Гравитацията не е свойство на телата

[B0081]

Реалните "пумпали" (разни въртящи се тела, падащи в полетата на тежки такива) точно така правят: следват геодезичната линия от структурата организирана от тежкото тяло. В зависимост от началният ъгъл на падане към плоскостта на въртене им се случва нутация и постепенно ориентират собствената си ос по посоката на най-малкото съпротивление за запазване на момента на количеството на движение.

Формата на реалните "пумпали" не е достатъчно симетрична че да не се влияят от гравитацията.И така с времето те наистина застават по най "удобния" начин спрямо по масивно тяло.

В слънчевата система изключение прави - Уран, неговата плоскост на въртене сключва ъгъл около 90 градуса с плоскоста на слънчевия екватор.

Но ако имаме много симетрично тяло,въртящо се в дадена плоскост,съмнявам се че тази плоскост ще се ориентира с времето към някаква по "удобна" позиция спрямо гравиполе на по масивното тяло.

Забележи, казано е, че към "звездите" падат отвсяде тела; да, ама с течение време, поради въртенето (всички тела имат собствен момент на количество на движение) се заформя плоскост на въртене; имат време телата да насочат собствените си въртения така, че общо системата да има минимално действие; отклоненията на всеки от участниците да са в равновесие към общото движение; най-малко да си "пречат" Откъде телата знаят как да се подредят.

Физическите закони им казват: по-тежката маса структурира околността по свой "образ", а лекото следва да се "нагласява" по тая структура. (между другото - една от най-сложните теории за въртене на тяло е тая на жироскопите).

...

Да, телата , въртящи се и не се въртящи (бавновъртящи) се подреждат в определена плоскост на по масивно тяло. Но аз говоря за плоскост на въртящо се тяло (по малкото тяло).Тази плоскост на по малкото тяло ня се интересува от плоскоста на по голямото тяло. Работата е там че не са симетрични малките въртящите се тела.

Иначе най удобно би било плоскостите на всички тела да се намират в една плоскост на голямото тяло.Т.е в слънчевата система, планетите даимат един и същ наклон на осите си прямо слънчевия екватор. Тогава нямаше да има прецесия, а само нутация поради несемитричноста на въртящите се тела. Или ?

[luboznatelnia]

На клипчето със учениците , нали правят експеримент със жироскоп ( въртящ се пумпал ) там ясно видях че жироскопът закрепен за подвижен станок не измества равнината си на въртене спрямо векторът на гравитацията , при постоянно отместване от векторът по направление на хоризонтал и вертикал . Какво по убедително доказателство от това че кривина на пространството просто не съществува. А тя е по скоро унагледяване на действащи сили във пространството.

[B0081]

На клипчето със учениците , нали правят експеримент със жироскоп ( въртящ се пумпал ) там ясно видях че жироскопът закрепен за подвижен станок не измества равнината си на въртене спрямо векторът на гравитацията , при постоянно отместване от векторът по направление на хоризонтал и вертикал . Какво по убедително доказателство от това че кривина на пространството просто не съществува. А тя е по скоро унагледяване на действащи сили във пространството.

Може, може.

А пак може и да не разбираме нещо,което е отдавна известно . И има по различно обяснение и по приемливо.

[luboznatelnia]

Няма никакво обяснение , изкривяването е нелигитимно , то е само интерпретацията на сили които действат в координатна система ,никаква геометрия не предизвиква реална сила , освен силите да се приемат като фикция , но пък понятието сила трябва да се замени с друго , което още не е открито. Геометрията се задава от измеренията на пространството а не обратното , не се заблуждавай.

[Малоум 2]

Формата на реалните "пумпали" не е достатъчно симетрична че да не се влияят от гравитацията.И така с времето те наистина застават по най "удобния" начин спрямо по масивно тяло.

В слънчевата система изключение прави - Уран, неговата плоскост на въртене сключва ъгъл около 90 градуса с плоскоста на слънчевия екватор.

Но ако имаме много симетрично тяло,въртящо се в дадена плоскост,съмнявам се че тази плоскост ще се ориентира с времето към някаква по "удобна" позиция спрямо гравиполе на по масивното тяло.

Всяко "въртящо" се тяло (картоф, ръчно хвърлен към Космоса, да речем) има три Главни оси, за които Мв е минимален. Когато падащите сили (външни сили) не са насочени по главна ос - предизвикват прецесия. Изглежда ни като неравномерно въртене в най-различни направления на моментна ос на ротация.

При жироскоп - нарочено е въртене по главна ос - поне конструктивно идеята е такава - задава се нарочно въртене около ос на симетрия на масите, на съставящите го частици.

Планетите, пък и др. образувания около масивен обект (централен - Слънчо, например) се "правят" дълго еволюционно време, от действащите в Сл. система сили - гравитационни и тези от ЕМП на Слънцето - нали непрестанно се образуват и затова зависят от падащите отгоре им полета. Има дълговременно взаимодействие докато стават окрупняванията и всички частици са имали време да си нагласят собствените въртения с тези от падащтите към тях полета - взаимодействия, следващи принципа за минимално действие.

Така, още с образуването си, планетите имат най-подходящата ос на въртене, отговаряща на особеностите на полетата, раздадени от Слънцето. Е, има и тела, които късно влизат в досег с вече изградената структура на Сл. система, та внасят и малко хаос, разни възможности за промени на тия оси (които по принцип на образуването си са главни оси на по-масивните тела)

Мисля си, че така - с непрестанното образуване на всички частици (по хипотезата) - отпадат съмненията по възможността всички оси на въртене да са правилно ориентирани - по структурата на полетата от масивното тяло.

