Гравитацията не е свойство на телата

[Joro-01]

Въртене по тангажа, курса и крена, а? Случва се с всичи обекти в космоса, вкл и дето са в орбита.. Сателитите имат системи за компенсиране на тези ефекти. Не мисля че е необяснимо, ще изчакам още някое мнение (и ще проверя все пак, щото съм сигурен, че е обяснено) и ще кажа какво мисля ако наистина се окаже такова...

Редактирано Април 14, 2011 от Joro-01

[Doris]

В механиката е обяснено като въртене на асиметрично тяло:

От същия сорт е въртенето на келтския камък и китайския пумпал:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8C

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%87%D0%BE%D0%BA

Земята е доста симетрична за да и се случи такова нещо.

[B0081]

Точно това щях да напиша и аз,че зависи от формата на тялото.

[B0081]

Мисля си следното:

Ако се завърти симетричен предмет като в последния клип,в безтегловност и във вакум, то тялото ще съхранява положението си в дадена плоскост на вътрене. И да речем след 3-4 месеца въртящото се тяло ще промени видимо положението си спрямо земята (спрямо камерата в която се намира).Или ако е на земята в рамките на 24 часа тялото ще променя постоянно положението спрямо земята.

А това несеметрично тяло което се обръща постоянно ? Дали и то ще променя положението си ? Или може би при несиметрично тяло освен плоскоста в която се върти,има и друга сила която му влияе. Да речем земното притегляне (тази безтегловност всъщност е искуствена - равнодействие на земното притегляне и инерция на телата),и като резултат имаме постоянна корекция на движението . Та ако е така, то това несеметрично тяло не би променило пространствено си положение спрямо земята.

Редактирано Април 14, 2011 от B0081

[Joro-01]

М-да, познахте...

Познахте, аз все пак бих допълнил да видите ако искате да видите понятията прецесия (precession) и нутация (nutation) - последното касае земята - освен във уикипедията и в Youtube... Не омаловажавам познанията ви, хора! Знам че знаете но не го споменахте. Просто ако искате, вижте. Може пък и да не сте съгласни...

Само още нещо -

Редактирано Април 14, 2011 от Joro-01

[Joro-01]

Да за несиметрични тела (небалансирани) - ок, но може да се случи и със симетрично тяло ако не го ако... как да се изразя - силите които го завъртат не са съвсем успоредни (нали силата се разглежда като векторна величина, тоест колинеарни, противопосочни). Тоест ако завъртите с пръсти като пумпал жироскопът от последния клип на B0081, и той ще се държи така.

Или - колкото е по-балансирано едно тяло и колкото по-правилно е развъртяно, толкова по-дълго ще си запази положението (във вакуум, безтегловност и далече от всякакви влияния)..

Редактирано Април 14, 2011 от Joro-01

[B0081]

Да за несиметрични тела (небалансирани) - ок, но може да се случи и със симетрично тяло ако не го ако... как да се изразя - силите които го завъртат не са съвсем успоредни (нали силата се разглежда като векторна величина, тоест колинеарни, противопосочни). Тоест ако завъртите с пръсти като пумпал жироскопът от последния клип на B0081, и той ще се държи така.

Или - колкото е по-балансирано едно тяло и колкото по-правилно е развъртяно, толкова по-дълго ще си запази положението (във вакуум, безтегловност и далече от всякакви влияния)..

Разбрах те, искаш да кажеш че това стабилно въртене на пумпала е частен случай на въртенето на телата, които в крайна сметка рано или късно си променят оста на въртенето или плоскоста. Просто при едните тела ,така да се каже люлеенето е много по изразено,докато при другите по малко изразено и им трябва време за да се разлюлеят. Но дали се преобръщат всичките тела?

[Joro-01]

Малко офтопик, но касае темата в по-широк смисъл - именно благодарение на прецесията вижда ядрено-магнитнн-резонансният скенер. Доколкото спин на една частице е въртене.

[Joro-01]

Ами... Идеалният жироскоп в идеални условия би трябвало никога да не си промени оста, но иначе - да, просто въпрос на време.

[B0081]

Авторът на статията също така казва че слънцето не взаимодейства с луната. И че гравитационата връзката на луната е само със земята.

