Дръстърските aлани

[Perkūnas]

Махабхарата се споменава от граматика Панини, следователно я е имало в някакъв вид вече през 4 век пр.Хр. Но най-старите запазени ръкописи са от Средните векове (влагата и мусона си казват думата).

[rasate]

Именно, осъвременяван е периодично. И кое е старо, кое ново, е трудно да се каже. Та и тия бахлики не ги знаем за някакво старо бактрийско население ли се отнасят или пък по-късно - юеджи, ефталити...

А че хоните не са хуни, то не е нещо ново. Още в Авестата се говори за хиаона, тормозещи авестийска Бактрия от североизток. Тохари ли са били, ираноезични ли, не е ясно, но хуни(хунну, сюнну) не са. Може би точно във въпросните хони е заровен пъзелът на прабългарите, а не в бактрийците-балхари на бат' Пешо Добрев.

За етимология и семантика на името българи е трудно да се каже поради простата истина,че България два пъти е прекъсвала своето съществуване и на два пъти са и унищожавани нейните хроники доколкото ги е имало.

Интересното в случая,че за първи път името българи се появява на европейската сцена с народ разположен основно в Понтийският басейн и Кавказ.

Много специалисти са съсредоточени в разгадаването на самото име и дават различни предположения въз основа на различни езици и няколко ограничени податки.

Например съгласно санскрит и епосът Махбхарата името българи е извадено от името Balkhara.В този случай името е съставено от две думи вal(владетел) и khara(сила).

От друга страна някой обясняват българското име,чрез Bal(владетел) и goara(планина) от езикът на хетите.т.е. владетели на планината

Трети обясняват възникването на българското име,чрез тюрко-монголското булга,булгамак- (размесвам,смесвам),т.е. смесен народ.

Очевидното в случая,е че българското име е съставено от два корена-и ако приемем иранската теза,т.е. че произлизат от град Балкх-може balkhari просто да означава народът на град Балкх.

Семантиката на ари е запазена и до днес в българският език и повечето индоевропейски езици:

ари-ора-хора и ар-човек-преминала по късно в аз(вижте "р" и "з" тюркски наречия наследници на 'р' и 'з' ирански наречия).Оттук имената златар,говедар,овчар и пр. са лесно обясними.

От друга страна в аналози на тези овчар е турската дума бачия-Чии в нахчийските езици има същото значение като ар в иранските и се запазва в българският като чиляк-человек-човек-т.е.Чии=ар=човек.

В случая може да имаме повече истини-възможно е в понтийският басейн да се смесили повече от един етнос с лингвистично подобни,а различни в семантично отношение имена.

Поздрави

Редактирано Април 11, 2011 от rasate

[Elemag]

Дали пък има връзка между най-старите зороастрийски текстове - Гатите с една интересна българска дума - гатам. Ето какво пише в Български етимологичен речник за нея: