АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ

[Apofis]

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ, 1876 г. Мъчениците на свободата

Най-голямото българско въстание през епохата на Възраждането, организирано от Гюргевския революционен комитет. Предварителният план предвижда територията на страната да бъде разделена на 5 революционни окръга: I - Търновски, II - Сливенски, III - Врачански, IV - Пловдивски (Панагюрски), V - Софийски (не функционира). Ръководството на окръзите е поверено на апостолите Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Никола Обретенов. Подготовката започва през януари 1876 г. и най-успешно се осъществява в ІV революционен окръг. От 14 до 16 април 1876 г. в местността Оборище е свикано събрание на представители на всички комитети от този революционен окръг. Осведомени за подготвяното въстание, властите изпращат заптиета в гр. Копривщица и гр. Панагюрище, за да арестуват ръководителите му. Следвайки взетите на Оборище решения, Т. Каблешков свиква комитета в Копривщица на извънредно заседание и обявява въстанието (20 април/2 май 1876 г.). След подадения сигнал въстават гр. Клисура и гр. Панагюрище (начело с Георги Бенковски), околните села, редица селища на юг от гр. Пазарджик и на североизток от гр. Пловдив. На 22 април са разбити въстаниците, обсадили с. Стрелча; на 26 април е опожарен гр. Клисура, на 30 април - гр. Панагюрище. Гр. Копривщица е спасен от разграбване след изплащане на голям откуп. На 1 май са разбити въстаниците на вр. Еледжик и при с. Петрич (югоизточно от Ихтиман), потушено е въстанието в Перущица; на 2 май е избито населението на гр. Батак, гр. Перущица и Батак са опожарени; на 6 май се предава гр. Брацигово. В Търновски революционен окръг се организират чети, най-голямата от които (около 220 души) начело с поп Харитон и Бачо Киро води тежки боеве с редовна турска армия в Дряновския манастир до 7 май, когато манастирът е разрушен. Разпръснати са и четите на Цанко Дюстабанов, Христо Патрев, Ст. Гъдев и Т. Кирков от Севлиевско-Габровския район.

Масово въстава населението на селата Ново село, Батошево и Кръвеник. В Сливенски окръг е възприета четническата тактика. Сформираната на 3 май начело със Стоил войвода чета е разбита (13 май). Във Врачански окръг въстание не избухва. В помощ на въстаниците в страната преминават четите на Христо Ботев и на Тодор Стоянов (17 май). Кървавото потушаване на въстанието (загиват около 30 000 души - избити, изклани, обесени; 80 селища са опожарени и 200 - разграбени) предизвиква негодуванието на прогресивната общественост в света. В. Юго (Франция), У. Гладстон (Великобритания), Дж. Гарибалди (Италия), Ф. М. Достоевски, Ив. С. Тургенев (Русия) и др. издигат глас в защита на българския народ

[Sham]

Ех да беше успяло ...Но пък и да беше какво щеше да стане...

[byzantiner]

Ех да беше успяло ...Но пък и да беше какво щеше да стане...

←

кой знае, ако беше устискало две години, щеше да дойде дядо Иван и да удари братско рамо, сигурно....

[Р. Теодосиев]

Все пак това е отворило очите на Европа да видят какво става тук и да направи нещо...

[Warlord]

Ех да беше успяло ...Но пък и да беше какво щеше да стане...

←

Приятелю това е най-успешното въстание и е постигнало точно това, което е било поставено за цел. Предводителите на БРЦК прекрасно са знаели, че с шепа злевъоръжени въстанници нямат никакъв шанс срещу редовната турска армия. Тяхната цел е била именно да умрат в огъня на тази национална революция и кръвта от кървавото и потушаване да покапе по масата за преговори и да натежи в полза на интересите на България.

Точно така и става - въстанието е жестоко потушено, жертвите са над 30 000, включително жени и деца. Така революционерите популяризират българския въпрос и той стига до ушите на цяла Европа, където обществеността и интелигенцията са потресени от варварските зверства извършвани в тяхно време в самата Европа. Тогава Великите сили свикват конференция на която взимат решението за създаване на нова славянска държава на Балканите и възлагат на Русия да изпълни тази задача. Това е безпрецедентен случай в нашата история, когато всичките Велики сили са се съобразили с исканията и целите на нашите революционери от БРЦК, които се явяват и най-успешните политици в новата ни история.

