Тъжният залез на Eвропа

[Frujin Assen]

Давам копи пейст на статията защото едно от нещата които наистина НЕНАВИЖДАМ са пропаднали след време линкове. Ето го и оригинала за по люботните http://geopolitica.e...zalez-na-evropa

Thilo Sarrazin, Deutschland schafft sich ab: Wie wir unser Land aufs Spiel setzen, 464 s, DVA Sachbuch, München , 2010

В продължения на няколко месеца, снимките на автора на тази книга не слизаха от първите страници на германските (и не само) вестници. Появата и му струва престижната и високоплатена работа, като член на борда на Бундесбанк, а по-късно той беше изключен и от своята Социалдемократическа партия (от чието име преди време беше избран за берлински сенатор). В същото време, 20% от германските избиратели твърдят, че биха гласували за него. Книгата му редовно се появява по витрините на книжарниците, но само за да изчезне почти веднага оттам поради големия интерес на читателите. Става дума, разбира се, за Тило Сарацин и скандалния му бестселър „Германия се самоликвидира", появил се през август 2010.

По принцип, в нея не се казва нищо, което да не е било известно и преди това. За проблемите във Федералната република се говори отдавна, а в немските книжарници гъмжи от книги, анализиращи задълбочаващият се разрив между политици и избиратели, прекаленото влияние на големите корпорации, или хроничните трудности, с които се сблъсква системата за социално осигуряване. Нито една от тях обаче, не се превърна в сензация и не предизвика толкова бурна реакция, както стана с книгата на Сарацин. Каква е причината за това?

Според някои, определена роля е изиграла умелата PR-кампания предшествала появата на книгата. Само че да се обясни с нея невероятния успех на книгата е най-малкото наивно. Истинската причина е съвсем друга и тя е, че авторът, без всякакво смущение, засяга въпроси, които не само са твърде болезнени, но и се бяха превърнали в своеобразно „табу". Дискусиите по тях не само се смятаха за проява на лош тон, но и можеха да струват на онези, които все пак дръзваха да ги обсъждат, професионалната кариера и обществения имидж.

Както е известно, умението предпазливо да лавираш между тези забранени теми отдавна се е превърнало в задължително качество за успеха на всеки европейски (и, особено, германски) политик. Най-известният пример за подобно табу е Холокостът, чието поставяне под въпрос официално се смята за престъпление и се наказва от закона. Това обаче е само „върхът на айсберга". Защото формална или неформална забрана е наложена върху цял спектър от въпроси, касаещи нацисткото минало на Германия. При това не става дума само за откровената пронацистка пропаганда, а и за сравнително невинните опити за обективна научна оценка на т.нар. Трети Райх.

В тази връзка е доста показателна историята на известната германска журналистка Ева Херман, която дълги години беше лицето на телевизията NRD (Norddeutscher Rundfunk), докато не реши да се ангажира с проблемите на семейството и майчинството в Германия. Това, само по себе си, се оказа доста рискована стъпка, но истинският скандал се разрази, когато, при представянето на поредната си книга по темата, Херман заяви, че „нацистката епоха е била нещо ужасно, но сред малкото хубави неща тогава е разбирането за това, колко ценни са децата, майчинството и семейството. За съжаление, тези ценности също бяха отхвърлени през 60-те години". Веднага след това, тя беше уволнена от работа, оплюта от всичките си колеги и, на практика, се превърна в „парий" за цялата журналистическа общност.

Децата, като „фалшива ценност", наследена от мрачното минало

Вероятно, скандалът с Ева Херман едва ли щеше да придобие чак такива размери, ако тя не бе направила глупостта да засегне едновременно две теми, смятани за „табу" в родината и: нацисткото минало и демографската ситуация. Което, между другото, не стана случайно, защото в днешна Германия всеки опит да се лансира добре обмислена и научно обоснована програма за повишаване на раждаемостта, автоматично поражда асоциации с Третия Райх, а пък онзи, който я предлага, рискува да бъде обявен за „крайнодесен екстремист".

