Българските мостове, строени в периода 681 г. - 1396 г.

[Galahad]

А на базата на какви белези се определя дали един мост е римски, византийски, български или османски?!?

Списъкът, който е приложен е изключително непълен, което не е и изненадващо при твърде неясните критерий, по които е правен. Не е ясно примерно дали са изключени мостовете правени от българи, като тези на Кольо Фичето - може би да, защото не виждам мостовете при Ловеч и Бяла, които са построени по време на турското робство. Не е ясно дали има и поставена някаква времева граница, като горната не е Освобождението, защото пак липсват твърде много мостове - напр. Игото в Габрово. Не виждам също Таш кьопрю при Варна

Няма ги също софийските мостове, които толкова много ги обсъждахме в тази тема. Въобще този списък съдържа много по-малко информация, отколкото има дори само в тази тема.

[КГ125]

E та ще се допълнят, де. Това е добро начало.

(не може ли да постнеш тук и снимките? )

[Thorn]

Темата в БС е за средновековни /и римски ако има такива/ мостове. Заради това не са включени мостовете от 19 век. Или поне тези, за които знаем, че са от 19 век. За разграничаването на османски, български и римски не съм достатъчно компетентен, но определено повечето мостове с островърхи арки са османски - ти сам предложи този критерий. Колкото до Таш кюпрю - просто не са сложени вече несъществуващите мостове. Но като се има предвид, че за него има снимки - ще го сложа. Колкото до софийските мостове, дето сме ги обсъждали в тази тема - нямам такъв спомен.

[Thorn]

Сложих го и Таш кюпрю.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?13850-%D0%E8%EC%F1%EA%E8-%D1%F0%E5%E4%ED%EE%E2%E5%EA%EE%E2%ED%E8-%CE%F1%EC%E0%ED%F1%EA%E8-%EA%E0%EC%E5%ED%ED%E8-%EC%EE%F1%F2%EE%E2%E5-%E2-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%FF/page2

[Galahad]

А всъщност какво разбирате под средновековни османски? Формалните граници на средновековието са от падането на Рим (по-конкретно от детронирането на Ромул Августил) до падането на Цариград, т.е. до 1453г. България пада под турска власт през 1413г., т.е. остават всичко на всичко 40г. за правене на средновековни османски мостове. И не слагаме изобщо в сметките княз Фружин, за който се говори в турския регистър и българските князе, от които през 1444г. Хуняди се оплаква, че не му помогнали когато кръстоносците навлезли в България, макар че точно те са се занимавали с такива работи като правенето на мостове и други подобни постройки.

Ако сте обърнали внимание на текста за Камен мост в Скопие той е споменат във вакъфнаме от 1469г., после на него е бил поставен възстановителен надпис за ремонта от 1579г. През 1909г. бил направен нов ремон и бил сложен нов надпис. Сиреч имаме два надписа, но и известие, че моста е доста по-стар от тях. Тъй че надписите понякога само показват кога е правен ремонт, но всъщност моста е много по-стар.

Трябва да се има предвид, че Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имало изключително широко местно самоуправление (каквото от 1944г. до сега няма). Благодарение на това е било възможно българите да си строят черкви, което не само не се толерирало, но било възможно единствено благодарение на голямата подкупност на държавния апарат на Османската империя. По принцип мостовете са били дело на някой сановник, който за поддръжката на моста учредявал вакъф, от който най-често се облагодетелствали много и потомците на сановника.

Това пък поставя въпросът под османски какво се разбира - правени въобще по време на турското робство примерно до някой век от него или правени от държавата? В много случаи падишахът нямал никаква заслуга. Видях, че е сложен примерно моста към Бачковския манастир, а много ме съмнява халифът на правоверните да се бръкне в джоба да прави мостове към черкви и манастири.

[Thorn]

Критериите за това кое е край на средновековието са много. Трудно е да се избере конкретен момент, примерно споменатото падане на Константинопол, от който да се брои. Откриването на Америка също е важен момент, Реформацията също, "барутната революция" също. И Ренесанса разбира се. По скоро е промяна в мисленето, отколкото някакво външно събитие. И в този контекст, смятам, че на Балканите средновековието си продължава някъде до около 18 век - до проникването на идеите на Просвещението, погрешно наричано тук Възраждане.