Самото въстание не успява във военно-теоретически план, но успява в политически. Спомняте ли си думите на Бенковски, предадени от Захари Стоянов, когато войводата вижда прииждащите безбройни турски пълчища и отчаяната съпротива на въстаниците. Знаейки, че войната е загубена и че всички ги очаква смърт, той казва само:

"Няма значение, в сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!"

Редактирано Януари 25, 2006 от Warlord

[П. Теодосиев]

За съжаление малко съм чел а и тоз период знам много малко, но достатачно за да се възхищавам на тогавашната смелост и решителност да се хвърлят в лапите на смърта за страната си. А днес всеки гледа да избяга от тук Имало е, кой да има каже какво е България и как да обедини народа в една обща кауза. Това са истински българи. Но умират със времето си и сега отново идва робството макар и по друг начин.

Я кажете малко подробности за самото Априлско въстание. Има ли описано някъде подробности в някой регион. Как са се развили военните действия?

[Warlord]

Ами има доста подробности, ако има интерес мога да седна да понапиша малко за общия ход на събитията.

[П. Теодосиев]

Ами има доста подробности, ако има интерес мога да седна да понапиша малко за общия ход на събитията.

←

Тъкмо и в сайта ще се сложи а и като стигне до там списанието може и в него

[byzantiner]

Май бех намирал един реферат за Априлското въстание из нета, ако искате, мога да го постна.

[Р. Теодосиев]

Давай поне във форума да бъде!

[byzantiner]

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876

Връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Негова главна задача е извоюването на национална и политическа независимост на българския народ от петвековния османски поробител. Поради това то заедно с Руско-турската освободителна война 1877- 1878 изиграва фактически ролята на буржоазнодемократична революция. А.в. се обуславя от общия процес на възраждане в българските земи, който започва още в началото на XVIII в. и достига своята кулминационна точка през 60-те и 70-те г. на XIX в.

В резултат на настъпилите политически и стопански промени в Османската империя след Кримската война 1853-1856 в нея се появяват някои нови тенденции. От една страна, засиленият внос и конкуренцията на евтини промишлени изделия от Западна Европа довеждат до упадъка на редица занаяти, а от друга - някои традиционни производства и занаяти се приспособяват към новосъздалите се условия, укрепват и получават по-широко развитие. В стопанството проникват нови, по-прогресивни форми на организация на труда. Възникват нови, макар и дребни, промишлени предприятия. Въпреки неимоверните пречки от страна на разлагащата се османска феодално-деспотична система производителните сили в българските земи достигат значителен напредък. Растящата тенденция на капиталистическото развитие се обуславя от голямото оживление на местната стоково-парична циркулация, разделението на труда, въвличането на българския пазар в европейската капиталистическа стопанска сфера, проникването на чуждия капитал, натрупването на значителни парични богатства и средства за производство в ръцете на отделни собственици. По този начин развиващите се буржоазни производствени отношения достигат до такава степен на развитие, при което се създават обективни предпоставки за буржоазна антифеодална революция. Новосъздаващата се буржоазна класа, която страда най-много от националното потисничество, е не само заинтересована, но и способна да организира революционно движение. Основна движеща сила на българската национална, антифеодална революция става средната и дребната градска и селска буржоазия (към нея се присъединява и част от едрата), която поема върху себе си главната тежест на подготовката и осъществяването на въстанието.

Макар и резултат на обективна необходимост, А.в. не би могло да се осъществи без предхождащите го революционни събития и натрупания революционен опит. Още през втората четвърт на XIX в. се извършват редица бунтове и заговори. Кримската война 1853-1856, която, макар и да завършва без успех за Русия, дава нов подтик в националноосвободителната борба на българския народ. На преден план излиза фигурата на Г. С. Раковски, който полага основите на революционно-демократичната идеология и началото на организираното националноосвободително движение. Той е инициатор и за създаването на Първата българска легия в Белград. Ок. него се групира и българската революционна емиграция в Румъния. Не малка роля за по-нататъшното развитие на революционната борба изиграва преминаването в България на четите на П. Хитов и Филип Тотю през 1867 и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868. След смъртта на Г. С. Раковски като най-крупна фигура в българското националноосвободително движение се откроява В. Левски. Той проявява блестящи качества като стратег и организатор на Вътрешната революционна организация. Заедно с него развиват изключителна дейност още и Л. Каравелов и Хр. Ботев. Не малка роля за активизирането на движението за социално и национално освобождениеизиграва и извоюването на българската църковна независимост през 1870 и др.

