Николай Овчаров - по следите на прабългарските шамански ритуали.

[glishev]

Ужас. Туй не съм го чел, ама ме натъжаваш, някак си. Културовъдството е много тежка диагноза...

[К.ГЕРБОВ]

В България е имало не шамани, а шаманки!

Според Димитър Овчаров това изображение върху керемида, намерена в Мадара, било на шаманка. Личат гърдите й, но май има и мустаци. Интересно, ако е шаманка, дали ще откъсне главата на петела, който държи в ръката си?

А на модела на юртата, пак според Д. Овчаров, имало шамански знаци.

[RIZAR]

Че то в БАН вече си има автохтонци! Цели три броя в момента ги водя на отчет.

В СУ - все още удържа. Макар че Цв. Степанов и той май е поел в тази посока.

Както каза преди време един български депутат с доказан алтайски произход -"троянските коньове" вече са влезнали.

Хм , развитие , така да се каже в геометрична прогресия. Като прибавиш, че и в Плиска някои археолози подкрепят Бонев, нещата стават бъгави.

Цецко имаше съвместни статии с В. Вачкова, явно общуването им е било ползотворно за да се поеме по този път.

[Eньо]

В България е имало не шамани, а шаманки!

Според Димитър Овчаров това изображение върху керемида, намерена в Мадара, било на шаманка. Личат гърдите й, но май има и мустаци. Интересно, ако е шаманка, дали ще откъсне главата на петела, който държи в ръката си?

А на модела на юртата, пак според Д. Овчаров, имало шамански знаци.

Овчаров казва шамани, не шаманки:

"Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята."

А що се касае за терминологията, то и рисунка имаща нещо общо със практиката на шаманите, също може да се нарече "шамански знак". Не е задължително да бъде само някаква примитивна геометрична фигура.

[Ka40]

В България е имало не шамани, а шаманки!

Според Димитър Овчаров това изображение върху керемида, намерена в Мадара, било на шаманка. Личат гърдите й, но май има и мустаци. Интересно, ако е шаманка, дали ще откъсне главата на петела, който държи в ръката си?

Ей такива яки моми българки са изклали войните на Никифор І. Тази явно забравила да се обръсне преди да я снимат

Старият Овчаров също има звездни попадения. Между другото напоследък и той изостави тюрковъдната орда и взе да наобикаля божествения ирански огън

[DendroaspisP]

Ей, некой ден автохтонците като дойдат на мода в СУ и БАН, нема да има къде да одат по експедиции - само до БЮРМ и Албания. Овчаря пак е надушил сочна баница. Ама Иво Панов бие сички

Глишев,

не очаквам професионалната ни историческа наука да изпадне чак до такава деградация и лаизъм като автохтонщината... Или греша?

[К.ГЕРБОВ]

Ето още факти за практикуването на шаманизма в България, приведени от проф. Димитър Овчаров в книгата му „Български средновековни рисунки-графити”:

Особено любопитна е тази шаманска практика:

Ние, българите, имаме пълно право да се включим в Кама сутра, като наречем тази поза „шаманска”. Интересно, дали Николай Овчаров е наблюдавал този шамански ритуал при посещението си в Монголия?

[Ka40]

Това с шаманите е пълна шашма. Що се твърди че прабългарите имали щамани - щото априорно се приема, че са тюрки. Съответно наличието на шамани се приема като факт, който пък се използва като доказателство за тюркския произход. Въпросните порнографски рисунки (има и други, които не са дадени от Гербов) се свързат с култа към плодородието. Обаче едвали е толко далеч от ума да се досети човек че са дело на скучаещи войници

[miroki]

То като се замисли човек Шамани (или изглеждащи подобно фигури, дори и да не се наричат така) има в много нации. Не знам какво доказателство би могло да бъде. И Африканци и Американци и Европейци имат шамани. Защо да нямат и Азиатци.

[RIZAR]

Това с шаманите е пълна шашма. Що се твърди че прабългарите имали щамани - щото априорно се приема, че са тюрки. Съответно наличието на шамани се приема като факт, който пък се използва като доказателство за тюркския произход. Въпросните порнографски рисунки (има и други, които не са дадени от Гербов) се свързат с култа към плодородието. Обаче едвали е толко далеч от ума да се досети човек че са дело на скучаещи войници

И ако трябва да сме по-точни , на скучаещи войници от караула, когсто са били на пост. Шашмите с българските псевдошамани, произлизат от непознаването на религиите от диалектичните български атеисти историци, какъвто е тампло-шамана Малкоовчаров и размесването на ранга и категориите в сравнитените културни антропологии , които се опитват да направят Бешевлиев, Рашев, групата на овчарчетата и т.н.