От това не би ли трябвало да се очаква плоскоста на лунната орбита да лежи близко до плоскоста на земния екватор (като ъгъл).Вместо това плоскоста на лунната орбита лежи по близко до плоскоста на слънчевия екватор (като ъгъл).

П.С. Всъщност статията в списанието лежи под раздел : Хумор.

[Joro-01]

Коя статия всъщност четете?

Както и да е.. Слънцето взаимодейства с цялата система земя-луна. Споменатата с-ма Земя-Луна пък се върти около общ център на тежестта (все едно, че Зематя и луната са на краищата на голям лост) чиито център (приемаме, че е точка) е толкова отместен към Земята (заради по-голямата и маса), че буквално попада в пределите на Земята. Тоест видимо Луната обикаля около Земята, но не е съвсем така. Цялата тази система като едно тяло обикаля около слънцето. По-сложничко и общо взето но горе долу...

Редактирано Април 14, 2011 от Joro-01

[B0081]

Коя статия всъщност четете?

Както и да е.. Слънцето взаимодейства с цялата система земя-луна. Споменатата с-ма Земя-Луна пък се върти около общ център на тежестта (все едно, че Зематя и луната са на краищата на голям лост) чиито център (приемаме, че е точка) е толкова отместен към Земята (заради по-голямата и маса), че буквално попада в пределите на Земята. Тоест видимо Луната обикаля около Земята, но не е съвсем така. Цялата тази система като едно тяло обикаля около слънцето. По-сложничко и общо взето но горе долу...

От тука.

https://sites.google.com/site/genchogencho3/home/files-1/DL-2011-02.djvu?attredirects=0&d=1

Ами чакай да те питам тебе нещо. Можеш ли да сметнеш масата на луната ?

[luboznatelnia]

Коя статия всъщност четете?

Както и да е.. Слънцето взаимодейства с цялата система земя-луна. Споменатата с-ма Земя-Луна пък се върти около общ център на тежестта (все едно, че Зематя и луната са на краищата на голям лост) чиито център (приемаме, че е точка) е толкова отместен към Земята (заради по-голямата и маса), че буквално попада в пределите на Земята. Тоест видимо Луната обикаля около Земята, но не е съвсем така. Цялата тази система като едно тяло обикаля около слънцето. По-сложничко и общо взето но горе долу...

Ти какво мислиш по въпроса за гравитацията от какво се предизвиква? Тя е единственната сила която не е добре изучена.

[Joro-01]

B0081, мерси

уф... оная руска разработка Дежа вю дето цели да измести JPEG... Ок, на стария лаптап имам рограмата.

Ами чакай да те питам тебе нещо. Можеш ли да сметнеш масата на луната ?

Как искаш - като и зема радиуса (или обема) и плътността, или по закона на Кеплер, като заместя известните... мога, но вече е направено...

Ти какво мислиш по въпроса за гравитацията от какво се предизвиква? Тя е единственната сила която не е добре изучена.

Масата...

Редактирано Април 14, 2011 от Joro-01

[B0081]

Ти какво мислиш по въпроса за гравитацията от какво се предизвиква? Тя е единственната сила която не е добре изучена.

Ами аз съм превърженик на "етера".

И интуицията ме води към отговора за гравитацията като разлика в плътностите м/у плътноста на етера във вакума и плътноста на етра в обема запълнен в пространството от материалните тела .

[B0081]

Как искаш - като и зема радиуса (или обема) и плътността, или по закона на Кеплер, като заместя известните... мога, но вече е направено...

Така е лесно.

Взимаш вече известните данни и изчисляваш,може да вземеш директно масата на луната без да изчисляваш.

Ти нали каза по рано че луната и земята се движат около общ масов център.Та равенството на масите и разстояния дават отговора.

[luboznatelnia]

B0081, мерси

уф... оная руска разработка Дежа вю дето цели да измести JPEG... Ок, на стария лаптап имам рограмата.

Как искаш - като и зема радиуса (или обема) и плътността, или по закона на Кеплер, като заместя известните... мога, но вече е направено...

Масата...

Как обаче масата осъществява безконтактно взаимодействие ? Редактирано Април 15, 2011 от luboznatelnia

[B0081]

Как обаче масата осъществява безконтактно взаимодействие ?

E, нали изкривява пространството. Друг отговор няма.