Както и да е - това е чисто концептуален проблем, който няма много връзка с темата. Вероятно по-скоро има връзка с моето субективно решение да огранича интереса си към църквите до около 1700 година по чисто стилистични съображения, свързани със стенописите. По същия начин съм се ограничил и с мостовете - т. е. чисто субективно не проявявам особен интерес към 19 век. Нека никой не се чувства обвързан с това мое решение.

Колкото до моста до Бачковския манастир - той е османски чисто хронологично. Считайте, че темата е за всякакви мостове, строени преди 19 век. Пък и без това смятам, че за разлика от култовите сгради, при чисто утилитарни съоръжения като мостовете едва ли е имало особена разлика в строителството в една и съща област, независимо кой го е поръчал.

[Galahad]

Периода на Средновековието не е дискусионен, той си е отдавна утвърден. Тъй че те трябва да се използва за неща, които са след средата на ХVв. При необходимост за тях може да се посочват други събития - напр. Възраждането (осм. мостове строени до Възраждането) или пък Великата фр. революция (западноеврепейски мостове строени до ВФР). Периодизацията е била наложена отдавна на Древност (античност), Средновековие (онова дето е между древността и Новото време) и Ново време. След Новото време иде Най-новата история. Тъй като става дума за Осм. империя може да се посочи, че става дума за мостове строени преди Танизмата, напр. "Османски мостове построени преди Танизмата". Още по-добре е преди кърджалийската криза, защото оттам насетне империята е в упадък и трудно поддържа и вече построеното.

[Thorn]

Благодаря за лекцията, не мисля да я вземам предвид.

[Last roman]

Pontem perpetui mansurum in saecula mundi” – Caius Julius Lacer

[КГ125]

ot:

Ти какви такива ги четеш?

/end OT/

[Last roman]

преведи си го и ще разбереш

[запъналко]

Някой да знае нещо повече за това http://svetovnizagadki.com/most-na-6-veka/

[Galahad]

Този мост и строителния надпис на него ги коментирахме в археологически статии, когато излезе новината

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3392&page=27

[Last roman]

след приключилата реставрация на Лъвов мост могат да се видят експонирани запазените останки от римския му предшественик, съществувал на същото място през периода 4-5 век:

[Galahad]

А на каква база са ги определили като римски?!? Защото вече обсъждахме турския мост на това място.

[Last roman]

според описанието така е определен от Д-р Станев - археологът, ръководил разкопките. Разбира се това са основите на моста, изкарани на повърхността. Може да са били и надградени с по-късни постройки, което е нормално. Като ги поразгледах, забелязах и метални скоби между някои от камъните. Похват ползван от гърци и римляни.

[Last roman]

ето за сравнение запазен римски мост в ждрелото на река Fou, Прованс /Франция/:

[Last roman]

римски мост между Кан и Марсилия:

[Thorn]

Влади, римски мостове не в България може да пускаме десетки, но не са по темата, нали?

[Last roman]

Само материал за сравнение

[Пандора]

Трябва да се има предвид, че Османската империя е била силно централизирана, но на най-ниско ниво е имало изключително широко местно самоуправление (каквото от 1944г. до сега няма). Благодарение на това е било възможно българите да си строят черкви, което не само не се толерирало, но било възможно единствено благодарение на голямата подкупност на държавния апарат на Османската империя. По принцип мостовете са били дело на някой сановник, който за поддръжката на моста учредявал вакъф, от който най-често се облагодетелствали много и потомците на сановника.

ОТ. В "Принос към историята на Стара Загора" на стр.47 има бележки за строителството на мостове и сараи по пътищата още в началото на завладяването на Стара Загора от турците, за което роля главно имал войводата, а също и различните еснафи.

dimitarilkovprinoskumistoriatanagradstarazagora.pdf

[Galahad]

Още един интересен мост, който обаче не е над река, а свързва две тераси. Той е дървен, но е дълъг 160м. Разбира се това не е оригиналния мост, защото няма как дървото да се запази толкова време. Но ясно се вижда, че портата е била използвана за транспортни средства, което ще рече, че по някакъв начин цялото трасе е трябвало да е пригодено по него да се движат коли. Вече според легендата Хюсеин, който според Нешри е бил управител на Овеч, а според Садеддин - спахията, който се изкачил на стената и изтеглил другите турци за да я превземат е направил моста при с. Комерево „Саръ-Хюсеин-Кюпрюсу”.

http://historicalcities.narod.ru/provadia/fortress/ovech_fortress.htm