... Иначе най удобно би било плоскостите на всички тела да се намират в една плоскост на голямото тяло.Т.е в слънчевата система, планетите даимат един и същ наклон на осите си прямо слънчевия екватор. Тогава нямаше да има прецесия, а само нутация поради несемитричноста на въртящите се тела. Или ?

Всички плоскости в една плоскост с масивното тяло не е система с минимално действие. Веднага ще ни се прииска, да изместим надалеч някое от телата - без нищо друго да се промени, а ... полетата на масивното тяло не го разрешават, щото: - особено ЕМП на Слънчо - не се затваря по протежение плоскост, а е "перпендикулярно" на тая плоскост - представи си "силовите" линии на ЕМП на Слънцето - излизат (и влизат) от полюсите му и образуват една Огромна Мислена Ябълка - с въртяща се и прецисираща моментна ос на ротация - плоскостта на сл. система е по екватора на тая ябълка и сега - си представи как тия силови линии се съвместяват със собствените силови полета на телата-планети и др... Явно има по-изгодна енергетическа позиция на ос на ротация на всяко образувание-планета или картоф - следват подредба по физически закони, по взаимодействия с минимална енергия; по структурата на голямото, и собствените си полета, но изградени еволюционно, "съобразяват" осите си на въртене...

Може да се построи "карта" на полетата в Сл. система, с достатъчна точност, благодарение на ориентацията на осите на всички по-големи тела. Важно е да не се забравя и силното поле на Юпитер - голям смутител е!- нереализирано Второ слънце, понеже е газов гигант (за Сл. система), то и ЕМП му поле е много мощно, в сравнение с твърдотелните пумпали.

...

[adXok]

Здравейте,

не можах да изчета цялата статия от първата страница, тъй като е с ужасен стил... автоматичен превод или един бог знае как написана.

Искам да споделя собствените си идеи на лаик по въпроса. Не може да има точен и верен закон за Привличането и респективно Гравитацията, без да се отчетата фундаментални, но скрити и безмълвни участници по присъствен принцип. А такива са без да са подредени по важност:

1. електромагнитното поле (особено важи за живи същества, планети и звезди)

2. температурата (също) разлика (между телата и космоса)

3. светлината

Това е, според мен. Всички те обаче ще дадат и трябва да дадат отражение върху протяжност-времето (като физична величина) (етера). Нарочно не го пиша като пространство-времето, за да не го бъркате с материята във времето.

Ако забелязвате звездите са много топли до горещи и свръхгорещи, планети имат висока вътрешна температура, телата на живите същества също. В противовес на това космоса е студен междузвездното пространство е студено, но междугалактическото сигурно е още по-студено, каквото и да значи това... според представат аза температура

Светлината прониква, но и се абсорбира (дано да е точния термин) от телата, на порции, останалото се излъчва като цвят.

Отвъд дадена орбита телата са в безтегловност но се ориентират винаги в орбита и то в плоска такава - пръстените на планети като Сатурн например. Следователно там е най-малкото съпортивление от електормагнитното излъчване на самите планети и звезди - в тази плоскост. Галактиките също заемат такава форма.

Въртеливите структури (фрактална разгъвка) ги имате всички вие, просто си погледнете от къде ви започва пътя на растеж на косата в горната част на главата - да, точно въртене по аналогия с циклоните, водовъртежите, орбитите и галактиките. Сигурен съм, че и през ум не ви е минавало да свържете такива наблюдения.

Много съм се чудил защо точно кълбовидна е формата на звездите и лаическият ми отговор е - защото протяжност-времето (етера) "ги притиска" под феномена гравитацията от всички страни (четвъртото измерение!) и те стават на топче, звезди, планети, течности и газове.

Гравитацията, според мен, трябва да се търси точно в тези взаимодействия.

Само споделям идеите си.

Редактирано Май 22, 2011 от adXok

[adXok]

За да не кажете, че говоря извън темата. Да, аз винаги съм считал, че гравитацията не е свойство на телата, а на... етера. Той обаче не е точно пространство-времето, а е протяжността на времето... един вид способността на времето да има еластични свойства. А това е много дълга тема.

Гравитацията има геометричен характер. Давам пример. Една планета седи в сферична форма в космическото пространство, предполагаемо формирала се от газо-течно тяло, което по някакъв начин добива тази форма на най-малко повърхност заграждаща даден обем във ваккума. Ако обаче тази планета се разруши (Астероидния пояс между Марс и Юпитер) виждаме, че нейните елементи нямат онзи център на спирално завъртане, а се подреждат в пръстен около съвсем друг център - Слънцето или околна планета с "жив" спирален център на въртене около оста. Така в по-големи мащаби същото е валидно за Слънчевите системи, а в още по-големи - и за галактиките.

Никой досега не е доказал, че струпването на маса поражда гравитация. Гравитация се поражда, когато дадена част от пространството притежава точка на опора с протяжност-времето. Тази точка в тримерното пространство се наблюдава като вихър, циклон, спирално засукване, вортекс (усукването на косата в горната част на главите ви, ви показва връзката на вашата душа или енергийна същност със материата в пространството и времето, като е насочена към центъра на мозъка или към Хипофизата!; косата имено показва "графиката" на тази елементарна истина). Такива завихряния се наблюдават по излъчено-отразяваната светлина, която минава с константна скорост през ваккума, който помещава цялата тази структура.