[К.ГЕРБОВ]

Цитат от http://chitanka.info/lib/text/2246-predrecheno_ot_pagane (част 6.):

„В големия каменен трем владееше полумрак — робите бяха втъкнали борина в халки по стените. После те пренесоха господаря си ведно с постелята му — десетина пласта най-редки кожи. Не бях виждал ювиги хана от петдесетина дни, но щом го зърнах, оправдах отчаянието на Аспаруха: баща му си отиваше, тъй изглеждат смъртниците.

Върху челото на стария владетел — прибелял, стопен и необяснимо отдалечен от всички нас — лежеше изстинало примирение; само горящите очи напомняха неговата неукротимост и душевна сила. Две прозрачни ръце се открояваха всред кожите, но и те бяха без живот.

Хранените хора се развълнуваха глухо. Долових сподавен стон, скрито мъжко подсмърчане. Когато Баян, Котраг и Кубер коленичиха до бащината си постеля, отпуснахме се на колене всички ние. Нарочно бях излязъл най-напред — никога не бях присъствувал на езическо приношение.

Вляво и вдясно стояха прави великите боили, първожрецът и четирима обикновени жреци. От едната ми страна бе Аспарух, а от другата — старецът Ерми с внук си.

Докато се озъртах, жреците въведоха вързано куче, една от хубавите хрътки, с които ювиги ходеше на лов. Животното с радост позна господаря си, то се теглеше и подскачаше, цялото устремено към болния. Но тутакси усетило, че в постелята на хана се е притаила и смъртта, кучето клекна на задни крака, източи врат и взе да вие като гладен вълк.

— Животните предусещат края на господаря си… — прошепна слепият старец.

— Започвайте! — надвика кучешкия вой ханът с глас, който сякаш идваше от миналото му, ненадейно могъщ.

Двамата жреци придърпаха хрътката към четириъгълен дялан камък, издигнат посред трема; всеки от тях улови преден и заден крак на животното. Те го опънаха по гръб върху жертвеника. Тогава изстъпи първожрецът, много висок, попрегърбен — най-пищно украсеният от всички българи.

Той изтегли широк и крив нож, вдигна го над главата си, докато шепнеше нечуто заклинания. И тъкмо когато си мислех, че ония двама вече ще изтърват кучето, понеже то се противеше лудо на силните им ръце, първожрецът с ловък Удар разпори хрътката от гърлото до опашката.

След миг двамината жреци, опръскани до веждите в кръв, отпуснаха желязната си хватка. Кучешкият труп увисна на четири страни върху жертвения камък, кървави струи потекоха По мрамора. Проточил шия като камила, аз виждах как Димящите вътрешности на жертвата още потръпваха в гърч. Над тях се наведе великият жрец, изучаваше ги. В трема би се чуло, ако паднеше игла.

— Сърцето на кучето, това си ти, ювиги! — обяви първожрецът. (Той изтръгна сърцето и го стисна в юмрука си.) — Топчесто и кораво като речен камък… Ще рече, имаш напреде дълги години здраве, години на власт и слава… Всяка друга вътрешност е подчинена на сърцето, ювиги. Сиреч, твоят народ и в бъдеще ще ти се покорява, ще те крепи, за да го водиш мъдро. Ти ще достигнеш величие, което…

— Не за живота си и не за властта си питах аз Тангра! — прекъсна ласкателствата му хан Кубрат. — И без тебе зная кога ще умра… Аз умирам, българи!

Усетих как се изправя всеки мой косъм — неописуемо бе величието, с което обявяваше своя земен край един владетел. Застинали дотук благоговейно, българите не сдържаха повече сълзите си; по страните на мнозина изпращачи се стичаха едри капки. Мъжки плач…

— А какъв е въпросът ти към Тангра, ювиги? — произнесе оскърбен първожрецът.

— Отгатни го и отгатни отговора му по утробата на жертвата! — заповяда ханът.

— Аз тълкувам волята божия, но не чета помислите на смъртни — отказа му първожрецът. — Ти никога не си ми искал да докажа своята дарба на тълмач между бога и тебе. Защо точно днес?

— Защото днес трябва да взема последно решение. Утре или след месец не ще мога да пререша …

Настъпи нетърпима тишина. Хан Кубрат изпитателно гледаше първожреца, а първожрецът отведе поглед. Чувах да се отцежда кръвта на хрътката.

— Намерете Пагане! — неочаквано заповяда ханът. Аспарух скочи и излетя навън като стрела.

Не бях в състояние да определя колко време изтече преди на вратата да застанат Аспарух и Пагане. Въпреки страховете ми, въпреки ревността, не можах да не си призная: „Богородице, колко са хубави! Как са си лика-прилика!“

Те за първи път бяха заедно пред очите на хана. Долавях и горестта, и свяна, но и щастието им, че са се изправили един до друг като годеници пред най-важните мъже на държавата.