Тило Сарацин очевидно е надмогнал страха от подобни обвинения. Затова, анализирайки проблемите на днешна Германия, поставя в центъра им именно демографската ситуация. В това отношение официалната статистика представя доста тревожни данни – в момента раждаемостта в страната е почти два пъти по-ниска от онази, гарантираща поне простото възпроизводство на населението. Възрастовият баланс пък все повече се измества към пенсионерите, като съотношението между тези, които плащат данъци, и онези, които получават пенсии, става все по-неблагоприятно. А това означава, че нараства бремето върху държавния бюджет и националната икономика, която трудно може да се развива нормално в подобни условия.

Демографският спад е надвиснал като „дамоклев меч" над германската икономика по още една причина. Днес Германия вече не може да се конкурира с държави, като Китай или Южна Корея, в производството за стоки за масова употреба. Конкурентните и предимства вече се концентрират само в сферата на високите технологии и иновациите. Само че за да продължи да бъде лидер в тази област, тя трябва да разполага с голямо количество талантливи и високообразовани млади хора. Които няма откъде да се появят, след като раждаемостта спада.

Впрочем, спада не само раждаемостта. В книгата си, Тило Сарацин специално подчертава ниската раждаемост във високообразованите и материално обезпечени семейства. Хората, ориентирани към изграждане на кариера и постигане на обществено признание, обикновено се сдобиват с деца твърде късно и, по правило, с не повече от едно-две. Висока раждаемост демонстрират най-вече хроничните ползватели на социални помощи, за които появата на всяко ново дете гарантира съществен ръст на семейния бюджет (тази ситуация, впрочем, е характерна и за България). На пръв поглед, няма нищо лошо в това, след като тези хора не могат да работят и да плащат данъци сами, поне да увеличават броя на бъдещите данъкоплатци. Според Сарацин обаче, нещата не са толкова прости. Защото децата от семейства на хронично безработни, по правило, възприемат модела на поведение на родителите си, превръщайки се в същите като тях получатели на социални помощи. Тоест, вместо да помогнат за решаването на проблема, допълнително го задълбочават.

Доколко справедлив е подобен извод? До каква степен децата наследяват не просто начина на живот и модела на поведение, но и (тук Сарацин си позволява да навлезе в наистина опасна сфера) интелекта на родителите си? Авторът на книгата „Германия се самоликвидира" твърди, че умствените способности, до голяма степен, се предават по наследство. И в тази връзка посочва, че високообразованите германци оставят по-малко наследници, отколкото хронично безработните, което, според него, нанася жесток удар по интелектуалния потенциал на страната. Тук вече няма как да не си припомним за агитационните плакати от времето на Третия Райх, нагледно демонстриращи как „малоценните", но по-плодовити немски граждани могат, само за няколко поколения, напълно да изместят далеч по-ценните „истински арийци".

В същото време обаче, фактите, цитирани от Сарацин, наистина заслужават внимание. Ако в началото на ХХ век почти половината от научната литература (става въпрос за природните науки) се е издавала в Германия, днес страната отдавна е загубила водещите си позиции. Делът на германците сред носителите на Нобелови награди също спада непрекъснато и стремително. Резултатите от тестовете на учениците сочат, че броят на малограмотните нараства, а децата с нестандартно мислене, способни да решават сложни задачи, се превръщат в постоянно топяща се тънка прослойка.

Дали обаче за това е виновна само наследствеността? В книгата си, Сарацин отговаря отрицателно на този въпрос, като попътно си позволява да засегне още няколко теми, които, сами по себе си, биха могли да поставят кариерата на автора под въпрос.

Скандалната книга на Тило Сарацин не просто се превърна в бестселър в родината му, но и провокира сериозна дискусия в германското общество. Докато мнозина смятат, че авторът нагло е нарушил съществуващите морални табута за дискутиране на болезнените за нацията проблеми, други директно го обвиняват в социалдарвинизъм и разпалване на омраза към имигрантите. И едните и другите обаче признават, че темите, които засяга в книгата си Сарацин, вече не могат да бъдат игнорирани.