А как може да бъде изкривено празното пространство - ??? Това вече е интересно

Редактирано Април 15, 2011 от B0081

[Doris]

М-да, познахте...

Познахте, аз все пак бих допълнил да видите ако искате да видите понятията прецесия (precession) и нутация (nutation) - последното касае земята - освен във уикипедията и в Youtube... Не омаловажавам познанията ви, хора! Знам че знаете но не го споменахте. Просто ако искате, вижте. Може пък и да не сте съгласни...

Само още нещо -

Прецесията и нутацията са различно нещо, те се пораждат от сили, които действат постоянно върху въртящото се тяло. А ефектът на жироскопа и ефектът на Джанибеков са за тяло, на което е придаден въртящ момент и е оставено свободно, силата, която го е завъртяла вече не действа. При жироскопа има една ос на устойчиво въртене и докато тялото се върти, не си променя положението.

[B0081]

Вижда ми се интересен въпроса, спрямо какво , развъртян пумпал (в безтегловност ) съхранява положението си в дадена плоскост.

Явно не е спрямо земята не е спрямо слънцето,не е спрямо никое движещото се тяло.

Плоскоста в която стои пумпалът пренебрегва гравитационите сили на телата които му действат.Той спазва (стои) в абсолютна пространствена плоскост ,не се съобразява с изкривявания на пространството. И в същото време се съобразява с изкривяванията на пространството извън плоскоста в която стои.

[luboznatelnia]

'Вижда ми се интересен въпроса, спрямо какво , развъртян пумпал (в безтегловност ) съхранява положението си в дадена плоскост'

Ами спрямо всичко , според мен. .

[Малоум 2]

E, нали изкривява пространството. Друг отговор няма.

А как може да бъде изкривено празното пространство - ??? Това вече е интересно

Вж постинг №24 в темата "Квантов басейн".

Физическият вакуум се структурира - подрежда "стрелкичките"; но това води до промяна формата на участниците в подреждането и тогава: в един мислен куб със страна 1 метър може да "има" повече вакчастици.

В реален куб, където стените-ръбовете са криви, следващи подрежданията на вакчастиците (по тях частици се пренася реалният сигнал), броят на вакчастиците е един и същ, независимо от кривината на този куб. Тоест - пространството се реализира върху изкривената решетка от физвакуума, протяжността му е върху нея; това е изкривяването на пространството и се вижда, че всяко структуриране следствие например на ЕМП, прави същото. Не можем да "погледнем отстрани" тая кривина, ама по видимите характеристики на вещевите обекти, които се намират там, съобразяваме и кривина на пространството.

Времето е по-късен резултат - когато вече има налични вещеви обекти. Всяка елементарна частица е със собствен часовник - честотата на образуващите пулсации. И, понеже наблюдаваме винаги усреднени (но бавни) действия, то и данните ни за пространсвто-време са нещо, което ни се струва странно. А, фактически, всяка частица си е в собствено пространство-време. Чак при бавните процеси, можем да разграничим отделно време и отделно пространство..., но това става след множество взаимодействия между частици и полета, докато се стигне до достатъчно големи образувания и дълги вълни, които да разграничаваме.

Редактирано Април 16, 2011 от Малоум 2

[B0081]

Вж постинг №24 в темата "Квантов басейн".

Физическият вакуум се структурира - подрежда "стрелкичките"; но това води до промяна формата на участниците в подреждането и тогава: в един мислен куб със страна 1 метър може да "има" повече вакчастици.

В реален куб, където стените-ръбовете са криви, следващи подрежданията на вакчастиците (по тях частици се пренася реалният сигнал), броят на вакчастиците е един и същ, независимо от кривината на този куб. Тоест - пространството се реализира върху изкривената решетка от физвакуума, протяжността му е върху нея; това е изкривяването на пространството и се вижда, че всяко структуриране следствие например на ЕМП, прави същото. Не можем да "погледнем отстрани" тая кривина, ама по видимите характеристики на вещевите обекти, които се намират там, съобразяваме и кривина на пространството.