Това трая само миг, той ми се стори дълъг поради напрежението, което внесе.

— Ела насам, дъще Ишбулова! — властно и ласкаво я извика ханът.

Пагане се отправи към постелята му с припрените си, гъвкави стъпки. Тя направи поклон много ниско и се задържа така, докато ханът не й подаде ръка. Пагане я пое, благоговейно допря челото си до нея.

— Във Фанагория говорят, че Тангра бил те белязал с ясновидство, Пагане — рече той благо. — Кажи ми, отгатваш ли какъв въпрос отправя душата ми към него?

Беше ми страшно да ги гледам така: впили поглед в поглед, сякаш великият хан откриваше душата си, а младата жена я приемаше открито. Главните се отразяваха в техните зеници, затуй ми се привидя, че между Пагане и Кубрат припламват синьо-червени искри.

— Разбрах! … — тихо каза ясновидката. — Ти искаш Тангра да посочи път на народа ти. Тебе те мъчи черна грижа: що ще бъде с българските племена след… кончината ти.

— Така е — призна старият хан и се отпусна в постелята си. — Дано чуеш и ответа на Тангра!

Пагане се изправи съсредоточена, гърбом към жертвения камък. После, с израза на онези, дето ходят насън, тя се вторачи в кучешкия труп.

— Колко малко кръв върху жертвеника! … — промълви Пагане. — Тоест, малцина българи ще останат във Фанагория …

— Нима Тангра желае нашия свършек? — с упрек възкликна ханът.

— Не, ювиги! Виж, почти всичката кръв е изтекла на три страни, към три от земните посоки. Север, запад, юг… — изброяваше Пагане като ги показваше. — Тангра иска от тебе да разтроиш българите според най-големите им племена и да ги отправиш накъдето той ти сочи. За да се спаси от гибел поне едното …

— Нещо такова премислях много нощи — призна ханът. — Българите трябва да си търсят нова родина! Защитена сигурно от самото велико естество.

— Всесветли, как ще оставим крепостите си, градени с толкова труд?

Беше проговорил кавханът, Кубратовият брат, мъж на средни години, почти Баянов връстник.

— Не за първи път българите ще напуснат съграденото от тях … — с болка рече Кубрат. — Но, ако се покорим на волята на Тангра, няма ли да разкъсаме своите сили?

— Няма! — твърдо отговори Пагане. — Всред тварите в морето се среща чудновата твар. Разкъсаш ли я на части, от всяка нейна част отново израства едно цяло животно.. Стига българските племена да открият земи спокойни, тучни, и трите ще пораснат до цяла нова държава …

— Че ние я носим в себе си, тази държава! Нали и тук, където процъфтя Велика България, преди векове сме дошли като гонени преселници? — сякаш въвлечен във вярата на Пагане, хан Кубрат трескаво продължи думите й. — Синове мои! — обърна се той към тримата коленичили пред постелята му. — Чуйте последната ми воля!… Ти бе роден за хан, Баяне, най-тежкият жребий се пада на хана. Остани с оногурите и до последно брани Фанагория! Така братята ти ще спечелят време, така врагът ще загуби време преди да се впусне по следите на преселниците …

— Ще браня до последно Фанагория! — сурово отсече Баян.

— Синове мои! — положи ръце върху раменете на Котрага и Кубера старият хан. — Вземете племената на котрагите и кутригурите, търсете им нова родина!

— А кой; да поведе оногундурите, ювиги? — попита Баян. Очите на хана спряха до мене. Върху Аспарух.

— Тях ще поведе хан Аспарух! — заповяда Кубрат.”

Това е откъс от книгата „Предречено от Пагане” на Вера Мутафчиева. Не си спомням дали този момент бе предаден във филма за Аспарух, но в първата му серия „681 - Величието на хана”, Пагане се подвизаваше точно като шаманка. Вижда се, че Мутафчиева се е закачила на шаманските вариации на Димитър Овчаров. Създателите на филма пък са следващите, които разпространяват мита за българските шамани и Тангра. Така че Николай Овчаров, като е гледал филма, е останал с впечатлението, че чрез него няма начин българите да не са се убедили, че е имало български шамани и за това си говори за тях като даденост. На това му викат „масова култура”.

[ДеДо Либен]

В последния брой на Нешънъл джеографик има чудна статия за Перперикон , където прероденият тамплиер-българския Индиана Джоунс ги реди отново за Умай Пък наскоро при Цеци Ризова другия титан на мисълта-самият директор на НИМ , прероденият Ганьо Балкански какви ги плещеше по повод 24 май ...мъка ,мъка ми е за българската наука и историческата такава в частност.

