил този пост с изброените мостове и тва може да служи, като справка!

Сложи го в един отделен пост.

Моста на монетата на Траян не е този над Дунав, а вероятно над Тибър ( пишат го и на запад).

Според мен е над р Искър или в Сердика.

За да докажа "тезата" си, че понтонни мостове са се използвали в средновековието и то не само за военни цели, както би могло да се аргументира, прилагам средновековна гравюра ( 16 ) за понтонен мост на Дунав между Буда и Пеща. Джамиите са десетина пъти повече от София, въпреки, че днес там няма нито една , което доказва, че моста си е само за мирни цели. За да не ни се налага да дописваме пахимера и рисуваме по картинката, гражданьето са изобразени да се разхождат по моста на теферич/ натисни в/у фотото за увеличение/

Редактирано Юли 4, 2014 от КГ125

[Galahad]

Моста, който рухва по времето на битката при Скафида е направен точно по времето на гражданската война между Мицо и Константин Тих. Въпросът е кой е деспотът, за който става дума. В публикациите се сочат като кандидати двама от братята на императора, но е твърде възможно да става дума за по време са строежа бъдещия, а при съставянето на сведението вече бивш Иван Асен ІІІ, който към втория момент е бил само деспот. Но Тарханиот участва в ред кампании първо в помощ на Мицо, а после на цар Иван Асен ІІІ. Тъй че не е изключено неназования деспот-велик мостостроител да е именно той. При всички случаи строежа е по време на баща му Мицо.

http://historicalcities.narod.ru/Galeri/Pirgos_geleri.htm

Ще трябва да направя още малко снимки и след това ще изтегля филмчето и ще го заменя с ново.

[Thorn]

Къде пише, че мостът на Скафида е правен по време на гражданската война между Мицо и Константин.

Малко е ОТ, но не съвсем. Като четох споменатия по-горе Билярски, ми направиха впечатление 2 неща:

1. Твърдението му, което приемам, че фискалната структура и титулатура на ВБЦ са наследени от Комнинова Византия от периода преди 1185 г.

2. Големият брой длъжностни лица свързани със събирането на данъци, такси и налагането на повинности, както и значителният брой данъци, такси и повинности.

Империята има държавно устройство, специализирано в максимално ефективно изсмукване на данъци и приходи в полза на държавата. След като фискалната система на ВБЦ е почти copy-paste на имперската, допускам, че и Българската държава е имала подобна характеристика - стремеж да изсмуква ефективно приходи от поданиците си. Тоест България не е била толкова бедна, колкото ти например смяташ. Дали е събирала приходи така ефективно като Империята е отделен въпрос. Но пък позволява да се мисли, че събиранията не са били толкова малки и че всъщност в сравнение със Запада данъчната тежест е била доста по-сериозна "на глава от населението". Неслучайно като почва да се скапва икономиката вследствие на татарските золуми, избухва и въстанието на Ивайло.

Отделно да не забравяме, че България (не държавата!) през ХІV век осъществява немалък износ на суровини през черноморските пристанища. Които също са давали приходи. Вярно, само част от тях е отивала в царската хазна като такси, мита и данъци, но пък остатъкът се е въртял в българската икономика. Ако се съди по това, че от третата четвърт на ХІІІ век на Запад започва сечене на златни монети, докато Б-я си остава докрай със сеченето на сребърни монети, би могло да се допусне, че обедняването й в сравнение със Запада (или по-точно изоставането й) започва чак тогава, а не още към началото на ХІІІ век.

Гражданска война между Иванко и Петър. Гражданска война между Борил и Иван Асен. Гражданска война при Коломан. Голяма гражданска война между Мицо и Константин Тих. Война с Яков Светослав. Гражданска война с Ивайло. Гражданска война при нахлуването на Тодор Светослав. Война с Елтимир. Война на Иван Александър с Белаур.

Кога да строят, кога да натрупват пари и богатства?

[Galahad]

Напротив. Има предостатъчно мостове от 13-14 век - напълно запазени и много впечатляващи.

Ами хубаво, изброй тогава няколко от тях. Да са завършени някъде докъм 1345г. когато е първия изключително опустошителен турски набег срещу България. Говорим за масивен каменен мост като днес, а не тогава да е бил дъски и слама, ама да го броим защото все пак е имало мост. Защото оттам насетне трябва да се развалят мостове за да не минават турците, а не да се строят.

Между другото римският мост над Дунава си го бутат самите римляни, заради варварите.

Което поставя няколко въпроса:

Къде точно да са впечатляващите български мостове с оглед транспортните, географските и военно-стратегическите особености на страната? Защото строенето на мостове опира не само до пари, а и до необходимост от такива.