Това време е скрито в пластовата структура, на квантовите поднива на нашите... така наречени материални частици и е добре скрито.

От друга страна ние виждаме еластичността на времето под това което наричаме светлина.

Дълбоко в атомите и елемнтарните частици всякакви порции светлина са "заключени", с което предизвикват появата на материята... твърдата енергия, така да се каже. Те имат строго определена честота на безкрайно, но ограничено като геометрия движение. То може да се отключи (разгъне), когато цялата структура се доближи до еластичната константа на времето, която наричаме скорост на светлината във вакуум. Тогава вътрешната светлина в атомите влиза в резонанс с тази на протяжност времето и те престават да бъдат възприемани от (нас, мисълта ни, душата ни, енергийната ни същност) съзнанието ни като твърда материя.

ТОва се постига, чрез скорост във вакуума или ако сме относително неподвижни (въпреки че нулева скорост имате реално само ако вече сте се пренесли в структурата на протяжност-времето), да повишим резонанса на телата си, чрез електро-магнитни интерференции. Така гравитацията на практика става просто "резонансово число" на трептене на ограничената енергия в геометричната структура на атом или просто и общо казано - материя.

За да идете в този момент към някоя друга галктика, просто трябва да намерите резонансовото число на цялата структура на тази галактика, още по-навътре - на нейна слънчева система, още по-навътре - на нейна планета...

Тогава времето добива измерност, а материята на вселената става възприемаема като потоци от сфери, балони, спирали... но като понятия в четвъртото пространство, така да се каже.

Основните понятия тук са:

Време (движение, трептене, въртене)

Светлина (структура, материя, пространство)

Май много се разприказвах... разписах. :D

Редактирано Май 23, 2011 от adXok

[Doris]

Никой досега не е доказал, че струпването на маса поражда гравитация.

Доказал го е Нютон.

[adXok]

Невярно. Нютон е предположил, че масата поражда гравитация и е описал това, което е предположил, но нито е натрупал експериментално достатъчно маса извън вече налична такава (Земята), нито е можел да направи какъвто и да е подобен експеримент.

Ако твърдиш, че натрупването на маса поражда гравитация, трябва:

1. да натрупаш масата експериментално, а не да използваш наблюдаеми вече натрупани (като маса) обекти (планети, звезди)

2. да обясниш гравитационната сила и да я породиш, а не просто да я опишеш в уравнение по предположение, което не може да се провери

По същество Нютон в предположенията си греши. Защото посоката е обратната. Не масата поражда гравитация, а гравитацията принуждава струпването на масата (веществото материя) към дадена точка. Точно тази точка е пресечната между света на материята и света на енергията най-общо казано. По-горе се опитах да опиша виждането си, макар и доста хахаво, но просто нямам терминологичните познания на физиците в достатъчна степен.

Ти имаш гравитация, всяко живо същество има и поражда такава. Планетите също, звездите... но прости късчета от материята без опорна точка (вортекс) НЕ пораждат гравитация. техните структурни частици се крепят на физико-химични процеси, а не на това, което наричаме гравитация. Затова и магнитите привличат само определени геометрични структури от материя (предимно метали, но НЕ всички метали).

Вече елктро-магнитите могат да породят гравитацията, но те сдържат електрическа компонента, която е енергия и е обвързана с нея. Затова и гравитацията и електро-магнетизма имат много общи неща, както и температурата и прочие.

Отделните тези елементи са просто слоеве на проява на трансформацията на енергията, за да я възприемем като материя, а времето като разлика между кои да са две такива състояния.

Ако обаче, материален обект се движи (върти) със скорост близка до константата на протяжност-времето (просто не мога да измисля по-точна дума или термин), която константа ние в нашия материален свят разбираме като скорост на светлината, тогава този обект е в състояние на закрепване или граница между двата свята: този на материата и пространство времето и този на енергията и протяжност-времето.

Двете времена са коренно различни в споменатите места. Второто време е по-скоро нещо като координатна система на първото, но това е лаишкото ми обяснение, нямам необходимия терминологичен потенциал, за да го обясня на научен език.

Та така...

Редактирано Май 23, 2011 от adXok

[Doris]

Невярно. Нютон е предположил, че масата поражда гравитация и е описал това, което е предположил, но нито е натрупал експериментално достатъчно маса извън вече налична такава (Земята), нито е можел да направи какъвто и да е подобен експеримент.

Ако твърдиш, че натрупването на маса поражда гравитация, трябва:

1. да натрупаш масата експериментално, а не да използваш наблюдаеми вече натрупани (като маса) обекти (планети, звезди)

2. да обясниш гравитационната сила и да я породиш, а не просто да я опишеш в уравнение по предположение, което не може да се провери

......

Разбира се, че е проверявано експериментално и с наблюдения. Виж по-горе в тази тема за опита на Кавендиш, също и:

http://www.bgastronomy.com/index.php?id=461&cat=18

Не само видимите движения на небесните тела се обясняват, но и са откривани нови небесни тела "с върха на писалката".

[adXok]

Аз за какво ти говоря, ти къде ме пращаш. Еми те всичките тия опити са все свързани с тела, вече имащи маса И гравитация (звезди, планети, галактики). Но това не обяснява гравитацията! както и не обяснява кое е по-напред... яйцето или кокошката. Това се опитвам да ти кажа.

Естествено, че по Нютоновия закон за Всемирното привличане могат да се открият нови масивни тела по влиянието им върху други, но това не обяснява масата им ли поражда гравитацията им или гравитацията някъде в центъра на въртенето, движението им е привлякла материята.