[Aspandiat]

Ето още факти за практикуването на шаманизма в България, приведени от проф. Димитър Овчаров в книгата му „Български средновековни рисунки-графити":

Особено любопитна е тази шаманска практика:

Ние, българите, имаме пълно право да се включим в Кама сутра, като наречем тази поза „шаманска". Интересно, дали Николай Овчаров е наблюдавал този шамански ритуал при посещението си в Монголия?

Без съмнение тоалетните на родните ни жп гари са същински мини третяковски галерии на родното шаманистично изкуство, само че от ХХ-ХХІ век. Чудя се как Шаманов-старши (пардон, Овчаров-старши) е пропуснал да забележи, че графити от рода на "да го набия на ... в ...." са чиста проба шамански заклинания или както му викат "камлеене".

Тя простотията не е от днес, имало я е и през ІХ век, но някои академични шамани видяха телета под волове.

[blagar7]

В България е имало не шамани, а шаманки!

Според Димитър Овчаров това изображение върху керемида, намерена в Мадара, било на шаманка. Личат гърдите й, но май има и мустаци. Интересно, ако е шаманка, дали ще откъсне главата на петела, който държи в ръката си?

А на модела на юртата, пак според Д. Овчаров, имало шамански знаци.

Това не е нито шаман, нито шаманка с мустаци, а според мен стандартно изображение на войн с коничен шлем, дълга ризница и типичния за Ср.Азия нагръдник с кръгли апликации на гърдите(често с човешко лице). Изображение на такъв нагръдник имаме дори във Второто царство.

[Galahad]

В Бурятия и Монголия се запознах с изключително интересни данни за живота на номадите, които са се запазили до днес.

Говоря в случая за стадата, конете, дори юртите, в които продължават да живеят почти всички хора в Монголия, интериорът на жилищата, също.

За българите ще бъде изключително любопитно да видят тези юрти, в които са живеели техни предци и да се хранят с продуктите, които те са консумирали, като например суров конски дроб. Аз също го пробвах. Природата е изключително разнообразна.

Видяхме уникални неща като например пълен двучасов шамански обред, при които няма почти никаква промяна от времето на хан Аспарух и хан Кубрат, който успях да заснема с камера в Бурятия.

Много е важно това за нашата история, защото по тези земи в Централна Азия са живели прабългарите, които са изповядвали подобна религия. Прабългарите са все пак са държавотворческият елемент. Именно благодарение на прабългарите и на тяхната сила, мощ и умения е факт българската държава.

Ние намираме в Плиска и Преслав по стените рисунки на шамани, техни атрибути при разкопки в земята.

Аз съм единственият български учен, който е успял да съзре това нещо на живо, както е ставало по времето на хан Аспарух.

Страни като Монголия и Буретия са съумяли да запазят традициите в скотовъдството непокътнати от времената, в които са живеели прабългарите.

Самият факт, че ние с главния шаман, организация „Тангра", която е към президентството на Бурятия и представлява Съветът на президента, с него поговорихме преди обреда.

Оказа се, че макар и теоретично знам много за шаманството, за боговете, за духовете, които се викат. Аз го знам от научната литература. Той беше много учуден, че имам такива познания.

Занимавал съм се с тази тема – с Тангра, с женското божество в прабългарската религия, с духовете, които шаманите са викали.

В България имаме теоретичните познания за нещата и археологическите находки, а Бурятия и Монголия видяхме на дело след хилядолетия запазени тези древни танци, ритуали, които са изпълнявани и от нашите предци.

Знаем от историческите извори, че в периода II – I век пр. Хр. до I век сл. Хр. прабългарските племена са били в голяма империя на хуните, която е обхващала цяла Централна Азия и е граничила на юг с Китай.

За това има доказателства, които са доста добре определени от учените.

По-късно вече хуните са разгромени, тогава започва и Великото преселение на народите, което изтласква и българските племена на запад към Приазовието, откъдето започва и европейската им история.

Можем да видим ритуалите, обредите и религиите в годините, когато те са били по тези места.

Това ще бъде особено полезно за културологията, която изучава тези древни ритуали.

Чета писанията на този български учен и се просълзявам за хала на днешната българска академична наука.

[Last roman]

той е най-големият шаман

[miroki]

Когато се мъчим да отклоним общественото мнение в друга посока, какво ли не се прави.

[Курти Вълчанов]

Хората имат странно високи очаквания към "учен" с професура от Московско цирково училище. Не по-малко учудващо е как изобщо е успял да завърши университет в България. Но в страна, в която вицепремиерът и е с успешно завършен ВИФ, изглежда всичко е нормално.

[Black Wolf]

Във фолклора има достатъчно податки за шаманизъм, така че ирановъдите да одат да се пообразоват.

Редактирано Март 5, 2013 от Black Wolf

[Perkūnas]

Остатъци от шаманизъм има дори в индийските Веди.