През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина избухва въстание, което продължава до 1878. Първоначалните успехи на въстаналото население в тези две области подтиква българската революционна емиграция да последва неговия пример. Първият отглас на въстанието в Босна и Херцеговина е Старозагорското въстание 1875. След неговия неуспех започва подготовката на ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на 1876. Главен организатор на бъдещото въстание е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на 1875. Според изработения от него план българските земи са разделени на 4 революционни окръга: I - Търновски, със седалище Горна Оряховица (главен апостол Ст. Стамболов с помощници Хр. Караминков (Бунито) и Г. Измирлиев), II - Сливенски (главен апостол Ил. Драгостинов и помощници Стоил войвода, Г. Икономов и Г. Обретенов), III - Врачански (главен апостол Ст. Заимов и помощници Н. Обретенов, Г. Апостолов и Н. Славков), и IV - Пловдивски (главен апостол П. Волов и помощник Бенковски). За да се избегне грешката, допусната по време на Старозагорското въстание 1875, Гюргевският комитет прави опит да определи точно и датата на въстанието. По-нататък в плана се посочват и областите, в които трябва да избухне въстанието, а именно: старопланинският масив от Врачанско до Сливенско и районите на Средна гора и Родопите. Насочването към тези области е било продиктувано от предположението на комитета, че бъдещото въстание ще бъде продължително и за тая цел посочените области се явявали най-удобни, тъй като не позволявали употребата на тежко въоръжение от страна на османската армия. С избухването на въстанието се целяло да се привлече вниманието и съдействието на европейската и особено на руската дипломация към българския национален въпрос. В плана се предвиждало и създаването на определени стратегически пунктове, в които по време на въстанието да бъде съсредоточено мирното и беззащитно население, за да бъде предпазено от разправата на турската власт. Проектирало се подпалването на някои по-големи градове в Османската империя, между които и самата нейна столица с цел да бъде отвлечено вниманието на Високата порта от главните революционни центрове в българските земи. В същото време ръководителите на бъдещото въстание декларират и своето желание да не посягат върху живота и имуществото на мирното турсконаселение. Този факт ярко свидетелства за високия хуманизъм, от който са обхванати българските революционери при подготовката на въстанието.

В изпълнение на изработения в Гюргево план на въстанието през януари 1876 апостолите и техните помощници преминават р. Дунав и се отправят за определените им райони. Веднага след това пристъпват към непосредствена подготовка на въстанието. Полагат усилия за създаване на нови и възстановяване на местните революционни комитети, дейността на по-голямата част от които след обесването на В. Левски през 1873 заглъхва. Особено внимание отделят и на техническата подготовка на въстанието - набавянето на оръжие, боеприпаси, храна и др. Набелязват се и удобни пътища и места за въоръжена борба, осигуряват се военни специалисти, създава се тайна междукомитетска поща, тайна полиция и т. н. Най-усилена подготвителна дейност се извършва в IV революционен окръг. Тук с най-големи организаторски способности се отличава Бенковски, който става и фактически ръководител на този окръг. От останалите революционни окръзи известна активност проявява само Търновският, където Ст. Стамболов и неговите помощници са подкрепени от местните революционни дейци в лицето на учителя Бачо Киро Петров, Ст. Пешев и от пристигналите от Румъния революционери като Поп Харитон, П. Пармаков и др. В Сливенски революционен окръг подготовката на въстанието изостава поради тактически разногласия между апостолите и местните революционни дейци и се изразява главно в организирането на една въстаническа база край Сливен от Стоил войвода. Но след като местните власти узнават за тази подготовка, Стоил войвода е принуден да се оттегли в планината. Приготовленията във Врачанския революционен окръг пропадат поради настъпилия провал в дейността на апостолите. Те са принудени да преминат отново в Румъния и там се заемат с организиране на въстаническа чета.

В подготовката на А.в. се включва и българската революционна емиграция в Румъния. Тя полага усилия за набиране на средства и изпращане на опитни военни кадри, подпомага организирането на чети и пр. С някои от дейците на Врачанския революционен окръг установява непосредствен контакт и Хр. Ботев, който подготвя своя чета за преминаване в България. Не малка роля при подготовката на въстанието изиграва и революционната поезия на Д. Чинтулов, Хр. Ботев и др. български поети.

Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет ръководителите на IV революционен окръг свикват на 14 април 1876 събрание в местността Оборище, на което да обсъдят състоянието на извършената подготовка и решат някои важни въпроси за предстоящото въстание.