Крахът на утвърдените представи

В основите на всички германски проблеми – както днес, така и в бъдеще – е демографското развитие. Ниската раждаемост означава не само намаляване и остаряване на населението, но и катастрофален спад на броя на талантливите млади хора, на които се крепи иновационната икономика. Някой би възразил, че германската образователни система традиционно се слави с високото си качество. Неслучайно в момента в Германия учат над 12 хиляди български студенти. Преди няколко години обаче, когато бяха огласени резултатите от поредния тест на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) сред европейските (и не само) ученици, те предизвикаха истински шок сред самите германци. Оказа се, че на фона на връстниците им от редица други държави, резултатите на германските ученици са, ако не катастрофални, то повече от посредствени. Защо?

Германската система за начално и средно образование традиционно е силно сегментирана. Тя включва няколко типа училища – т.нар. „главни" (Hauptschule), даващи средно (във всякакъв смисъл) образование, реални училища (Realschule), където се акцентира на техническите умения, и, накрая, гимназии (Gymnasium), обучението в които се смята за най-качествено, а дипломата дава право за кандидатстване в университетите. Тази система се формира още през ХІХ век, когато всяко от трите типа училища отговаря за формирането на определен обществен сегмент – неквалифицирана работна ръка (т.нар. „народни училища"), квалифицирани работници и инженери (реалните училища) и елит (гимназиите). Оттогава насам обаче, макар формата да се запазва, съдържанието радикално се променя.

Днес, над половината германски ученици учат в гимназиите. Очевидно е обаче, че всички те не могат да станат част от елита. Ръстът на броя им е за сметка на качеството на образованието – така, ако допреди петдесетина години изискванията към германските гимназисти бяха изключително високи, а системата на подбора им – много сурова (в книгата, Сарацин си припомня, че в собствения му клас, от петдесет човека, само двайсет са се дипломирали), днес и едното, и другото са останали в миналото. Училищните програми и учебниците, с всяка изминала година, стават все по-елементарни, а обучението все повече се ориентира към нивото на слабите ученици. Резултатът от подобен подход не можеше да е добър и днес, значителна част от абитуриентите не могат грамотно да излагат мислите си, нито пък да правят елементарни математически изчисления. В обществото, като цяло, нараства делът на онези, които не четат нищо, освен рекламни проспекти. В подобна ситуация трудно може да се говори за иновационна икономика.

В системата на висшето образование, подготовката е доста по-добра. Проблемът обаче е, че университетите не са в състояние да компенсират пропуснатото в училищата. В резултат от това, техническите специалности страдат от хроничен недостиг на студенти. Освен това, както подчертава и Сарацин, сериозни проблеми поражда продължителността на обучението: завършилите германските университети се появяват на трудовия пазар на възраст между 26 и 30 години, т.е. доста по-късно от връстниците им в други държави.

Мнозина вероятно биха посочили, че проблемите могат да се решат много лесно с привличането на мигранти от чужбина. Именно към тази стратегия се придържат САЩ, Канада и редица други държави. Тило Сарацин обаче смята, че това не би решило проблема, а по-скоро ще генерира редица нови.

Тези толкова различни имигранти

Всъщност, не би могло да се твърди, че авторът на книгата „Германия се самоликвидира" е настроен против имигрантите, като такива. Проблемът по-скоро опира до това, че между имигрантите съществуват големи различия. В тази връзка, Тило Сарацин прави сравнение между различните групи некоренно население в Германия (имигранти от други членки на ЕС, от постсъветското пространство, от т.нар. Трети свят и т.н.) и стига до извода, че една от тях очевидно се откроява и то в негативен план. Става дума за преселниците от мюсюлманските държави. „От 15-те милиона души – мигранти или деца на мигранти, които днес живеят в Германия, между 25% и 45% идват от мюсюлмански държави. На тази група обаче се падат между 70% и 80% от всички проблеми в сферата на образованието, трудовия пазар, социалните помощи и криминалната престъпност" – твърди авторът. Цитираната от него статистика сочи, че ако италианците, германците от бившия СССР, индийците и виетнамците достатъчно успешно се интегрират в немската система, турците и арабите формират паралелни общества, където важат собствените им закони. Успехите на учениците от мюсюлмански семейства са доста по-скромни, отколкото на съучениците им, да не говорим, че много от тези деца въобще не ходят на училище. В същото време, делът на получателите на социални помощи от държавата е много по-висок сред имигрантите от Близкия изток, отколкото средният за страната, още повече, че сумите, които получава в Германия едно голямо турско семейство, като социална помощ, са по-големи от тези, които членовете му биха изкарали с упорит труд в родината си. Затова пък, в криминалната сфера и, особено, в тази на уличната престъпност, младите мюсюлмани се оказват без конкуренция.