Да твърдиш, че колкото повече маса има едно тяло, толкова по-голяма гравитация има то е вярно, защото е и вярно, че колкото по-гравитационна е една точка в пространството, толкова повече маса привлича.

Но да твърдиш, че натрупването на маса ПОРАЖДА гравитация е чиста хипотеза, в краен случай може да изготвиш теория. Не го ли докажеш обаче и не натрупаш ли маса в космоса, ден след ден, година след година... натрупвай, натрупвай далеч от планети и слънца и започнеш ли да падаш към така натрупаната от теб всевъзможна маса... тогава ще повярвам, че натрупването на маса поражда гравитация.

По-голям успех ще имаш, ако можеш да приложиш всички онези параметри, които засегнах и дори съм изпуснал със сигурност някои.

Съжалявам, че не мога да облека разсъжденията си в научна терминология. Знам, че е голям минус... затова и никой не ги приема сериозно.

Знам, че ще прозвучи лаишки, но така и с такива думи мога за мое съжаление:

- докоснеш ли се до границата между двата свята, създаваш гравитационен поток, вортекс, електро-магнит

- привличаш тела в този вихър

- гравитацията е буря, вихрушка, но не от въздух или вода, а от друга същност на пространство-материята (не по вид материя)

- отдалечаваш се от нея и тя намалява прогресивно, доближаваш се до точката (реално е улей) и тя те засмуква

Когато учените си отговорят на въпроса защо косите ни растат като вихрушка, защо циклоните се движат по вихрушка, защо планетите се движат по вихрушка, слънцата в глактиките... тогава ще започнат да дават смислен отговор на проблема с дефинирането на това що е гравитация, защото тя е вихрушка... но от всички страни.

Около всички обекти с гравитация имаме околно студено пространство... космически вакуум, разделител, а гравитационните обекти имат горещ център, особено звезди и планети. Тази разлика също е любопитна. Източник на енергия? От къде? Защо? Нима струпването на маса ще породи също такъв източник, който да затопли тзи струпана маса от експеримента?

Редактирано Май 23, 2011 от adXok

[Doris]

Масата и гравитацията са свързани, колкото повече маса, толкова повече гравитация. Законът на Нютон обаче не обяснява защо има гравитация, тоест природата на гравитацията. Това не означава обаче , че тя може да бъде открита с философски методи.

[Joro-01]

adXok,

Да не си от изследователите на т.нар. "свободна (безплатна) енергия"? Само питам. Какво имаш предвид, под

"Около всички обекти с гравитация имаме околно студено пространство... космически вакуум, разделител, а гравитационните обекти имат горещ център, особено звезди и планети"? За планетите не си познал съвсем - Марс например е със студено ядро, луната също..

Полетата на Фунндаменталните сили не искат постоянен приток на енергия за да съществуват, както и не може да се съзаде нещо дето да получава енергия от гравитация или магн. поле

[luboznatelnia]

""както и не може да се съзаде нещо дето да получава енергия от гравитация или магн. поле""

Водните електроцентрали , не създават ли енергия от гравитациятa? А светкавиците не преобразуват ли енергията на електростатичното поле?

[adXok]

Doris,

безспорно масата и гравитацията са свързани. Само че НЕ натрупването на маса поражда гравитацията, а това е нещо съвсем различно и никой не доказал обратно. Разбира се, че гравитацята може да бъде обяснена по всеки един наблюдаваем принцип. Наблюдението предполага търсене, а после структуриране на обяснение и чак тогава търсене на уравнение, с предварително (обикновено и с аксиомни понятия... каквото е Силата например) дефинирани елементи.

Аз например знам, че където има константа в едно уравнение, там се крие цяла вселена (философски и образно казано): гравитационна, Планкова, трансцедентни числа пи, Неперово...

Също както между другото е и с масата в Закона на Нютон за Силата, че е равана на ускорение × маса. Масата е един вид телесната константа, която приравнява Силата и проявата ѝ (ускорение). Така "философски" поне аз схващам тази фундаментална формула. И съвсем естествено, тази формула НЕ обяснява Силата.

Joro-01,

предполагам, си прав. Но какво значи студено ядро и доколко студено? Аз не съм запознат доколко студена може да се нарече вътрешността на една планета и какви са методите за такова определяне и констатация. Аз говоря и за температурната разлика на пространството около планетите и звездите и самите тях. Тези граници са очевадни И лично за мен също дават предпоставка да твърдя по аналогия с твърдението на Doris, че температурата (разлика) и гравитацията също трябва да имат някаква връзка или поне да участват в проявлението на гравитацията.

Но това не означава, че на Антарктида гравитацията е по-малка или по-голяма, само защото е по-студено. Аз обръщам внимание на температурата във вътрешния център на масивните тела И живи същества (знам, че има студенокръвни и прочие).

Не знам за какви Фундаментални сили говориш, но те трябва да имат причина, а това че ние възприемаме проявлението им в материята и полета от пространството изобщо по един или друг начин, е просто описване на вече наличен процес, закон... но не ги обяснява.

Физиците изобщо не са дали отговор на очевадни наблюдения, като въртенето на небесните тела, формата на космическите обекти като геометрия (осбено на галактиките) в съпоставка с идентични такива дори в косите на нас хората. Защо?