Времето е по-късен резултат - когато вече има налични вещеви обекти. Всяка елементарна частица е със собствен часовник - честотата на образуващите пулсации. И, понеже наблюдаваме винаги усреднени (но бавни) действия, то и данните ни за пространсвто-време са нещо, което ни се струва странно. А, фактически, всяка частица си е в собствено пространство-време. Чак при бавните процеси, можем да разграничим отделно време и отделно пространство..., но това става след множество взаимодействия между частици и полета, докато се стигне до достатъчно големи образувания и дълги вълни, които да разграничаваме.

Исках да кажа, че е трудно да си предстваим как може да се изкриви нещо което го няма,т.е празното пространство.

Ако имаме физвакум, това е различно.Физвакума има някаква структура,той ще е съставен от нещо. Структурирането на физвакума може да се предстваи като изкривяване на пространството.Разликата е в итерпретация.

Въртящия се пумпал,обаче не ни ли казва, че изкривяване или някакво структуриране на пространството няма.Ако имаше изкривяване, плоскоста в която се върти пумпала, щеше да следва геодезичната линия на структуриране на пространството.Пумапала обаче не се съобразява с това струкруриране в плоскоста която се върти.

Ако се развърти даден пумпал така че да стои в стабилна плоскост,и след това този пумпал да го задвижим в същата плоскост със скорост близка до светлинната,то в рамките на някакво разстояние ще може да се приеме че пумпала не се върти.Тогава би трябвало в рамките на това разстояние, плоскоста в която се върти пумпала вече да не е толкова стабилна.

И тази нестабилност на плоскоста ще остава винаги една и съща,независимо спрямо кои тела се движи пумпала. Относителните скорости спрямо различните тела в пространсвото няма да важи.

П.С. Просто размисли.

[luboznatelnia]

"""Въртящия се пумпал,обаче не ни ли казва, че изкривяване или някакво структуриране на пространството няма.Ако имаше изкривяване, плоскоста в която се върти пумпала, щеше да следва геодезичната линия на структуриране на пространството.Пумапала обаче не се съобразява с това струкруриране в плоскоста която се върти."""

Напълно си прав

[Малоум 2]

Ако имаше изкривяване, плоскоста в която се върти пумпала, щеше да следва геодезичната линия на структуриране на пространството.Пумапала обаче не се съобразява с това струкруриране в плоскоста която се върти.

...

П.С. Просто размисли.

Реалните "пумпали" (разни въртящи се тела, падащи в полетата на тежки такива) точно така правят: следват геодезичната линия от структурата организирана от тежкото тяло. В зависимост от началният ъгъл на падане към плоскостта на въртене им се случва нутация и постепенно ориентират собствената си ос по посоката на най-малкото съпротивление за запазване на момента на количеството на движение. Това е възможно, поради непрестанното образуване на частиците им и взаимедействието с гравитоните. При това: моментът на количеството на движение, който съдържа и въртящ момент на тялото около ос (оприличено жироскоп) е ОГРОМЕН в сравнение с това, което му действа от кривината (гравитоните съдържат и двете трептения - ляво и дясно завихряне и няма значение от коя "страна" падат върху тялото, та да искат да обърнат оста). Малките смущения от кривината, постепенно, в продължение на много време се изглаждат, освобождават се от нутацията донякъде и като цяло: системата е в равновесие по момент на количество на движение (по импулс).

Ние нямаме усет за кривината на пространството (вътре, в него сме)- светлинните лъчи се пренасят по тая кривина, а в близост - по наблюдение, ни изглеждат прави линии. Затова: пумпалът си държи оста независимо от кривината; нали не си представяш, че "кривината" ни е голяма и може видимо да влияе на огромния въртящ момент на тялото. Даже на земята "кривината" на пространството е много, ама много малка - незабелижима... - няма с какво пумпалът да се "съобразява" в рамките на малковременните наблюдения.

Забележи, казано е, че към "звездите" падат отвсяде тела; да, ама с течение време, поради въртенето (всички тела имат собствен момент на количество на движение) се заформя плоскост на въртене; имат време телата да насочат собствените си въртения така, че общо системата да има минимално действие; отклоненията на всеки от участниците да са в равновесие към общото движение; най-малко да си "пречат" Откъде телата знаят как да се подредят.

Физическите закони им казват: по-тежката маса структурира околността по свой "образ", а лекото следва да се "нагласява" по тая структура. (между другото - една от най-сложните теории за въртене на тяло е тая на жироскопите).

...