В книгата си, Тило Сарацин задава въпроса, защо това е така? С какво имигрантите от мюсюлманските държави от отличават от тези от Индия или бившия СССР? А отговорът му е, че „мюсюлманите в Германия и останалата Европа са подложени на чуждо културно и религиозно влияние, което ние нито можем да разберем напълно, нито пък да го контролираме и управляваме". Според него, тази култура е агресивна и враждебна на светската европейска цивилизация. При това, мюсюлманската общност в страната бързо нараства – както заради високата раждаемост, така и заради преселващите се в Германия членове на семействата на вече настанилите се там имигранти. Сарацин обаче подчертава, че проблемът не опира само до исляма, като религия, и задава закономерния въпрос, дали имигрантите имат достатъчно стимули да учат немски език, да си търсят работа и да се грижат за доброто образование на децата си? Защото истината е, че в днешна Германия тези стимули не са никак много. Всеки, който законно пребивава на германска територия, може да разчита на гарантираща му сравнително добър живот социална помощ. В същото време, на практика, не се изисква децата задължително да посещават детски градини или дори да ходят на училище. Освен това, за разлика от такива държави, като Австралия или Канада например, Германия не реализира наистина сериозна миграционна стратегия, ключов елемент в която би трябвало да стане строгият подбор на онези, които искат да станат граждани на страната.

Има ли прости решения за сложните проблеми?

Всъщност, какво предлага в книгата си Тило Сарацин за решаването на всички тези изключително сериозни проблеми? Средствата, които, според него, биха помогнали за това, изглеждат доста прости. На първо място, става дума за реализирането на мащабна стратегия в подкрепа на семейството и брака, включително и предоставяне на сериозни стимули за работещите родители. Следва усилване на интеграционната политика, насочена, на първо място, към децата на имигрантите, които задължително трябва да ходят на училище и детски градини с удължено обучение, т.е. да прекарват колкото се може повече време в немска културна среда. Освен това, членовете на семействата на германски граждани, които идват от чужбина, не трябва да имат право да получават социални помощи, а и самото им пристигане в Германия да бъде възможно, само ако се докаже, че могат сами да се издържат. На трето място, необходима е пълна трансформация на образователната система и много по-сериозни изисквания към учениците.

Дали обаче, подобни рецепти са в състояние да „излекуват" Германия? И, какви са възможностите наистина да бъда приложени? И двата въпроса засега остават без отговор. Въпреки това, дори онези, които не са съгласни с аргументите на Сарацин и смятат книгата му за „скандална" и дори „опасна", са принудени да признаят, че посочените от него проблеми действително съществуват. А това означава, че има шанс дискусията по тях да продължи в едно действително конструктивно русло и, че в крайна сметка Германия все пак няма да се „самоликвидира".

* Българско геополитическо дружество

Редактирано Април 8, 2011 от ISTORIK

[Last roman]

всичко си има начало и край. 'Тъжнотията' е субективна преценка

[Bolyarski]

Аналогията с циганския "десант" у нас е доста близка. Смея да твърдя, че въпросната книга важи с пълна сила и тук.

.:.

[КГ125]

Ако Европа не се осъзнае наистина ще залезе. Това, което радикалният либерализъм налага на обществата е чиста загуба на жизнена сила. Общество, подложено на такъв натиск просто е като човек, когото тормозят.

[kramer]

Аналогията с циганския "десант" у нас е доста близка. Смея да твърдя, че въпросната книга важи с пълна сила и тук.

.:.

Това при нас си е даденост, с нейните зародиши при соца, докато при тях е в резултат на някакъв външно насаждан нихилизъм. Със здравото си мислене /значи дори противниците на Сарацин го признават/, те много по-лесно ще си възстановят реално гарантиращата ситема на оцеляване на обществото.