Гравитацията НЕ е сила, тя е процес, състояние (според мен). Изобщо понятието Сила е с много доуточнения. Например масовата константа m в

F = m×a, m = F/a

е изключително интересна представа за масата и в обяснението на това математическо отношение с крият и гравитация, и електро-магнетизъм (между другото крайно интересна етимология има самото то също). И да не забравя - температурата... магнитите. Връзката? Кристалната структура (вътрешна геометрия на веществото, особено при кристали и метални сплави, от които се правят магнити, магнитна иднукция чрез електричество).

Всички те са гравитационни проводители.

Намери ли се гравитационния причинител на Земята, ще се намери и прост метод за неговото "използване". А Земята е "магнит". Защо обаче? Не е защото има много маса... тази натрупана маса е следствие от причинителя на "магнитното" свойство, което обаче въздейства на всяка геометрична структура на веществена материя - познато като клиширания израз: "телата се привличат". Е, не е точно така.

Да напомня ли, че атома не е сферички, които обикалят една около друга по планетарен модел... съвсем не. Атомите са и трбява да са геометрични структури на определено равновесно ниво и провеждат В една посока магнитната сила на причинителя на гравитационния поток (на планетата, звездата, живото същество).

За да "се избегне" гравитацията на една планета, то едно дадено вещество, материя, структура... трябва да се изолира от гравитационния поток на това тяло, чрез подходяща друга геометрична структура от вещество с наличен причинител на гравитация (вортекс), течение... през него. Най-подходящи са металните сплави и кристалите... защото имат постоянна геометрия.

Ракетите са смешен начин за преодоляване на гравитацията. Аз бих търсил метода на химиците: "Подобни се разтварят в подобни". Малко грубо ще прозвуча, ама с пръдня (реактивна сила), гравитация не се преборва.

Редактирано Май 24, 2011 от adXok

[Малоум 2]

... безспорно масата и гравитацията са свързани. Само че НЕ натрупването на маса поражда гравитацията, а това е нещо съвсем различно и никой не доказал обратно. Разбира се, че гравитацята може да бъде обяснена по всеки един наблюдаваем принцип...

Масата е физическо свойство на вещевите обекти (тези, дето изграждат веществото - протони, неутрони, електрони)

Вещева форма на материята.

Има и полева форма на материята - фотони на различни полета, които нямат свойство маса, но пренасят импулс.

Гравитацията е вид ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ: всяко взаимодействие протича с обмен на фотони (полева форма) между вещеви обекти.

За съответните видове взаимодействия има и съответните обменни фотони - най-изучено и познато е електромагнитното взаимодействие, което се осъществява с обмен на фотони на ЕлМагнПоле (ЕМП) (по исторически причини си имат и наименования съответните фотони)

Предположението, че гравитони (фотони на гравитационното поле) пренасят гравитационното взаимодействие обяснява наличието на такова. Връзката между масата и гравитацията става с това, че - което създава физхарактеристиката маса при вещевите обекти, е отговорно и за бързината на излъчване на гравитони (областта на моментния център на вещевата -хипотеза). Тогава, проявлението на взаимодействието с гравитони между вещевите обекти ще е пропорционално на физхарактеристиката маса.

Установяването (измерването) на масата става точно по нейното определение: коефициент пред ускорението в уравнението на Нютон, за силата; понеже са измерваеми величини силата и ускорението (например, въртим около център "тежко" топче вързано на връв). Коефициент на съпротива е масата - съпротива срещу промяна на праволинейното равномерно движение.

Като коефициент - може да е променлив, в зависимост от условията за наблюдение.

...

[adXok]

Аз не бих се въвлякъл по наклонената плсокост на търсене на частица за тоз или онзи процес. Самото понятие частица е и ми се струва леко грешно, сякаш частицата е нещо отделено, а коло него - нищо... до другата частица и т.н. в пространството.

Тези "частици" според мен са състояния на онова, което наричаме енергия и ги възприемаме като "частици", защото те са "сгънати във форма на частица" енргийни порции посредством времето или това, което наричаме време - състояние след състояние и трансформация на тази енергия, която иначе в другото време, което има протяжност, не се капсулират в частици. Там също има нещо като структура, но крайно спекулативно ще е да търся понятия, за да го опиша, при все че не съм бил там материално.

Никога не съм тълкувал гравитацията като взаимодействие. Нека си представим една и само една звезда в пространството. Чие взаимодействие, ще причинява гравитацията на тази звезда и не би ли следвало тя да няма гравитация тогава?! С какво би се пораждало такова взаимодействие като гравитация?

Бъдете сигурни, че частици ще се откриват и откриват... все по-елементарни и т.н. докато се достигне границата между състоянието на енергията и самата енергия, която добива състояние като материя чрез времето, а съответно образува и пространство.

Моята идея е, не да се описва на парче, а да се изследват причинителите за общите и идентични наблюдения и да не се махва с ръка "Да, но това не е в моята област. Аз се занимавам само с атома!" (например).

Накратко... това което върти планетите, причинява и гравитацията им. Това не са частици, въпреки че несъмнено биха могли да се опишат и като такива.

Може ли някой да каже къде е точката в пространството с 0-ва скорост (без значение на въртене или на преместване)?

Колкото и парадоксално да звучи за нас тази нула е скоростта на светлината във вакуум. Поне така мисля аз. Просто заради времето на нас ни изглежда, че светлината е супер бърза в сравнение с телата ни, които обаче също съдържат порции (затворени геометрии) светлина, която обаче не може да се слее (разгъне). Ако можеше, щяхме да имаме волята да се превръщаме в светлина по желание. За това състояние ни обаче е виновно времето или състоянието на трансформация на материята.

