Природен сапун

[К.ГЕРБОВ]

По полянките на парка, наред със синята жлъчка (цикория), дивия морков, звездана, червената и бялата детелина, доволно често се среща и лечебното сапунче Saponaria officinalis. То е наричано най-често само сапунче или сапуниче, а някъде белонога и раки-сапун.

Сапунчето е многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови (Caryophylláceae), клас Двусемеделни (Dycotiledoneae), отдел Покритосеменни (Magnoliophyta). Средно голямо е, на височина достига 30-90 cм. Растат по няколко стръка на едно място.

Цветовете на сапунчето се оформят във върха на растението в разклонени метличести съцветия (китка), по няколко цвята на една дръжка. Всеки цвят има тръбеста чашка с пет зъбеца, приличаща на гилза. Тя е дълга около 20 мм.

Венчето е бяло до розово, образувано от 5 свободни едри листчета, дълги около 1 cм, с овална, слабо двуделна горна част, с удължена тясна долна част - нокът, с два израстъка при основата им. Тичинките са точно 10. Яйчникът е горен с 2 стълбчета. Цъфти през месеците юни - септември.

Името на растението на български и латински идва от „сапун”. Във всички части и най-вече в червеникавия корен (коренище) на сапунчето се съдържат значителни количества тритерпенови сапонини. Във вода те се разпенват и образуват пяна като истински сапун. Затова и корените на сапунчето намират приложение за приготвяне на миещи средства за кожени и копринени материи. Корените намират приложение също и в сладкарската промишленост за приготвяне на рахат локум, халва, кремове, газирани напитки и пр.

На предно място стоят и лечебните свойства на сапунчето, откъдето идва добавката към основното му наименование. Отварата от киснати стрък или корен на сапунчето има отхрачващо, диуретично, потогонно, слабително и диуретично действие. Използва се при бронхити и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти бронхиални секрети и мъчителна кашлица, при бронхиална астма. Жлъчегонно средство е при чернодробно-жлъчни заболявания. Използва се също при ревматизъм, ставни болки, подагра, метеоризъм, кожни обриви.

Когато се бере сапунче, трябва да се имат предвид два момента. Макар видът да не защитен, тъй като е билка, при брането му следва да се оставят най-малко 1/3 от растенията, за да се осигури семенното размножаване на вида и възстановяване на находището. Ако се бере с лечебна цел, трябва да се има предвид, че растението е отровно! За това се препоръчва да се използва основно по лекарско предписание и под лекарски контрол.

Ето едно директно използване на сапунчето като миещо средство. Това го знае всеки, който е расъл край река. Там има сапунчета, има и вода, и може да се проведе показаното по-долу мероприятие.

Съществува и едно култивирано сапунче, което може да се види в градинките пред блоковете в София. Цветовете на това растение са „по-кичести”, т. е по едри, и имат повече венчелистчета: те са на два реда. Не знам дали успях правилно да определя вида му, но ми се струва, че е Saponaria officinalis Rosea Plena. Използването на сапунчето в декоративното цветарство за украса на градското пространство се споменава в някои интернет-сайтове.