[КГ125]

Бедите са в модерните социални тези в европейската и щатската хуманитаристика - лява философия, еколочиен и социален радикализъм, ирационален критицизъм към класическата институционалност, нихилизъм по отношение на традицията и на историческите процеси, проповядване на социална пасивност, преувеличаване на значението на сексуалната нетрадиционност, пропагандирането на наркотиците, профанизирането на гражданското чувство, атаката върху традиционните житейски ценности, налагането на деструктивна свръхтърпимост към социалната деградация.

Снощи мернах един филм - негър- полицай изразява възмущението си от маргинализацията на негърските гета. Авторите третират това като бруталност от негова страна и, забележете, като антисоциална нагласа... .... Човекът излезе престъпник точно заради това, че се възмущава от сънародниците си.

Правете си изводите колко префинена е подмяната... не е достатъчно, значи, той самият да стане достоен гражданин, трябва да търпи маргиналността в общността си, дори няма право да настоява сънародниците му да изминат пътя до достойнството.

Всичко това води до триумф на варварството в сърцето на цивилизацията.

Редактирано Април 8, 2011 от КГ125

[Alexander_Nevski]

всяко нещо дето е изгряло залява един ден, такъв е естествения ход на нещата ...

[КГ125]

Въпросът е днес ли е този ден? Или просто поредната Селдънова криза

[Alexander_Nevski]

упадъкът вече е започнал, кога ще приключи е друг въпрос ...

[glishev]

Някой си препрочита Азимов с моливче в ръка Криза, надяваме се, за нормалното общество, а залез за псевдашите.

[Skubi]

http://indavideo.hu/video/Burkas_asszonyok_elozik_a_sved_jarokeretest

:whistling:

Редактирано Април 8, 2011 от Skubi

[Doris]

Западноевропейската икономика отдавна се е обвързала с емигрантския труд. След като се възползват от него, трябва да решават и проблемите, които той предизвиква.

Според мен, Германия води много активна политика за осъществяване на културно влияние за привличане на квалифицирани емигранти. Гьоте институт, шпрах диплом, немски учители, командировани в немските гимназии, стипендии, спонсорирани екскурзии в Германия, всичко това осигурява поток от мозъци за германската икономика.

Германия също се нуждае и от неквалифицираните емигранти, защото местното население не иска да върши черната работа.

[Alexander_Nevski]

сегашната система в западна европа е проста и елемнтарна смес от социализъм, рентиерство и спекула ...

държавата, политиците и държавните служители играят ролята на соц. елит, рентиери и спекуланти ...

най-важният елемент - парите и доходите на индивидите и частния бизнес не е свободен, а даже напротив рестриктиран и обложен с данъци по всеки един възможен начин ...

основният лозунг е protect the vulnerable и equality in diversity ...

крайният резултат - 20% от населението вършат освноният обем работа в държавата, те плащат 80% от данъците ... после тези 80% биват преразпределни към едни други 20%, които поради една или друга причина или не вършат нищо, или живеят на държавен гръб, или са vulnerable или трябва да ги правим равни с по-успелите ...

нещо да ви напомня описанието по-горе?

Редактирано Април 9, 2011 от Alexander_Nevski

[rasate]

Книгата е свръх-актуална за България,като този проблем тук се отнася за ромската общност-държавата не полага достатъчно стимули за приобщаване на тази общност към общо европейските ценности.В България ромите се издържят от завишените социални помощи без това да се обвързва с образованието или стимула да си намерят работа-в случая безработната "самотна" ромка взима повече пари от соц. помощи отколкото работещата-напълно се обезсмисля намирането и започването на каквато и да е работа.

А защо са актуални за България-ние сме втората най- прогресивно застаряваща нация в Европа след Германия.

[Frujin Assen]

Расате, не си прав. Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. Държавата може да извърши геноцид над ромите, но не може да ги интегрира в обществото, понеже те самите не желаят да се интегрират. Тя може само да помогне само за по бърза интеграция, а не насила да интегрира както сега се получава. Проблема е нерешим, не и на този етап, не и с тези средства.

[Хърс Златния]

Сравненията между Германия и България в дискутирания контекст имат смисъл. Бих си позволил едно образно сравнение предвид различния стадии на умиране..................