За съжаление обаче идея си нямам това как може да се опише физико-математически. Айнщайн е написал нещо по подобие на Нютон, че

E = m.c²

обаче аз така и не успявам да го свържа с гравитацията, а не искам да мисля по инерция, че натрупването на маса поражда гравитация, защото такова предположение според мен е невярно (както описах в предните постове).

Редактирано Май 24, 2011 от adXok

[luboznatelnia]

Ако се изнамери , технология която да размагнити един магнит моментално , то колапсът на магнитното поле ще индуцира в проводник който се намира в близост до магнита , електродвижещо напрежение. И ето начин да се получи енергия от магнитно поле.

[luboznatelnia]

adXok ,,, съгласен съм с теб че гравитационната сила не е следствие на струпване на маса , а тъкмо обратното , но гравитационната сила си е напълно реална такава , а не както смятат някои физици за "" фиктивна сила"" връзката м/у маса и гравитация се състои само в това че дадена сила се проявява само чрез масата по уравнението на Нютон за действието пораждащо противодействие FA=FB ( Нютон ) естественно е че при голяма маса ще има и голямо противодействие от нейна страна . Но нещата са много мътни все още за съвременната физика

[adXok]

Да, съгласен съм, но нали се сещаш, че Сила е много, адски много обобщено понятие. Всякаква сила на процес или взаимодействие може да бъде дефинирана като сила на еди-какво-си. Гравитацията също може да се дефинира като сила, нищо не пречи на това. Но какво я поражда. По Нютон би следвало това да е и масата и ускорението, сиреч тези две неща трябва да ги има. Ако силата е определена за гравитационна, то при липса на маса следва, че гравитационната сила е 0. При наличие на маса, но липса на ускорение към тази маса, пак следва че грав. сила е 0 или, че няма гравитация.

Това имено аз искам да подчертая... че не наличието или струпването на маса поражда гравитация. Нещо трябва да предизвика и ускорението, потокът, вортексът на движение към тази маса. Сиреч уравнението на Нютон има специфични гранични състояния ad-hoc, така да се каже (от тоз латински темрин идва моят ник): липсата на маса или липсата на ускорение.

Нещо повече... гравитационната сила, в класическото си уравнение е приведена директно за две тела с маси m₁ и m₂. Именно поради тази причина Joro-01 по горе подчерта, че тя е взаимодействие сякаш от тази дефиниция. Аз смея да твърдя: Не, не е взаимодействие (макар и да може да бъде тълкувана и като такова).

Гравитацията е свойство на пространството, на геометрията на пространството. Тази геометрия поражда "фунията от всички страни" на гравитацията и материалните субстанции (които имат своя геометрия също, атоми, елем. частици) се наместват по подредената геометрия на пространството с налична гравитация в тази или онази точка, област, поле или както там се нарича.

Ако изолираш дадено тяло чрез подредена геометрична структура на друга субстанция от пространството (геометрично поле) то изобщо няма да се влияе от предната гравитация, а само от собствената си и няма "да пада" в геометрията на гравитацията на планетата, звездата. Такова изолиране се постига с привеждане в особено състояние (за нас) на материална структура с възможно най-постоянна геометрична структура (кристали, сплави), които "да изолриат" като фарадеев кафез гравитационната геометрия на фунията (на планета, звезда). Тогава изобщо няма да ти влияе каквато и да е гравитация, защото ти си в "балон" и плуваш като във въздушен мехур под вода. Или поне така си го представям.

Вътре изобщо не усещаш гравитацията на полето на обекта, от чието "привличане и взаимодействие" искаш да се откъснеш. А дори можеш да си създадеш собствена гравитация чрез наличен източник на "засмукване (вортекс)" (обкновено ще да е под краката ти, разбира се).

Въпрос:

Бихте ли ми съдействали за един наблюдателен експеримент?

- бихте ли проверили какъв е вортексът (посоката на въртене) на косата на даден ваш приятел, близък и на самите вас

- знам че има плешиви хора точно в тази част на темето (не искам да ги засегна с нещо), това е отделен въпрос и все пак...

При мен и при брат ми въртенето в продължение към периферията на главата е от лявото към дясното око - посока за ориентир!

Как е при вас?

Редактирано Май 24, 2011 от adXok

[Малоум 2]

Аз не бих се въвлякъл по наклонената плсокост на търсене на частица за тоз или онзи процес. Самото понятие частица е и ми се струва леко грешно, сякаш частицата е нещо отделено, а коло него - нищо... до другата частица и т.н. в пространството.

Тези "частици" според мен са състояния на онова, което наричаме енергия и ги възприемаме като "частици", защото те са "сгънати във форма на частица" енргийни порции посредством времето или това, което наричаме време - състояние след състояние и трансформация на тази енергия, която иначе в другото време, което има протяжност, не се капсулират в частици. Там също има нещо като структура, но крайно спекулативно ще е да търся понятия, за да го опиша, при все че не съм бил там материално.

Никога не съм тълкувал гравитацията като взаимодействие. Нека си представим една и само една звезда в пространството. Чие взаимодействие, ще причинява гравитацията на тази звезда и не би ли следвало тя да няма гравитация тогава?! С какво би се пораждало такова взаимодействие като гравитация?

Бъдете сигурни, че частици ще се откриват и откриват... все по-елементарни и т.н. докато се достигне границата между състоянието на енергията и самата енергия, която добива състояние като материя чрез времето, а съответно образува и пространство.