Поради предателството на един от присъстващите депутати местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака става начало на въстанието в Копривщица (20 април). Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо (понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо"), с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. На 22 април в Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня. Постепенно въстанието обхваща селищата, разположени в западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. В Средногорието се създават според предварително изготвения план няколко укрепени пункта - Панагюрище, Копривщица, край с. Петрич и под връх Еледжик, където се съсредоточава въстаналото население.

Бързото разрастване на въстанието разтревожва турските власти. С мълчаливото съгласие на западните велики сили Високата порта предприема незабавни мерки за неговото потушаване. Към района на въстанието са изпратени добре въоръжени войскови части и башибозушки орди от Южна България. Макар и слабо въоръжени, поради преждевременното избухване на въстанието въстаниците дават отпор на многократно превишаващия ги противник. След неравен бой първи са разбити защитниците на Клисура. На 26 април в нея влизат ордите на башибозушкия главатар Тосун бей и я опожаряват. Няколко дни по-късно, на 30 април, пада и Панагюрище. Най-дълга съпротива оказват въстаниците под връх Еледжик под командата на Телийски. Копривщица, макар незаета от въстаниците, е заплашена от опожаряване и е спасена само чрез голям откуп, даден от местните първенци. С нейното падане въстанието в Средногорието фактически е потушено. Обстоятелството, че Карлово и селата, намиращи се по поречието на р. Стряма, не въстават, позволява на турските власти да съсредоточат силите си към Родопите и да се разправят по най-жесток начин с надигналото се там население. На 30 април башибозушки орди обкръжават Брацигово. На 5 май към тях се присъединява и редовна турска войска. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това те водят упорита борба срещу превъзхождащия ги противник. Тежък удар на въстанието в Брацигово нанасят местните първенци, които влизат в преговори с турците и успяват да арестуват по-видните революционери начело с В. Петлешков. Предаден в ръцете на турските власти, той е подложен на нечовешки мъчения. На път за Пловдив Петлешков поглъща отрова и умира.

На 2 май започва кървавата трагедия на Батак. Местните въстаници, обградени от нередовната войска на Ахмед ага Барутанлията, са разбити. Многобройният противник навлиза в града и подлага на поголовно клане цялото население. В продължение на три дни тук загиват над 3000 души - жени, мъже и деца. Героична съпротива оказва и населението на Перущица. Една част от него успява да избяга извън селището, а останалата дава отпор на башибозуците и редовните турски войски. Най-голям героизъм проявяват П. Бонев, Сп. Гинев и К. Честеменски. Под напора на превъзхождащия ги противник въстаниците са принудени да търсят убежище в черквата. Тогава турската войска подлага черковната сграда на артилерийски обстрел. Съпротивата на населението е смазана. За да не попаднат живи в ръцете на врага, К. Чистеменски и Сп. Гинев убиват своите жени и деца, а след това и самите себе си. Техният подвиг е последван още и от Ив. Тилев и др. въстаници.

Вестта за въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Между тях е помощник-апостолът Измирлиев. Това парализира инициативата на останалите дейци. Въпреки това се организира голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др., откъдето първоначално излизат малки въстанически групи, които на 28 април се събират в с. Мусина. Начело на четата застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още и Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябвало да се съедини с др. въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. Веднага обаче щом се отправя към Стара планина, по дирите итръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В завързалия се бой по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд. Пламъците на въстанието обхващат и Габровския и Севлиевския край. Макар председателят на революционния комитет в Севлиево Ст. Пешев да е арестуван, това не попречва на надигането на околните селища - Ново село, Кръвеник, Батошево и др., които оказват решителна съпротива на превъзхождащия ги противник. Някои от тях като Ново село и Батошево повтарят подвига на перущенци, брациговци и панагюрци. За революционния устрем на населението в този край изключително голяма роля изиграва четата на Ц. Дюстабанов, която обикаля въстаналите села. След нейното разгромяване войводата е заловен и обесен в Търново. Последната искра на въстанието в Търновския революционен окръг е действието на четата на Хр. Патрев, образувана от жители на Трявна и някои селища на Габровския и Тревненския край. Тя разгръща своята дейност в началото на май, но след неколкодневни сражения с турски войскови части е разбита. В Сливенския революционен окръг въстанието не получава голям размах. Причината за това са масовите арести на революционни дейци, предприети по това време в града от местните турски власти, и колебанието, което проявяват ръководителите на революционния окръг. Все пак на 3 май Ил. Драгостинов и Г. Обретенов образуват малка чета и се насочват към Сливенския балкан. Към тях се присъединяват въстаниците от Ямбол, предвождани от Г. Дражев и четата на Стоил войвода. В този уголемен състав четата води неколкодневни битки с преследващите я турски потери и към средата на май е ликвидирана от превъзхождащия я противник.