Ние сме вече в инвалидна количка, докато германците са още с бастун. Скоро и те ще седнат в инвалидна количка, но тогава нас вече няма да ни има.

Колкото до Тило Сарацин отношението ми е двуяко.

1. От една страна, човекът е имал смелостта да направи нещо, което неговите колеги нямат смелост да направят.

2. От друга страна, смелостта му не отива по-далеч от едно книжле и осребряването на активите от съответната позиция. Защо смятам така?

Защото наблюдавам от години германския вътрешнополитически живот. Ако 66-годишният Сарацин наистина е имал намерение да предприеме нещо реално, за да промени курса на "самоунищожение на Германия", през политическата си кариера той имал безброй възможности да го направи, да заеме позиция, да изрази становище. Нищо подобно не виждаме.

Едва след като бе уволнен от борда на директорите на Бундесбанк, след излизането на книгата му, той си позволи по-свободно поведение. И това е разбираемо - вече осигури една хубава пенсийка и изглежда не му дреме много - много.

А щях да забравя - уволняват човек, заради написването на книга. Книга, която не пропагандира расова или национална омраза (иначе щяха да го съдят), а изразява мнение по актуални социални проблеми.

Уволняват го не в "лошия" СССР, а в силно "добрата" ФРГ. Както и да е...........

Хитрата лисица Тило обаче успя да продаде и уволнението си. Бе договорено да го освободят от Бундесбанк "по негова молба" и с 1 000 евро допълнителна доживотна пенсия за 17-те месеца, прекарани от него в банката. За 17 месеца не е зле, нали?

Срещу това той се отказал да завежда дело за уволнението си.

[КГ125]

Все пак е казал нещо, което днес малко на неговата позиция дръзват да кажат.

А това, че е уволнен заради книга е такова чудовищно нарушение на демокрацията, че започвам да си мисля тя всъщност само за търпимост към маргиналите ли е създадена?

[Alexander_Nevski]

Все пак е казал нещо, което днес малко на неговата позиция дръзват да кажат.

А това, че е уволнен заради книга е такова чудовищно нарушение на демокрацията, че започвам да си мисля тя всъщност само за търпимост към маргиналите ли е създадена?

на запад, драги КГ, държавата е силна ... тази сила се употребява не само в други насоки, но и в преследване на полит-коректността, което в момента, даже бих казал, че е приоритет ...

отново да попитам това дали не ви напомня нещо ... един друг строй ... при който тези, които казваха истината на всеослушание бяха репресирани в една или друга степен ...

Ако 66-годишният Сарацин наистина е имал намерение да предприеме нещо реално, за да промени курса на "самоунищожение на Германия", през политическата си кариера той имал безброй възможности да го направи, да заеме позиция, да изрази становище. Нищо подобно не виждаме.

драги хърс, в съждението ти има явно противоречие, ако сарацин се беше опитал да направи нещо значимо по разглеждания въпрос, той не би направил политическа кариера ... simples ... щом наблюдаваш политическия живот би трябвало да го знаеш ...

Редактирано Април 9, 2011 от Alexander_Nevski

[Frujin Assen]

Абсолютно, ако днес някой на 40 или 50 години напише нещо такова може да забрави за кариера. Веднага ще го маргинализират. Това може да каже само възръстен човек, на който вече не му пука, който няма закъде да прави кариера. Разликата между комунистическия СССР и либералния запад днес вече не е толкова голяма. Няма лагери и не вкарват така лесно в затвора. Все още има някъв (макар и силно орязън) плурализъм.

[Alexander_Nevski]

на запад могат да ти вземат много повече отколкото по соца ... затова и контролът работи по-добре ... даже е пълно с промити мозъци дето не знаят че са контролирани ...

тук ако правиш успешна кариера можеш да взимаш 100К заплата и да живееш в къща за 1 мил. и да караш кола за 50К ...

това как се губи ... всичко е на кредит ... или се държиш подобаващо или го губиш ...

като се пенсионираш и си платиш всички заеми говори каквото искаш ... или на затворени вечеринки с избрани хора ...

ние затваряме вратата като говоря с началството на политкоректни теми ... иначе винаги сме на отоворени врати ...