Моята идея е, не да се описва на парче, а да се изследват причинителите за общите и идентични наблюдения и да не се махва с ръка "Да, но това не е в моята област. Аз се занимавам само с атома!" (например).

Накратко... това което върти планетите, причинява и гравитацията им. Това не са частици, въпреки че несъмнено биха могли да се опишат и като такива.

Може ли някой да каже къде е точката в пространството с 0-ва скорост (без значение на въртене или на преместване)?

Колкото и парадоксално да звучи за нас тази нула е скоростта на светлината във вакуум. Поне така мисля аз. Просто заради времето на нас ни изглежда, че светлината е супер бърза в сравнение с телата ни, които обаче също съдържат порции (затворени геометрии) светлина, която обаче не може да се слее (разгъне). Ако можеше, щяхме да имаме волята да се превръщаме в светлина по желание. За това състояние ни обаче е виновно времето или състоянието на трансформация на материята.

За съжаление обаче идея си нямам това как може да се опише физико-математически. Айнщайн е написал нещо по подобие на Нютон, че

E = m.c²

обаче аз така и не успявам да го свържа с гравитацията, а не искам да мисля по инерция, че натрупването на маса поражда гравитация, защото такова предположение според мен е невярно (както описах в предните постове).

Ма-а-алко по-полека!

В науката вече са известни четири фундаментални взаимодействия едно от тях е гравитационното.

Това че ти не си възприемал гравитационното като такова, си е твое лично усещане. Не е свързано с науката.

Специално за физиката - негово величество експериментът стои над всичко - трябва да е достъпен за всички експериментатори, да го повтарят и да си правят съответните изводи. Личните предпочитания - не вървят. За други начини на тълкувания на факти от действителността, се правят хипотези. Туй им е и работата на физиците теоретици - да предоставят възможност за експеримент на следствията от приета хипотеза за работна. Като как да се провери на практика предполагаемото.

Може ли някой да каже къде е точката в пространството с 0-ва скорост (без значение на въртене или на преместване)?

Все още - Не са ти ясни физическите принципи - скорост спрямо какво? ще търсиш да е нула.

Всяко начало на Координатна Система (КС) е условна нула. Основен принцип е: сумата от всички действия в дадена точка (приета произволно) да е нула. Или математически: U=0...

Каквато и функция да изпишеш, то тя се представя така;

например F=m.a --> F-m.a=0 или U=F-m.a...

Щом ти е интересно, това е добре ... имаш още да четеш физика и да размишляваш.

[Joro-01]

Любознателни,

Без да те цитирам, отговаям на предходните ти 2 коментара, без последния

- Гравиацията не генерира енергия (поне не е известен материал, машина или съоръжение който се движи или нагрява за сметка на гравитацията)р но може да се акумулира (превръжа в потенциална) енергия чрез гравитацията. Тежеста от 100 г (102 г - 1N /Нютон/) издигната на 1 м от земята е 1 J /Джаул/. Ако спускайки го към земята му теглим енергията за време една секунда (посредством макара и динамо), получаваме мощност от един ват. За да добием ват час тряба стойността на тежестта или на височината трябва да е 3600 пъти по-голяма. Енергията коятао ползват ВЕЦ е трансформирана и акумулирана слънчева енергия.

- Енергията на размагнитване може да се наблюдава в магнитно меки материали (които не остават намагнитизирани) след спиране на полето. Практтическо приложение - в трептящите кръгове /честотните филтри и резонатори/ в радиоелектрониката, в старите TV ставилизатори, бобината вовината за високо напрежение в бензиновите ДВГ, в дроселите - старите зап уредби на лум лампи, а неприятния ефет от тази енергия (известна като самоиндукция, която може да се отдели и като ел магн вълна) са смущенията на телевизори при рав двигатели или елмотори, и изгарянето на електроника, която управлява такива устройства. Няма приложение за сега за съхранение на енерргия. В бъдеще като се развие свръхпроводимостта, ще може, има такива акумулатори, засега само като конципция

[adXok]

Малоум 2,

разбирам напътствията ти, но не ми казват нещо различно от това, което вече съм преминал.

Според ХГВ или Хипотезата за Големия Взрив, би могло да се спекулира, че някъде в неговото възникване може да се търси 0-вата скорост изобщо или 0-лата на координатната система за всяко едно движение във Вселената ни.

Така... обаче скоростта е нещо много странно (ускорението всъщност по-общо казано). Всеки ще каже, е да ама тогава не е възможно да са съществували Физичните Закони по принцип.

И тук стигаме до една моя теория или хипотеза или каквото и там да се нарича, според която аз гледам на физичните закони до момента и по принцип, като на функции на пространството във времето. Всъщност физичните закони стават един вид проявления или "сечения" на процеси между енергията и материята, като последната е специфично състояние на енергията във времето. Сиреч, чрез времето енергията придобива материалност. Това е.

Колкото повече дематериализираш материята, толкова повече тя няма времево проявление, не може да се трансформира като геометрична структура в пространството. Светлината просто е граничната точка (състояние) и затова тя има сякаш скорост (безвремие) гранична за скоростите на нашите материални същности. И няма как да е по друг начин, ОСВЕН ако не изолираме нашите тела от пространството (геометрия на материята във времето) и достигнем граничното състояние на светлина. В ваккумната геометрична структура тази светлина има постоянна скорост или процес на трансформация във всички посоки. Аз я схващам като среда, състояние (вълна или частица са безпредметни понятия и ограничаващи естествено и са стар начин на мислене).