Колебанието, несъгласието, липсата на единно ръководство, както и малодушието на ръководителите на Врачанския революционен окръг, довеждат до провал опита за въстание в този край. Така без подкрепа остава четата на Хр. Ботев, преминала р. Дунав на 17 май, и са улеснени до голяма степен действията на тур-ските потери за нейното унищожение. Опитът на Ст. Заимов да вдигне въстание във Враца остава без успех. Във Видинския край известна подготовка на въстанието се извършва само в някои села като Брегово, Гъмзово, Ново село и др., но населението тук се надига едва през юни, след започването на Сръбско-тур-ската война 1876, когато в този край навлизат български доброволчески чети.

Едновременно с четата на Хр. Ботев в Североизточна България преминава и четата на Т. Стоянов. Тя слиза на българския бряг на р. Дунав при Тутракан с намерение да се отправи към Стара планина и да помогне на въстаниците от II-Сливенски, революционен окръг. В завързалото се сражение при с. Араплар (дн. Априлово), Поповско, тя е напълно разбита.

Пламъците на въстанието обхващат и Югозападна България главно по поречието на р. Струма и р. Брегалница. Тук избухва т. нар. Разловско въстание. Негов главен ръководител е Д. Попгеоргиев-Беровски, с помощник поп Стоян Разловски. Първоначално Д. Попгеоргиев обикаля с малка чета селата в Малешевско, Радовишко, Струмишко, Петричко и Мелнишко. След това се сформира една по-голяма чета от ок. 40 души, предвождана от поп Стоян и Д. Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.

В края на май и началото на юни 1876 А.в. е потъпкано навсякъде. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди въстаници са хвърлени в затворите или изпратени на заточение.

Въпреки че претърпява поражение, А.в. изиграва огромна роля. То показва непоколебимата воля на българския народ да извоюва с оръжие своята национална независимост и да отхвърли веднъж завинаги петвековния хомот на османския поробител. Неговата справедлива борба, проявената изключителна жертвоготовност намират силен отзвук и най-горещо съчувствие сред европейската демократична общественост. В Русия и някои др. страни се разгръща масово движение в подкрепа на справедливата борба на българския народ. А.в. поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот и налага необходимостта от неговото радикално разрешаване. Заедно с това то изостря още повече политическата криза в Османската империя и превръща Източния въпрос до голяма степен в български. А.в. предизвиква свикването на Цариградската конференция 1876-1877. То внася рязка промяна в действията на руската дипломация и ускорява решението на Русия за радикална намеса на Балканите (вж Руско-турска освободителна война 1877-1878) и окончателното решаване на българския въпрос.

[MistressOfDeath]

йухуу те ще се навършат 30 години след месец от Априлската Епопея бе хораа

[byzantiner]

йухуу те ще се навършат 30 години след месец от Априлската Епопея бе хораа    

←

Искаш да кажеш 130, нали

[Sham]

Е,сега - подробности .Правиш се за някакви 100 години

[Warlord]

Трябва да се измисли нещо за да го отпразнуваме подобавъчно.

[Р. Теодосиев]

Ми айде даваите предложения. Може някакъв конкурс да се направи...или нещо от сорта.

[Warlord]

Честит юбилей на всички - 130 години от Априлското въстание!!!

[byzantiner]

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ и от мен

[Р. Теодосиев]

Честит и от мен!

[Sham]

Честито отбелязване на Епопеята.Странно може би,но искам да пожелая нещо на всички българи - един ден да се върне онзи дух,водил въстаниците към явна гибел,но към Свобода.Дано всеки българин почевства тези чувства и да се гордее с произхода си.

[byzantiner]

Честито отбелязване на Епопеята.Странно може би,но искам да пожелая нещо на всички българи - един ден да се върне онзи дух,водил въстаниците към явна гибел,но към Свобода.Дано всеки българин почевства тези чувства и да се гордее с произхода си.

←

Не е странно,а е логично, за съжаление, да пожелаваш такова нещо.

Редактирано Април 20, 2006 от byzantiner

[Warlord]

Ако този дух се върне, ние просто яма да ги имаме глупавите проблеми, които ни тормозят в момента.