Редактирано Април 9, 2011 от Alexander_Nevski

[rasate]

Расате, не си прав. Насила можеш да вземеш, но насила не можеш да дадеш. Държавата може да извърши геноцид над ромите, но не може да ги интегрира в обществото, понеже те самите не желаят да се интегрират. Тя може само да помогне само за по бърза интеграция, а не насила да интегрира както сега се получава. Проблема е нерешим, не и на този етап, не и с тези средства.

Има си стъпки,които нашите политици не правят:

1.Намаляване на помощите на безработните многодетни майки и увеличаване на детските надбавки на работещите.По този начин ще се стимулира раждаемостта сред българите и намирането на работа сред ромите.Сегашното положение роди т.нар професия-социално слаб

2.Обвързване на социалните помощи с обучението на децата в детските градини и училищата-т.е. получаваш помощ за детето,ако то е в ясла,детска градина или е на училище иначе не.Това ще доведе до повишаване на образоваността сред ромите и по лесното им приобщаване към обществото.

3.Отнемане на децата от държавата при нарушение в условията им за живот-с цел защита на правата им за по добър живот,както се прави в САЩ-това не само ще намали раждаемостта сред ромите,но ще промени и възпитанието на отнетите деца и повиши интеграцията им в обществото.Не може деца да бъдат гледани в катуни и колибки.

Редактирано Април 9, 2011 от rasate

[Alexander_Nevski]

объркал си се доста за САЩ пич, там има цели градове в които полицията не смее да влезне и респективно маймуните си правят с децата каквото искат като включително и точат помощи ... за УК не ми се говори, че лошо ще ти стане ... БГ ще ти се стори рай ...

[BGVlach]

Тило покрай някои до баналност известни работи е натряскал и невероятни глупости.

Подобни дискусии се водят постоянно и отдавна се знае какво трябва да се прави.

Ама, нали е по-важно да се налеят 130 млрд. в Hypo Real Estate и 10-тина млдр в Белене вместо в образование, например.

Да е жив и здрав. Залез нема скоро да има, щото засега не се очертава нов "изгрев".

P.S.:

Уволнението му не е току-така, а дойде след камара досто сериозно изцепки.

[Alexander_Nevski]

всички ако са образовани кой ще бачка ... и без това се наливат прекалено много пари за образование и прекалено много станаха образованите ... дотам се е стигнало, че няма кой да ти оправи пералнята и е по-евтино да си купиш нова, чакаш джамджия по 1 седмица и на полето работят само поляци ...

[Bolyarski]

Снощи хванах по скайпа приятел, завърнал се от специализация в Германия. Поговорихме точно по тази тема с него. Човекът е интелигентен - преподавател в ТУ и сподели с мен най-пресните си впечатления.

Накратко - книгата я знае. Точно заради тази книга съвсем наскоро е прокаран в Германия закон, с който задължават емигрантите в рамките на една година да научат немски и то отлично. Има мюсулмани, живеещи там повече от 10 години и не знаят езика. Това обаче е първата стъпка. Ще следват още куп други бариери. Прекратен е "масовия" внос на работна ръка от третия свят. Няма вече преселения на цели родове. Германците вече са настръхнали сериозно срещу емигрантите от арабския свят. Разбрали са, че от "тарамбуките" не става и чеп за зеле. Оказва се, че не само тежат на икономиката, но и не работят - само "подпират" стената, както се изрази моя човек и чакат социални помощи. Тази част, която работят правят...дюнери. Или са в чистотата. Да ви звучи познато?

Още един "лост" е задействан вече - нашенец, кадърен и с образование си намира хубава работа. Шефът ходатайства за него и след 5 години нашенецът ще получи германско гражданство. За "тарамбуките" това рамо няма да го има.

В Германия има прикрито, но осезаемо недоволство от положението. Кварталите, в които живеят емигрантите са потънали в боклук, фасове и мизерия, полицията почти не влиза там, а патрулира по границата на зоната и следи за по-масови пресичания. Човекът сподели дори че има опасения от нов Хитлер.

За тия неща по правило не се говори. Но това не означава че ги няма. Просто Германия действа тихо и експедитивно, като внимава много да не я обвинят във фашизъм - това е много болна тема за тях.

.:.