Къде са римските мостове по тези места? А за тези, дето се твърди че са римски въз основа на какви белези се определят като такива?

И аз пак да се изкажа - надпис на Омуртаг, че е строил мост, т.е. един мост. Следващите пет страници се търси поне още един.

Ъъъъ, не разбрах само този един мост кой от двата за които говорим в темата е - този дето води до бизнесвилата на Омуртаг край с. Хан Крим или този в Преслав?

Къде пише, че мостът на Скафида е правен по време на гражданската война между Мицо и Константин.

Сведението за моста е част от описанието на военната кампания, по-точно на определен етап от нея. Тарханиот разбива Константин, поправя созополския манастир Продром и тръгва на север, като по пътя строи моста и кулата. После е описан втория етап когато овладява крепостите на север от Балкана в региона на Преслав, дето сега намират монетите на Мицо.

[Thorn]

Значи мостът е византийски.

[Thorn]

Колкото до средновековни мостове в Западна Европа - безброй са.

Ето моста в Авиньон. Него реката го е отнесла през 17 век, но това което се вижда е баш от 1345 г.

Ето този е от 1260

Този в Алби е от 11 век

Този в Каор е пуснат за движение през 1350. Умрях си от мъка, защото бях на 10 км от него, но нямах никакво време да отида до там.

Този е в Мец от 1223

1311, Авейрон

12 век, Оларж

Тези са само няколко и само френски. Достатъчно ли е, или да продължавам?

[Galahad]

То има и безброй впечатляващи римски мостове, докато явно римляните като са дошли по нашите земи са си загубили учебниците по архитектура и вече са можели да правят само мостове над канавки. И за да не се спекулира с мостовете над Дунав, то те не само са направени от римляните, ами и са съборени от тях съвсем умишлено.

Айде да видим къде в България има запазено такова нещо:

pont du Gard

Мостът Свети Николас е основно реконструиран през 1862г., когато е повдигнат доста. Това се вижда дори отдалеч. То е все едно на стълбовете на Владишкия мост да се надстроят тухлени арки и той да се провъзгласи, че е от 1185г. Тъй че "впечатляващия" вид изобщо не е от 1260г. Не включвам другите реставрации и модификации.

Дяволският мост в Каор е завършен през 1378г. когато в голяма част от България вече са строели турците турски мостове. Между другото той също е основно реконструиран през 1879г. От тази реконструкция е и фигурата на дявола.

Моста в Мец е бил доста повреден през 1862г., като при ремонта е бил и разширен. През ВСВ е бил също доста повреден и до голямата реконструкция 1955-1957г. е имало дървено мостче, тъй като е бил неизползваем. На него също видимо си личи, че е доста обновен.

Интересно този "Дяволски мост" в Оларг от 12в. след като толкова много прилича на нашите турски и римски мостове защо да е френски? Нали все пак говорим за някакво датиране по строителни техники и пр. и пр. ?

Знаех си, че ще се набуташ в много реставрираните. Иначе наистина има някои интересни неща.

Напр. моста Светия дух - 919м. дължина, построен през 1265-1309г. и все още цял и напълно действащ

А идеята ми беше да се види, че впечатляващите мостове за да съществуват, трябва и някой да може да ги поддържа, а турците не се славят със способността си да поддържат големи обекти. Тъй че по времето на турското робство повече големи сгради са изчезнали, отколкото построени.

[Thorn]

Дрън дрън. Хич пък не са поддържали! Кадин мост е само стотина години по-нов от тези, за които говориш и до ден днешен си се ползва интензивно. Света София да не би да не е голям обект!

И изобщо каква ти е тезата - че българите са строили и строили мостове, но в момента хич нищо не е оцеляло, следа не е останала - нито археологическа, нито писмена, и за това са виновни турците! Които пък са строили собствени мостове, от които десетки са оцелели!

Някак си много пожелателно - няма мостове, ама Антоан казва, че не може да няма, и значи е имало. Еми няма и това е!

[Galahad]

Добре де, покажи големите римски мостове у нас. От тези, дето римляните не са си ги бутнали сами защото са се оказали заплаха за сигурността на империята, защото е ясно, че като ги съборят няма как да стигнат до днес. Да речем в Северна България, защото това е територията, който най-трайно присъства в пределите на Средновековна България. За масовка може да сложиш и някой голям добре запазен римски акведукт пак в Северна България. Примерно като това, дето съм сложил на снимката.

[Thorn]

Защо да показвам римски мостове, темата е за български.