За мен всички съдържаме светлина, която е "капсулована" в различна геометрична структура във времето или време-пространството, макар че като отделно, пространството отново е геометрична структура със смея да твърдя фрактална природа (сгъващо-разгъващо се). Нашите капсули светлина са затворени от тази геометрия на пространството и трансформацията им схващаме като процеса време: да се преместиш, да се пада чрез гравитацията и т.н. като споменх, че такива точки в тази геометрична структура на пространството приемат вихрова форма от всички страни - гравитация. Един вид вакуума е разгъната форма, а материята е сгъната форма на пространството. Едната пребиваваща в другата е това което възприемаме като време и постоянно се трансформира (материята).

Затова и всичко около нас има формата на сгъвка-разгъвка или вортекс с определена "резолюция" от галактиктики и орбити, през графиката на косата и деленето на зиготата, та чак до микро-структурата на атомите. Сгъваш (нямаш време, елиминираш го в тази околност на пространството, атоми, частици, безкрайно делене също нямат време и с постоянни, ако не се разгънат в светлина, разрушат и станат на енергия) - разгъваш (имаш време, материята се проявява и вакуума ти показва цялата си разгънатост във времето, атоми и частици могат да преминават в други геометрични форми на така разгънатото пространство-време).

Редактирано Май 24, 2011 от adXok

[luboznatelnia]

Любознателни,

Без да те цитирам, отговаям на предходните ти 2 коментара, без последния

- Гравиацията не генерира енергия (поне не е известен материал, машина или съоръжение който се движи или нагрява за сметка на гравитацията)р но може да се акумулира (превръжа в потенциална) енергия чрез гравитацията. Тежеста от 100 г (102 г - 1N /Нютон/) издигната на 1 м от земята е 1 J /Джаул/. Ако спускайки го към земята му теглим енергията за време една секунда (посредством макара и динамо), получаваме мощност от един ват. За да добием ват час тряба стойността на тежестта или на височината трябва да е 3600 пъти по-голяма. Енергията коятао ползват ВЕЦ е трансформирана и акумулирана слънчева енергия.

- Енергията на размагнитване може да се наблюдава в магнитно меки материали (които не остават намагнитизирани) след спиране на полето. Практтическо приложение - в трептящите кръгове /честотните филтри и резонатори/ в радиоелектрониката, в старите TV ставилизатори, бобината вовината за високо напрежение в бензиновите ДВГ, в дроселите - старите зап уредби на лум лампи, а неприятния ефет от тази енергия (известна като самоиндукция, която може да се отдели и като ел магн вълна) са смущенията на телевизори при рав двигатели или елмотори, и изгарянето на електроника, която управлява такива устройства. Няма приложение за сега за съхранение на енерргия. В бъдеще като се развие свръхпроводимостта, ще може, има такива акумулатори, засега само като конципция

E как да не генерира гравитацията енергия ? именно падащата вода от висого генерира потенциалната грави енергия във механична работа ( ускорява се водата и тя придава своята кинетическа енергия на генератора чрез лопатките на турбината ) Ако колелото на турбината е със радиус равен на радиусът на земята като центърът на колелото съвпада със периферията на земята , А периферията на колелото съвпада със центърът на земята , и се прокопае тунел до центърът на земята , и се пусне водата по тоя тунел следващ извивката на колелото на турбината . То тогава потенциалът който се създава между гравитационният център на земята и водата която е на повърхността , ще се нулира за сметка на придобита кинетическа енергия на въртене на турбо колелото , при което водата която е пристигнала в центърът на земята , Няма да изпитва никаква гравитация , или за нея гравитацията ня земята ще изчезне. А що се касае за преобразуването на магнитната енергия , в друг вид , Има в нета информация за ИНКОМП , комутаторът на магнитни потоци , който според създателите му прави възможно преобразуването на магнитна енергия в друг вид , Тук не става въпрос за трептящи кръгове и обикновенното размагнитване , при които трептящи кръгове има преобразуване на магнитна енергия в електрична но има и преобразуване на електрична в магнитна тоест няма извличане на енергия а само преобразуване на реактивна съставка на енергията.

[luboznatelnia]

""Гравитацията е свойство на пространството, на геометрията на пространството. Тази геометрия поражда "фунията от всички страни" на гравитацията и материалните субстанции (които имат своя геометрия също, атоми, елем. частици) се наместват по подредената геометрия на пространството с налична гравитация в тази или онази точка, област, поле или както там се нарича.

Ако изолираш дадено тяло чрез подредена геометрична структура на друга субстанция от пространството (геометрично поле) то изобщо няма да се влияе от предната гравитация, а само от собствената си и няма "да пада" в геометрията на гравитацията на планетата, звездата. Такова изолиране се постига с привеждане в особено състояние (за нас) на материална структура с възможно най-постоянна геометрична структура (кристали, сплави), които "да изолриат" като фарадеев кафез гравитационната геометрия на фунията (на планета, звезда). Тогава изобщо няма да ти влияе каквато и да е гравитация, защото ти си в "балон" и плуваш като във въздушен мехур под вода. Или поне така си го представям.""

Предполагам че пространствовремето са материални и геометрията им не се създава от масата на телата в тях , както гласи теорията на Айнщайн , а се предизвиква от нещо друго , което обаче засега е неизвестно. Може би вортекси , посуквания на енергоинформация , засега това са само предположения. Но определено енергията е извън масата тя обуславя свойството наречено маса енергията е причината за масата , и зависимостта "" E=m.c2 "" е само частен случай. За косата , не съм се заглеждал